№ 84
гр. Костинброд, 13.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Светослав Н. Николов
при участието на секретаря Албена Вл. Арсова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Николов Административно
наказателно дело № 20231850200230 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано е жалба от „М.“ ООД,
ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. С., „*“, ул. „С.“ №№Б,
адрес за кореспонденция гр. С., ул. „Ц.“ №117, представлявано от М.В.Н. –
управител, срещу наказателно постановление № 11/ 05.0.23 г. издадено от
Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията – гр. С., въз основа
на акт за установяване на административно нарушение № С-005/24.04.23 г.
С цитираното по - горе наказателно постановление на жалбоподателя е
наложена на основание чл. 105, ал.2, вр.чл.105, ал.1, вр.чл.6, ал.3 ЗПУ, вр. 1,
т.18 от ДР ЗПУ - „Имуществена санкция “ в размер на 700 лева.
В жалбата се сочи, че същото е незаконосъобразно. Обжалвайки
наказателното постановление жалбоподателят е поискал от съда цитираното
наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно и
необосновано.
В съдебна зала процесуалния представител на жалбоподателят- адв.
С.- отправя искане за отмяна изцяло на обжалваното наказателно
постановление като неправилно и незаконосъобразно.
Процесуалния представител на АНО- юриск. Г., отправя искане за
потвърждаване на обжалвания акт и оставяне на жалбата без уважение като
неоснователна. Претендират се разноски.
Районен съд- Костинброд, след като взе предвид и обсъди по отделно
и в съвкупност наведените от жалбопдоателя доводи и събраните в хода на
1
производство доказателства, намира за установено, от фактическа страна,
следното:
През 2022 г. свидетелката М. е поръчала материали за работа от „А.“,
като е разбрала от подателя, че пратката е била пристигнала в гр. С., като след
това е следвало да пристигне при нея. Впоследствие пратката не е била
получена от нея, поради което е започнала да се интересува къде е
местонахождението на същата. Посетила е местен клон на пощата в гр.
Сливница, както и е започнала да води кореспонденция чрез телефон и
електронна поща със служители на АНО. Впоследствие след като не е
получила информация за нейната пратка се е обърнала към КЗП, в резултат на
което е била уведомена писмено от жалбоподателя, че може да търси парично
обезщетение от „А.“.
Във връзка с подадения сигнал от страна на свидетелката М. е била
извършена проверка от страна на служители в Комисия за регулиране на
съобщенията, действията на които са били обективирани в различни
констативни протоколи.
В резултат на извършената проверка е бил съставен АУАН № С-
05/24.04.23 г. за извършено нарушение на чл. 6, ал. 3 ЗПУ. Въз основа на така
съставения АУАН било издадено НП № 11 от 05.06.23 г. от председателя на
КРС, с което на основание чл. 105в, ал. 2, вр. чл. 1 от Закона за пощенските
услуги е наложена на жалбоподателя „имуществена санкция“ в размер на 700
лева за нарушение на чл. 6, ал. 3 ЗПУ.
По доказателствата:
Горната фактическа обстановка се установява от събраните пред
настоящия състав гласни доказателства, съдържащи се в показанията на
свидетелката Д. Д. М./които съдът кредитира изцяло като допустими и
относими/, както и от писмените доказателства – констативни протоколи №С-
ПВ-006/09.02.23г., №С- ПВ-027/20.04.23г., №С- ПВ-028/21.04.23г., №С- ПВ-
029/24.04.23 г., преписи от кореспонденция извършена между „А.“ и свид. М.,
между последната и жалбоподателя и КЗП, както и от заповед №РД-07-
546/29.12.21г., решение №835 от22.12.2018г. на МС и заповед №КВ-
318/22.11.2018г. на МС.
Съдът намира изброените доказателствени източници за логични,
непротиворечиви и взаимно допълващи се, поради което следва да бъдат
2
кредитирани в цялост. Те разкриват посочените по-горе елементи от
фактическата обстановка като не съдържат никакви противоречия. Предвид
това е безпредметно да бъдат анализирани по-подробно.
От правна страна:
Жалбата е допустима, подадена в срок, от лице което има правен
интерес да обжалва, срещу акт, който подлежи на обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, поради следните
съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и
юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол
върху издадените от административните органи наказателни постановления е
за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или
в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и
т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В
тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите
функции – констатираща, обвинителна и сезираща.
В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП, са
съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност.
Компетентността на актосъставителя и АНО се доказва от приложените
заповеди, с които са оправомощени.
Съдът служебно констатира, че са спазени императивните
процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и
задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, чл. 42, чл. 43, ал.
5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН.
Налице е пълно съвпадение между установените фактически
обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП,
като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са
очертали времето, мястото, механизма и обстоятелствата, при което е било
извършено нарушениято.
Административнонаказателното производство е образувано със
3
съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване
на нарушителя, респективно – 1 година от извършване на нарушението. От
своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в
законоустановения 6-месечен срок.
Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в
разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя от формална
страна.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация.
Нарушението е описано с всички съставомерни признаци.
Съдът изцяло споделя правните изводи на АНО.
Безспорно по делото е установено, че дружеството е осъществявало
куриерски услуги, които са вид неуниверсални пощенски услуги (чл. 38, т. 3
ЗПУ). Съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗПУ „Куриерска услуга“ е пощенска
услуга с добавена стойност над услугите по чл. 4, т. 1 и 2, която гарантира по-
голяма бързина и надеждност на приемане, пренасяне и доставяне на
пратките лично на получателя, както и предоставянето на всички или на
някои от следните допълнителни услуги: а) събиране от адреса на подателя;
б). доставяне до определена дата; в). възможност за смяна на направлението и
получателя в движение; г). уведомяване на подателя за получаването на
пратката; д) контролирано наблюдение и проследяване на пратките; е).
персонални услуги на потребителите и извършване на услугата „a la carte“ (по
избор) по необходимия начин и в необходимото време („при поискване“ и „по
договор“). Посочената определение § 1, т. 18 от ДР на ЗПУ ясно показва, че
при извършване на куриерските услуги се прилага ЗПУ (лично предаване на
пратката), тъй като тази услуга гарантира по - голяма бързина и надеждност
на приемане, пренасяне и доставяне на пратките лично на получател. За
допълнение следва да се посочи, че е възможно предаване на пратка на друго
лице, но това следва да се извърши със съгласието на подателя или
получателя, при което няма да е налице нарушение на чл. 6, ал. 3 ЗПУ.
Горното дава основание, че жалбоподателят е нарушил чл. 6, ал. 3,
4
ЗПУ, тъй като е доставило пратката на лице, което се различава от
получателя, за който е предназначена пратката.
Въпреки това, съдът намира, че случаят е маловажен по чл. 28 ЗАНН.
Маловажен случай на административно нарушение е този, при който
извършеното нарушение с оглед липсата или незначителните вредни
последици или с оглед на други обстоятелства представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случай на
административни нарушения от съответния вид. Този критерий на преценка
се прилага за всички нарушения, когато трябва да се реши въпросът дали
случаят е маловажен или не.
Касае се за нарушение при ежедневно разнасяни на големия брой
пратки и липсва информация за предходно извършени нарушения. Не без
значение е, че пратката е предназначена до адрес с идентично наименование
на улицата и номерация, макар и в различно населено място, като при това
обстоятелство, динамичната работа на куриера и изключително
недобросъвестното поведение на лицето, което е приело чужда пратка като
знае, че не е предназначена за него, е възможно допускане на грешки при
връчването на пратките.
Съдът намира, че макар да е налице вреда за свид. М., доколкото
същата е заплатила стоки на стойност 4, 95 долара, то доколкото същата
твърди, че не се е възползвала от възможността да повдигне диспут пред
подателя на пратка за връщане на въпросната сума, както и не са посочени да
са били причинени други вреди извън тези, то може да се направи извод за
маловажност.
Съвкупната преценка на горните обстоятелства налага извод, че
обществени отношения не са засегнати с такъв интензитет, който да
оправдава налагането на имуществена санкция, макар и в минимален размер.
За поправянето и превъзпитанието на нарушителя в процесния случай не е
необходимо ефективното му санкциониране, тъй като целите по чл. 12 ЗАНН
биха били постигнати, без да се ангажира административно-наказателната му
отговорност, като с приложение на института на маловажността му се окаже
необходимото предупредително въздействие. Поради това настоящата
съдебна инстанция приема, че случаят е маловажен по смисъла на чл. 28 от
ЗАНН, което води до извод, че незаконосъобразно е ангажирана
5
административно-наказателната му отговорност.
По изложените съображения, съдът счита, че следва да се отмени
обжалваното наказателно постановлние.
Жалбоподателят не е направила искане за присъждане на разноски в
настоящото производство, поради което съдът не следва да се занимае
служебно с този въпрос.
Мотивиран от изложеното, съдът основание чл. 63, ал. 2, т. 2 вр. чл.
58д, т. 1 ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 11/ 05.0.23 г. издадено
от Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията – гр. С., с което на
„М.“ ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр. С., „*“, ул.
„С.“ №№Б, адрес за кореспонденция гр. С., ул. „Ц.“ №117, с което на
основание чл. 105, ал.2, вр.чл.105, ал.1, вр.чл.6, ал.3 ЗПУ, вр. 1, т.18 от ДР
ЗПУ – му е наложена „Имуществена санкция “ в размер на 700 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА „М.“ ООД, ЕИК:****, със седалище и адрес на
управление: гр. С., „*“, ул. „С.“ №№Б, адрес за кореспонденция гр. С., ул.
„Ц.“ №117, че при извършване на друго административно нарушение от
същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба по реда на
АПК пред Административен съд–С. област в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Костинброд: _______________________
6