Присъда по дело №2561/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 18
Дата: 25 ноември 2021 г.
Съдия: Мариана Димова Христакева Панова
Дело: 20215500202561
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 8 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 18
гр. Стара Загора, 25.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Д. Христакева Панова
СъдебниВилияна Илиева Малчева

заседатели:Мария Пенчева Маринова Велева
при участието на секретаря Минка Ив. Димитрова
и прокурора Емилия Василева Вакарелска-Тодорова (ОП-Стара Загора)
като разгледа докладваното от Мариана Д. Христакева Панова Наказателно
дело от общ характер № 20215500202561 по описа за 2021 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Л. З. Н. - роден на 06.10.1998 г. в гр.София,
живущ в гр.София, българин, български гражданин, със средно образование,
работещ, неженен, неосъждан, ЕГН**********, ЗА ВИНОВЕН в това,че на
16.11.2020 година на Автомагистрала „Тракия“, в района на км 208+100,
област Стара Загора, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил м.“Тойота“, мод. “Авенсис“, с peг. №СВ 0172 КВ, в нарушение на
правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.1 от ЗДвП – „водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”, причинил по непредпазливост смъртта на Мартин Тодоров А. на
23 години, поради което и на основание чл.343, ал.1, б.“в”, вр. с чл.342, ал.1,
вр. чл.58а, ал.1 от НК ГО ОСЪЖДА на “лишаване от свобода” за срок от
2/две/ години.
1
НА ОСНОВАНИЕ чл.66, ал.1 от НК ОТЛАГА изтърпяването на така
определеното наказание за срок от 4/четири/ години, считано от влизане на
присъдата в сила.
НА ОСНОВНАИЕ чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК съдът ЛИШАВА
подсъдимия Л. З. Н., с посочени данни, от право да управлява МПС за
СРОК от 3/три/ години, считано от влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА вещественото доказателство - лек автомобил марка
“Тойота“, модел“ Авенсис“, с peг. №СВ 0172 КВ, намиращ се на съхранение в
ОД на МВР – Стара Загора, ДА СЕ ВЪРНЕ на подсъдимия Лъчезар Захариев
Н., след влизане на присъдата в сила.
ПОСТАНОВЯВА, след влизане на присъдата в сила, веществените
доказателства - мобилен телефон марка“‘Самсунг“ с пукнат дисплей и черен
калъф, ключодържател „Barcelona Espania“ с 10 бр. секретни ключа, 1 бр. чип
и 1 бр. ключодържател с лого на „БМВ“, намиращи се на съхранение в ОД на
МВР - Стара Загора, ДА СЕ ВЪРНАТ на наследниците на Мартин Тодоров
А., а диаграма от тахограф ДА СЕ УНИЩОЖИ, като малоценен предмет.
ОСЪЖДА подсъдимия Л. З. Н., с посочени данни, да ЗАПЛАТИ в полза
на Държавата, по бюджетната сметка на ОД на МВР - Стара Загора
направените по досъдебното производство разноски в размер на 1328.12 лева
/хиляда триста двадесет и осем лева и дванадесет стотинки/.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и/или протестиране в
петнадесетдневен срок, считано от днес, чрез Окръжен съд Стара Загора, пред
Апелативен съд - Пловдив.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


МОТИВИ към Присъда №18/25.11.2021 г. по НОХД №2561/2021 г.
по описа на Старозагорски окръжен съд.

С внесения за разглеждане от Окръжна прокуратура - Стара Загора
обвинителен акт подсъдимият Л. З. Н. е предаден на съд за това, че на
16.11.2020 година на Автомагистрала „Тракия“, в района на км 208+100,
област Стара Загора, при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил м.“Тойота“, мод. “Авенсис“, с peг. №СВ 0172 КВ, в нарушение на
правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.1 от ЗДвП – „водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват”, причинил по непредпазливост смъртта на М.Т. А. на 23 години -
престъпление по чл.343, ал.1, б.“в”, вр. с чл.342, ал.1 от НК.
Производството по делото е проведено по реда на Глава ХХVІІ от
НПК, при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК.
В качеството на частни обвинители по делото са конституирани Т. СТ.
АМ.-баща и законен наследник на М. А. и П. Т. АМ. – сестра на М. А., която
е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от престъплението, предмет на разглеждане по
настоящото дело.
В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Стара
Загора поддържа така повдигнатото обвинение. Предлага на съда да признае
подсъдимия Л. З. Н. за виновен по повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1
б.“в“, вр. с чл.342 от НК, като му бъде наложено наказание „лишаване от
свобода“ за извършеното престъпление при превес на смекчаващи
отговорността обстоятелства, което с оглед разпоредбата на чл.58а, ал.1 от
НК да бъде редуцирано с 1/3, и поради липсата на предходни осъждания
изтърпяването му да бъде отложено за изпитателен срок от 4 години, както и
да му бъде наложено на основание чл.343г от НК наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от 3 години.
Повереникът на частните обвинители, адв. К., взема становище, че
подсъдимият следва да бъде признат за виновен в извършване на деянието, за
което е обвинен, като по отношение на наказанието моли съда да постановите
една справедлива присъда, като не взема конкретно становище относно
размера на наказанието лишаване от свобода и лишаване от правоуправление.
Частните обвинители Т. СТ. АМ. и П. Т. АМ. изразяват становище за
налагане на подсъдимия Н. на наказание, съобразено със закона и
справедливостта.
Защитникът на подсъдимия Л.Н., адв. Р., счита, че на подзащитния му
следва да се наложи наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 НК, като му
бъде наложено наказание „лишаване от свобода“, чието изпълнение бъде
отложено по реда на чл.66 НК. Пледира наложеното наказание да бъде
1
съобразено с личността на подсъдимия и бъде такова, което да изпълни
предназначението на самото наказание – дисциплиниращо и превантивно.
Моли съда наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ да
бъде в минимален размер.
Подсъдимият Л. Н. прави самопризнание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съжаление за
настъпилия резултат, като предоставя изцяло на съда да определи размера на
наказанието, което трябва да понесе.
По делото се проведе съкратено съдебно следствие, при хипотетзата
на чл.371, т.2 от НПК. Въз основа на самопризнанието, направено от
подсъдимия Л.Н., което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното
производство доказателства, приобщени по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.283
НПК, съдът прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Л. З. Н. живее в град София и е правоспособен водач на
МПС-категория „В” от 2016 г. и се води на отчет в Сектор „КАТ“ при СДВР.
На 16.11.2020 г., управлявайки собствения си лек автомобил м.“Тойота
Авенсис“ с peг. № СВ 0172 КВ, подсъдимият Н. отишъл до гр.Бургас,
придружаван от негов приятел - пострадалия М.Т. А.. В ранния следобед
двамата тръгнали обратно от гр.Бургас към гр.София. Подсъдимият Н.
управлявал автомобила си, а приятелят му - пострадалият М. А., пътувал в
автомобила, като седял на предната дясна седалка. Лекият автомобил се
движел по Автомагистрала „Тракия“ в посока запад, в предназначеното му за
движение северното платно за движение.
Около 14:28-14:29 часа управляваният от подсъдимия Н. автомобил се
намирал на км.208 на АМ „Тракия“ - в землището на област Стара Загора.
Времето било слънчево и сухо, с нормална дневна видимост. Пътното платно
на Автомагистрала „Тракия“ е с две полуплатна за движение- северно за
движещите се в посока запад пътни превозни средства и южно-за движещите
се в посока изток, като двете полуплатна са разделени с обособен
разделителен остров, върху който е изградена чрез мантинели двойна
еластична ограда. Всяко от полуплатната разполага с две активни ленти за
движение. Северното полуплатно в участъка също е с две активни ленти за
движение -лява по посока на движението с широчина 3,70 м и дясна по
посока на движението с широчина 3,90 м. Вдясно от последната /по посока на
движението/ след маркировка от двойна непрекъсната линия се намира пътна
отбивка, след която маркировката преминава в зона с маркировка M15 / коси
успоредни линии, обозначаващи площ, забранена за движение на пътни
превозни средства/ с ширина 3,10 м.
Управляваният от подсъдимия Н. автомобил се движел в посока запад
- по северното полуплатно на автомагистралата, в северната активна пътна
лента - дясна по посока на движението му, със скорост 137,44 км/ч.
В същото време, в същата посока - запад, по същата лента в северното
2
полуплатно на магистралата, пред управлявания от подсъдимия автомобил, се
движел състав от превозни средства - товарна авто-композиция, състояща се
от т.а. влекач м. “Мерцедес“ с peг. № РВ 5204 СН и прикачено към същия
полуремарке м.“Шварцмюлер“ с peг. № РВ 6562 ЕН. Автокомпозицията била
управлявана от свидетеля Б.А. - шофьор в „Готмар“ ЕООД - Съединение.
Свидетелят А. управлявал влекача с полуремаркето в северната лента / дясна
по посока на движението му/ на предназначеното за движение на запад
северно полуплатно с постоянна и равномерна скорост от 75 км/ч.
Управляваният от подсъдимия Н. автомобил м.“Тойота“, движещ се
със скорост от около 137 км/ч., бързо скъсявал разстоянието между
движещата се със значително по-ниска скорост пред него в същата лента
товарна автокомпозиция. Лекият автомобил „Тойота“ бързо приближавал към
нея и въпреки това подсъдимият не реагирал по никакъв начин - не предприел
никакви действия по управление на автомобила с цел намаляване на
скоростта и/или промяна посоката на движение, с цел избягване на сблъсък.
В резултат на праволинейното попътното движение на двете превозни
средства едно след друго - товарната автокомпозиция, състояща се от т.а
“Мерцедес“ с прикачено полуремарке м.“Шварцмюлер“, движеща се със
скорост от 75 км/ч. и зад него движещият се по същата пътна лента и в
същата посока лек автомобил „Тойота“ със скорост от 137,44 км/ч., на
км.208+100 лекият автомобил я застигнал. Подсъдимият Н. реагирал на
пътната ситуация - попътно движещо се пред него превозно средство, едва
когато управляваният от него автомобил се намирал на отстояние около 45 м
зад полуремаркето м.“Шварцмюлер“. Подсъдимият задействал спирачната
система и рязко завил волана на ляво, но след секунда между управлявания от
него автомобил “Тойота“ и задната част на полуремаркето настъпил сблъсък.
Ударът настъпил между предната челна дясна част на автомобила и задната
лява част на полуремаркето, в зоната на задна напречна греда /броня на
полуремаркето/. В резултат на удара и на получения от него импулс, лекият
автомобил променил посоката си на движение, като продължил движение
направо и предвид по-високата си скорост на движение от тази на
автокомпозицията, с предната си част влязъл под задната част на товарния
борд на полуремаркето. След това с предната си част автомобилът се ударил в
лявата гума от третия мост на полуремаркето и се отклонил на ляво.
Освобождавайки се от полуремаркето, автомобилът „Тойота“ се отклонил на
ляво, описвайки дъговидна траектория, преминал през съседната / лява/ лента
за движение и се ударил в мантинелата на разделителния остров между двете
полуплатна. След това продължил движението си, като се плъзнал с предната
си част по мантинелата и след като изминал по този начин 5,5 м,
преустановил движението си - на южната лента на северното полуплатно, в
предната си част в посока югозапад. Мястото, на което лекият автомобил
„Тойота“ останал в покой отстояло на 106,8 м от мястото на първоначалния
му удар в полуремаркето.
Водачът на товарната композиция свидетелят А., който усетил удар и
чул стържене, видял в страничното си огледало, че под тегленото от
управлявания от него влекач полуремарке е влязъл автомобил. Свидетелят А.
3
незабавно предприел действия по спиране на управляваната от него
композиция, като междувременно видял, че влезлият под полуремаркето
автомобил се откачил, навлязъл в лентата за изпреварване и се блъснал в
мантинелата, разделящата двете полуплатна на магистралата. Свидетелят
спрял автокомпозицията в аварийната лента, излязъл от влекача и се отправил
към катастрофиралия автомобил, като подал сигнал по телефона си за
произшествието на тел. 112. Междувременно подсъдимият Н., след като
автомобилът се установил в покой, излязъл от него и веднага телефонирал на
тел.112. И двата сигнала, подаденият от подс. Н. и от св. А., били
регистрирани в Дирекция „Национална система 112“ в 14:29 ч.
В резултат на подадените сигнали, на място пристигнали органи на
МВР и екип на Спешна медицинска помощ, като последният констатирал
смъртта на пътуващия на предната дясна седалка М.Т. А..
В резултат на настъпилото пътно-транспортно произшествие
пострадалият М.Т. А. на 23 години е получил следните травматични
увреждания: Черепно-мозъчна и лицева травма - пълно травматично отваряне
на лицевия череп и черепната кухина, многофрагментарно счупване на
костите на лицевия череп и черепната основа , кръвонасядане и разкъсване на
твърдата и меките черепни покривки, разкъсване, размачкване и контузия на
мозъчното вещество, многофрагментарно счупване на долна и горна челюст,
счупвания на костите и хрущялите на носа, охлузвания, кръвонасядания и
разкъсно-контузни рани по лицето, охлузвания и порезни рани по дясна ръка,
охлузвания и кръвонасядания по дясната повърхност на шията и лявата
повърхност на гръдния кош. Смъртта на пострадалия А. е настъпила
вследствие на описаната черепно-мозъчна и лицева травма. Посочените
обстоятелства се установяват от заключението на изготвената
съдебномедицинска експертиза на труп №213/2020 г., приобщена към
доказателствения материал по делото по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.283 от
НПК.
Настоящият съдебен състав намира, че изготвената в хода на
досъдебното производство АТЕ, приобщена към доказателствения материал
по делото по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК, с максимална степен на
точност установява механизма на настъпилото ПТП. Обсъжданото
заключение на АТЕ съдът приема за обективно, компетентно, аргументирано
и като такова установяващо съставомерните обстоятелства, имащи отношение
към механизма на процесното ПТП, тъй като изчисленията и изводите на
автотехническия експерт се базират на обективните данни, съдържащи се в
протокол за оглед на пътнотранспортно произшествие от 16.11.2020 г. и
изготвения към него фотоалбум от 18.11.2020 г., в протокол за оглед на
веществени доказателства от 04.02.2020 г., фотоалбум от 11.02.2020 г. На
базата на обективните данни по делото в заключението на цитираната по-горе
експертиза са направени съответните изчисления и са определени от вещото
лице точното място на удара, скоростта на движение на всеки един от
автомобилите, участвали в ПТП, към момента на удара, скоростта на
движение на л.а. „Тойота“ към момента на рязкото завиване на волана,
траекторията на движение на двата автомобила, видимостта за л.а. „Тойота“,
4
техническите възможности за водача на л.а. „Тойота“ за преодоляване на
настъпилото ПТП и причините за настъпване на същото.
Видно от заключението на изготвената автотехническа експертиза,
скоростта на движение на управлявания от подсъдимия автомобил преди
удара е била 137,44 км/ч., като същият се е движел направо / на запад/ ,
изцяло намиращ се в дясната по посока на движението му пътна лента. Едва
когато автомобилът „Тойота“ се е намирал на 45 м зад полуремаркето и
малко повече от секунда преди да настъпи сблъсъка / 1,186 сек./, подс.Н. е
реагирал, като рязко е завил волана в ляво и е задействал спирачната система
на автомобила. В резултат на реакцията му, автомобилът се отклонил на ляво,
но в този момент предната броня на автомобила се е намирала на 6,9 метра от
мястото на удара, а скоростта на автомобила намаляла на 128,34 км/ч. При
тази закъсняла реакция на водача, ударът в предно движещото се превозно
средство / пътен състав от влекач и полуремарке/ е била технически
непредотвратима, лекият автомобил се намирал зад и частично в ляво от
пътния състав, респ. полуремаркето, при застъпване на двете превозни
средства с около 04-05 м и ударът е настъпил при скорост на движение на
л.а.“Тойота с 128, 34 км/ч.
Заключението на АТЕ се подкрепя и от гласните доказателствени
средства, имащи отношение към съставомерните факти по делото, също
приобщени по реда на чл.373, ал.1, вр. чл.283 от НПК.
Отношение към съставомерните факти по делото имат показанията на
свидетеля Б.А., управлявал влекача с полуремаркето в северната лента на
предназначеното за движение в посока запад северно полуплатно, от които се
установява, че докато същият е управлявал композицията с постоянна и
равномерна скорост от около 75 км/ч, без да променя посоката си на
движение, на км 208 на Автомагистрала „Тракия“, лекият автомобил
„Тойота“, управляван от подсъдимия се врязал в ремаркето, като влязъл под
него, след което се откачил, навлязъл в лентата за изпреварване и спрял до
разделителната мантинела.
От показанията на свидетелите М.Б. и Л.Б., пристигнали на мястото на
инцидента, непосредствено след извършването му, се установява какво е било
разположението на двата автомобила след удара, деформациите по тях,
местоположението и състоянието на пострадалото лице, поведението и
състоянието на подсъдимия Л. Н.. По отношение посочените обстоятелства
показанията на цитираните свидетели са единни и не се налага обсъждането
им поотделно.
Изложените факти се установяват, освен от обсъдените по-горе
доказателствени средства и от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, а именно: протокол за оглед ведно с фотоалбум -л. 10-3 5 т.1,
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества ведно с „Дръг тест 5000“ -л.5/6, т.1, протокол за
разпознаване, ведно с фотоалбум - л.46-48, т.1, справка от Дирекция
“Национална система 112“, ведно с диск-л.58-59, т.1, справка за нарушител -
л.76-77, т.1, констативен протокол и план-схема на ПТП - л. 108-110, т.2,
5
показания на св. З. Аргилашки- л.422 т.1, протокол за оглед на ВД, ведно с
фотоалбум -л.169-173,т.2.

ПРАВНА КВАЛИФИКАЦИЯ:
Изложените по-горе и приети за установени факти обуславят от
правна страна извода, че по описания начин с деянието си подсъдимият Л.Н. е
осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл.343,
ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1 НК, като на 16.11.2020 година на Автомагистрала
„Тракия“ в района на км.208+100, област Стара Загора, при управление на
моторно превозно средство - лек автомобил марка “Тойота Авенсис“, с peг. №
СВ 0172 КВ, нарушавайки правилата за движение: чл.20 ал.1 от ЗДвП –
„водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни
средства, които управляват“, причинил по непредпазливост смъртта на М. А..
Основно значение за преценката на съставомерността на извършеното
от подсъдимия Н. има попълването на бланкетната норма на състава на чл.343
от НК с конкретните нарушения на правилата за движение по пътищата.
В съответствие с приетото от фактическа страна и с трайната съдебна
практика по приложението на нормите на ЗДвП и чл.343 НК, съдът намери, че
подсъдимият е допуснал нарушение на чл.20, ал.1 ЗДвП, който задължава
водачите да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват.
Извършеното от подсъдимия Н. нарушение на посоченото по-горе
правило за движение по пътищата се изразява в невъзприемане на пътната
обстановка, такава каквато е обективно и неупражняване от негова страна на
контрол върху управлявания автомобил, чрез боравене със системите на
автомобила, за да избегне удара с движещата се пред него композиция.
Причината за настъпване на пътно-транспортно произшествие е
поведението на подсъдимия Н. като водач на лекия автомобил “Тойота“ с peг.
№ СВ 0172 KB, за когото е била налице обективна възможност да контролира
непрекъснато управлявания от него автомобил, като възприеме своевременно
пътната обстановка и борави адекватно с уредите за управление съобразно
нея.
За подсъдимия е нямало обективна пречка да възприеме пътната
обстановка и в частност движещ се пред управлявания от него автомобил
пътен състав, състоящ се от т.а. влекач с прикачено полуремарке. За
подсъдимия Н. е била налице възможност своевременно да реагира на факта
на движещия се пред него с по-ниска скорост пътен състав - авто-композиция
от влекач и полуремарке, като приведе в действие спирачната система, като
намали скоростта на движение и/или промени траекторията на движение на
управлявания от него лек автомобил. Въпреки обективната възможност да
възприеме движещо се по същата лента за движение пред него превозно
средство и да предприеме своевременно и адекватно действие с оглед този
факт, подсъдимият е продължил да поддържа посоката и скоростта на
движение на управлявания автомобил до момента, в който ударът в
6
преднодвижещото се превозно средство е станал неизбежен и технически
непредотвратим.
В контекста на казаното е заключението на обсъжданата по-горе АТЕ,
от която се установява, че скоростта, с която подсъдимият е управлявал
автомобила преди удара е била 137, 44 км/ч., а в момента на удара е била 128,
34 км/ч. и е съобразена с пътната обстановка по смисъла на чл. 20, ал. 2 от
ЗДвП. В този смисъл и съобразно заключението на автотехническата
експертиза скоростта на движение на лекия автомобил „Тойота“ не се намира
в пряка причинна връзка с настъпването на процесното пътно-транспортно
произшествие, а има значение за тежестта на последиците от настъпилия
удар. Подсъдимият е имал техническа възможност своевременно да
възприеме движещата се пред него композиция и да предприеме действия за
изпреварване/за каквото не са налице обективни данни/ или за намаляване на
скоростта до 75 км/ч. – скоростта, с която се е движело пред него моторното
превозно средство. При правилно разчетено пристрояване, в конкретната
ситуация, изпреварването би било безопасно, дори при скорост по-висока от
тази, с която е управлявал подсъдимият л. а. „Тойота“. Причината за
настъпване на произшествието от техническа гледна точка са
несвоевременните действия от страна на водача на лекия автомобил за
пристрояване в лява лента или намаляване на скоростта до изравняването й
със скоростта на влекача, тъй като рязкото завиване на волана вляво и
задействането на спирачките 0.186 секунди преди удара показва, че водачът е
реагирал на пътната ситуация с много голямо закъснение. Подсъдимият е
имал техническата възможност да възприеме своевременно движещия се пред
него седлови влекач с прикачено полуремарке и да вземе решение за
изпреварване или за намаляване на скоростта до изравняването й със
скоростта на движещото се пред него МПС.
В материалите по делото няма данни за наличие на други леки или
товарни автомобили, които да са създавали каквато и да било зрителна
преграда за възприемане на товарната композиция от водача на л.а. „Тойота“.
Единствено товарната композиция е представлявала зрителна преграда за
водача на л.а. „Тойота“, която преграда не му е позволявала да възприеме
пътната обстановка пред нея, докато се движил в дясната лента зад нея, но
това не създава опасност за движение по автомагистрала при спазване на
подходяща дистанция.
При това положение подсъдимият е могъл обективно и е бил длъжен
да възприеме обстановката по пътя – движещата се пред него товарна
композиция и да предприеме посочените по-горе действия по
предотвратяването на ПТП.
В случая ПТП е настъпило, тъй като подсъдимият Н., поради
невнимание и разсейване при управлението на МПС, е реагирал на пътната
ситуация с много голямо закъснение, като е завил рязко волана вляво и
задействал спирачната система 0,186 сек. преди удара, въпреки обективната
си възможност да я възприеме такава, каквато е и по този начин е нарушил
задължението си като водач на МПС, вменено му с разпоредбата на чл. 20,
7
ал. 1 от ЗДвП според която, водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. Именно това подсъдимият не е
сторил, поради което е настъпило ПТП, довело до смъртта на пострадалия,
респ. до съставомерния резултат.
С оглед всичко изложено по-горе, се налага извода, че от обективна
страна е налице пряка причинно-следствена връзка между допуснатото
нарушение на правилото на чл.20, ал.1 от ЗДвП и настъпилото пътно-
транспортно произшествие. Получените в резултат на пътния инцидент
травматични увреждания на пострадалия М. А. са в пряка причинна връзка с
настъпилия смъртен изход.
От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия Н. по
непредпазливост, при условията на небрежност, като форма на вината.
Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, като съгласно
посочената норма на чл.20, ал.1 от ЗДвП е имал задължение като водач на
лекия автомобил да следи непрекъснато с необходимото внимание пътната
обстановка в рамките на видимостта си и да контролира автомобила, който
управлява.

ОТНОСНО НАКАЗАНИЕТО:
За извършеното престъпно деяние от подсъдимия Л.Н., съставомерно
по чл.343, ал.1 б ”в”, вр. с чл.342, ал.1 НК, законът предвижда наказание
„лишаване от свобода” от 2 до 6 години, като съгласно чл.343г от НК в този
случай съдът постановява лишаване от право по чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.
С оглед на това, че съдебното производство се разви по реда на Глава
ХХVІІ НПК и по-конкретно при хипотезата на чл.371 т.2 НПК, съгласно
разпоредбата на чл.373, ал.2 НПК съдът следва да определи наказанието на
подсъдимия при условията на чл.58а НК.
В случая съдът определи наказанието на подсъдимия при хипотезата
на чл.58а, ал.1 НК в пределите, предвидени от закона за извършеното
престъпление, като се ръководи от разпоредбата на общата част на този
кодекс и като взе предвид:
-степента на обществената опасност на деянието и дееца;
-подбудите за извършване на деянието и всички смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи вината обстоятелства съдът отчете чистото съдебно
минало на подсъдимия Н., младата възраст на същия, с оглед на това, че
същият към датата на инкриминираното деяние е на 22 г. и съгласно
съдебната практика деецът е на млада възраст, когато е близко до тази след
пълнолетието. Друго смекчаващо отговорността обстоятелство е изразеното
съжаление от подсъдимия за настъпилия резултат – смъртта на неговия
приятел, както и това, че е допуснато едно нарушение на правилата за
движение, довело до съставомерния резултат. Като смекчаващо
отговорността обстоятелство съдът отчете и факта на незабавното обаждане
8
от страна на подсъдимия на тел.112.
Като отегчаващо вината обстоятелство е фактът на допуснати
предходни нарушения по ЗДвП от подсъдимия като водач на МПС. От
приложената на л.76 и сл. от ДП справка за нарушител се установява, че по
отношение на Н. има издадено наказателно постановление и 2 фиша за
нарушения на правилата по ЗдВП, като вкл. е санкциониран с временно
отнемане на свидетелство за управление на МПС. Тези данни сочат, че за
краткия период, през който подс. Н. е правоспособен водач на МПС, е
допускал и други нарушения на правилата за движение по пътищата, което
поведение е кулминирало с извършване на инкриминираното деяние.
Настоящият съд прие, че личността на подсъдимия не се
характеризира с висока степен на обществена опасност, с оглед чистото му
съдебно минало и липса на данни за други противообществени прояви от
негова страна.
Преценявайки горепосочените обстоятелства поотделно и в тяхната
съвкупност, отчитайки и високата степента на обществена опасност на
конкретното престъпление, съдът прие, че на подсъдимия следва да бъде
наложено наказание при превес на смекчаващите вината обстоятелства, а
именно “лишаване от свобода” за срок от три години, с което ще се постигнат
целите на индивидуалната и генерална превенция.
В съответствие с изискването на чл.58а, ал.1 НК, съдът намали така
определеното на подсъдимия Н. наказание с 1/3, като редуцираното наказание
е „лишаване от свобода” за срок от две години.
В качеството си на обвиняем по досъдебното производство подс. Н. се
е възползвал от правото си да не дава обяснения и в този смисъл същият не е
оказал съдействие на разследващите органи относно установяване на
обстоятелствата, свързани с процесния инцидент. В контекста на казаното
доводите на защитата за отчитане на смекчаващо отговорността
обстоятелство са несъстоятелни.
Относно довода за отчитане характеристичните данни като
смекчаващи вината обстоятелства съдът счита за необходимо да изложи
следното. По делото е представено единствено доказателство относно
трудовата ангажираност на подсъдимия и в тази връзка липсата на негативни
характеристични данни действително, от една страна е похвална, но от друга,
при липса и на положителни такива, само по себе си също не следва да бъде
отчитано за облекчаващо отговорността обстоятелство, още повече и с оглед
всеобщото задължение за правомерни действия и поведение.
На направеното от подсъдимия признание и изразено съжаление също
не следва да се отдава прекомерна тежест, тъй като това е част от избраната
от него процедура – съкратено съдебно следствие и е зачетено от
законодателя при начина на определяне на вида и размера наказанието. В
противен случаи посочените обстоятелства ще доведат до двойното им
отчитане.
С оглед изложеното и наличните смекчаващи отговорността
9
обстоятелства и оценката на тяхната тежест, съпоставена с тази на
отегчаващите, съдът счита, че в случая не са налице условията на чл.55 НК,
тъй като от една страна, липсват многобройни смекчаващи обстоятелства,
респективно, изключително такова, а от друга страна, и най-лекото,
предвидено в закона наказание, не се явява несъразмерно тежко на
извършеното. Въз основа на съвкупната преценка на обуславящите
отговорността обстоятелства, наказанието на подсъдимия следва да се
определи при условията на чл. 54, ал. 1 НК при превес на смекчаващите
такива в размер на три години „лишаване от свобода“, като след законовата
редукция с 1/3 окончателният размер трябва да е две години „лишаване от
свобода“.
С оглед чистото съдебно минало, размера на наложеното на
подсъдимия наказание „лишаване от свобода“ и поради това, че съдът
намира, че за поправянето му не е наложително същият да търпи ефективно
определеното му наказание, следва същото да бъде отложено за срок от
четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.343г, вр. чл.37, т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия
Л.Н. от право да управлява МПС за срок от три години, тъй като намери, че
лишаването на същия от право да управлява МПС за този период от време, с
оглед допуснатото от него, в качеството му на водач на МПС, нарушение на
правилата на ЗДВП, вследствие на което е причинена смъртта на М.Т. А. – на
23 години, ще въздейства на подсъдимия предупредително и ще го възпира от
извършване на други престъпления по транспорта.
На основание чл.53 от НК съдът постанови, след влизане на присъдата
в сила да бъде върнат на подсъдимия Л. з. Н. лек автомобил марка “Тойота“,
модел“ Авенсис“, с peг. №СВ 0172 КВ, намиращ се на съхранение в ОД на
МВР – Стара Загора.
След влизане на присъдата в сила, съдът постанови веществените
доказателства - мобилен телефон марка“‘Самсунг“ с пукнат дисплей и черен
калъф, ключодържател „Barcelona Espania“ с 10 бр. секретни ключа, 1 бр. чип
и 1 бр. ключодържател с лого на „БМВ“, намиращи се на съхранение в ОД на
МВР - Стара Загора, да се върнат на наследниците на М.Т. А., а диаграма от
тахограф да се унищожи, като малоценен предмет.
С постановената присъда съдът осъди подсъдимия Л. З. Н. да заплати
в полза на Държавата, по бюджетната сметка на ОД на МВР - Стара Загора
направените по досъдебното производство разноски в размер на 1328.12 лева
/хиляда триста двадесет и осем лева и дванадесет стотинки/.
Съдът счита, че в този си размер и двете кумулативно предвидени
наказания за извършеното от подсъдимия престъпление са справедливи,
съответни на степента на обществена опасност на деянието и дееца и на
целите по чл. 36 НК.
Причини и условия, способствали за извършване на престъплението –
несъобразяване с установените правила за движение по пътищата съгласно
ЗДвП на Република България.
10
Мотивиран от горните съображения, съдът постанови присъдата.

СЪДИЯ:
11
Съобщи за изтекли лични данни