№ 12668
гр. София, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20221110144091 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД от Р. П. К.,ЕГН
**********,от АДРЕС,против И. А. Д.,от АДРЕС,с искане за осъждане на
ответника да заплати сумата от 10000 лева- обезщетение за неимуществени
вреди.
В исковата молба се твърди,че ответникът е племенник на ищеца като
живеят в една и съща къща – ответникът на първия етаж,а ищецът на втория
етаж. Твърди се,че на 16.11.2020 г. ответникът нанесъл побой на ищеца,за
което има влязла в сила присъда,постановена по нчхд № 1651/2021 г. по описа
на СРС,135 състав. Ищецът претендира сумата от 10000 лева като твърди,че
изпитва страх да се прибира в дома си,изпитва болки и страдания – постоянно
главоболие,не може да спи спокойно. Ищецът моли съда да уважи
предявената искова претенция.
В срока за подаване на писмен отговор е постъпил такъв от ответника с
изразено становище,че оспорва исковата претенция – твърди се,че между
страните съществуват влошени лични отношения като близки роднини –
ищецът ползва цялото дворно място в къщата,както и създава проблеми и
безпокойство за семейството на ответника и самият ищец често употребява
заплашителни и груби изрази към ответника и към неговите близки. Изтъква
се,че главоболието на ищеца не се дължи на нанесената телесна повреда,а е
вследствие на заболяване,за чието лечение ответникът е съдействал. Твърди
се,че загубата на съня се дължи на характера на ищеца К. – предвид възрастта
и нервния му характер. Формулирано е възражение за прекомерност на
исковата претенция по размер. Ответникът моли съда да постанови решение,с
което да отхвърли исковата претенция.
Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав, като
обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната
съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за
1
установено следното :
С присъда № 20008290/27.01.2022 г.,постановена по нчхд № 1651/2021
г. по описа на Софийския районен съд,наказателно отделение,135 състав е
признат подсъдимия И. А. Д. за виновен в това,че на 16.11.2020 г. около 16
часа в двора на къща,находяща се в с.Панчарево,ул.“Лешник“ № 2 е нанесъл
удари с юмруци в областта на главата,окото и челюстта на Р. П. К.,с което му
причинил временно разстройство на здравето,неопасно за живота –
престъпление по чл.130,ал.1 от НК като подсъдимият е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 1000 лева.
Според удостоверение от д-р М.А.С. Р. П. К. страда от мозъчно-съдова
болест,миокардна склероза и сенилна деменция,има последици от протекло
преди 5-6 години заболяване от херпес зостер,вследствие на което реакциите
му станали забавени,има постоянно оплакване от силно главоболие и е
възможно приеманите лекарства да влияят върху нервно-психичното му
състояние.
В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита
на свидетеля Буров се установява,че познава Р. К. от поне пет
години,свидетелят знае,че на Р. е нанесен побой,а след побоя Р. К. му се
оплаквал от пищене в ухото,главоболие,проблеми с очите,докато преди побоя
не е споделял за такива проблеми. Разпитана в съдебно
заседание,свидетелката В. Д.а е казала,че познава Р. К. от тридесет и две
години и той е вуйчо на нейния съпруг. Според свидетелката В. Д.а Р. К. се
променил много след прекарано заболяване херпес зостер,което се получава
при спад на имунната система,а по онова време И. Д. се грижил за своя вуйчо
– водил го на лекар,купувал лекарства. Според свидетелката В. Д.а
отношенията между Р. и И. се влошили,защото Р. К. искал да бъде поделен
имотът и по повод на спор за имота се случил инцидентът на 16 ноември 2020
г. От показанията на свидетелката В. Д.а се установява,че Р. К. още докато
боледувал преди 5-6 години се оплаквал,че не може да спи и го боли главата.
Разпитана в съдебно заседание,свидетелката Д. Д.а е казала,че преди години
И. Д. по-добре общувал с вуйчо си,но напоследък не контактувал с него,на
свидетелката Д. Д.а е известно,че имат спорове и понякога Р. К. упреквал
своята сестра за някои неща. Свидетелката Д. Д.а е казала,че последните две
години виждала Р. К. по-рядко и не знае какво е здравословното му
състояние.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
Уважаването на иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е обусловено от
провеждането на доказване,че за страната ищец са настъпили вреди,вредите
са пряка и непосредствена последица от деяние на ответника,деянието е
действие или бездействие,с което се нарушава правилото да не се вреди на
другиго. Съгласно чл.45,ал.2 от ЗЗД е установена презумпция за вина,т.е.
наличието на вина се предполага,респективно деецът е длъжен да докаже
наличието на обстоятелства,които изключват наличието на вина. Съгласно
чл.300 от ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за гражданския
съд относно това дали е извършено деяние,извършено ли е виновно от дееца.
В настоящия случай от приложеното нчхд се установява,че ответникът по
2
настоящото производство е признат за виновен за това,че е причинил лека
телесна повреда на ищеца К.. Предвид наличието на влязла в сила присъда,с
която гражданският съд е обвързан,съдът приема,че е доказано,че е
реализирано деяние – причиняване на лека телесна повреда и е доказано,че
същото е извършено виновно. Това означава,че от значение за преценка дали
искът е основателен е какви вреди са възникнали за ищеца,в кой времеви
период е търпял същите,респективно видът и интензитета на вредите
обосновават извод за размера на дължимото обезщетение. В конкретния
случай се установява,че на ищеца К. са нанесени удари с юмруци в областта
на главата,окото и челюстта,което представлява временно разстройство на
здравето,неопасно за живота,т.е. възникналите травматични увреждания
представляват лека телесна повреда. В хипотезата,когато е претендирано
обезщетение за неимуществени вреди,съдът определя размера на дължимото
обезщетение по справедливост при съобразяване критериите по чл.52 от ЗЗД.
Софийският районен съд намира,че искът,предявен от ищеца К. срещу
ответника Д. следва да бъде уважен за сумата от 3000 лева,а за разликата до
пълния претендиран размер от 10000 лева исковата претенция като
неоснователна следва да бъде отхвърлена. Както беше посочено,на
обезщетяване по реда на чл.45 от ЗЗД подлежат вредите,които представляват
пряка и непосредствена последица от деянието. В настоящия случай предвид
това,че според влязлата в сила присъда на ищеца К. са нанесени удари с
юмруци,предвид възрастта на ищеца К. към деянието – на 86 години,както и
при съобразяване близката родствена връзка между страните – вуйчо и
племенник,което обосновава извод,че е дължимо уважение от племенника
към неговия по-възрастен родственик,съдът счита,че размерът на
обезщетението следва да бъде определен на сумата от 3000 лева,в която
насока съдът отчете,че според показанията на свидетеля Буров ищецът е имал
оплаквания след нанасянето на побоя,а и съдът счита,че нанасянето на удари
от близък роднина намира своето емоционално отражение в личността на
пострадалия чрез негативни преживявания. Същевременно при съобразяване
вида на причинената телесна повреда – лека телесна повреда,както и с оглед
ангажираните свидетелски показания и удостоверение от личен лекар,че
оплакванията от главоболие датират от по-рано и предшестват датата на
инцидента като представляват последица вследствие настъпило заболяване в
резултат от отслабване на имунната система съдът приема,че справедливият
размер на обезщетението е 3000 лева,а за разликата до пълния претендиран
размер от 10000 лева искът подлежи на отхвърляне като недоказан. В тази
насока следва да бъде отчетено и обстоятелството,че в хипотезата на
предявена искова претенция по чл.45 от ЗЗД самият факт на осъждането на
ответника представлява обезвреда за лицето,по чието искане е предявена
исковата претенция. Развитите съображения мотивираха съда да приеме,че
исковата претенция следва да бъде уважена за сумата от 3000 лева,а за
разликата до пълния претендиран размер от 10000 лева искът подлежи на
отхвърляне.
При този изход на делото и като съобрази,че ищецът е освободен от
заплащане на държавна такса като пострадал от престъпление на основание
чл.78,ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 120
лева държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на
Софийски районен съд. Съдът счита,че в полза на ищеца не следва да бъдат
3
присъждани разноски,защото такива не са сторени,липсват и предпоставки за
присъждане на адвокатско възнаграждение,защото по делото е представено
пълномощно,но не и договор за адвокатска защита,респективно не може да
бъде установен размерът на уговореното адвокатско възнаграждение.
Софийският районен съд приема,че ответникът има право на разноски
съответно на отхвърлената част от иска като счита,че следва да бъдат
присъдени такива в размер от 913,50 лева – заплатена такса за издаване на
удостоверение и заплатено адвокатско възнаграждение като съдът приема за
основателно възражението на ищеца чрез процесуалния му представител за
прекомерност на адвокатското възнаграждение в частта за разликата над 1300
лева до 1500 лева при съобразяване фактическата и правна сложност на
казуса.
Водим от гореизложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. А. Д.,ЕГН **********,от АДРЕС да заплати на основание
чл.45 от ЗЗД на Р. П. К.,ЕГН **********,от АДРЕС сумата от 3000 ( три
хиляди ) лева обезщетение за неимуществени вреди,като отхвърля иска в
частта за разликата над 3000 лева до пълния претендиран размер от 10000
лева.
ОСЪЖДА И. А. Д.,ЕГН **********,от АДРЕС да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер от 120 ( сто и
двадесет ) лева.
ОСЪЖДА Р. П. К.,ЕГН **********,от АДРЕС да заплати на основание
чл.81 от ГПК,вр.чл.78,ал.3 от ГПК на И. А. Д.,ЕГН **********,от АДРЕС
сумата от 913,50 лева ( деветстотин и тринадесет лева и петдесет стотинки )
сторени съдебноделоводни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4