№ 1
гр. Шумен, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в публично заседание на
четиринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Константин Г. Моллов
Теодора Енч. Димитрова
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20213600500347 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260032/27.04.2021г. по гр.д.№201/2020г. по описа на ВПРС ,съдът е
дал разрешение заместващо съгласието на бащата П. Д. П. с ЕГН ********** с адрес гр.В.П.
обл.Ш. ул.№, ет. ап. детето Д.П. П.а с ЕГН ********** с адрес гр.В.П. обл.Ш. ул.№, ет. ап.
да напуска пределите на Р.България , за да пътува до Обединено кралство Великобритания и
Северна Ирландия веднъж в периода от 15 юли до 15 септември ежегодно –период
съвпадащ с лятната ваканция на детето за един месец , когато бащата не е в платен годишен
отпуск , придружавано от своята майка С. М. С. с ЕГН ********** с адрес гр.В. ж.к. бл. вх.
ет. ап. за срок от три години на осн.чл.127а ал.2 от СК , дал е разрешение заместващо
съгласието на бащата П. Д. П. с ЕГН ********** с адрес гр.В.П. обл.Ш. ул.№, ет. ап. за
издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето Д.П. П.а с ЕГН ********** по искане
на майката С. М. С. с ЕГН ********** на осн.чл.127а ал.2 от СК, присъдил е разноски.
Решението е обжалвано от ответника П. Д. П. , действащ чрез пълномощника си
адв.П.Й. Н. от ВАК като неправилно и незаконосъобразно по изложените в жалбите
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и съдът да отхвърли
предявеният иск.
Въззиваемата страна С. М. С., действаща,чрез пълномощника си адв.Д.И. М. от
ШАК , е депозирала отговори с които оспорва жалбата като неоснователна и недоказана
и моли съдът да я остави без уважение и потвърди решението.
Въззивната жалба е подадена в срок от надлежна страна, при наличието на правен
интерес и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
1
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните , както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Между страните не е спорно ,като се установява и от решение №86/24.04.2015г. по гр.д.
№363/2014г. по описа на ВПРС , влязло в сила на 26.05.2015г. ,че те са родители на детето
Д.П. П.а ,родено на 24.04.2011г. , като с решението съдът е предоставил упражняването на
родителските права по отношение на детето на бащата П. Д. П. и е определил
местоживеенето му при него ,като на майката С. М. С. е определил режим на лични
контакти с детето Д. всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 9ч. до 17ч. в събота и
от 9 до 17ч. в неделя ,както и 30 дни през лятото , когато бащата не ползва платен годишен
отпуск , на осн.чл.127 ал.2 от СК.
От изготвеният по делото социален доклад от ДСП –В.П. се установява ,че
страните по делото са живели съвместно 5-6 години , като през месец март 2014г. ищцата
заминала да живее и работи в Кралство Великобритания , след което по телефона ищцата е
заявила ,че прекратява отношенията си с ответника. От раздялата на страните бащата П. и
детето Д. живеели в гр.В.П. в дома на неговите родители . От три години ответникът имал
връзка с Е.П. , с която били законни съпрузи от 25.07.2020г. В помощ за отглеждането на
детето Д. били родителите на бащата ,както и съпругата му Е., която също участва в
грижите за детето. Потребностите на детето били задоволени и бащата и съпругата му
закупували всички необходими на детето вещи. Жилището в която живеело детето било с
отлични хигиенно-битови условия. През месец септември 2020г. бащата водил детето на
психолог в гр.В. тъй като то било стресирано и уплашено ,като Д. започнала да се страхува
при позвъняване от страна на майка й или баба й по майчина линия. По данни от детето
майка му го разпитвала по телефона и го обърквала. Те се договорили да се чуват един път в
месеца на 5-то число. Ищцата се връщала в страната всяко лято , само през 2020г. си дошла
през есента –м.октомври. Детето Д. ползвало и социална услуга „Психологическо
консултиране“ за срок от 6 месеца . По делото е представен и доклад от Институт по
социални дейности и практики –КСУДС-Шмен , от който се установява ,че детето станало
напрегнато и тревожно и изпитвало различни страхове и отказало да разговаря по телефона
с майка си и баба си по майчина линия. В края на работата с Д. се установява успокоение на
детето и намаляване на тревожността. Отчитат се промени в нагласата на детето и
постепенно възобновяване на прекъснатите връзки с майката.
Детето Д. е изслушано в съдебно заседание пред ВПРС и е заявило ,че не иска да
ходи на гости на майка си в Англия , като с майка си се е срещала за кратко ,когато тя се е
връщала в страната. Не се виждала често с майка си. Не й било мъчно за майка й , която я е
изставила, когато е била малка и не се е грижила за нея.
От показанията на свидетелите на ищцовата страна пред ВПРС се установява ,че
страните били разделени ,като за детето се грижел бащата . Майката живеела в Л. в къща ,
където живеели няколко души, ищцата ползвала кухня ,голяма стая с баня и тоалетна.
Къщата била с три стаи ,кухня и хол. Ищцата работела във фирма за бързо хранене. Бащата
не пречел на майката да осъществява режима на лични контакти по съдебното решение.
Майката била загрижена за дъщеря си и между тях имало връзка и привързаност. Ищцата се
връщала един път в годината. От показанията на свидетелите на ответника разпитани пред
ВПРС се установява ,че детето не искало да ходи при баба си и да разговаря с майка си ,тъй
като те не били съгласни то да казва на съпругата на баща й –„майко“ . Детето се срещало
един път в годината с майка си. Д. не искала да пътува до Англия при майка си и да стои в
Л. един месец лятото. Детето не било прекарвало толкова дълго време с майка си.
От заключението на вещото лице по назначената от ШОС съдебно-психологична
експертиза ,възприето от съда като компетентно и обективно дадено се установява ,че
детето Д. е нормално развито дете . Между детето и баща му се наблюдалавала близост,
топлина и емоционално наситени отношения. В отношенията между майката и детето имало
топлота ,но и известна несигурност и страхове. Отделянето на майката от детето в толкова
2
ранна възраст се преживявало от детето като травма ,което провокирало мощни бъдещи
страхове от изоставяне. По настоящем не се установявало наличието на Синдром на
родителско отчуждение между детето и майката. Едно пътуване до Англия с предварително
определени и регламентирани дни за отпътуване ,престой и завръщане е нещо ,което не би
създало емоционални ,психични и поведенчески трудности за детето ,но от съществено
значение било и отношението на бащата по този въпрос.
При така установената фактическа обстановка ,съдът достигна до следните правни
изводи:
Съгласно чл.127а от СК въпросите ,свързани с пътуване на дете в чужбина се разрешава по
общо съгласие на родителите , а когато такова не бъде постигнато ,се разрешава от съда. В
редица решения на ВКС ,постановени по реда на чл.290 от ГПК безпротиворечиво е
затъпено становището ,че разрешението за неограничено извеждане на детето от
територията на страната ,без съгласието на единият родител не е в интерес на детето и не
може да се даде . Разрешението може да се даде ,ако е в интерес на детето ,само за
определен период ,за определени или определяеми държави или за неограничен брой
пътувания , през определен период от време , но също до определени държави и само за
периоди ,в които другият родител не осъществява определените му от съда лични контакти
с детето. В ТР№1 от 3.07.2017г. на ВКС по т.д.№1/2016г. ОСГК в .т.2 ВКС е постановил ,че
съдът може да разреши по реда на чл.127а СК пътуването на ненавършило пълнолетие дете
в чужбина без съгласието на единия родител само за пътувания в определен период от време
и/или до определени държави ,респ. държави ,чийто кръг е определяем.
Установи се по делото, че връзката между детето Д. и нейната майка е
прекъсната , когато детето е било на 3г. , поради заминаването на майката да работи в Л. .
От тогава до сега детето се е срещало с майка си веднъж в годината и то за по няколко дни и
връзката между майката и детето по настоящем предвид събраните по делото доказателства
не е възстановена. От изготвеният социален доклад ,от свидетелските показания и от
изслушването на детето Д. пред съда се установи, че то не желае да пътува извън страната и
да гостува на майка си в дома й в Л.. Детето изпитва страх от едно такова пътуване и така
създалата се ситуация го стресира и травмира.
Предвид гореизложеното въззивният съд счита , че даването на разрешение на
детето Д. да пътува заедно със своята майка до Кралство Великобритания , Л. не е в интерес
на детето , който е водещ и с който съдът следва да се съобрази . Едно такова пътуване не
може да е източник на стрес и тревожност за детето, както е в случая и съдът следва в
настоящото производство да следи най-вече за интереса на детето и за задоволяване на
неговите нужди по най-добрият за него начин. Връзката между майката и детето следва да се
укрепи и задълбочи с провеждането на по-чести срещи между двете , за да може Д. да
преодолее съмненията и страховете си , да свикне с общуването с майка си за по-дълъг
период от време и една след като между тях възникне хармонична връзка на доверие и
разбирателство да се пристъпи и към едно пътуване на детето и гостуване в дома на майката
в Л. . По настоящем едно такова пътуване предвид психо-емоционалното състояние на
детето и отношенията между детето и майката не е в негов интерес и ще доведе до неговото
травмиране и стресиране , което съдът не следва да допуска .
Предвид гореизложеното следва искът на ищцата на осн.чл.127а ал.2 от СК ,
съдът да даде разрешение заместващо съгласието на бащата П. Д. П. детето Д.П. П.а да
напуска пределите на Р България , за да пътува до Обединено Краство Великобритания и
Северна Ирландия през лятната ваканция на детето, придружавано от своята майка С. М. С.
и за издаване на паспорт за пътуване в чужбина на детето Д.П. П.а е неоснователен и
следва да се отхвърли.
3
С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната инстанция е
достигнала, не съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то
обжалваното решение следва да бъде отменено, а предявения иск с правно основание
чл.127а ал.2 от СК отхвърлен.
Съобразно изхода от спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски по
делото разноски по представените списъци на разноските за първата инстанция в размер на
600лв. за адвокатски хонорар и за въззивната инстанция в размер на 600лв. за адвокатски
хонорар , 25 лв. за държавна такса и 125лв. за депозит за вещо лице, общо разноски в
размер на 1350лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №260032/27.04.2021г. по гр.д.№201/2020г. по описа на ВПРС, като
вместо това постановява :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от С. М. С. с ЕГН ********** с адрес гр.В. ж.к. бл. вх. ет.
ап. срещу П. Д. П. с ЕГН ********** с адрес гр.В.П. обл.Ш. ул.№, ет. ап. иск с правно
основание чл.127а ал.2 от СК, съдът да даде разрешение заместващо съгласието на бащата
П. Д. П. детето Д.П. П.а с ЕГН ********** с адрес гр.В.П. обл.Ш. ул.№, ет. ап., да напуска
пределите на Р.България , за да пътува до Обединено Краство Великобритания и Северна
Ирландия през лятната ваканция на детето, придружавано от своята майка С. М. С. и да
даде разрешение заместващо съгласието на бащата П. Д. П. за издаване на паспорт за
пътуване в чужбина на детето Д.П. П.а, като неоснователен.
ОСЪЖДА С. М. С. с ЕГН ********** да заплати на П. Д. П. с ЕГН **********
направените по делото разноски за двете инстанции в размер на общо 1350лв.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.3 т. 2 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4