Р Е Ш
Е Н И Е № 62
04.03.2020г., гр.ПЛОВДИВ
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
наказателно отделение, в публично съдебно заседание на 13.02.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:
РОЗАЛИЯ ШЕЙТАНОВА
ПЕТКО МИНЕВ
при секретаря СТЕФАНИ
КАЛОФЕРОВА, като разгледа ВНЧХД № 2400/2019г., докладвано от съдия Розалия
Шейтанова, за да се произнесе, прецени следното:
Производство
по реда на глава ХХІ от НПК
С Присъда № 258/17.10.2019г.по НЧХД № 2080/2019г., Районен съд-Пловдив, ХХІІ н.с., е признал подсъдимия А.И.Р. за виновен в това, че на 14.03.2019г. в гр.К. публично е отправил спрямо Б.К.В. в негово присъствие, в качеството му на длъжностно лице, при и по повод изпълнение на службата му, думите: „Подлога, боклук и ***“, като с тези думи е казал нещо унизително за честта и достойнството на Б.К.В. *** с ЕГН: **********, което е престъпление по чл.148, ал.1, т.1 и т.3 вр. чл.146, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК, го освободил от наказателна отговорност и му наложил административно наказание Глоба в размер на 1000 лева. Подсъдимият е осъден да заплати частния тъжител и граждански ищец Б.В. сумата от 300 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в следствие на престъплението по чл.148, ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума от момента на причиняването - 14.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата, като гражданският иск е отхвърлен над уважения до пълния предявен размер от 3 000 лева, като неоснователен. Присъдени са направените по делото разноски за адвокат, не са присъдени, макар и да са поискани останалите разноски, направени от частния тъжител – за завеждане на делото и за издаване на удостоверение.
Срещу присъдата, в законоустановеният срок, е постъпила въззивна жалба от адв.О.Т. в качеството му на защитник на подс.А.Р., който я намира за незаконосъобразна, неправилна и необоснована и настоява за отмяната й, последвана от оправдаване на подсъдимия и отхвърляне изцяло на предявения граждански иск. Във въззивната жалба, се изтъкват доводи, че по делото липсват достатъчно доказателства, обосноваващи законосъобразно осъждане на подсъдимия, като направеният в обратния смисъл извод от районния съд, се явява необоснован и съответно – неподкрепен с достатъчно, годни да послужат за това, доказателства. Според защитата, единственият законосъобразен изход от делото, при направата на обстоен и съответен анализ на събраните доказателства, е признаване на подсъдимия за невиновен, за което се настоява, със съпътстващото отпадане и на гражданската отговорност. Твърди се, че взаимоотношенията между тъжителя и подсъдимия са влошени от по-рано, свидетелите на тъжителя са в служебна зависимост от него, а полицейските служители, разпитани като свидетели не подкрепят обвинението, което не е съобразено от районния съд. При това положение, защитата предлага въззивния съд да вземе предвид казаното от полицейските служители и да оневини подсъдимия Р..
Районният съд е пропуснал да събере държавна такса за въззивното обжалване в размер на 6 лева.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание, както от защитника, така и лично от подсъдимия.
Повереника на частния тъжител – адв.И.Р., изразява становище за неоснователност на подадената въззивна жалба, като моли атакуваната с нея присъда на районния съд да бъде потвърдена.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция, правилността на постановената присъда във връзка с направените оплаквания, доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, констатира следното:
Първоинстанционният съд е приел за установени следните факти:
Частният тъжител Б.В. заемал длъжността *** „Строителство, строителен
надзор и инвестиционни дейности“ в Община К. Във връзка със служебните си
задължения, тъжителят участвал в изготвянето на докладна записка до кмета на
Община К., във връзка с проверка на строеж на административен адрес гр.К., ул.
„Никола Вапцаров“ №32, при която се установило, че е налице дупка в тротоара, в
който са разположени стъпала и отвор към стара входна врата, която
представлявала вход към УПИ XI-641, кв.108 по регулационен план на гр.К. от
1982 г. В докладната записка се сочело, че този отвор е разположен изцяло в
тротоара и възпрепятства преминаването на гражданите и минувачите. С резолюция
от 08.03.2019 г. кмета на Община К. разпоредил да се предприемат действия за отремонтиране на тротоара и бил поставен срок за изпълнение
до 15.03.2019 г. В изпълнение на тази резолюция частният тъжител Б.В. предприел
действия по отремонтиране на тротоара на
горепосочения адрес. В тази връзка на 14.03.2019 г., около 09.45 часа частният
тъжител Б.В., заедно с общински служители на Община К. – св. А.Д., св. Н.З.и
св.С.Д.отишли на ъгъла на улиците „А. *** като следвало да бетонират отвора в
тротоара. Същият се намирал пред имота на подсъдимия А.Р.. При пристигането на
място общинските служители били посрещнати от подсъдимия, който влязъл в отвора
и заявил, че ще наливат и него в бетона. Във връзка с действията на подсъдимия
на място били извикани служители на РУ Стамболийски. На място се отзовали
полицейските служители св.С.К., св.Н.И.и св.С.Б.. В присъствието на
полицейските служители, бетонирането на дупката било извършено. След
приключването на дейностите по бетониране, св.С.Д.бил изпратен да вземе
материали за обезопасяване на мястото. Там останали частния тъжител Б.В.,
подсъдимия А.Р. и свидетелите Д., З., К., И. и Б.. Полицейските служители си
тръгнали от мястото със служебния автомобил, като св.Б. разпоредил на подсъдимия
Р. да ги последва до сградата на полицейския участък в гр.К.. При отправянето
си към автомобила, подсъдимият Р. отправил към частния тъжител В. думите : „***,
*** и ***“, като му заявил и че може да минат години, но ще му го върне. Тези
думи били възприети от частния тъжител и свидетелите А.Д. и Н.З.и не били
възприети от полицейските служители К., И. и Б.. В последствие казаното било
разбрано и от св.Д., а и от св.К., които разбрали от частния тъжител, че има
заведено дело срещу подсъдимия Р..
За да приеме за установени така описаните факти, съдът е ползвал изцяло показанията на свидетелите А.Д., Н.З., С.Д., С.К., Н.И.и С.Б., частично обясненията на подсъдимия А.Р., както и всички писмени доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото.
Районният съд е направил изчерпателен и съответен анализ на събраните доказателства, въз основа на който, обстойно са мотивирани и правните изводи. Всяко едно доказателство е подробно анализирано и съпоставено с останалите, ясно са откроени тези доказателствени източници, които съдът ползва и тези които ингорира, като са изложени и съображенията за това.
Правилно и законосъобразно, подсъдимият е признат за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд, с разгледаната частна тъжба. Налице са всички елементи от обективната и субективната страна на състава по чл.148, ал.1, т.1 и 3 вр. чл.146, ал.1 от НК. Основните факти, попадащи в предмета на доказване по делото, са установени правилно, за което са ползвани годни доказателствени източници. Това прави въззивната жалба неоснователна. Последната съдържа оплаквания, заявени и пред първата инстанция, която им е дала съответен отговор, в мотивите към атакуваната присъда. Предвид изричното им повтаряне в настоящото производство, въззивният съд също дължи обсъждането им, макар и да декларира, че споделя съображенията на районния съд.
И въззивният състав на съда, намира, че показанията на свидетелите Д. и З. подлежат на кредитиране, тъй като не се забелязват основания които да ги дискредитират. Двамата са последователни в казаното от тях, показанията им са логични и непротиворечиви, не се опровергават от други доказателства, което ги прави достоверни. Св.Д. заявява: „…той тръгна към джипа и го напсува на майка, каза „***“, освен това му каза „Може да минат години, ще ти го върна, *** на М.“, на въпрос дали подсъдимият е използвал и думата ***, св.Д. дава положителен отговор. Свидетелят е категоричен, че към момента на отправяне на тези думи, полицейските служители и останалите служители на Общината вече не са били на мястото. Св.З. на свой ред също заявява, че подсъдимият е отправил псувни към тъжителя, както и реплики по повод начина му на обличане, заявил му и че може да е и след 40 години, но ще му го върне. Св.З. казва, че подсъдимият се е качвал в джипа си, докато е псувал. Предвид така установеното, правилно е прието, че подс.Р. е отправил инкриминираните думи към тъжителя В. в момент, когато е тръгнал към джипа си и се е качвал в него, с оглед на което не е налице твърдяното от защитата несъответствие с казаното от тримата полицейски служители, които вече са били в техния автомобил и са потеглили първи от мястото на инцидента, без да възприемат казаното от подсъдимия. Непосредствено след тях е тръгнал и самия подсъдим. В частната тъжба се посочват, обиди отправени от подсъдимия към тъжителя в два абзаца, като в първия действително се споменава присъствието на полицейските служители и служителките от Общината. В този абзац, тъжителя твърди, че подсъдимият го обиждал, казвайки че е *** и изпълнява заповеди на ***, а в следващия абзац вече, откроявайки тръгването на служителите от там, заявява, намерилите място в осъдителния диспозитив реплики. Напълно възможно е с оглед разположението на лицата в първата ситуация думите да са чути само от тъжителя, а и подсъдимият е бил наясно с присъствието на служебните лица, но е факт, че във втората, подсъдимият е изчакал качването на полицаите в автомобила им и тогава е предприел словесната атака спрямо тъжителя която е възприета от намиращите се в близост двама, цитирани вече по-горе свидетели. Служебната зависимост на тези свидетели от тъжителя правилно е отхвърлена като повод за игнориране на показанията им. Липсват данни и за това, тъжителя да е избрал извършването на ремонта на въпросната дата, воден от лична неприязън към подсъдимия.
Предвид изложеното, както вече бе споменато по-горе, осъждането на подсъдимия се явява правилно и законосъобразно. Налице е отправена обида присъствено, по адрес на тъжителя от страна на подсъдимия, който е целял думите му да бъдат възприети от тъжителя, присъствал на място в качеството си на длъжностно лице, изпълняващо в същия момент служебни задължения. Мотивите за действията му се извличат от заявеното и от него несъгласие с предприетото от общинските власти затваряне на подход към имота му през тротоара, за извършването на което в деня на инцидента на място се явил, ръководейки работниците именно тъжителя. От действията на подсъдимия ясно личи желанието му да засегне именно тъжителя, с чието поведение по повод изпълнение указанията на Кмета за затваряне на подхода към имота му, той свързвал неудобствата за членовете на семейството му от там нататък.
При наличие на всички предпоставки за това, правилно и законосъобразно е приложен института на освобождаване от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание, като при определяне размера на последното, в достатъчна степен са съобразени данните за личността на подсъдимия, имущественото му положение, извършеното от него, при което е наложено максимално справедливо и съответно на проявата административно наказание, съобразено и с разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК. Осъждането по гражданската претенция е съответно на конкретно претърпените вреди, като при определяне размера на обезщетението е спазен и принципа на справедливостта при определяне на такива за неимуществени вреди, присъдена е и поисканата законна лихва върху сумата, както и направените по делото разноски от частния тъжителка за повереник. Не са присъдени разноските за образуване на делото и за издаване на съдебно удостоверение, които са били поискани. При отхвърляне на разликата над уважения размер на гражданския иск, което иначе е правилно, тъй като липсват данни за по-сериозни вреди, съдът е отбелязал, че повода за това е неоснователност на иска. Следва да се има предвид, че основанието на иска е самото деяние, което е доказано, и в този смисъл самият иск също е доказан по основание, тоест явява се основателен. В конкретния случай повод за отхвърляне на разликата до 3000 лева е недоказаността на иска по размер за сумата над 300 лева и именно това следва да се посочва при такова частично отхвърляне на гражданска претенция – недоказан по размер, а не неоснователен.
С оглед изложеното, и след извършената проверка на обжалваната присъда в нейната цялост, при което не констатира допуснати съществени нарушения на процесуални правила, които да налагат отмяната й, нито основания за изменението й, Пловдивският окръжен съд намери, че тя следва да се потвърди изцяло, като подсъдимият бъде осъден да заплати държавна такса за въззивно обжалване в размер на 6 лева, която районният съд е пропуснал да събере, поради което и на основание чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 258/17.10.2019г. постановена по НЧХД № 2080/2019г., по описа на Районен съд гр.Пловдив, ХХІІ н.с.
ОСЪЖДА
подсъдимия А.И.Р. да заплати по сметка на Окръжен съд Пловдив държавна такса за
въззивно обжалване по наказателно дело от частен
характер в размер на 6 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: