№ 3165
гр. София, 12.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 60 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:АНГЕЛИНА К. БОЕВА
като разгледа докладваното от АНГЕЛИНА К. БОЕВА Частно гражданско
дело № 20211110162692 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 410 ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение, подадено от ФИРМА
срещу длъжниците Б. З. З. и Н.Ц. З.а за следните суми: сумата в размер на 4275,94 лева –
главница по Договор за потребителки паричен кредит № 1739526 от 30.01.2015 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане
на дължимата сума, и за сумата в размер на 607,74 лева – обезщетение за забава за периода
от 15.01.2019 г. до 28.09.2021 г. В заявлението е посочено, че на 30.01.2015 г. между
ФИРМА и длъжника Б.З., в качеството му на кредитополучател, бил сключен процесният
договор за потребителски кредит, като изпълнението му било обезпечено с поръчителството
на втория длъжник – Ния З.а. Това се установява и от приложения към заявлението договор
за потребителски кредит. Крайният срок за издължаване на всички задължения настъпил на
14.01.2021 г. След дадени от съда указания, с молба от 29.12.2021 г. заявителят уточнил, че
крайният падеж на всички задължения по договора за кредит настъпил на 14.01.2021 г., като
този срок не бил продължаван от страна на кредитодателя.
Съдът, след като се запозна със заявлението и приложените към него документи,
намира следното:
Съгласно чл. 147, ал. 1 ЗЗД поръчителят остава задължен и след падежа на главното
задължение, ако кредиторът е предявил иск против длъжника в течение на шест месеца. Това
разпореждане се прилага и в случая, когато поръчителят изрично е ограничил своето
поръчителство до срока на главното задължение. По прилагането на посочената разпоредба
в заповедното производство е приета т. 4.б от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г.
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, ВКС, съгласно която срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД е краен и
преклузивен. За разлика от погасителната давност, с изтичането му не се погасява
възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото поръчителство.
Преклузивните срокове, за разлика от давностните (чл. 120 ЗЗД), се прилагат от съда
1
служебно. В този смисъл изтичането на посочения срок към датата на подаване на
заявлението е абсолютно основание за отхвърляне на същото, доколкото по силата на чл. 7,
ал. 1 ГПК съдът има служебно задължение да следи за допустимостта на извършваните от
страните процесуални действия.
При съобразяване на цитираната задължителна съдебна практика и като взе предвид,
че крайният срок за погасяване на задълженията по процесния договор за кредит е настъпил
на 14.01.2021 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на
28.09.2021 г., т.е. след изтичане на шестмесечния срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, съдът намира, че
по отношение на поръчителя Н.Ц. З.а заявлението следва да бъде отхвърлено. Спрямо
кредитополучателя Б.З. заявлението е основателно и следва да бъде уважено.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с вх. №
4965/28.09.2021 г., подадено от ФИРМА, по отношение на длъжника Н.Ц. З.а.
В останалата част заявлението е основателно и следва да бъде уважено.
Разпореждането подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба от
заявителя в едноседмичен срок от връчването му.
На основание чл. 7, ал. 2 ГПК на заявителя да се изпрати препис от настоящото
разпореждане.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2