Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, ………………….2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ЯНЕВА
и секретар Красимира Георгиева, като разгледа докладваното от председателя
гражданско дело № 16934 по описа за 2015 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявeни са от Д.С.Д. и Д.К.Б. против „З.А.Д..А”АД искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./
Ищците твърдят, че на 04.12.2015г. настъпило пътно-транспортно
произшествие по вина на водача Д.П.Н., който управлявал л.а. „Хонда Акорд” с
рег. № Т *****, чиято отговорност била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност“ от ответното дружество. В резултат на пътно-транспортното
произшествие ищците претърпели телесни повреди,
които им причинили болки и страдания, както и имуществени вреди, изразили се в
разходи за закупуване на медицински изделия и лекарства. Стойността на
неимуществените вреди ищецът Д.С.Д. определя на 200 000 лв., а ищцата Д.К.Б.
определя размера на причинените й неимуществените
вреди на 120 000 лв., представляващи част от общо дължими 180 000лв./изменение
на иска в съдебно заседание от 18.10.2017г./. Имуществените вреди, претърпени
от ищеца Д., възлизали на 5 396,21 лв. - разходи за медикаменти и лечение,
представляващи част от общо дължими 8552.54лв., а имуществените вреди,
претърпени от ищцата Б., възлизали на 3 147,86 лв. Поради изложените
доводи, ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от
200 000лв. - обезщетение за неимуществени вреди, и 5396.21лв.,
представляващи част от общо дължими 8552.54лв. – разходи за лекарства и
медицински изделия по фактури, издадени през периода 05.12.2015г. -
05.08.2016г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано от
04.12.2015г. до окончателното изплащане. Ищцата Д.К.Б. моли съда да осъди
ответника да й заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
120 000лв., представляващи част от общо дължими 180 000лв., и
3147.86лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи за
изкуствена става и лекарства по фактури № 14949/08.12.2015г. и №
3495/23.12.2015г., ведно със законната лихва върху всяка от главниците, считано
от 04.12.2015г. до окончателното изплащане.
Ответникът оспорва предявените
искове, като прави следните възражения: оспорва механизма на настъпване на пътно-транспортното
произшествие; поведението на сочения от ищците деликвент не било виновно и
противоправно; оспорва наличието на пряка причинно-следствена връзка между пътно-транспортното
произшествие и вредите; пострадалите допринесли за настъпване на вредоносния
резултат, тъй като пътували без поставени обезопасителни колани; ищецът Д.С.
допринесъл за настъпването на вредите, тъй като управлявал л.а. „Фолксваген
Туран“ с рег. № *****с несъобразена с конкретните пътни и метеорологични
условия скорост; оспорва размера на исковете.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
По
предявения от Д.С.Д. иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ за заплащане
на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000лв.:
За да бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да ангажира доказателства
за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска
отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител
на вредата, и ответното дружество; 2/ за юридическите факти от състава на чл.
45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС:
вреда, противоправно деяние, вина на дееца и причинно-следствена връзка между
противоправното деяние и вредата; 3/ да докаже размера на дължимото
обезщетение.
Събраните по делото доказателства установяват настъпването на всеки един
от юридическите факти от състава на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
Видно от присъда от 14.09.2016 г. на Районен съд - Търговище по НОХД № 776/2016 г., потвърдена
изцяло с решение № 20 от 27.02.2017 г. на Окръжен съд – Търговище по ВНОХД № 202/2016 г., Д.П.Н. е
признат за виновен в това, че на 04.12.2015 г. на път ІІ-74 /гр. Търговище –
гр. Попово/ в землището на с. Здравец, при управление на л.а. "Хонда Акорд"
с рег.№ Т ***** в посока от гр. Попово към гр. Търговище, е нарушил правилата
за движение по пътищата – чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 1, т.
2 и т. 3 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил средна телесна повреда на
повече от едно лице, а именно: средна телесна повреда на Д.С.Д., изразяваща се
в трайно затруднение движението на двата долни крайника и разстройство на
здравето, временно опасно за живота, както и средна телесна повреда на Д.К.Б.,
изразяваща се в трайно затруднение движението на левия долен крайник –
престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 4, б. „а“, предл. 2 във вр. с ал. 1, б.
„б“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК във вр. с чл. 54 и чл. 36 от НК, за което му
е наложено наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. Със същата
присъда на виновния водач е наложено и наказание „лишаване от право управлява
МПС“ за срок от две години.
Съгласно чл. 300 от ГПК, присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност,
виновността на дееца и причинените на ищеца травми, които са съставомерни, част
от фактическия състав на престъплението, както и причинната им връзка с деянието, поради което съдът приема за доказан
ФС на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/.
В диспозитива на присъдата е посочено, че водачът на л.а "Хонда Акорд"
с рег.№ Т ***** е допуснал нарушения на чл.
42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДвП, но не са описани конкретните фактически
действия, чрез които е извършено
нарушението на правилата от Закона за движение по пътищата. Съгласно чл.42,
ал.1, т.2 от ЗДвП, водач, който ще предприеме
изпреварване, е длъжен, след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост,
свободен път на разстояние, достатъчно за изпреварване, и че може да заеме
място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го
принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение. Съгласно
чл.42, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДвП, водач,
който изпреварва, е длъжен: 1. по време на изпреварването да осигури достатъчно
странично разстояние между своето и изпреварваното пътно превозно средство; 2.
когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното
движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се
по нея; 3. да се убеди, че като се движи с безопасна скорост, може да извърши
изпреварването за кратко време.
От показанията на св. Н. и приетата по делото автотехническа експертиза,
чието заключение съдът приема, се установява следния механизъм на настъпване на ПТП: на прав участък
от пътя с двупосочно движение, с по една лента за движение в едно направление,
водачът на л.а „Хонда Акорд” е предприл маневра „изпреварване” на движещия се
пред него л.а „Опел Астра”, при която е преминал в ляво и е навлязъл в платното
за насрещно движение. Поради неголямата разлика в скоростта на двете МПС, л.а ”Хонда Акорд” не е успял да изпревари л.а ”Опел
Астра”, опитал се е да се прибере обратно в своята лента за движение, при което
се е ударил с дясна странична врата в лявата странична част на л.а „Опел Астра”,
след което се е отклонил наляво, продължил е движението си напред в лентата за
насрещно движение и се е ударил челно в насрещно движещият се л.а ”Фолсваген Туран”
с предната си лява част. След челния удар л.а „Хонда Акорд” се е отклонил
наляво, завъртял се е напречно на пътното платно и се е установил в покой на
около 8.50 метра след местоудара. Л.а „Фолскваген Туран” след удара се е отклонил
надясно, ударил се е в мантинелата, преминал е през нея и е продължил напред,
извън пътното платно. Установил се е в покой на около 45 метра след местоудара.
Скоростта на движение на л.а „Фолксваген
Туран” по време на удара и преди удара е
била 110 км./ час. Скоростта на л.а „ Хонда Акорд” по време на удара е била 78
км/час, а преди удара - 81 км/час. Причина за пътно-транспортното произшествие е
извършване на маневра „изпреварване” от водача на л.а. „Хонда Акорд” – Д.Н.,
чрез преминаване в платното за насрещно движение, при наличие в него на насрещно
движещ се л.а.”Фолксваген Туран”.
От заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се
установява, че освен описаните в присъдата на наказателния съд травми – трайно затрудняване движението на двата долни
крайника на Д.С.Д. и трайно затрудняване движението на левия долен крайник на Д.К.Б.,
за двамата ищци са настъпили и други телесни повреди, които са в
причинно-следствена връзка с процесното ПТП. Вещото лице е посочило, че Д.С.Д.
е получил следните травми: счупване на сакралната кост на таза, счупване на
дясната седалищна кост, счупване на дясна срамна кост, масивен кръвоизлив в
задната част на гърба, разкъсно-контузна рана на челото, спукване на пикочния
мехур. Спрямо Д.С.Д. е проведено неколкократно оперативнто лечение, изразяващо
се в наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална
остеосинтеза, а впоследствие отстраняване на металната остеосинтеза. Вещото
лице е посочило, че е проведено и оперативно лечение по повод на гнойно
усложение от интервенциите в областта на оперативната рана. При прегледа на
ищеца експертът е установил наличие на оперативен белег в областта на двете
срамни кости, без данни за възпаление. Ограничен е обемът на движение на лява тазобедрена става
за сметка на свиването и въртенето на левия крак в ставата. Релативно е скъсен
левият долен крайник на ищеца с 3 см. Счупването на таза е зарастнало с
разместване на тазовите кости, като лявата половина е повдигната нагоре и
тазовият пръстен е отворен отпред в областта на съчленението между двете срамни
кости. При обичайно протичане на лечебния процес възстановителният период е около
10-12 месеца. Необходимо е провеждане на рехабилитация. Според вещото лице,
ищецът Д.С. е пътувал без поставен обезопасителен колан, тъй като, ако бе
пътувал с обезопасителен колан, не би изпаднал от автомобила. При такъв
механизъм на удара, ако бе поставил
обезопасителен колан, ищецът би получил травми в областта на гръдния кош и корема, но
точно какви и с каква тежест, вещото лице не може да огговори. Според експерта,
предпазните колани са най - ефикасни при удар в челната част на автомобила, но
не могат да предотвратят въздействието на инерционните сили върху вътрешните
органи, както и травмите, получен от деформиралите се и притискащи части от
купета на автомобила.
Страните по делото не спорят, че към датата на настъпване на ПТП за автомобил
„Хонда Акорд” с рег. № Т ***** е сключена застраховка "Гражданска
отговорност на автомобилистите" между собственика на автомобила и ответното
дружество, поради което съдът приема, че отговорността на водача на л.а „Хонда
Акорд” с рег. № Т ***** е застрахована от ответното дружество, което е длъжно
да обезщети ищеца за причинените при пътно-транспортното произшествие вреди.
От показанията на св. В., която живее във фактическо съжителство с ищеца Д.
и е дъщеря на ищцата Б., се установява, че на 04.12.2015 г., около 14,00 ч., е изпратила
ищците за с. Здравец. 10 минути след ПТП й се обадил ищецът, за да я уведоми за
катастрофата. До 5 минути свидетелката пристигнала на мястото на
местопроизшествието. По пътя се разминала с линейка, която откарала ищеца в
болница. На мястото на произшествието видяла майка си. Свидетелката обяснила на
лекарите, че преди 6 месеца левият крак на майка й бил счупен. Научила от хората
на местопроизшествието, че обезопасителният колан на майка й е бил срязан от
хората, които са я извадили от колата. Състоянието на майка й било много тежко,
имала кръв по лицето, била без очилата, които обичайно носела. Ищцата изпитвала
силни болки, не уточнила къде я боли. В болницата свидетелката видяла, че майка
й има синини по гърба и в предната част. Ищецъгт „жестоко виел и пъшкал” в болницата,
не я разпознал, дрехите му били разокъснани, на левия крак му крак видяла „силно
отворена рана”, от която изтичала кръв, на главата също имал отворена кървяща рана.
Лекарите й казали, че състоянието му е много тежко, не й дали надежда. Лечението
било извършено под изкуствена кома, казали й, че ако до 24 часа на ищеца не се
сложи фиксиращ таз, „ще си замине”. Тялото
му се подуло много, защото кръвта се събирала в таза. Изписали го в тежко състояние
– в легнало положение, не можел да се
движи. Свидетелката осигурила носилка и с помощта на негови колеги го качили в
кола, за да го закарат в дома им. Четири месеца ищецът бил неподвижен на легло.
След това се придвижвал с инвалидна количка. Мускулатурата му била страшно
отслабнала, психиката му била в ужасно състояние. Казвал, че иска да се
самоубие. Не можел да се движи, свидетелката го обслужвала. Слагала му инжекции,
сменяла превръзки, хранела го. Ищецът
бил безпомощен, поставена му била подлога. От началото до края на м.май 2017г.,
когато му махнали металната планка, бил в инвалидна количка. След премахване на
предната планка, настъпило усложнение - получил се абцес на раната, поради
което лежал в хирургия в Пловдив, изтекла гной, правили му промивки. През м.
юни 2017г. започнал да се движи с проходилка до м.август 2017г. След това се
придвижвал с канадки. Сега се оплаквал, че го боли таза, имал скъсяаване на
левия крак, ходел с подплънки в обувката на левия крак, психически не бил преодолял
напълно шока.
С оглед на гореобсъдените доказателства, съдът приема за доказан ФС на чл.
226, ал.1 от КЗ/отм/.
При определяне размера на обезщетението
за неимуществени вреди, претърпени от Д.С.Д., съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на
настъпване на ПТП – 46г., вида и характера на причинените телесни повреди:
счупване на сакралната кост на таза, счупване на дясната седалищна кост,
счупване на дясна срамна кост, масивен кръвоизлив в задната част на гърба,
разкъсно-контузна рана на челото, спукване на пикочния мехур; обстоятелството,
че ищецът е бил подложен на оперативно лечение, изразяващо се в наместването на
счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтеза, а впоследствие -
премахване на металната остеосинтеза; продължителният период на възстановяване
- 10-12 месеца, през който се е наложило да ползва инвалидна количка и проходилка, а
впоследствие и канадки; през периода на възстановяване е бил безпомощен,
изцяло зависел от грижите на близките си
– не можел да се движи, не можел да се храни, ползвал подлога, притеснявал се,
че е в тежест на семейството си, казвал, че иска да се самоубие; след
проведеното лечение не е възстановен напълно - ограничен е обемът движение в
лява тазобедрена става за сметка на свиването и въртенето на левия крак в
ставата, скъсен е левият долен крайник на ищеца с 3 см., счупването на таза е зарастнало с
разместване на тазовите кости, като лявата половина е повдигната нагоре и
тазовият пръстен е отворен отпред в областта на съчленението между двете срамни
кости; променен е начинът на живот на ищеца – същият продължава да изпитва
болка при движение на крайниците, преустановил е трудовата си дейност, като
шофьор.
Като съобрази посочените обстоятелства, съдът определи, на основание чл.52
от ЗЗД, по справедливост, размер на обезщетението от 120 000лв.
По възраженията за съпричиняване
на неимуществените вреди от Д.С.Д.:
Ответникът поддържа възражение, че ищецът е допринесъл за настъпването на
вредите, тъй като е управлявал л.а.„Фолксваген Туран“ с рег. № *****с
несъобразена с конкретните пътни и метеорологични условия скорост и е пътувал
без поставен обезопасителен колан.
Първото от възраженията съдът намира за неоснователно, поради следните
съображения: От заключението на
автотехническата експертиза, което съдът приема се установява, че единствената причина за настъпване на
ПТП е поведението на водача на л.а „Хонда Акорд” – Д.Н., който е навлязъл в платното за насрещно движение при наличие в
него на насрещно движещ се л.а.”Фолксваген Туран”. ПТП е станало в светлата
част на деня върху сух асфалт, на права отсечка. Скоростта на движение на л.а „Фолксваген Туран” по време на удара и преди удара е била 110
км/час, а скоростта на л.а „Хонда Акорд” по време на удара е била 78 км/час,
преди удара - 81 км/час. Според вещото лице, дори и ищецът да се е движел със
скорост от 90 км/час, ударът за него е непредотвратим. Липсват доказатерства
ищецът с поведението си да е допринесъл за настъпване на пътно-транспортното
произшествие, поради което възражението на ответника за съпричиняване на
вредите от пострадалия водач, поради управление на автомобила с несъобразена скорост,
е неоснователно.
Основателно е второто от възраженията на ответника за съпричиняване на
вредите. От заключенията на медицинската експертиза, които съдът приема се
установява, че ищецът е пътуваел без поставен обезопасителен колан, тъй като е изпаднал от автомобила. Според медицинската
експертиза, ако ищецът бе пътувал с поставен обезопасителен колан, би получил травми в областта на гръдния кош и корема,
но точно какви и с каква тежест, вещото лице не може да огговори. Предпазните
колани са най-ефикасни при удар в челната част на автомобила. Те не могат да
предотвратят въздействието на инерционните сили върху вътлрешните органи, както
и травмите, получен от деформиралите се и притискащи части от купето на
автомобила. От заключението на автотехническата експертиза се установява, че е
била деформирана предна лява врата и предна лява колонка, но вещото
лице - травматолог А. в съдебно заседание от 18.10.2017г. е категоричен, че при
поставен колан, ищецът не би получил счупване на таза. При така
доказаното възражение за съпричиняване на вредите, съдът приема процент на
съпричиняване от 30%.
Тъй като
съдът определи размер на обезщетение за неимуществени вреди от 120 000лв.,
при прилагане на процент на съпричиняване от 30 %, общият
размер на дължимото от ответника застрахователно обезщетение възлиза на 84 000 лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000лв.,
следва да бъде отхвърлен.
По предявения иск с правно основание
чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на обезщетение за имуществени вреди на Д.С.Д.,
представляващи разходи за лечение, в размер на 5396,21лв., представляващи част
от общо дължими 8552.54лв.:
Видно от представените по делото фактури, издадени през периода
05.12.2015г.- 05.08.2016г., касови бонове и заключението на медицинската
експертиза, което съдът приема, ищецът е направил разходи за закупуване на
тазов външен фиксатор, медицински консумативи и лекарства на обща стойност от
5396.21лв. Според медицинската експертиза, направените от ищеца разходи за
лечение са в причинно-следствена връзка с процесното пътно-транспортно
произшествие, тъй като са били необходими за лечението на получените телесни
повреди.
Тъй като съдът прие процент на съпричиняване на вредите от ищеца от 30%,
общата стойност на дължимото обезщетение за имуществени вреди, изразили се в
разходи за лечение, възлиза на 3777, 34лв., до който размер искът е
основателен, а в останалата част, до пълния предявен размер от 5396.21лв.,
представляващи част от общо дължими 8552.54лв., следва да бъде отхвърлен. По предявения иск с правно основание чл.
226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на Д.К.Б.
в размер на 120 000лв.,
представляващи част от общо дължими 180 000лв.:
С
оглед на гореобсъдената присъда от 14.09.2016 г. на Районен съд –Търговище
по НОХД № 776/2016 г., потвърдена изцяло с решение № 20 от 27.02.2017 г. на
Окръжен съд – Търговище, НО, по ВНОХД № 202/2016 г., на основание чл.300 от ГПК, съдът приема за установени по
делото фактите от състава на чл.45 от ЗЗД по отношение на водача на л.а. "Хонда
Акорд" с рег.№ Т ***** - Д.П.Н..
Страните не спорят, че
отговорността на Д.П.Н. е била застрахована по застраховка ”Гражданска
отговорност” от ответното дружество към датата на настъпване на ПТП, поради
което съдът приема за доказан ФС на чл.226, ал.1 от КЗ/отм/. От
заключението на медицинската експертиза, което съдът приема, се установява, че,
освен описаните в присъдата на наказателния съд травми – трайно затрудняване движението на левия долен
крайник на Д.К.Б., за ищцата са
настъпили и други телесни повреди, които са в причинно-следствена връзка с
процесното пътно-транспортно произшествие. Вещото лице е посочило, че ищцата е
получила следните травми: изкълчване на лява тазобедрена става и счупване на
шийката на лявата бедрена кост, контузия на лява гръдна половина, контузия на
лява раменна става. Лечението на ищцата се е изразило в наместване на
изкълчването на лява тазобедрена става и проведено оперативно лечение на
счупването на шийката на лява бедрена кост, чрез смяна на тазобедрената става.
Възстановителният период е продължил 12 месеца. Необходимо е било провеждане на
рехабилитация, която е извършена през периода 02.02.2016г. - 09.02.2016г. При
преглед на ищцата вещото лице е установило наличие на оперативен белег по
външна страна на лява тазобедрена става, без патологични промени. Ограничени и болезнени
са движенията на лява тазобедрена става, за сметка на свиване и въртене,
ограничени са и движенията на лява раменна става, за сметка на повдигането на
ръката нагоре.
От показанията на св. В./дъщеря на ищцата/ се
установява, че при пристигането й на мястото на произшествието, видяла майка си
в тежко състояние, имала кръв по лицето, липсвали очилата, които носела. Изпитвала
силни болки, „пъшкала и охкала”, не уточнила къде я боли. Свидетелката обяснила
на лекарите, че преди 6 месеца левият крак на майка й бил счупен. Научила от
хората на местопроизшествието, че обезопасителният колан на майка й бил срязан
от хората, които са я извадили от колата. В болницата свидетелката видяла, че
майка й има синини по гърба и в предната част. Ищцата била неподвижна на легло,
около 3 месеца, за нея се грижела нейна позната Свидетелката ходела да й слага
инжекции, „да оправя” раните. В процеса на възстановяване и сега ищцата ходела
с бастун. Оплаквала се от болки в тазобедрената става и в раменната става. Шест
месеца преди произшествието си била счупила крака и имала поставени долу на
крака железа. При предишното счупване на крака нямало показания за смяна на
тазобедрената става. Ръката й преди била на 25 % подвижна, сега вече я движела
на 75 %. Продължила да ползва бастун, от време на време й ставало лошо, имала
проблеми с вестибуларния апарат.
При определяне размера на дължимото
обезщетие за неимуществени вреди на Д.К.Б. съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищцата към датата на настъпване на ПТП – 68г., вида и
характера на причинените телесни повреди: изкълчване на лява тазобедрена става
и счупване на шийката на лявата бедрена кост, контузия на лява гръдна половина,
контузия на лява раменна става; обстоятелството, че ищцата е била подложена на
оперативно лечение на счупването на шийката на лява бедрена кост чрез смяна на
тазобедрената става; продължителният период на възстановяване - 12 месеца;
обстоятелството, че през периода на възстановяване е била безпомощна, изцяло е
зависела от грижите на своя позната и дъщеря си; след лечението ищцата не е
възстановена напълно – ограничени и болезнени са движенията на лява тазобедрена
става за сметка на свиване и въртене и са ограничени движенията на лявата
раменна става, за сметка на повдигането на ръката нагоре.
Като отчете всички тези обстоятелства, съдът, на основание чл.52 от ЗЗД,
определи размер на обезщетението по справедливост, от 70 000 лв.
По възражението за съпричиняване на вредите:
Ответникът направи
възражение за съпричиняване на вредите от ищцата, тъй като пътувала без поставен обезопазителен
колан.
Възражението е
неоснователно. Липсват доказателства ищцата да е пътувала без поставен
обезопасителен колан, а тежестта на доказване на това възражение е върху ищеца.
Според мединската експертиза, която съдът приема, с оглед на получинте от ищцата травми, не може да се направи извод дали същата е
пътувала с поставен обезопасителен колан.
По
предявения иск с правно основание чл. 226, ал.1 от КЗ/отм/ за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди на Д.К.Б., представляващи разходи за лечение,
в размер на 3147.86лв.:
Видно от представените по делото фактури, издадени през периода
08.12.2015г.- 23.12.2015г., касови бонове и заключението на медицинската експертиза,
което съдът приема, ищцата е направила разходи за закупуване на ендопротези и
лекарства на обща стойност от 3147.86лв. Всички разходи, според медицинската
експертиза, са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и са необходими за
лечението на телесните повреди, поради което предявеният иск следва да бъде
уважен изцяло.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати
на процесуалния представител на ищците адв. П.К. ***, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 2087.50лв. с ДДС, съобразно
уважената част от исковете, предявени от Д.С.Д., и в размер на 1086.58лв. с ДДС,
съобразно уважената част от исковете, предявени от Д.К.Б..
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 272.49лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на на ответника,
на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 195.90лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК, по сметка на СГС, държавна такса в размер на 3575.84лв.
върху уважената част от исковете, предявени от Д.С.Д., и в размер на 2925.91лв. върху
уважената част от исковете, предявени от Д.К.Б., а на СГС разноски за вещи лица
в размер на 197.89лв., съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „З.А.Д..А”АД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********,***, на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 84 000лв./ застрахователно
обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от следните телесни повреди: счупване на
сакралната кост на таза, счупване на дясната седалищна кост, счупване на дясна
срамна кост, масивен кръвоизлив в задната част на гърба, разкъсно-контузна рана
на челото, спукване на пикочния мехур, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 04.12.2015г. по вина на водача на л.а „Хонда Акорд”
с рег. № Т ***** – Д.П.Н., по време на действие на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от
04.12.2015г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 200 000лв., като
неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.А.Д..А”АД да
заплати на Д.С.Д., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, сумата от 3777.34лв./обезщетение
за имуществени вреди, изразили се в разходи за лекарства и медицински изделия
за периода 05.12.2015г.-05.08.2016г. за лечение на телесни повреди: счупване на
сакралната кост на таза, счупване на дясната седалищна кост, счупване на дясна
срамна кост, масивен кръвоизлив в задната част на гърба, разкъсно-контузна рана
на челото, спукване на пикочния мехур, причинени при пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 04.12.2015г. по вина на водача на л.а „Хонда Акорд”
с рег. № Т ***** – Д.П.Н., по време на действие на застрахователен договор за
застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от
04.12.2015г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 5396.21лв.,
представляващи част от 8552.54лв., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „З.А.Д..А”АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на Д.К.Б., ЕГН **********,***, на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,
сумата от 70 000лв./застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди - болки и страдания от следните телесни
повреди: изкълчване на лява тазобедрена става и счупване на шийката на лявата
бедрена кост, контузия на лява гръдна половина, контузия на лява раменна става,
причинени при пътно-транспортно произшествие, настъпило на 04.12.2015г. по вина
на водача на л.а „Хонда Акорд” с рег. № Т ***** – Д.П.Н., по време на действие
на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”/, ведно със
законната лихва, считано от 04.12.2015г. до окончателното изплащане, като иска в останалата част, до пълния
предявен размер от 120 000лв., представляващи част от 180 000лв.,
като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
„З.А.Д..А”АД да заплати на Д.К.Б., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./,
сумата от 3147.86лв./ обезщетение за имуществени вреди, изразили се в разходи
за лекарства и медицински изделия по фактури № 14949/08.12.2015г. и №
3495/23.12.2015г за лечение на телесни повреди: изкълчване на лява тазобедрена
става и счупване на шийката на лявата бедрена кост, контузия на лява гръдна
половина, контузия на лява раменна става, причинени при пътно-транспортно произшествие,
настъпило на 04.12.2015г. по вина на водача на л.а „Хонда Акорд” с рег. № Т *****
– Д.П.Н., по време на действие на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”/, ведно със законната лихва, считано от 04.12.2015г.
до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „З.А.Д..А”АД да заплати на адв. П.К. ***, на основание чл.38, ал.2 от
Закона за адвокатурата, адвокатско възнаграждение в
размер на 2087.50лв. с ДДС, съобразно уважената част от исковете, предявени от Д.С.Д.,
и в размер на 1086.58лв. с ДДС, съобразно уважената част от исковете, предявени
от Д.К.Б..
ОСЪЖДА Д.С.Д. да заплати на „З.А.Д..А”АД, на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 272.49лв., съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Д.К.Б. да заплати на „З.А.Д..А”АД, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК,
направените по делото разноски в размер на 195.90лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА „З.А.Д..А”АД да заплати на държавата, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК, по
сметка на СГС, ДТ в размер на 3575.84лв. върху
уважената част от исковете, предявени от Д.С.Д., и в размер на 2925.91лв. върху
уважената част от исковете, предявени от Д.К.Б., а на СГС разноски за вещи лица
в размер на 197.89лв., съобразно уважената част от исковете.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ :