Решение по дело №215/2020 на Районен съд - Първомай

Номер на акта: 260018
Дата: 9 април 2021 г. (в сила от 10 май 2021 г.)
Съдия: Спасимир Спасов Здравчев
Дело: 20205340200215
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

№ 260018

 

град Първомай, 09.04.2021 година

 

 

Районен съд - Първомай, първи съдебен състав, в открито заседание на деветнадесети ноември две хиляди и двадесета година със

Съдия докладчик Спасимир Здравчев

при секретаря Венета Хубенова,

разгледа докладваното от съдията АНД № 215 по описа на Съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Частично е обжалвано Наказателно постановление № 20-0325-000635 / 28.07.2020 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, с което на И.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени:

·   глоба в размер на 20 (двадесет) лева на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 105, ал. 1 от същия Закон;

·   глоба в размер на 10 (десет) лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предложения 1 и 2 от Закона за движението по пътищата за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от същия Закон.

В съдебно заседание лично и чрез процесуалния си представител адвокат И.С.Д. от Адвокатска колегия - Пловдив И.Н.М. моли за отмяна на Наказателното постановление в частта за наложеното административно наказание по чл. 185 от Закона за движение по пътищата по съображения, изложени в Жалбата и в хода по съществото на делото; претендира разноски.

Въззиваемата страна, Районно управление на МВР - Първомай, редовно призована чрез Началника, не изпраща представител. С депозираната Молба-становище рег. № 325000-4371 / 03.09.2020 година излага доводи по съществото на делото и моли да се потвърди Наказателното постановление, а при евентуално уважаване на Жалбата – да се намалят разноските до размера на минималното възнаграждение по Наредба № 1 / 09.07.2004 година.

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с направеното оплакване и съобразно задължението си по чл. 314 от НПК във връзка с чл. 84 от ЗАНН в качеството си на въззивна инстанция да провери изцяло правилността на обжалвания акт на наказващия орган, независимо от основанията, посочени от страните, Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.

 

От фактическа страна:

 

На 21.06.2020 година полицаи при РУ на МВР - Първомай младши автоконтрольор Р.И.А. (актосъставител) и колегата му Р.С.Н. са дневна смяна дежурен автопатрул и в изпълнение на задълженията си по контрол на пътната безопасност и охрана на обществения ред към 17:58 часа със служебен автомобил преминават по улица „Княз Борис І“ в град Първомай, област Пловдив, когато до дом № 98 виждат да се движи лек автомобил „Ауди 100“ с ДК № ***и го спират за проверка, защото моторното превозно средство е със затъмнени предни странични стъкла.

Установяват, че водач е И.Н.М., който не носи свидетелството си за управление и контролния талон към него, но за затъмнените стъкла на автомобила представя Сертификат GB95/5371 на английски език.

На място младшият автоконтрольор прави снимки на аудито и в присъствието на водача му съставя и връчва Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 252033, въз основа на който е издадено атакуваното Наказателно постановление.

 

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена от показанията на разпитания в съдебно заседание на въззивната инстанция актосъставител и от приобщените по надлежния по НПК ред писмени и веществени доказателства и административнонаказателна преписка.

 

От правна страна:

 

В частта за нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата, за което е наложена глоба по чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение 1 и 2 от Закона Наказателно постановление № 20-0325-000635 / 28.07.2020 година е влязло в сила в съответствие с разпоредбата на чл. 64, буква Б от ЗАНН и не е необходимо Съдът да се произнася по същество, като за пълнота следва да се отбележи, че са посочени точно и нарушената норма, и следващата се санкция за неизпълнението на императива й.

Не стои така въпросът с другото вменено в отговорност нарушение, за каквото е наказан И.Н.М. и за което се атакува Наказателното постановление.

Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от Закона за движението по пътищата визира: Забранява се ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и намаляване на прозрачността им.

По делото се установява, че към инкриминираната дата предните странични стъкла на управлявания от И.М. автомобил са затъмнени, с което се намалява видимостта им, но забраната на чл. 105, ал. 1 от Закона за движението по пътищата не е абсолютна, предвид разпоредбата на ал. 3, чийто текст гласи: Намаляване прозрачността на стъклата по ал. 1 се допуска само в границите на стойностите, определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации, като законодателят не държи сметка дали затъмнението е извършено от производителя или допълнително с поставяне на фолио (в каквато насока са възраженията на въззиваемата страна в депозираното писмено становище). Единственото ограничение е намалената прозрачност да е в стойностите, посочени в Правилото, а според него, независимо от вида на стъклата (обикновени, закалени, с пластмасово покритие, др.), общата светлопропускливост на предните стъкла и разположените на място, необходимо за видимостта на водача, не може да е по-малка от 70 %.

В случая актосъставителят установява визуално, че предните странични стъкла на лек автомобил „Ауди 100“ с ДК № ***са затъмнени, но не са представени доказателства от наказващия орган да са извършени съответни измервания за степента на това затъмнение, за да се приеме, че е налице ограничаване на видимостта на водача над допустимата по закон.

Във връзка с горното по представеното от Началника на Районно управление на МВР - Първомай Становище от 03.09.2020 година, в което се сочи, че съгласно списък на техническите служби по Правилата на Икономическата комисия за Европа към Организацията на обединените нации в сайта на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ при Министерство на транспорта, информационните технологии и съобщенията не фигурира с права за дейност по Правило № 43 дружеството TGR Tuning design SGS (търговецът, при когото са затъмнени стъклата на аудито) следва да се отбележи следното:

По т. 14 от Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на ООН техническите служби отговарят за извършването на изпитванията за одобрение и е недопустимо на жалбоподателя да се прехвърля тежестта да докаже, че светлопропускливостта на стъклата на автомобила му е в съответствие със законовия регламент, още повече, че лицето представя документ, от който е видно, че тази светлопропускливост е съответно: 35%, 2%, 5% и 5%, т.е. < 70%, а не се оспорва от наказващия орган нито автентичността, нито верността на Сертификат GB95/5371.

Предвид изхода на спора по разпоредбите на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, чл. 143 от АПК и § 1, т. 6 от Допълнителната разпоредба на АПК Областна дирекция на МВР - Пловдив, в структурата на която е административнонаказващият орган Районно управление на МВР - Първомай, дължи на И.Н.М. разноски за адвокатска защита в съответствие с Договора за правна защита и съдействие.

Мотивиран от посоченото и на основание чл. 63 от ЗАНН Районен съд - Първомай, първи съдебен състав

 

РЕШИ:

 

Отменя Наказателно постановление № 20-0325-000635 / 28.07.2020 година на Началника на Районно управление към Областна дирекция на МВР - Пловдив, Районно управление - Първомай, в частта в която на И.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, за нарушение по чл. 105, ал. 1 от Закона за движението по пътищата на основание чл. 185 от Закона за движението по пътищата е наложена глоба в размер на 20 (двадесет) лева.

Осъжда Областна дирекция на МВР - Пловдив да заплати на И.Н.М. сумата от 100 (сто) лева – разноски за процесуално представителство.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

Районен съдия:             (п)                 

СЗ