РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали, 11.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийски
районен съд в публичното съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесетата
година в състав:
Председател: Дарина Байданова
при секретаря Марияна Суркова
разгледа докладваното от съдията гр.д. №
912 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе предвид:
Предявен
е иск с правно основание чл.49 във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от З.Х.Д. *** , в която се твърди, че на 25 май 2017 г. около 20.30 -21.00 часа в
град Кърджали, ж.к."Възрожденци", на улица „Джон Атанасов"№1,
ищцата заедно със свидетелите – съпругът й М.С.Д. и свидетелят И.Г.И. се
разхождали, като двамата свидетели се движили на разстояние около 20 метра
преди нея и внезапно между нея и двамата мъже изскочили две едри
безстопанствени кучета, които проявили
агресивно поведение спрямо нея, изразяващо се в подготовка и опити за нападение
и придружено с продължително и заплашително ръмжене и лаене. Въпреки че Д. и И.
веднага се обърнали и тръгнали към ищцата ,за да я защитят и изгонят двете
кучета, но в този момент ищцата била нападната от задната й страна от
трето безстопанствено , агресивно и едро куче, което я захапало няколко пъти по
задната част на десният й крак и успяло да й нанесе няколко рани, като я
съборило на земята. Сочи, че вследствие на бързата намеса на двамата свидетели,
трите кучета били прогонени, като свидетелите веднага оказали необходимата
помощ на ищцата, вдигнали я от земята, където лежала съборена, вследствие на
извършеното срещу нея нападение от третото куче , потърсили веднага спешна медицинска и
хирургическа помощ, тъй като раните й били разкъсно-контузни и дълбоки, вследствие
на множеството нахапвания. Твърди се в исковата молба, че вследствие на
извършеното нападение срещу ищцата от едрото, безстопанствено и агресивно куче,
й били нанесени три разкъсно-контузни рани и кръвонасядане на дясната й
подбедрица, изразяващи се в: 1. „\/-образна рана с неравни ръбове, с ъгъл
отворен напред и обща дължина 10 см", нанесена по задно-външната
повърхност на дясната й подбедрица, в средната й трета ; 2. Хоризонтално
разположена цепковидна рана с неравни ръбове и дължина 3 см.", нанесена по
външната повърхност на подбедрицата на доверителката ми, в средната й трета. ;
4. Рана с неравни ръбове и размери 1/1 см." , нанесена над хоризонтално
разположената цепковидна рана по външната повърхност на подбедрицата ; 5
Кръвонасядане със синкаво-морав-жълтеникав цвят на всички меки тъкани в
областта на описаните по-горе рани. Твърди, че след извършена медицинска и
хирургическа интервенция, в централната част на V-образната рана с неравни
ръбове, ръбовете били адаптирани един към друг с хирургичен шев. Твърди още, че
около 10 дни била принудена да се обездвижи, като извършвала лечението си в
дома си с предписаните й медикаменти, като на 06.06.2017г. била прегледана от
съдебен лекар, който след установил уврежданията ѝ и издал съдебно
медицинско удостоверение №107/06.06 2017г. Сочи, че се намирала в отпуск по
болест за периода от 26.05.2017 г. до 04.06.2017 г. и в продължен отпуск по
болест, вследствие на нанесените й рани за периода от 06.06.2017 г. до
15.06.2017 г., за периода от 28.06.2017 г. до 11.07.2017 г.,
както и за периода от 12.07.2017 г. до 10.08.2017 г.
, като към 12.07.2017 г. раните от
ухапването все още не били затворени , което
наложило издаването на болничен лист за още тридесет дни или за периода
от 26.05.2017 година до края на месец декември 2017 година ищцата се лекувала,
както физически, така и психически от нанесената травма и счита, че същата следва да бъде
овъзмездена. Излага съображения за нарушения по
ЗЗЖ от страна на ответника, като счита , че в случая безстопанствените
кучета проявили непредизвикана агресия спрямо ищцата и по този начин,
нарушавайки задълженията по ЗЗЖ Община Кърджали не изпълнила законовите си
задължения, което от своя страна довело до настъпване на вредоносни
последици. Счита, че в случая е налице
бездействие от страна на ответника и на негови служители , както и че е налице
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД. Моли, да бъде осъдена община Кърджали да
заплати на ищеца сумата от 3646,66 лева, представляваща обезщетение, от които
3000 лева главница , за причинените й неимуществени вреди, представляващи
претърпени болки и страдания за посочените в исковата молба наранявания от ухапвания от безстопанствено, агресивно и
едро куче, извършени на 25.05.2017 г. и мораторна лихва в размер на 646,66 лева
за забава на плащането за периода от 26.05.2017 г. до завеждане на иска, ведно
със законната лихва, върху главницата от датата на завеждането на иска до
окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски. В
съдебно заседание чрез упълномощен адвокат поддържа иска и моли съда да го
уважи, ведно с лихва и разноски. Представя аргументи в писмени бележки.
Ответникът
Община Кърджали в срока по чл.131 от ГПК
депозира отговор на исковата молба, с който намира иска за допустим, но
неоснователен и оспорва изложените обстоятелства, като счита, че в случая не
било ясно нараняването да е причинено от безстопанствено куче, тъй като не било изяснено дали животните са чипирани,
което можело да доведе да извод, че са собственост на други лица, които
отглеждат и хранят кучета и ги пускат да се разхождат свободно по улиците на
гр.Кърджали. Счита, че ответникът не бездействал като не е упражнил надзор
върху безстопанствените кучета, тъй като дейността била възложена на Общинско
предприятие „Озеленяване, чистота и благоустройство" , поради което не
можело да се твърди, че нищо не се прави по отношение намаляване на популацията
на бездомните кучета, тъй като животните се чипирали, обезпаразитявали,
кастрирали и били под постоянно наблюдение. Счита, че в случая няма обективна
възможност да се следят индивидуално животните, които е възможно да проявят
агресия, когато са провокирани от самите граждани и за процесния инцидент липсвал подаден сигнал до общината
за предприемане на мерки за залавяне на агресивните животни. Оспорва, че в
резултат на инцидента ищцата изживяла болки страдания, психическо напрежение и
нервен срив с голям интензитет, тъй като счита, че това е субективна оценка на
пострадалата, която може да е повлияна и
от други външни фактори, които нямали пряка и непосредствена връзка с
ухапването от кучето. Оспорва твърдението , че лечението е продължило от
26.05.2017 до края на месец декември 2017 г., с оглед на последния болничен
лист до 10.08.2017 г., от който било видно, че ищцата била излекувана напълно и не
е търсила в последствие лекарска помощ. Позовава се на задължителна съдебна
практика на ВКС. Моли искът да бъде отхвърлен. В съдебно
заседание чрез
процесуален представител поддържа отговора и моли искът да бъде отхвърлен.
Съдът,
като обсъди събраните по делото доказателства – писмени и гласни, поотделно и в
тяхната съвкупност, както и доводите и възраженията на страните, намира за установено
следното:
Установява
се по делото,че на 25.05.2017г. в 21,00 часа ищцата постъпила в СО към МБАЛ
„Д-р Атанас Дафовски“ АД, гр.Кърджали с оплакване за ухапване от куче, при
което при прегледа били установени разкъсно-контузни рани в областта на дясната
подбедрица с неправилни ръбове с
големина около 4-5 см., като раната била обработена.
На
06.06.2017г. ищцата е прегледана от съдебен лекар, който установил три
разкъсно-контузни рани и кръвонасядане на дясната подбедрица,като по
задно-външната повърхност на подбедрицата в средната ѝ трета била
установена \/-образна рана с неравни ръбове, ъгъл отворен напред и обща дължина
10 см, в централната част на подбедрицата ръбовете били адаптирани един към
друг с хирургичен шев, а по външната повърхност на подбедрицата в средната
ѝ трета било установено хоризонтално разположена цепковидна рана с
неравни ръбове и дължина 3 см, както и непосредствено над нея - рана с неравни
ръбове и размери 1/1 см., като меките тъкани в областта на така констатираните
рани били кръвонаседнати, със синкаво-морав-жълтеникав цвят. Така установените
увреждания били получени при действието на твърд тъп предмет или тъпоръбест
предмет и по време и начин било възможно да са възникнали по начина, по който
съобщава осведетелстваната , а именно ухапана от безстопанствено куче.
Съдебният медик констатирал и ,че разкъсно-контузните рани на дясната подбедрица
довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
кръвонасядането причинило болка и страдание.
Установява
се,че за периода 26.05.2017г. до 12.08.2017г. ищцата ползвала отпуск за
временна неработоспособност, причинена от открита рана на други части на
подбедрицата, некълкократно се явила на прегледи - на 28.06.2017г., 30.06.2017г., 10.07.2017г.
и 17.07.2017г., както и че по същото време работела на постоянен трудов
договор.
По
делото са събрани и гласни доказателства. От разпита на св. М. Д.- съпруг на ищцата, се
установява, че на 25.05.2017г. надвечер заедно с ищцата и св.И. И. преминавали
по ул.„ Джон Атанасов“ в кв.“ Възрожденци“,
като ищцата се движела зад свидетелите на 10-15м., без багаж и изведнъж от неизвестна
посока изскочили две по-дребни кучета и започнали да лаят срещу ищцата, на
което свидетелите се обърнали и видели в този момент трето голямо черно куче да
я захапва отзад по подбедрицата на десния крак. Ищцата паднала на земята,
започнала да вика и при приближаването на свидетелите кучетата се разбягали.
Свидетелят Д. поради обилното кръвотечение свалил колана си и стегнал крака и
откарал ищцата в Спешно отделение. Според свидетелят трите кучета били скитащи,
без маркировки и нямали собственик, като кварталът бил пълен с такива
безстопанствени кучета. Свидетелят виждал същите кучета и преди случая в този
район. Според свидетеля, който бил и дългогодишен ловец, кучетата нападнали
съпругата му, без тя да ги провокира, тъй като се движела сама и поради това,
че двете по-дребни кучета били женски и разгонени, а третото едро куче било
мъжкар. Били притеснени от случая и не се обадили в Общината. Около 6 месеца
продължи лечението, на ищцата - бинтовете
носела около три месеца, раната била дълбока, постоянно кървяла и трудно
зараснала, след това лечението продължило с мазила, като раната постоянно кървяла
и се чистела. През лятото се провалила
почивката им в чужбина, а през 2018г.
отишли на мора,но ищцата не посмяла да
се съблече заради следите от раните и шевовете, тъй като кракът ѝ бил обезобразен
и с белези. Била в тежко психическо състояние и изпитвала страх от куче. Понастоящем
при разваляне на времето се оплаквала, че има болки и продължавала да изпитва
страх, въпреки че работи на около 200 метра и се обаждала на свидетеля да я
взима от работа, тъй като има кучета. Сега се виждало изтъняване на
подбедрицата и разлика с другия крак и през лятото изпитвала дискомфорт,тъй
като не може да носи рокля,заради неудобство от белезите.
Св. И. И. - приятел на съпруга на ищцата ,
свидетелства,че на 25.05.2017г. се срещнал със св.Д. и след 20,00 часа на
смрачаване, но при видимост, тръгнали да се почерпят , като се движили на 10-15
м. преди ищцата и изведнъж чули лай, който не бил насочен към свидетелите и
двамата се обърнали и видели две кучета да лаят към ищцата и трето едро черно
куче да я напада и захапва в долната част на десния крак, при което тя паднала на
земята. Свидетелите се затичали и кучетата се разбягали. Св.Д. изкарала колана
си и върза крака на съпругата си, тъй като течала много кръв, след което взел
колата и я закарал до болницата.Според свидетеля кучетата нямали марки по ушите,
нямали каишки и били безстопанствени. Свидетелят заявява,че разбира от кучета,
тъй като бил ловджия и за него това била глутница, тъй като кучетата били
повече от две. Впоследствие разбрали, че тези безстопанствени кучета се въртели
около блоковете и се спущали срещу хората. Раната на ищцата не зараснала дълго
време, въпреки превръзките, двете семействата планирали да ходят на мора лятото
на 2017г.,но заради ищцата не отишли. След това тя започнала да изпитва страх,
оплаквала се, че махалата била пълна с кучета и че не може да излиза навън. През
лятото на 2018г. отишли семейна на море в Гърция, но ищцата не отишла на плажа,
а останала в колата, поради чувството на дискомфорт от раните, за което
споделяла и със съпругата на свидетеля. От св.Д. му било известно, че болките на
ищцата продължили шест- седем месеца и тя не ходила на работа и излизала само с
него,тъй като се страхувала да излиза заради кучетата.
С оглед изясняване на
обстоятелствата по делото е назначена съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни № 96/2016г., заключението по което се поддържа от вещото лице, не се
оспорва от страните и се кредитира като пълно, компетентно и обективно
изготвено и от което се установява,че на ищцата са причинени три разкъсно-контузни рани и кръвонасядане на
дясната подбедрица,а именно, по задно-външната повърхност на подбедрицата в
средната ѝ трета - \/-образна рана с неравни ръбове, ъгъл отворен напред
и обща дължина 10 см; в централната част на подбедрицата ръбовете били
адаптирани един към друг с хирургичен шев, а по външната повърхност на
подбедрицата в средната ѝ трета - хоризонтално разположена цепковидна
рана с неравни ръбове и дължина 3 см и непосредствено над нея - рана с неравни
ръбове и размери 1/1 см., като меките тъкани в областта на описаните рани били
кръвонаседнати, със синкаво-морав-жълтеникав цвят. Според заключението увреждания
били получени при действието на твърд тъп предмет или тъпоръбест предмет и добре
отговарят да са получени при ухапване от куче, като разкъсно-контузните рани на
дясната подбедрица довели до разстройство на здравето извън случаите на чл.128
и чл.129 от НК, а кръвонасядането причинило болка
и
страдание. Повече от 50 дни след
нанасяне на уврежданията, същите не били напълно отзвучали и установените
белези на дясната подбедрица водели до придърпване на околните меки тъкани и
изтъняване на подбедрицата в средната ѝ трета ,което се преценявало като
обезобразяване на десния крак. В съдебно заседание експертът допълва,че конфигурацията на раните добре
отговаряла да са получени при ухапване от куче, поради захапката на горната и
долна челюст. Към момента на изготвяне на експертизата образуването на белезите
вследствие на нараняванията е завършило и въпреки че обичайна завършва около
шестия месец, в случая е налице много по-дълъг срок и грубите цикатрикси с
придърпване на околната кожа довело до изтъняване на подбедрицата в тази област
белезите, което е завинаги, като не може да се очаква за бъдеще развитие в
по-благоприятна или неблагоприятна посока, с изключение на пластичната
хирургия. Нараняванията биха могли да бъдат и от други предмети - при падане и
удар с влачене върху такива предмети - твърди, тъпи с неголяма площ и изразени
ръбове, каквито изобилствали в околността. В случай, че нараняването била по-повърхностно,
не биха останали трайни белези и възстановителният период би бил по-кратък. Към
17.07.2017г. според последният по дата документ с медицинско съдържание,
кръвонасяданията намелили, отокът спаднал, но раните от ухапването все още не били
затворени. Вещото лице не може да посочи кога окончателно са се затворили, възприятията
били субективни след завършването на оздравителния период. Поради увредени и
повърхностни сетивни кожни нерви е възможно да има чувство на дърпане и чувство
на изтръпване на крайника, както и чувството за натиск и увредено чувство за
допир и като цяло дискомфорт. По отношение на вида на подбедрицата експертът е
с констатация за обезобразяване на крайника.
С
оглед изложеното дотук, съдът намира предявеният иск за основателен.
Безспорно
бе установено по делото настъпване на травматично събитие, при което куче от голяма порода нападнало и нахапало
дясната подбедрица на ищцата З.Д.. Установено бе,че кучето е безстопанствено,
нечипирано и без каишка, движещо се в глутница от други две кучета по-малки от
него. Установи се, че ищцата не е носила багаж или не е провокирала агресията
на кучето по какъвто и да е начин, за което бе установено и че изненадващо я нападнало
в гръб. До този извод съдът стига след като кредитира показанията на
разпитаните по делото свидетели - Д. и
Илев, първият от които въпреки заинтересоваността от изхода на делото като
съпруг на ищцата, са вътрешно и взаимно непротиворечиви, логични и категорични
относно подлежащите на доказване факти, както и са във връзка с приобщените по
делото доказателства и на последно място не са оборени от други такива. С оглед
на това, следва съдът намира за неоснователни възраженията на ответника,че е
било възможно кучето да има собственик – трето по делото лице и че ищцата с
поведението си е допринесла за агресията срещу нея. Обстоятелството,че
ответникът- община е възложил на свое общинско предприятие дейността по овладяване
на популацията на безстопанствените кучета на територията на община Кърджали от
една страна не е подкрепено от доказателства ,а от друга не опровергава извод
за отпадане на отговорността. Или, съдът намира, че в случая е налице
фактическия състав на чл.49 от ЗЗД, предвид обстоятелството, че по делото не е
опровергано твърдението за противоправно бездействие чрез доказване
осъществяването на предписаните от закона действия за овладяване на популацията
на безстопанствени кучета и осъществяването им с дължимата грижа. Не следва да
се вменява във вина на ищцата и обстоятелството,че същата не е съобщила в
общината за наличие на агресивно безстопанствено куче, предвид тежкото
състояние, в което се намирала след инцидента. На следващо място, установено бе ,че в резултат на ухапването
ищцата е получила увреждане по формата на телесни повреди, при които е
въздействано върху здравето й и по този начин е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания, които са в пряка и непосредствена
връзка от вредоносното събитие - ухапване от куче. Законът и съдебната практика
са категорични ,че за вреди от безстопанствено куче отговаря общината на осн.
чл.49 от ЗЗД, поради неизпълнение на дължимите мерки за овладяване на
популацията на безстопанствени животни ,в резултат на което има задължение да обезщети
причинените вреди. В случая, бе установено, че кучето е било от голяма порода,
според показанията на разпитаните по делото свидетели, които имат впечатления и
като дългогодишни ловци. Или, установено бе,че ответникът Община Кърджали не е
осъществила правнорегламентираните действия и надзор върху безстопанствено куче,намиращо се на територията на общината,
което е в пряка причинна връзка с телесните увреждания на ищцата, тъй като ако беше
спазила задълженията си по закон, нямаше да настъпи инцидента, довел до
установените по делото телесни увреждания на пострадалата З.Д..
Съгласно
чл.52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно константната съдебна практика, справедливостта не е
абстрактна категория или субективна - в зависимост от разбиранията и критериите
на преценяващия, а преценката във всеки случай следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. С оглед приобщената по
делото доказателствена съвкупност съдът намира, че на ищеца са причинени три увреждания,
имащи характер на разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, изразяващо се в разкъсно-контузни рани, както и болка и страдания чрез
кръвонасядане на дясната подбедрица, при които претърпяната болка е по-остра и
в случая продължила във времето повече от 50 дни, поради притискане и
размачкване на тъканите при ухапването от куче и придърпване на околните меки
тъкани и изтъняване на подбедрицата в засегнатото място, от друга страна, причиненото
и съществуващо и към момента състояние на травматичен стрес чрез страх и тревожност от евентуална среща с куче
и не на последно място, неудобство от вида на засегнатия крайник, който според
експерта е в окончателен вид и с характер на загрозяващ белег. Установено бе,
че оздравителният процес при причинените множество травматични увреждания е дълъг
– повече от 50 дни и свързан с много болки и страдания, многократни
посещения на лечебно заведение за извършване на промивки и превръзки, прием на
антибиотици с цел избягване на евентуална инфекция. Освен това, не се установи
ищцата да се е възстановила от изживения
стрес, за което данни има и понастоящем. Така, несъмнено бе установено,
че след инцидента нормалният ритъм на живот на ищцата е нарушен, както и на нейното
семейство. Засегнато е физиологичното ѝ и психично здраве, като уврежданията
не са отзвучали. С оглед всичко дотук, съдът счита, че при определяне на
обезщетението следва да вземат предвид посочените обстоятелства, при което не
приема възражението на ответника, че в случая се касае за болки и страдания с
неголяма интензивност, както и че продължителността на лечението не е в рамките
на половин година, които могат да се
обезщетят с обезщетение под претендираното. Или, предвид горното съдът намира,
че следва да определи обезщетение в съответствие със справедливостта и добрите
нрави в обществото, което да бъде в размер на 3 000,00 лв., което следва
да се присъди ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.07.2019г.
до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава на паричното
задължение в размер на законната лихва за периода от 26.05.2017г. до 10.07.2019г.
- предявяване на иска – до окончателното му изплащане в размер на 646,66 лв.
определена на осн. чл.162 от ГПК чрез онлайн калкулатор.
При
постановяване на решението си съдът съобрази съдебната практика в решение
№308/03.01.2018г. по дело № 1068/2017г. на ВКС, ГК.
При
този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в тежест на ответника
следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото в пълен размер, а
именно, за държавна такса – 145,87 лв., заплатено адвокатско възнаграждение – 528,00
лв., съдебно удостоверение – 5,00 лв., възнаграждение
за вещо лице – 120,00 лв.+ 81,60 лв., общо, 880,47 лв.
Водим
от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Кърджали със седалище и адрес
на управление: ***, да заплати на З.Х.Д., с ЕГН **********,***,
на осн. чл.49 от ЗЗД сумата от 3000,00
лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди в резултат от ухапване от безстопанствено куче, ведно
със законната лихва ,считано от 11.07.2019г. до окончателното изплащане, сумата от 646,66 лв. – обезщетение за забава върху главницата
от 3000,00 лв. за периода от 26.05.2017г. до 10.07.2019г. и направените по
делото разноски в общ размер на 880,45
лв.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд Кърджали в двуседмичен срок от връчването
му.
Съдия: