Решение по дело №1933/2022 на Районен съд - Стара Загора

Номер на акта: 500
Дата: 21 ноември 2022 г.
Съдия: Златко Мазников
Дело: 20225530201933
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 август 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 500
гр. Стара Загора, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VI-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Златко Мазников
при участието на секретаря Светла Хр. Иванова
като разгледа докладваното от Златко Мазников Административно
наказателно дело № 20225530201933 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:

Обжалвано е НП (наказателно постановление) № 21-1228-003520 от 04.11.2021 г., издадено
от Г.Й.А. на длъжност Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Стара
Загора.

Жалбоподателят С. Д. П. твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде
отменено.

Въззиваемата страна – Г.Й.А. на длъжност Началник група в Сектор „Пътна полиция” към
ОД на МВР гр. Стара Загора в качеството й на административно-наказващ орган счита
жалбата за неоснователна и моли НП да бъде потвърдено, като претендира за
юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло
законосъобразността на НП, намери за установено следното:

С обжалваното НП, издадено въз основа на АУАН (акт за установяване на административно
нарушение), серия GА, бланков № 289685 от 22.11.2021 г., жалбоподателят е санкциониран
за две нарушения на ЗДвП (Закон за движението по пътищата), извършени на 19.10.2021 г. в
1
12:45 часа при управление на лек автомобил „Рено Клио“ с рег. № ..., собственост на М.К.
П.а, по път I-5 в с. Тракия, община Опан, в посока юг, както следва:
по т. 1 от НП – на основание чл. 185 от ЗДвП („За нарушение на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните
се наказват с глоба 20 лв.”) за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП („При съставяне на акт за
нарушение по този закон контролният талон се отнема и се връща на водача след
изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението заменя контролния
талон за срок до един месец от издаването му“), изразяващо се в това, че е управлявал
автомобила с АУАН, серия АА, № 985978 от 15.07.2021 г., който бил изтекъл срок на
валидност;
по т. 2 от НП – на основание чл. 185 от ЗДвП за нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП
(„Регистрираните моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните
превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на превозните
средства, с изключение на самоходните машини, колесните трактори с максимална
конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и ремаркетата, теглени от тях, се определят
с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията
съгласувано с министъра на вътрешните работи“), изразяващо се в това, че управляваният от
него автомобил не бил представен на годишен технически преглед.

В случая фактическото описание на нарушението по т. 1 от НП не съответства на правната
му квалификация, тъй като в ЗДвП за водача на МПС (моторно превозно средство) и в
частност в цитираните разпоредби – чл. 185 във връзка с чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, не е
предвидено задължение да управляват с АУАН с изтекъл или не срок на валидност, тъй като
разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП е бланкетна, а хипотезата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП няма
самостоятелно значение и намира приложение само в случаите, когато контролният талон на
водача е бил отнет, т.е. АУАН се явява документ, заместващ контролния талон – в този
случай обаче конкретното нарушение ще се изразява в това, че водачът не е носил и
съответно не е представил на проверяващите контролния талон към свидетелството си за
управление на МПС или заместващ го документ – АУАН по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП,
респективно ще е налице нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП („Водачът на моторно
превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно
средство от съответната категория и контролния талон към него”), наказуемо по чл. 183, ал.
1, т. 1 от ЗДвП („Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не носи определените документи –
свидетелство за управление, контролен талон и свидетелство за регистрация на
управляваното моторно превозно средство”). Именно такива са и данните по делото – от
показанията на актосъставителя и свидетеля по акта се установи, че жалбоподателят не е
носил и съответно не е представил на проверяващите контролния талон към свидетелството
2
му за управление на МПС или заместващ го документ – АУАН по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, тъй
като контролният му талон е бил отнет, а представеният им АУАН е бил с изтекъл срок на
валидност. При тези данни, макар административното нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1 във
връзка с чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, което всъщност е извършил жалбоподателят, да е по-
леко наказуемо от нарушението, за което е бил санкциониран – чл. 185 във връзка с чл. 157,
ал. 6 от ЗДвП, но което не е извършил и не би могъл да извърши, доколкото разпоредбата на
чл. 185 от ЗДвП е бланкетна, а хипотезата на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП няма самостоятелно
значение, съдът намира, че не би могъл да преквалифицира с решението си нарушението по
т. 1 от НП и да наложи на жалбоподателя по-леко наказание, тъй като не е налице
хипотезата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН – Закон за административните нарушения и
наказания („Съдът изменя акта по чл. 58д, когато се налага да приложи закон за… по-леко
наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствата на нарушението”).
Това е така, защото в НП не са изложени всички състовомерни факти и обстоятелства,
обуславящи приложението на чл. 183, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП – не
е посочено, че жалбоподателят не е носил и съответно не е представил на проверяващите
контролния талон към свидетелството си за управление на МПС или заместващ го
документ, съответно – че контролният му талон е бил отнет с цитирания АУАН, едва в
който случай валидността на последния би имала правно значение, като документ,
заместващ контролния му талон, т.е. ако съдът преквалифицира нарушението по т. 1 от НП
като такова по чл. 183, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, би допуснал не
само изменение на правната му квалификация, но и изменение на обстоятелствата на
нарушението, изхождайки от събраните по доказателства, а не от фактическата обстановка в
НП. Изложеното означава, че в тази му част НП не отговаря на императивните изисквания
на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

По т. 2 от НП: Управлението от жалбоподателя на посочените в НП време и място на МПС,
собственост на друго лице, което не е било представено на годишен технически преглед, се
потвърждават от показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, като жалбоподателят
не ангажира доказателства, които да ги оборват, поради което съдът намира тези фактически
констатации за доказани по несъмнен и безспорен начин. Същевременно съдът счита, че с
деянието си жалбоподателят е нарушил чл. 147, ал. 5 от ЗДвП („Пътните превозни средства
се представят на периодичен преглед за проверка на техническата им изправност…“), а не
ал. 1 на същия член, тъй като последната визира МПС и теглените от тях ремаркета и
пътните превозни средства, с които се извършват превози с атракционна цел, а в НП не са
изложени факти и в хода на съдебното следствие не се установи с управляваното от него
МПС жалбоподателят да е извършвал превоз с атракционна цел. От друга страна
неоснователно е възражението на жалбоподателя, че той не следва да носи
административно-наказателна отговорност за управлението на автомобил, който не е
преминал през задължителен технически преглед, понеже автомобилът не е бил негова
собственост, тъй като в чл. 188 от ЗДвП е предвидено, че освен собственикът и този, на
3
когото е предоставено за управление МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а
изключването на чл. 147 от ЗДвП от обсега на цитираната законова разпоредба
разпоредбите не намира основание в закона. При тези данни, тъй като в ЗДвП изрично е
предвидено наказание за собственика на МПС, който не го представи в законоустановения
срок за технически преглед – чл. 181, т. 1, но не и за водача-несобственик на МПС, което не
е преминало периодичен преглед за проверка на техническата му изправност, отговорността
на последния може и следва да бъде ангажирана на основание чл. 185 от ЗДвП, както е
постъпил и административно-наказващият орган, ако и да е приел, че жалбоподателят е
нарушил ал. 1 на чл. 147 от ЗДвП, а не ал. 5 на същия член. С оглед на изложеното и тъй
като съдът не констатира съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати при
съставянето на АУАН и/или издаването на НП, а наложеното по т. 2 от НП наказание
съответства по вид и размер на предвиденото в чл. 185 от ЗДвП, съдът намира, че на
основание чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН обжалваното НП следва да бъде изменено в частта му
по т. 2 относно нарушената законова разпоредба, като наложеното по тази точка от НП
наказание следва да се счита за наложено за извършено нарушение на чл. 147, ал. 5 от ЗДвП,
а не за извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП.

Имайки предвид, че с обжалваното НП жалбоподателят е бил санкциониран за две
нарушения, респективно – страните имат право на разноски по всеки пункт от НП, а НП не
се отменя в частта му по т. 2, и тъй като въззиваемата страна беше защитавана в настоящото
съдебно производство от юрисконсулт, на основание чл. 63д, ал. 4 и 5 от ЗАНН
жалбоподателят следва бъде осъден да заплати на ОД на МВР гр. Стара Загора, чийто орган
е издал НП, юрисконсултско възнаграждение в минималния размер, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ – 80 лева, който съдът намира за адекватен на
фактическата и правна сложност на разглеждания спор.

Тъй като жалбоподателят не е ангажира доказателства за направени от него разноски по
делото, на същия не следва да се присъждат такива, ако и НП да се отменя в частта му по т.
1.

Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА наказателно постановление № 21-1228-003520 от 04.11.2021 г., издадено от
Г.Й.А. на длъжност Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Стара
Загора, в частта му по т. 1, с която на основание чл. 185 от ЗДвП на С. Д. П., ЕГН
**********, се налага административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за
извършено нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
ИЗМЕНЯВА наказателно постановление № 21-1228-003520 от 04.11.2021 г., издадено от
Г.Й.А. на длъжност Началник група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Стара
4
Загора, в частта му по т. 2, с която на основание чл. 185 от ЗДвП на С. Д. П., ЕГН
**********, се налага административно наказание „глоба“ в размер на 20 (двадесет) лева за
извършено нарушение на чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, относно нарушената законова разпоредба,
като наказанието по т. 2 от наказателното постановление следва да се счита за наложено на
С. Д. П., ЕГН **********, за извършено нарушение на чл. 147, ал. 5 от ЗДвП.
ОСЪЖДА С. Д. П. от гр. Хасково, ул. „..... (според адреса, посочен в наказателно
постановление № 21-1228-003520 от 04.11.2021 г., издадено от Г.Й.А. на длъжност Началник
група в Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР гр. Стара Загора), и адрес за призоваване,
посочен в жалбата му – гр. Хасково, ул. „...., ЕГН **********, да заплати на ОД на МВР
гр.Стара Загора сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено, пред Административен съд Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
5