Р Е
Ш Е Н
И Е № 528
гр. Бургас, 11.12.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, в открито съдебно заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Иво Добрев
при
секретаря Ваня Димитрова
като
разгледа докладваното от съдията Добрев търговско дело № 514 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба от Маргарита
Петрова Димитрова- процесуален представител на ТД
на НАП гр.Пловдив и Искрен Росенов
Стоянов- старши публичен изпълнител, с адрес за съобщения: гр.Пловдив,
ул.“Скопие“ №106, ет.7,ст.711 против
„Абу- Мартин" ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Област Бургас,
община Несебър, с.Равда, ул.“Македония“ №29 с искане да се прекрати ответното дружество на основание чл.231 ал.3 ДОПК.
Твърди се
от ищеца, че по отношение на Мунир Фатхалла Фатухи- ограничено отговорен съдружник
в ответното дружество в ТД на НАП
Пловдив е образувано ревизионно
производство, приключило с издаване на ревизионен акт от 02.09.2016г. Данъчната
администрация установила задължения в размер на 54259.60 лева, като след
влизането на ревизионния акт в сила с постановление от 23.03.2018г. по висящо
изпълнително дело №16080006532/2008г. е наложен запор върху 25 дружествени дяла
с номинална стойност 100 лева, притежавани от длъжника в дружеството- ответник.
Запорът бил вписан по партидата на дружеството в търговския регистър.
Публичният изпълнител е връчил на дружеството изявление за прекратяване на участието на длъжника в
юридическото лице и е указал, че ако в тримесечен срок публичните задължения не
бъдат погасени или дружеството не изплати припадащата се на съдружника част от
имуществото на дружеството, определена по реда на чл.125 ал.3 ТЗ, публичният
изпълнител ще предяви пред Окръжния съд иск за неговото прекратяване. Твърди се
от ищеца, че ответникът не е изплатил припадащата се на съдружника Фатухи част от имуществото по набирателната сметка за
задължения по цитираното по- горе
изпълнително дело,
а тримесечният срок от връчването на изявлението е
изтекъл на 05.11.2018 г. С оглед
на така изложените мотиви е отправено процесното искане за прекратяване на
дружеството. Представени
са писмени доказателства.
Ответникът не взема становище по предявения иск и не се явява в
съдебно заседание.
Процесуалният
представител на ТД на НАП гр.Пловдив е представил писмени доказателства-
платежни нареждания, от които става ясно, че към 04.12.2019г. дългът на
дружеството е платен.
След съвкупна преценка на събраните по делото материали
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че срещу Мунир Фатхалла
Фатухи- ограничено отговорен съдружник в „Абу Мартин" ООД, ЕИК ********* в териториална
дирекция на Национална агенция за приходите гр.Пловдив е образувано ревизионно производство, приключило с
издаване на ревизионен акт №16001615010836-091-001 от 02.09.2016г. Данъчната
администрация установила задължения в размер на 54259.60 лева, като след
влизането на ревизионния акт в сила с постановление от 23.03.2018г. по висящо
изпълнително дело №16080006532/2008г. е наложен запор върху 25 дружествени дяла
с номинална стойност 100 лева, притежавани от длъжника в дружеството- ответник.
Запорът бил вписан по партидата на дружеството в търговския регистър.
Публичният изпълнител е връчил на дружеството изявление изх.№С180016-138-0000107/03.08.2018г. за прекратяване участието на длъжника в юридическото
лице и е указал, че ако в тримесечен срок публичните задължения не бъдат
погасени или дружеството не изплати припадащата се на съдружника част от
имуществото на дружеството, определена по реда на чл.125 ал.3 ТЗ, ще предяви
пред съответния
Окръжен съд иск за
неговото прекратяване. В
срока по чл.231 ал.3 ДОПК ответникът не е
изплатил припадащата се на съдружника Фатухи част от имуществото по набирателната сметка за задължения по
цитираното по- горе изпълнително дело, а тримесечният срок от връчването на изявлението е изтекъл на 05.11.2018 г.
В проведеното по делото съдебно
заседание са представени и приети писмени доказателства, а именно платежни
нареждания от 19.11.2019г. за сумата от 2500 лева, 26.11.2019г. за сумата от
5000 лева, 28.11.2019г. за сумата от 2000 лева, 03.12.2019г. за сумата от
18 000 лева, 03.12.2019г. за сумата от 3800 лева и от 03.12.2019г. за
сумата от 4000 лева, с които плащания е погасен окончателно размера на
задължението по изпълнителното дело. Направеното плащане е новонастъпило обстоятелство по смисъла на чл.235 ал.3 ГПК, което следва да бъде
зачетено при постановяването на съдебното решение. ДОПК предвижда тримесечен
срок за доброволно плащане, след което взискателят и публичният изпълнител имат
право да предявят иск за прекратяване на дружеството. Този срок не е
преклузивен, с изтичането му не е погасено задължението на дружеството за
плащане и за плащането на задължението към фиска. С изтичането на тримесечния
срок законът свързва единствено пораждането на процесуалното право на
взискателя съответно публичния изпълнител да предяви иск по чл. 231 ал.3 ДОПК. Ако плащане бъде
сторено в рамките на допустимо заведено дело, същото на общо основание следва
да бъде зачетено от съда като новонастъпило обстоятелство, което е от значение
за спорното право. Аналогична е разпоредбата на чл.514 ал.4 ГПК, като ДОПК не
отдава значение на момента на плащането /преди и след приключването на първото
заседание/. Поради това на общо основание следва да бъде зачетено плащането на
публичните задължения към датата на проведеното по делото съдебно заседание.
Според цитираната норма на
чл.231 ал.4 ДОПК съдът отхвърля иска ако
се установи, че публичното вземане е удовлетворено. Именно това се установи по
делото изплащане размера на задължението по горния ревизионен акт.
При това положение
предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Претенцията е
неоснователна, но тъй като същата се отхвърля,
поради факти, настъпили след завеждането на делото- плащането на
публичното вземане, а с поведението си ответникът е дал повод за образуване на
същото, то направените по делото разноски следва да се възложат в негова тежест
по аргумент от чл.78 ал.2 ГПК.
Ето защо, в полза на ищеца
трябва да се присъдят претендираните от него с исковата молба разноски. Същите
са по реда на чл.78 ал.8 ГПК за юрисконсултско
възнаграждение, което се определя по правилата на чл.25 ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 200 лв.
С оглед на изложеното, съдът на основание
чл.235 ГПК,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ ИСКА с правно основание чл.231 ал.3 ДОПК, предявен от Маргарита Петрова
Димитрова- процесуален представител на ТД
на НАП гр.Пловдив и Искрен Росенов
Стоянов- старши публичен изпълнител, с адрес за съобщения: гр.Пловдив,
ул.“Скопие“ №106, ет.7,ст.711 за ПРЕКРАТЯВАНЕ на търговското дружество „Абу- Мартин" ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Област Бургас,
община Несебър, с.Равда, ул.“Македония“ №29.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.8 вр. ал.2 ГПК дружество „Абу Мартин" ООД ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: Област Бургас,
община Несебър, с.Равда, ул.“Македония“ №29 да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО
ПРИХОДИТЕ сумата 200/двеста/ лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Бургаския апелативен съд.
Съдия :