№ 841
гр. Варна , 21.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Ивелина Владова
при участието на секретаря Славея Н. Янчева
и прокурора Д. Василев Кайряков (ОП-Варна)
Сложи за разглеждане докладваното от Ивелина Владова Гражданско дело
№ 20203100102699 по описа за 2020 година.
На именното повикване в 10:05 часа се явиха:
Ищeцът Е. Х. Д., редовно уведомен, явява се лично и се представлява от адв. Б.Б.,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Ответникът ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, нередовно
призован, тъй като липсва върната призовка. Представлява се от прокурор Д.К., редовно
упълномощен от преди.
Вещото лице Д. Г. Г., редовно призована, явява се лично.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Прокурор К.: Да се даде ход на делото. Не възразявам за нередовното призоваване.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ докладва постъпило в срока по чл. 199 от ГПК заключение вх. рег. №
6386/05.04.2021 г. по допуснатата съдебномедицинска експертиза и пристъпи към
изслушване на вещото лице, след снемане на неговата самоличност.
Вещо лице Д. Г. Г.: 51 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и
дела със страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
1
Поддържа представеното писмено заключение по допуснатата съдебномедицинска
експертиза.
Вещото лице, на въпроси на адв. Б.:
Вещото лице Г.: Аз изготвих експертизата по писмени данни, така че обективно
конкретни причинени телесни увреждания на ответника не съм установила. На база на СМЕ
за освидетелстване на живо лице, която е проведена към дата 07.10.2017 г. са установени две
съвсем ограничени кръвонасядания в областта на вътрешния ъгъл на лявото око и в
съседство по склона на носа. Те са ограничени в рамките 0,9:0,4 см. Случвало ми се е да се
запознавам с условията в арестните помещения. Знам къде пребивават задържаните лица,
тъй като се е налагало да освидетелствам някого там или съответно дори да извърша оглед
на труп. Сигурно условията в ареста се отразяват по някакъв начин върху здравословното
състояние на задържания, но няма обективни данни, за да анализирам точно какво се случва,
трябва да са налице определени оплаквания или заболявания, за да коментирам. Все пак това
са места за задържане. Могат да се обсъждат уславията на средата и пространствата, ако има
данни за някакви промени или конкретно въздействие – симптоми, изследвания, резултати и
др. Мисля, че за тези помещения не можем да говорим за намаляване на кислорода. Да, за
чистият въздух съм съгласна, но кислородът не мисля, че е намален. Условията в ареста като
затворени пространства и липса на чист въздух се отразяват и не може да не се отразяват на
човек, но конкретно обективни данни за ищеца не мога да дам, защото нямам данни как се е
чувствал той и съответно какви отклонения в здравословото му състояние са били налични.
Вещото лице, на въпроси прокурор К.:
Вещото лице Г.: Не съм измервала количеството на кислород в килиите, защото не
съм имала такава задача. Нямам и апаратура, с която да го направя. Отговорила съм на
въпроса кога евентуално са получени двете кръвонасядания, които са коментирани в
експертизата и по какъв механизъм биха могли да се причинят. Казала съм, че те са в
резултат на действие на твърд предмет със съвсем ограничена повърхност и тяхното
описание показва давност около денонощие преди освидетелстването. Това е приблизителна
давност, тъй като в часове не би могла да се даде.
Вещото лице, на въпроси съда:
Вещото лице Г.: От цялата документация на ищеца няма конкретни медицински
данни за определена диагноза на заболяване на ищеца, освен посоченото психиатрично
състояние, което сте обсъждали в психиатричната експертиза.
Вещото лице, на въпроси на адв. Б.:
Вещото лице Г.: Не съм намерила данни ищецът да е бил воден на лекар и да е
установено, че няма промени в неговото здравословно състояние. Бих могла да анализирам
всички данни, които са представени във връзка със здравословното състояние на ищеца. Има
2
преглед от медицинския фелдшер, който е осъществен непосредствено преди постъпването в
ареста. При прегледът е отчетено добро общо състояние, нормални жизнени показатели за
пулс, дишане, сърдечна дейност и е отразено оплакване в областта на лявото рамо, където е
забелязано едно допълнително кръвонасядане, но не водещо до ограничаване или
смущаване в движенията на крайника. Това е като медицински документ от ареста.
Адв. Б.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
Прокурор К.: Нямам повече въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ по съдебномедицинската експертиза,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото писменото заключение с вх.
рег. № 6386/05.04.2021 г. на вещото лице Д. Г. Г..
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение от внесения депозит в размер на 200 лева /изд.
РКО/.
Адв. Б.: Да се приеме изслушаната съдебномедицинска експертиза.
Прокурор К.: Да се приеме изслушаната съдебномедицинска експертиза.
Адв. Б.: Водим допуснатите ни свидетели, които моля да допуснете до разпит.
Съдът пристъпва към разпит на редовно водените от ищеца свидетели.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Х. Д.А П.,
ЕГН **********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
Х. Д.А П. – 61 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без дела със страните
по спора. Майка на ищеца Е. Х. Д.. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелката П.: Майка съм на ищеца Е. Х. Д.. Желая да свидетелствам.
Свидетелят, на въпроси на адв. Б.:
Свидетелката П.: В казармата биха Е. и той не можа да я изкара. Трябваше да е в
3
казармата една година, но изкара 10 месеца, биха го и се разболя. Не помня кога точно
синът ми е бил в казармата. Той е роден през 1979 г. Тогава Е. беше в критично състояние.
Аз лежах с него във Военна болница докато се оправи. Беше нещо ужасно. После влезе в
психиатрията във Варна. Доста време беше много болен. През месец октомври 2017 г. той
отиваше на работа и беше добре. До тогава той не е бил съден и не е имал прояви, за които
полицията да го търси. Един ден през месец октомври 2017 г. в 8 часа сутринта аз си
направих едно кафе да изпия и дойде полицията вкъщи да пита за него. Полицаите попитаха
къде е Е.. Аз им казах, че е на работа. Попитаха ме къде работи. Аз им казах, че работи в гр.
Варна, кв. „Аспарухово“ – товари дърва. Те казаха, че ще го намерят и тръгнаха. Полицаят,
който попита за Е. беше внука на бабата, който се казва К.. К. е роден през 1984 г. и учеше в
едно училище с моята дъщеря. Той каза „Сега ще намеря Е. и той ще види.“ Аз бях
спокойна, защото знам, че Е. нищо не е извършил. В него ден Е. се съблича, оставя си
дрехите закачени на закачалката, облича си работните дрехи и отива на работа. Полицаите
взимат Е. от там, закарват го в Четвърто РПУ в гр. Варна и го задържат. Тогава започват
разпит, бой, докато е припаднал. Едвам му изкарали езика. Не знам колко вода са хвърлили
отгоре му и после са извикали линейка. Знам тези неща, защото Е. имаше служебен адвокат,
но не помня как се казваше адвокатката. Когато Е. излезе, аз го сварих на „Тракия“, където
му четяха присъдата „Бърза процедура“. Полицаите дойдоха вкъщи. Ние с мъжа ми бяхме
задържани в Долен чифлик. Полицаите ровиха навсякъде, чак в печката са търсили.
Дрехите, които бяха закачени ги взеха, а бяха чисто нови дрехи. До последно не казаха и
ние не знаехме в какво обвиняват Е. и за какво са го взели. За това, което казах, че Е. е бил
бит и е трябвало да му вадят езика ми каза служебния адвокат, който беше назначен, мисля,
че беше адвокат Б.. Ние сварихме Е. като му четяха присъдата. Адвокатката беше там и като
излязоха от съда жената ми каза и аз тогава разкъсах дрехите от рев. Тогава разбрах, че Е. е
бит. След случилото се, аз се разболях много лошо. Мъжът ми, снахата и сина ми отидоха в
Четвърто РПУ, където Е. беше задържан. Единият полицай се зверил на сина ми, искал да го
бие и не го пускал вътре при Е.. К. Н. – началника на ареста ми се обади по телефона да
попита къде живеем, дали не живеем някъде около града, за да отидем да видим Е., защото
много плаче и много трепери. Каза, че не може да го успокои. Аз взех една кола, отидох, но
К. го нямаше, не ме пуснаха и не можах да вляза. Дори после не ми даваха свиждане.
Човекът нареди всяка седмица аз да ходя при Е. на свиждане. Следващата седмица отидох,
пуснаха ме и видях Е.. Когато го видях, той се оплака, че са го били жесток бой. Той ми
обясни, че са хвърлили много вода, за да го свестят, били са го и са го псували. Началникът
на ареста – К. и другия полицай са били Е. и са му казвали „Кажи, че си ти!“ Попитали са го
дали е бил съден, а Е. е отговорил, че не е. Попитали са го дали е бил в затвора. Е. е
отговорил, че не е. Те са му казали, че сега ще влезе в затвора и ще бъде осъждан. Когато аз
видях Е. по лицето нямаше нищо, но устата му беше разкъсана и не можеше да яде хляб.
Имаше рани по устата и не можеше да се храни. На друго място не можах да го видя, но той
е бил син. Като влязохме в съда с адвоката, Е. беше като мен в момента по средата. Двамата
полицаи бяха от двете му страни и съдията четеше присъдата по бърза процедура. Ние
влязохме, но Е. не ни виждаше. Като се обърна едното му око /показва лявото око/ беше
4
надолу виснало. През цялото време трепереше като листо. Като се обърна към нас ни видя и
се развика „Майкооо, какво ми направиха тези хора!“, съдията половин час не можа да го
спре и да го успокои. Голямо викане беше. Аз бях там, когато съдията му чете присъдата,
вече го приготвиха за затвора. Е. мълчеше. От 3 до 8 години му даваха затвор. Е. мълчеше, а
съдията четеше присъдата. Тогава чух, че от 3 до 8 години му подлежи затвор.
Въпрос на съда: Чухте, че изпращат Е. в затвора от 3 до 8 години така ли?
Свидетелката П.: Да.
Адв. Б.: Жената каза „Не подлежи“. Не й изопачавайте думите. Аз чувам, защото съм
до нея.
Въпрос на съда: Каква присъда чухте да четат на Е.?
Свидетелката П.: От 3 до 8 години ще бъде в затвора.
Адв. Б.: Това не е присъда. Разбирам, че не Ви е понятна тази материя, но от 3 до 8 не
е присъда.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА адв. Б., да не прави предположения относно това, кое
е понятно на съда и кое не.
Адв. Б.: Аз предполагам много неща. Знаете ли? След 35 години в системата нищо не
може да ме учуди. Затова Ви казвам, че от 3 до 8 години не може да бъде присъда.
Присъдата може да бъде 3, 4, 5, 6, 7, 8 години, а това е текста на закона.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА адв. Б., да не обяснява на съда какво гласи текста на
закона, защото ще го приеме за лично отношение.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА адв. Б., че е напълно наясно, че срещу ищецът Е.Д. не е
четена присъда.
Адв. Б.: И аз приемем някой Ваши отношения за лични, но си мълча, защото
институцията е такава. Аз уважавам институцията, защото така съм възпитан и така съм
обучаван. Естествено, че не е четена присъда. Аз обяснявам, че присъдата не може да е от 3
до 8 години.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА адв. Б. да задава въпроси на свидетелката, така че
съдът да чува отговорите на свидетелката относно това какви впечатления лично тя е
създала в себе си за това, за което свидетелства.
Адв. Б.: Вижте, Вие на мен лошо не можете да ми направите.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА адв. Б., че няма намерение да му прави нищо лошо.
5
Адв. Б.: Вие можете да навредите на интересите на хората, които са засегнати от
цялата тази сага и не само от тази. Това можете да направите вследствие на личните ни
взаимоотношения с Вас.
СЪДЪТ УВЕДОМЯВА адв. Б., че няма абсолютно никакви лични взаимоотношения
с него.
Адв. Б.: Да, Вие нямате, но поведението, което имате по отношение на това дело и
не само на това… да, защото предния път разпитвахте, въпреки че имаше основания за
друго. Един съдия, който наистина иска да стигне до обективната истина няма да допусне.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА адв. Б. да прекрати демонстрираното лично отношение
към съдебния състав.
Адв. Б.: Предупредете ме, глобете ме. Това е във Вашите правомощия.
СЪДЪТ ПРЕДУПРЕЖДАВА адв. Б. да преустанови личните си нападки към
състава, тъй като при следващи изявления против съда и съдебния състав ще му бъде
наложена глоба за неуважение.
Адв. Б.: Личните си нападки, не. Казах Ви, аз не съм пострадал. Пострадало е това
момче. Аз вече Ви казах, че единственото, което ме спира е уважението ми към съдебната
институция.
СЪДЪТ ПРИКАНВА адв. Б. да продължи с разпита на допуснатия свидетел.
Свидетелят, на въпроси на адв. Б.:
Свидетелката П.: След като чухме, че съда произнесе присъдата, ние излязохме вън.
Конвоят взе Е., закара го отново в пожарната, а ние си отидохме вкъщи. Около три месеца и
нещо Е. стоя задържан в пожарната. Аз всяка седмица му носих цигари и храна. Трябваше
да му нося всяка седмица. Когато му ходих на свиждане Е. беше в лошо състояние, пак
викаше и не беше добре. От психиатрията лекарите отидоха там да го преглеждат.
Адвокатът ги докара там. Е. въобще не беше добре. Той скъса четири чифта обувки докато
беше там. Е. беше в една малка стоя. Както Ви казах, аз му купих 4 чифта обувки и той ги
скъса, защото вървеше в малката стая, в която беше. Наложи се да извикат психиатър при Е.
докато беше в ареста, защото той не беше спокоен, беше нервен. Това нещо не му излизаше
от главата. Казваше ми „Майко, не съм аз! Майко, не извърших такова нещо! Ако бях
извършил, нямаше да ходиш след мен, да ме отървеш!“ За неговия случай се говореше по
радиото. Може би и по вестниците са писали, че Е. е изнасилвач, че е изнасилил бабата.
Виждала съм и по вестниците да пише. Колко думи сме чули, пишат хората в интернет за
моето момче и за мен. Големи обиди бяха. Направо ме беше срам да изляза и да си покажа
главата навън. Това не е малка работа. Да беше го извършил поне, че да има за какво. Преди
този случай моето семейство не се е ползвало с лошо име в Долен чифлик. Нищо не сме
6
правили, нито сме съдени, нито сме крали, нищо. След като пуснаха Е. от ареста, той не
излизаше никъде. Е. си стоеше само вкъщи и казваше, че го е срам да излезе, защото всеки
го поглежда. Един път вече му се събра много, искаше да излиза и аз му казах да излезе, да
отиде до центъра. Бабата има роднина. Човекът караше колата отгоре му. Гони го два – три
пъти с колата да го убие, защото той е извършителя. Извършителят беше на свобода, а моето
момче беше в пожарната. Когато роднината на бабата гонеше Е. с колата да го убие, беше
след като пуснаха Е. от ареста. Гонеше го, защото Е. е извършител, той е изнасилил бабата.
Този, който се опита да прегази сина ми с колата се казва Радостин. Мина около година след
като пуснаха Е., през която той не излизаше никъде. След около година, от ареста, той
започна да излиза. Намери си работа и ходеше да работи. В неговата психика остана следа
от това, че беше арестуван. Той казваше „Майко, как да изляза? Срам ме е да се покажа пред
хората. Как да изляза, това е голямо унижение.“ Това ми го казваше след като го пуснаха от
ареста и като си бяхме вкъщи. В пожарната като бяхме пак го казваше. Не минаваше ден да
не го каже. Аз вече казах, че Е. имаше психично заболяване, вследствие на нанесен тежък
побой в казармата, поради което беше пенсиониран по болест. При този случай, той беше
една вечер задържан в ареста и те като го биха ми се обадиха да отида да го взема от Девня.
След като го биха в казармата той беше в критично състояние и оттам направо влязохме с
него във Военна болница. След като през 2017 г. полицаите биха Е. в ареста, синът ми
получи тикове, движи си устата нагоре и надолу. Преди това не правеше така.
Свидетелят, на въпроси на прокурор К.:
Свидетелката П.: Синът ми има завършен четвърти клас. Не учи повече, защото не
му се ходеше на училище и сам се отказа да учи. От четвърти клас нататък аз го издържах.
Той е бил и на трудов договор, но не помня кога. Когато има работа работеше, после го
пенсионираха – дадоха му малко военна пенсия и още една друга, защото са го били и са го
разболяли. После си намери работа в гр. Варна с договор. Там работи малко и напусна. През
другото време, където намери работа, там отива. Не е имал много години постоянна работа.
Е. си беше много добре, обаче откакто са го били двамата полицаи направо превъртя. В
ареста той бой не е ял. Боли са го в Четвърто РПУ. Вкарали са го в една стая и са го били
колкото искат. През 2017 г. той пиеше лекарства за заболяването си. След това не знам дали
пие лекарства или не. Той в момента не живее при мен, а е на квартира. Е. сега не е много
добре, постоянно му давам хапчета за глава. Постоянно казва, че го боли черния дроб, казва,
че го боли там, където са го били, че го боли кръста. Не е добре човека. Е. има личен лекар
при нас. На психиатър не е ходил след като излезе от ареста. Той пие лекарствата, които
пиеше преди. Знам, че пие едни хапчета и аз му давам като идва вкъщи. Хапчетата, които
пие са за успокояване. Тези хапчета, за които Ви говоря за успокоение ги взима, когато го
боли главата. Е. няма конфликт с хората в Долен Чифлик. Сега в повечето случаи е сам,
няма приятели, както беше преди. Той не общува с никого. Той няма конфликт с никого.
Никой не го тормози и не му подмята нищо. Преди 2017 г. Е. имаше много приятели, но те
го оставиха. Вече не му обръщат внимание. Той работеше с тях. Единият се казва Д., другия
е Г.. Те са от Долен чифлик, но вече не са приятели с Е.. Сега си казват само „Здравей,
7
Здрасти“ и толкова. Преди това заедно бяха на работа. Не знам дали бяха приятели покрай
работата си, заедно работиха. Иначе пак си бяха приятели, не са се карали и не са го
обиждали. Откакто стана това нещо Е. се затвори в себе си, не излизаше никъде. Е. ги
остави и не се занимава вече с тях. Срам го е човека.
Адв. Б.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
Прокурор К.: Нямам повече въпроси към свидетеля.
СЪДЪТ призовава в съдебната зала за разпит в качеството на свидетел: Р.Т.И., ЕГН
**********.
В залата влиза свидетелят.
Преди разпит на свидетеля съдът пристъпва към снемане на самоличността му, като
му напомня за отговорността, която носи по чл.290 от НК в случай на лъжесвидетелстване и
правото да откаже свидетелстване по чл.166, ал.1, т.2 и ал.2 от ГПК.
Р.Т.И. – 57 г., омъжена, неосъждана, български гражданин, без родство и дела със
страните по спора. Предупредена за наказателната отговорност в случай на
лъжесвидетелстване. Обещава да говори истината.
Свидетелят, на въпроси на адв. Б.:
Свидетелката И.: Приятелски семейства сме със семейството на Е.. Познавам Е. от
малък. Той нито се е сбивал с някого, нито се е скарал с някого. Цялата махала останахме
потресени, никой не вярваше, че той може да извърши това нещо. Познавам семейството на
Е. от 40 години. Ние сме съседи и живеем в Долен чифлик. До 2017 г. докато не задържаха
Е. от полицията никога не съм чувала той да се е скарал или сбил с някого. До тогава
семейството му се ползваше с добро име. Тогава го задържаха, защото го обвиняваха, че е
изнасилил някаква баба. Хората останаха учудени от тази новина, защото той няма такова
лошо име, за да го обвинят. Не се е чувало нищо за него. Не съм чувала от радиото и от
телевизията за случая. Аз разбрах за случилото се от майка му, защото си ходим на гости.
По повод задържането на Е. майка му ми каза, че полицията отишла да го търси, но и тя не е
знаела за какво го търсят, тъй като никой не й е казал за какво го търсят. От нея знам, че
когато е ходила при него на свиждане й е казал, че е бил бит. Аз също един път ходих с нея
на свиждане при Е., но аз лично не съм го виждала да е бит. Е. беше в ареста над 3 месеца.
Докато Е. беше в ареста аз и семейството ми помагахме на семейството му с каквото можем
– с храна и с пари. Налагаше се да им помагаме, защото хората нямат пари. Жената не
работи, само мъжът й работи. Видях Е. след като излезе от ареста. Той не говореше. Беше се
затворил. Може би около година не е излизал от дома си. Причината да се затвори в себе си
и да не излиза по негови думи е защото са го били и са го третирали. Това ми го е казвал
лично на мен, когато съм ходила в тях. Дори след излизането от ареста има един тик – мърда
8
си устата. Този тик го нямаше преди това. Майката на Е. ми е разказвала, че роднините на
баба Р., заради която беше в ареста, когато го видели на улицата са го гонили с колата. Това
се е случило непосредствено след като Е. излезе от ареста. Не знам дали някой от роднините
на баба Р. работят в полицията. Не познавам баба Р., не знам нищо и за нейните роднини.
Както казах Е. повече от една година се беше затворил в себе си и не излизаше. Не мога да
кажа точно кога започна да се нормализира състоянието му и той да живее както е живял
преди това. Мисля, че има година. И към момента аз го виждам по- затворен и по- нервен.
Сега вече Е. си работи. От около 1 година го виждам да общува с хората, викат го на работа
и ходи по къщите да работи.
Свидетелят, на въпроси на прокурор К.:
Свидетелката И.: Познавам Е. откакто беше на 2 години. Той беше нормално дете.
Не знам Е. да има някакво психично заболяване. Майка му ми е казвала, че са го били
докато е бил в казармата. За заболяване нищо не знам. Той работеше при сина на моя девер.
Товареше дърва и всеки ден го взимаха, за да работи. Дори в деня, когато са го взели
полицаите беше на работа при момчето. Преди случилото се имаше приятели и общуваше.
Сега го виждам да излиза за работа, движи се с децата. Знам, че Е. са го били в казармата, за
друго не знам да са го били. Майка му каза, че в затвора са го били, но не знам кой. От
майка му съм чувала, че са го били в затвора и са го тормозили.
Свидетелят, на въпроси на прокурор К.:
Свидетелката И.: До скоро Е. живееше при майка си в Долен чифлик. Сега живее на
квартира пак в Долен чифлик, но не знам точно къде. Не мога да кажа от колко време Е.
живее на квартира. Не съм чувала дали си има приятелка. Не знам дали има приятели. Не
знам какво е близкото му обкръжение, не съм се интересувала, защото не ме интересува.
Преди ареста съм виждала, че има приятели, защото съм го засичала по улиците с децата, с
момчетата да пият кафе от машината до нас. За приятелка не съм чувала да е имал.
Напоследък, като отивам на работа съм го виждала 2-3 пъти в „Прасковата“ за кафе. Тогава
не е бил сам, а с други хора – момчета като него.
Адв. Б.: Нямам повече въпроси към свидетелката.
Прокурор К.: Нямам повече въпроси към свидетелката.
Адв. Б.: Представям свидетелство за съдимост, от което е видно, че лицето не е
осъждано.
Считам, че би било добре изслушаната в наше отсъствие съдебно – психиатрична
експертиза да се запознае с показанията на свидетелите и евентуално да даде допълнително
заключение относно това какви са пораженията на психиката и каква е тяхната
продължителност. Ако допуснете допълнителна задача, моля да отложите делото и да
възложите тази допълнителна задача на вещото лице. От задачата ще се разбере дали го е
9
боляла главата като всички нас или това е следствие на условията, в които е бил.
Прокурор К.: Считам, че искането е неоснователно. Вещото лице отговори на този
въпрос. Относно днес представеното свидетелство за съдимост, не се противопоставям, моля
същото да се приобщи към доказателствата по делото.
СЪДЪТ споделя, изложеното от прокурор К. и намира, че изслушаната съдебно –
психиатрична експертиза отговори на поставените въпроси с идентично значение на тези,
поставени в днешното съдебно заседание.
Счита, че днес представеното от адв. Б. писмено доказателство - Свидетелство за
съдимост е относимо и допустимо към предмета на спора, поради което същото следва да
бъде приобщено към доказателствения материал по делото.
Предвид гореизложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. Б. за допускане на допълнителни
въпроси към изслушаната съдебно – психиатрична експертиза.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА към доказателствата по делото, днес представеното от адв.
Б. Свидетелство за съдимост рег. № 1924/01.02.2021 г.
Адв. Б.: Нямам други доказателствени искания. По отношение на претендираните
разноски, тъй като ищецът е социално слаб и аз го защитавам безплатно, моля да присъдите
полагаемите се съдебно – деловодни разноски, съобразно изискванията на Наредбата.
Прокурор К.: Нямам други доказателствени искания.
СЪДЪТ като взе предвид, че страните не сочат други доказателства в днешно
съдебно заседание, счете делото за изяснено от фактическа страна, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. Б.: По отношение на предявения от нас иск срещу Прокуратурата на Република
България считам, че следва да постановите решение, с което да уважите иска и да уважите
претенцията на моя доверител изцяло. Фактическата обстановка относно твърдяните
релевантни факти към иска по чл. 2 са установени по делото, а именно, че на 07.10.2017 г. е
бил задържан. По отношение на него е било отправено обвинение и е била употребена сила,
която е била нерегламентирана и не е имало нужда от нея. Опитът на Прокуратурата да
твърди, че това са действия на полицаи не би следвало да отговаря на истината, защото
съобразно изискванията на закона всяко лице, което се задържа за 24 часа има нужда от
10
защита и това се наблюдава и се ръководи от страна на Прокуратурата, която осъществява
своите функции за надзор над досъдебните органи, които са част от полицейския апарат.
Няма спор относно обстоятелството, че същият от 07.10. 2017 г. до 22.01.2018 г. в
продължение на 117 дни същият е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“, т.е
е бил лишен от свободно придвижване, бил е настанен в условията на ареста, които
съобразно Хагската конвенция и многобройните решения на Европейския съд за правата на
човека, условията на арестите в Република България не отговарят за нормалните човешки
условия, като това негово задържане е било неоснователно, тъй като на 20.12.2018 г. с
постановление на прокурора поради установяване на действителния автор на деянието,
делото срещу Е.Х., досъдебното производство в тази му част по отношение на обвинението
за престъпление по чл. 152 от НК е било прекратено. Съдебната репресия, осъществена от
страна на прокуратурата по отношение на него е траяла повече от една година и три месеца,
като това се е отразило, както на неговото физическо, така и на неговото психическо
състояние. Сумата, която е предявена, за мен лично няма сума, която да обезщети, който и
да е било, ако същия е бил лишен от основното му право – правото на свобода и на свободно
придвижване. Действително човек трябва да познава от една страна психологията на
невинния човек, който е бил задържан и който е трябвало да търпи репресивните действия
от страна на полиция и прокуратура, за да разбере каква психотравма нанася това, че един
невинен човек трябва да бъде лишен от свобода, да прекара повече от 110 дни в условията
на ареста, където условията са отвратителни. Казвам това, защото имам и лични
впечатления относно условията там. В условията на ареста, начина по който живеят, липсата
на въздух, липсата на свобода, наличието на тоалетни в стаята, в която лицата спят,
мизерията в която живеят, репресивния режим, който се упражнява, защото най- вероятно
така го разбират, че следва да се упражнява тази мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, няма паричен еквивалент. Според мен това, което ние сме предявили е даже по-
малко от справедливото, което би следвало да получи този човек, който е бил лишен от
правото да се живее нормално, да диша нормално, да бъде сред семейството си, да се храни с
нормална храна, да диша нормален въздух, да живее в собствената си къща, да спи в
собственото си легло, няма аналог. Тук е вече ролята на съда, който справедливо с оглед на
чисто човешкия аспект на тези увреждания да определи по справедливост този размер. Има
една правна максима, че е по- хубаво 1000 души виновни навън, отколкото един невинен в
затвора и нашия случай е един от тези, в който невинно лице, за съжаление е трябвало да
търпи тази съдебна репресия в продължение на повече от една година и три месеца, от които
117 дни в условията на пълна изолация, на липса на необходимите медицински грижи, на
липсата на каквото и да било адекватно лечение, защото твърденията, които не само в това,
а и в много други дела Прокуратурата противопоставя, че формално е налице възможност за
медицинска помощ, на практика това нещо не се упражнява. Контролът, доколкото въобще
има такъв медицински контрол се осъществява от страна на един фелдшер, който ходи един
или два пъти в седмицата. Очевидно това е разбирането на полицейските и прокурорски
органи по отношение на това, че едно лице трябва да бъде подтискано в ареста по различни
съображения. В следствие на това, че е бил невинен, няма спор, че Е.Х. е изпаднал в тежка
11
депресия, която вече е имал такова заболяване вследствие на подобна неоснователна
агресивност по отношение на него по време на отбиването на редовната му военна служба,
като за това говори и факта, който сподели днес пред Вас неговата майка, че се налага
началника на ареста да търси нейното съдействие, за да може този човек да бъде успокоен
по някакъв начин, тъй като непрекъснато плачел, както каза тя, треперел като лист, поради
две причини – първо, защото без да е извършил каквото и да е той търпи тази репресия в
ареста и второ чувството за невиновност, което същевременно всички му обясняват как ще
лежи от 3 до 8 години в ареста, как съдебната система ще го смачка, защото въпросната
пострадала има известни контакти с репресивните органи, каквото е Министерството на
вътрешните работи. Това налага и воденето на психиатри докато той е бил в ареста с оглед
на предприемане на някакви действия за частичния му опит чрез лекарствени средства да
бъде подтиснато неговото съзнание и да направи „по поносим“ престоя му в това заведение,
каквото е ареста, където се търпи мярката за неотклонение. Това негово състояние
продължава, както казаха и разпитаните свидетели и повече от една година след неговото
освобождаване, като и към настоящия момент същия получава тикове. Освен това същият се
е затворил в себе си, ограничил е своите контакти, ограничил е своите приятелства. Всичко
това е пряка и непосредствена последица от това, че същия пред цялото това малко населено
място, каквото представлява гр. Долен чифлик е бил възприеман повече от година и нещо
като престъпник, като човек, който е извършил тежко, гнусно престъпление, каквото е
изнасилването, още повече на възрастна жена. Случай, който беше масово тиражиран в
медиите и тук не е нужно да посочвам, тъй като съда би могъл служебно да установи този
факт, разглеждайки различните сайтове, вестници и програми на телевизиите в периода
между 07 и 10 октомври 2017 г. и да се убеди в тази публичност, която е дадена на
извършеното според органите на прокуратурата престъпление от страна на Е. Х. Д..
Считам, че въпреки, че СПЕ, това, което ние прочетохме въпреки няколкото желания
да чуем отговорите на вещото лице чрез задължителния запис, който се прави съобразно
разпоредбите на ГПК на всяко едно съдебно заседание, не успяхме да се сдобием с такъв, но
поне това, което е записано, доколко то отговаря на действителния запис, аз не мога да
коментирам. Доколкото това, което е отразено в протокола вещото лице също приема, макар
че ние бяхме лишени от възможността да зададем въпроси, както и вещото лице да чуе
отговорите и показанията на свидетелите, които са от съществено значение за определяне на
психичното състояние, както по време на неговото задържане, така и по време след
неговото освобождаване, но и там въпреки съвместното главоболие на всички участници в
процеса, че е нещо стандартно едва ли не, прозира становището, че тази изолация, това
напрежение, което ищецът е получил вследствие на неоснователните обвинения, които са
били отправени към него за тежко умишлено престъпление, изолацията, в която е бил,
хорския срам, приказките, които са чули, няма как и не е необходимо човек да бъде
психолог или психиатър, за да прецени, че това се отразява тежко върху съзнанието му и
този срам, за който говорят и свидетелите е нещо, което много трудно във времето първо се
изчиства в общественото съзнание, а след това и в съзнанието на един невинен човек. Аз
12
считам, че лишаването от свобода няма паричен аналог, защото няма нищо по- хубаво от
свободата и няма нищо по- добро от това да можеш свободно да се придвижваш, да живееш
нормално и когато това основно право, включително визирано и в Конституцията на
Република България, има и многобройни решения на Европейския съд за правата на човека
би следвало съда с неговата съдийска съвест да определи по справедливост и да репарира
тези причинени, както физически, така и психически вреди, които Е.Д. е прекарал през тази
година и половина, в която е бил съдебно репресиран.
В този смисъл моля да уважите изцяло предявения иск, да присъдите съобразно
наредбата необходимите за неговата защита разноски. Няма да пиша писмена защита,
защото считам, че основното, което трябваше да кажа, съм го казал.
Прокурор К.: Считам, че предявения иск от ищеца Е.Д. към Прокуратурата на
Република България е неоснователен. В исковата молба е посочено правното основание, на
което ищеца счита, че черпи права за претендираната сума. В исковата молба материално
правното основание е чл. 2, ал. 1, т. 2 от ЗОДОВ, което означава, че той търси обезщетение
за нарушени права по чл. 5, § 2 до 4 от Конвенцията. В доклада си съдът служебно е очертал
рамката на спора, като е посочил, че се касае за материално правно основание по чл. 2, ал. 1,
т.3 от ЗОДОВ, в което съдът е посочил че иска се отнася за обвинение в извършване на
престъпление ако лицето бъде оправдано или в конкретния случай, ако извършеното от
лицето деяние не е престъпление и делото бъде прекратено. При решаване на делото по
същество, моля да не взимате предвид казаното от защитата, което касае задържането на
ищеца под стража, тъй като такъв иск реално не е предявен. Материално правно основание
няма за този иск.
Относно задържането, неправилно е определена началната дата, от която
прокуратурата следва да отговаря за действията си, т.е посочено е и се твърди, че от
07.10.2017 г., когато е бил задържан, Прокуратурата носи отговорност за неговото
задържане като незаконно задържане. Е.Д. е бил задържан на 07.10.2017 г. по ЗМВР от
служители на полицията. Тук Прокуратурата няма никакво отношение и не може да
отговаря за действията на други органи, тъй като същия не е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“, а е бил задържан по ЗМВР. На 08.10.2017 г., ако приемем, че
тогава е привлечен в качеството на обвиняем и оттогава след като е прекратено делото би
следвало да има незаконно обвинение, т.е най- ранната дата, която би могла да отговаря
Прокуратурата за това незаконно обвинение е 08.10.2017 г., но за да се стигне до тази
отговорност следва да се докаже в съдебното производство, че обвиняемият в
действителност е претърпял твърдените от него психични болки, страдания, негативни
душевни преживявания, дискомфорт, стрес, притеснение, срам, физически неразположения,
свързани със здравословни проблеми. Аз считам, че не се доказа в настоящото съдебно
производство, че Е.Д. е претърпял тези неимуществени вреди. Говори се за претърпени
психически болки. От материалите по делото е установено, че ищеца страда от шизофрения
– параноидна форма с начална дата от 2004 г., като е започнало лечение в тази връзка. От
13
назначената СПЕ се установява, че вещото лице не може да разграничи тези психични болки
и страдания дали се дължат на вече придобитото от него психично заболяване или в
следствие на претърпения стрес от незаконно обвинение и задържане под стража, както
имаме в настоящия случай.
Относно физическите неразположения, доказателствата сочат, че в ареста той не се
оплаква. За този период от време няма никакви оплаквания. Освен това ищецът твърди, че
му била назначена СПЕ с оглед на това, че той е имал психични страдания или проблеми по
време на престоя му в ареста. Аз твърдя, че тази експертиза е назначена с оглед на
установяване дали лицето е вменяемо. Когато той е бил обвинен в престъпление и когато
има данни, че страда от психично заболяване първото нещо, което Прокуратурата следва да
направи е да установи дали имаме субект на наказателна отговорност или нямаме такъв.
Това посещение в ареста на тези съдебни лекари – психиатри се дължи именно на това, а не
че той е претърпял някакви душевни страдания. Относно това безспорно имаме едно
повдигнато обвинение и едно прекратено досъдебно производство. Не се доказа в каква
степен му се е отразило на психиката и на здравословното състояние именно това
привличане в качеството на обвиняем. Нямал е такива оплаквания, лечението, което е имал
преди задържането, преди образуване на делото и след това е продължил със същите
лекарства според свидетелката – майка му. Не е посещавал медицински заведения, което да
говори, че му се е влошило здравословното състояние след повдигане на обвинението и
незаконното му обвинение. Също според втората свидетелка, която беше разпитана, той и в
обществения живот няма някаква голяма промяна. И сега има приятели и работи, точно това
обясни свидетелката, т.е няма доказателства, които да сочат, че това незаконно обвинение е
довело до затварянето му в себе си и прекратяване на общуването с други хора.
Моля да имате предвид, ако все пак прецените, че Прокуратурата дължи обезщетение
вследствие на незаконно повдигнатото обвинение, то периода следва да бъде от 08.10.2017 г.
до 20.12.2018 г., когато е прекратено досъдебното производство, поради това, че ищеца не е
извършил престъплението. За този период от време, аз считам, че така предявения
граждански иск в размер на 35 000 лева е силно завишен, не отговаря на критерия за
справедливост, нито на социално битовите условия, нито на социалната обстановка в
страната. Установи се, че обвиняемия е с нисък образователен ценз. Работил е периодично,
нямал е постоянна работа, т.е тези щети, които се претендират са много завишени и ако бъде
уважен иска в такъв размер считам, че ще се стигне до неоснователно обогатяване.
Ако все пак прецените, че иска е основателен, моля да намалите размера, който се
претендира в по- нисък размер. Единствено считам, че Прокуратурата е прибързала с
повдигане на обвинението, но и обективните обстоятелства сочат, че самата пострадала е
посочила ищеца като извършител. Единствения проблем е че Прокуратурата не е дочакала
изготвянето на ДНК- експертизата, т.е в пълен обем да събере доказателствата и да привлече
ищеца в качеството на обвиняем. Тези действия моля да бъдат съобразени и с тези
обективни обстоятелства. Моля в този смисъл да бъде Вашето решение.
14
СЪДЪТ ОБЯВИ, че ще се произнесе с решение на 16.05.2021 г.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:23 часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
15