Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер ІІІ-44                                    26.04.2021г.                              град Бургас

 

               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаски Окръжен съд                                                                          Трети състав

На двадесет и трети март                                                                       година 2021

В публично заседание в следния състав:

 

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

                                                       ЧЛЕНОВЕ: 1. Йорданка Майска                                                                                   2. Радостина Петкова

Секретар  Жанета Граматикова

като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска

в.гр.дело № 326 по описа за  2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Н.Д.С. с ЕГН-**********, заявена чрез пълномощника адв.М.Овагемова от БАК, с посочен съдебен адрес в гр.Бургас, ул.Оборище № 90, ет.2 против  Решение № 7/08.01.2020г. по гр.д.№ 5454/2020г. по описа на БРС.

С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна установителна претенция на въззивната страна по чл.124, ал.1 ГПК, вр.чл.439 ГПК по отношение въззиваемия-ответник „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ АД, че Н.С., не му дължи сумата от 5061,29лв., от които главница -  2553,33лв., законна лихва от 63,83лв за периода от 31.01.2020г. до 30.04.2020г. и 2348,37лв.-олихвями вземания-мораторни лихви обезщетения за забавено плащане по изп.дело № 695/2020г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803 с район на действие БОС, представляваща вземане по изпълнителен лист от 27.09.2010г. по ч.гр.д. № 3447/2010г. по описа на РС-Бургас,  поради погасяване на вземанията по давност, като са възложени в тежест на въззивницата сторените от насрещната страна разноски.

Решението се обжалва като неправилно поради противоречие с материалните разпоредби, определящи правилата относно материално правните предпоставки ответникът да придобие качеството кредитор, респ. взискател по вземането спрямо въззивницата на основание валидна продажба на вземания, сред които и процесното; навежда се и липса на съобщаване на цесията; твърди се и неправилност на решението поради противоречие с правилата за прилагането и прекъсването на давността. Твърди се основателност на иска, като се застъпва становище, че вземанията са погасени по давност, а съдът неправилно е приел обратното, като излага подробни аргументи в насока приложението на ППВС № 3/1980г., ТР № 2/2015г. ОСГТК на ВКС.

Моли атакуваното решение да бъде отменено и постановено ново, с което искът бъде уважен. Няма доказателствени искания. Отправено е искане за присъждане на разноски, сторени пред двете инстанции.

В законния срок въззиваемата страна „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ АД, чрез своя процесуален представител юк.Н.Вукадинова е депозирала отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Моли, обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Не ангажира нови доказателства, няма доказателствени искания. Претендира разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.259 ГПК от легитимирано лице и е допустима.

Районният съд е разгледал иск с правно основание  чл.439 ГПК, чл.124, ал.1 ГПК.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изложените твърдения на страните в исковата молба и въведените във връзка с тях доводи, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Н.Д.С. против „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ АД, с която твърди, че не дължи описаните по-горе суми, за събирането на които е образувано изп.д.№ 1367/2010г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова по изпълнителен лист от 18.05.2010г., издаден по ч.гр.д. № 3447/2010г. по описа на БРС. Изпълнителното производство е прекратено с Постановление на ЧСИ от 11.12.2019г. на осн.чл.433, ал.1, т.8 от ГПК поради настъпила перемпция. По същия изпълнителен лист „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ АД са инициирали при същия ЧСИ ново изп.производство с № 695/2020г.. Счита, че съобразно т.10 от ТР № 2/2013г. на ВКС ОСГТК, посочващи, че каквото и да е основанието за прекратяване на изпълнителното производство, то всички предприети по него изпълнителни  действия се обезсилват по право/ с посочените изключения при които трети лица са придобили права и при редовно извършени плащания от трети лица/. Така прекратяването на изпълнителното производство има за последица заличаването на ефекта на прекъсване на давността от всички предприети действия по принудително  изпълнение. При тези мотиви счита, че погасителната давност за процесното вземане е изтекла на 11.01.2018г., т.е. преди образуване на изп.дело № 695/2020г. на ЧСИ Т.Маджарова. Оспроват се и материално правните предпоставки ответникът да придобие качеството кредитор, респ. взискател по вземането спрямо въззивницата на основание валидна продажба на вземания, сред които и процесното; навежда се и липса на съобщаване на цесията.

На горните основания моли да се признае за установена неоснователността на изпълнението – че не дължи описаните вече суми по изпълнителното дело. Ангажира доказателства.

Въззиваемата страна е оспорила иска в депозирания по реда и в срока по чл.131 ГПК отговор. Заявява, че в хода на изпълнителните дела срещу ищцата са извършени редица принудителни действия, довели до прекъсване на давността. Моли иска да бъде отхвърлен. Също сочи доказателства.

С обжалваното решение БРС е отхвърлил претенцията като неоснователна като е приел, че  изпълнителното производство по изп.д. № 1367/2010г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова е било образувано при действието на ППВС № 3/80г. и е било все още висящо към датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. ОСГТК на ВКС. Така давността за вземането е била прекъсната до приемането на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС и е започнала да тече след 26.06.2015г. и изтича на 26.06.2020г., но тъй като второто изп.дело № 695/20г. е било образувано на 12.02.2020г., т.е. преди изтичане на давността с извършените по него изпълнителни действия и по-точно опис от 18.06.2020г. на движими вещи е прекъсната.

Не е спорно по делото, а се установява и от събраните по делото доказателства, че е по издаден на 27.09.2010г. изпълнителен лист, възоснова на Заповед за изпълнение № 2055/10.05.2010г. по ч.гр.д. № 3447/2010г. по описа на РС-Бургас е образувано изпълнително дело № 1367/2010г. по описа на ЧСИ Т.Маджарова. Задълженията на ищеца към БНП Париба Пърсънъл Файненс по издадения изпълнителен лист са както следва: сумата от 2553,33лв. –главница по предоставен кредит по Договор за потребителски паричен кредит № PLUS-01159892/07.02.2008г.; мораторна лихва в размер на 293,43лв. за периода от 20.01.2009г. до 05.05.2010г. и законна лихва върху главницата начиная от 05.05.2010г. до окончателното изплащане на сумите, както и 56,94лв.-разноски по делото.

Бургаски окръжен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящият въззивен състав препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 ГПК.

По повод заведения иск съдът приема следното: правната норма на чл.439 ГПК урежда защита на длъжника срещу изпълнението по исков ред. В исковата молба и отговора срещу нея са изложени твърдения за наличие на изпълнително основание – наличие на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, постановена в полза на въззиваемото дружество, издаден въз основа на нея изпълнителен лист, образувано принудително производство по удовлетворяване на кредитора, твърдения за недължимост на присъдените суми въз основа на факти, настъпили след влизане в сила на решението.  

Искът е допустим, доколкото разпоредбата на чл.439 ГПК гласи: „Длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. (2) Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание”.

За да бъде искът основателен, следва да са налице  предпоставките за провеждане на установителния иск по чл.439 ГПК, визирани от Решение № 101 от 1.XII.1972 г. по гр. д. № 95/72 г., ОСГК: наличие на изпълнително основание и изпълняемо право, образуван изпълнителен процес и осъществяване на нов факт, който изменя или погасява защитеното със съдебното решение материално право.

В настоящия случай категорично са налице както изпълнително основание – стабилизирана заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 27.09.2010г., издадени по ч.гр.д.№ 3477/2010г. на БРС, изпълняемо право на въззиваемото дружество, така и образуван изпълнителен процес, в хода на който принудително се събират суми за удовлетворяване на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

Предвид обстоятелство, че вземането по делото произтича от договор за кредит е приложима разпоредбата на чл.110 ЗЗД за общата 5-годишна погасителна давност за главницата и кратка 3-годишна давност за лихвите. В този смисъл Решение №261/12.07.2011г. по гр.д. №795/2010г. на ВКС, ГК, IV г.о., Решение №28/05.04.2012г. по гр.д. №523/2011г. на ВКС, ГК, III г.о, Решение №161/08.02.2016 по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II т.о.

Спорът по делото се свежда до това изтекла ли е предвидената в закона погасителна давност по отношение на процесните вземания.

В исковата молба не са изложени твърдения давността за вземането да е изтекла преди образуване на изпълнителното производство по изп.дело № 695/20г. на ЧСИ Т.Маджарова, поради което съдът следва да обсъди  спирането и прекъсването на давността от момента на образуване на изпълнителното производство.

Относно въпросът от кога започва да тече новата давност  съдът взе предвид постановките залегнали в  Р.№ 252/17.02.2020г. по гр.д. № 1609/2019г. IIIг.о. ВКС по реда на чл.290 ГПК допуснато касационно обжалване по обуславящия делото въпрос "Тече ли погасителна давност за вземане по изпълнително дело, което е образувано преди приемане на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК и дадените в т. 10 от същото разяснения намират ли приложение по отношение последиците на давността по това принудително изпълнение и настъпилата перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК?". В решението е прието, че в случаите, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради т. нар. "перемпция" и то по силата на закона, независимо дали съдебният изпълнител е издал постановление в този смисъл, имащо декларативно, а не конститутивно действие. Различието е относно датата, от която започва да тече новата погасителна давност за вземането в тези случаи (според постановките по т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК това е датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие). Ако е налице осъществен състав по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК към дата, предхождаща датата 26.06.2015 г., новата погасителна давност за вземането по  чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на изтичане на горния релевантен (двугодишен) срок, като при съдебно установено вземане срокът й е всякога пет години (чл. 117, ал. 2 ГПК).

По изпълнителното дело макар с изтичането на двугодишния срок от последното изпълнително действие акт на съдия-изпълнителя да не е издаван/такъв е издаден години по-късно/, бездействието на взискателя в двугодишния срок има за последица прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона, съгласно чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Ефектът на прекратяването е настъпил от момента на изтичане на предвидения в цитираната разпоредба 2-годишен срок от последното поискано изпълнително действие, т. е. считано от 11.01.2013 г. Тъй като обаче това прекратяване е преди приемане на ТР № 2/26.06.2015 г. на ВКС, ОСГТК и предвид отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, по отношение на погасителната давност следва са се приложи тълкуването, дадено в предшестващото ППВС № 3/1980 г. Съобразно него, погасителна давност не е текла докато е траел този изпълнителен процес  и че новата погасителна давност за вземането е започнала да тече от датата на прекратяване на изпълнителното производство – от 11.01.2013 г., а не от последното изпълнително действие. Тъй като се касае за съдебно установено вземане, новата погасителна давност за него е петгодишна и е изтекла на 11.01.2018г., новото изпълнително производство по изп.дело № 695/20г. на ЧСИ Т.Маджарова е образувано след изтичане на погасителната давност, а исковата молба, с която е предявен искът по чл. 439 ГПК е подадена на 11.09.2020 г., т. е. след посочената дата и с оглед на нея, претенцията се явява основателна – вземането е погасено по давност.

С оглед изложеното съдът намира, че иска е основателен и следва да бъде уважен.

При изложената фактическа обстановка и горните мотиви, настоящият състав приема, че обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено.

С оглед изхода по делото в тежест на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените от въззивника съдебни разноски пред настоящата инстанция от общо 403,21лв. както следва за заплатена д.т. от 103,21лв. и адв.възнаграждение в размер на 300лв., както и сторените такива в първоинстанционното производство в размер на 1002,50лв. от които 202,50лв. за заплатена д.т. и 800лв. за заплатено адв.възнаграждение. В първоинстанционно и въззивното производство са сторени от въззиваемия ответник възражения по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адв.възнаграждение. Така с оглед фактическата и правна сложност на делото същото се неснователно, тъй като де юре са предявени отделни установителни претенции за недължимост поради изтекла давност на главница и лихви, по които дължимото минимално възнаграждение по чл.7, ал.1, т.2 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за първа инстанция е в размер на 803,11лв. за първа инстанция и съобразно чл.9 от цитираната наредба е в размер на 300лв. за въззивна инстанция, в каквито размери са и търсените възнаграждения за двете инстанции. Ето защо не се установява прекомерност на адв.възнаграждение на въззивника ищец и искането по чл.78, ал.5 ГПК на въззиваемия ответник е неоснователно.

Водим от всичко така изложено, БОС

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 7/08.01.2021г. по гр.д.№ 5454/2020г. на РС-Бургас, с което е отхвърлена исковата претенция на Н.Д.С. с ЕГН-********** за приемане на установено по отношение „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ АД с ЕИК-*********, че ищцата не му дължи сумата от 5061,29лв., от които главница -  2553,33лв., законна лихва от 63,83лв за периода от 31.01.2020г. до 30.04.2020г. и 2348,37лв.-олихвями вземания-мораторни лихви обезщетения за забавено плащане по изп.дело № 695/2020г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803 с район на действие БОС, представляваща вземане по изпълнителен лист от 27.09.2010г. по ч.гр.д. № 3447/2010г. по описа на РС-Бургас,  поради погасяване на вземанията по давност, като вместо него ПОСТАНОВИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн.чл.439 ГПК по отношение „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ АД с ЕИК-*********, че Н.Д.С. с ЕГН-********** не му дължи сумата от 5061,29лв., от които главница -  2553,33лв., законна лихва от 63,83лв за периода от 31.01.2020г. до 30.04.2020г. и 2348,37лв.-олихвями вземания-мораторни лихви обезщетения за забавено плащане по изп.дело № 695/2020г. по описа на ЧСИ Таня Маджарова, рег.№ 803 с район на действие БОС, представляваща вземане по изпълнителен лист от 27.09.2010г. по ч.гр.д. № 3447/2010г. по описа на РС-Бургас,  поради погасяване на вземанията по давност

ОСЪЖДА „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ АД с ЕИК-********* да заплати на Н.Д.С. с ЕГН-********** направените пред настоящата инстанция разноски за адв. възнаграждение в размер на 300лв. и за заплатена държавна такса от 103,21лв., както и сторените такива в първоинстанционното производство в размер на 202,50лв. за заплатена д.т. и 800лв. за заплатено адв.възнаграждение.

 Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

        ЧЛЕНОВЕ: