Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори май две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 18790 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис
сграда *** срещу Р.В.П., ЕГН **********,
с адрес *** обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл.415 от ГПК
за установяване вземането
на ищеца по отношение на ответника
за сумата от 376,41лв., представляваща неиздължена главница по Договор за паричен
заем № *** от
08.12.2016г. сключен между ***” и Р.В.П., ЕГН **********,
вземането по което е прехвърлено от страна на „*** в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК *** – понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/ ЕИК
***/ по силата
на Приложение №1 от 01.07.2017 г. към Рамков договор за продажба на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сумата от 23,64 лева, представляваща договорна лихва
за периода от 23.12.2016 г. до 31.03.2017 г., сумата от 45,00лв.,
представляваща такса разходи по кредита, сумата от 143.11лв., представляваща
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 23.12.2016 г. до 31.03.2017 г. и
сумата от 61,01 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от
24.12.2016 г. до 02.10.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
02.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането.
Ищецът
твърди, че на 08.12.2016 г. между *** / и Р.В.П. е сключен Договор за
паричен заем с № ***, като
заемодателят се е задължил да предостави на заемателя
парична сума в размер на 400,00 /четиристотин/ лева, представляваща
главница и чиста стойност на кредита. Твърди, че стойността на плащанията по
кредита е договорена в размер на 426,72 лева с договорната лихва по кредита
в размер на 26,72 лева , като
заемателят се е задължил да върне кредита в срок до 31.03.2017 г. на 16 равни седмични погасителни вноски,
в размер на 26,67 лева всяка,
като падежът на първата погасителна вноска е 16.12.2016 г., а падежът на последната
погасителна вноска е 31.03.2017 г.
Ищецът
излага, че такса за направени разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички
начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които
трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лева.
Ищецът твърди, че поради неизпълнение
задълженията на ответника по чл. 4, ал. 1 и ал.2 от договора,
на същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 153,44
лева, която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 16 равни вноски, всяка в размер на 9,59
лева, платими на съответните падежни дати на погасителните вноски по договора
за заем. Сочи ,че начислената неустойка е с конкретно определен размер в
договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение.
Ищецът
излага, че на основание Закона за потребителския кредит и в съответствие с
разпоредбите на сключения договор на длъжника е начислена лихва за забава в
размер на действащата законна лихва за периода от 24.12.2016 г. до датата на подаване на
заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 61,01 лева, който е съвкупност от лихвите
за забава, изчислени за всяка отделна падежирала,
неплатена погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва.
Ищецът
твърди, че длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която
е погасена е в размер на 37 лева, с която са погасени както
следва: неустойка за неизпълнение: 10,33 лв., договорна лихва: 3,08 лв., главница: 23,59 лв.
Излага, че на 01.07.2017
г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен между „***
и „А.з.с.н.в." ООД, по силата на което вземането на ***
произтичащо от договор за паричен заем № ***/8.12.2016 г. , е
прехвърлено в собственост н. „А.з.с.н.в." ООД,
Ищецът сочи,
че с исковата молба представя в копие Уведомително писмо с изх. №
*** от 05.07.2017 г. за извършената цесия което да се връчи на ответника
ведно с исковата молба и приложенията към нея.
В
едномесечния срок за отговор ответникът, редовно призован, не представя отговор
и не изразява становище. Явява се лично в о.с.з. и оспорва вземането по размер.
Съдът, след преценка на представените по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа и правна страна.
По частно гражданско дело № 14813/18 г. на ВРС е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, Р.В.П. ЕГН ********** с адрес *** да заплати н. „*** с адрес гр.***, офис сграда ***,
сумата от 376,41лв., представляваща
неиздължена главница по Договор за паричен заем № 2699647 от
08.12.2016г. сключен между „*** АД” и Р.В.П., ЕГН **********,
вземането по което е прехвърлено от страна *** в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК *********
– понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/ ЕИК *********/ по силата на Приложение №1 от
01.07.2017 г. към Рамков договор за продажба на вземания /цесия/ от 16.11.2010
г., сумата от 23,64 лева, представляваща договорна лихва за периода от
23.12.2016 г. до 31.03.2017 г., сумата от 45,00лв., представляваща такса
разходи по кредита, сумата от 143.11лв., представляваща неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за
периода от 23.12.2016 г. до 31.03.2017 г., сумата от 61,01 лева,
представляваща обезщетение за забава за периода от 24.12.2016 г. до 02.10.2018
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 02.10.2018г.
до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 25,00 лв. /двадесет
и пет лева/, представляваща платена държавна такса и сумата от 50.00 лв./петдесет лева/ юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.
По делото е представен договор
за паричен заем № 2699647/08.12.2016г., с които „Изи Асет Мениджмънт“ АД е предоставен заем на Р. Вълков П. за
сумата от 400 лв., като заемополучателят се е
задължил да плаща на 16 месечни вноски по 26,67 лева, с дата на първо плащане
16.12.2016г. и последно на 31.03.2017г.
Съгласно
клаузите на договора, заемателят се бил задължил в
тридневен срок от подписване на договора за заем да представи на Заемодателя
обезпечение на задълженията му по договора, а именно: две физически лица –
поръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000
лв.,да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател
или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ***,
да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР
към БНМ една година назад да е със статут не по лош от 401"Редовен",
като поръчителите подписвали договор за поръчителство или банкова гаранция с бенефициер – Заемодателя, която е издадена след усвояване
на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемодателя по договора,
който да е валидна 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по
договора за заем.
На
01.07.2017 г. било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания/цесия/ от 16.11.2010 г., сключен между "***
и "А.з.с.н.в."ООД, по силата на което вземането на "***,
произтичащо от договор за паричен заем № ***/08.12.2016г. било прехвърлено в собственост н. "А.з.с.н.в."ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която уреждала правото на
кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. *** "А.з.с.н.в."ЕАД, с ЕИК *** била правоприемник н. "А.з.с.н.в."ООД
с ЕИК ***.
До
Р.П. е изпратено уведомление по реда на чл.
99, ал.3 от ЗЗД за станалата продажба на вземането с Уведомително писмо от
страна на ***, изпратено с известие за доставяне, с отразяване
непотърсен-л.28-30 от делото.
От заключението на в.л. по назначената по делото ССЕ,
което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от
страните, се установява, че размерът на непогасената главница е 376,41
лв.,договорна лихва 23,65 лв.,неустойка 143,11 лв. и разходи 45 лв.
Единствената погасителна вноска е 37 лв. от 09.12.2016г. Размерът на лихвата за забава от 24.12.2016г.
до 02.10.2018г. върху главница 376.41 лв. е 67.77лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.415 от ГПК и има
за предмет да се установи съществуване на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане
на установителен иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответника му дължи сумите за които е издадена заповедта за
изпълнение. В настоящото производство основание за издаване на Заповед за
изпълнение е твърдението за дължима сума по договор за предоставяне на кредит
договор за паричен заем ***., Няма спор
по делото, а се установява и от представените писмени доказателства, че по
писмено заявление н. "А.з.с.н.в."ЕАД
против ответника е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за сумите, предмет на
настоящия иск.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим,
доколкото е предявен в срока, предвиден в чл. 415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято
полза е издадена заповед за изпълнение, при подадено в срок възражение от
длъжника и има за предмет посочените в заповедта суми.
От събраните по делото доказателства, се
установява по несъмнен начин гореописаната фактическа обстановка. Сумата,
предмет на договора за паричен заем, е била изплатена от кредитора по начина,
уговорен в договора, а усвояването на посочената сума ответника П. е
удостоверил с полагането на подписа си. От приетите по делото доказателства, се
установява, че на ответника П. е бил отпуснат паричен заем в размер на 400 лв.
Общият размер на дълга е 426,72 лв., като първото плащане е следвало да се
извърши на 16.12.2016 г., а последното такова на 31.03.2017г.
Няма спор, че като вид търговска сделка за
предоставяне на финансова услуга процесния договор за
банков кредит попада в приложното поле на ЗЗП, вкл. нормите на чл. 143-
чл.
146 ЗЗП, както и че ответницата, като кредитополучател има качеството на
"потребител" по смисъла на §
13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
След като процесният
договор за кредит е с характер на потребителски договор, то и на основание §
13, т. 1 ДР на Закона за защита на потребителите (ЗЗП) следва, че освен
правилата на ЗПК, които важат за всички договори за потребителски кредит и
уреждат императивните правила за определяне на тяхното съдържание и клаузи,
приложими са и правилата на ЗЗП. Нормите, уреждащи неравноправни
клаузи/нищожността на сделките са от императивен характер и за приложението им,
съдът следи и служебно, защото когато страна се позовава на договор, съдът е длъжен
да провери неговата действителност, респ. нищожност, пряко изводима от вида и
съдържанието на договора, респ. надлежно въведените в процеса, и без да има
позоваване на нищожност (в този смисъл решение № 384 от 02.11.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 1450/2010 г., I г. о., ГК).
За да е нищожна като неравноправна клауза в
договор, сключен с потребител, тя следва да не е уговорена индивидуално и да
осъществява някой от фактическите състави на чл. 143 ЗЗП, като същевременно не попада в
някое от изключенията на чл. 144 ЗЗП.
Става дума за отношения между страните, при
които се договаря конкретно размера на дължимата лихва върху редовна главница
при сключване на договора. Процесните клаузи са
индивидуално договорени, погасителният план и всяка вноска по него, а и
размерът на главниците и на договорните лихви за определения от страните период
са договорени индивидуално, а съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП индивидуално уговорените клаузи не могат да
бъдат квалифицирани като неравноправни. Предвид на което ответника Р.П. се е
задължил да върне сумата от 426,72 лв., като първото плащане е следвало да се
извърши на 16.12.2016 г., а последното такова на 31.03.2017г. по
договор за паричен заем № ***/08.12.2016г.
с *** В
тази сума е включена и договорената възнаградителна
лихва,
представляваща цената която потребителят заплаща на кредитора за ползването на
отпуснатата в заем сума за определен срок, а основното задължение на заемателя е да я върне в уговорения срок, заедно с
договореното възнаграждение на заемодателя за предоставяне на средствата под
формата на лихва, щом ползва отпуснатия заем за този срок, което не е спорно по
делото.
По силата на чл. 99 от ЗЗД кредиторът може да прехвърли
вземането си на трето лице, като прехвърленото вземане преминава върху новия
кредитор с всички привилегии, обезпечения и другите му принадлежности, освен
при изрична уговорка между страните. Договорът за прехвърляне на вземане-
цесия, става перфектен в отношенията между цедента и цесионера от момента на постигане на съгласието. Това е
двустранен договор, който не е формален, тъй като представлява продажба на
вземане. Съгласно разпоредбата на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор – цедентът,
е длъжен да съобщи на длъжника за станалото прехвърляне на вземането, като по
силата на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД при перфектно сключен договор за цесия, прехвърлянето има
действие спрямо длъжника от деня, когато му е съобщено от предишния кредитор.
От датата на получаване на съобщението до длъжника цесията разпростира
действието си и по отношение на него в смисъл, че изпълнение с погасяващ ефект
може да направи единствено на цесионера.
В случая на ответника са
надлежно връчени преписи от исковата молба и приложенията към нея (сред които
договора за цесия от 16.11.2010 г., ведно с приложение от 01.07.2017 г. към
него; пълномощно от цедента на цесионера
за съобщаване на цесията; нарочно писмено уведомление до длъжника от
упълномощения за това цесионер), обосновано може да
се приеме, че съобщаването в конкретния случай на извършеното прехвърляне на
вземането на цедирания длъжник е сторено с връчването
на книжата по реда на чл. 131 ГПК, с което правата и законните интереси на длъжника са гарантирани.
Процесният договор за паричен
заем № ***/08.12.2016г.
е
сключен при действието на Закона
за потребителския кредит. Съгласно разпоредбата на чл.
33, ал. 1 от този закон при забава на потребителя кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Според ал. 2 на
същия текст, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. В чл.4 ал.2 от
сключения договор е уговорено, че при неизпълнение на задължението да
предостави обезпечение в срок от 3 дни от сключването на договора заемателят дължи на
заемодателя неустойка в размер на 153,44 лева.
Неустойката е уговорено да се заплати заедно с всяка от погасителните вноски, като
се добавя сума от 9,59 лева. Съдът
счита, че визираните неустойката по чл. 4, по своята правна същност
представляват неустойка, дължима при забава на изпълнението за заплащане на
текущите задължения по кредита, а не неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение. Ето защо съдът приема, че с въвеждането на посочената клауза в
договора се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33
от ЗПК чрез предвиждането на допълнителни плащания, чиято дължимост е изцяло обусловена от допуснатата от длъжника
забава. По смисъла на чл.
21, ал. 2 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна. По тези съображения съдът приема, че посочената клауза, на която
ищецът основава претенциите си за неустойка, се явява нищожна и като такава не
поражда права и задължения за страните по заемното правоотношение. В този
смисъл ответникът не дължи претендираната на нищожно
правно основание сума, а именно: неустойка в размер 153,44 лева, поради което
следва да се отхвърли иска за претендираната сума от 153,44
лв., като неоснователен.
Съдът намира, че така въведените в договора
за заем „такса разходи“ представлява по
съществото си неустойки, дължими при забава в изпълнението за заплащане на
текущите задължения по заема, а не са плащане за покриване на разходи по
събиране на вземането. С предвиждането на тези плащания се цели заобикаляне на
ограничението на чл.
33 от ЗПК и въвеждането на допълнителни плащания, чиято дължимост
изцяло е свързана със забава на длъжника. Съгласно чл.
21, ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за
цел или резултат заобикаляне на изискванията на този закон, е
нищожна. Поради което и предявеният иск за сумата от 45 лева е неоснователен.
Съгласно
изготвената ССЕ, неоспорена от страните, ответникът е извършил плащане в размер
на 37 лв.
При така
приетото от съда заключение по съдебно – счетоводната експертиза и при
приложение на разпоредбата на чл. 23 ЗПК, ответникът следва да заплати
разликата между чистата стойност на кредита и заплатената от него сума по същия
договор сума.
Същевременно с платената от
ответника Р.П. сума, отнесена от кредитора за частично погасяване на вземанията
за неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезщетение и
такса разходи, възлизащи съгласно заключението по съдебносчетоводната
експертиза, в общ размер на 37 лв., следва да се считат погасени останалите
вземания по договора в поредността, установена в
разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. 2 ЗЗД, като се започне
от най-обременителното, доколкото от ответника не е доказана поредността на погасяване на процесните
вземания с извършваните от него плащания. В случая, най-обременителното
задължение е това за главницата по процесния договор
за паричен заем ***/08.12.2016г., поради
което съдът намира, че приетият от експерта размера на останалата непогасена
главница от 400 лв. следва да се намали със сумата от 37 лв. Така, общият
размер на главното задължение възлиза на 363 лв., до който размер предявеният
се явява основателен и следва да бъде уважен, като се отхвърли за разликата над
363 лв. до претендираните 376,41 лв.
Съответно да се присъди
договорна лихва в размер на 23,03 лв. за претендирания
период от 23.12.2016г. до 31.03.2017г. предвид даденото заключение по ССЕ и
отхвърли за горницата над 23.03 лв. до 23.64лв.
На осн. чл.99, ал.2 ЗЗС при прехвърлянето на вземането, новия
кредитор придобива и всички изтекли лихви. В случая се претендира и сумата от 363
лева – мораторна лихва за забава върху търсената
главница. Съдът прие, че задължението по договора за кредит е станала изискуемо
с настъпване падежа на последната погасителна вноска по договора, уговорена на 31.03.2017г. В разпоредбата на чл. 2 от договора
за кредит страните са уговорили плащане на точно определен падеж, поради което
след настъпване на крайния срок за изпълнение - 31.03.2017г., длъжникът изпада в забава. Не се
установява по делото предсрочна изискуемост на задължението, която да обоснове
начален период на задълженото за мораторна лихва в
момент по-ранен от падежиране на задължението,
доколкото съобразно трайната съдебна практика кредиторът следва да се позове на
предсрочна изискуемост на вземането си, което намерение да доведе до знанието
на длъжника и то преди да депозира заявлението в съда. С оглед изложеното и
предвид частичната основателност на вземането за главница и установената от
съда забава, считано от 01.04.2017г., то в полза на ищеца се дължи и мораторна лихва върху уважения размер от 363 лева, за
периода 01.04.2017г.,– 02.10.2018г., което задължение
изчислено служебно от съда с помощта на програмен продукт „Апис
Финанси“ възлиза в размер на 55,46 лева. Предявеният иск следва да бъде
уважен в размер на 55,46 лева, като за разликата над уважения размер до пълно
предявения от 61,01
лв. и за периода от 24.12.2016 год. до 31.03.2017г. следва да бъде отхвърлен.
По разноските:Не
следва да се разглежда направеното от процесуалния представител на ответницата
възражение за прекомерност, доколкото се касае за юрисконсултско
, а не адвокатско възнаграждение дължимо на процесуалния представител на ищеца.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените в
производството разноски, съразмерно с уважената част от иска -225 лв. д.т., и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.,
определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП и
120 лв. за ССЕ или общо 302,60 лв.
Предвид т.12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ВКС на ОСГТК, настоящият състав дължи произнасяне
относно извършените в заповедното производство по чл.410 от ГПК разноски, който предвид изхода на спора следва
да се присъдят
в пълен размер 25 лв. внесена
д.т. и 50 лв. заплатено
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска или сумата от 50,99
лв.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да заплати
на ответника направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част на
иска. Тъй като, липсва направено такова искане, както и представяне на
доказателства в тази насока, разноски не се присъждат в полза на ответника.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните
на основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК, че Р.В.П., ЕГН **********
дължи н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, офис сграда ***
вземането, за което е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от * по ч. гр.
д. № 14813/2018 г. на ВРС сумата от 363 лв. (триста шестдесет и три лева), представляваща
неиздължена главница по Договор за паричен заем № *** от 08.12.2016г. сключен между *** и Р.В.П. вземането
по което е прехвърлено от страна на *** в полза н. „А.з.с.н.в.” ООД /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД, ЕИК *** – понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД/ ЕИК
***/ по силата
на Приложение №1 от 01.07.2017 г. към Рамков договор за продажба на вземания
/цесия/ от 16.11.2010 г., сумата от 23,03
лева (двадесет и три лева и три стотинки), представляваща договорна лихва
за периода от 23.12.2016 г. до 31.03.2017 г., сумата от 55,46 лева (петдесет и пет лева и четиридесет и шест стотинки),
представляваща обезщетение за забава за периода от 01.04.2016 г. до
02.10.2018 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда –
02.10.2018г. до окончателното изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за главница за разликата над 363 лева до претендирания размер от 376,41 лева, за
горницата над 23,03 лева
представляваща договорна лихва до претендираните 23,64 лева и за обезщетение за забава за сумата
над 55,46 лева до
предявения размер от 61,01 лева и за периода от 24.12.2016
год. до 31.03.2017г.
, както
и за сумата от
45,00 лв., представляваща такса разходи по кредита, сумата от 143.11 лв.,
представляваща неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 23.12.2016 г. до 31.03.2017 г.,
като неоснователни.
ОСЪЖДА Р.В.П. да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, офис ***
сумата от 302,60 лв. (триста и два лева и шестдесет стотинки),
представляваща направените разноски в производството по чл.422 от ГПК, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Р.В.П. да заплати н. „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК
*** със седалище и адрес на управление ***, офис ***
сумата от 50,99 лв. (петдесет лева и деветдесет и
девет стотинки), представляваща разноски в производството по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.
№ ч. гр. д. № 14813/2018 г. на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
пред Варненски окръжен съд.
Съдия: