Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

София, 12.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав, в открито заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин М.          

    Членове: Пепа Тонева

                     Габриела Лазарова

при секретаря Антоанета Луканова.……..…………………………………… и с участието

на прокурора ……………………………………………..……………………. като разгледа

докладваното от ……………….съдия М. ………...…в.гр.д. № 1 529....... по описа

за 2018 г.,       и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.

                   Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от „С.и.“ ООД, с която оспорва решение № 140 от 07.08.2011 г., постановено по гр.д. № 46 504/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 54 състав, с което са отхвърлени предявените искове. В жалбата се твърди, че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Ивнвокирани доводи, че съдът неправилно е направил преценка на свидетелските показания на свидетеля М., както и че е отказал очна ставка.  Твърди, че в производството е установено, че двата договора са за един и същи обект, но за различни дейности, поради което следва да се приеме, че са налице два договора за изработка – писмен и устен такъв.  Твърди, че решението не е мотивирано, както и че същото не отразява действителното положение между страните. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови ново, с което да уважи предявините искове, като основателни и доказани, като претендира разноски и пред двете инстанции.

                        Ответникът по тази въззивната жалба „С.с.с.” ООД оспорва същата. Твърди, че наведените жалбата доводи са неоснователни и не се подкрепят от доказателствата по делото. Твърди, че от доказателстгвата се установява, че страните са уговорили гаранция за лаковото покритие, поради което извършената работа следва да се приеме, като такава по изпълнение на гаранцията, а не като нов договор. Моли съда да остави същата без уважение и да се потвърди атакуваното решение, като претендира разноски.

                        Съдът след като се съобрази с доводите изложени в молбата и изразени в съдебно заседание и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:  

                        От фактическа страна:

           Не се спори между страните, а се установява и от атакуваното решение № 140 от 07.08.2011 г., постановено по гр.д. № 46 504/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 54 състав, че съдът е отхвърлил предявените от „С.И.“ ООД срещу „С.С.С.“ ООД, обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 3 148.80 лв., представляваща възнаграждение по договор за изработка от м.май 2011 г., с предмет - полагане на лаково покритие в обект на ответника - развлекателен комплекс с басейн, находящ се в гр. София, ул. „*******, УПИ II-738, кв. 211 А, м. „*******-Слатина“ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 127.35 лв., предсталяваща обезщетение за забава плащане на възнаграждението по договора, за периода от 28.03.2012 г. до 30.07.2014 г. и е осъдил „С.И.“ ООД да заплати на „С.С.С.“ ООД, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 850 лв., разноски за производството.

           Не се спори между страните, а се установява и от събраните по делото доказателства ( договор за изработка от 15.05.2009 г.), че ответникът „С.С.С.“ ООД е възложил на ищеца „С.И.“ ООД извършването на строителни и монтажни работи - полагане на 600 кв.м. щампован бетон на обект: развлекателен комплекс с басейн, находящ се на ул. „*******, УПИ И-738, к. 211 А, м. „*******- Слатина“. Видно от договора, изпълнителят е поел задължението да осигури гаранционни срокове съгласно ЗУТ и Наредба № 2 за въвеждане в експлоатация на строежите от 48 месеца за бетона, цвета на щампите и лаковото покритие, с начален срок подписване на протокола за предаване на извършените работи (чл. 24, чл. 25 и чл. 26.1 от договора).  

           Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че с анекс от 29.05.2009 г., изпълнителят е поел задължение да изпълни допълнително 150 кв.м. щампована бетонна настилка, 18 кв.м. щампована настилка по вертикална повърхност и 90 кв.м. шлайфана бетонна настилка.

           От приетите по делото двустранно подписани протоколи за установяване извършването и за заплащането на натурални видове строителни и монтажни работи се установява, че изпълнителят е извършил възложените му СМР. Видно от същите възложителят е приел работата без възражения като съответстваща на поръчката.

           Не се спори между страните, а се установява и от показанията на разпитаните свидетели Д.М.и П.Ц., че през 2010 г. са констатирани недостатъци на изработеното, изразяващи се в обрушвания на повърхността на положената бетонова настилка и лющене на покритието, за което изпълнителят „С.и.“ ООД е  бил надлежно уведомен, като през същата година изпълнителят предприел действия по отстраняване на повредите (така свидетелят М., участвал в извършването на ремонта и имащ непосредстени впечатления от релевантните факти), а през м.май 2011г. било извършено цялостно прелакиране на настилката.

           От заключението на СТЕ се установява, че и към момента на извършения оглед от вещото лице на 19.05.2015 г. се констатират дефекти по настилката на обекта, изразяващи се в фини мрежовидни пукнатини, образувани от процесите на съсъхване на бетона, пукнатини е ширина до 1 мм, обрушени ръбове на фугите, обрушени повърхности под формата на люспи с размери до 4-5 см, основно в зони с мрежовидни пукнатини, но без очертаване на тенденция за появата им, а напротив - разположени по цялата повърхност около басейна и под навесите на закритата част. Вещото лице твърди, че вероятни причини за появата им могат да бъдат физическа корозия на бетона, вследствие на механично въздействие по време на експлоатация, некачествени или недобре положени материали, неправилно подбрани материали, недобра технология на полагане на повърхностния втвърдител, както и че могат да бъдат следствие от повече от един от изброените фактори. Вещото лице уточнява, че лакът е последният слой и етап на полагане на бетона, имащ за цел са го импрегнира и да го предпазва от атмосферните влияния и UV-лъчите, но същият не може да отстрани каквито и да било дефекти, появили се в бетоновата повърхност. Вещото лице не може да посочи дали в случая е избран вид лак, който да е подходящ за външните атмосферни условия и химическото въздействие, характерни за обекта, на който е положен бетона, но посочва, че производителите на продукти за импрегниране препоръчват прелакиране на максимум две години. Стойността на възнаграждението за труд и материали за полагане на един слой лак върху бетонна настилка с размерите и характеристиките на процесната към м.май 2011 г. се равнява на сумата от 3 516 лв.

 

 

 

                        От правна страна:

                        При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

           Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените от ищеца уточнения същият е предявил обективно съединени, при условията на кумулативното обективно съединяване искове с правно основание чл.266 от ЗЗД за сумата от 3 148.80 – възнаграждение по договор за изработка, незаплатено от ответника за извършени СМР и с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата 127.35 лв. - мораторна лихва за периода от 28.03.2012 г. до 30.07.2014 г.

                        По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

                        По отношение на така подадената въззивна жалба съдът намира, че същата е допустима. Атакуваното решение е валидно и допустимо.

                        Във въззивната жалба са инвокирани доводи за неправилност на атакуваното решение свързани с изводите на съда по отношение на доказаността на предявените искове, като се оспорват изводи за доказаност на сключен устен договор за изработка, както и преценката на дадените свидетелски показания. Твърди, че решението не е мотивирано. Така наведените доводи, съдът в настоящия си състав намира, че същите са неоснователни.  

                        В чл. 258 от ЗЗД е дадена легална дефиниция на договора за изработка, съгласно която изпълнителят, се задължава на свой риск да изработи дадена вещ, съгласно поръчката на другата страна, срещу възнаграждение. От систематичното и логическото тълкуване на посочената разпоредба се налага заключението, че посоченият договор е двустранен, възмезден, консесуален и неформален, като основните задължения на изпълнителя са да извърши работата и да предаде изработеното, а на възложителя да окаже необходимото съдействие за изпълнение, да приеме изработеното и да заплати определеното възнаграждение. За да бъде ангажирана отговорността на възложителя следва да са налице кумулативните елементи от фактическия състав визирани в чл.266, ал.1 от ЗЗД, а именно: наличие на договорно правоотношение между страните; изпълнението на задълженията от страна на изпълнителя, неточно изпълнение от страна на длъжника-възложител, настъпила изискуемост на задължението; покана от страна на кредитора за изпълнение, в случаите, когато няма уговорен срок. В тежест на ответника е да направи и ангажира доказателства по отношение на правоизключващите, правопогасяващите и правоотлагащите възражения.

                        В конкретния случай страните спорят по отношение на наличието на облигационно правоотношение. В тежест на ищеца, в конкретния случай е да установи при условията на пълното и главно доказване, че между страните съществува облигационна връзка. От събраните по делото гласни доказателства, не може да се направи извод за съществуването на такава връзка. От свидетелските показания се установява, ищецът като изпълнител по договора за поръчка от 15.05.2009 г. е бил своевременно уведомен от ответника за констатираните недостатъци, извършен е оглед (свидетелят Ц.) и са предприети действия по отстраняването на недостатъците през 2010 г. и м. май 2011г. (свидетелят М.). За наличието на недостатъци съдът правилно е преценил и заключението на назначената СТЕ. Изводите на съда по отношение на доказаността са извършени при съвкупна преценка на събраните по делото гласни доказателства, поради което следва да се приеме, че не са налице твърдените от въззивника основания за незаконосъобразност.

                        По отношение на наведеният довод за немотивираност на атакуваното решение, съдът намира за неоснователен. Мотивите към съдебното решение отразяват решаващата дейност на съда и начина, по който той е формирал изразената в решението си воля по съществото на спора. Освен, че са източник на информация за осъществената от съда решаваща дейност, мотивите дават възможност да се извърши проверка за начина на формиране на волята на съда и за правилността на постановеното от него решение и са средство за защита на правата и интересите на страните производството. От тях се черпи информацията за това дали съдът е спазил задължението си по чл. 235, ал. 2 от ГПК, а именно да установи правно релевантните за спора факти като ги подведе под приложимата за същите правна норма и оттам да направи извод за начина, по който последиците от нея се прилагат по отношение на спорното право. Установяването на релевантните за спорното право факти се извършва чрез обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства като разпоредбата на чл. 12 от ГПК задължава съда да обсъди всички надлежно събрани по делото доказателства, които са релевантни за спорното право. Съдът е задължен да обсъди всички събрани по делото доказателства както поотделно, така и в тяхната съвкупност и взаимовръзка, а не избирателно само някои от тях. При това обсъждане съдът е длъжен да посочи, кои факти приема за установени и кои не, както и въз основа на кои доказателства е достигнал да този извод. При наличието на противоречиви доказателства съдът трябва да посочи, кои от тях и защо приема за достоверни и защо, и кои не. Съгласно разпоредбата на чл. 153 от ГПК съдът извършва преценка на събраните по делото доказателства, доколкото те се отнасят до спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях. Тези факти не могат да бъдат въвеждани в предмета на спора от съда, а по силата на чл. 6, ал. 2 и чл. 8, ал. 2 от ГПК се сочат от страните по делото, като това правило се отнася не само до фактите, но и до правните възражения, които са от значение за спорното право. Именно след установяването на тези факти и възражения въз основа на обсъждането на събраните по делото доказателства съдът е длъжен да се произнесе с решението си за съществуването на спорното право. При това по силата на чл. 235, ал. 2 и, ал. 3 от ГПК съдът е задължен да установи действителното състояние на спорното право, такова каквото е към момента на съдебното заседание, в което е даден ход на устните състезания. Затова, при постановяването на решението си, той е длъжен да вземе предвид всички посочени от страните факти и възражения, които са от значение за спорното право, в какъвто смисъл е и императивната разпоредба на чл. 12 от ГПК. Задълженията на съда по чл. 12 от ГПК, наред с тези по чл. 235, ал. 2 и, ал. 3 от ГПК са предвидени като гаранция за правилното и законосъобразно разрешаване на спора и за това, че даден факт или възражение, който е въведен в предмета на спора, няма да бъде преклудиран от силата на пресъдено нещо на постановено по делото решение, в случай че не е бил обсъден от съда. Затова съдът е длъжен при постановяване на решението си да обсъди всички доводи и възражения на страните, които са от значение за съществуването или не на спорното правоотношение. Неизпълнението на това задължение, целта на което е установяване на действителните отношения между страните и постановяване на законосъобразно решение по спора, представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е основание за отмяна на решението.Видно от същото съдът е извършил съвкупна преценка на доказателствата, мотивирал се е кои от свидетелските показания кредитира и в коя част, поради което направеното възражение е неоснователно.

 

По изложените съображения съдът в настоящия си състав намира, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно и като такова следва да се потвърди.

На основание чл.78 от ГПК въззивника ищец следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 1 980 лв.

                        Водим от гореизложеното, Софийски градски съд

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

 

                        ПОТВЪРЖДАВА решение № 140 от 07.08.2011 г., постановено по гр.д. № 46 504/14 г. по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 54 състав, като правилно и законосъобразно.

           ОСЪЖДА „С.И.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на „С.С.С.“ ООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 1 980 (хиляда деветстотин и осемдесет) лв., представляваща разноски пред настоящата инстанция.

                        Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

 

Председател:                                                                   Членове:1.

 

 

 

 

2.