РЕШЕНИЕ
№ 1028
гр. Пловдив, 14.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова П.
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20225300501425 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Съдът е сезиран с въззивна жалба от А. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
***, чрез адвокат Б.У., против решение № 1239/12.04.2022 г., постановено по г. д. №
13419/2021 г. по описа на РС Пловдив, с което е признато за установено, че А. А. С.
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, сумата в размер на
4655,43 лева – сбор от неплатени месечни погасителни вноски за главница за периода
21.06.2019 г. до 21.04.2021 г. по договор за паричен кредит № 1645363, сключен с
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД с Индивидуален договор за прехвърляне на
вземания от 22.07.2019 г. и Приложение № 1 към него от 22.07.2019 г., както и сума в
размер на 192,56 лева – обезщетение за забава за периода 22.06.2019 г. до 06.06.2021 г.,
ведно със законна лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда –
07.06.2021 г. до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 9350/2021 г. по описа на РС Пловдив, като в
полза на ищеца са присъдени разноски в размер на 196,96 лева за исковото
производство и 146,96 лева за заповедното производство по ч.г.д. № 9350/2021 г. на РС
Пловдив.
По изложени в жалбата оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение се иска неговата отмяна, като постановено в нарушение на
материалния и процесуалния закон и вместо това отхвърляне на предявените
претенции. Сочи се, че исковете са останали недоказани, доколкото по делото е
представен единствено рамков договор за извършване на твърдяната цесия, но не и
документи, показващи съпричастността на ответника, както и не е извършена съдебно
счетоводна експертиза, която да докаже дължимостта на претендираната сума.
1
Съдържа се оплакване, че жалбоподателят не е надлежно уведомен за твърдяната
цесия, като първостепенният съд неправилно е приел, че това е сторено с връчване на
исковата молба по настоящото дело. Последното се сочи, като довод за недопустимост
на предявените искове, поради липсата на правна легитимация на ищеца към момента
на предявяване на исковата молба. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от
„Агенция за събиране на вземания“ЕАД, чрез юрисконсулт Ц.П., с който жалбата се
оспорва като неоснователна. Излагат се съображения в подкрепа на атакуваното
решение и се моли то да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против подлежащ
на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и
подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във вр. с чл. 99 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, предявени от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД срещу А. А.
С., за установяване дължимостта на суми, за които е издадена Заповед №
2065121/08.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д.
№ 9350/2021 г. на РС Пловдив, а именно: 4655,43 лева – сбор от неплатени месечни
погасителни вноски за главница за периода 21.06.2019 г. до 21.04.2021 г. по договор за
паричен кредит № 1645363/03.11.2014 г., сключен с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с Индивидуален договор за прехвърляне на вземания от 22.07.2019 г. и
Приложение № 1 към него от 22.07.2019 г., както и сума в размер на 192,56 лева –
обезщетение за забава за периода 22.06.2019 г. до 07.06.2021 г., ведно със законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2021 г. до
окончателното плащане.
Претенцията е обоснована с твърдения за сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и А. А. С. договор за паричен кредит №
1645363/03.11.2014 г. за сумата от 10708,79 лева при фиксиран годишен лихвен
процент – 17.00 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 17,47 %, за срок от 78
месеца и размер на погасителните вноски от 239,79 лева, с падеж 21-во число на
месеца, като сумата е преведена на длъжника на 05.11.2014 г., вземанията по който са
цедирани на ищеца на 22.07.2019 г. с Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания и приложение № 1, неразделна част от него, към Рамков
договор за прехвърляне и продажба на вземания от 02.11.2018 г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД.
Ответникът не е заплатил дължимия заем, крайният срок за издължаване на който е
21.04.2021 г. За предявените суми е депозирано заявление по чл. 410 от ГПК и
издадена Заповед № 5121/08.06.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК против А. А. С. по ч.г.д. № 9350/2021 г. на РС Пловдив, срещу която
длъжникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК. В тази връзка на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск за установяване съществуването на вземането,
удостоверено в заповедта за изпълнение, с което се обосновават предявените по делото
искове в законоустановения едномесечен срок.
В подаден по реда на чл. 131 от ГПК отговор от А. А. С., предявените искове са
оспорени като недопустими, поради липса на легитимация на ищеца, доколкото
твърдяната цесия не му е съобщена. В условията на евентуалност е въведено
2
възражение за тяхната неоснователност.
За да постанови обжалваното сега решение, с което претенциите са изцяло
уважени, районен съд е приел, че между ответника и „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД е възникнало валидно заемно правоотношение, по което кредиторът
е изпълнил задължението си да предостави заемната сума, но ответникът не е изпълнил
задължението си за плащане на главница в размер на 4655,43 лева, съгласно
падежирали в периода от 21.06.2019 г. до 21.04.2021 г. вноски, като ищецът е надлежно
материалноправно легитимиран да ги претендира, доколкото вземането за същите му е
прехвърлено, за което ответникът е редовно уведомен в хода на производството с
уведомително писмо, връчено му, като приложение към исковата молба.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на дадените му
правомощия, съдът намира така обжалваното решение за валидно и допустимо. Поради
това, на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК, следва да бъде проверена неговата
правилност съобразно посоченото в жалбата, с изключение на случаите на установени
нарушения на императивни материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен
да отстрани без да има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно
тълкувателно решение № 1/09.12.2013 г. по тълкувателно дело № 1/2013 г. на ОСГТК
на ВКС.
От фактическа страна не е спорно сключването на договор за потребителски
паричен кредит между ответника и „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД, за
сумата от 10 708,79 лева, дължима на 78 месечни вноски от по 239,79 лева, с краен срок
21.04.2021 г., обща сума за връщане – 17 865,13 лева, при фиксиран годишен лихвен
процент – 17,00 %, и годишен процент на разходите – 17,47 %. Няма спор и относно
това, че заемната сума е предоставена на заемополучателя.
Оплакванията във въззивната жалба са свързани с изводите на
първоинстанционния съд за наличието на материалноправна легитимация на
въззиваемото дружество да претендира процесните суми и това, че вземанията са
установени по размер.
В конкретния случай правото да претендира процесните суми въззиваемият -
ищец обосновава с придобиване на вземането по договор за паричен кредит № *** г. от
"УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД по силата на Индивидуален договор за
прехвърляне на вземания от 22.07.2019 г. и Приложение № 1 към него от 22.07.2019 г.,
сключен на основание Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
02.11.2018 г. Доколкото страните по договора за кредит имат качествата на потребител
по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК,
последният по своята правна характеристика представлява такъв за потребителски
кредит. Следователно за неговата валидност и последици важат изискванията на Закон
за потребителския кредит.
Според член 10, ал. 1 от ЗПК в редакцията на закона, действаща към датата на
сключването на договора ( в ред. от изм., Дв. бр.35 от 2014 г. в сила от 23.07.2014 г.)
договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител. Формата е за действителност и според чл. 22 от ЗПК ( в същата
редакция, в сила от дата 23.07.2014 г. ) неспазването на изискването за форма на
договора води до неговата недействителност. За спазване на изискуемата по закон
форма за сключване на договорите съдът следи дори и когато липсва възражение на
страните, доколкото се касае за приложение на императивни правни норми,
неспазването на които по правило обосновава нищожност на правните сделки
(тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГТК
на ВКС).
При извършената съответна проверка в тази посока се констатира, че
3
представеният на л. 6 от делото на РС и приет като доказателство договор за паричен
кредит № *** г., във вид на копие със заверка „вярно с оригинала“ не съдържа подписи
на посочените в него страни. В същия вид е и представеното копие от този договор в
заповедното производство (л. 6 от ч.г.д. № 9350/2021 г. на РС Пловдив). Поради това
не може да се приеме, че е спазена изискуемата по закон форма за неговото сключване.
Посоченото, обосновава извод за недействителност на договора за потребителски
кредит, съгласно чл. 22 от ЗПК.
Според чл. 23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по кредита. Тази норма урежда извъндоговорно основание за
връщане на главницата (определение № 60729/08.11.2021 г. по г.д.№ 1340/2021 г., 4-то
г.о. на ВКС), като правното основание да се претендира това вземане е неоснователно
обогатяване. В настоящото производство обаче вземането се претендира на договорно
основание. Предвид това, настоящият състав приема, че доколкото исковете по чл. 422
от ГПК са с правна квалификация чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 9 от ЗПК, във
вр. с чл. 99 от ЗЗД, за които е издадена и заповедта за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, то е недопустимо присъждане на претендираната сума
на друго основание, различно от търсеното.
Изводът за неоснователност на претенцията за главница на свой ред обосновава
отхвърлянето и на акцесорната претенция за обезщетение за забава върху нея.
С оглед на посоченото до тук, не се налага изследване на въпросите относно това
извършена ли е процесната цесия, съобщена ли е тя на длъжника и доказани ли са по
размер предявените искове, в каквато посока се съдържат оплаквания в жалбата.
Не до същите правни изводи е достигнал първостепенният съд, поради което
подадената въззивна жалба се явява основателна. Атакуваното с нея решение следва да
бъде отменено, вместо което предявените установителни претенции отхвърлени
изцяло.
Предвид крайния изход от спора на жалбоподателя се дължат разноски на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК за първоинстанционното и въззивно производство. По
представен по реда на чл. 80 от ГПК списък (л. 45 от делото на РС), се претендират за
първоинстанционното производство - 570,00 лева – адвокатско възнаграждение, но
доколкото доказателства за тяхното извършване не са представени, не следва да се
присъдят. Във въззивното производство се установяват сторени такива в размер на
97,00 лева - платена държавна такса (л. 5 от делото на ОС) и само те следва да бъдат
присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 1239/12.04.2022 г., постановено по г. д. № 13419/2021 г. по
описа на Районен съд Пловдив и вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев“
№ 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, против А. А. С., ЕГН **********, с адрес
гр. П., ***, искове за установяване на паричните притезания в размер на 4655,43 лева –
сбор от неплатени месечни погасителни вноски за главница за периода 21.06.2019 г. до
4
21.04.2021 г. по договор за паричен кредит № ***, сключен с „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД, вземанията по който са прехвърлени на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД с Индивидуален договор за прехвърляне на вземания от 22.07.2019 г. и
Приложение № 1 към него от 22.07.2019 г., както и сума в размер на 192,56 лева –
обезщетение за забава за периода 22.06.2019 г. до 06.06.2021 г., ведно със законна
лихва за забава от датата на подаване на заявлението в съда – 07.06.2021 г. до
окончателното плащане, за които вземания е издадена Заповед № 5121/08.06.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № 9350/2021 г. по описа
на РС Пловдив.
ОСЪЖДА „Агенция за събиране на вземания“ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис
сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, да заплати на А. А. С., ЕГН **********, с адрес гр. П.,
***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 97,00 лева (деветдесет и седем лева),
представляваща разноски по в. г. д. № 1425/2022 г. на ОС Пловдив.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5