№ 9586
гр. София, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария Ст. Танева
при участието на секретаря ЮЛИЯ К. ГРУДОВА
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело №
20241110154748 по описа за 2024 година
Образувано е по искова молба по чл. 422 ГПК след проведено заповедно
производство от „То, 23Б, срещу Ц. Б. В,ва Адрес на процесен имот: София,
общ. Изгрев, ж.к. Д,д, ,2.
В исковата молба се твърди, че ответницата се е обогатила
неоснователно с използваната, но незаплатена топлинна енергия за недвижим
имот с адрес: София, общ. Изгрев, ж.к. Д,д, ,2. Твърди, че между страните не е
бил сключен договор, въпреки отправената от ищеца покана.
Моли съдът да признае за установено, че ответницата дължи на „То,я“
ЕАД сумата в общ размер на общ размер 372,28 лв., от които 295,25 лв. -
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 05.2021 г. - 04.2023 г. и законова лихва за забава в размер на 77,00 лв. -
законна лихва за забава от 01.07.2021 г. до 19.06.2024 г. като претендира и
законната лихва върху главницата до окончателното изплащане на
задължението ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателно изплащане на сумите. Претендира и разноски в исковото и
заповедното производство.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва предявения иск.
Твърди, че бракът и със З,в е прекратен и представя решение за развод.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
1. Правна квалификация:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422 ГПК
вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
1
2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните
обстоятелства:Няма.
3. Фактическият състав на неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД
съдържа следните елементи: 1. имуществено разместване в патрумониума на
ищеца и ответника, в резултат на което ответникът се е обогатил за сметка на
ищеца; 2. връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника,
което произтича от общи факти, породили обедняването и обогатяването; 3.
липса на правно основание за имущественото разместване; и 4. липса на друго
основание за защита на правата на обеднелия ищец.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване на обедняването му до стойността на доставената в топлоснабдения
имот през исковия период топлинна енергия и че този имот се е ползвал от
ответника в този период, обогатяването на ответника чрез консумирането на
тази енергия и спестяването на разходи за това, както и наличието на връзка
между обогатяването и обедняването – че топлинната енергия е ползвана от
ответника при липсата на валидно основание за това имуществено
разместване в отношенията между двете страни.
По искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
възникването на главен дълг, изпадането на ответника в забава и размера на
обезщетението за забава.
4. Съдът обявява за служебно известни Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „То,я“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София,
действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след
26.06.2016г.
5. По съществото на спора:
По иска с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на исковете предполага установяване от страна на
ищеца наличието на следните предпоставки: обедняването си – количеството
и цената на реално доставената през исковия период топлинна енергия,
обогатяването на ответника – че последният е консумирал тази енергия,
спестявайки разходите за заплащане на стойността на същата, както и връзка
между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на
ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване
в отношенията между двата субекта.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите,
извършващи стопанска дейност. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на
ЗЕ (приложима редакция към спорния период) потребител на енергия или
природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на
държавния или общинския бюджет.
2
Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на
топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи
писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови
нужди). В този смисъл са и общите условия за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди, чл. 1, ал. 2 от които предвижда, че продажбата на
топлинна енергия от „То,я“ ЕАД на потребители на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.
В случая, за да е налице неоснователно обогатяване от страна на
ответницата е нужно същата да е собственик на имота, да се е обогатила въз
основа на ищеца, както и за имота да няма сключен договор с друго лице.
По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е
представен Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 24, том LLXXXV,
нот.дело № 27112 от 07.12.1994 г., /л. 23-26 от делото/, видно от който Зл,в, в
качеството му на ЕТ „А,-Ц - З,В“ и Ц. Б. В. са придобили собствеността на 1/3
идеална част, а собствеността на 2/3 идеални части от посочения имот е
прехвърлена на И, ООД в замяна на прехвърлена от тях 1/3 идеална част от
апартамент № 3, находящ се в бл. № 32, ет. 4 на жилищен комплекс „Ч,а“ –
сега „Д,д“, придобита по време на брака между З,в и Ц. Б. В. на името на Зл,в,
в качеството му на ЕТ „А,-Ц - З,В“ и представляваща семейна имуществена
общност.
Видно от Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 51 от
25.10.2007 г., том V, рег. № 6955, дело № 809 от 2007 г. по описа на нотариус
Д,в, с район на действие СРС, с рег. № 041 на НК (л.27-29), Зл,в, в качеството
му на ЕТ „А,-Ц - З,В“ е придобил 2/3 идеални части от апартамент № 2,
находящ се в гр. София, ж.к. „Д,д“, бл. 5В, вх. 1, ет. 1 в замяна на прехвърлени
от него 1/3 идеална част от апартамент № 1, находящ се в гр. София, ж.к.
„Д,д“, бл. 5В, вх. 1, ет. 1 и 1/3 идеална част от апартамент № 3, находящ се в
гр. София, ж.к. „Д,д“, бл. 5В, вх. 1, ет. 1.
По силата на Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
върху недвижим имот № 48 от 27.12.2007 г., том V, рег. № 8646, дело № 784
от 2007 г. по описа на нотариус Е,а, с район на действие СРС, с рег. № 379 на
НК (л.17-19), Зл,в, в качеството му на ЕТ „А,-Ц - З,В“ и Ц. Б. В. са учредили
договорна ипотека върху процесния имот, а именно апартамент № 2, находящ
се в гр. София, ж.к. „Д,д“, бл. 5В, вх. 1, ет. 1.
Видно от представено по делото Решение № 3311 от 25.03.2016 г. по
гр.д. № 75526/2015 г., 91 с-в, по описа на Софийски районен съд /СРС/, бракът
между Зл,в и Ц. Б. В. е бил прекратен, като видно от същото страните не са
извършили делба на недвижими имоти.
Като доказателство по делото е представена отправена покана до „ЕТ
„А,-Ц - З,В“ от страна на ответника от 12.06.2012 г., с която е посочено, че
същият е собственик на имот: София, общ. Изгрев, ж.к. Д,д, ,2, поради което е
поканен за сключването на договор по чл. 149, ал. 1, т. 3 от Закона за
енергетиката.
Като доказателство по делото е представено заявление „А,-Ц - З,В“ за
сключването на договор за имот с аб. №T176674. На документа е фигурира
3
дата 24.08.2012 г. и е налице подпис.
Видно от представените формуляри за отчет, както и от актуалната
справка за партидата, като клиент е посочен ЕТ „А,-Ц - З,В“.
От така представения Нотариален акт за замяна на недвижим имот № 24,
том LLXXXV, нот.дело № 27112 от 07.12.1994 г. се установява, че ответницата
е придобила 1/6 ид. ч. от процесния недвижим имот. Възраженията на
ответницата, че е посочена в нотариалния акт единствено, защото е била
съпруга на З,в са неоснователни. Недоказани са твърденията на ответницата,
че имотът е бил включен в предприятието на съпруга й, поради което имотът
не е включен към съпружеската имуществена общност. Неоснователни са
доводите, че ответницата е изгубила правото на собственост върху имота с
прекратяването на брака със съпруга й, доколкото такъв способ за изгубването
на правото на собственост не съществува. Фактът, че в споразумението за
прекратяване на брака имотът не е упоменат свидетелства единствено, че по
отношение на него не е извършена делба, като страните са запазили правото
си на собственост върху него. С оглед на това би следвало да се приеме, че
ответницата действително притежава 1/6 ид.ч. от апартамент № 2, находящ се
в гр. София, ж.к. „Д,д“, бл. 5В, вх. 1, ет. 1.
Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се
извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. В случая по делото е представено заявление „А,-Ц - З,В“ за
сключването на договор за имот с аб. №T176674. На документа е фигурира
дата 24.08.2012 г. и е налице подпис. Видно от последващо извършваните
отчети и издадени фактури като клиент на дружеството е посочен именно ЕТ
„А,-Ц - З,В“. С оглед на това би следвало да се приеме, че длъжника в
проведеното заповедно производство ЕТ „А,-Ц - З,В“ е изразил желание за
сключването на договор с ответното дружество и именно той би следвало да
отговаря за имотът с процесния абонатен номер.
На следващо място следва да се отбележи, че по делото не са
представени доказателства имотът да е бил използван от ответницата и въз
основа на това ползване същата да се е обогатила неоснователно.
В допълнение на това не се установи за задължение за ответницата за
сключване на договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
тъй като същата е следвало да заплаща топлинната енергия като потребител
на топлинна енергия за битови нужди съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ при
публично известни Общи условия. С оглед на това същата би могла да има
задължения към ищеца, но на различно от посоченото в исковата молба
съдържание.
При това положение по делото не се доказа ответницата да се е
обогатила неоснователно и предявеният иск следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в
погасяването му. Предвид правните изводи на съда за липса на главен дълг,
следва да се отхвърли изцяло и иска за лихва за забава върху главницата. В
4
допълнение на това доколкото ищецът претендира вземането на основание
неоснователно обогатяване, цитираните от него общи условия са
неприложими спрямо ответницата, а за изпадането й в забава е необходимо
отправянето на покана, каквато липсва по делото.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на
разноски има единствено ответницата. Тя е представила списък по чл. 80 ГПК,
съгласно който претендира 300 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.
Като доказателство по делото е представено адвокатско пълномощно, в което
е посочено, че ответницата е заплатила 400 лв. при подписването на договора.
С оглед диспозитивното начало на ответницата следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 300 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „То,я“ ЕАД, ЕИК , срещу Ц. Б. В., ЕГН
********** искове с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД, вр.
чл. 149, ал.1 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД признаването за установено,
че ответницата дължи на „То,я“ ЕАД сумата в общ размер на общ размер
372,28 лв., от които 295,25 лв. - главница, представляваща стойност на
незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 05.2021 г. - 04.2023 г. за
топлоснабден имот с адрес: гр.София, общ. Изгрев, ж.к. Д,д, ,2. и обезщетение
за забава в размер на 77,00 лв. за периода от 01.07.2021 г. до 19.06.2024 г.,
както и законната лихва върху главницата от 25.06.2024 г. до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е била издаде заповед за
изпълнение по ч.гр.д. №38531/2024 г. по описа на СРС, 78 състав.
ОСЪЖДА „То,я“ ЕАД, ЕИК , да заплати на Ц. Б. В., ЕГН ********** на
основание чл. 78, ал. 3 сумата в размер на 300 лева, представляваща сторени
от ответницата разноски по настоящето дело.
Решението е постановено при участието на „Бруната България“ ООД
като трето лице помагач на страната на ищеца.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5