С присъда № 140/26.09.2005 г., постановена по НЧХД № 178/2005 г., Момчилградският районен съд е признал Есат Мюмюн Ахмед, роден на 25.06.1966 г. в с.Фотиново, общ.Кирково, обл.Кърджали, с постоянен адрес с.Фотиново, общ.Кирково, обл.Кърджали, български гражданин, женен, неосъждан, със средно образование, с ЕГН ********** за виновен в това, че: 1. на 23.07.2004 г. в с.Подкова, общ.Кирково, обл.Кърджали причинил на Джемил Джемил Юсуф от с.Чорбаждийско, общ.Кирково, с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядане и разкъсно контузни рани по лицето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, поради което и на основание чл.78а от НК, във вр. с чл.130, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание глоба в размер на 500 лв.; 2. на 23.07.2004 г. в с.Подкова, общ.Кирково, обл.Кърджали казал нещо унизително за честта и достойнството на Джемил Джемил Юсуф от с.Чорбаждийско, общ.Кирково, с ЕГН **********, поради което и на основание чл.78а от НК, във вр. с чл.146, ал.1 от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил наказание глоба в размер на 500 лв. Със същата присъда подсъдимият Есат Мюмюн Ахмед е осъден да заплати на Джемил Джемил Юсуф, обезщетение за причинените от престъплението по с чл.130, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, както и обезщетение за причинените от престъплението по с чл.149, ал.1 от НК неимуществени вреди в размер на 400 лв., ведно със законната лихва, считано от 23.07.2004 г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски в размер на 212 лв. Предявените граждански искове в останалите им части и за разликите до пълните им предявени размери са отхвърлени, като неоснователни и недоказани. Подсъдимият е осъден да заплати и д.т. в размер на 56 лв. върху уважените части от исковете. Недоволен от така постановената присъда е останал жалбодателят адв. Лазар Базлянков – защитник на подсъдимия Есат Мюмюн Ахмед, който я обжалва в наказателната и гражданската й част. В жалбата се сочи, че съдът неправилно признал подсъдимия за виновен в извършване на престъпление по чл.146, ал.1 от НК, тъй като нямало доказателства, че той е обидил пострадалия. Всички свидетели – очевидци заявявали категорично, че не били чули Есат да псува Джемил или да го обижда. Неправилно бил определен размерът на присъденото обезщетение и за двете престъпления, тъй като били причинени незначителни телесни увреждания на пострадалия и не били засегнати неговата чест и достойнство. Не било отчетено обстоятелството, че пострадалият Джемил Юсуф бил бит и от Мюмюн Хасан Али от с.Фотиново, който причинил част от нараняванията. Моли съда да отмени частично обжалваната присъда на Момчилградския районен съд като оправдае подсъдимия Есат Мюмюн Ахмед по обвинението за причиняване на обида по чл.146, ал.1 от НК и да измени посочената присъда като намали значително размера на присъдените обезщетения за причинени неимуществени вреди като наложи едно общо наказание “глоба” за двете престъпления. В съдебно заседание жалбодателят редовно призован не се явява и не взема становище по жалбата. Ответникът Джемил Джемил Юсуф в представено от повереника си писмено становище оспорва подадената жалба и да отхвърли същата, като неоснователна. Сочи се, че всички доказателства били преценени безпристрастно, наказанието било справедливо и съответно на обществената опасност на деянието и дееца. Окръжният съд, след извършената цялостна служебна проверка на атакуваната присъда на основание чл.313 ал.1 от НК, по повод и във връзка с оплакванията, изложени в жалбата констатира: Жалбата е неоснователна. От събраните по делото доказателства в двете инстанции се установява следната фактическа обстановка: На 23.07.2004 г. тъжителят Джемил Джемил Юсуф отишъл до Керамична фабрика – с.Подкова, общ.Кирково с лек автомобил марка “Мерцедес”. На главния вход на фабриката имало разтоварени тухли, поради което преминаването с автомобил било невъзможно. Тъжителят решил да влезе във фабриката през горния портал и предприел маневра с автомобила, за да завие в обратна посока. По време на маневрата към него с висока скорост се приближил лек автомобил марка “БМВ”, управлявано от подсъдимия Есат Мюмюн Ахмед. До него пътувал и Мюмюн Хасан Али. За да избегне настъпването на ПТП, подсъдимият отбил в ляво и автомобилът паднал в отводнителната канавка. Подразнен от поведението на Джемил Юсуф, Есат Ахмед излязъл от своя автомобил и се отправил към автомобила на тъжителя, като посегнал през отворения прозорец на предната врата, за да го удари, но не успял. След това отворил вратата и ударил Джемил Юсуф с юмрук по гърдите, след което го издърпал за ризата и го свалил от колата. Започнал да му нанася удари с глава и юмруци по различни части на тялото. Пътуващият в автомобила на подсъдимия Мюмюн Али също нанесъл няколко шамара на тъжителя и ударил същия с джапанка по главата. След известно време пристигнал полицейски автомобил, в която пътували началникът на РПУ – Подкова и друг полицай. Двамата полицейски служители предотвратили побоя, като в този момент Есат Ахмед напсувал тъжителя, като казал: “Майка му ще еба, 12 000 лв. дадох за колата”. След това тъжителят бил отведен в здравно заведение, където му била оказана медицинска помощ. От представеното като доказателство по делото съдебномедицинско удостоверение № 207/23.07.2004 г., издадено от д-р Н.Маринов, съдебен лекар, както и от Епикриза ИЗ № 8352, издадена от МБАЛ “Д-р Ат. Дафовски” – гр.Кърджали, се установява, че на тъжителя са е са били причинени оток, кръвонасядане и разкъсно-контузни рани по лицето. Горният клепач на дясното око и меките тъкани в областта на дясната вежда са значително оточни. Очната цепка е затворена, а по горния клепач на дясното око се установява синкаво- мораво кръвонасядане с размери 7/4 см. Носът е зацапан с кръв. По гърба в средната му трета се установява вертикално разположена цепковидна рана с дължина 1 см., с неравни ръбове, леко кървяща при прегледа. Такава рана с хоризонтално разположение и дължина 1 см. се вижда и във външната трета на дясната вежда. При така установената фактическа обстановка следва да се приеме, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна престъпленията по чл.130 ал.1 от НК и чл.146, ал.1 от НК, за които е предаден на съд. От показанията на разпитаните по делото свидетели Фикрет Юсуф и Осман Садула, които са преки очевидци на деянието, по категоричен начин установява, че подсъдимият е автор на престъплението. Именно той е причинил описаните увреждания на тъжителя. Що се отнася до изложеният от защитата довод, че тези увреждания са били причинени и от Мюмюн Али, то следва да бъде посочено, че същият е неоснователен. Действително тъжителят твърди, че и Мюмюн Али му е нанесъл няколко шамара и го е ударил с джапанка по главата, но в случая се касае за съучастническа деятелност, при която е без значение кой от извършителите е нанесъл решаващите удари. Обстоятелството, че по отношение на това лице тъжбата е била оттеглена и производството е било прекратено, не дава основание да се направи противен извод за липсата на съучастие. Осъществено е и деянието по чл.146, ал.1 от НК. Така, свидетелят Осман Садък Садула недвусмислено заявява, че подсъдимият е напсувал тъжителя в негово присъствие с думите “Майка му ще еба, 12 000 лв. дадох за колата” (л.10 от НЧХД № 178/2005 г. по описа на РС – Момчилград). Така изречените думи са унизителни за честта и достойнството на тъжителя и накърнят гарантирани от закона права на гражданите. От субективна страна деянията е извършено при форма на вината пряк умисъл. Извършителят е съзнавал общественоопасните последици на извършеното и е искали, пряко целял тяхното настъпване. Обосновано и правилно Момчилградският районен съд е приложил разпоредбата на чл.78а от НК, освобождавайки подсъдимия от наказание и налагайки му административни наказания за всяко от деянията. При определяне размера на наложените административни наказания “глоба” в размер на 500лв., за всяко от престъпленията, съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, личността и имотното състояние на подсъдимия. Така определеното наказание по вид и размер съответства на тежестта на извършените от подсъдимия деяния и би оказало възпитателно въздействия върху неговата личност и предупредително спрямо останалите членове на обществото. По отношение на присъдените обезщетения за причинените на тъжителя от престъпленията неимуществени вреди, то същите са справедливи и достатъчни за възмездяване на претърпените болки и страдания. Същите са определени по справедливост, съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и биха обезщетили тъжителя в пълна степен. С оглед изложеното дотук, следва да се приеме, че атакуваната присъда на Момчилградския районен съд в наказателната и гражданската и част е законосъобразна, обоснована и правилна. В хода на първоинстанционното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да дават основание за отменяване или изменяване на атакуваната присъда на това основание. Имайки предвид изложеното, следва да се постанови решение, с което да бъде потвърдена присъда № 140/26.09.2005 г., постановена от Момчилградския районен съд по НЧХД № 178 по описа за 2005 г. на същия съд. Ето защо и на основание, чл.332 т.6 от НПК, Окръжният съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 140/26.09.2005 г., постановена от Момчилградския районен съд по НЧХД № 178 по описа за 2005 г. на същия съд. Решението е окончателно.
Председател:
Членове:1.
2. |