Присъда по дело №2/2023 на Районен съд - Панагюрище

Номер на акта: 4
Дата: 20 март 2023 г.
Съдия: Магдалена Георгиева Татарева Кръстева
Дело: 20235230200002
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 4 януари 2023 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 4
гр. Панагюрище, 20.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на двадесети
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря Нонка Цв. Стоянова
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Наказателно
дело частен характер № 20235230200002 по описа за 2023 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА Г. Р. В., роден на ** ** **** г. в гр. Панагюрище, живущ
в същия град, ул. „*****“ №**, българин, български гражданин, с основно
образование, женен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********, за
НЕВИНОВЕН в това, че на 07.09.2022 г. в местността „Китката“, землището
на гр. Панагюрище е нанесъл на И. С. Д., с ЕГН: **********, удар с тояга в
областта на лявата част на гърба и му е причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в разкъсно-контузна рана в лява темпоропариетална област с
големина 4 см, в областта на дясното око – оток и кръвонасядане със синьо-
червен цвят и охлузване, кръвонасядане в лявата гръдна половина ІV-V
междуредие с големина 8/7 и охлузване на кожата в същата област, като
деянието на Г. Р. В. е извършено при неизбежна отбрана, поради което на
основание чл. 12, ал.1 от НК, във връзка с чл. 304 от НПК го ОПРАВДАВА за
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
ОТХВЪРЛЯ, иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, предявен от на И. С. Д.
с ЕГН: ********** срещу Г. Р. В., с ЕГН: **********, с който се иска да се
осъди подсъдимият да заплати на частния тъжител обезщетение за
неимуществени вреди претърпени от престъплението по чл. 130, ал. 1 НК в
1
размер на 500 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
07.09.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 190, ал. 1 НПК, И. С. Д. с ЕГН: **********
да заплати на Г. Р. В., с ЕГН: ********** сумата в размер на 700
(седемстотин) лева - представляваща разноски направени за един адвокат
пред настоящата инстанция.
Присъдата може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в 15-
дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
2

Съдържание на мотивите

НЧХД № 2/2023год.
МОТИВИ:
Производството по делото е образувано въз основа на постъпила в
Районен съд - Панагюрище тъжба от И С Д от гр. Панагюрище, с която е
повдигнато обвинение против подсъдимия Г Р В от гр. Панагюрище за
извършено престъпления по чл.130, ал.1 НК за това, че на 07.09.2022 г. в
местността „Китката “ в землището на гр.. Панагюрище подсъдимият е
нанесъл на частния тъжител удар с овчарската тояга в лявата част на тялото, с
което му в разкъсно-контузна рана в лява темпоропариетална област с
големина 4 см, в областта на дясното око – оток и кръвонасядане със синьо-
червен цвят и охлузване, кръвонасядане в лявата гръдна половина ІV-V
междуредие с големина 8/7 и охлузване на кожата в същата област, с което
причинил на тъжителя лека телесна повреда.
С протоколно определение на съда от 10.02.2023 г. е приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес предявеният от частния тъжител срещу
подсъдимия граждански иска по чл.45 от ЗЗД в размер на 500 (пет стотин)
лева - обезщетение за причинените неимуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до
окончателното изплащане. В същото съдебно заседание, с нарочен акт на
съда, частният тъжител е конституиран и като граждански ищец в процеса.
В съдебно заседание частният тъжител се представлява от адвокат М,
който поддържа изцяло повдигнатото с тъжбата обвинение. Пледира за
постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия и уважаване на
предявения граждански иск.
Защитникът на подсъдимия адв. К пледира за постановяване на
оправдателна присъда и отхвърляне на предявения от частния тъжител
граждански иск като неоснователен.
Подсъдимият Г В се явява лично в съдебно заседание. Дава обяснения,
като моли да бъде оправдан.
Районен съд – Панагюрище, като обсъди и прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и след като
спази разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Г Р В ЕГН ********** е роден на ** ** **** г. в гр.
Панагюрище, живущ в същия град, ул. „*****“ №**, българин, български
гражданин, женен, неосъждан, безработен.
Частният тъжител И Д и подсъдимият Г В гледат животни и ползват
имоти, които имат обща граница и се намират в м. Китката в землището на гр.
Панагюрище, като между Д и В имало неразбирателство от известно време.
1
На 07.09.2022 г. през деня подсъдимият В изкарал животните на паша, като
носел овчарска тояга направена от дряново дърво, високо около 1,5 метра. В
минал с животните покрай фургона, в който живеел Д и неговия партньор
свидетел Н К. В това време Д бил пред фургона в нетрезво състояние и
държал брадва. Като видял В, Д го ************ и тръгнал към него,
държейки брадвата. Подсъдимият В възприел действията на Д като намерение
за нападение, поради което ударил Д с овчарската си тояга в лявата част на
тялото, в областта на главата, а след това и в областта на гърба. В следствие
на това Д изпуснал брадвата си и паднал на земята. След това подсъдимият В
продължил по пътя си с животните, които бил изкарал на паша. Малко по-
късно свидетел К излязла от фургона и видяла Д на земята, помогнала му да
стане и да се изчисти. На следващия ден Д изпитвал болки, поради което
посетил д-р Н Н, който му издал и медицинското свидетелство приложено
към частната тъжба.
По доказателствата и от правна страна:
Горната фактическа обстановка съдът възприе изцяло от показанията на
свидетелите Н В К и В В, изцяло от заключението на съдебно-медицинската
експертиза, приобщена по делото чрез разпита на вещото лице П М, като и от
представените от страните и приети от съда писмените доказателства.
Даде се изцяло вяра на писмените доказателства, които са надлежно
оформени и неоспорени, както и на заключението експертизата, изготвена
обективно и компетентно, допусната и приета по правилата на НПК.
По отношение на свидетелските показания съдът счете, че следва изцяло
да кредитира тези на свидетел Ва. По отношение на показанията на този
свидетел може да бъде направен общ извод за достоверност на думите й, тъй
като тя добросъвестно възпроизведоха пред съда всички факти, които имат
отношение към предмета на делото. С показанията си всъщност свидетел Ва
възпроизведе чутото и разбраното от нейната свекърва- съпруга на
подсъдимия В както и от самия подсъдим, като свидетелката не е била
очевидец на случилото се. Свидетелката изрично посочи, че подсъдимия В не
употребява алкохол.
Показанията на св. К дават информация единствено относно състоянието
на частния тъжител след процесната случка. Като в тази част те бяха
кредитирани частично, тъй като свидетелят посочи, че след процесния
инцидент Д е лежал в болница четири дни – факт който се опроверга от
събраните по делото писмени доказателства - медицински документи. От
събраните по делото писмени доказателства се опровергава и твърдението на
свидетел К, че след няколко дни е завела Д на лекар, тъй като от
медицинското свидетелство приложено към частната тъжба се установява, че
на 08.09.2022 г. – още следващия ден частния тъжител е посетил лекар. Съдът
2
не дава вяра на показанията на този свидетел в частта, в която заявява, че
конкретно на този ден Д не бил употребил алкохол, въпреки че обича да пие
като това изявление на свидетеля е лишено от житейска логика, тъй като не
излага причина, поради която точно в този ден частният тъжител е нарушил
навика си да употребява алкохол. Свидетелят К посочва, че преди да излезе
от фургона, в който се е намирала е чула глъч и псувня, което е в унисон с
обясненията на подсъдимия, който посочва, че Д го е псувал, като в тази част
показанията на свидетеля следва да се кредитират. Показанията на този
свидетел, обаче, не могат да бъдат годен източник на информация относно
конкретно случилото се между частния тъжител и подсъдимия, доколкото
същата не е била пряк очевидец- самата тя при разпита си посочи, че не знае
какво е станало.
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия В, доколкото са вътрешно
непротиворечиви, последователни са и съвпадат с правилата на логиката.
Поради това и съдът не разполага с възможност да изключи думите на
подсъдимия от доказателствения материал по такава причина.
Действително, обясненията на подсъдимия, освен доказателствено
средство, са винаги и средство за защита. Този двояк характер на обясненията
обаче, никога не може да бъде единственото основание да не се кредитират
същите. Напротив – с оглед на правилата за разпределение на
доказателствената тежест, подсъдимият не е длъжен да доказва, че не е
извършил престъплението, а обвинението-частният тъжител следва да докаже
без всякакво съмнение че именно подсъдимият е извършителят, както и да
докаже обективните и субективни елементи на състава на престъплението,
което се твърди да е извършил. Ето защо частният тъжител следва да
противопостави на обясненията на подсъдимия такива доказателства, които
категорично да оборват думите му като защитна версия. В конкретния случай
това не е така, тъй като други доказателства по отношение на случилото се
между подсъдимия и частния тъжител не се събраха, доколкото не са
присъствали очевидци.
От правна страна съдът намира следното:
За постановяването на осъдителна присъда по чл. 130, ал. 1 от НК е
необходимо съдът несъмнено да установи, че в пряка причинна връзка с
действията на подсъдимия на пострадалия е причинена лека телесна повреда,
изразяваща се в конкретния случай във временно разстройство на здравето,
неопасно за живота. В случая липсва един от обективните елементи на
състава на престъплението, а именно неговата обществена опасност.
Останалите признаци от престъпния състав са безспорно доказани. От
наличната по делото медицинска документация и приетата
съдебномедицинска експертиза несъмнено се установява причиненото на Д
3
телесно увреждане, което е в резултат на нанесения му удар с тояга от
подсъдимия. Но видно от гореописаната фактическа обстановка, настоящият
състав приема, че безспорно установената телесна повреда на тъжителя е
настъпила в резултат на неизбежна отбрана от страна на подсъдимия срещу
частния тъжител.
Разпоредбата чл. 12 НК предвижда, че не е общественоопасно деянието,
което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от
непосредствено противоправно нападение държавни или обществени
интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез
причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели.
Практиката на ВКС по отношение на института на неизбежната отбрана е
обилна и еднозначно приема, че неизбежна отбрана има и когато
противоправното нападение не е започнало, но опасността деецът да бъде
нападнат е реална и непосредствена. В този смисъл е и Постановление №
12/73 г. "Относно правото на неизбежна отбрана" на Пленума на Върховния
съд (т. 4). В конкретния случай нападението на Д срещу подсъдимия В е било
непосредствено и опасността той да бъде сериозно наранен от него с бравата,
която е държал в ръцете си е била съвсем реална, още повече, че се установи,
че в този момент Д се е приближавал към подсъдимия псувайки го.
Подсъдимият не е бил длъжен да ги изчака Д да замахне с брадвата, да го
нарани и едва тогава, ако бъде в състояние да се отбранява, да използва срещу
него овчарската си тояга, защото тогава защитата му би била неефикасна и
закъсняла. Следователно нанасяйки на пострадалия изпреварващите удари с
тоягата, Г В е действал в положение на неизбежна отбрана, за да отблъсне
едно противоправно непосредствено и реално нападение от страна на
пострадалия. А щом това е така, деянието му не е общественоопасно. Именно
от поведението на подсъдимия следва да се направи извод, че целта му е била
единствено да отблъсне Д, тъй като той е продължил по пътя си след като Д е
изпуснал брадвата си, т.е. когато опасността да бъде нападнат е била
преустановена.
По гражданския иск:
Същият намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 45 ЗЗД,
която визира задължение за всеки да обезвреди лицата, на които виновно е
причинил вреди. При това положение в конкретния случай няма основание да
се ангажира гражданската отговорност на Г В, който не е осъществил
виновно деликт спрямо Д тъй като е действал в условията на неизбежна
отбрана, изкл. субективния елемент от фактическия състав на непозволеното
увреждане- вина. Ето защо съдът отхвърли приетия за съвместно разглеждане
в наказателния процес граждански иск като неоснователен.
По разноските:
4
На основание чл.190, ал. 1 от НПК частният тъжител бе осъден да
заплати на подсъдимия и сторените от него разноски в размер на 700 лв.,
доколкото същите бяха своевременно поискани и бяха представени
доказателства, че са реално сторени.
По изложените съображения, Районен съд - Панагюрище постанови
присъдата си.
30.03.2023г.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:






5
Съобщи за изтекли лични данни