№ 1542
гр. София, 01.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:МАРГАРИТА Д. Д.А
при участието на секретаря ЕВЕЛИНА Б. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. Д.А Административно
наказателно дело № 20231110216320 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по постъпила жалба от С. И. И., ЕГН **********, с адрес
гр.София, ж.к.***, чрез адв.С. Д. от САК, против наказателно постановление
№23-4332-022727/03.10.2023 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени
кумулативно две административни наказания: глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на
чл.140, ал.1 от ЗДвП; на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени
кумулативно две административни нарушения: глоба в размер на 2000 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на
чл.174, ал.3 от ЗДвП; и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на
чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят оспорва процесното НП, като неправилно и
незаконосъобразно издадено, с оглед на което иска неговата цялостна отмяна.
Позовава се на допуснати нарушения на процесуалните правила, поради
издаване на процесното НП при не напълно изяснена фактическа обстановка
и при липса на доказателства в подкрепа на изложената теза на АНО по
1
отношение правилното ангажиране на административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя.
Навежда доводи, че при определяне на наказанието, АНО не е взел
предвид всички обстоятелства по чл.27, ал.2 от ЗАНН, поради което не е
стигнал до извода, че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от
ЗАНН.
Жалбоподателят, както лично, така и чрез надлежно упълномощения си
процесуален представител – адв.С. Д. от САК, след приключване на
съдебното следствие, моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло процесното НП, като неправилно и незаконосъобразно.
Допълнително навежда доводи, че тъй като по отношение на първото
вменено на жалбоподателя нарушение се установява, че регистрационната
табела на управляваното от него МПС е изпаднала по време на движение и
непосредствено след установяване на липсата й, превозното средство е
приведено от водача в покой, не е налице пряк умисъл за неговото
извършване и то не може да се вмени във вина на жалбоподателя.
По отношение на второто вменено на жалбоподателя нарушение,
навежда доводи, че на жалбоподателя не са били разяснени последствията в
случай на отказ да бъде тестван с техническо средство за употреба на
алкохол. Освен това, в в посочената като нарушена правна норма са налице
две хипотези, но нито в АУАН, нито в НП, са изложени мотиви за която и да
е от двете от тях, което е ограничило правото на защита на санкционираното
лице.
Навежда доводи, че единствено по отношение на третото вменено на
жалбоподателя нарушение, АНО е ангажирал доказателства, които го
установяват по безспорен начин, доколкото счита първите две и за
недоказани.
Претендира присъждане на разноски, за което представя списък по
чл.80 от ГПК.
Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Група в
СДВР, ОПП-СДВР, не се представлява в съдебно заседание. В своевременно
представени писмени бележки по делото взема становище по същество на
правния спор, като моли съда да постанови решение, с което да потвърди
2
процесното НП, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение и прави изрично възражение за
прекомерност на претендираното от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Процесното
НП е връчено лично на жалбоподателя на 01.11.2023 г., съгласно отразеното
на разписката върху него, а жалбата е изпратена чрез куриер на 14.11.2023 г.,
съгласно отразената дата на транспортния етикет, т.е. в законоустановения
14-дневен преклузивен срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН за обжалване на НП,
считано от датата на неговото връчване, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява
следната фактическа обстановка:
Административнонаказателното производство е образувано със
съставяне на АУАН, Серия GА, бл.№768189 на 17.09.2023 г., от компетентно
длъжностно лице – командир на отделение при 09 РУ-СДВР – С. Г. К., в
присъствието на двама свидетели-очевидци при установяване на нарушението
и при съставяне на акта, против С. И. И., за това, че на 17.09.2023 г., в 01:20
часа, в гр.София, по бул.“Европа“, по данни на свидетели очевидци от АП
308, с посока на движение от бул.“Добринова скала“ към Околовръстен път,
управлява личния си мотоциклет „Кавазаки 3Х 636 Б“, с ДК №***, и при
извършена проверка пред автокъща „М-КАР“, се установява, че:
1.Водачът управлява ППС, което е регистрирано, но е без поставена
табела с регистрационен номер, с което виновно е нарушил разпоредбата на
чл.140, ал.1, пр.2 от ЗДвП;
2.Водачът категорично отказва да бъде изпробван с техническо
средство „Алкотест Дрегер“ с фабричен №ARPM 0406. На водача е връчен
талон за медицинско изследване №0179529 до МБАЛ „Св.Анна“, за
3
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и 7 броя стикери серия А
081225. Издадени два броя ЗППАМ №78 и №79/17.09.2023 г., с което виновно
е нарушил разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП;
3.Водачът не е представил в срок ППС на ГТП, с което виновно е
нарушил разпоредбата на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
АУАН е надлежно предявен и връчен лично на жалбоподателя на
датата на неговото съставяне – на 17.09.2023 г., срещу подпис, с изрично
отбелязване, че няма възражения по направените в него констатации.
Жалбоподателят не се възползвал от правото по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не
представил пред АНО в законоустановения 7-дневен срок писмени
възражения.
Въз основа на направените констатации в съставения АУАН,
компетентно длъжностно лице: началник Група в СДВР, ОПП-СДВР,
надлежно упълномощен със Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра
на вътрешните работи, издал процесното НП, против С. И. И., в което изцяло
възпроизвел описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил на
жалбоподателя административни наказания, както следва:
1.На основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП - кумулативно две
административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП;
2.На основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП - кумулативно две
административни нарушения: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3
от ЗДвП;
3.На основание чл.181, т.1 от ЗДвП - административно наказание глоба
в размер на 50 лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена, въз
основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на
свидетелите Г. и Г., които съдът кредитира с доверие като обективни,
последователни и кореспондиращи на останалия събран по делото
доказателствен материал; от приобщените писмени доказателства:
процесните АУАН и НП; талон за изследване №0179529; справка картон на
водач; три броя заповеди за компетентност и заемана длъжност от
4
актосъставителя и АНО.
Съдът намира, че както АУАН, така и издаденото въз основа на него
НП, са издадени от материално и териториално компетентни длъжностни
лица, съобразно заеманата от тях длъжност, съгласно приложените три броя
заповеди и акт за встъпване в длъжност на АНО, в кръга на техните функции,
по предвидените в закона форма и ред, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Противно на бланкетните твърдения в жалбата, съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени по тежест процесуални нарушения, които да са ограничили
правото на защита на жалбоподателя до степен да не може да разбере за какви
точно нарушения е санкциониран, къде, кога и при какви обстоятелства ги е
извършил. С оглед на горното, съдът не намира основания за цялостна отмяна
на процесното НП на формално основание, без да се разглежда спора по
същество.
Правилно е приложен материалния закон, а вменените нарушения,
авторството и вината, отново противно на бланкетните твърдения на
процесуалния представител на жалбоподателя, се явяват доказани по
безспорен и несъмнен начин от събраните в хода на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства.
По отношение на първото вменено нарушение на жалбоподателя с
процесното НП, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното: От показанията на свидетеля Г. се установява, че при забелязване
на моториста са предприели действия по проверка на управляваното от него
МПС, в хода на която проверка са установили, че процесният мотор няма
поставена регистрационна табела. Споделя и спомените си от проведения
разговор с жалбоподателя тогава, който съобщил, че не е забелязал липсата на
поставената в задната част на мотора регистрационна табела, като
предположил възможността да е изпаднала по по време на пътуването му
тогава от гр.Божурище към гр.София, и в този смисъл, че не е извършил
нарушението умишлено. От показанията на свидетеля Г. се установява, обаче,
че липсата на регистрационната табела на мотора е била забелязана от него
още към момента на тръгването им от събора в гр.Божурище, за което
съобщил на жалбоподателя, но въпреки това последният привел в движение
мотора си и се придвижил до гр.София, където в ж.к.“Люлин“ го отбил и
5
паркирал.
Първата посочена в АУАН и НП като виновно нарушена разпоредба на
чл.140, ал.1, пр.2 от ЗДвП предвижда, че по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само МПС и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. От събраните по делото доказателства безспорно
се установява, че на посочените дата, час и място, жалбоподателят е
управлявал по път, отворен за обществено ползване, процесния мотор, без
поставена регистрационна табела на определеното за това място – една
регистрационна табела в задната част на МПС. С поведението си е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението,
съдържащо се в правилно приложената санкционна разпоредба на чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП, която предвижда кумулативно два вида наказания:
лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба от 50
до 200 лева, за водач, който управлява МПС, на което табелите с
регистрационния номер не са поставени на определените за това места.
Именно такова обвинение е повдигнато на жалбоподателя и със съставения
против него АУАН и установено от контролните органи на посочените дата,
час и място. Управлението на процесния мотор от жалбоподателя се
установява по безспорен начин от показанията на свидетеля Г., който
добросъвестно заявява, че са се движили двамата от гр.Божурище до
гр.София, а мястото на което последният отбил и паркирал мотора, се явява и
мястото на извършената полицейска проверка. Безспорно се установява от
показанията на свидетеля Г. и знанието на жалбоподателя, че предприема
управление на МПС, което е без поставена регистрационна табела, доколкото
последният е забелязал нейната липса, още към момента на тръгването им в
посока към гр.София, което от своя страна дава основание на съда да приеме,
че деянието е извършено виновно от жалбоподателя, при форма на вината
пряк умисъл. Съдът констатира, че при определяне размера на наложените на
жалбоподателя две административни наказания – глоба и лишаване от право
да управлява МПС, АНО е съобразил обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН,
вземайки предвид, че жалбоподателят е правоспособен шофьор от 2006 г.,
включително и за категорията на МПС, което е управлявал, че по отношение
на него са констатирани три административни нарушения в хода на
извършената му проверка, при наличие на данни в справката картон на водач,
6
че е санкциониран и със фишове и НП за други нарушения на ЗДвП, което го
очертава като недисциплиниран водач на МПС. Предвид гореизложеното,
съдът намира, че процесното НП в тази му част, следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно издадено.
По отношение на второто вменено нарушение на жалбоподателя с
процесното НП, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното: От показанията на свидетеля Г. се установява по несъмнен и
безспорен начин изричния и категоричен отказ на жалбоподателя, след
покана от пристигналия екип на ОПП-СДВР, да бъде изпробван с техническо
средство за употреба на алкохол. В подкрепа на показанията на свидетеля Г.,
относно категоричния отказ на жалбоподателя да бъде тестван с техническо
средство за установяване употреба на алкохол, са данните от приложения по
делото талон за изследване №0179529/17.09.2023 г., съгласно който
жалбоподателят е избрал медицинско и химическо изследване за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта в хода на извършената му
проверка, в хипотезата на заявен отказ да бъде тестван с техническо средство.
Правилно е приложен материалния закон. Съгласно разпоредбата на
чл.174, ал.3 от ЗДвП, водач на МПС, трамвай или самоходна машина, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване
употребата на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на
наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да
управлява МПС за срок от две години и глоба 2000 лева.
Съдът намира, че в конкретния случай се установява по безспорен
начин, че с действията си С. И. И. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на вмененото му административно нарушение по чл.174, ал.3,
пр.1 от ЗДвП. По категоричен начин бе установено от доказателствата по
делото, че на процесните дата, час и място, именно жалбоподателят, като
водач на МПС, е бил обект на извършена проверка с техническо средство
„Алкотест Дрегер“, с фабричен номер: АRПМ 0406, за употреба на алкохол, в
7
хода на която е отказал да даде проба, чрез категорично заявен отказ да бъде
тестван. Съставомерното поведение на жалбоподателя се изразява в самия
отказ да бъде тестван за употреба на алкохол с техническо средство –
поведение, което е бил длъжен да предприеме, след като е бил изрично
поканен от надлежен орган – полицейски служител, изпълняващ функциите
на длъжностно лице от ОПП-СДВР, да извърши това.
Законодателят е определил наказанията във фиксиран размер, без
възможност за диференцирането им. АНО правилно е наложил на
жалбоподателя с процесното НП наказанията в предвидения от закона размер.
Правилно, с оглед данните от справката картон на водача е съобразил и
факта, че жалбоподателя е правоспособен водач към датата на извършване на
нарушението, доколкото има издадено СУМПС от 2006 г., и с процесното НП
му е наложил освен наказанието глоба, но и кумулативно предвиденото
наказание лишаване от право да управлява МПС. Предвид гореизложеното,
съдът намира, че процесното НП и в тази му част, следва да бъде потвърдено,
като правилно и законосъобразно издадено.
По отношение на третото вменено нарушение на жалбоподателя с
процесното НП, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното: Действително, поради липса на спомен, показанията на свидетеля Г.
нямат информативна стойност относно направената трета констатация в акта,
че жалбоподателят не е представил в срок процесния мотор на годишен
технически преглед. В АУАН е отразена извършена справка с ОДЧ и Д.З.,
както и иззето СРМПС, които красноречиво говорят, че в хода на
извършената проверка е била извършена справка, както относно представяне
на МПС-то на годишен технически преглед, така и относно неговата
собственост, последното също отразено в АУАН. Жалбоподателят не
ангажира доказателства, които да оборват така направената констатация, а и
не я оспорва.
Правилно е приложен материалния закон. Съгласно разпоредбата на
чл.147, ал.1 от ЗДвП, регистрираните МПС и теглените от тях ремаркета и
ППС, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на ППС
на поделенията на въоръжените сили, и ППС с животинска тяга, подлежат на
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност. От събраните по делото доказателства безспорно се установява,
8
че на посочените дата, час и място, жалбоподателят е управлявал собственото
си МПС, което не е представил в срок за задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата му изправност. С поведението си е осъществил от
обективна и субективна страна и състава на нарушението, съдържащо се в
правилно приложената санкционна разпоредба на чл.181, т.1 от ЗДвП, която
предвижда наказание глоба в размер на 50 лева за собственик или
длъжностно лице, което без уважителни причини не представи в определения
срок превозното средство за технически преглед. Законодателят е определил
наказанията във фиксиран размер, без възможност за диференцирането им.
АНО правилно е наложил на жалбоподателя с процесното НП наказанието и
за третото вменено му нарушение в предвидения от закона абсолютен размер,
поради което не подлежи на обсъждане въпроса за неговото намаляване, по
аргумент от чл.27, ал.4 от ЗАНН.
С разпоредбата на чл.189з от ЗДвП, законодателят изключва
приложението на чл.28 и чл.58г от ЗАНН за нарушения по този закон, каквито
се явяват и процесните, поради което съдът не дължи отговор на въпроса
относно наличие на предпоставките за квалифициране на вмененото
нарушение като маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че обжалваното НП следва да
бъде изцяло потвърдено – и в трите му части, като правилно и
законосъобразно издадено.
По разноските:
На основание чл.63д от ЗАНН, страните имат право на разноски, които
се присъждат по реда на АПК. При този изход на правния спор, основателна
се явява претенцията на ответната страна по жалбата за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН, във вр. с
чл.27е, във вр. с чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на СДВР разноски
в размер на 50 лева за предоставена правна помощ в хода на производството,
осъществена чрез изготвяне на писмена защита от надлежно упълномощен
процесуален представител, без явяване в съдебно заседание.
Водим от горните мотиви, съдът
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА на основание чл.63, ал.2, т.5, във вр. с ал.9, във вр. с
ал.1, във вр. с чл.58д, т.1 от ЗАНН, НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ
№23-4332-022727/03.10.2023 г., издадено от Началник Група в СДВР, ОПП-
СДВР, с което на С. И. И., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.***, на
основание чл.175, ал.1, т.1 от ЗДвП са наложени кумулативно две
административни наказания: глоба в размер на 200 лева и лишаване от право
да управлява МПС за срок от 6 месеца, за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП;
на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП са наложени кумулативно две
административни нарушения: глоба в размер на 2000 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, за нарушение на чл.174, ал.3
от ЗДвП; и на основание чл.181, т.1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.147, ал.1 от ЗДвП,
като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл.63д от ЗАНН, С. И. И., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к.***, да заплати на СТОЛИЧНА ДИРЕКЦИЯ НА
ВЪТРЕШНИТЕ РАБОТИ, сумата от 50 лева /петдесет лева/,
представляваща направени разноски за предоставената правна помощ от
юрисконсулт в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд София-град на основанията, предвидени в НПК, и по
реда на Глава 12 от АПК, в 14–дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10