РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н И Е
№ 1411
гр. Пловдив, 24 юни 2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІI отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря БЛАГОВЕСТА КАРАКАШЕВА, като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3547 по описа за 2018 г. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството по делото е по реда на чл. 156 и сл. във връзка с чл. 144,
ал. 1 във връзка с чл. 107 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/
във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ/.
2. Образувано е във връзка с Решение № 14261/21.11.2018 г., постановено по
административно дело № 10644/2017 г., по описа на Върховния административен
съд, с което е отменено Решение № 908/29.05.2017 г. по административно дело № 146/2017
г. на Административен съд Пловдив, в частта, с която е отхвърлено оспорването
на „К.Х.” ООД, със седалище и адрес на управление ***, срещу Акт за
установяване на задължения по декларация /АУЗД/ № 696/3.10.2016 г., издаден от
орган по приходите при община Пловдив, потвърден с Решение № 30/23.12.2016 г.
на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив, досежно
установените задължения за данък недвижим имот за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. за притежаваните от дружеството
недвижими нежилищни имоти, представляващи – земя с площ 51 567.00 кв.м. и земя
с площ 8 127 кв.м, находящи се в гр. Пловдив, район „Централен”, остров „Адата”, а делото в тази част е върнато за ново разглеждане
от друг състав на съда.
При новото разглеждане на делото, съобразно указанията на висшия по степен
съд, изложени в отменителното решение, Пловдивският административен съд намери
за установено следното от фактическа и правна страна:
3. Предмет на разглеждане в настоящото производство е оспореният от „К.Х.”
ООД, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Т.А.Т.Б.Б.АУЗД № 696/03.10.2016 г., издаден от орган по приходите
при община Пловдив, потвърден с Решение № 30/23.12.2016 г. на Директор на
Дирекция „Местни данъци и такси” при Община Пловдив, в частта относно
установените задължения за данък недвижим имот за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. за притежаваните от дружеството
недвижими нежилищни имоти, представляващи – земя с площ 51 567.00 кв.м. и земя
с площ 8 127 кв.м., находящи се в гр. Пловдив, район „Централен”, остров „Адата” общо в размер на 26 447,80 лв.
Тук е мястото да се посочи, че в жалбата липсва конкретизиране на
обжалваните размери на установените с АУЗД задължения за ДНИ, такова не е
сторено и в първото по делото съдебно заседание в хода на настоящото
производство, където делото е докладвано, поради което съдът приема, че е
сезиран с жалба срещу установените с процесния АУЗД задължения за ДНИ за
периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. в техния общ
размер, а именно 26 447,80 лв. До извод в обратната насока не води и депозираното
в последното съдебно заседание заявление, доколкото в същото не се съдържа
волеизявление в търсения смисъл, нито пък е направено оттегляне на жалбата в
определени нейни части.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт и се иска неговата отмяна в обжалваната в настоящото производство част. Претендират
се направените по делото разноски за цялото производство, съгласно представен
списък. В производството пред ВАС е направено възражение досежно определянето
размера на юрисконсултското възнаграждение и се иска прилагане разпоредбата на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Възразява се и относно определянето на
размера на материалния интерес по делото.
3. Ответникът по жалбата – Директор на Дирекция „Местни данъци и такси” при
Община Пловдив, чрез процесуалния си представител е на становище, че жалбата е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съображения в тази
насока се съдържат в писмена защита, приложена по делото. Претендира се
присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение. Направено е възражение
относно размера на претендирания адвокатски хонорар.
ІІ. За допустимостта:
4. Актът за установяване на
задължение по декларация е обжалван в предвидения за това срок пред горестоящия
в йерархията на общинската администрация орган, който с решението си го е
потвърдил изцяло. Така постановеният от Директора на Дирекция „Местни данъци и
такси” при Община Пловдив резултат и подаването на жалбата в рамките на
предвидения за това процесуален срок, налагат извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Процесният АУЗД № 696/03.10.2016
г. е издаден на основание чл. 107, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 1-5 и
чл.9б от ЗМДТ. В хода на административната процедура по неговото издаване е
установено следното:
5.1. С Декларация по чл. 17,
ал. 1 от ЗМДТ /отм./ с вх. № 893/24.08.2001 г., подадена от „К.Х.“ ООД, ЕИК
********* са декларирани недвижими нежилищни имоти, представляващи: земя с площ
51 090.17 кв.м. - пл. № 1, с отчетна стойност в размер на 613 000,00 лв. и земя
с площ 7 999.71 кв.м. - пл. № 4, с отчетна стойност в размер на 96 000,00 лв.,
находящи се в гр. Пловдив, остров „Адата“. Формирана
е партида за имота с партиден № М0000893.
5.2. С Декларация по чл. 14,
ал. 1 от ЗМДТ с вх.№ **********/19.10.2015 г. /подадена на
основание параграф 21 от ПЗР към ЗИДЗМДТ - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./ от „К.Х.“ ООД е
деклариран недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, остров „Адата“,
с идентификатор на поземления имот 56784.520.1250, представляващ незастроена
земя с площ 8 127.00 кв.м., с отчетна стойност в размер на 96 000,00 лв.
Формирана е партида за имота с партиден № 6609F138321, с облог от 01.01.2011 г. Към декларацията са приложени копия на: Скица на
поземлен имот № 15-233975/05.06.2015 г., издадена от Служба по геодезия,
картография и кадастър - гр. Пловдив; Методи и съображения при определяне на
пазарната стойност на оценяваните имоти от 06.11.2000 г.; Дружествен договор на
„К.Х.“ ООД, вписан с № 216, том 7 от 16.02.2001 г.; Заповед №
ДС-14-260/01.09.2015 г. на Областния управител на област Пловдив; Оборотна
ведомост на „К.Х.“ ООД от 01.01.2015 г. до 28.02.2015
г.
Във връзка с така
подадената от дружеството Декларация по чл. 14 от ЗМДТ, е направено Запитване с
изх. № 15РЦ693/20.10.2015 г. до район „Централен“ при Община Пловдив за
предоставяне на информация, необходима за точното определяне на данъчна оценка
и на данъка върху недвижимите имоти на поземлен имот с идентификатор
56784.520.1250, с площ 8 127.00 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, остров „Адата“, чрез служебно попълване на данните по приложеното
към писмото каре, неразделна част от Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ за облагане
с данък върху недвижимите имоти за гореописания недвижим имот.
С писмо с вх. №
15РЦ693(1)/28.10.2015 г. район „Централен“ при Община Пловдив е предоставил
исканата информация. От служител на Район „Централен“ - Община Пловдив на
23.10.2015 г. е попълнена служебната информация за имот с идентификатор
56784.520.1250, съдържаща следните характеристики:
Идентификатор на
поземления имот (по кадастрална карта) 520.1250;
Характеристики на
населеното място: Категория -І;
Имотът е до 1 км.
от републиканската пътна мрежа, ж.п. гара, въздушни или морски пътища - да;
Разположение
спрямо строителните граници на населеното място: Зона II, в строителни граници;
Земята е: друг
терен в строителни граници;
Земята попада в
устройствена зона, съгласно ЗРП: няма обособена.
Съгласно тази подадена
декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимия имот с
идентификатор 56784.520.1250, представляващ земя с площ 8 127.00 кв.м., находящ
се в гр. Пловдив, остров „Адата“, собственост на „К.Х.“
ООД, за периода 2012 г. – 2016 г. е определена по Приложение № 2 към ЗМДТ -
„Норми за данъчна оценка на недвижимите имоти“, а именно:
2012 г. - земя -
незастроена - 8 127.00 кв.м. - 355 141,80 лв.;
2013 г. - земя -
незастроена - 8 127.00 кв.м. - 355 141,80 лв.;
2014 г. - земя -
незастроена - 8 127.00 кв.м. - 355 141,80 лв.;
2015 г. - земя -
незастроена - 8 127.00 кв.м. - 355 141,80 лв.;
2016 г. - земя -
незастроена - 8 127.00 кв.м. - 355 141,80 лв.
5.3. С Декларация по чл. 14,
ал. 1 от ЗМДТ с вх. № **********/19.10.2015 г. /подадена на
основание параграф 21 от ПЗР към ЗИДЗМДТ - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./ от
дружеството-жалбоподател е деклариран недвижим имот, находящ се в гр. Пловдив, остров
„Адата“, с идентификатор на поземления имот
56784.520.1, представляващ незастроена земя с площ 51 567.00 кв.м., с отчетна
стойност в размер на 613 000.00 лв. Формирана е партида за имота с партиден №
6609F138327 с облог от 01.01.2011 г. Към декларацията
са приложени копия на: Скица на поземлен имот № 15-233969/05.06.2015 г.,
издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър - гр. Пловдив; Методи и
съображения при определяне на пазарната стойност на оценяваните имоти от
06.11.2000 г.; Дружествен договор на „К.Х.“ ООД, вписан с № 216, том 7 от
16.02.2001 г.; Заповед № ДС-14-260/01.09.2015 г. на Областния управител на
област Пловдив; Оборотна ведомост на „К.Х.“ ООД от 01.01.2015
г. до 28.02.2015 г.
Във връзка с
подадената от дружеството декларация по чл. 14 от ЗМДТ е направено запитване с
изх. № 15РЦ693/20.10.2015 г. до район „Централен“ при Община Пловдив за
предоставяне на информация, необходима за точното определяне на данъчна оценка
и на данъка върху недвижимите имоти на поземлен имот с идентификатор
56784.520.1, с площ 51 567.00 кв.м., находящ се в гр. Пловдив, остров „Адата“, чрез служебно попълване на данните по приложеното
към писмото каре, неразделна част от Декларацията по чл. 14 от ЗМДТ за облагане
с данък върху недвижимите имоти за гореописания недвижим имот.
С писмо с вх. №
15РЦ693(1)/28.10.2015 г. район „Централен“ при Община Пловдив е предоставил
исканата информация. От служител на Район „Централен“ - Община Пловдив на
23.10.2015 г. е попълнена служебната информация за имот с идентификатор
56784.520.1, съдържаща следните характеристики:
Идентификатор на
поземления имот (по кадастрална карта) 520.1;
Характеристики на
населеното място: Категория -І;
Имотът е до 1 км.
от републиканската пътна мрежа, ж.п. гара, въздушни или морски пътища - да;
Разположение
спрямо строителните граници на населеното място: Зона I, в строителни граници;
Земята е: друг
терен в строителни граници;
Земята попада в
устройствена зона, съгласно ЗРП: няма обособена.
Съгласно така подадената
декларация по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на недвижимия имот с
идентификатор 56784.520.1, представляващ земя с площ 51 567.00 кв.м., находящ
се в гр. Пловдив, остров „Адата“, собственост на „К.Х.“
ООД за периода 2012 г. – 2016 г. е определена по Приложение № 2 към ЗМДТ – „Норми
за данъчна оценка на недвижимите имоти“, а именно:
2012 г. - земя -
незастроена - 51 567.00 кв.м. - 2 684 836,00 лв.;
2013 г. - земя -
незастроена - 51 567.00 кв.м. - 2 684 836,00 лв.;
2014 г. - земя -
незастроена - 51 567.00 кв.м. - 2 684 836,00 лв.;
2015 г. - земя -
незастроена - 51 567.00 кв.м. - 2 684 836,00 лв.;
2016 г. - земя -
незастроена - 51 567.00 кв.м. - 2 684 836,00 лв.
В следствие на
гореизложеното, партида № М0000893 е закрита с облог до 31.12.2010 г.
5.4. След извършена проверка
в информационния масив на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Пловдив,
във връзка с подаденото от дружеството Искане за издаване на акт за
установяване на задължение с вх. № 16П10918/15.09.2016 г. е установено, че „К.Х.“
ООД има непогасени задължения за данък върху недвижимите имоти и такса за
битови отпадъци за периода от 01.01.2012 г. до
31.12.2016 г., ведно с лихви за просрочие към 03.10.2016 г., в качеството му на
собственик на недвижими нежилищни имоти, с идентификатор 56784.520.1250, с площ
8 127.00 кв.м. и с идентификатор 56784.520.1 с площ 51 567.00 кв.м., находящи
се в гр. Пловдив, остров „Адата“.
Относно данъка върху недвижимите имоти (ДНИ) в
АУЗД е посочено следното:
На основание чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с данък върху недвижимите имоти се облагат разположените на територията на
страната поземлени имоти в строителните граници на населените места и селищните
образувания, както и поземлените имоти извън тях, които според подробен
устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1 от Закона за устройство
на територията.
На основание чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими
имоти. Следователно, „К.Х.“ ООД е прието, че се явява задължено лице, съобразно
притежаваните от дружеството недвижими имоти.
На следващо място е посочено,
че съгласно чл. 13 от ЗМДТ данъкът върху недвижимите имоти се заплаща,
независимо дали недвижимите имоти се използват или не. А с разпоредбата на чл. 19,
т. 1 от ЗМДТ е регламентирано, че данъкът се определя върху данъчната оценка на
недвижимите имоти по чл. 10, ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи.
Съгласно параграф 21 от ПЗР
на ЗИДЗМДТ /ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г./ за притежаваните
нежилищни имоти и за нежилищните имоти, върху които им е учредено ограничено
вещно право на ползване, предприятията подават декларации по чл. 14 от ЗМДТ
срок до 30 юни 2010 г. А за 2012 г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ /изм.ДВ бр. 95 от 2009 г. в сила от 01.01.2011 г./ е посочено, че данъчната основа на недвижимите
имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната
оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка
съгласно приложение № 2.
Посочено е също така, че на
основание чл. 22 от ЗМДТ Общинският съвет определя с наредба по чл. 1, ал. 2
размера на данъците при условията, по реда и в границите, определени в ЗМДТ.
Като съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗМДТ общинският съвет определя с
наредба размера на местните данъци при условията, по реда и в границите,
определени в закона. Когато до края на предходната година общинският съвет не е
определил размера на местните данъци за текущата година, местните данъци се
събират на базата на действащия размер към 31 декември на предходната година
/чл. 1, ал. З от ЗМДТ/.
Отчетено е обстоятелството,
че съгласно Решение № 10, взето с протокол № 2 от 31.01.2008 г. се приема
Наредбата за определянето на местните данъци на територията на Община Пловдив.
Съответно за 2012 г. на
основание чл. 15 от Наредбата за определянето на местните данъци на територията
на Община Пловдив размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в
размер на 1.5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. А за периода
2013 г. - 2016 г. на основание чл. 15 от Наредбата за определянето на местните
данъци на територията на Община Пловдив /изм. и доп. с Решение на Общински
съвет Пловдив № 503, взето с протокол № 22 от 20.12.2012 г./ данъкът върху
недвижимите имоти е определен в размер на 1.8 на хиляда върху данъчната оценка
на недвижимия имот.
С оглед на така установеното,
данъчната оценка, съответно размерът на задълженията за данък върху недвижимите
имоти за притежаваните от „К.Х.“ ООД недвижими имоти, са определени съгласно
разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ, както следва:
1.Относно недвижимия имот,
находящ се в гр. Пловдив, остров „Адата“,
идентификатор на поземления имот № 56784.520.1250, представляващ земя -
незастроена - 8 127.00 кв.м. с партида № 6609F138321 за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2016 г.:
|
Вид имот по партида 6609F138321 |
Отчетна
стойност за периода
01.01.2012г. -31.12.2016г. /лева/ |
Данъчна
оценка по приложение 2 от ЗМДТ /лева/ за периода 01.01.2012г.
-31.12.2016г.. |
Данъчна
оценка по чл.21, ал.1 от ЗМДТ /лева/ за периода 01.01.2012г.-31.12.2016г. |
|
Земя - незастроена с площ 8 127.00 кв.м. |
96 000.00 лв. |
355 141.80 лв. |
355 141.80 лв. |
|
Общо : |
96 000.00 лв. |
355 141.80 лв. |
355 141.80 лв. |
Задължението на „К.Х.“ ООД за
ДНИ за 2012 г. по партида № 6609F138321 е определено в размер на 532.71 лева по
следния начин - дан. оценка по чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ в размер на 355 141.80 лв.
х 1.5/1000 = 532.71 лв.;
Задължението за ДНИ за 2013 г.
по партида № 6609F138321 е определено в размер на 639.26 лева по следния начин
- дан. оценка по чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ в размер на 355 141.80 лв. х 1.8/1000 =
639.26 лв.;
Задължението за ДНИ за 2014 г.
по партида № 6609F138321 е определено в размер на 639.26 лева по следния начин
- дан. оценка по чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ в размер на 355 141.80 лв. х 1.8/1000 =
639.26 лв.;
Задължението за ДНИ за 2015 г.
по партида № 6609F138321 е определено в размер на 639.26 лева по следния начин
- дан. оценка по чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ в размер на 355 141.80 лв. х 1.8/1000 = 639.26
лв.;
Задължението за ДНИ за 2016 г.
по партида № 6609F138321 е определено в размер на 639.26 лева по следния начин
- дан. оценка по чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ в размер на 355 141.80 лв. х 1.8/1000 =
639.26 лв.
2. Относно недвижимия имот,
находящ се в гр. Пловдив, остров „Адата“,
идентификатор на поземления имот № 56784.520.1, представляващ земя -
незастроена - 51 567.00 кв.м. с партида № 6609F138327 за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2016 г. е както следва:
|
Вид имот по партида 6609F138327 |
Отчетна
стойност за периода
01.01.2012г. -31.12.2016г. /лева/ |
Данъчна
оценка по приложение 2 от ЗМДТ /лева/ за периода 01.01.2012г.
-31.12.2016г. |
Данъчна
оценка по чл.21, ал.1 от ЗМДТ/лева/ за периода 01.01.2012г.-31.12.2016г. |
|
Земя - незастроена с площ 51 567.00 кв.м. |
613 000.00 лв. |
2 684 836.00 лв. |
2 684
836.00 лв. |
|
Общо : |
613 000.00 лв. |
2 684 836.00 лв. |
2 684 836.00 лв. |
Задължението на „К.Х.“ ООД за
ДНИ за 2012 г. по партида № 6609F138327 е определено в размер на 4 027.25 лева
по следния начин - дан. оценка по чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ в размер на 2 684
836.00 лв. х 1.5/1000 = 4 027.25 лв.;
Задължението за ДНИ за 2013 г.
по партида № 6609F138327 е определено в размер на 4 832.70 лева по следния
начин - дан. оценка по чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ в размер на 2 684 836.00 лв. х
1.8/1000 = 4 832.70 лв.;
Задължението за ДНИ за 2014 г.
по партида № 6609F138327 е определено в размер на 4 832.70 лева, изчислено по
следния начин - дан. оценка по чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ в размер на 2 684 836.00
лв. х 1.8/1000 = 4 832.70 лв.;
Задължението за ДНИ за 2015 г.
по партида № 6609F138327 е определено в размер на 4 832.70 лева, изчислено по
следния начин - дан. оценка по чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ в размер на 2 684 836.00
лв. х 1.8/1000 = 4 832.70 лв.;
Задължението за ДНИ за 2016 г.
по партида № 6609F138327 е определено в размер на 4 832.70 лева, изчислено по
следния начин - дан. оценка по чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ в размер на 2 684 836.00
лв. х 1.8/1000 = 4 832.70 лв.
Установено е, че до датата на
издаване на АУЗД „К.Х.“ ООД не е направило вноски за погасяване на дължимите
суми за данък върху недвижимите имоти и лихва за просрочие за притежаваните от
дружеството недвижими имоти, находящи се в гр. Пловдив за периода 01.01.2012 г. - 31.12.2016 г.
При тези данни е издаден
оспореният АУЗД в обжалваната в настоящото производство част, с който на дружеството
са установени процесните задължения за данък върху недвижимите имоти за периода
от 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. в общ размер на
26 447,80 лв.
6. Този резултат е обжалван
от „К.Х.“ ООД като с Решение № 30/23.12.2016
г. Директорът на Дирекция “Местни данъци и такси” при Община Пловдив потвърждава процесния акт в обжалваната пред настоящата
инстанция част.
7. В хода
на първоначалното разглеждане на делото са изслушани заключения по допуснатите
съдебни експертизи, както следва:
7.1. Съдебно-техническа експертиза вх. № 6730/11.04.2017 г. по описа на съда /л. 252 от адм. дело №
146/2017 г./, чието
заключение е оспорено от процесуалния представител на ответника.
Вещото лице, след запознаване с наличните по
делото документи, извършен оглед на място и извършена проверка в Дирекция „МДТ“
е констатирало, че данъчната оценка на имотите е определена по чл. 13, т. 1 и
последващите чл. 14, чл. 15, чл. 16, чл. 17 и чл. 18 от ЗМДТ така, както се
определя за всички останали случаи с УПИ в строителни граници, с УПИ извън
строителни граници и подобни, без да е предвидено и съобразено различието в
статута на имотите.
Данъчната оценка на имот с ид.
56784.520.1250 с площ от 8127,00 кв.м., според вещото лице, е определена по чл.
13, т. 1 от ЗМДТ, а именно: ДО = БС х Км х Ки х Ку х Кз х ПЗ + ДП, ДО = 1 х 49,10
х 0,89 х 1 х 1 х8127 + 0 = 355 141,80 лв. А данъчната оценка на имот с ид. 56784.520.1 с площ от 51567,00 кв.м. е определена по
чл. 13, т. 1 от ЗМДТ, както следва: ДО = БС х Км х Ки
х Ку х Кз х ПЗ + ДП, ДО = 1
х 58,5 х 0,89 х 1 х 1 х 51567 + 0 = 2 684 836 лв.
Според вещото лице Генова, тъй като статутът на
имотите в практиката се оказва като частен случай в строителни граници, но с
по-особено предназначение и начин на ползване, експертизата е предложила два
варианта:
Първи вариант - Данъчната оценка на имот с ид.
56784.520.1250 с площ от 8127,00 кв.м. е определена по чл. 13, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ, а именно: ДО = БС х Км х Ки х Ку х Кз х ПЗ + ДП, ДО = 1 х 31,10
х 0,89 х 1 х 1 х 8127 + 0 = 152 617 лв. А данъчната оценка на имот с ид. 56784.520.1 с площ от 51567,00 кв.м. е определена по
чл. 13, т. 1 и т. 2 от ЗМДТ, а именно: ДО = БС х Км х Ки
х Ку х Кз х ПЗ + ДП, ДО = 1
х 21,10 х 0,89 х 1 х 1 х 51567 + 0 = 968 377 лв.
Втори вариант - Данъчната оценка на
имот с ид. 56784.520.1250 с площ от 8127,00 кв.м. е
определена по чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ, а именно: ДО = БС х Км х ПЗ, ДО
= 0,188 х 1,65 х 8127 = 2521 лв. А данъчната оценка на имот с ид. 56784.520.1 с площ от 51567,00 кв.м., определена по чл.
19, чл. 20 и чл. 21 от ЗМДТ, е както следва: ДО = БС х Км х ПЗ, ДО = 0,188 х
1,65 х 51 567 = 15 996 лв.
7.2. Съдебно-счетоводна експертиза вх. № 6993/18.04.2017
г. по описа на съда /л. 261
от адм. дело № 146/2017 г./, чието заключение е прието без възражения от
страните, но не следва да бъде коментирано в настоящото съдебно производство, доколкото
касае единствено определените дължими лихви за просрочие, които не са предмет
на разглеждане в настоящия правен спор.
8. В хода на настоящото съдебно производство, с
оглед дадените указания от ВАС, е изслушано и прието заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза вх. № 9845/21.05.2019 г. по описа на съда /л. 77/, частично оспорено от
процесуалния представител на жалбоподателя.
Вещото лице, след
запознаване с представените по делото писмени доказателства и извършена
проверка по плановете на район „Централен“ при Община Пловдив, в графичен вид е
представило извадка от кадастралната карта на гр. Пловдив с границите на
поземлените имоти, с кадастрални идентификатори 56784.520.1 и 56784.520.1250,
както и моста над остров „Адата“. Констатирало е, че
двата имота са на територията на остров „Адата“, в
коритото на р. „Марица“, попадат в регулационните /строителни/ граници на гр.
Пловдив, както и в границите на район „Централен“, съгласно чл. 3 от ЗТДСОГГ. При
проверката по плановете в техническия архив на Район „Централен“, експертът е
установил, че имотите, находящи се на остров „Адата“,
са попълнени в кадастрален план „Централна градска част“ - Пловдив с частична
преписка, одобрена със заповед № РД-09-247/15.06.1999 г. Границите на имотите
съвпадат с тези по кадастралната карта, като вещото лице не е открило по-ранно
отразяване на процесните имоти в плановете. Няма и специално отреждане по регулационния
план за процесните два имота, както и за река „Марица“. По отношение проверката
за отстояние на имотите до 1 км от пътна мрежа, ж.п. гара, въздушни или морски
пътища, експертът е установил, че двата процесни имота са в близост само до
пътната мрежа, но нямат пряко включване към тази пътна мрежа, като в приложение
№ 2 към заключението е посочил средни разстояния на имот ИД 56784.520.1 до
моста, бул. Марица - север и бул. Марица – юг, като по отношение имот ИД
56784.520.1250 посочва, че е на приблизително същите отстояния
от пътната мрежа. В заключение вещото лице посочва, че според описанието на
границите на I зона от по бул. „България“ се отива към бул. „Източен“, като
липсва точно описание на връзката между тях, но пък, ползвайки описанието,
границите на ІІ зона точно мостът на бул. „Източен“ е посочен като граница,
което дава основание да се счита за изяснена липсващата връзка между бул.
„България“ и бул. „Източен“. Предвид горното ПИ ИД 56784.520.1 с площ 51564 кв.
м., според експертното заключение попада в първа зона, а ПИ ИД 520.1250 с площ
8126 кв. м. попада във втора зона, определени с решение № 4/22.01.2009 г. на
ОбС Пловдив.
9. В изпълнение на указанията, дадени от ВАС, в хода
на настоящото производство по делото са приети, представени от ответника
доказателства, а именно: заверено копие на Писмо с изх. № 18РЦ941/03.12.2018 г.
до Кмета на район „Централен“ при Община Пловдив относно предоставяне на данни
за местоположението на процесните имоти спрямо регулационните граници на
населеното място; писмо-отговор с вх. № 18РЦ941(1)/06.12.2018 г. на Кмета на
Район „Централен“ при Община Пловдив (оригинал), ведно с приложени към него
схема на поземлените имоти в остров „Адата“ и копие
от Общ устройствен план на гр. Пловдив; Държавен вестник, бр. 66/25.07.1995 г.
(стр. 1-17); заверено копие на Решение № 4, взето с Протокол № 1 от 22.01.2009
г. на основание чл. 6, ал. 7 от приложение № 2 на ЗМДТ; заверено копие на Писмо
с изх. № 15РЦ693/20.10.2015 г. до район „Централен“ при Община Пловдив;
заверено копие на писмо-отговор с вх. № 15РЦ693(1)/28.10.2015 г. от район
„Централен“ при Община Пловдив, ведно с попълнени служебни страници към
декларация по чл. 14 от ЗМДТ за процесните имоти /л.19 и сл./, както и Становище изх. №ОП10-21513 от
14.03.2019 г. по описа на Община Пловдив, район „Централен“, ведно със Схема на
зоните по Приложение 1 към решение № 4, взето с Протокол № 1 от 22.01.2009 г.
на Общински съвет – Пловдив и писмо изх. № 19РЦ-214 от 14.03.2019 г. по описа
на Община Пловдив /л.67-71/.
ІV. За правото:
10. В случая, релевантните за разрешаването на
административноправния въпрос факти и обстоятелства са установени от материално
компетентен орган на общинската администрация, в хода на проверка, осъществена по реда на
чл. 107, ал. 3 от ДОПК. В тази насока необходимо е тук да се посочи, че именно
определеният със Заповед № О90А-833/27.07.2009 г. на Кмета на Община Пловдив
служител – М.И.Д., гл. инспектор в отдел “Събиране и контрол” на Дирекция “Местни данъци и такси” при Община Пловдив, е издал горецитирания
АУЗД. Самият АУЗД е постановен в
изискваната от закона форма. Съобразен е с целта, която преследва
законът. Не се констатират нарушения на
процесуалните правила при осъществяване на действията от страна на общинската администрация.
Между страните не
се формира спор относно фактите. Спорът е правен и най-общо се концентрира във въпроса, свързан
с определения размер на установените с АУЗД задължения за ДНИ, респ.
определената от общинската администрация данъчна оценка на имотите. Конкретните възражения на жалбоподателя в тази насока се основават на
специфичния статут на поземлените имоти, предназначението и местонахождението
им спрямо строителните граници на населеното място.
11. На първо място следва да
се посочи, че производството по издаване на процесния
АУЗД е започнало по искане на задълженото лице, т.е. при наличието на
предпоставките на чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Проверката
е установила, че от страна на дружеството не са внесени дължимите суми за ТБО и
ДНИ за периода 01.01.2012 г. до 31.12.2016 г. въз
основа на декларираните данни, съгласно подадени декларации по чл. 14, ал. 1 от ЗМДТ и доколкото не е образувана ревизия, същите са послужили като основа за
определяне на задълженията.
12. За разрешаването на конкретния административноправен
спор е необходимо да бъде съобразено следното:
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗМДТ с ДНИ се облагат
разположените на територията на страната сгради и ПИ в строителните граници на
населените места и селищните образувания, както и ПИ извън тях, които според
ПУП имат предназначението по чл. 8, ал. 1 от ЗУТ, а именно: за жилищни, общественообслужващи, производствени, складови, курортни,
вилни, спортни и развлекателни функции, за озеленени площи и озеленени връзки
между тях и териториите за природозащита, за
декоративни водни системи (каскади, плавателни канали и други), за движение и
транспорт, включително за велосипедни алеи и за движение на хора с увреждания,
за техническа инфраструктура, за специални обекти и други, и след промяна на
предназначението на земята, когато това се изисква по реда на специален закон.
В чл. 10, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ са уредени
хипотезите, при които имоти не се облагат с ДНИ, а именно: поземлените имоти,
заети от улици, пътища от републиканската и общинската пътни мрежи и
железопътната мрежа, до ограничителните строителни линии; поземлените имоти,
заети от водни обекти, държавна и общинска собственост; земеделските земи и
горите, с изключение на застроените земи - за действително застроената площ и
прилежащия й терен; недвижимите имоти с данъчна оценка до 1680 лв. включително.
Предпоставките за възникване на задължението за внасяне на ДНИ в бюджета са
регламентирани в чл. 11 от ЗМДТ, като първата от тях е лицето да е собственик
на конкретен недвижим имот, ползвател, концесионер или лице, на което имотът да
е предоставен за управление.
И най-сетне, случаите, при които данъчнозадължените лица са освободени от
заплащането на ДНИ, са изчерпателно изброени в чл. 24, ал. 1, т. 1 до т. 19 от ЗМДТ.
Няма съмнение и спор, че дружеството-жалбоподател е
собственик на процесните недвижими имоти и като такъв е ДЗЛ по смисъла на чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ, както за ДНИ,
така и за ТБО, за което лице няма данни да е приложима разпоредбата на чл. 24,
ал. 1 от ЗМДТ и да е освободено от заплащането на ДНИ. Не е спорно също така и
че въпросните имоти се намират в строителните граници на град Пловдив.
Във връзка със спорния по делото въпрос относно размера на установените задължения
с АУЗД за ДНИ, респ. определената от общинската администрация данъчна оценка на
имотите, следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗМДТ данъкът се определя върху данъчната оценка на недвижимите имоти по чл. 10,
ал. 1 към 1 януари на годината, за която се дължи, и се съобщава на лицата до 1
март на същата година. А по силата на чл. 21, ал. 1 от ЗМДТ данъчната оценка на
недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и
данъчната оценка съгласно приложение № 2, а за жилищните имоти - данъчната им
оценка съгласно приложение № 2.
И най-сетне, Общинският съвет на основание чл. 22, т. 1 от ЗМДТ /в
приложимата редакция/ определя с наредбата по чл. 1, ал. 2 размера на данъка
за недвижимите имоти, с изключение на недвижимите имоти по т. 2, в граници от
0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот.
В тази връзка с решение № 10, взето с Протокол № 2 от 31.01.2008 г.
Общински съвет Пловдив е приел Наредба за определянето на размера на местните
данъци на територията на община Пловдив /л. 130-149 от адм. дело № 146/2017 г./. Тази наредба е последващо изменяна и
допълвана, както следва: с Решение № 7, взето с Протокол № 1 от 22.01.2009 г. на
ОС - Пловдив /л. 150-151
от адм. дело № 146/2017 г./; с Решение № 487, взето с Протокол № 24 от 23.12.2009 г. на ОС - Пловдив /л. 152-157 от адм. дело № 146/2017 г./; с Решение № 56, взето с Протокол № 6
от 04.03.2010 г. на ОС – Пловдив /л.158 от адм. дело № 146/2017 г./; с Решение № 2, взето с Протокол № 2 от
20.01.2011 г.- на ОС – Пловдив /л. 159-162 от адм. дело № 146/2017 г./; с Решение № 503, взето с Протокол № 22
от 20.12.2012 г. на ОС – Пловдив /л. 163-168 от адм. дело № 146/2017 г./; с Решение № 443, взето с Протокол № 23
от 18.12.2013 г. на ОС – Пловдив /л. 169-171 от адм. дело № 146/2017 г./ и с Решение № 403, взето с Протокол №
21 от 17.12.2015 г. на ОС – Пловдив /л. 172-176 от адм. дело № 146/2017 г./.
Както вече се посочи, не е спорно, че процесните имоти се намират в
строителните граници на град Пловдив, поради което и изчисленията следва да
бъдат направени на база данъчната оценка на имотите, която се формира в
съответствие с разпоредбата чл. 13, ал. 1 от Приложение № 2 на ЗМДТ. Според
цитираната норма данъчната оценка на земите в строителните граници,
вилните зони, застроените дворове (застроени места извън строителните граници)
и на земите извън строителните граници (без земеделските земи) се определя въз основа
на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни
коефициенти, площта и данъчната стойност на подобренията по следната формула: ДО
= БС х Км х Ки х Ку х Кз х ПЗ + ДП, където: ДО е данъчната оценка в левове; БС -
базисната данъчна стойност на 1 кв. м в левове; Км - коефициент за местоположение
съгласно табл. № 3; Ки - коефициент за
инфраструктура; Ку - коефициент за устройствена зона;
Кз - коефициент за застроеност;
ПЗ - площта на земята, включително застроената площ в кв. м; ДП - данъчната
стойност на подобренията.
Следва в тази връзка да бъде съобразено, че при определяне на данъчната
оценка на ПИ се вземат предвид служебната страница на декларацията по чл. 14 от ЗМДТ, в която се вписват всички характеристики на имота, съответно от
техническата служба на общината, ако имотът е в строителните граници на
населеното място или от общинската служба по Земеделие, когато имотът е извън
строителните граници на населеното място. Както е видно от заверката на
служебните страници на декларациите по чл. 14 от ЗМДТ /л.45-46/ и двете изхождат от техническата служба на общината, тъй като и двата
имота са в строителните граници на населеното място и спор по отношение на този
факт, както вече се посочи, не се формира между страните.
Все в тази насока следва да се посочи, че данъчната оценка на земите в
строителните граници, без значение дали те представляват „УПИ /парцел/ в строителни граници“, „УПИ извън строителни граници“ или „друг терен в строителни граници“, каквото е отбелязването в
служебната страница на декларациите по чл. 14 от ЗМДТ, се определя съгласно чл.
13, ал. 1 от Приложение № 2 от ЗМДТ, както правилно е процедирал и органът по
приходите.
Не така стои въпросът действително със земеделските земи, чиято данъчна
оценка се определя в съответствие с разпоредбите на чл. 19, чл. 20 и чл. 21 от
Приложение № 2, както и водните площи, мини, кариери, земи в горския фонд и
други подобни обекти, чиято данъчна оценка се определя като за земи според
местоположението и статутът им или съобразно нормите за земи в строителни
граници, земеделски или горски земи и до чието приложение се опитва да се
домогне жалбоподателят. Няма как обаче, да бъде споделена тезата на
жалбоподателя, доколкото ЗМДТ борави с термините земи в/извън строителните
граници, земеделски и горски земи, но липсват легални определения на тези понятия,
поради което приложение следва да намерят дефинициите, дадени от ЗУТ и другите
специални закони – ЗСПЗЗ, Закона за горите и др. За да бъдат „земеделски земи“
процесните имоти, то следва да отговарят на критериите, въведени в чл. 2 от
ЗСПЗЗ, съгласно който земеделски земи по смисъла на този закон са тези,
които са предназначени за земеделско производство и: не се намират в границите
на урбанизираните територии (населени места и селищни образувания), определени
с подробен устройствен план, или с околовръстен полигон; не са включени в
горския фонд; не са застроени със сгради на: промишлени или други стопански
предприятия, почивни или здравни заведения, религиозни общности или други
обществени организации, нито представляват дворове или складови помещения към
такива сгради; не са заети от открити мини и кариери, от енергийни, напоителни,
транспортни или други съоръжения за общо ползване, нито представляват прилежащи
части към такива съоръжения. Видно от представената по делото извадка от ОУП на
град Пловдив /л. 22/ обаче, двата процесни имота попадат в регулационните
/строителните/ граници на град Пловдив, които строителни граници, съгласно § 5,
т. 6 от ДР на ЗУТ очертават територията на населеното място и се определят с
устройствен план. Този извод се подкрепя и от заключението на вещото лице по
приетата в хода на настоящото съдебно производство СТЕ. При това положение няма
как процесните два имота да бъдат приети за земеделски земи. Ето защо, всички
възражения на жалбоподателя в тази насока, съдът намира за неоснователни.
Впрочем, в този смисъл се е произнесъл и ВАС в отменителното решение.
По отношение на втория спорен момент, а именно местоположението на
процесните имоти спрямо регулационните граници на населеното място, във връзка
с указанията на ВАС по делото е прието заключение СТЕ, вещото лице на която,
след запознаване с допълнително събраните доказателства, а именно Решение № 4, взето с Протокол № 1 от
22.01.2009 г. на ОС – Пловдив, с което са определени границите на зоните на
територията на Община Пловдив, съгласно Приложение № 1, неразделна част от
решението и Схема на зоните по Приложение № 1 /л. 40-42, л.71/ е достигнало до извода, че ПИ с ИД 56784.520.1 с
площ 51 564 кв.м. попада в Първа зона, а ПИ с ИД 56784.520.1250 с площ
8126 кв.м. попада във Втора зона, определени с горецитираното решение.
Тези обстоятелства, наред с дадения изчерпателен, обоснован и логичен
отговор на поставените въпроси, кореспондиращ със събраните по делото и
неоспорени от страните писмени доказателства, според настоящия състав на съда,
е основание заключението да бъде съобразено при постановяване на съдебното
решение.
По идентичен начин стои въпросът и със следващия спорен момент, а именно
местоположението на процесните имоти спрямо републиканската пътна мрежа, ж.п.
гара, въздушни или морски пътища, в каквато връзка вещото лице е установило, че
двата процесни имота са в близост само до пътна мрежа, който път, видно от
приложените по делото доказателства представлява републикански път І-8,
въпреки, че не е посочено изрично от вещото лице. Действително, посочено е от
вещото лице, че нямат пряко включване към тази пътна мрежа, но това
обстоятелство не е сред формиращите корекционните
коефициенти.
На следващо място, съдът констатира, че органите по приходите са определили
математически вярно задълженията за ДНИ в съответствие с Наредбата за определянето на местните данъци на територията на Община
Пловдив и ЗМДТ за всяка една от годините 2012
г., 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., впрочем, възражения в тази насока не
са и изложени.
Изложените до тук съображения обосновават извод за
дължимост на установените с процесния АУЗД задължения за ДНИ в определените
размери.
13. Съвкупната преценка на коментираните
данни, налагат несъмнения извод, че обжалваният административен акт е обоснован
и законосъобразен. Това от своя страна налага извод за неоснователност на жалбата,
която ще следва да бъде отхвърлена.
V. За разноските
:
14. При посочения изход на
спора, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК и чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК, на Община
Пловдив, се дължат извършените разноски по осъществената юрисконсултска защита
в размера на минималното възнаграждение за един адвокат. Те се констатираха в
размер на 2646,86 лв. общо за производствата пред ВАС и по настоящото дело.
Съдът намира за
необходимо да посочи, че доколкото настоящото производство е проведено по реда
на Глава Деветнадесета от ДОПК /аргумент от чл. 9б във връзка с чл.
4, ал. 1, изречение последно от ЗМДТ, във връзка с чл. 144, ал. 1 от ДОПК/, който е специален спрямо АПК и съдържа изрична регламентация относно
определянето на разноските при съдебно обжалване на ревизионен акт и на другите
актове, издавани от органите по приходите /чл. 161 от ДОПК/, съгласно която възнаграждението на администрацията се определя по реда на
чл. 36 от Закона за адвокатурата, респ. Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения. При това положение, неоснователно е
възражението на жалбоподателя, че юрисконсултското възнаграждение на ответната
страна следва да бъде определено по реда чл. 37 от Закона за правната помощ, до
който ред препраща ГПК.
Следва да бъде
съобразено също така, че материалният интерес за съдебно обжалване по реда на
ДОПК, се определя съобразно установеното с ревизионния акт, респ. с АУЗД
публично вземане, което в случая се констатира да е в размер на 26 447,80
лв. (ДНИ за периода 01.01.2012 г. –
31.12.2016 г.) в производствата пред ВАС и по настоящото дело. На база
на този интерес, на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, юрисконсултското възнаграждение за
производството по адм. дело № 10 644/2017 г. по
описа на ВАС е в размер на 1323,43 лв. и за производството пред ПАС по
настоящото дело, юрисконсултското възнаграждение е в размер на 1323,43 лв. Или
общо за двете инстанции дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 2646,86
лв. (1323,43 лв. + 1323,43 лв.).
Мотивиран от
гореизложеното, на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Пловдивският административен
съд, ІІ отделение, ХVІІ състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.Х.” ООД,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя Т.А.Т.Б.Б.,против Акт за установяване на задължения по декларация №
696/03.10.2016 г., издаден от орган по приходите при община Пловдив, потвърден
с Решение № 30/23.12.2016 г. на Директор на Дирекция „Местни данъци и такси”
при Община Пловдив, в частта относно установените задължения за данък недвижим
имот за периода 01.01.2012 г. – 31.12.2016 г. за
притежаваните от дружеството недвижими нежилищни имоти, представляващи – земя с
площ 51 567.00 кв.м и земя с площ 8 127 кв.м, находящи се в гр. Пловдив, район
„Централен”, остров „Адата”, общо в размер на
26 447,80 лв.
ОСЪЖДА „К.Х.” ООД, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя Т.А.Т.Б.Б.,да заплати
на Община Пловдив, сумата от 2646,86 лева, представляваща възнаграждение за
осъществената юрисконсултска защита.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: