Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 04.01.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II въззивен граждански състав, в публично заседание на пети
декември през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. РЕНИ СПАРТАНСКА
2. Мл.
съдия СИЛВИЯ ИВАНОВА
при секретаря П. П., като
разгледа докладваното от мл. съдия Иванова в.гр.д.
№767 по описа за 2018г. на Окръжен съд-Плевен, на основание данните по делото и Закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение №1133 от 13.07.2018г.,
постановено по гр.д.№8919/2017г. по описа на Районен съд – Плевен, съдът е осъдил на основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД „В***” ЕООД, със седалище и
адрес на управление гр.Плевен, ***, ЕИК *** да заплати на И.И.В. с ЕГН **********
***, Н.Н.В. с ЕГН ********** *** и Н.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата от
17 184 лв. (по 5 728,00 лв. за всеки от ищците), представляваща
обезщетение за причинени им на 31.08.2017г.
и на 05.09.2017г., имуществени
вреди като собственици на едноетажна масивна жилищна сграда, находяща се в с. С., ***, изразяващи се в
пропадане основите на сградата, денивелация на подовете и покривната
конструкция, срутване и разрушаване на стена на стая в западната част на
сградата, тотално наводняване на избеното помещение, множество пукнатини с фуги
с ширина до 15 см. по стените, подовете и таваните, в резултат на което
сградата е напълно неизползваема по предназначение, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 05.09.2017 г. до окончателното изплащане на сумите
на всеки един от тримата ищци.
Със същото решение е осъдил
на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД,
„В***“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр.Плевен, ***, ЕИК *** да заплати на И.И.В. с ЕГН ********** ***,
сумата от 2 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди вследствие пропадане на сградата, находяща се в село С., ***, изразяващи
се в стрес, лични неудобства и притеснения, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 31.08.2017 г. до окончателното изплащане на главницата,
като е отхвърлил претенцията до размер на 5000 лв. като недоказана.
Със същият съдебен акт е осъдил „В***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен,
***, ЕИК *** да заплати на И.И.В. с ЕГН ********** ***, Н.Н.В. с ЕГН **********
*** и Н.И.В. с ЕГН ********** ***, сумата от 1562,47лв., представляваща
деловодни разноски по компенсация.
Решението на РС-Плевен е
постановено при участие на трето лице - помагач на ответната страна - ЗАД „Б*****“,
ЕИК ***.
Срещу така постановеното
решение са депозирани две въззивни жалби
– първата с Вх.№21184/14.08.2018г. от ЗАД
„Б*****“ и втората с
Вх.№22013/28.08.2018г. от „В***” ЕООД Плевен.
Във въззивната жалба от ЗАД
„Б*****“, ЕИК ***, трето лице - помагач на ответната страна в
първоинстанционното производство, чрез юрисконсулт Н.Б.Н., са наведени доводи,
че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се,
че при произнасянето си съдът неправилно
е приел, че са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.
49 ЗЗД. Посочва се, че действията на
лицата, които са отстранили процесните
аварии не могат да бъдат определени като неправилни и незаконосъобразни. Изложени
са съображения, че липсва пряка причинна връзка между изпълнението на работата и вредоносните действия. Релевирани
са доводи, че не са представени доказателства за състоянието на имота предвид
авариите, бил ли е същият годен за обитаване,
както и връзка между увреждането
и размера на вредата. В този смисъл се излагат съждения за овехтяване на
сградата, както и липса на данни за количеството вода, което е изтекло, както и
дали само то е довело до увреждане на
имота. Твърди се, че не са представени
доказателства, включително и разходо – оправдателни документи, че имотът е
бил поддържан и са се извършвали ремонтни дейности по него. В тази
връзка се сочи, че съдът неправилно е кредитирал свидетелските показания във
връзка с планиран поддържащ ремонт на къщата. Изложени са възражения
относно възприетата от РС-Плевен
стойност на щетите, като се поддържа, че същият е прекомерен и не отговаря на действителната им стойност.
Оспорен е и приетият от РС-Плевен размер на причинените неимуществени вреди на И.И.В.,
като са изложени доводи, че не отговаря на
понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Иска се обжалваното
решение да бъде отменено, а в условията
на алтернативност - да бъде намален
размера на присъдените имуществени и неимуществени вреди, с всички произтичащи
от това законови последици.
Препис от въззивната жалба,
подадена от ЗАД „Б*****“, е връчен на „В***” ЕООД, като в законоустановения
срок е депозиран отговор от адвокат Б. В. от АК-София, в което е изложено
становище, че същата е основателна.
Препис от въззивната жалба,
подадена от ЗАД „Б*****“, е връчен на въззиваемата страна И.И.В., Н.Н.В., Н.И. В.,
чрез адвокат В.Н. ***, като в
законоустановения срок е постъпил отговор от адвокат В.Н. ***, в който са
изложени доводи, че същата е неоснователна. Посочено е, че аргументите във
въззивната жалба до голяма степен
съвпадат с изложените във въззивната жалба от „В***” ЕООД, по която
въззиваемата страна вече е депозирала
подробен писмен отговор от 02.10.2018г, който изцяло се поддържа.
Във въззивната жалба от „В***”
ЕООД, ЕИК *** чрез пълномощник адвокат Б. В. от АК-София са изложени
съображения, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на
материалния закон, както и че е необосновано. Твърди се, че дадената от съда
правна квалификация е погрешна, като са релевирани доводи, че правилното квалифициране на исковата
претенция би следвало да е по чл. 50 ЗЗД, което би довело до различно
разпределение на доказателствената тежест и респективно друг изход на делото. Сочи се, че не е
изпълнен фактическият състав на твърдяното от ищците непозволено
увреждане, тъй като не е доказано
възлагането на работата, липсва противоправно поведение от страна на
дружеството, налице е добросъвестно изпълнение на задълженията на дружеството в
качеството му на „ВиК“-оператор, не е доказана причинно-следствена връзка между
твърдяното от ищцовата страна
неизпълнение на задължението на
„ВИК“ да поддържа водопреносната мрежа в
изправно състояние и нанесените щети
върху постройката, както и че „ВИК“ не е собственик на водопреносната мрежа. Изложени са
съображения, че вода изобщо не е текла в посока имота, както и че теренът, на
който е построена къщата, е със силно
изразени пропадащи свойства (льосова
основа). Твърди се, че не е възможно напуканите стени и частичното пропадане на носещата колона да са
причинени единствено поради авария на водопровода. Изразено е становище за съпричиняване от страна на въззиваемата
страна чрез бездействие, поради обстоятелството,
че постройката не е поддържана чрез ремонтни дейности. Изложени са доводи, че
определеното от РС-Плевен обезщетение за имуществени вреди е завишено и не
отговаря на действителното състояние на постройката, която е овехтяла сграда,
построена през 1960 г. Оспорва се и присъденото обезщетение за неимуществени
вреди, като се сочи, че негативните изживявания, които И.В. претендира да е
претърпял, са силно преувеличени и недоказани. Твърди се,
че РС-Плевен не е обсъдил възраженията на „ВИК“ и е постановил необосновано
решение. Иска се обжалваното решение да бъде отменено, като предявените искове
бъдат изцяло отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Претендират се
разноски за двете инстанции.
Препис от въззивната жалба,
подадена от „В***” ЕООД, е връчен на ЗАД
„Б*****“, като в законоустановения срок е депозиран отговор от юрисконсулт Надя
Б.Н., в което е изложено становище, че същата е основателна.
Препис от въззивната жалба,
подадена от „В***” ЕООД, е връчен на въззиваемата страна И.И.В., Н.Н.В., Н.И. В.,
като в законоустановения срок е постъпил отговор от адвокат В.Н. ***, в който
са изложени доводи, че същата е неоснователна. Посочено е, че действително исковата претенция е предявена
по чл. 50 ЗЗД, но с доклада на РС-Плевен
по делото е дадена друга квалификация-по
чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД, която е възприета изцяло от ищците в първоинстанционното
производство. Твърди се, че дружеството не е собственик на мрежата, но съгласно Договор за предоставяне на водоснабдителни и
канализационни услуги, има задължения за стопанисване, поддръжка и
експлоатация, които не е изпълнило и това е довело до настъпилата увреда върху
имота. Наведени са аргументи, че територията на с. С. е характерна с льосовата си почва, но това не е
единствена причина за вредоносния резултат, тъй като в противен случай
би следвало всички къщи на територията
на селото да се разрушават след по-обилен дъжд или снеготопене. Изложени са
доводи, че причинната връзка между бездействията на „ВИК“ за поддръжка
и изправност на амортизираната мрежа, и последвалите технически действия за отстраняване аварията, са довели до повторна авария и ново, по-обилно наводняване. Оспорват се аргументите във въззивната жалба,
свързани със съпричиняване, като се твърди, че фактът на построяване на сградата
през 1960 г. не означава, че същата е неподдържана. Счита се, че присъденото
обезщетение за имуществени вреди е
адекватно на увредите по сградата, тъй като състоянието й е до степен негодност и опасност за живеене,
както и пълна невъзможност за ползването й в сегашното състояние. Изложени са
доводи, че сградата е частично увредена
и в случая въззиваемите са изразили
изрично желание за възстановяване и ремонтиране на семейната фамилна къща, а не за закупуване на нов имот в същото село.
Акцентирано е, че хипотезата на закупуване на нова къща би била налице при безвъзвратно погиване на цялата сграда,
какъвто случай не е налице. Не се оспорва присъденото от РС-Плевен обезщетение за неимуществени вреди
под претендирания от И.В. размер. Счита
се, че претърпените от И.В. силен стрес,
болки и притеснения са доказани и присъдената от РС-Плевен сума
съответства на техния размер. В този смисъл се иска обжалваното решение да бъде
потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно. Претендират се сторените разноски.
В проведеното
пред въззивния съд заседание на 05.12.2018г., дружеството въззивник ЗАД „Б*****“
се представлява от юрисконсулт Н. Н., която поддържа изложените във въззивната
жалба доводи за незаконосъобразност на решението на РС-Плевен. Моли първоинстанционното
решение да бъде отменено изцяло, алтернативно
да бъде намален размерът на обезщетенията за имуществени и неимуществени
вреди, с произтичащите от това законови последици.
В проведеното
пред въззивния съд заседание на 05.12.2018г., дружеството въззивник „В***” ЕООД
Плевен се представлява от адвокат Б. В. от САК, който поддържа изложените във
въззивната жалба доводи за незаконосъобразност на решението на РС-Плевен. Моли първоинстанционното
решение да бъде отменено изцяло, като акцентира, че присъденият размер на обезщетението за имуществени вреди
от РС-Плевен би довел до неоснователно обогатяване на ищците в първоинстанционното производство. Претендират
се разноски, като се представя списък.
Въззиваемите Н.В.
и Н.В., редовно призовани чрез адвокат В.Н.
***, не се явяват пред въззивния съд в проведеното заседание на 05.12.2018г. Въззиваемият И.В. се
явява лично и с адвокат В.Н. ***. Адвокат
В.Н. уточнява, че Н.В. и Н.В. са редовно призовани за заседанието, получил е
техните призовки, но не ги представлява
пред въззивната инстанция. По същество излага доводи, развити в отговорите на
въззивните жалби. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и
законосъобразно и моли да бъде изцяло
потвърдено. Претендира сторените във въззивното производство разноски, за които
представя списък. Въззиваемият И.В. поддържа изложеното от адвоката си, като акцентира, че ремонтът
на тръбите е бил некачествен и това е
причината за вредите по къщата, тъй като
след авариите е имало дъждове, снеготопене и едно земетресение, от
които къщата му не е пострадала.
Плевенски
окръжен съд, след като прецени
посочените във въззивната жалба
оплаквания, становищата на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа
следното:
Въззивните
жалби са подадени в законоустановения срок от активно легитимирани страни,
поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, същите са
частично основателни, във връзка с оплакване за размера на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди.
Пред Районен съд – Плевен е предявен иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 49 вр. чл.45 вр.
чл.52 ЗЗД.
Установява се от приложеното ч.гр.д.
№7071/2017г. по описа на Районен съд-Плевен, че същото е образувано
на 11.09.2017г. на основание депозирана от И.И.В. молба за обезпечаване на доказателства
по чл. 207 ГПК. Посочено е, че вследствие на авария във водопреносната мрежа на с. С., обл.Плевен, на 31.08.2017г. и
втора авария на 05.09.2017г., са
настъпили увреди по къща, находяща се на
***. Допусната е съдебно-техническа експертиза, която е изслушана и приета в открито съдебно заседание. Същата е дала
заключение, че къщата датира съществуването си от шестдесетте години на миналия
век, представлява масивна сграда, с каменни
основи, тухлени носещи стени, дървен скатен покрив с керемиди,
построена върху терен с лабилна структура. Вещото лице П. В. е посочило, че състоянието на сградата е
аварийно-рисково; щетите върху нея се изразяват в разрушена носеща стена, наличие на аварийни
пукнатини по стените и таваните; настъпилите щети са в резултат на масирано наводняване на терена около сградата; стойността на необходимите средства за възстановяване целостта на сградата е
17184 лева; пазарната стойност на разходите
за възстановяване целостта на сградата
е 4491 лева. Към заключението е приложен снимков материал. В съдебно
заседание вещото лице е посочило,
че е изчислило стойността на преизграждане
на западната част от сградата, за която е необходимо цялостно преизграждане,
предвид настъпилите поражения. Посочено е, че преките, действителни
разходи за възстановяване на имота до
вида, в
който е бил, са 17000 лева. На
поставен въпрос какво означава пазарна
стойност на разходи за преизграждане, вещото лице е отговорило, че отчитайки
състоянието на сградата преди аварията и
нейното физическо овехтяване, е дал и
вариант на евентуално обезщетение, без
да има поставена такава задача, но е посочил и тази стойност като пояснение, че
сградата не е била в състояние като
нова. Вещото лице е заявило, че размерът около 4000 лева представлява отчитане на физическата годност на сградата към момента,
предвид овехтяването. На лист 13 от делото се намира призовка до „ВиК“ ЕООД Плевен, за участие в
открито съдебно заседание. същата е връчена на 15.09.2017г. на юрисконсулт
Елена Д. У.. В проведеното на 28.09.2017г. открито съдебно заседание не се
е явил представител на „В***” ЕООД Плевен. Поради изчерпване на спора,
производството по делото е прекратено, след
приемане на заключението на вещото лице, както и на представени писмени
доказателства.
Производството
по гр.дело №8919/2017г. по описа на РС-Плевен е образувано по искова молба от И.И.В.,
Н.Н.В. и Н.И.В., представлявани от адвокат В.Н. ***, против „В***” ЕООД Плевен.
В исковата молба като правно основание е
посочен чл. 50 ЗЗД с цена на иска 17184
лева и чл. 52 ЗЗД с цена на иска 5000 лева, и обща цена на исковете 22184 лева.
С Определение №389/31.01.2018г. РС-Плевен е дал правна квалификация на първия иск по
чл.49 вр. чл.45 ЗЗД, а на втория иск- по чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД, като
е разпределена доказателствена тежест на страните. В публично съдебно заседание
на 27.02.2018г. проекта за доклад е утвърден, като в него са допълнени фактическите твърдения на
ищците, както и твърденията на третото лице-помагач ЗАД „Б*****“. Уточнено е
ищците, че всеки от тримата претендира по 5728 лева имуществени вреди, ведно
със законната лихва върху сумата, които
като общ размер формират сумата от 17184 лева.
По делото не се
спори между страните, че на 31.08.2017г.
и на 05.09.2017г. на територията на с. С., обл.Плевен са настъпили
аварии. За същите от „В***” ЕООД Плевен са съставени съответно Протокол за
отстранена авария №282 от 01.09.2017г. и Протокол за отстранена авария №287 от
05.09.2017г. И за двете аварии въззиваемата страна И.В. е уведомил писмено „В***”
ЕООД Плевен, което дружество от своя страна е уведомило писмено ЗАД „Б*****“. „В***”
ЕООД Плевен е уведомило писмено И.В., че поради сключена застраховка „Обща гражданска отговорност“ със
ЗАД „Б*****“, след оглед на щетите от застрахователната компания следва да бъде
взето становище за размер и необходимост от изплащане на обезщетение. И.В.
депозирал Уведомление Вх.№297/15.09.2017г. до ЗАД „Б*****“, в което описал
щетите и посочил, че е образувано
ч.гр.д. №7071/2017г. по описа на РС-Плевен за обезпечаване на доказателства
(лист 16 от делото). На 14.09.2017г. и на
19.09.2017г. представители на ЗАД „Б*****“ са съставили констативни протоколи
за извършване на оглед.
По делото е безспорно, че увреденият имот е собственост на въззиваемите.
От показанията в първоинстанционното производство на свидетелката
Д. Ц. В., П. Й. В., Т. А. П., М. В. А. се установява, че въззиваемият И.В.
посещава наследствения имот в с. С. периодично, като имота не е постоянно
обитаем. В двора имало насаждения, за
които И.В. се грижел, когато идва в почивни дни-събота и неделя.
По данни на свидетелите Д. Ц. В., П. Й. В., Т.
А. П., дадени в първоинстанционното производство, И.В. много ценял тази къща, тъй като живял в нея
като дете и я свързвал с покойния си баща. Свидетелката Д. В. посочва, че съпругът й И.В. възнамерявал
да се установи да живее на село за
постоянно, след като се пенсионира.
От показанията в
първоинстанционното производство на свидетелката Тодорка П. се установява, че
същата е посетила имота след първата авария, за която е била уведомена по
телефона от И.В.. Посочва, че самият той не е могъл да дойде веднага, тъй като
е бил на работа. Тя твърди, че в мазето е било пълно с вода, а само по
циментовата пътека на двора, можело да се стигне до дома, тъй като из двора
текла вода. Дошъл служител на „ВиК“ ЕООД, когото тя посочва,че разпознава
визуално като свидетел по делото, и същият започнал да изтегля вода от
наводненото мазе. Уточнява, че на следващия ден служителите на „ВиК“ ЕООД са
започнали да копаят и да полагат нови тръби. Забелязала, че откъм улицата има
напукване на стената на къщата, от посоката, от която е дошла водата. Искала да
влезе вътре, но граждани не й позволили. За втората авария тя съобщила на И.В.,
отново искала да влезе в имота, но не й позволили, защото е опасно. На
следващия ден паднала стена от къщата, така че се виждали мебелите-гардероб и
шкафове от улицата, спалнята била изкривена. Външната врата на къщата била
изкривена, а таванът се продънил. Свидетелката заявява, че къщата е построена от баща й А. В. Н., който живял
в нея до смъртта си. След това за дома
се грижел И.- неин брат и баща на въззиваемия И.В.. Самата тя се е отказала от
наследство, защото е обичала брат си И. и племенника си И.В.. Заявява, че до
седемгодишна възраст И.В. е живял в този
дом. Твърди, че след смъртта на баща му той е поддържал къщата-покрив, двор, почистване от сняг. Отглеждал е
насаждения в двора. Тапети били залепени в дома през 2013г. Заявява, че И.В.
бил приготвил вар, за да лепи капаците
на покрива. През зимата я посещавал,
защото домът й е топъл и има готова храна. Преди авариите не е виждала
пукнатини из къщата. След авариите посочва, че е узнала от И.В., че поради
стрес е повишил кръвното налягане и е
започнал да приема лекарства.
От показанията в
първоинстанционното производство на свидетелката П. В. - съседка и роднина на И.В., се установява, че
последния като дете е живял в къщата, докато тръгне на училище, а след това –
по време на ваканции. След смъртта на баща си е поел грижите за наследствената
къща, като е отглеждал овощни дръвчета, лозя. Редовно е почиствал покрива от
сняг, а улуците от листна маса. Приготвял се да подменя цигли на покрива и да
поднови капаците на покрива. Една ограда разделяла имотите им и П. В. имала преки наблюдения
върху къщата на И.В.. На 31.08.2017г. свидетелката П. В. забелязала, че
шахтата, където е водомера, е пълна с
вода повече от половината. Повикала водопроводчик, който обяснил, че е
възникнала авария. Спрял водата и повикал група от „ВиК“ ЕООД. На следващия ден
свидетелката забелязала, че служителите разкопават по дължината на канала на улицата и разбрала, че се подменят
спукани тръби. Възприела, че са кални и счупени. След полагане на тръбите,
изкопа останал незаринат. В последствие забелязала, че сменените тръби са се
надигнали, водата е стигнала до нейната къща. Къщата на И.В. се била напукала и
наклонила. Посочва, че къщата му в западната си част паднала още след първото
наводнение, а в последствие се рушала постепенно, паднали касите с прозорците,
падали тухли, греди и се разлагали. Само една стая останала незасегната.
Служител от „ВиК“ ЕООД изтеглил вода от изкопа на улицата, но не и от мазето на
И.В., тъй като било опасно да се влезе. Свидетелката посочва, че краката й
потъвали и също не могла да влезе в
къщата на И.В.. Заявява, че водата е стигнала до тяхната къща, като са им отпуснали обезщетение от 498 лева за
пропукване на стена. Твърди, че И.В. е започнал да приема лекарства за високо
кръвно налягане след тези случаи, а
преди това е нямал здравословни оплаквания. Известно й било, че И.В.
възнамерява да живее постоянно в къщата, след като се пенсионира, а сега същата
е негодна и опасна за обитаване. Посочва, че е правен ремонт – лепени са тапети
преди години, а периодично И.В. се е грижел за почистване на таван и други
ремонти. Подготвял се е да обновява покрива на места, където циглите са
износени. Гостувал често на леля си, за вечеря и за преспиване, всяка събота и
неделя посещавал имота, като летния период
е можел да остане да нощува. Свидетелката заявява, че къщата е била в
добро състояние и идеално обзаведена.
От разпита в
първоинстанционното производство на
свидетеля В.Б.Г. се установява, че изпълнява длъжност „Техник електромашини и
автоматика“ във „ВиК“ ЕООД Плевен. Посочва, че е запознат с двете аварии.
Имотът на И.В. му е изглеждал
необитаем, имало е голяма растителност. Поради
първата авария разкопали голяма част от улицата, за да бъдат подменени
старите етернитови тръби, тъй като след
напояване на почвата с вода се пукали. Изкопали до здрава част на почвата,
прекарали пластмасови тръби и ги залепили. Изкопът бил
дълъг около 30-40 метра, като според свидетелят аварията се е случила
постепенно и дълго време е напоявала
почвата, като не може да се прецени колко точно вода е изтекла под земята, нито
за какъв период. Според свидетеля минимум седмица дори до месец е било възможно
да е съществувала аварията. Изкопът бил пълен с вода, мокър и кален, почвата стояла като тиня,
смесица на пепел с пясък и не би могла да удържи тежестта на къщите. Свидетелят
посочва, че втори път е възникнала авария, от техническо естество, поради
монтираните съединители. Пояснява, че старите тръби били етернитови, а
новата-пластмасова, и поради високото налягане пластмасовата се е извадила.
Уточнява, че поставените за отстраняване на аварията тръби не били подходящ
модел, но не разполагали с други в склада, затова поставили наличните, които
се извадили в последствие. Заявява, че същата къща е била вече с отвор около десет сантиметра
откъм кръстовището, но не е видял паднала стена. Втората авария била
отстранена със закупена „жиба“ с
по-разширен обхват, която да е подходяща
. Посочва още, че наклонът на изкопа е към улицата надолу, а не към къщата, но
вида на почвата, след като се измокри, се превръща в тиня и задържа вода,
поради което би могло да има измокряне
на почвата във всички посоки. Посочва, че подобни аварии се случвали в селото
веднъж на 2-4 години.
От разпита в
първоинстанционното производство на свидетеля М. В. А. се установява, че
изпълнява длъжност „Водопроводчик, инкасатор и помпиер“ във „ВиК“ ЕООД Плевен.
Посочва, че отговаря за помпената станция на селото. Запознат е с
двете аварии, като след първата е
използвал потапяща помпа в мазето
на И.В., където е имало около 50 сантиметра вода. Посочва, че за да просмуче
водата в къщата на И.В., вероятно е
имало дупки на къртици, а и самият вид на почвата е специфичен. Останали са
около „два пръста“ вода по пода, които
не са могли да бъдат уловени от помпата. Забелязал усукване на входната врата. За причина на аварията сочи
спукване на етернитов водпровод. Тръбите
били съединени с бакелитови
муфи. Имало остаряване на трасето, и авариите винаги се случвали на муфа.
Трябвало да се копае до здрава, суха почва. Спрял водата централно.
Етернитовите тръби били подменени с пластмасови. От силното налягане обаче,
водата избила, в частта на муфата. При тази втора авария целия изкоп на улицата
бил пълен почти до горе с вода –
квадратура около 20 метра, размери 1,20м. на 1,30м. ширина и дълбочина. При
втората авария свидетелят посочва, че в
двора на къщата на И.В. е имало вода, която е била на нивото на
стълбите. В мазето е имало малко вода, която не можела да се улови от помпата.
Посочва, че е предупредил съседите да не влизат в имота, защото има напукване
на къщата и е опасно. След отстраняване на аварията, следващите дни се чувал
пукота от къщата. Към момента къщата е без едната стена, като се виждали мебелите от улицата. Уточнява, че е изпомпвал вода до идване на
авариен екип, защото той не разполага техника и части и помага доколкото му е възможно. Посочва, че И.В. посещавал имота по-често
летния сезон, като му отчитал консумация от един до максимум три куб.метра.
През останалото време нямало консумация на вода. Виждал е асми и дървета в имота. Къщата не била постоянно обитаема,
оставена на разруха, с изключени на „козметични“ ремонти като смяна на прозорци
и боядисване. След авариите срещнал
случайно И.В., който му споделил, че от притеснение е покачил кръвното
налягане.
Настоящият
въззивен състав кредитира показанията на всички
тези свидетели, същите взаимно се допълват и не си противоречат. Съдът взе
предвид възможната заинтересованост на свидетелите Д. В., Т.а П. и П. В.,
предвид родствена връзка с въззиваемия И.В., но същевременно отчете, че тези
свидетели имат най-преки и непосредствени впечатления от състоянието на имота преди и след авариите и състоянието на И.В.
след установяване на щетите.
В качеството на свидетел пред
РС-Плевен е разпитан и Крум Борисов Ч., постил имота като представител на ЗАД „Б*****“ за извършване на оглед. Посочва, че седем-осем дни след
аварията е посетил имота, като не е виждал вода или заблатяване. Видял е
пукнатини и срутване на една от стените. Посочва, че къщата не е защитена нито от тротоар, нито от плочник,
намира се на кръстовище, и прииждаща вода би се изливала в основите на къщата.
За льосовата почва било характерно измокряне и просмукване, а е
възможно и действие на гризачи да са подровили основите на къщата. Смята, че за
льосовата основа е нужно
водонапиване в продължение на цял месец,
за се случи такова дълбочинно потъване на почвата. Посочва, че къщата е
овехтяла с годините, имало паяжини, дворът бил запуснат, неокосен от трева и
непроходим. Посочва, че сградата била паянтова и измокряния и просадки са обичайни за неустойчиви сгради. Сочи, че
пукнатините са стари, отпреди авариите, не са пресни пукнатини, а вече
съществуващи такива, разширени от авариите. Счита, че пропадането е резултат на многократни заливания на къщата.
Пояснява, че не е геолог. Заявява, че е
направил констатация за потъване на къщата и пукнатини, но не е давал
заключение, че те са в резултат именно на това заливане. В протокола отразявал
повода за който е изпратен на оглед,
заявеното събитие, а не че той констатира събитието. Заявява, че теренът около
къщата е пропаднал като релеф, просадката била на самия терен. Къщата е изглеждала необитаема, не е забелязал тапетите да са подменяни. Посочва,
че в с.С. е имало друг случай, в който авария е останала незабелязана дори
от служители на „ВиК“ ЕООД Плевен в продължение на месец.
Настоящият въззивен състав кредитира
показанията на свидетеля К. Ч., доколкото същите отразяват състояние на имота и
терена, и то 14 дни след настъпване на първата авария, респективно 9 дни след
настъпване на втората авария. В останалата си част показанията на свидетеля
следва да бъдат кредитирани и обсъждани доколкото кореспондират с останалите
събрани гласни и писмени доказателства. Правилно РС-Плевен е констатирал противоречия между изготвения
протокол и депозираните свидетелски показания, но настоящият въззивен състав
кредитира показанията досежно наличието на пукнатини и срутване на една от стените. В частта си
относно спецификата на льосовата почва и напояването на терена, показанията на
К. Ч. също кореспондират с останалите събрани гласни доказателства. От
обсъдените по-горе свидетелски показания
на служителите на „ВиК“ ЕООД Плевен се потвърждава, че льосовата почва е възможно постепенно да се напоява с вода, поради което добива тинест
характер, което прави терена по-слаб. В частта си за наличие на пукнатини от
преди авариите, които единствено са се задълбочили, настоящият въззивен състав
не кредитира показанията на свидетеля К. Ч., тъй като не кореспондират с
останалия събран доказателствен материал. Видно от всички останали свидетелски
показания, къщата не е била опасна за живеене и И.В. е посещавал периодично имота, като понякога е
нощувал там. В самия констативен протокол, изготвен от К. Ч. е отразено, че „за
момента 50% от къщата е с деформации, които ги правят опасна за използване“. В
тази връзка показанията на свидетеля, че всички пукнатини са били съществуващи
отпреди, не се кредитират от настоящия състав. Настоящият съдебен състав не
дава вяра и на показанията на свидетеля досежно вида на постройката-паянтова.
Видно от изслушаната и приета
съдебно-техническа експертиза по ч.гр.д. №7071/2017г. се касае за масивна сграда, с каменни основи,
тухлени носещи стени и дървен скатен покрив с керемиди. В назначената и
приета в първоинстанционното
производство съдебно-техническа експертиза е дадена същата квалификация на
сградата. В назначената и приета в първоинстанционното производство тройна съдебно-техническа и
оценителна експертиза също е посочено, че се касае за масивна жилищна сграда с
основи от каменни зидове, ограждащи и преградни зидове от тухли единички,
подови и тавански конструкции дървен гредоред
и покрив от дървена конструкция, покрита с цигли.
В качеството на
свидетел пред РС-Плевен е разпитана и Ю. И. Т.. Същата заявява, че познава И.В.,
тъй като е личен лекар на децата му.
Посочва, че последното тримесечие на 2017г. в края на ноември 2017г., той
отишъл в кабинета й разтревожен и със
силно зачервено лице. При измерване на кръвно налягане апаратът отчел 200 на
100. И.В. споделил,че къщата му е наводнена и половината е паднала. Свидетелката посочва, че му е
предписала лекарства. Сочи, че до момента И.В. не се е оплаквал от кръвно
налягане. Свидетелката посочва, че кръвно налягане би могло да се повиши и
при положителни емоции, но случаят не е
такъв. Твърди, че до този момент И.В.
е бил редовен кръводарител, като
за това не е възможно едно лице да бъде с високо кръвно налягане.
Така дадените
свидетелски показания съдът кредитира с доверие, същите са логични и вътрешно
непротиворечиви. Настоящият въззивен състав счита, че не са налице данни за заинтересованост при
депозиране на показанията на д-р Ю. Т., както и че не е възможно пациентите всеки
път да посещават различни, непознати за тях лекари, предвид изгражданото с години доверие пациент-лекар. В тази връзка
възраженията на въззивниците, че И.В. е посетил точно този лекар, са
неоснователни.
От приложена служебна бележка от Регионален
център по трансфузионна хематология
-Плевен се установява, че И.В. многократно е кръводарявал безвъзмездно през периода 2005г.-2017г., като последната дата на
кръводаряване е 02.11.2017г.
Установява се
от амбулаторен лист №002777 от дата 28.11.2017г., издаден от Д-р С. С.-кардиолог,
че И.В. е основна диагноза есенциална
(първична) хипертония, датираща според
анамнезата от 3-4 години. Обичайните му стойности били около 150 на 90,
покачвал е до 200 на 100, с придружаващи главоболие и световъртеж. Предписана
му е терапия „Valtenzin”160 мг.
Установява се от представения Договор за представяне на
водоснабдителни и канализационни услуги между Асоциацията по ВиК – Плевен и „В***“
ЕООД Плевен („ВиК ЕООД – Плевен) – оператор, че публичните активи, намиращи се
в обособената територия на ВиК – Плевен, се предават на оператора за
стопанисване, поддръжка и управление. Съгласно т.2.1. от договора, ВиК – Плевен
е приело да предостави услугите в обособената територия, да стопанисва,
поддържа и експлоатира публичните активи, да упражнява всички права и изпълнява
всички задължения, възложени му от действащото право. В т.4.2. са описани
задълженията на ответника относно стопанисването, експлоатирането и поддръжката
на активите, която следва да бъде с дължимата грижа и в съответствие с добрите
инженерни практики и план за стопанисване, експлоатация и поддръжка, който
следва да се изготви за целите на този договор. Сред тези активи са и тръбите,
находящи се в село С., обл.Плевен, и именно във връзка с този договор са били
извършени действията по отстраняване на възникналите аварии през 2017г.
В
първоинстанционното производство пред РС-Плевен
е допусната съдебно-техническа експертиза, като вещото лице П. В. е дало
заключение, че стойността, срещу която вместо процесния имот може да се купи
друг от същия вид и качество, е 8612,46 лева, кръгла сума 8600 лева. Посочено
е, че сградата се квалифицира като масивна сграда, с каменни основи,
тухлени носещи стени, дървен
скатен покрив с керемиди. В съдебно заседание вещото лице е направило корекция, като е уточнило, че крайната сума е 9600 лева, поради действително застроената
площ на имота- не 64 кв.м., а 71,27
кв.м. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че няма промяна в имота, след
посещаването му по време на обезпечителното производство, с уточнението, че в
настоящото производство е направило само външен оглед, а не и вътрешен, както в
обезпечителното производство. Заключението на експертизата е прието.
В първоинстанционното
производство пред РС-Плевен е допусната
тройна съдебно-техническа и оценителна експертиза. Вещите лица инж. С. С., инж.
А. С. и Е. Г. са дали заключение, се
касае за едноетажна масивна жилищна сграда с основи от каменни зидове,
ограждащи и преградни зидове от тухли единички, подови и тавански конструкции от
дървен гредоред и покрив с дървена
конструкция, покрит с цигли, със застроена площ 71,29 кв.м. Посочено е,че
понастоящем сградата е със самосрутил се западен зид и с големи пукнатини-хоризонтални
и диагонални-по стени, тавани и под, както и че сградата опасна и негодна за живеене. Дадено е
заключение, че стойността, срещу която
може да се купи друг имот от същия вид и качество като процесния, е 8900
лева. При изчисленията вещите лица са посочили, че са използвали за аналози
офертни цени на имоти, които са
идентични или с много близки характеристики като процесния
имот, досежно конструкция на сграда, година на построяване, площ на сградата и
площ на имота. Заключението на тройната експертиза е прието.
При
така установеното от фактическа страна,
се налагат следните правни изводи:
Пред Районен съд – Плевен е предявен иск с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и иск с правно основание чл. 49 вр. чл.45 вр.
чл.52 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. При проверката
относно правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е ограничен
от релевираните в жалбата доводи.
Обжалваното
решение на РС-Плевен е валидно и допустимо. Разгледано по същество, съобразно
наведените във въззивните жалби доводи, същото е частично неправилно, тъй като
присъденото от районния съд обезщетение по иска с правно
основание чл. 49 вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД в размер на 2000 лева, ведно със законната лихва върху
тази сума за причинените на ищеца И.В. неимуществени вреди, е завишен и не
отговаря на изискването за справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД. В останалата
си част, относно присъденото обезщетение по иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД в размер на 17 184 лв. (по 5 728,00 лв. за всеки от
ищците), представляваща обезщетение за причинени им на 31.08.2017г. и на 05.09.2017г. имуществени вреди, решението на Районен
съд-Плевен е правилно и законосъобразно.
По иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД:
Предявеният иск за имуществени вреди е с правно основание
чл. 49 във вр. с чл.
45 ЗЗД, както правилно е
квалифициран и от РС-Плевен.
Съобразно задължителните указания дадени с
Постановление № 17 от 18.11.1963 г., Пленум на ВС, ако вредите са резултат от
виновното поведение на дееца и са настъпили при и по повод на изпълнение на
възложена работа, отговорността за този, който е възложил работата, пред
увредения е по чл. 49 ЗЗД. Ако вредите са резултат на
вещта, с която си служи деецът, без за тяхното настъпване да е допринесъл
самият той, тогава отговорността за този, който е възложил работата е по чл.
50 ЗЗД.
Следователно и с оглед изложените от
ищците твърдения, правилно първоинстанционният съд е квалифицирал спорното
право. Съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена в исковата молба, а и видно от материалите по
делото ищците не са имали възражения по дадената в проекто-доклада и в последствие утвърдена от съда квалификация по чл.49 вр.чл.45 ЗЗД.
За да е възникнало спорното право за
обезщетяване ищцовата страна следва да докаже факти, които да се подведат под
хипотезата на гражданския деликт (виновно и противоправно поведение, в причинна
връзка от което да са настъпили вреди, както и фактите, водещи до ангажиране на
отговорност на възложителя - възлагане на работа и причиняване на вредите при
или по повод на извършването й). Това са правопораждащи факти и доказването им
следва да се извърши от ищеца при условията на пълно и главно доказване - без
да остава съмнение за осъществяването на фактите.
По начало отговорността по чл. 49 ЗЗД има обезпечително-гаранционна
функция. Тя не произтича от вината на лицето, което възлага работата, а
настъпва, когато натовареното лице причини виновно щетата при и по повод
изпълнението на възложената му работа. Лицето отговаря не за свои действия, а
за действията на своя работник или служител. Терминът "възложил",
който се употребява в чл. 49 ЗЗД, е указание, че лицето, което
извършва работата, се намира в определени отношения с този, който отговаря за
неговите действия. С оглед на това възлагане има в случая, когато работникът
или служителят е длъжен да извърши работата по силата на отношенията, в които
той се намира с лицето, което възлага. Отговорността на възложителя на работата
по чл.
49
ЗЗД е отговорност пред пострадалите трети лица. С оглед установените фактически
обстоятелства по делото и предвид правната характеристика на предявеният иск за
имуществени вреди, настоящият състав намира, че същият е доказан в основанието
си.
За да възникне
отговорността по чл.
49
ЗЗД, са необходими две условия: 1) да има възлагане на работа и 2) увреждането
да е причинено по вина на работника или служителя, на когото е възложена
работата, като вината се предполага до доказване на противното. Следователно е
налице е възлагане по смисъла на чл. 49 ЗЗД от ответника на
друго лице - негови работници и служители на работа по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и канализационните системи,
тъй като ответното дружество осъществява това свое нормативно
установено задължение чрез своите работници и служители.
Съдът намира за доказано, че е налице поведение
от страна на работници и служители на ответното дружество, изразяващо се
в бездействие и недостатъчна активност при изпълнение
на тяхното задължение за поддържане в изправност
на водоснабдителната и канализационната система, част от която е процесният водопровод на с. С., обл.Плевен. Налице
е причинна връзка между имуществените вреди и противоправното поведение на
служители на ответника, на които е било възложено изпълнение на тези
задълженията. Двете аварии са се случили в кратък период от време, само няколко
дни, като втората авария е в резултат
недобре направена връзка между старите и новите тръби. Единствената доказана причина за настъпилото наводняване на къщата
и увреди по нея при съвкупната оценка на
гласните и писмени доказателства, са настъпилите две аварии. „ВиК” ЕООД и
третото-лице помагач не представиха доказателства за съпричиняване от страна на
ищците. Не са представени доказателства за обилни валежи, лошо състояние на
имота преди авариите, подкопаване на основите вследствие на дейност на гризачи
и други подобни. Самото наличие на льосова основа следва да бъде разглеждано
като индикация за повишено внимание на дружеството към водопроводите в подобни
райони, в които имотите са предразположени към увреди при евентуално стичане на вода. Възраженията
по повод липса на документи за закупуване на материали за ремонт са
неоснователни, тъй като видно от останалите доказателства, къщата е поддържана
във вид, годен за обитаване.
Въззивният състав кредитира с доверие
изготвените съдебно-техническа и тройна съдебно-техническа и оценителна
експертизи в първоинстанционното производство, както и съдебно-техническата
експертиза по ч.гр.д. №7071/2017г. по описа на Районен
съд-Плевен,
като подробни, логични, обосновани, изготвени от вещи лица в кръга на тяхната компетентност и специални
знания.
Настоящият въззивен състав
счита, че има частична увреда на имота, а не цялостно погиване. Поради това
обстоятелство всички възражения на въззивниците за по-ниски стойности за закупуване на други подобни имоти в района
не следва да бъдат обсъждани, въпреки изготвените съдебно-техническа и тройна
съдебно-техническа и оценителна експертизи за стойността, срещу която вместо процесния
имот може да се купи друг от същия вид и
качество. В проведеното производство по ч.гр.д. №7071/2017г.
по описа на Районен съд-Плевен, е допусната е съдебно-техническа експертиза, която
е изслушана и приета в открито съдебно
заседание. В съдебно заседание вещото лице
е посочило, че е изчислило
стойността на преизграждане на западната част от сградата, за която е
необходимо цялостно преизграждане, предвид настъпилите поражения. На поставен
въпрос какво означава пазарна стойност
на разходи за преизграждане, вещото лице е отговорило, че отчитайки състоянието
на сградата преди аварията и нейното
физическо овехтяване, е дал и
вариант на евентуално обезщетение, без
да има поставена такава задача, но е посочил и тази стойност като пояснение, че
сградата не е била в състояние като
нова. На лист 13 от делото се намира
призовка до „ВиК“ ЕООД Плевен, за участие в открито съдебно заседание. Същата
е връчена на 15.09.2017г. на юрисконсулт Е.
Д. У.. В проведеното на
28.09.2017г. открито съдебно заседание не се е явил представител на „В***”
ЕООД Плевен. Поради изчерпване на спора, производството по делото е прекратено,
след приемане на заключението на вещото
лице, както и на представени писмени доказателства. „В***” ЕООД Плевен е имало
възможност да участва в това производство, както и да оспори това заключение,
но това не е сторено. Вещото лице в съдебно заседание отговорило на поставените
допълнително въпроси, от които се изяснява, че размерът около 4000 лева представлява отчитане на физическата годност на сградата към момента,
предвид овехтяването. Вещото лице е уточнило, че преките, действителни
разходи за възстановяване на имота до
вида, в
който е бил, са 17000 лева. Обезщетение в този размер би следвало да покрие всички необходими средства за възстановява на целостта на къщата във вида й
от преди авариите.
Възраженията
във въззивните жалби, че РС-Плевен неправилно е квалифицирал този предявен иск по чл. 49 вр. чл.45 ЗЗД,
вместо по чл. 50 ЗЗД, са неоснователни. Отговорността по чл.50 ЗЗД е за
увреждане, последица от специфичните качества на дадена вещ/животно, без връзка
с действия или бездействия на лицата, които я ползват, или на лицата, под чиито надзор е
тях ( В този смисъл е константната
съдебна практика Решение №309 от 04.06.2014г. по гр.д. №1354/2012г., ВКС, IV
г.о.). Конретният случай не е такъв-както бе обсъдено по-горе в изложението,
„ВиК“ ЕООД не е изпълнило задължението си да стопанисва, поддържа и експлоатира
активите, както му е възложено по договора. Мрежата е била остаряла, а направеното свързване след първата авария с налични материали се е
оказало недостатъчно да предотврати втората авария. В тази връзка са неоснователни
възраженията, че „ВиК“ ЕООД няма качество на собственик на водопреносните тръби и съоръжения, респективно не е ясно кой
на кого е възложител, са неоснователни.
Съгласно чл. 198о от Закона за водите, стопанисването, поддържането и
експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК
услуги на потребителите срещу заплащане се извършват от ВиК оператори по реда
на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги. Съгласно чл.10, ал.4 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги в бизнес плановете на ВиК операторите се
предвиждат мерки за подобряване ефективността на съществуващите мрежи и
съоръжения, както и за реконструкция, рехабилитация и изграждане на нови мрежи
и съоръжения с цел постигане на дългосрочните нива на показателите за качеството
на предоставяните ВиК услуги.
Предвид изложеното, съдът счита, че решението на
РС-Плевен, в частта му, с която „В***” ЕООД Плевен е осъдено да заплати на тримата
ищци, съобразно тяхната ид.част от собствеността на имота – по 1/3 -
претендираната сума за репариране на настъпилите имуществени вреди, или сума в
общ размер на 17 184 лв., ведно със законнната лихва, считано от датата на
второто увреждане, както е и заявена претенцията - 05.09.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата, е правилно и законосъобразно.
По иска с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД:
Настоящият
въззивен състав намира за неправилни изводите на РС-Плевен, че обезщетението,
което следва да бъде присъдено на И.В. за неимуществени вреди възлиза на 2000
лева, ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017г. Тази сума е завишена, предвид събраните и обсъдени от РС-Плевен
доказателства за здравословното и емоционално състояние на И.В..
Правилни са констатациите на РС-Плевен за причинени
вследствие допуснатите две аварии стрес, неудобства и притеснения, както и
провалянето на бъдещите планове за постоянно живеене в дома, които И.В. е имал във връзка с имота.
Първоинстанционният съд е отчел обстоятелството, че И.В. е единственият
наследник, който се е интересувал от състоянието на този имот, грижил се е за
него, ходил е в свободното си време, като видът на имота след авариите би бил
шокиращ за всеки човек. Обстоятелството, че са били налице не една, а две
последователни аварии за период от
няколко дни, които са довели имота до вид, негоден и опасен за влизане и за обитаване, сочи, че действително на И.В. са причинени стрес и
негативни изживявания. Следва обаче да бъде отчетено обстоятелството, че И.В.
не живее постоянно в имота. Правилно РС-Плевен е отбелязал, че в
амбулаторния лист №002777 от 28.11.2017г., оплакванията на ищеца от високо
кръвно налягане датират от преди 3-4 години. Неоснователни са възраженията на
въззивниците, че липсва медицинска документация за здравословното състояние на И.В..
Същевременно и служебната бележка е
отразено, че на дата 02.11.2017 г. И.В.
е кръводарил безвъзмездно, т.е. проблемът с кръвното му налягане не е бил до
степен да не може да кръводарява. В тази връзка възраженията във въззивните
жалби по иска за неимуществени вреди
досежно завишения му размер, са основателни. Съдът
определя неимуществените вреди по справедливост, като настоящият състав намира,
че сумата от 1000 лв. представлява едно справедливо обезщетение за претърпените
от въззиваемия И.В. стрес, неудобства и негативни преживявания. Тази сума се
дължи ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017г. – датата на първата
авария до нейното окончателно изплащане. За разликата до присъдената от
РС-Плевен сума от 2000 (две хиляди) лева искът се явява неоснователен и недоказан.
Предвид гореизложеното,
обжалваното решение следва да бъде отменено в частта му, с която Районен съд – Плевен
е уважил предявения иск за разликата над 1000 (хиляда) лева до 2000 ( две хиляди) лева,
ведно със законната лихва, считано от 31.08.2017г. до окончателното й
изплащане, като вместо това да бъде
постановено в тази му част, за разликата над 1000 (хиляда) лева искът да бъде
отхвърлен, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на правния
спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на осн. чл.78, ал. 3 вр. ал.1 ГПК, съразмерно с уважената и отхвърлена
част на предявените искове, съдът
намира, че на ищците в първоинстанционното производство И.И.В., Н.Н.В. и Н.И.В. се дължат направените деловодни разноски за първоинстанционното
производство по компенсация в размер на 1387,51 (хиляда триста осемдесет и
седем лева и петдесет и една стотинки) лева, които „В***” ЕООД Плевен ЕИК *** следва да бъде осъдено да заплати.
С оглед изхода на правния
спор пред настоящата въззивна съдебна инстанция, на осн. чл.78, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК „В***” ЕООД Плевен ЕИК *** следва да бъде осъдено
да заплати по компенсация на И.И.В. с
ЕГН ********** *** разноски за производството пред въззивната инстанция в размер на 573,92 (петстотин седемдесет
и три лева и деветдесет и две стотинки) лева.
Настоящият въззивен състав
отбелязва, че в диспозитива на Решение №1133 от 13.07.2018г., постановено по
гр.д.№8919/2017г. по описа на Районен съд – Плевен е допусната техническа
грешка, тъй като съдът е посочил в проекто-доклада в Определение
№2511/02.07.2018г., че приема за
разглеждане иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и иск с
правно основание чл. 49 вр. чл.45 вр. чл.52 ЗЗД, а в
диспозитива на решението е посочено
правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД и за двата иска. Горепосочената техническа грешка подлежи
на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК-Производство за поправка на ОФГ.
В останалата му
обжалвана част, решението на Районен съд – Плевен следва да бъде потвърдено, като правилно и
законосъобразно.
Мотивиран от горното,
Плевенски окръжен съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№1133 от 13.07.2018г., постановено по гр.д.№8919/2017г. по описа на Районен съд
– Плевен, В ЧАСТТА МУ, с която съдът
е уважил предявеният иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл. 52
от ЗЗД, като е осъдил „В***“ ЕООД, със седалище и адрес
на управление гр.Плевен, ***, ЕИК *** да заплати на И.И.В. с ЕГН ********** ***,
обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие пропадане на сградата,
находяща се в село С., ***, изразяващи се в стрес, лични неудобства и
притеснения, за разликата над 1000 (хиляда)
лева до 2000 (две хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 31.08.2017 г. до изплащане на главницата, както И В ЧАСТТА МУ ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ,
които „В***” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.Плевен, ***,
ЕИК *** е осъдено да заплати на И.И.В. с
ЕГН ********** ***, Н.Н.В. с ЕГН ********** *** и Н.И.В. с ЕГН ********** ***, по
компенсация, като вместо него и на
основание чл. 271 ГПК ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от И.И.В. с ЕГН ********** *** против „В***” ЕООД, със седалище и адрес на
управление гр.Плевен, ***, ЕИК *** иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 вр. чл.
52 от ЗЗД, за осъждане на „В***” ЕООД да заплати обезщетение за
причинени неимуществени вреди вследствие пропадане на сградата, находяща се в
село С., обл.Плевен, ***, изразяващи се
в стрес, лични неудобства и притеснения, за
разликата над 1000 (хиляда) лева
до 2000 (две хиляди) лева, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 31.08.2017 г. до окончателното изплащане на главницата, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК „В***” ЕООД, ЕИК *** да
заплати по компенсация на И.И.В. с ЕГН ********** ***, Н.Н.В. с ЕГН ********** *** и Н.И.В. с ЕГН **********
*** разноски за производството пред РС-Плевен по гр.дело №8919/2017г. и
ч.гр.д. №7071/2017г. и двете по описа на Районен съд – Плевен в размер на 1387,51 (хиляда триста
осемдесет и седем лева и петдесет и една стотинки) лева.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал. 3 вр. ал. 1 ГПК „В***” ЕООД, ЕИК *** да заплати на И.И.В. с ЕГН ********** *** по компенсация разноски за производството
пред въззивната инстанция в размер на 573,92 (петстотин седемдесет
и три лева и деветдесет и две стотинки) лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на
трето лице - помагач на страната на „В***”
ЕООД, ЕИК ***, а именно ЗАД „Б*****“, ЕИК ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване на осн. чл.
280, ал.3, т.1 ГПК пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.