№ 9
гр. Варна, 03.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на пети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Димитър Димитров
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Димитров Гражданско дело №
20223110****956 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба с
вх. № 60178/01.09.2022 г. от К. Х. П. ЕГН: ********** и П. Х. П.
ЕГН:**********, действащи чрез пълномощника си адв. И. К., АК-Варна,
против И. И. Н. ЕГН:**********с искане до съда да постанови решение, с
което да осъди ответника да заплати на всеки от ищците сумата от по 275 лв.
/общ размер от 550лв./, представляваща сума, с която се е обогатил
ответникът за ползването на съсобствения на ищците поземления имот с
идентификатор **** тъй, като в него попада Жилищна сграда с
идентификатор ****.1 - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 71 кв. м,
Заповед за одобрение на КККР № ****/16.06.2015г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК, от ответника за тяхна сметка без да има правно
основание за това до размера на това, с което е намалено имуществото на
ищцитеи, както и за присъждане на законна лихва върху исковите претенции
от деня на завеждането на иска/01.09.2022г./ до окончателното изплащане на
сумата от ответника.
Претендират се и направените съдебно – деловодни разноски.
В исковата молба и множество уточняващи молби се излага, чеищците
са съсобственици на поземлен имот сидентификатор ****, при квоти К. Х. П.
и П. Х.П. за реалната част на ПИ **** от по ½ за всеки от тях. Твърди се, че в
1
имота им енаходяща сграда собственост на ответника по делото.
Твърди се, че поземлен имот **** е собственост на ответника И. Н. И..
Твърдят, че в собствения им ПИ **** попада жилищна сграда с
идентификатор****.1 - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 71 кв.
м,Заповед за одобрение на КККР № ****/16.06.2015 г. на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА АГКК. Твърди се, че ответникът И. е построил в имота на
ищците двуетажна къща и реално ползва имота за собствени нужди, като с
тези си действия И. реално неоснователно се обогатява от ползването на чужд
имот, като не плаща наемна цена за това. В уточняваща молба се твърди,
чесградата с идентификатор ****.1 е собственост на И. Н. И., въз основа
Нотариален акт за покупко-продажба от 15.12.2021г., номер по вх. рег. ****
номер на дв.вх. рег. ****, персонална партида ****, акт том ****, акт номер
****.
Твърди се, че ищците са отправили покана до ответника за заплащането
на наемна цена за ползването на ПИ с идентификатор ПИ ****, находящ се в
к.к ****, Община ****, която е получена на 13.07.2022г., но липсвал отговор
по отношение на отправената показа за заплащането на наемна цена за
процесния имот в размер на 550 лв.
Ответникът И. И. Н. депозира писмен отговор, в срока по чл. 131 ГПК, в
който излага подробни съображения за неоснователност на предявения иск.
Твърди, че не дължи обезщетение за ползване на чужд имот, т.к.
изграждането на сграда в чужд имот по своята същност представлява
суперфиция, в който случай едно лице е собственик на земята, а друго на
сградата, като собственика на сградата не дължи обезщетение на собственика
на земята. Изтъква, че ищците не са конкретизирали за какъв период
претендират заплащане на обезщетение.
В открито съдебно заседание ищците, чрез проц.представител
поддържат предявените искове. Ответникът не се представлява, като изразява
писмено станивеще, чрез проц.представител, в което оспорва исковете.
СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на
чл.12 от ГПК и чл.235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от
фактическа страна:
В хода на съдебното производство бяха представени и приети следните
писмени доказателства: нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот
2
****, том І, дело № 133/2021 г., скица на сграда № 1**** г., протокол за
въвод във владение протокол № ****10.12.2021 г., протокол за въвод във
владение протокол № ****22.12.2021 г., удостоверение за данъчна оценка
изх.№ ****/04.10.2022 г., скица на ПИ № ****-28.09.2022г., удостоверение за
данъчна оценка №****/05.12.2022 г., удостоверение за данъчна оценка
№****/05.12.2022 г., скица на ПИ № ****06.12.2022 г., справка№
****/29.12.2022 г. от Агенция по вписвания – 5 стр.
От приложения по делото нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот ****, том І, дело № 133/2021 г. се установява, че майката на ответника
му прехвърля собствеността върху ¾ ид.части от Жилищна сграда с
идентификатор ****.1 - еднофамилна, брой етажи 2, застроена площ 71 кв. м,
построена в УПИ XIII /тринадесети/ в кв.7 /седем/ по плана на вилна зона
****, съгласно Удостоверение за въвеждане в експлоатация
№17/10.07.2012год. на Главен архитект на Община ****, а съгласно Скица на
АГКК. СГКК - Варна с разположена в поземлени имоти с идентификатори
№**** и №****4.503.248, срещу задължението на приобоетателя И. Н. И. да
гледа и издържа до края на живота прехвърлителката **** **** ****.
От приложената скица на сграда № 1**** г. се установява, че същата е
изградена върху части от идентификатори №**** и №****4.503.248, т.е.
части от нея попада и в двата имота.
От приложения по делото протокол за въвод във владение №
****10.12.2021 г. и протокол за въвод във владение № ****22.12.2021 г. се
установява, че ищците са въведени във владение на идентификатор ****,
представляващ обособена реална част от 207 кв.м. от имот с идентификатори
№****, съгласно влязло в законна сила решение по гр.дело №16514/2016г. по
описа на ВРС.
Съдът е служебно запознат с решение №531/12.02.2018г. по гр.дело
№16514/2016г. по описа на ВРС, влязло в законна сила на 02.05.2019г.,
съгласно което майката на настоящия ответник **** **** И.а, ЕГН
**********, с адрес: гр. Варна, ул. „****” № 82, вх. А, ап. 11, е осъдена да
предаде на настоящите ищци К. Х. П., ЕГН **********, и П. Х. П., ЕГН
**********, двамата с адрес: гр. Варна, ул. „****” № 4, ет. 2, ап. 5,
владението върху собствената на ищците реална част с площ 207 кв.м. от ПИ
с ид.№ **** по КККР на вилна зона „****”, Община ****, област Варн,
3
одобрени със Заповед № ****/16.06.2015 г. на изпълнителния директор на
АГКК, при граници на реалната част: ПИ ид.№ ****4.503.116, път и
останалата част – попадаща в ПИ ид.№ ****, разположена между точки 9-10-
11-12, оцветена в зелено, в комбинирана скица № 4 към заключението на
вещото лице, приложена на л. 233 от делото и представляваща неразделна
част от решението, придобита по наследство от **** П. **** и **** ****а,
възстановени собственици по силата на решение от 11.01.1994 г. по гр.д.№ 2-а
по описа за 1993 г. на ВОС, на основание чл. **** ЗС.
По делото е допусната съдебно-оценителна експертиза за по
поставената от ищеца задача, а именно: вещото лице да определи размера на
обезщетението, което се дължи за ползване на поземлен имот **** от страна
на ответника И. Н. И., за изградената и намираща се в имота еднофамилна
сграда на два етажа, със застроена площ от 71 кв.м. за периода от 01.01.2022
г. до 31.08.2022 г.
От заключението на вещото лице се установява, че размера на
обезщетението, изчислено като стойността на пазарният наем, което се дължи
за ползване на поземлен имот **** с площ 207кв.м., находящ се във вилна
зона „****" от ответника И. Н. И., за периода 01.01.2022г. до 31.08.2022г. е
268 лева /двеста шестдесет и осем лева/.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
Съобразно трайната и непротиворечива съдебна практика, този, който
държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 от ЗЗД дължи на
собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като
правноирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е
обстоятелството дали вещта реално е била ползвана и получени ли са от това
приходи. Съгласно Постановление № 1 от 28.05.1979 г. на Пленума на ВС,
обогатяване е налице не само при увеличаване имуществото на едно лице, но
и когато са му спестени средства за сметка на имуществото на друго
претърпяло обедняване лице. Правото на собственика да получи обезщетение
за ползите, от които е бил лишен съобразно предназначението на вещта, не
може да бъде поставяно в зависимост от волята на това лице дали да
реализира или не доходи от държаната без основание чужда вещ.
Обогатяването на ответника следователно се определя според максималните
4
ползи, които би могъл да донесе имота за своя собственик, независимо дали
ответникът се е възползвал реално от тях. Същественото за основателността
на иска е да се установи, че вещ на ищците е била държана от ответника без
той да има основание за това. По този начин собственикът е бил лишен от
възможност да я ползва, поради което за него е налице обедняване. От друга
страна - ответникът е държал чужда вещ, която е ползвал или е могъл да
ползва, в зависимост единствено и само от волята си.
За да бъде основателен иска по чл. 59 ЗЗД ищците следва пълно и
главно да докажат, че са собственици на процесния имот и че ответника го е
ползвал в процесния период без основание, като по този начин се е обогатил
за сметка обедняване на ищците, както и размера на дължимото за ползването
обезщетение.
Ответникът следва да докаже, че е ползвал имота в процесния период на
основание, което е годно да бъде противопоставено на правото на собственост
на ищеците, ако ищците успеят да докажат това ползване.
От всички събрани в хода на производството доказателства и
представените съдебни решения, по делото се установи, че построената в
имота на ищците сграда е собственост на ответника. Безспорно е между
страните, че сградата е изградено в съответствие със закона и е снабдена с
Удостоверение за въвеждане в експлоатация №17/10.07.2012год. на Главен
архитект на Община ****. Безспорно е, че към момента изграждането й,
както и към момента на издаване на това Удостоверение, ищците не са били
собственици на поземления имот с идентификатор ****, който е създаден
едва на 05.10.2020г. със Заповед №18-9363/05.10.2020г. на началник СГКК-
Варна, а самите ищци са въведени във владение на 22.12.2021г., в изпълнение
на решение по гр.дело №16514/2016г. по описа на ВРС. Установено е, че
процесният поземления имот с идентификатор **** е образуван след
отделяне на реална част от поземления имот с идентификатор ****4.503.115,
който към момента на изграждане на сградата не е бил разделен, т.е. към този
момент сградата е била изцяло в границите на имота.
За стряните е безспорно, че ответникът ползва процесната сграда, част
от която към момента попада в собствния на ищците поземлен имот. В
същото време не се установява, че ответникът ползва друга част от имота на
ищците, извън границите на сградата. Подобни твърдения не са и наведени от
5
ищците. Същите не твърдят, че не могат да ползват имота, поради някакви
действия от страна на ответника.
Следва да се отбележи, че ответникът не дължи заплащане на
обезщетение на ищците за ползването на тази част от недвижимия имот,
върху който е построена собствената му сграда, тъй като по силата на чл. 63,
ал. 2 ЗС той им право да държи постройката в чуждия имот без да дължи
обезщетение на собственика. По отношение останалата незастроена част от
него, макар и да липсват подобни твърдения от ищците, дори ответникът или
неговата майка да са посещавали къщата и да са преминавала през имота,
което е някакъв вид негово ползване, то такова преминаване законът му
осигурява по силата на правото на суперфициарния собственик на сграда в
чужд поземлен имот, уредено в чл. 64 ЗС, да ползва от имота такава част,
каквато е необходимо за използването и поддръжката на сградата.
Няма доказателства по делото, че имотът е ползван по друг начин и в
по-голям обем, освен евентуално за осигуряване достъп до сградата. Няма
данни и ответникът да е препятствал по някакъв начин ползването на двора на
къщата от ищците.
Следователно, недоказано остава по делото обогатяване на ответника за
сметка обедняване на ищците, поради което главният иск е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Предвид недоказването на главния иск по основание, безпредметно е
обсъждането на претенциите по размер.
Поради неоснователността на главния иск, неоснователен е и
акцесорния иск за лихва.
По разноските: При този изход от спора, на осн. чл. 78, ал.3 ГПК на
ищците следва да бъдат възложени направените от ответника разноски, но
предвид липсата на такива, съдът не дължи произнасяне.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска на К. Х. П. ЕГН: ********** и П.
Х. П. ЕГН:**********, за осъждане на И. И. Н. ЕГН:********** да заплати на
всеки от ищците сумата от по 275 лв. /общ размер от 550лв./, дължима за
6
периода от 01.01.2022 г. до 31.08.2022 г. представляваща обезщетения за
неоснователно обогатяване от ползването без основание от ответника на
съсобствения на ищците поземления имот с идентификатор **** находящ се
в вилна зона „****", с.****, община ****, с площ от 207 кв.м., при граници
ПИ ид.№ ****4.503.116, път и ПИ ид.№ ****, на основание чл. 59 ЗЗД, както
и искането за заплащане на законна лихва върху главницата от датата на
исковата молба до пълното изплащане на задължението.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено и обявено.
Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7