Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
гр. Габрово, 16.05.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГАБРОВО, в открито
заседание на двадесети
април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯН АТАНАСОВ
при секретаря ЕЛИСАВЕТА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от
съдия АТАНАСОВ гр. д. № 2624 по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба от „Агенция за събиране на вземания” ЕАД гр. София, чрез
пълномощник юрисконсулт М.С., против К.С.Ф. ***.
В исковата молба се твърди, че на 18.02.2016 г. между
„Изи Асет Мениджмънт" АД и ответника е сключен Договор за паричен заем №
2495711. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на
Заемателя парична сума в размер на 600,00 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита. Редът и условията, при които кредиторът е отпуснал кредит
на кредитополучателя, се уреждат от договора и общите условия към него. Така
предоставянето в собственост на посочената в договора сума от заемодателя на
заемателя, съставлява изпълнение на задължението на заемодателя да предостави заема и създава задължение на
заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и
брой в договора. Погасителните вноски, които заемателят се задължава да изплаща
на заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с
надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема
и определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният
процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата
стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на 640,00 лева. Така,
договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 40,00 лева.
Съгласно разпоредбите на договора за паричен заем, заемателят се е задължил да
върне кредита в срок до 10.06.2016 г. на 16 равни седмични погасителни вноски,
в размер на 40,00 лева всяка, като падежът на първата погасителна вноска е
26.02.2016 г., а падежът на последната погасителна вноска е 10.06.2016 г.
На основание сключения договор, в
случай че заемателят забави заплащането на падеж на погасителна вноска,
включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30 календарни дни,
дължи на заемодателя заплащането на такса за разходи за събирането на
просрочените вземания в размер на 9,00 лева. Таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лева. На основание цитираните
по-горе разпоредби на длъжника е начислена такса разходи за събиране на
вземането в размер на 45,00 лева.
Съгласно клаузите на договора, заемателят
се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави
на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а именно - две
физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря на определени
изисквания, като поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова
гаранция с бенефициер - заемодателя, която е издадена след усвояване на
паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да
е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по договора за
заем. Предвид обстоятелството, че Заемателят не е представил на Заемодателя
нито едно от договорените обезпечения, на същия е начислена неустойка за
неизпълнение в размер на 230,08 лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена
на 16 равни вноски, всяка в размер на 14,38 лева, платими на съответните
падежни дати на погасителните вноски по договора за заем. Така, погасителната
вноска, която следва да заплаща заемателят е в размер на 54,38 лева.
На основание Закона за
потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на
длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за
периода от 12.03.2016 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият
размер на начислената лихва е 67,85 лева, който е съвкупност от лихвите за
забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва.
Длъжникът не е заплатил изцяло
дължимия паричен заем към дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в
размер на 154,00 лева, с която са погасени както следва: неустойка за
неизпълнение: 43,14 лева, такса разходи: 18,00 лева, договорна лихва: 13,03
лева, главница: 79,83 лева. Срокът на договора е изтекъл с падежа на последната
погасителна вноска - 10.06.2016 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем.
На 1.12.2016 г. е подписано
Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/
от 16.11.2010г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за
събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането на „Изи Асет
Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем № 2495711/18.02.2016
г., е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „Агенция за събиране
на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/,
ЕИК ********* е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ЕИК *********.
Длъжникът е уведомен по реда на
чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо
Изх. № УПЦ-П-ИАМ/2495711 от страна на „Изи Асет Мениджмънт" АД, чрез
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, получено от Грета Николова - баба
на ответника. Ако се
допусне, че
уведомителното писмо не е достигнало до получателя, длъжникът да се счита
уведомен с исковата молба за извършването на цесия.
За „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е възникнал правен интерес от подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил
претенцията и по образувано ч. гр. д. 1995/2017 е издадена заповед за
изпълнение. Срещу заповедта е депозирано възражение, което от своя страна
обуславя подаването на настоящата искова молба.
Въз основа на изложеното ищецът
моли съда да постанови съдебен акт по силата на който да признае за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД главница 520,17 лева, договорна лихва 26,97 лева за периода от
11.03.2016 г. до 10.06.2016 г. (падеж на последна погасителна вноска), ведно
със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в съда до
окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение 186,94 лева
за периода от 18.03.2016 г. до 10.06.2016 г. (падеж на последна погасителна
вноска), обезщетение за забава в размер на 67,85 лева за периода от 12.03.2016
г. до датата на подаване на заявлението в съда и такса разходи в размер на
27,00 лева. Претендират
се и разноските, направени в настоящото и в заповедното производство.
В съдебно заседание юрисконсулт С.
поддържа предявените искове.
Ответникът не е представил писмен
отговор, но в подаденото от него възражение по
чл. 414, ал.1 ГПК е
посочил, че не дължи сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение, поради
което съдът прие, че ответникът оспорва предявените искове. В съдебно заседание
ответникът не се явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид
становищата на страните и
прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Със Заповед № 3365/04.09.2017 г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по приложеното към
настоящото дело ч. гр. д. № 1995/2017 г. на РС Габрово, е разпоредено длъжникът
К.С.Ф. да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата 520,17 лева
главница, ведно със законната лихва от 30.08.2017 г., сумата 26,97 лева
договорна лихва от 11.03.2016 г. до 10.06.2016 г., сумата 27,00 лева такса
разходи, сумата 186,94 лева неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
периода от 18.03.2016 г. до 10.06.2016 г., сумата 67,85 лева обезщетение за
забава за периода от 12.03.2016 г. до 30.08.2017 г., както и направените в
заповедното производство разноски в размер на 125 лв. Срещу изпълнението на
заповедта е постъпило възражение от длъжника - ответник.
Видно от представеното
предложение за сключване на договор от 17.02.2016 г., отправено до „Изи Асет
Мениджмънт“АД, ответникът е поискал да му се предостави заем в размер на 600,00
лв., платим в брой, който той да върне на 43 седмични вноски в размер на 16,44
лв. всяка. Между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, в качеството на заемодател и К.Ф., в качеството на заемател, е
постигнато съгласие за сключване на представения по делото договор № 2495711 от
18.02.2016 г., по силата на който заемодателят се е съгласил да предостави на
ответника заем в размер на 600,00 лв., който заемателят да върне за срок от 16
седмици на договорени дати в периода от 26.02.2016 г до 10.06.2016 г., на 16
равни вноски, всяка в размер на 40 лв. Ответникът се е задължил да върне сума в
общ размер на 640 лв., при фиксиран годишен лихвен процент по заема 40% и ГПР от 48,14%. С подписването на договора
заемателят удостоверява, че е получил изцяло и в брой заемната сума, като
договорът има силата на разписка /чл. 3 от договора/. В договора е
удостоверено, че сумата по заема се предава на длъжника в български левове.
В чл. 4 от договора
ответникът-заемополучател е поел задължение в 3-дневен срок от сключване на
договора да предостави на „Изи Асет Мениджмънт“ АД едно от следните
обезпечения: 1. Две физически лица-поръчители, всяко от които да отговаря на
следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на
трудово възнаграждение; нетния му размер на осигурителния доход да е над 1 000,00 лв.; да работи по
безсрочен трудово договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за
заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“АД; да няма неплатени осигуровки за
последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови
институции или ако има - кредитната му история в ЦКР за период от една година
назад да е със статус не по лош от „Редовен“, като поръчителят подписва договор
за поръчителство. 2. Да представи банкова гаранция с бенефициер-заемателя за
сумата по заема със срок на валидност - 30 дни след крайния срок за плащане на
задълженията по договора за заем. Неизпълнението на задължението за представяне
на обезпечението страните са скрепили със санкция за длъжника, представляваща
неустойка в размер на 230,08 лв., която се заплаща към всяка погасителна вноска
в размер на 14,38 лв.
Под договора ответникът е положил
подпис и е изписал трите си имена. Подпис е положен върху всяка страница от
договора.
Представени са Общи условия към
договори за паричен заем на „Изи Асет Мениджмънт" АД /изм. и доп. в сила
от 14.11.2013 г./. В чл. 30 ал. 1 от същите е посочено, че при забава в
заплащането на вноска по договора с повече от 30 дни, заемодателят ще бъде
принуден да направи разходи за събиране, изразяващи се изпращане на
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждане на телефонни обаждания.
Страните се съгласяват, че в тези случаи заемателят дължи на заемодателя такса
в размер на 9 лева. Тези разходи се начисляват и за всеки следващ 30-дневен
период, през който има погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от
30 календарни дни, но не могат да бъдат повече от 45 лева. Съгласно чл. 30 ал.
2 от ОУ с подписване на договора за заем заемателят и заемодателят се споразумяват,
че ако заемателят забави заплащането на погасителна вноска (вкл. ако забави
заплащането на цялото вземане в случай на настъпила предсрочна изискуемост) с
повече от 90 календарни дни, същият дължи на заемодателя, освен разходите по
ал. 1, заплащането на още 100 лв., представляващи допълнително направени
разходи за събиране на просрочените вземания, включващи ангажиране дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по събиране на
вземането.
Представен е рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „Изи Асет Мениджмънт" АД
и „Агенция за събиране на вземания" ООД от 16.11.2010 г., по силата на
който първото дружество се е задължава да прехвърли на второто ликвидни и
изискуеми в пълния им размер вземания, произхождащи от договори за
потребителски кредит, сключени с физически лица, които не са изпълнили
задълженията си по тях, индивидуализирани в приложение, неразделна част от
договора, срещу заплащането на определена цена. Изразено е съгласие за
прехвърляне на нови вземания при условията на договора на месечна база, като те
ще се индивидуализират в ново приложение № 1 със съответната дата, изпращане и
потвърждение, неразделна част от договора. Страните са договорили, че договора
е рамков, а всяко поредно приложение има силата и значението на допълнително
споразумение. Вземанията се считат прехвърлени от датата на потвърждението,
като след приемането, прехвърлителят се задължава да представи на купувача
писмено потвърждение за сключената цесия.
С представено по делото
потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е потвърдило
извършеното прехвърляне на вземания на „Агенция за събиране на вземания“ ООД
съгласно договор от 16.11.2010 г. Посочено е, че вземанията, предмет на потвържданието,
са индивидуализирани в приложение към договора № 1/01.12.2016 г.,
представляващо неразделна част от същия договор.
Представено е извлечение от
приложение № 1/01.12.2016 г. към договор за цесия от 16.11.2010 г. между „Изи
Асет Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД. В същото
е описано вземането спрямо ответника по процесния договор, като същото е
подробно индивидуализирано чрез номера и датата на договора за потребителски
кредит, имената и ЕГН на ответника-длъжник, размера на отпуснатата главница,
общия размер на задължението по кредита, остатъкът на дължимата сума към 01.12.2016
г. и покупната цена на вземането.
Представено е пълномощно от
09.09.2015 г., по силата на което „Изи Асет Мениджмънт“ АД е овластило “Агенция
за събиране на вземания“ АД с правата да уведоми от негово име всички длъжници
по всички вземания на дружеството, възникнали по силата на сключени договори за
кредит, прехвърлени с рамковия договор за цесия от 16.11.2010 г. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания” АД, в
качеството на универсален правоприемник на преобразуваното с промяна на
правната форма и прекратено без ликвидация „Агенция за събиране на вземания”
ООД. Правата се предоставят на упълномощения във връзка с изпълнение на задължението
на упълномощителя по чл. 99 ЗЗД и следва да се тълкуват разширително в полза на
упълномощения.
В уведомително писмо, адресирано
до ответника, ищецът, действайки като пълномощник на „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
е направил изявление, че въз основа на приложение № 1/01.12.2016 г. към договор
за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране на вземания“ ООД, на „Агенция за събиране
на вземания“ АД са прехвърлени всички вземания по договор за паричен заем № 2495711.
Ответникът е уведомен, че към 05.12.2016 г. задълженията му възлизат на 792,51
лв., като е поканен да ги заплати в 5-дневен срок от получаването на поканата
на посочена сметка. Писмото е изпратено на адреса на ответника с препоръчано писмо
с обратна разписка и е получено на 09.12.2016 г. от Грета Николова, отбелязана
като негова баба, видно от известие за доставяне *PSSDTS00SEZVK* от 09.12.2016 г.
От приетото по делото заключение
на вещото лице И.Ц., изготвила допуснатата по искане на ищеца
съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че длъжникът не е изплатил изцяло
дължимия заем, като погасената сума е в размер на 154 лева, с която са
погасени: 43,14 лева неустойка за неизпълнение, сумата 18 лева – такса разходи,
сумата 13,03 лева договорна лихва и сумата 79,83 лева – главница. Срокът на
договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, т.е. на
10.06.2016 г., а договорът не е обявяван за предсрочно изискуем. Остатъкът на
задълженията на ответника по процесния договор за заем е в следните размери: за
главница – 519,81 лв.; за договорна лихва – 27,33 лв. Размерът на лихвите за
забава, дължими до датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК възлиза на 74,51
лв., като представлява сбор от лихвите, изчислени за всяка отделна неплатена
погасителна вноска, считано от от 12.03.2016 г., която дата представлява падеж
на третата, частично платена вноска по кредита. Стойността на непогасените
такси разходи е: такса на осн. чл. 30 ал. 1 от ОУ – 27 лв., такса на осн. чл.
30 ал. 2 от ОУ – 100 лв.
От правна страна и въз основа на така
установените факти, съдът достига до следните изводи:
Предявени са следните искове: Иск за установяване на вземане за
главница в размер на 520,17 лв., с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД. Иск за установяване на вземане за договорна /възнаградителна/ лихва в
размер на 26,97
лв., с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД. Иск за установяване на вземане за неустойка с цена на иска 186,94 лв., с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД. Иск за установяване на
вземане за мораторна лихва в размер на 67,85 лв., с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД. Иск за установяване на вземане за такса разходи в размер на 27 лв., с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 във вр. с
чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД.
За вземанията е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3365/04.09.2017 г. по ч.
гр. д. № 1995/2017 г. на РС Габрово, срещу която е постъпило възражение от
длъжника – ответник по настоящото дело. Предявените искове са допустими, тъй
като с оглед
подаденото възражение за ищеца-заявител в производството по чл. 410 ГПК е налице правен интерес
от предявяването им, а исковата молба е подадена в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Разпределението на
доказателствената тежест в процеса изисква ищецът да докаже възникването на
спорното право, а ответникът да докаже фактите, които изключват, унищожават или
погасяват това право.
От събраните по делото доказателства
се установява, че е
възникнало валидно облигационно правоотношение между
ответника, в качеството на заемател и „Изи Асет Мениджмънт” АД, в качеството на
заемодател, по сключен между тях договор за паричен заем № 2495711 от 18.02.2016
г. Ответникът не оспорва, а е удостоверил и с подписа си, че заемодателят е изпълнил основното си,
произтичащо от договора задължение да предостави на заемателя уговорената сума
в размер на 600 лв. Така сключеният
договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит, тъй като
отговаря на критериите по чл. 3 ЗПК и не засяга изключенията по чл.4 ЗПК.
С получаването на сумата по
кредита за заемодателя е възникнало задължението да върне главницата, като и да
заплати дължимата възнаградителна лихва на 16 месечни вноски, в размер от 40,00
лв. всяка или общо сумата 640,00 лв. Размерът на възнаградителната лихва и ГПР
са определени от страните по договора в рамките на договорната свобода по чл. 9
от ЗЗД, като не противоречат на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и на добрите нрави.
От заключението на експертизата
безспорно се установява, че от ответника са внесени суми за погасяване на
задълженията му в общ размер от 154 лв., като от негова страна не бяха
ангажирани доказателства за други извършени плащания на съответните падежи по
процесния договор за кредит. Чрез тях са покрити задължения за главница в
размер на 79,83 лв. и договорна лихва в размер на 13,03 лв. Съгласно
заключението на вещото лице размерът на дължимата главница възлиза на 519,81
лв., като с исковата молба се претендират 520,17 лв. Според заключението дължимата
договорна лихва възлиза на 27,33 лв., а с исковата молба се претендират 26,97
лева.
Изпадането на длъжника-ответник в
забава след настъпване на падежа на последната погасителна вноска /10.06.2016
г./ води до възникване на задължение за него да заплати обезщетение на ищеца в
размер на законната лихва, съгласно разпоредбата на чл. 86 от ЗЗД. Съгласно заключението на
експертизата общият размер на
дължимата лихва за забава, начислена за всяка отделна неплатена погасителна
вноска за периода от 12.03.2016 г. /падежът на третата, частично платена вноска
по кредита/ до 30.08.2017 г. /датата на постъпване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда/, възлиза на 74,51 лв. Това е повече от претендираната в исковата
молба сума в размер на 67,85 лв.
Съдът приема заключението на
вещото лице за обосновано и правилно, като същото не е оспорено от страните.
При произнасянето си по
дължимостта на претендираните от ищеца суми за неустойка и такса разходи съдът
следва да съобрази разрешението, прието в Решение № 384 от 2.11.2011 г. на ВКС
по гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК, съгласно
което нормите, уреждащи нищожността на сделките са от императивен характер и за
приложението им, съдът следи служебно. В същата насока е и Определение № 751 от
17.08.2010 г. на ВКС по гр. д. № 2022/2009 г., I г. о., ГК, в което се приема, че ако съдът установи нищожност на договор, от който
страните черпят права, е длъжен да се съобрази с нищожността при решаване на
спора по същество, когато тя е очевидна и произтича пряко от договора, дори и
без да е направено възражение за нищожност.
Съдът намира, че клаузата относно предвидената в
чл. 4 от договора неустойка в размер на 230,08 лв. е нищожна, поради
противоречието й с добрите нрави. Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава
изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от
неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска
обезщетение за по-големите вреди. В мотивите на т. 3 ТР № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато
условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с
принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.
В настоящия случай, според чл. 4
от процесния договор неустойката е дължима не при забава на задължението, а при
неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение на кредитодателя,
чрез осигуряване на поръчител или банкова гаранция. Затова съдът приема, че
така уговорената неустойка излиза извън присъщата ѝ обезпечителна
функция. При договор за потребителски кредит вредите за кредитора са свързани
със забавата при възстановяване на предоставените от него средства в заем, заплащането
на възнаграждение за тяхното ползване и разходите по събиране. Уговорената
между страните неустойка не обезпечава възстановяването на вредите от това
неизпълнение, а евентуални такива от непредставянето на обезпечение, чрез
поръчителство или банкова гаранция. Обезпечението има цел, различна от тази на
неустойката. Ако тя обезщетява вредите от неизпълнението, то обезщетението в
различните му форми, защитава кредитора срещу неизпълнението и подготвя
неговото изпълнение. От неизпълнението на задължение за представяне на
обезпечение не настъпва вреда за кредитора, размера на която да бъда обект на
обезвреда в клауза за неустойка. В този случай при неизпълнение на задължението
за връщане на дадената в заем сума и възнаграждение за ползването ѝ,
кредиторът ще се удовлетвори от имуществото на длъжника, което служи за общо
обезпечение, с оглед правилото на чл. 133 ЗЗД. Казаното дава основание на съда
да приеме, че уговорката между страните за заплащане на неустойка е нищожна,
тъй като не преследва присъщите й заложени в закона функции и противоречи на
добрите нрави. При този извод съдът следва да откаже да зачете правните
последици на неустоечната клауза, т.е. да приеме, че тя е породила задължение
за заплащане на неустойка в претендирания размер.
По отношение на претенцията за
дължима въз основа на договора за потребителски кредит такса разходи съдът
счита, че представените доказателства не установяват основание за възникването
на такова задължение за заемополучателя – ответник. Процесният договор не
урежда поемането на задължение за заплащане на такса за събиране на вземането,
възникващо при забава в заплащането на вноска с повече от 30 дни. Такова
задължение е регламентирано в чл. 30 от Общите условия към договори за паричен
заем на „Изи Асет Мениджмънт" АД. Съгласно чл. 147а от Закона за защита на
потребителите, при сключване на договор при общи условия с потребител общите
условия обвързват потребителя само ако са му били предоставени и той се е
съгласил с тях, което съгласие се удостоверява с подписа му. Съгласно ал. 4 на
същата разпоредба, тежестта на доказване на изразеното от потребителя съгласие
с общите условия и получаването им при подписване на договора се носи от
търговеца. В конкретният случай в процесния договор не е посочено, че се
сключва при действието на общи условия, а и липсват доказателства за приемането
и получаването от ответника на представените Общи условия на заемодателя.
Затова съдът приема, че по силата на процесния договор за потребителски кредит
за ответника не е възникнало обсъжданото задължение за заплащане на такса.
Отделно от това съдът следва да
посочи, че тази клауза на общите условия също е очевидно нищожна. Това е така,
тъй като съгласно чл. 33, ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има
право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата.
Съгласно алинея втора на същата разпоредба когато потребителят забави дължимите
от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Тези норми са императивни – постановени са в публичен интерес
с оглед целта на закона - да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на
потребителски кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна
на кредиторите при предоставяне на потребителски кредит / арг. чл.2 ЗПК/. Съгласно чл. 21, ал.1 ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна. В чл. 30 от ОУ е предвидено, че
кредитополучателят следва да заплати на кредитодателя суми за разходи, които са
определени предварително като размер и са дължими при определени предпоставки,
но във всички случаи – при забава относно задължението за заплащане на
погасителните вноски. Затова така въведената отговорност за разноски представлява
по съществото си неустойка, дължима при забава на изпълнението, а не плащане за
покриване на извършени разходи по събиране на вземането. Определянето на тези
плащания като разноски по събиране на вземането, по същество цели да заобиколи
ограничението на чл.33 ЗПК и въведе допълнително плащане, чиято дължимост е
изцяло свързана с хипотези на забава на длъжника, тоест представлява прикрита
неустойка за забава. За това, че плащанията нямат за цел да покрият разходи по
събиране на закъснелите вноски, може да се съди от обстоятелството, че
плащанията по тях са уговорени предварително, като абсолютни суми и в
предварително определени предели. Разноските необходими за събиране на всяко
конкретно възникнало задължение, при настъпване на забава не могат да бъдат
определени предварително. В клаузата на договора е посочено, че разноските са
за телефонни разговори, изплащане на покани и ангажиране на служител, от което
следва, че във всички случаи ще варират с оглед на конкретни обстоятелства.
Поради това, начина по който са определени в клаузата сочи на това, че са
установени с цел да се избегне ограничението на закона свързано с размера на
дължимото при забава обезщетение. Безспорно кредиторът би имал право да
начислява и събира от длъжника предвидени в договора такси. Трябва обаче да се
държи сметка и за естеството на конкретното вземане – то е именно такса, т.е.
възнаграждение за извършена от кредитора дейност или услуга, която се дължи
отделно от главницата, възнаградителната и мораторната лихви по договора.
Дължимостта на тези такси е обусловена от това дали кредиторът е изпълнил
задължението си да извърши дейността, респ. да предостави услугата, за която се
дължат те. В конкретния случай ищецът не ангажира доказателства, че цедентът действително е
извършил разходи за събирането на просрочените вземания като е изпращал
напомнителни писма, електронни съобщения, провеждал е телефонни обаждания с
ответника, извършвал е лични посещения до дома му и др. Затова претенцията за
сумата от 27 лв., представляваща такса разходи, се явява неоснователна и
недоказана.
На следващо място съдът следва да
обсъди твърденията на ищеца, че задълженията на ответника към него произтичат
от сключения между „Изи Асет Мениджмънт" АД и «Агенция за събиране на
вземания» ООД /чийто правоприемник е «Агенция за събиране на вземания» ЕАД/ рамков
договор за цесия от 16.11.2010 г. и приложение 1 от 1.12.2016 г. към него. При
това съдът приема, че ищецът установи по несъмнен начин, че по силата на
цитирания договор за продажба на вземания, ведно с приложението към него,
именно той е титуляр на вземанията срещу ответника, за които съдът по-горе прие, че са установени по основание и
размер, а именно – за главница, възнаградителна лихва и законна лихва за
забава. Тези изводи на съда се основават на представените от ищеца рамков
договор и приложение към него, издадените от цедента пълномощно и потвърждение,
както на представеното уведомление по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, връчено на адреса на
ищеца на негов близък. Представените документи установяват валидно възникнало облигационно
правоотношение между страните по договора, по силата на което в полза на ищеца е прехвърлено
вземането на цедента «Изи Асет Мениджмънт» АД спрямо ответника-длъжник. От
момента на получаването на уведомлението - покана ответникът дължи изпълнение по договора на новия кредитор – ищец по
настоящото дело.
По изложените по-горе съображения
съдът намира, че предявените искове за установяване на вземания на ищеца за
главница, договорна и мораторна лихва са основателни, и като такива следва да
бъдат уважени съобразно заключението на вещото лице и ищцовата претенция, а
именно: искът за установяване на дължимата главница се явява доказан за сумата
519,81 лв., а за горницата над тази сума следва да се отхвърли; искът за установяване
на задължение за договорна лихва ще бъде уважен в пълния предявен размер от
26,97 лева, както и искът за мораторна лихва – за претендираната с исковата
молба сума от 67,85 лв.
По изложените по-горе съображения
установителните искове за вземания за неустойка и такса разходи следва да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.78 ал. 1 ГПК съдът следва да се произнесе по направените разноски в заповедното и исковото
производство, при съобразяване приетото в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК.
Тъй като страната - ищец е била
представлявана от юрисконсулт, размерът на възнаграждението му за двете
производства следва да се определи съобразно разпоредбата на чл.78, ал. 8 ГПК.
Според нея размерът на това възнаграждение не може да надхвърля предвидения в
чл. 37 ЗПП. С оглед правната и фактическа сложност на делото, съдът намира, че
размерът на възнаграждението за юрисконсулт, следва да се определи на 100 лв.
за заповедното и 150 лева за настоящото производство. Така сторените в
заповедното производство разноски са в размер на 25 лв. за държавна такса и 100
лв. - за юрисконсултско възнаграждение. От тях ответникът дължи сумата от 92,68 лв., съразмерно на частта
от вземанията в общ
размер от 614,63
лв., чието съществуване се установи в исковото производство. В исковото
производство ищецът е направил разноски за
държавна такса в размер на 225 лв., 200 лв. - внесен депозит за възнаграждение
на вещо лице и определеното от съда юрисконсултско възнаграждение е в
размер на 150 лв. Съразмерно уважените искове,
ответникът ще бъде осъден да заплати на ищеца направени разноски в размер на 426,34 лева /111,22 лв. юрисконсултско
възнаграждение, 148,29 лв. за възнаграждение на вещо лице и 166,83 лв. заплатени
държавни такси/. Искането на ищеца за присъждане на разноски над тези размери
ще бъде отхвърлено.
Ответникът не претендира и не е
направил разноски по делото, поради което такива не се присъждат.
Мотивиран от горните съображения,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за установено, че К.С.Ф., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Николина Тодорова
Станчева, с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., сумата 519,81 лв. /петстотин и
деветнадесет лева и осемдесет и една стотинки/ главница по договор за
паричен заем № 2495711 от 18.02.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД
и К.С.Ф., вземанията по който са цедирани на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ведно със законната лихва от 30.08.2017 г. до окончателното изплащане на задължението, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3365/04.09.2017 г. по ч. гр.
д. № 1995/2017 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД, като съдът ОТХВЪРЛЯ предявения
иск за сумата 0,36 лв., представляваща разликата до претендираната с исковата
молба сума от 520,17 лв., като неоснователен и
недоказан.
ПРИЗНАВА за установено, че К.С.Ф., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Николина Тодорова
Станчева, с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., сумата 26,97 лв. /двадесет и шест лева и деветдесет и седем стотинки/ договорна лихва за
периода от 11.03.2016 г. до 10.06.2016 г. по договор за паричен заем № 2495711
от 18.02.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и К.С.Ф., вземанията
по който са цедирани на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за която е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3365/04.09.2017 г. по ч. гр. д. №
1995/2017 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във вр. с
чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 във вр. с чл. 240 ал. 2 и чл. 99 от ЗЗД.
ПРИЗНАВА за установено, че К.С.Ф., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Николина Тодорова
Станчева, с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., сумата 67,85 лв. /шестдесет и седем лева и осемдесет и пет стотинки/,
представляваща обезщетение /лихва/ за забава за периода от 12.03.2016 г. до 30.08.2017
г., за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3365/04.09.2017 г. по ч. гр.
д. № 1995/2017 г. на РС Габрово, на осн. чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 86, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Николина Тодорова Станчева, с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., иск с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал.1 ГПК във вр. с чл. 92, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД за признаване на установено по
отношение на К.С.Ф., ЕГН: **********, с адрес ***,
съществуването на вземане на ищеца за сумата 186,94 лв. /сто осемдесет и шест лева и деветдесет и четири стотинки/,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от
18.03.2016 г. до 10.06.2016 г. по договор за паричен заем № 2495711 от
18.02.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД и К.С.Ф., вземанията по
който са цедирани на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3365/04.09.2017 г. по ч. гр.
д. № 1995/2017 г. на РС Габрово, като неоснователен
и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявения от “АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:*********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда “Лабиринт”, ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор
Николина Тодорова Станчева, с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., иск с правно основание чл. 422 във
вр. с чл. 415 във вр. с чл. 124 ал. 1 ГПК и чл. 79, ал. 1 и чл. 99 от ЗЗД за признаване на
установено по отношение на К.С.Ф., ЕГН: **********,
с адрес ***, съществуването на вземане на ищеца за сумата 27,00 лв. /двадесет и седем лева/ такса разходи по договор за
паричен заем № 2495711 от 18.02.2016 г., сключен между „Изи Асет Мениджмънт” АД
и К.С.Ф., вземанията по който са цедирани на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, за която е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3365/04.09.2017 г. по ч. гр.
д. № 1995/2017 г. на РС Габрово, като неоснователен
и недоказан.
ОСЪЖДА К.С.Ф., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК:********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. “Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда “Лабиринт”,
ет. 2, офис 4, представлявано от изпълнителния директор Николина Тодорова
Станчева, с пълномощник юрисконсулт М.Д.С., направените разноски по настоящото производство в общ размер на 426,34 лв. /четиристотин
двадесет и шест лева и тридесет и четири стотинки/, както и сторените
разноски в производството по ч.гр.д. № 1995/2017 г. по
описа на Районен съд – Габрово в общ размер на 92,68 лв. /деветдесет
и два лева и шестдесет и осем стотинки/, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, като съдът ОТХЪРЛЯ искането на ищеца
за присъждане на разноски за горницата над тези суми.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово
в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: