№ 12899
гр. София, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР Г. ЦОНЧЕВ Гражданско дело №
20241110108048 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба, депозирана от Р. В. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, .... против Т. С. В., ЕГН **********, постоянен
адрес: гр. София, .... с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за прекратяване на
сключения между страните граждански брак поради дълбоко и непоправимо
разстройство на брака.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата
молба, с който не оспорва наличието на дълбоко и непоправимо разстройство
на брака, оспорва част от фактическите твърдения, прави искане по чл. 49, ал.
3 СК за произнасяне по вината за разстройството на брака, която твърди, че е
изцяло на съпруга.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и наведените от
страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът упражнява своето
лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на брака по
съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка,
при което напълно липсват нормални отношения между съпрузите,
разбирателство, взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е
1
изпразнена от съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е
пълно отрицание на нормалното състояние на брачното правоотношение
(ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г. и др.).
При установените факти по делото съдът намира брачната връзка за
невъзвратимо изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави
съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя следва да се
прекрати. Не е спорно между страните и от гласните доказателства
(показанията на свид. Росен Андреев, които съдът кредитира в цялост, тъй
като са логични, непротиворечиви и необорени от други доказателства се
установява), се установява, че от повече от 5 години те са във фактическа
раздяла. Ищецът напуснал семейното жилище, тъй като преди това били в
лоши отношения. Предвид продължителния период на раздяла и липсата на
нормална и пълноценна комуникация, съчетана с липса на емоционална,
духовна и физическа близост, съдът счита, че предявеният иск за развод е
основателен. Брачната връзка е невъзвратимо изпразнена от предписваното й
от закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и
ненужна, следва да се прекрати.
По вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака:
Вината в семейното право представлява субективното отношение на
съпруга към собственото му противобрачно поведение и неговия резултат.
Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се произнася по въпроса
за вината за разстройството на брака само ако някой от съпрузите е поискал
това. Искането не представлява отделен установителен иск и тъй като законът
не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да е направено в
исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно пред съда. В
случая ответникът релевира искането чрез отговора на исковата молба.
Първоинстанционният съд намира, че е недоказано твърдението, че
бракът е дълбоко и непоправимо разстроен по вина на ответника. Въпреки
предоставената възможност, в хода на производството ответницата не е
ангажирала доказателства, които да сочат, че вината за състоянието на
брачната връзка е на ищеца. Твърденията в отговора на исковата молба са
лишени от доказателствена основа, като макар да се доказва, че съпругът е
напуснал семейното жилище, от показанията на свид. Андреев се установява,
че това не е безпричинно, както се твърди в отговора, а поради трайно
влошени с години отношения между съпрузите, заболяване на ищеца и
настройване на децата на страните от съпругата срещу съпруга. При тези
доказателства не може да се направи еднозначен извод, за изключителна вина
на който и да е от двамата съпрузи за състоянието на брачната връзка. Ето
защо искането на съпругата за признаване на изключителна вина на съпруга е
неоснователно.
2
По разноските:
На основание чл. 329 ГПК вр. чл. 6, т. 2 ТГПК всяка от страните следва
да понесе половината разноските за държавна такса в общ размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между Р. В. В., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр. София, .... и Т. С. В., ЕГН **********, постоянен адрес:
гр. София, ...., сключен на 28.07.2001 г. в гр. София, общ. Столична, район
„Сердика“, за което е съставен Акт за граждански брак № 308 от 28.07.2001
г., като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН на основание чл. 49,
ал. 1 СК.
ОТХВЪРЛЯ искането с правно основание чл. 49, ал. 3 СК за
прекратяване на сключения между Т. С. В., ЕГН ********** и Р. В. В., ЕГН
********** граждански брак по вина на съпруга.
ОСЪЖДА Р. В. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 25 лв.
държавна такса при решаване на делото по иска за развод по сметка на СРС
на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА Т. С. В., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ сумата от 25 лв.
държавна такса при решаване на делото по иска за развод по сметка на СРС
на основание чл. 329, ал. 1 ГПК.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на
препис на страните пред Софийския градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3