№ 1333
Гр. Пловдив, 22.07.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, Първо
отделение ,І състав, в публично съдебно заседание на двадесет и трети юни през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от председателя адм.
дело № 192 по описа за 2020 год. и, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл.
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал.5 от
Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано
е по жалба на Ч.В.М.,ЕГН **********,*** против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка/ПАМ/ №20-0273-000009 от 14.01.2020г.,издадена
от началник РУ към ОДМВР Пловдив,РУ Хисар по чл.171 т.1,б.“б“ от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ "временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността
,но не повече от 18 месеца “.Отнети са СУ
МПС № ********* и контролен талон № 6445475.
Иска се да
бъде постановено решение, с което да се отмени обжалваната заповед,тъй като не
е извършено вмененото нарушение по чл.5,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП,а именно М. не е
управлявал ППС след употреба на наркотични вещества или техни аналози.
Оспорват
се фактическите констатации на контролния орган. Основното твърдение е, че не е
налице материалноправното основание за прилагане на
административна принуда,оспорва се и компетентността на органа ,издал заповедта
за прилагане на ПАМ.
Ответният
административен орган – началник РУ към ОДМВР Пловдив,РУ Хисар, не взима
становище по жалбата.
Пловдивският
Административен Съд – Първо отделение, първи състав, след като прецени
поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства,
намира за установено следното.
Жалбата
против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №20-0273-000009 от 14.01.2020г.,издадена от
началник РУ към ОДМВР Пловдив,РУ Хисар, подадена в срок по чл.
149, ал.1 от АПК и от надлежна страна, имаща право и
интерес от обжалването, e ДОПУСТИМА.
Разгледана по
същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало със съставянето на АУАН №АА684102/14.01.2020г.,
в който в графа „възражения „нарушителят не е посочил,че има възражения. Няма
данни от административната преписка такива да са постъпвали по-късно.
От фактическа страна се основава на
това,че на 14.01.2020г. около 14:55 ч. в гр.Хисар,на бул.“Христо Ботев“-пред №
66,Ч.В.М. ,като водач на МПС –БМВ 120Д,с рег.№ РВ4199ТС,негова собственост ,е
управлявал л.а. под въздействието на наркотични вещества или техни
аналози,установено с техническо средство Drager Drug Chech 3000 STK
5,индивидуален полеви тест ,който отчита наличие на АМР.На водача е издаден
талон за изследване № 0062926.
Прието е ,че жалбоподателят е извършил виновно нарушение на
чл.5,ал.3,т.1,пр.2 от ЗДвП-управлява ППС след употреба на наркотични вещества
или техни аналози.
Въз основа на така съставения АУАН, е
издаден обжалваният административен акт, с който на основание чл.
171, т.1 б. б от ЗДвП на Ч.В.М.,при
възприемане и възпроизвеждате на посочената по-горе фактическа обстановка е
прието, че „управлява ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози“ и му е наложена принудителна административна мярка––
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно
превозно средство на водач до решаване
на въпроса за отговорността ,но не повече от 18 месеца “."
Видно от талона за медицинско
изследване № 0062926,същият е връчен на жалбоподателя в 15:20 ч на 14.01.2020г.
и е насочен за изследване в ЦСМП филиал Хисар. Установява се още,че М. е
посочил,че не приема показанията на техническото средство.
Жалбоподателят е представил в съдебно
заседание -писмо с рег.№
273000-1296/09.03.2020г.,издадено от РУ на МВР –Хисар,писмо с изх.№ 92-1-1 от
04.03.2020г., издадено от Център за спешна медицинска помощ-Пловдив и заверено
копие от журнал за взимане на кръв и
урина на ЦСМП-Пловдив,филиал-Хисар.
От писмо с рег.№
273000-1296/09.03.2020г.,издадено от РУ на МВР –Хисар се установява,че по
случая има образувано ДП №9/2020г. по описа на РУ –Хисар.По досъдебното
производство е била назначена химическа експертиза ,с вещо лице към
ВМА-гр.София. От съдебната химико-токсична експертиза,извършена в
специализираната Химико-токсикологична
лаборатория към ВМА-гр.София се установява,че от извършените изследвания на
предоставените проби на кръв и урина от лицето Ч.В.М.,не се установяват наличие
на наркотични вещества.
При
така установените факти се налагат и следните правни изводи.
Съгласно
разпоредбата на чл.172 ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по
чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т.5, б."а", т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях
длъжностни лица.
На
съда е служебно известно,че към датата на издаване на административният акт със
Заповед № 81213-1524 от 09.12.2016г. на Министъра на вътрешните работи са
определени на основание чл.165 от ЗДвП и чл.33 т.9 от Закона за Министерството
на вътрешните работи структурите на МВР, които следва да осъщестяват
контрола по ЗДвП, една от които е съответната Областна дирекция на МВР.
Отделно
със Заповед № 317з-391 от 06.02.2017г. на Директора на ОД на МВР – Пловдив е
делегирана компетентност на органа, издал оспорената заповед, поради което и
същата се приема за издадена от компетентен орган.Ето защо доводите на
жалбоподателя за липса на компетентност на органа-издател ,са изцяло
неоснователни.
Заповедта
е издадена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити.
Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото
от административния орган наличие на материалноправната
предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т.1
,б.“б“ от ЗДвП в хипотезата на управление на превозно средство след употреба на
наркотични вещества или техни аналози
По
дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат
за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в
които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се
уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).
В случая Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №20-0273-000009 от 14.01.2020г.,издадена от началник РУ
към ОДМВР Пловдив,РУ Хисар, е издадена на основание чл. 171, т.1, ,б „б“ от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване
безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения, се прилага принудителна административна мярка
"временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство на водач, който управлява моторно превозно
средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с
медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство,
определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания
въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с
медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и
който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до
решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца“.
Материалноправните
предпоставка за прилагане на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1,б.“б“ ЗДвП,в конкретния случай ,е управление на ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, като нарушението следва да бъде констатирано със
съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица.
Вписаното в заповедта фактическо основание за издаването й представлява
юридическия факт, от който органът черпи упражненото публично право и въз
основа на което се извършва последващата съдебна
преценка за законосъобразността на акта. Редовно съставените АУАН се ползват с
обвързваща доказателствена сила до доказване на противното, по аргумент на чл.
189, ал. 2 ЗДвП . Изложените фактически обстоятелства очертават и изчерпват
предмета на главното доказване, свързан с материалната му законосъобразност,
като тежестта на доказване е за административния орган.
В
случая необходимите материалноправни предпоставки за
налагане на мярката – управление на ППС след употреба на
наркотични вещества или техни аналози,не са установени по категоричен начин в
производството.
Напротив
,те се оборват от приетото доказателство по делото- писмо
с рег.№ 273000-1296/09.03.2020г.,издадено от РУ на МВР –Хисар,от което е видно,че
на база на извършените изследвания на предоставените проби кръв и урина от
жалбоподателя М. , не се установява наличие на наркотични вещества или
психоактивни медикаменти.
При това
положение, фактическото основание, послужило за прилагането на процесната ПАМ
спрямо жалбоподателя, се явява оборено, поради което оспорената заповед се
явява постановена в нарушение на материалния закон. Не се доказва ,че М. е управлявал ППС след употреба на наркотични
вещества или техни аналози,в нарушение на чл.5,ал.3,пр.2 от ЗДвП.
Установеното
нарушение на материалния закон обуславя незаконосъобразността на оспорената
заповед и представлява достатъчно и самостоятелно основание за нейната отмяна.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК Административен
съд – Пловдив,Първо отделение,І състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Ч.В.М.,ЕГН **********,*** , Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка/ПАМ/ №20-0273-000009 от
14.01.2020г.,издадена от началник РУ към ОДМВР Пловдив,РУ- Хисар .
Решението не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: