Решение по дело №489/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 ЗУБ.

Образувано е по жалба от 27.05.2024г., подадена от М. Н. С. Ф., действаща лично за себе си и като майка и законен представител на Е. Ж. З. С., граждани на Еквадор, срещу Решение с номер УПХ 13/16.05.2024г. на интервюиращия орган при Държавна агенция за бежанците при МС, с искане съдът да постанови съдебен акт, по силата на който обжалваният административен акт да бъде отменен и преписката да се върне на интервюиращия орган за ново произнасяне по общия ред.

В жалбата се излага следното: С обжалвания акт на жалбоподателите им е било отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Допуснато е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Нарушен е чл. 70, ал. 1 и ал. 2 ЗУБ. Производството е следвало да бъде разгледано по общия ред по реда на чл. 75 ЗУБ. Допуснати са и съществени нарушения на материалния закон. Отказът на ДАБ се явявал незаконосъобразен на осн. чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Като приложима практика е посочено решението от 17 февруари 2009г. на Съда в Люксембург по дело с номер С-465/07г.

В открито съдебно заседание жалбоподателите не се явяват лично. За тях се явява назначеният им процесуален представител, който пледира за уважаване на жалбата. Във върнатата призовка е посочено, че лицата са напуснали адреса на РПЦ – Харманли.

Ответникът изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

Безспорно е по делото, че спрямо М. Н. С. Ф. е издадена регистрационна карта на чужденец, както и за нейното дете Е. С..

С обжалваното решение интервюиращият орган при ДАБ К. Б. е отхвърлил молбата за предоставяне на международна закрила. В мотивите си административният орган е приел следното: С търсещата закрила М. е проведено интервю на 08.05.2024г. Същата напуснала Еквадор, заедно с детето си, на 07.04.2024г., легално, с паспорт. С нея бил и мъжът, с когото живеят на семейни начала – Е. М. З. К.. Пристигнали в Турция и от там тръгнали с кола за България, като целта била да стигнат до Испания. Б. задържани в България, защото се представили с чужди документи. Чужденката посочила, че в Еквадор живяла добре, занимавала се с ресторантьорство, но мафиоти започнали да й искат пари, за да работи спокойно. Полицията не й помогнала. Това я принудило да напусне Еквадор. Освен изложеното, не добавя други причини за напускането си. Същите данни за напускане на Еквадор са били дадени от Е. М. З. К., мъжът, с когото живее, и от дъщеря й Кения Н. Н. С.. М. не е имала проблем с властите в Еквадор, не е членувала в партия или организация и не е била арестувана или осъждана. Изложеното от нея представлявало довод от личен и криминален характер. Спрямо молителите не била налице заплаха поради ситуация на безогледно насилие в държавата по произход. Актуалната ситуация в Еквадор не можело да се определи като вътрешен въоръжен конфликт

Решението е връчено на чужденеца на 21.05.2024г.

По делото е приложена справка, относно Република Еквадор. В нея е посочено, че настоящата конституция определя Еквадор като конституционна държава на правата и справедливостта, социална, демократична, независима, унитарна, междукултурна, многонационална и светска. Страната е подобрила стандарта на живот, но все още се характеризира с изразени неравенства в богатството и благосъстоянието. На 8-9 януари 2024г. президентът Д. Н. е обявил извънредно положение и вътрешен въоръжен конфликт, чрез който въоръжените сили са поели контрола над затворите в страната. На 9 януари президентът наредил на силите за сигурност да неутрализират няколко престъпни групи, обвинени в разпространение на крайно насилие. Страната е била разтърсена от експлозии, полицейски отвличания и безредици в затворите. Процентът на убийствата се е учетворил само за две години, превръщайки страната от една от най-малко изпълнените с насилие в региона в една от най-насилствените на планетата. Престъпните групи в Еквадор сплашват местните общности, като се включвали в насилствени тактики, като обесване на тела от пешеходен мост, бомбени нападения на магазини и жилищни райони и обезглавяване на членове на съперничеща група.

Със Заповед номер РД 05-286 от 13.04.2022г. и на осн. чл. 48, ал. 1, т. 10 ЗУБ К. Й. Б. е бил определен за интервюиращ орган, който да извърши действията, предвидени в ЗУБ.

Приложен по делото е социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли. В него е посочено, че детето Е. Ж. З. С. е дете от мъжки пол, родено през 2017г. в Еквадор. На територията на РПЦ – Харманли детето е заедно със своите родители и по-голямата си сестра. М. М. заявила, че напуска Еквадор с децата си, защото била изнудвана и рекетирана, заради бизнес с ресторант. Полицията не е помагала.

Видно от протокол от проведено интервю с М. Н. С. Ф., лицето е напуснало Еквадор на 07.03.2024г., легално, с полет до Истанбул, заедно с Е. М. К., с когото живее на семейни начала и децата си. В България влезли на 12.04.2024г. с кола, като на границата представили фалшиви документи за самоличност. Чужденката не е била осъждана в държавата по произход или в друга държава, нито е имала проблем заради етническата си или религиозна принадлежност. Не е членувала в партия. Напуснала Еквадор, защото била изнудвана от еквадорски мафиоти. Имала ресторант и поради тази причина била изнудвана всеки месец. Отказала да плаща. Подала жалба в полицията. Бил разпределен агент, който да помага, но не успял да помогне по никакъв начин. Имало случай, в който била на пазар, когато до нея се появил моторист, избутал я, дал й бележка с телефонен номер, на който да се обади с предупреждение да започне да си плаща. Получила обаждане по телефона три пъти, като я заплашвали да си плаща, защото знаели къде работи мъжът й и къде учат децата й. Всички в семейството се страхували да не бъдат отвлечени от мафиотите.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, доколкото решението, което се обжалва, е било връчено на страната на 21.05.2024г., а жалбата е подадена пред административния орган, постановил акта, на 28.05.2024г. Подадена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол от активно легитимирано лице – адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него. Следователно жалбата е редовна.

По същество същата е основателна поради следното:

В чл. 146 АПК са посочени изчерпателно основанията за оспорване на административните актове. Това са липсата на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Оспореното решение с номер УПH 13/16.05.2024г. е издадено от компетентен административен орган – интервюиращ орган при ДАБ на МС, К. Б., на осн. чл. 70, ал. 1. Установи се по делото, че интервюиращият орган е определен за такъв със Заповед номер РД 05-286 от 13.04.2022г. на председателя на ДАБ към МС.

Самото производство за предоставяне на международна закрила е образувано по молба от М. Н. С. Ф. за предоставяне на международна закрила за нея и детето й Е. Ж. З. С.. В постановения атакуван административен акт административният орган е спазил напълно разпоредбата на чл. 59 АПК. Актът е съставен в писмена форма, носи наименованието на органа, който го издава, посочен е коректно адресатът на акта, посочени са фактическите и правните основания за издаване на акта, посочено е пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, както е посочена и дата и подпис на лицето, издало акта.

Липсва и нарушение на административнопроизводствените правила. В случая актът е издаден на осн. чл. 70, ал. 1 вр. чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Самото решение е било връчено на чужденеца на 21.05.2024г., за което обстоятелство самият той се е подписал, посочвайки, че е запознат със съдържанието на акта на език, който разбира. Така е спазена разпоредбата на чл. 76 ЗУБ. Чл. 58, ал. 10 ЗУБ урежда, че при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност", което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. Становище не се изисква в случаите по чл. 70 ЗУБ, какъвто е настоящият случай. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че при издаването на акта са спазени всички административнопроцесуални правила и не е допуснато съществено процесуално нарушение, въпреки че липсва становище на ДАНС.

На следващо място е необходимо съдът да провери дали е налице противоречие с материалноправните разпоредби. В тази връзка съгласно чл. 70, ал. 1 ЗУБ при наличие на основанията на чл. 13, ал. 1 ЗУБ в срок до 14 работни дни от регистрацията на чужденеца интервюиращият орган може да приложи ускорено производство, като вземе решение за отхвърляне на молбата, като явно неоснователна. Самият чл. 13, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ урежда, че молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът: 1. се позовава на основания извън предмета на този закон; 2. не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване. Компетентният орган в случая, за да постанови своя акт, е извършил преценка на всички факти, сочени като съществени от молителя. В чл. 8 от ЗУБ се сочи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В конкретния случай жалбоподателят не е посочил основателни опасения от преследване на каквото и да било основание. Посочил е като причина напускането на Еквадор желанието му да се спаси от мафията, която го рекетирала.

За да се приеме, че е налице преследване, следва в държавата по произход да съществува нарушаване на основните права на човека или да се извършва съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива действия на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление. В случая не се констатира наличие на нито едно от изброените, за да се приеме, че спрямо чужденеца е налице преследване под някаква форма в държавата по произход. Нещо повече – чл. 8, ал. 3 ЗУБ урежда, че субекти, извършващи преследване, могат да бъдат: 1. държавата; 2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия; 3. недържавни субекти, когато може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване. Не се установи по делото някое от изброените субекти да са преследвали жалбоподателя.

Чл. 9 ЗУБ сочи, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

От приложената по делото справка относно Република Еквадор се установи, че на 8-9 януари 2024г. президентът Д. Н. е обявил извънредно положение и вътрешен въоръжен конфликт, чрез който въоръжените сили са поели контрола над затворите в страната. На 9 януари президентът наредил на силите за сигурност да неутрализират няколко престъпни групи, обвинени в разпространение на крайно насилие. Страната е била разтърсена от експлозии, полицейски отвличания и безредици в затворите. Процентът на убийствата се е учетворил само за две години, превръщайки страната от една от най-малко изпълнените с насилие в региона в една от най-насилствените на планетата. Престъпните групи в Еквадор сплашват местните общности, като се включвали в насилствени тактики, като обесване на тела от пешеходен мост, бомбени нападения на магазини и жилищни райони и обезглавяване на членове на съперничеща група. Появили се нови престъпни центрове в области, които предлагат стратегически ползи за наркотрафикантите и позволяват създаването на нови връзки между транснационални групи, местни банди и корумпирани служители в съдилищата, затворите и полицията. Насилието измъчва пристанищните градове Гуаякил – откъдето е чужденката и [населено място]. През миналата година са били извършени най-малко 30 нападения срещу местни избрани служители. 45 кметове са кандидатствали за закрила от еквадорските власти. Общоизвестен факт е, че през м. 05 тази година президентът на Еквадор удължи срока на извънредното положение в няколко провинции в страната, поради „вътрешен въоръжен конфликт“.

Изложеното води настоящия съдебен състав до извод, че административният орган неправилно е приел в своите мотиви, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателите.

Както бе посочено по-горе чл. 9 ЗУБ урежда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като:

1. смъртно наказание или екзекуция, или

2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или

3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Субекти, извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да бъдат:

1. държавата;

2. партии или организации, които контролират държавата или значителна част от нейната територия;

3. недържавни субекти, ако може да бъде доказано, че субектите, посочени в т. 1 и 2, включително международни организации, не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства.

Безспорно е, че ситуацията в Еквадор е изключително тежка. Местните престъпни банди тормозят населението, рекетират бизнеса и извършват престъпления срещу личността. Срещу тези действия властите на страната все още остават безпомощни. Прекалено дълго време вътрешното положение е критично, което дава основание на самия президент на Еквадор да нарече случващото се „вътрешен въоръжен конфликт“ и да удължава сроковете на извънредно положение в някои от областите в страната. М. Н. С. Ф. и Е. Ж. С. З. са лица, които не могат да получат закрила от държавата си по произход, а са изложени на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността поради безогледно насилие в случай на вътрешен конфликт. Субектът, който извършва това посегателство, е неопределен държавен субект (мафиотска структура, улична банда), спрямо който държавата и нейните структури не могат да въздействат по начин, че да предотвратят евентуалното настъпване на тежки посегателства спрямо обикновените граждани.

За пълнота следва да се посочи, че „въоръжен конфликт“ е налице всеки път, когато има прибягване до въоръжена сила между държави или продължителен въоръжен конфликт между правителствените органи и организираните въоръжени групировки или такива групировки в рамките на дадена държава. Такъв е настоящият случай.

Жалбата се явява основателна, поради което решението на административния орган следва да бъде отменено, а преписката върната за ново произнасяне, съобразно мотивите на съда в срок до три месеца.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение с номер УПХ 13/16.05.2024г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците – К. Б., с което е отхвърлена молбата за предоставяне на международна закрила на М. Н. С. Ф. и малолетното й дете Е. Ж. З. С..

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.