РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. В. Търново, 30.05.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, в съдебно заседание на тринадесети
май две хиляди двадесет и втора година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДИАНКА ДАБКОВА КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
|
при секретар |
С.Ф. |
и с участието |
|
на прокурора |
ТАНЯ КАТРЕВА |
изслуша докладваното |
|
от съдия |
ЧЕМШИРОВ |
|
|
по касационно
наказателно-административен характер дело №10095 по описа на Административен
съд – Велико Търново за 2022г. |
||
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
вр. с чл. 63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. Ц.,
в качеството й на пълномощник на В.О.З. от гр. В. Търново, срещу Решение №
106/01.03.2022г. по НАХД № 1591/2021г. по описа на Великотърновския районен
съд, с което е потвърдено Наказателно постановление №21-1275-001847/20.10.2021г.
на началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – В. Търново, с което на касатора
за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ и
на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер
на 50 лв.
В жалбата и
в представеното писмено становище вх. №2048/10.05.2022г. се релевират
оплаквания за неправилност на съдебното решение поради противоречие с
материалния закон – касационно основание по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, приложими в производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63,
ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Претендира се отмяна на решението на районния съд и
отмяна на обжалваното наказателно постановление. В условията на евентуалност,
моли наложената глоба да бъде отменена поради малозначителност на нарушението. Не
се претендират разноски.
Ответникът
по жалбата – Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – В. Търново, не изпраща
представител и няма ангажирано становище по нея.
Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново
заема становище за неоснователност на касационната жалба.
Административният съд – В. Търново, като прецени
допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно чл.
218 от АПК, приема за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал.
1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК, приложим в
производството по силата на препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ
от ЗАНН и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С Решение №106/01.03.2022г. по НАХД №1591/2021г.
състав на Великотърновския районен съд е потвърдил Наказателно постановление №21-1275-001847/20.10.2021г.
на началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – В. Търново, с което на В.З.
за нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 3 от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ и
на основание чл. 183, ал. 4, т. 8 от ЗДвП е наложено наказание „глоба“ в размер
на 50 лв.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление
съдът е приел, че акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление са съставени от компетентни органи, при спазване на
процесуалните правила по ЗАНН и отговарят на изискванията за на чл. 42 и чл. 57
от ЗАНН. Въззивният съд е обсъдил подробно всички наведени в жалбата възражения
като е преценил същите за неоснователни. Анализирайки събраните по делото
писмени и гласни доказателства, районният съд е приел за безспорно доказано
извършеното от В.З. нарушение и правилно е ангажирана нейната
административнонаказателна отговорност. Решаващият състав е направил извод за
съответствие на приложената от АНО материалноправна разпоредба и санкционната
такава. Изложени са съображения, че нарушението не представлява маловажен
случай и не са налице основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН. Направен е
окончателен извод за законосъобразност на обжалваното наказателно
постановление.
Така постановеното решение е правилно.
От фактическа страна по делото е прието за установено,
че на 03.10.2021 год., около 12.20 часа, във връзка с подаден сигнал за
неправилно паркирал автомобил на ул. "Стефан Стамболов", на автобусна
спирка пред дом № 63, били
изпратени служители на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - В. Търново, които
при пристигането си установили, че в
района на автобусната спирка, очертана с хоризонтална маркировка "M18"
- жълта непрекъсната линия и обозначена с пътен знак „Д 24“, имало паркиран
товарен автомобил "Фолксваген Туарег" с peг. № ВТ 6644 КТ, При
извършената справка било установено, че автомобилът е на „Уникредит Лизинг“
ЕАД, клон Велико Търново и е предоставен на касатора В.О.З.. Поради това, че
същата същата не присъствала на местонарушението, контролните органи съставили
фиш за налагане на глоба от 03.10.2021 г., който поставили на предното стъкло
на автомобила. На 06.10.2021 г. в деловодството на Сектор "ПП" при ОД
на МВР - В. Търново била подадена жалба от В.О.З. против съставения фиш, с
която оспорила процедурата по съставяне на същия, както и твърдението, че е
паркирала неправилно. Извършена била проверка във връзка с която е изготвена докладна
записка от инспектор „Отчет на ПТП, АНД и ИАД“ в сектор "ПП" при ОД
на МВР - В. Търново. На 12.10.2021г., след като била призована, З. се явила в Сектор
"Пътна полиция“, където попълнила декларация на основание чл. 188 от ЗДвП.
В присъствието на З. бил съставен АУАН № 1930 (бланков № 0283352) за
извършеното нарушение по чл. 98, ал. 2, т.3 от ЗДвП, подписан без възражения.
Съставеният от контролните органи фиш за налагане на глоба бил анулиран. В
срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН срещу АУАН било подадено възражение, по което
след като била извършена повторна проверка, завършила с докладна записка с рег.
№1275р-6756/20.10.2021г., е издадено НП № 21-1275-001847 от 20.10.2021 г., връчено
лично на В.З. на 11.11.2021 год. Същото е обжалвано в законоустановения срок
пред ВТРС.
Настоящият състав намира изводите на районния съд за
съответстващи на доказателствата по делото и на приложимото право. При
безспорно установена фактическа обстановка, правилно административнонаказващият
орган и районният съд са приели, че касаторът е извършил нарушение по чл. 98,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП. За да постанови
съдебния си акт, районния съд е спазил служебното начало, като за изясняване на
фактическата обстановка по делото са събрани писмени и гласни доказателства,
обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Предвид събраните доказателства е
била изяснена обективната истина, а постановеното решение не почива на
предположения. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са
направени едни, а не други изводи, без да са изопачени доказателствата и без да
се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи
извода в смисъл, че решението е незаконосъобразно. Въззивният съд е изложил
подробни и обосновани мотиви и е достигал до правилен извод за
законосъобразността на НП.
Направените с касационната жалба оплаквания вече са
били наведени и поддържани пред въззивния съд, който е изложил последователни и
правилни мотиви защо не ги възприема. Тези съображения на съда напълно се
споделят от настоящия състав и не следва да бъдат приповтаряни, а на основание
чл. 221, ал. 1 от АПК препраща към тях.
В допълнение настоящият касационен състав намира за
необходимо да отбележи, че разпоредбата на чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП
забранява паркирането на спирките на превозните средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници, като легалните определения за „престой“ и
„паркиране“ се съдържат в чл. 93, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, дефинирани и в § 1, т.
44 и 45 от ППЗДвП. В конкретния случай, няма спор, че в процесния лек автомобил
не е имало водач, нито се е извършвала товаро-разтоварителна дейност до
собствения на касатора магазин в близост или да се е извършвало качване и слизане
на пътници, когато автомобилът е бил установен от органите на МВР. Поради това,
правилно е преценено, че МПС-то не е било в състояние на престой, а паркирано
по смисъла на чл. 93, ал. 2 от ЗДвП.
На следващо място, съдът намира, че извършеното от
касатора деяние е безспорно доказано и съдържа от обективна страна признаците
на административно нарушение, изразяващо се в нарушаване забраната на чл. 98,
ал. 2, т. 3 от ЗДвП. От данните по делото, в т.ч. от приложения по делото
снимков материал, по несъмнен начин се установява, че автомобилът на З. е бил паркиран на
спирката за обществен превоз на пътници, обозначена с пътен знак Д-24 -
"Автобусна спирка", разположена на ул. Ст. Стамболов“ в град Велико
Търново, в непосредствено близост до „Общинска банка“ АД и хотел „Панорама“. В
тази връзка, неоснователно е твърдението на касатора, че не е съзнавал, че
паркира на автобусна спирка, предвид липсата на пътна маркировка, очертаваща
площта, явяваща се зона за спиране на превозни средства за обществен превоз на
пътници. По отношение на зоната на действие на този знак следва да се има
предвид разпоредбата на чл. 55, ал. 11 от ЗДвП, съгласно която при неоформена
със специално уширение на пътното платно, краят на спирката се определя от края
на пътна маркировка М14, или ако няма такава - където е последният указател с
номерата на линиите и разписанието им, или на 50 метра след знака. По делото е
безспорно доказано, че към датата на извършване на нарушението (03.10.2021г.) в
района на автобусната спирка е била очертана площ, забранена за паркиране на
пътни превозни средства. Но дори съвсем хипотетично да се приеме за вярно
твърдението на касатора, че в действителност такава маркировка не е била
положена към момента на извършване на нарушението, следва да се посочи, че при
ненанесена пътна маркировка по арг. от чл. 55, ал. 11 от ЗДвП краят на зоната
се определя съобразно последния указател с номерата на линиите и разписанието
им или на 50 метра след знака, т.е обозначаването на спирка на превозните
средства от редовните линии за обществен превоз на пътници е допустимо и без
полагането на съответната маркировка, стига началото на зоната на спирката да е
маркирано със знак "Д24", какъвто в случая е налице, а освен това е
налице и уширение за спирка. В случая, в целия участък, в който се намира
автобусната спирка, е забранено паркирането на автомобили, което е надлежно
означено с пътен знак "Д24" Автобусна спирка" и непосредствено
след това е поставен и пътен знак В-28 "Забранено е паркирането" (с
изключение на автомобили и гости на хотела). Вярно е, че на касаторът като лице
с трайно увреждания, законът предоставя определени привилегии, но същите не са
неограничени и не включват дерогация на забраната за паркиране на спирка на
градския транспорт.
Обстоятелството дали паркираният лек автомобил създава
пречка за останалите участници в движението не е елемент от фактическия състав
на нарушението по чл. 98, ал. 2, т. 3 от ЗДвП , поради което направените в касационната
жалба възражения в тази насока са неоснователни. В случая е достатъчно МПС да е
спряно/паркирано на спирка на превозните средства от редовните линии за
обществен превоз на пътници, без да е необходимо да се възпрепятства
възможността за придвижване на другите участници в движението.
Правилен е изводът на ВТРС за неприложимост на чл. 28
от ЗАНН, тъй като деянието не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Всеки водач, който
извършва нарушение на правилата за движение, би трябвало да съзнава, че задължението
му да спазва тези правила не е самоцелно визирано от закона, а е насочено да
осигури сигурност на участниците в движението. Обстоятелството, че предимството,
разписано в чл. 67 от ЗДвП за водачите на МПС от редовните линии на
градския транспорт (съответно задължението за останалите водачи), е от особено
значение и е установено в насока охраняване на обществения интерес. Спирките на
публичния транспорт традиционно са свързани със събиране на множество лица на
едно място, като придвижването им е свързано с качване и слизане от превозните
средства. Допълнително, водачите на автобуси от редовните линии за обществен
превоз транспортират и отговарят за живота и здравето на множество лица, като
предвид това, в насока осигуряване безопасността и комфорта на ползвателите на
услугата, е необходимо установяване на предимство на превозните средства, които
са част от публичния транспорт.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК касационната
инстанция обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, като в ал. 2
от същия член е визирано, че за валидността, допустимостта и съответствието на
решението с материалния закон съдът следи служебно. Обжалваното решение е
валиден и допустим съдебен акт, като същото е постановено при правилно
тълкуване и прилагане на закона.
Ето защо, след като не са налице заявените с жалбата
касационни основания за отмяна на решението, настоящия състав приема то да бъде
оставено в сила.
Водим от горното и на основание чл. 63в от ЗАНН, вр. с
чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, Административния съд – В. Търново
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение № 106/01.03.2022г. по НАХД № 1591/2021г. по описа на
Великотърновския районен съд, с което е потвърдено Наказателно постановление
№21-1275-001847/20.10.2021г. на началник сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР –
В. Търново.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.