РЕШЕНИЕ
№ 260814/22.10.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН
ЧАРАКЧИЕВ
при
участието на секретаря Ани Динкова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 18645 по описа
на съда за 2019
г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета
от ГПК.
Образувано е въз основа на искова молба,
подадена от „А.з.с.н.в.“ ЕАД срещу Н.Т., ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл. 422 от ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца дължи н. „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление:***, офис сграда Л., ет. *, оф. *, сумата от 1 500.00 лв. /хиляда
и петстотин лева/, главница по Договор за заем CrediGo № *, сключен на * год.
между „М.к.” АД и Н.Т.; сумата 225.84 лв. /двеста двадесет и пет лева и
осемдесет и четири стотинки/ - договорна лихва за периода от 20.08.2018 год. до
20.07.2019 год.; сумата 900.00 лв. /деветстотин лева/ - застрахователна премия
за периода от 20.08.2018 год. до 20.07.2019 год.; сумата 67.64 лв. /шестдесет и
седем лева и шестдесет и четири стотинки/ - лихва за забава за периода от 20.08.2018
год. до 31.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 31.07.2019 г. до окончателното изплащане,
вземането за което е прехвърлено с договор за цесия от 16.01.2015 г. сключен
между „М.к.” АД и „А.з.с.н.в.” ООД /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД,
понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД/ и Приложение № * год, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение № * г. по ч.гр.д. №* г. на ВРС, 30
състав.
Ищецът сочи, че е придобил вземане от „М.к.“ АД срещу
ответника, в качеството му на кредитополучател по договор за паричен заем *.
Посочва, че размерът на кредита е бил в размер на 1500.00 лева лева, като
ответникът се задължил да върне отпуснатия кредит на 12 месечни равни вноски с първа вноска от
20.08.2018 г., всяка от по 143.82 лева, включваща главница и възнаградителна
лихва, съгласно погасителен план към договора за кредит. В тази връзка се
посочва, че възнаградителната лихва по кредита е уговорена в размер на 225.84
лева. Отделно била определена застрахователна премия по полица на ЗК У. Ж. АД в
размер на 900.00 лева, платима от ответника
на 12 броя равни части, всяка в размер на 75.00 лева. Заявява се също
така, че се дължи и лихва за забава в размер на 67.64 лева върху всяка една
главница. По същество ищецът моли за уважаване на предявените
вземания за главница, лихви (наказателна и възнаградителна) и застрахователна
премия. Претендира и присъждането на сторените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Н.Т. не
е депозирал отговор на исковата молба.
В проведените съдебни заседания ищецът с писмено
становище поддържа изразеното становище по спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази
следното от фактическа и правна страна:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.99 вр. чл. 79, ал.1 и чл.86,
ал.1 от ЗЗД вр. с чл.9 от ЗПК, за вземанията по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение
по приобщеното ч.гр.д. № * г. по описа на ВРС. Заповедта за изпълнение е връчена
в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, при действието на актуалната редакция на
чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от
водене на установителните претенции срещу ответника. Исковете са предявени в
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
За успешното провеждане
на исковите претенции в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които
се ползва – 1.) че между „М.к.” АД и ответника е сключен
процесният договор за заем; 2.) че кредиторът е изпълнил точно задълженията си
по договора за заем, в т.ч. е предоставил на ответника уговорената сума от 1500
лв.; 3.) че е сключен договор за застраховка „Защита“ по Групова полица на ЗК
„У.Ж.“ АД за обезщетяване на остатъчния размер по кредита към
датата на настъпване на застрахователното събитие; 4.) че застрахователната
премия в размер на 900 лв. е заплатена от „М.к.” АД; 5.) че изискуемостта на
процесните вземания е настъпила; 6.) че между „М.к.” АД и ищеца е сключен
договор за цесия, с който са прехвърлени вземанията по договора за заем; 7.) че
ответникът е уведомен за прехвърлянето; както и 8.) размера на всяко от претендираните
вземания по пера.
От горните обстоятелства няма такива, които да са отделени за безспорни между
страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.
В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството
на цесионер по рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г., сключен с „М.к.” АД - страна по материалното отношение с ответника, от което
произтича прехвърленото вземане. Валидното възникване на цесията съдът намира за установено от приетите като доказателства рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от * г. (л. 12 - 16) и
анекси №* г., № * г., № * г. и от * г. (л. 17 - 21) и потвърждение за сключена цесия (л.22). Видно от текста
на чл. 2.1 от последния, ищецът се е споразумял с финансовата институция да
придобива нейни вземания с настъпил падеж по договори за кредит, като
окончателният предмет на всеки пакет от вземания е следвало да се
индвидуализира с отделно приложение, ставащо неразделна част от договора. В
тази връзка по делото е представено Приложение № * г. (л.
23-24), в което е посочено името, ЕГН-то на длъжника, № и датата на
договора и размера на прехвърленото вземане, които кореспондират на процесните,
поради което съдът намира, че предметът на цесията е индивидуализиран в достатъчна степен на 10.12.2018 г., съответно процесният договор за цесия от 16.01.2015 г. от формална страна легитимира ищеца
като титуляр на претендираните права към момента на образуване на делото.
На следващо място, за установяване валидното
възникване на заемно правоотношение между кредитодателя „М.к.” АД и ответника, ищецът е представил Договор за
потребителски кредит CrediGo № * г. (л. 5), видно от който дружеството е е
отпуснало на заемателя-ответник Н.Т. сумата от 1500,00 лв. със срок на издължаване от 12 месеца.
Между страните е уговорено възнаграждение за ползвания кредитен ресурс в размер
от 26,72 % на годишна база, при ГПР от 49,70 %.
В чл. 3 страните са се
договорили кредитополучателят да заплати премия от общо 900,00 лв. по договор
за застраховка.
Доколкото
процесният договор за кредит се явява частна хипотеза на заема за послужване,
кумулативно-необходим елемент от фактическия състав за валидното му въникване е
предаването от заемодателя на заемателя собствеността върху пари или други
заместими вещи.
В
тази връзка по делото е изслушано заключение на допуснатата ССчЕ, което сочи,
че след като ответникът е подписал договора, в т. 2 от който е вписано, че
кредитът „се предоставя в брой на касите
на Изипей“, то сумата от 1500,00 лв. е била усвоена.
В
тази част съдът не кредитира заключението на ССчЕ.
На
първо място този извод на вещото лице не е основан на специалните му познания в
сферата на счетоводството, а е изцяло правен. Освен това той е и неправилен
доколкото клаузата визирана от вещото лице не съдържа волеизявление на страните,
което може да се тълкува като съгласие на страните, за това че в предхождащ
подписването на договора момент заетите средства са били получени от
кредитополучателя. Наред с това по-нататък в т.2 от договора е посочено, че
таксата от 6,98 лв. за получаване на кредита в брой, вместо по банкова сметка, ***,
която следва да бъде предоставена. Използваното в случая повелително наклонение
в бъдеще време досежно предаването на паричния ресурс изключва възможността
договорът да се тълкува в смисъл, че страните по кредита са постигнали съгласие
за това, че той е бил предоставен на кредитополучателя още към момента на
подписване на договора.
За
последното обстоятелство по делото не са събрани писмени доказателства, още
по-малко такива, които да изхождат от ответника, например подписани от
последния разписки за получаване на сумата на каса на Изипей.
На
следващо място вещото лице е установило, включително чрез проверка в счетоводството
на ищеца, че по кредита не са извършвани погашения. В тази част съдът кредитира
заключението на ССчЕ като компетентно, а неоспореният извод на вещото лице, че
не са налице плащания по кредита, сочи, че реалното получаване на заемната сума
не е признато от ответника и по конклудентен път извънсъдебно.
Следователно
по делото не се установява усвояване на заемната сумата, респективно на валидно
възникнала облигационна връзка между страните по кредитното правоотношение и
акцесорното за застраховка.
По
отношение на акцесорното застрахователно правоотношение в чл. 3 от договора за пълнота следва да се посочи и следното:
За
да приложи с решението си по делото последиците на едно облигационно
правоотношение, те следва да са в съответствие с императивните законови правила.
Поради това ако сделката противоречи на такива съдът следва на основание чл.
26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД служебно да ги приложи като материалноправната норма,
без да се интересува дали насрещната страна е направила подобно нарочно
възражение за нищожност.
В
тази връзка от процесния договор се установява, че цедентът и
длъжникът са
уговорили дължимоста на
премия от 900,00 лв. за сключената в полза на кредитора застраховка
„Защита“, чието покритие се осигурява от третото-лице застраховател „Уника
Живот“ АД. Този размер на
премията възлиза на 60 % от чистата стойност на кредита от 1500,00 лв.
Същевременно чл. 115, т.1 от КЗ сочи, че застрахователят, е длъжен да определя
премии, съответстващи на размера на поетия риск и на разходите си, наред с което
чл. 116, ал.1 от КЗ повелява премиите да са изчислени на базата на разумно
актюерско допускане. В тази връзка съдът приема, че стойността на премиите по полицата
„Защита“ възлизаща на близо 2/3 от заема не отчита особеностите на потребителското
кредитиране, включително ниския размер на заетите средства от приблизително
една средна месечна заплата и половина, както и краткосрочността на заема (една година).
Следователно вземането за застрахователна премия противоречи на чл. 115, т.1 и
чл. 116, ал.1 от КЗ, а уговорката за възникването му е нищожна на основание чл. 26, ал.1,
предл. 1 от ЗЗД и исковата претенция за нея подлежи на отхвърляне като
неоснователна и на това
основание.
В
обобщние на горното съдът намира, че за кредитодателят не са налице неудовлетворени
вземания, чиято дължимост да бъде установена от неговия правноприемник в
настоящото производството и суброгирането в правата на кредитора „М.к.” АД от
страна н. „А.з.с.н.в." ЕАД не е произвело правно действие, доколкото касае
несъществуващ дълг. Цесията на несъществуващо вземане е недействителна, поради
липса на предмет. Ето защо, ищецът не се ползва с твърдяната материална
легитимация, a предявените
искове по чл. 422 от ГПК подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на спора право на разноски има ответника, който обаче не е
сторил такива в процеса и съдът не следва да се произнася по отговорността за
разноски.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет. * против Н.Т., ЕГН **********, с адрес: *** искове с
правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл.99 вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД вр. с чл.9 от ЗПК за установяване на дължимостта от
ответника на сумата от 1 500.00 лв. /хиляда и петстотин лева/, главница по
Договор за заем CrediGo № *, сключен на * год. между „М.к.” АД и Н.Т.; сумата
225.84 лв. /двеста двадесет и пет лева и осемдесет и четири стотинки/ -
договорна лихва за периода от 20.08.2018 год. до 20.07.2019 год.; сумата 900.00
лв. /деветстотин лева/ - застрахователна премия за периода от * год. до
20.07.2019 год.; сумата 67.64 лв. /шестдесет и седем лева и шестдесет и четири
стотинки/ - лихва за забава за периода от 20.08.2018 год. до 31.07.2019 год.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 31.07.2019 г. до окончателното изплащане, вземането за което е
прехвърлено с договор за цесия от * г. сключен между „М.к.” АД и „А.з.с.н.в.”
ООД /правоприемник на който е „А.з.с.н.в.” АД, понастоящем „А.з.с.н.в.” ЕАД/ и
Приложение № * год, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № * г. по ч.гр.д. №* г. на ВРС, 30 състав, като неоснователни.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: