Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ….
гр. София, 20.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К. Георгиева, като разгледа докладваното от
председателя гражданско дело № 4890 по описа за 2016
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са от М.Г.Д. и Д.С.Д. против Г.Ф.искове
с правно основание чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ
/отм./.
Ищците твърдят, че на 20.09.2014г. на път II-40 /Габрово-Севлиево/
настъпило пътно-транспортно произшествие между мотоциклет „Ямаха Фазер 1000“ с
рег. № ********и автобус „Бова FHD 12340“ с рег. № ********. Виновен за катастрофата бил водачът на автобуса – И.Т.Х..
За процесния автобус към датата на произшествието не била сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. При катастрофата били причинени тежки
телесни повреди на водача на мотоциклета С.И.Д., вследствие на които починал.
Ищците/съпруга и дъщеря на починалия/ дълбоко страдали от трагичната загуба. Считат,
че дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза на по 115 000 лв. за
всяка от тях. Молят съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за
неимуществени вреди в размера на по 115 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 20.09.2014г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.
Ответникът Г.Ф.оспорва исковете, като прави следните възражения: твърди, че
дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлизало на 35 000 лв. за всяка
от ищците и вече било изплатено от работодателя на деликвента „О.п.т.“ ЕООД; поддържа възражение за
съпричиняване на вредите от пострадалия, който допуснал нарешение на чл.25,
ал.1 и ал.2 от ЗДвП; оспорва началната дата, от която се претендира законна
лихва.
Третото лице – помагач на страната на ответника И.Т.Х. оспорва исковете,
като прави следните възражения: твърди, че на ищците вече било изплатено
от „О.п.т.“ ЕООД дължимото обезщетение
за неимуществени вреди в размер на по 35 000лв.; поддържа възражение за съпричиняване
на вредите от пострадалия, който допуснал нарешение на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП; оспорва претенцията за законна лихва за периода от 20.09.2014г. до датата
на подаване на исковата молба.
Третото лице – помагач на страната на ответника „О.п.т.“ ЕООД оспорва
исковете, като прави следните възражения: твърди, че на ищците вече било
изплатено дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 35
000лв.; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който
допуснал нарешение на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП; оспорва претенцията за
законна лихва за периода от 20.09.2014г. до датата на подаване на исковата
молба.
Съдът, като обсъди
доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск с правно основание
чл. 288, ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./:
За да бъде ангажирана безвиновната
отговорност на Гаранционния фонд по чл. 288,
ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./ за
изплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на пътно-транспортното
произшествие, трябва да са налице следните предпоставки: да е
осъществен фактическият състав на непозволеното увреждане, включващ
кумулативно следните елементи – деяние(действие
или бездействие), противоправност на деянието, реално претърпяна вреда,
причинно-следствена връзка между претърпяната вреда и деянието, вина
на дееца. На следващо място непозволеното увреждане следва да е извършено на
територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, чийто водач няма сключена задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съгласно чл. 288, ал.11 от КЗ /отм./, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда, само ако Гаранционният
фонд не се произнесе по подадената молба в
срока по чл. 288, ал. 7 или откаже да плати обезщетение, или ако
увреденото лице не е съгласно с размера на обезщетението.
От представената по делото застрахователна щета № 210123/23.04.2015г. се
установява, че ищците са предявили застрахователна претенция пред ответника. С писмо изх.№
24-01-276/16.07.2015г. Гаранционният фонд е отказал да изплати обезщетение на
ищците, поради което съдът приема, че са спазени изискванията на чл.288, ал.11
от КЗ/отм/.
Видно от влязла в сила присъда № 25 от 15.06.2015г. по НОХД №22/2015г. на Окръжен съд – Габрово, частично потвърдена с
решение № 175/06.10.2015г. по ВНОХД № 210/2015г. на Апелативен съд – Велико
Търново, И.Т.Х. е признат за виновен в това, че на 20.09.2014г., около 14.50
часа, на път II-44, гр.Севлиево – гр.Габрово, при
километър 27 + 200, при управление на МПС категория „Д“ – автобус „Бова“ с рег.
№ ******– собственост на „Перота Холдинг“ ООД – Варна, е нарушил правилата за
движение по пътищата: чл.15, ал.1 от ЗДвП и чл.67, ал.1 от ППЗДвП, съгласно
които „на пътя водачът на пътно превозно средство се движи възможно най-вдясно
по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка,
използва най-дясната свободна лента“; чл.21, ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от
ППЗДвП, съгласно които „при избиране скоростта на движение извън населено място
на водач на ППС категория “Д“ е забранено да превишава 80 км/час, като се е
движил със скорост от 110 км/час и по непредпазливост е причинил смъртта на С.И.Д.
от гр.Велико Търново, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в“, вр
чл.342, ал.1, вр чл.54, ал.1 от НК е наложено наказание „лишаване от свобода„
за срок от три години, като на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено изтърпяването
на наказанието за срок от четири години.
Съгласно чл.300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деликта,
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца.
С оглед на горецитираната влязла в сила присъда на наказателен съд, настоящият
състав приема, че е установено противоправното поведение на водача И.Т.Х.,
неговата вина, съставомерните последици,
които са част от състава на престъплението/настъпилата смърт на С.И.Д./, и причинно-следствената връзка между
противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.
Видно от удостоверение за наследници от 21.10.2014г. ищцата М.Г.Д. е
съпруга на починалия С.И.Д., а ищцата Д.С.Д. е негова дъщеря./л.92 от приложено
гр.д. № 120/2015г. на ОС - Габрово/.
За установяване на претърпените от ищците неимуществени вреди по делото е
разпитана св.Николова – сестра на ищцата М.Д. и леля на ищцата Д.Д.. От нейните
показания се установява, че отношенията в семейството са били сърдечни –
взаимно са се подкрепяли и са разчитали един на друг. Ищецът е работел като
хирург – ортопед, дори и след пенсионирането си, за да помага на децата и
семейството си. Всички са живеели в едно домакинство, вкл. дъщеря му Д.Д..
След неговата смърт животът на ищците се
е променил, тъй като са изгубили емоционалната и материална подкрепа на своя
баща и съпруг. Ищците възприемали живота си като кошмар, от който искали да се
събудят. Напуснали жилището си, защото всичко им напомняло за починалия. Ищцата Д.Д. била силно привързана към баща си,
не можела да повярва, че го няма. Поради влошено здравословно състояние й се
наложило да се лекува в болнично заведение, но тя сменила болницата, защото там
всичко й напомняло за баща й. Съпругата на починалия след неговата смърт поела
неговите задължения, наложило й се да работи, макар да навършила години за
пенсия, за да изплаща заеми на семейството си. Ищците били медицински
работници, работели на едно място, в една болница, в която приживе работел и починалият.
Така събраните
доказателства установяват настъпването на всеки един от фактите от състава на чл. 288,
ал.1, т. 2, буква „а“ от КЗ /отм./ – установено е настъпването на деликт по вина на водач, чиято отговорност
не е била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност“ към датата на
настъпване на произшествието, установено е, че ищците са претърпели
неимуществени вреди, които се намират в причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на водача на процесния автобус, поради което искът е
доказан по основание.
При определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът отчете следните обстоятелства: възрастта
на всяка от ищците към датата на настъпване на деликта – 62 г. за М.Д. и 37 г. за Д.Д.; обстоятелството, че ищците
са живеели съвместно в едно домакинство с починалия; М.Д. е загубила своя съпруг, с който са живеели съвместно от 42
години, създали са дом и заедно са отгледали децата си, а ищцата Д.Д. е загубила своя баща, към който е била силно
привързана. Семейството е било задружно,
взаимно са си помагали и са разчитали един на друг. След смъртта на С.Д.животът
на ищците се е променил – възприемали са ежедневието си като кошмар, страдали са
дълбоко, наложило се е М.Д. да поеме задълженията на починалия и да продължи да
работи, независимо от навършените години за пенсия, за да изплаща заеми на
семейството и да помага на близките си. Двете ищци са напуснали жилището си,
тъй като в дома им всичко им е напомняло за починалия, но са продължили да
работят в същата болница, в която е работил приживе техният баща и съпруг.
Съдът отчете обстоятелството, че ищците завинаги са лишени от възможността да общуват и да разчитат на
емоционалната подкрепа на своя родственик, мъката от внезапната кончина на
техния близък ще ги съпътства до края на живота им, за тях загубата е
невъзвратима и не може да бъде измерена материално.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално-икономическите условия и
стандарта на живот в страната през 2014г., на основание чл.52 от ЗЗД, съдът
определи размера на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на 120 000
лв. за всяка от ищците.
По възражението за съпричиняване на
вредите:
Ответникът направи възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който
допуснал нарушения на чл.25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП.
Възражението за съпричиняване се поддържа и от третите лица – помагачи.
Съдът намира възражението за съпричиняване за основателно, поради следните
съображения:
Съгласно чл. 25, ал.1 от ЗДвП, водач на пътно
превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните превозни
средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво по платното
за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или
наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението, които се движат след него, преди него или минават покрай него, и да
извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
Според чл.25, ал.2 от ЗДвП, при извършване на
маневра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна
лента, водачът е длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат
по нея. Когато такава маневра трябва едновременно да извършат две пътни
превозни средства от две съседни пътни ленти, с предимство е водачът на пътното
превозно средство, което се намира в дясната пътна лента.
Видно от заключението на автотехническата експертиза, изготвена от вещото
лице М., механизмът на настъпване на катастрофата е следният: На прав участък
от пътя в посока Севлиево – Габрово с две ленти за движение в едно направление
е пътувал процесният автобус „Бова“ в лявата лента за движение със скорост от
110 км/час. Мотоциклет „Ямаха“ се е движел в дясната лента за движение попътно
пред автобуса. В района на кръстовище мотоциклетистът
е предприел маневра „ляв завой“, като е пресякъл дясната лента и е навлязъл в лявата
лента за движение, където се е движел автобусът. Водачът на автобуса е отреагирал
на опасността, когато мотоциклетът е навлязъл в лявата лента за движение
напречно и е намалил скоростта на движение до 84 км/час, но между двете
превозни средства е настъпил удар. Скоростта на мотоциклета е била 7.2 км/час. Опасната зона за спиране на автобуса е била 132,80
м. Ако се бе движел със скорост от 80 км/час, опасната зона за автобуса би била
78-72 м. При движение със скорост от 84 км/час или 80 км/час, ударът е
непредотравим за водача на автобуса. Ударът е предотвратим, ако автобусът се бе
движил със скорост до 35 км/час. Според вещото лице, водачът на автобуса е могъл
да се отклони в дясната лента от 63-87 метра, но при това положение мотоциклетистът
е бил напречно косо в лява лента и водачът на автобуса не е могъл да рискува да
извърши спасителна маневра „отклонение надясно“, без да е уверен, че мотоциклетистът
ще продължи движението си и ще освободи дясната лента за него. Няма вертикална
сигнализация и хоризонтална маркировка, забраняваща извършването на обратен
завой на мястото на ПТП, но маневрата е извършена от крайна дясна лента с
пресичане на лявата лента, без мотоциклетистът предварително да се престрои в
лявата лента. Причина за настъпване на ПТП, според вещото лице, е извършването
на маневра „ляв завой“ от водача на мотоциклета от дясната лента с пресичане на
лявата лента, без предварително да се престрои за тази маневра в лявата лента. Водачът на мотоциклета е извършил
маневрата внезапно от дясната лента с пресичане на лявата лента, където се е движел
автобусът.
От заключението на вещото лице – автотехник Й. се установява същият
механизъм на настъпване на произшествието: Водачът на автобуса е управлявал
превозното средство със скорост от 110 км/час, която е по-висока от разрешената
за пътния участък от 80 км/час, когато мотоциклетистът е предприел маневра „завой
наляво“, като е пресякъл траекторията на движение на автобуса. Ако
мотоциклетистът беше съобразил положението и посоката на движение на автобуса и
беше изчакал неговото преминаване, нямаше да настъпи удар между превозните
средства. Мотгоциклетистът е имал възможност да забележи приближаващият автобус
в огледалата за обратно виждане от над 150 м. След започване на маневрата за
отклоняване наляво, водачът на мотоциклета не е имал възможност да предотврати произшествието, чрез
отклоняване в дясно.
В същата насока са и показанията на св. М.– очевидец на произшествието.
Същата е пътувала в автобуса. Заявява, че автобусът се е движел в лявата лента,
а в дясната се е намирал мотоциклетистът, който внезапно е завил наляво пред
автобуса. Ударът е настъпил в лентата за движение на автобуса. Свидетелката не
е видяла мотоциклетистът да подаде сигнал за извършваната маневра.
Според автотехническате експертизи и показанията на св.М., виновен за
настъпването на произшествието е водачът на мотоциклета, който е предприел
маневра „завой наляво“ и е пресякъл траекторията на движение на автобуса, без
да съобрази посоката на движение на превозното средство и без да изчака неговото
преминаване. Съдът кредитира заключенията на автотехническите експертизи в
частта, в която установяват принос от страна на пострадалия за настъпване на
катастрофата, но не и в частта, в която сочат като единствена причина за настъпване
на произшествието поведението на мотоциклетиста. По делото е представена влязла
в сила присъда на ОС-Габрово, с която е прието, че поведението на водача на
автобуса е противоправно и виновно, тъй като е нарушил чл.15, ал.1 от ЗДвП и
чл.67, ал.1 от ППЗДвП, съгласно които „на пътя водачът на пътно превозно
средство се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните
ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента“;
чл.21,ал.1 от ЗДвП и чл.73, ал.1 от ППЗДвП, съгласно които „ при избиране
скоростта на движение извън населено място на водач на ППС категория“Д“ е
забранено да превишава 80 км/час, като се е движел със скорост от 110 км/час, и
в резултат от допуснатите нарушения на правилата за движение по непредпазливост
е причинил смъртта на С.И.Д.. Тъй като присъдата на наказателния съд, съгл. чл.300
от ГПК, е задължителна за граждансикя съд по въпросите дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, съдът приема, че
катастрофата е настъпила в резултат на противоправното поведение на двамата
водачи на пътни превозни средства. Водачът на автобуса е допуснал нарушенията
на правилата за движение, посочени в присъдата на наказателния съд, а водачът на
мотоциклета е нарушил чл. 25, ал.1 и ал.2 от ЗДвП, тъй като внезапно е
предприел маневра „завой наляво“, при която е навлязъл в съседната лента, без да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението и без да се съобрази с положението, посоката и скоростта на движение на автобуса, нито е изпълнил задължението си да пропусне пътните превозни средства, които се движат по съседната лента. Мотоциклетистът е
допуснал и нарушение на чл. 36, ал.1 от ЗДвП, тъй като е започнал да завива наляво от крайна дясна
лента, вместо да се престрои в лявата лента.
Като съпостави поведението на водача на автобуса и поведението на
мотоциклетиста, съдът приема, че приносът им за настъпване на произшествието е
равен, поради което определи процент за съпричиняване на вредите от
мотоциклетиста от 50 %.
Размерът на дължимото обезщетение за всяка от ищците, при
прилагане процент на съпричиняване на вредите от 50 %, е 60 000 лв. /120 000лв.
– 60 000 лв./.
От тази сума следва да се приспадне изплатеното от „О.п.т.“ ЕООД обезщетение
за неимуществени вреди на всяка от ищците в размер на 35 000 лв. Страните не
спорят, че това обезщетение е изплатено в посочения размер, което се установява
и от представени по делото платежни нареждания от 04.01.2016г./л.118 от
приложено гр.д. №120/2015г. на ОС – Габрово/. Така размерът на дължимото
обезщетение за всяка от ищците възлиза на по 25 000 лв./ 60 000 лв. - 35 000 лв./,
до който размер исковете са основателни, а в останалата част, до пълните
предявени размери от 115 000 лв. следва да бъдат отхвърлени.
По законната лихва:
Съгласно чл.288, ал.7
от КЗ/отм./, Фондът изплаща обезщетения по реда,
определен с правилника за устройството и дейността на фонда, и дължи лихва за
забава от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена
от увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три
месеца от датата на завеждане на претенцията по реда на чл.288, ал.
9 от КЗ/отм/. Следователно, Фондът изпада в
забава не от настъпването на деликта, а от момента, в
който е поканен да плати обезщетение, съответно с изтичане на законния срок за
отговор. По делото се установи, че ищците са отправили претенция
до ответника за заплащане на застрахователно обезщетение на 23.04.2015г./л.94
от приложено гр.д. № 120/2015г. на ОС-Габрово/. Тъй
като Гаранционният фонд е отказал да им изплати обезщетение с писмо изх.№ 24-01-417/21.07.2016г., за начална дата на
дължимата законна лихва трябва да се приеме датата, на която е отправено
искане до ответника за заплащане на обезщетение – 23.04.2015г., а претенцията за законна лихва за периода 20.09.2014г.- 22.04.2015г.
следва да бъде отхвърлена. В тази насока е и практиката на ВКС/решение №
217/21.12.2010г. по т.д.№ 149/2009г. на ВКС, ІІ т.о, решение № 60/29.04.2011г. по т.д.№381/2010г. на ВКС, ІІ
т.о, решение №
82/09.08.2013г. по т.д.848/2012г. на ВКС, І т.о, решение № 13/04.02.2013г. по
т.д.№1191/20111г.на ВКС, ІІ т.о./
По разноските:
Ищците следва да бъдат осъден да
заплатят на ответника, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, направените по делото
разноски в размер на 469.56 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на
адвокат Асен Михайлов от АК -София, на основание чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата, адвокатско възнаграждение в размер на 1665.20 лв. по двата иска,
съобразно уважената част от исковете.
Съгласно чл.78, ал.10 от ГПК, на третото лице – помагач не се дължат
разноски.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на държавата, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, по сметка на
СГС, държавна такса в размер на 2000 лв. върху уважените искове.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г.Ф.със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на М.Г.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: *** сумата
от 25 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и
страдания от смъртта на съпруга й С.И.Д., причинена вследствие на
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 20.09.2014г., по вина на водача И.Т.Х.,
при управление на автобус „Бова FHD 12340“ с рег. № ********/, ведно със
законната лихва, считано от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 115 000 лв. и в
частта, в която се претендира законна лихва за периода 20.09.2014г.-22.04.2015г.,
като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Г.Ф.със седалище и адрес на
управление:*** да заплати на Д.С.Д., ЕГН **********, съдебен адрес: *** сумата
от 25 000 лв./обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания
от смъртта на нейния баща С.И.Д., причинена вследствие на пътно-транспортно
произшествие, настъпило на 20.09.2014г., по вина на водача И.Т.Х., при
управление на автобус „Бова FHD 12340“ с рег. № ********/, ведно със
законната лихва, считано от 23.04.2015 г. до окончателното изплащане, като
иска в останалата част, до пълния предявен размер от 115 000 лв. и в
частта, в която се претендира законна лихва за периода 20.09.2014г.-22.04.2015г.,
като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА на М.Г.Д. и Д.С.Д. да заплатят
на Г. ф., на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 469.56 лв.,
съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Ф.да заплати на адвокат А. М.
от АК – София, на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, адвокатско
възнаграждение в размер на 1665.20 лв.
по двата иска, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г.Ф.да заплати по сметка на СГС,
на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, държавна
такса върху уважените искове в размер на 2 000 лв.
Решението е постановено при участието на трети
лица помагачи на страната на ответника – И.Т.Х., ЕГН ********** *** и „О.п.т.“ЕООД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: