О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
No 3092
гр. Ботевград, 16.07.2020 г.
Районен съд – Ботевград, V граждански състав, в закрито заседание на шестнадесети юли през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от съдия Стоянова гр. д. No
886 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 122 от ГПК във
връзка с чл. 118, ал. 1 от ГПК.
С определение No 122137 от 16.06.2020 г., постановено по гр. д. No 30385/2019 г. по описа на Софийски районен съд, производството по
делото е прекратено и същото е изпратено по подсъдност на РС- Ботевград.
Настоящият състав на Районен съд- Ботевград
намира, че делото е местно подсъдно на Софийски районен съд, поради което не е
имало основание за прекратяването му пред този съд и изпращането му на РС-
Ботевград.
Производството е образувано по исковата
молба на В.Ц.М. *** срещу “ОТП Факторинг
България”
ЕАД, гр. София, с която е предявен
отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК за признаване за установено
по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи вземанията по
Заповед за незабавно изпълнение от 09.11.2011 г. и Изпълнителен лист от
10.11.2011 г., издадени по ч. гр. д. No
1980/2011 г. по описа на РС- Ботевград, издадени във връзка с Договор за кредит
за текущо потребление от 01.07.2008 г., сключен с “Банка ДСК” ЕАД, въз
основа на който изпълнителен лист е образувано изпълнително дело No 1867/2012 г. по описа на ЧСИ Ренета Милчева, поради
погасяването им по давност след присъждането им с цитираните заповед за
изпълнение и изпълнителен лист.
Постановявайки цитираното по-горе
определение, с което служебно е приел, че делото не му е местно подсъдно, и го
е изпратил за разглеждане на Районен съд- Ботевград, Софийски районен съд е
счел, че предявеният иск е такъв на потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК, независимо
от това, че искът е предявен като такъв по чл. 439 от ГПК, защото предметът на
делото произтича от сделка с потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП,
като предявеният иск по чл. 439 от ГПК е във връзка с недължимост на суми по
договор за кредит за текущо потребление. Съдът е посочил, че предметът на
делото произтича от сделка с потребител и поради това спорът е потребителски.
Предявеният по делото иск обаче не е такъв на
потребител по смисъла на чл. 113 от ГПК, като ищецът не предявява иска в
качеството си на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, а на длъжник
по изпълнението по смисъла на чл. 439, ал. 1 от ГПК. Със същия ищецът не
защитава свои потребителски права по сключен с праводателя на ответника договор
за банков кредит, нито иска признаване на недължимост на суми по такъв договор,
както необосновано е приел Софийски районен съд, без по делото да има каквито и
да било данни в тази насока, а оспорва в качеството си на длъжник изпълнението
по горепосоченото изпълнително дело поради изтекла след издаване на
изпълнителното основание погасителна давност, погасяваща вземанията на
взискателя по изпълнителния лист – ответник по делото. Именно поради това за
подсъдността на иска по чл. 439 от ГПК се прилагат общите правила, респективно
общата местна подсъдност по чл. 105 от ГПК, а не някоя от специалните такива по
чл. 106-117 от ГПК (в този смисъл и Определение No 28 от 14.01.2019 г. по в. гр. д. No 17/2019 г. по описа на Окръжен съд- Перник). В случая
седалището на ответното дружество е в гр. София, поради което и съгласно чл.
108 ГПК местно компетентен да разгледа предявеният иск се явява Софийският
районен съд.
Следва да се отбележи, че специалната местна
подсъдност по чл. 113 от ГПК е приложима за всички видове искове, по които
страна по него (ищец или ответник) има качеството потребител по
правоотношението, от което произтича спорното право, предмет на предявения иск,
като потребителят не губи качеството си такъв в зависимост от вида и обема на
търсената от него или срещу него защита, нито пък в случаите, когато вземане по
потребителски договор бъде прехвърлено на трето лице (така в Определение No 160 от 30.03.2017 г. по гр. дело No 1101/2017 г. на ВКС, IV ГО), но както се посочи по-горе, предмет на иска по чл.
439, ал. 1 от ГПК не е правоотношението, в което едната страна има качеството
на потребител, а недължимостта на престацията, за която срещу длъжника има
издадено изпълнително основание. Именно поради това и съгласно изричната
разпоредба на чл. 439, ал. 2 от ГПК, в този случай дължимостта на вземането
може да се оспорва само въз основа на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене, а не на такива, произтичащи от правоотношението, в което
ищецът има качеството на потребител, или в случая самото облигационно
правоотношение по договор за кредит не е предмет на иска.
Поради изложеното съдът намира, че
производството по гражданско дело No
886/2020 г. по описа на РС- Ботевград следва да се прекрати и да се повдигне на
основание чл. 122 от ГПК спор за подсъдност, който се разглежда от по-горния по
степен съд, в чийто район се намира съда, който последен е отказал да разгледа
делото, в случая - Софийски окръжен съд.
Предвид възникналия спор за подсъдност и
на основание чл. 122 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
На
основание чл. 122 от ГПК във връзка с чл. 118, ал. 1 от ГПК ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско
дело No 886/2020 г. по описа на РС- Ботевград и ПОВДИГА СПОР ЗА ПОДСЪДНОСТ на делото
между Районен съд- Ботевград и Софийски районен съд пред СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД.
ИЗПРАЩА делото на Софийски окръжен съд за произнасяне по
повдигнатия спор за подсъдност.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :