РЕШЕНИЕ
№ 201
гр. Велико Търново, 01.07.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Велико Търново – трети състав, в съдебно заседание на първи юни две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Евтим Банев
при
участието на секретаря М.Н.и представителя на Окръжна прокуратура Велико
Търново – Невена Орманджиева, изслуша докладваното от съдия Банев Административно дело № 44 по описа за 2021 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и
сл. от АПК, вр. с чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ, вр. с чл. 17, ал. 6 от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е за разглеждане на искова молба, подадена от *** С.С. от
ВТАК, като пълномощник на „Плира 99-3“
ЕООД с ЕИК *********, седалище и адрес на управление ***, срещу Национална
агенция за приходите с адрес гр. София ул. „Княз Ал. Дондуков“ № 52. На основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. вр.
с чл. 17, ал. 6 от ДОПК, ищецът претендира обезщетяване на имуществени вреда
под формата на пропуснати ползи, причинени му от незаконосъобразно бездействие
на органи по приходите в НАП, в размер на законната лихва върху несвоевременно
възстановени парични суми за периодите 27.10.2015
г. – 30.09.2016 г., 02.11.2015 г. - 30.09.2016 г., 17.11.2015 г. - 30.09.2016
г. и 28.11.2015 г. - 30.09.2016 г., като след извършени уточнения
цената на иска е определена на 1 430,97 лева. Ищцовото дружество изтъква
обстоятелството, че независимо от своевременно подадените искания за
възстановяването на суми, служещи като обезпечение по чл. 121а, ал. 3 от ДОПК при движение на стоки с висок финансов
риск, в общ размер на 15 992,39 лв., тези суми незаконосъобразно не са му
били възстановени, при което ответникът дължи обезщетение под формата на
законната лихва от датата на съответното искане, до датата, от която е започнал
да начислява такива лихви - 08.09.2016
година. Въз основа на така описаното се
иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца посоченото по-горе
обезщетение за претърпени имуществени вреди. Претендират се направените по делото разноски. В съдебно заседание
ищецът, чрез пълномощника си по делото *** Р.А., поддържа заявените искания,
излага подробни съображения за основателността им в хода на устните състезания.
Ответникът - Национална агенция за
приходите – гр. София, в писмен отговор на исковата молба по адм. дело № 743/ 2019 г. на АСВТ, чрез
пълномощника си ***К., е направил възражение за недопустимост на иска,
алтернативно е оспорил същия като неоснователен и недоказан, като е изложил
подробни съображения за всяка от тезите си. Изтъкнал е, че конкретната дата, от
която ТД на НАП - Велико Търново дължи изплащането на лихви, е 08.09.2016 г., а
сочените искания на „Плира 99-З“ ЕООД, са подадени преждевременно. Счита, че
дружеството неправилно и несвоевременно е отправило исканията си за
възстановяване на суми, служещи като обезпечение, което неправомерно негово
поведение не може да породи последици по възстановяването на въпросните суми,
съответно недължими са обезщетения за забава. Тези доводи ответникът, чрез
пълномощника си, поддържа и в хода на устните състезания в настоящото
производство, моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за всички
инстанции. Прави възражение за прекомерност на направените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение.
Участващият в производството прокурор от
Окръжна прокуратура – В. Търново, пледира неоснователност и недоказаност на
исковата претенция, като споделя съображенията, изложени в отмененото решение
на Административен съд – Велико Търново по административно дело № 743/2019 г.,
както и указанията, които са дадени с отменителното решение на ВАС. Счита, че
по делото не са събрани никакви доказателства за незаконосъобразни действия на
органа на данъчната администрация, които да са довели до настъпването на
имуществени вреди. По тези съображения предлага да се отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
Въз основа на събраните по делото
писмени доказателства и след като взе предвид доводите на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
От наличните по делото писмени
доказателства, представени от ищеца и тези в адм. дело № 743/ 2019 г. на АСВТ, приобщени към настоящото дело
по негово искане се установява, че „Плира
99 - 3“ ЕООД е извършило превоз на стоки с висок фискален риск, поради което от
страна на НАП е осъществен предвидения в закона фискален контрол. Превозът е на
различни количества картофи – стоки с висок фискален риск, за което са
предприети действия за обезпечаване на доказателства, обективирани в протоколи,
приложени като доказателства по делото. Протоколите, ведно с обективираните в
тях действия на органите по приходите, не са отменени като незаконосъобразни.
Първото искане за възстановяване на недължимо платени суми във връзка с
обезпечаването на доказателства по Протокол № 050900231606-4, е направено с вх.
№ 23641/ 04.11.2015 г. на ТД на НАП - Велико Търново, офис Плевен за сумата в
размер на 4 071,00 лева. Второто
искане - по Протокол № 0015410, е направено с вх. № 23642/ 04.11.2015
г., за сума в размер на 4 163,00 лева. Третото искане - по Протокол №
050900240649-4 е направено с вх. № 23295/ 19.11.2015 г., за сума в размер на
3 880,80 лева. Четвъртото искане - по Протокол № 050900248096-7, е
направено с вх. № 25924/ 01.12.2015 г., за сума в размер на 3 877,55 лева.
Внесените обезпечения за периодите от 27.10.2015 г. до 03.10.2016 г., от 02.11.2015 г. до 03.10.2016 г., от
17.11.2015 г. до 03.10.2016 г. и от 28.11.2015 г. до 03.10.2016 г., в общ
размер 15 992,39 лв., са възстановени на „Плира 99-3“ ЕООД на 30.09.2016
г., като за забавата е възстановена законна лихва в размер на 97,74 лева. Същта
е изчислена за периода от 08.09.2016 г., посочена като дата на подаване на
първото искане от ищеца за възстановяване на недължимо платени суми, с вх. №
15149/ 08.09.2016 г., до датата на възстановяване сумата по обезпечението -
29.09.2019 година. Във връзка с искане за възстановяване на лихви върху
задържано обезпечение по чл. 121а, ал. 1 от ДОПК от „Плира 99-3“ ЕООД до ТД на
НАП Велико Търново с вх. № 5600/ 15.04.2019 г., направено по реда на чл. 129,
ал. 1 от ДОПК, е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства.
За резултата от проверката е издаден Протокол № П-04001519076469-073-001/
25.07.2019 г. на главен експерт по приходите при ТД на НАП - Велико Търново. С
протокола е направен изричен отказ за плащане на лихви.
На 15.11.2019
г. „Плира 99-3“ ЕООД е подало срещу Национална агенция за приходите искова
молба за обезщетяване
на имуществени вреди, в размер на законната лихва върху несвоевременно
възстановени парични суми по посочените по-горе искания. Първоначално за разглеждането на исковата
молба е образувано адм. дело № 743/ 2019 г. по описа на АСВТ, като с
Решение № 96/ 08.04.2020 г. по
посоченото дело, исковата молба е отхвърлена. Първоинстанционното решение е
обжалвано и е обезсилено с Решение № 1027/ 27.01.2021 г. по адм. дело № 7380/
2020 г. на ВАС, като делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
АСВТ, с дадени указания за отстраняване на нередовност на исковата молба. Във
връзка с дадени му указания, с допълнение към искова молба от 12.02.2021
г., ищцовото дружество е отстранило нередовностите на същата.
В рамките на
настоящото производство и на основание чл. 171, ал. 5 от АПК са приобщени към
адм. дело № 44/ 2021 г. на АСВТ, документите, съдържащи се в адм. дело № 743/ 2019 г. по
описа на Административен съд – Велико Търново и адм. дело № 7380/ 2020 г. на
Върховен административен съд. От страните не са ангажирани други доказателства.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи:
Исковата молба е подадена от надлежно легитимирано лице, пред компетентния да я разгледа съд, съобразно характера на главното вземане, върху което се претендират лихви за забава, подсъдно на Администртивен съд – Велико Търново на основание чл. 203 от АПК. Искът се явява допустим, а разгледан по същество, е неоснователен.
Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ исковете за обезщетяване на вреди, причинени на гражданите от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавни органи или длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност се разглеждат по реда на Административно - процесуалния кодекс /АПК/, като местната подсъдност се определя по чл. 7, ал. 1 от същия закон. Съгласно последният, искът за обезщетение се предявява пред съда по мястото на увреждането или по настоящия адрес или седалището на увредения срещу органите по чл. 1, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите. В Решение № 13025 от 26.10.2018 г. по адм. д. № 5415/2018 г. на ВАС, Трето отделение, е посочено, че надлежния ред за разглеждане на претенцията на дружеството е по чл. 128 – чл. 132 от ДОПК. Особеното производство, уредено посочените текстове /Глава VI, раздел Iот ДОПК/, има за свой предмет и регулация правата на прихващане и възстановяване на суми, както и процесуалния ред за реализирането им, когато предметът на вземането е породен от основание за връщане /възстановяване/ на суми „за данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство от Националната агенция за приходите“. С други думи, предмет на производството са суми, имащи характер на публични вземания и подлежащи на възстановяване. Съгласно чл. 17, ал. 6 от ДОПК, задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители, при или по повод изпълнение на дейността им. Отговорността се реализира по реда, предвиден в Закона за отговорността на държавата за вреди, причинени на граждани. В тази връзка и доколкото предмет на иска е обезщетяване /възстановяване/ на вредите от незаконни бездействия на орган по приходите, допуснати по повод и при изпълнение дейността му, който иск по аргумент от чл. 17, ал. 6 от ДОПК, подлежи на реализиране на реда на ЗОДОВ, съдът намира, че чл. 128, ал. 1 от ДОПК не включва в материалния си обхват регулация на отношения свързани с правото на възстановяване на суми като обезщетение поради непозволено увреждане, а единствено правата, породени от форми на непозволено обогатяване на държавата свързани с публични вземания, съгласно нормите на данъчното и осигурителното законодателство. Както се посочи, в случая не се спори, че цитираните по-горе протоколите, ведно с действията на органите по приходите не са отменени като незаконосъобразни, а също и че сумите по обезпеченията са възстановени на 30.09.2019 г., във връзка с направено искане за това от „Плира 99 – 3“ ЕООД с вх. № 15149/ 08.09.2016 година.
За да се уважи исковата претенция следва да е изпълнен фактическият състав за това - да се установи твърдяна имуществена вреда, която да е в пряка причинна връзка с незаконосъобразни действия или бездействие.
Безспорно сумата в общ размер от 15 992,39 лв. е внесена на основание обезпечаване на доказателствата, обективирани в протоколи. В действителност лицето само е предприело посочената стъпка с цел да бъде освободена задържаната стока и съответно да бъде реализирана на пазара по-бързо. Не се доказва, нито се твърди действията по обезпечаване да са отменени като незаконосъобразни. Издадените протоколи за обезпечаване на доказателства, във връзка с превоза на стоки с висок фискален риск не са оспорвани, както по административен, така и по съдебен ред от страна на „Плира 99 – 3“ ЕООД. Не са налице и незаконосъобразни действия или бездействия. Предоставените обезпечения по протоколите са възстановени в пълен размер с платежна нареждане от 30.09.2016 г., във връзка с цитираното по-горе направено искане за това. Начислени са лихви за забава в размер на 97,74лв., с които са погасени насрещни задължения на ищеца, за което действие има изрично искане и съгласие от страна на дружеството с вх. № 34292#5/ 18.01.2017 година.
Обезпеченията са вдигнати на основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК след потвърждаване за внасянето на сумите по наложените обезпечения. Не е налице изменение в имуществената сфера на ищеца, което да е настъпило като последица от незаконосъобразен административен акт, действие или бездействие на длъжностни лица, действащи при или по повод административна дейност. Единственото твърдение е, че неправилно е определен момента на изчисляване на лихвата за забава при връщане на паричното обезпечение, предоставена по реда на чл. 121а, ал. 3 от ДОПК.
При налагане на мерки за обезпечаване на доказателства забраната за разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 от ДОПК продължава своето действие, а стоките се освобождават след предоставяне на обезпечение в пари или безусловна неотменяема банкова гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца - чл. 121а, ал. 3 от ДОПК, в приложимата редакция. Точно с този обезпечителен характер са били и внесените от „Плира 99 – 3“ ЕООД суми по специална сметка на ТД на НАП – Велико Търново, при което срокът на обезпеченията /т.е. на предоставяне на паричните суми/, не би могъл да бъде не по-кратък от шест месеца. Това обстоятелство впрочем е посочено и във всеки един от протоколите, издадени от органите на фискален контрол, и въз основа на които протоколи са представени съответните гаранции от ищеца в настоящото дело. В конкретния случай исканията от 2015 г. за възстановяване на платените обезпечения по коментираните четири протокола, на които се позовава ищецът, са направени непосредствено след датата на внасянето им, без да бъде съобразено изложеното по-гере. Изчислена съобразно цитирените разпоредби на ДОПК, конкретната дата от която ТД на НАП - Велико Търново е изпаднала в забава при възстановяване на внесените като обезщетения суми, съответно от която дължи изплащането на лихви е 08.09.2016 година. Всички други искания на „Плира 99-З“ ЕООД са били подадени преждевременно. Във връзка с претензиите на ищеца, следва да бъде отчитан характерът на самите обезпечения и това каква е целта на закона. Не се касае до механично пресмятане на данъчния резултат за конкретния период, в който е станал превоза на стоките с висок фискален риск. Самото отразяване на ДДС с издаването на протоколите и вписването на фактурите в дневниците за покупките и дневниците за продажбите, съответно на купувача и продавача по сделките е свързано с определени срокове, заложени в ЗДДС, още повече органите по приходите са длъжни в случаите, когато установяват основания за това, да извършат нарочни проверки /евентуално и ревизии/ за установяване на действителния данъчен резултат и това дали реално данъкът от превоза на съответната стока и нейната продажба е бил разчетен с държавния бюджет. Именно необходимостта от определен времеви период за извършване на коментираните проверки, предопределя законосъобразност на задържането на обезпеченията през шестмесечния период за предоставяне на паричната гаранция. С тази цел и въпросният срок, като минимално необходим за провеждане и приключване действията на администрацията, е определен с нарочна законова норма.
Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК, само недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. По изложените съображения и с оглед събраните по делото доказателства, настоящият случай не е попадал в такава хипотеза преди датата 08.09.2016 г., след която от НАП действително са били дължими лихви за забава, но те са били надлежно изплатени на „Плира 99-З“ ЕООД. Не се установява твърдяното от ищцовото дружество незаконосъобразно бездействие на ответника, като първа необходима предпоставка за основателност на предявената претенция.
При този изход от спора разноски на ищеца не следва да се присъждат. Такива следва да се присъдят в полза на ответника, доколкото са поискани своевременно. Разноските се дължат от ищеца за три инстанции – настоящата, за разглеждане на касационната жалба пред ВАС и за първоначалното разглеждане на делото от Административен съд - Велико Търново. Същите следва да бъдат определени в общ размер на 300 лв. юрисконсултско възнаграждение. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и определено по реда на чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последно посочената разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. Казусът не се отличава с фактическа и правна сложност, при което съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ, не би било обосновано.
Водим от горните съображения, съдът
Р Е Ш И:
Отхвърля искова молба на
„Плира 99-3“ ЕООД с ЕИК *********,
седалище и адрес на управление ***, срещу Национална агенция за приходите с
адрес гр. София ул. „Княз Ал. Дондуков“
№ 52, за присъждане на сумата 1 430,97лв., представляваща
обезщетение за лихви за забава.
Осъжда
„Плира
99-3“ ЕООД с ЕИК *********, седалище и
адрес на управление ***, да заплати на Национална агенция за приходите с адрес гр. София, разноски за
три инстанции в размер на 300,00 /триста/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България, в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните чрез
изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
Административен
съдия: