П Р
О Т О
К О Л
Година 2019 град
Стара Загора
Старозагорски
окръжен съд Наказателен състав
На
двадесет и седми юни Година 2019
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
ЧЛЕН
СЪДИЯ: КРАСИМИРА ДОНЧЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: В.М.
Т.М.П.А.
СЕКРЕТАР
К.Ц.
ПРОКУРОР
ЮЛИЯНА СТАНЕВА
Сложи
за разглеждане докладваното от съдия ДОНЧЕВА
НОХД
№ 80 по описа за 2019 година.
На
именното повикване в 09,30 часа се явиха
……………………………………………………………………..
СЪДЪТ, след
като изслуша становищата и исканията на страните по въпросите по чл.248, ал.1,
т.1–8 от НПК и въз основа на материалите по делото, намира следното:
1. НОХД № 80/2019
г. е подсъдно на Окръжен съд – Стара
Загора.
2. Няма
основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
3. Съдът намери, че основателно е искането на защитниците на тримата
подсъдими за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на
прокурора поради допуснати съществени отстраними процесуални нарушения в хода
на досъдебното производство – при изготвяне на обвинителния акт, довели до
нарушаване правото на защита на обвиняемите – всеки от тях да научи за какво
престъпление е привлечен в това качество.
Съдът констатира, че в
обстоятелствената част на внесения за разглеждане обвинителен акт не са
изложени всички факти и обстоятелства, имащи отношение към деянието по
обвинението по чл.116, ал.1, т.4, предл.3, т.6, предл.2 и 3, т.11, предл.1, вр.
чл.115, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, за които тримата подсъдими В.А., А.А.
и М.С. се предават на съд, както и за съпричастността на всеки от подсъдимите в
извършването му.
Видно от материалите по
досъдебното производство, касае се за дело, представляващо фактическа и правна
сложност, по което са събрани многобройни гласни и писмени доказателства,
назначени и изготвени са множество експертизи. Във внесения за разглеждане
обвинителен акт случилото се на 21/22.10.2017 г. в с. П., общ. Г. е описано
общо, а на места и противоречиво, което на практика лишава подсъдимите от
възможността да разберат обвинението, за което се предават на съд.
Налице е непълнота и
неяснота във фактическото обвинение, а също и по отношение на правната
квалификация на деянието, извършено от всеки подсъдим досежно всеки от
квалифициращите признаци, а така също и по отношение на субективните признаци
на престъплението.
С оглед на това, че в
случая се касае за усложнена престъпна деятелност, извършена от три подсъдими
лица – В.А., А.А. и М.С., по отношение на две пострадали лица, които са
умъртвени – И.А.И. и А.И.А., в обстоятелствената част следва да намери
отражение кой от подсъдимите с какво средство на престъплението е действал, по
отношение на кого от пострадалите и в кой момент се е включил в изпълнението на
деянието. Това не е сторено с внесения за разглеждане обвинителен акт. Касае се
за масово сбиване между компанията на подсъдимите от гр. Н. и тази на
пострадалите от гр. Н, възникнало първо вътре в дискотека, находяща се в с. П,
общ. Г, а после пренесло се навън - пред заведението.
Фактическите
обстоятелства, касаещи втората част от сбиването – отвън пред дискотеката, в
хода на която спрямо пострадалите И. и А. е осъществена физическа саморазправа,
като е причинена и смъртта им, излагането на действията на тримата подсъдими и
средствата на престъплението са описани от прокурора на стр. 4 от обвинителния
акт.
Тази част от
обвинителния акт е твърде неясна и противоречива, като още от самото начало на
това изложение не стават ясни лицата, отишли до паркирания в близост до
стълбището на дискотеката лек автомобил „Мерцедес“ (с който били пристигнали
лица от компанията на подсъдимите), които са взели от багажника му „различни
оръжия“ – ножове, дървен сап, каси с
празни бутилки. От изложеното от прокурора накрая на стр. 3 и началото на
стр.4 от обвинителния акт излиза, че всички осем лица от компанията на
подсъдимите, в т.ч. и самите те, са отишли до багажника, като са се снабдили с
„различни оръжия“, но не става ясно кой от дейците какво по вид оръжие е взел и
колко на брой са били ножовете. Тази неяснота относно средствата на
престъплението, броя на ножовете и това кой от подсъдимите с какво средство е
действал се задълбочава и от посоченото от прокурора на края на стр. 4: „а
върху тях обвиняемите да им нанасят множество удари с ножове, метални пръчки и бухалки“. Посочено е също, че „
обвиняемата А. удряла с дълъг и тънък предмет” (който част от свидетелите
описват като: желязна тръба; едно желязо, винкел и т.н.), като това влиза в
противоречие с изведената обвинителна теза, че обвиняемата А. е нанасяла
ударите с нож.
Възможно е свидетелите,
с оглед на различните възприятия, да посочват различни предмети, но прокурора
следва ясно и недвусмислено да посочи във фактическото обвинение какво приема
той относно носените и употребени от подсъдимите средства за извършване на
престъплението.
Противоречиво са
изложени и фактите относно това дали подсъдимите след преустановяване
нанасянето на ударите с различни предмети по тялото на пострадалия И. са
насочили физическата си агресия върху втория пострадал – А. или това се е
случвало едновременно, с оглед на възприетите от прокурора показания на
свидетеля М., изложени на края на стр.4: „ …. обвиняемите да им нанасят
множество удари с ножове, метални пръчки и бухалки“. По отношение на
пострадалия А. не става ясно нито кой го е съборил на земята, нито кой го е
намушкал многократно, нито с какво. Вписано е: „Междувременно пострадалия А. А.
„М.“ излязъл от дискотеката и се включил в боя навън, за да помогне на баща си,
като също бил съборен на земята и
намушкан многократно, пет на броя в областта на ляво бедро и лява слабинна
област“.
Не се сочи как е паднал
пострадалият А. на терена – по очи или по гръб, а наред с това и какво е било
разположението му спрямо тялото на пострадалия И. и спрямо даден ориентир
(напр. паркирания на юг от местопрестъплението син микробус), с оглед на това
да се внесе яснота в обвинителната теза кое е лицето, нанесло сочените в
обвинението пет броя удари с нож по тялото на А., един от които смъртоносен. В
настоящия случай конкретизирането от прокурора, въз основа на събраните гласни
доказателства, на разположението на телата на пострадалите И. и А. върху терена
и едно спрямо друго е особено важно с оглед на това, че труповете не са
оставени на местопроизшествието след деянието, а са преместени и откарани във
ФСМП гр. Г., поради което не са били извършвани огледи и снимки на
местопроизшествието. Това е необходимо за да е налице ясна обвинителна теза, а
не такава, почиваща на вероятности, за това - дали подсъдимият А. (който е
обвинен, че е насял ударите с нож в гърба на пострадалия И.) или подсъдимата А.
(която е обвинена, че е насяла ударите с нож по задната повърхност на лявото му
бедро) е лицето, причинило нараняванията на пострадалия А..
Основателно е
възражението на адв. М., че в обстоятелствената част е допуснато противоречие
какво е било положението на тялото и на другия пострадал – И.И., тъй като на
места в акта е посочено, че е паднал по очи, а на друго място – че е бил при
легнало в гръб положение.
Съдът споделя
възражението на адв. Д. относно това, че в обстоятелствената част на
обвинителния акт липсват факти за участието на подсъдимия М.С. в умъртвяването
на втория пострадал – А..
Поради непопълването на
обстоятелствената част на обвинителния акт с фактите и обстоятелствата, имащи
отношение към авторството на деянието и
механизма на извършването му, се нарушава правото на защита на всеки един от
подсъдимите да разбере обвинението в неговата цялост – чрез какви конкретни
действия и по какъв начин е допринесъл за настъпване на съставомерния резултат
- причиняване на смъртта на две лица.
В изготвеният
обвинителен акт прокурорът, след изложение на фактическата обстановка, не е
формулирал фактическите и правните си изводи относно част от квалифициращите
обстоятелства, обуславящи приетата правна квалификация на извършеното престъпление
от подсъдимите, а именно тези по т.6 на чл.116, ал.1 от НК - това, че деянието
е извършено по особено мъчителен начин за една от жертвите (и какви са
съображенията за това да се приеме, че само спрямо единия от убитите деянието е
извършено по особено мъчителен начин) и с особена жестокост по отношение и на
двете жертви.
Същото касае и
субективната страна на деянията, извършени от подсъдимите, като общо е вписана
формулировката, че са извършени умишлено, без да е посочена формата на умисъла,
а за подсъдимия С. и без да е индивидуализирана субективната страна за всяко от
отделните престъпления, предмет на повдигнатите му две обвинения. Липсват
фактически и правни съображения и досежно общността на умисъла по отношение на
престъплението по чл.116, ал.1 от НК, като по
отношение на квалифициращото обстоятелство по т.4, предл.3 – убийство на
повече от едно лице следва да се посочи дали е налице общ умисъл да се убие и
второто лице А.И.А. и кога е възникнал – предварително, по време на извършване
на деянието по отношение на първото лице или непосредствено след това, така че
да е ясно дали дейността по умъртвяването на повече от едно лице е едно деяние.
Текстовото формулиране
на правната квалификация на престъплението по чл.116, ал.1 от НК в
заключителната част на обвинителния акт също е неясно по отношение на
квалифициращото обстоятелство „с особено жестокост”, като неразбираемо е дали
същата е проявена от тримата подсъдими и по отношение на другия пострадал И.И.,
или само по отношение на пострадалия Антон И.А..
По отношение на
подсъдимия М.С. правната квалификация на повдигнатото му обвинение за второто
престъпление – за това, че е причинил на пострадалия И.В.А. средна телесна
повреда по хулигански подбуди не съответства на закона - на нормата на чл.131,
ал.1 от НК, в която няма предвидени различни предложения, а обвинението е: за
престъпление по чл.131, ал.1, предл.2, т.12, предл.1 вр. с чл.129, ал.2 вр. с
ал.1 от НК. Такова е повдигнатото обвинение и в Постановление за привличане на
обвиняем от 07.12.2018 г. /т.2, л.60 от ДП/.
Съдът намира, че
изброените недостатъци в обвинителната теза, изложена в обвинителния акт за
престъплението по чл.116, ал.1 от НК и допуснатото несъответствие със закона за
престъплението по чл.131, ал.1 от НК водят до нарушаване правото на защита на
всеки от подсъдимите, тъй като са лишени от възможността да научат за какво
престъпление/я са привлечени към наказателна отговорност, което съставлява
допуснато в хода на досъдебното производство съществено и отстранимо нарушение
на процесуалните правила по смисъла на чл.249, ал.4, т.1 от НПК.
Предвид изложеното и на
основание чл.249, ал.1 и ал.2 във връзка с чл.248, ал.1, т.3 от НПК съдебното
производство следва да бъде прекратено и делото върнато на прокурора за
отстраняване на указаните в настоящото определение съществени нарушения на
процесуалните правила. Определението в тази му част подлежи на обжалване по
реда на Глава XXII от НПК.
По отношение на взетата
мярка за неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на всеки от тримата
подсъдими В.А., А.А. и М.С. съдът намира, че не са настъпили нови
обстоятелства, налагащи нейното изменение или отмяна. Изтеклият срок от
първоначалното задържане до момента - в рамките на година и осем месеца, макар
да се явява продължителен, съответства на високата степен на обществена
опасност на деянието, за което подсъдимите са привлечени да отговарят. С оглед
на това взетата спрямо всеки от подсъдимите МН „Задържане под стража“ следва да
бъде потвърдена.
Поради допуснатите
съществени нарушения на процесуалните правила в хода на досъдебното производство,
съдът намира, че на този етап не следва да се произнася по направените искания
за конституиране на страни – частни обвинители в производството по делото.
Водим от
гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА МН “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, взета по отношение на
подсъдимата В.А.А., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА МН “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, взета по отношение на
подсъдимия А.С.А., ЕГН **********.
ПОТВЪРЖДАВА МН “ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, взета по отношение на
подсъдимия М.Е.С., ЕГН **********.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 80/2019 г. по описа
на Окръжен съд - Стара Загора.
ВРЪЩА делото на Окръжна прокуратура - Стара Загора за
отстраняване на констатираните съществени нарушения на процесуалните правила,
посочени в мотивите на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО по чл.248, ал.1, т.3 и т.6 от НПК подлежи на
обжалване и протестиране в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд - Пловдив
по реда на Глава ХХІІ от НПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН
СЪДИЯ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
3.