№ 1379
гр. Пловдив , 26.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на дванадесети юли, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330202781 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1030-002009 от
16.03.2021г. с което на О.З.Ц. с ЕГН: ********** са били наложени
административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от
него нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за
извършено от него нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
Жалбоподателят чрез процесуалния представител адв. В. обжалва
процесното наказателно постановление. Излага съображения, че същото е
неправилно и незаконосъобразно, поради което иска неговата отмяна.
Твърди, че в хода на административно-наказателното производство има
допуснати множество нарушения на процесуалните правила, които
ограничават правото на защита на нейния доверител. Претендира разноски.
Въззиваемата страна депозира становище по спора. В същото изложи
мотиви, че жалбата е неоснователна, поради което поиска потвърждаването
на атакуваното наказателно постановление. При условията на евентуалност
прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
По допустимостта на жалбата съдът намира, че жалбата е подадена в
срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира
същата за основателна.
В настоящия случай жалбоподателят е бил санкциониран за това, че на
22.02.2021 г. около 15:20 часа в гр. Пловдив на бул. ,,Мария Луиза‘‘ –
1
кръстовище с бул. ,,Източен‘‘ като водач на лек автомобил ,,Мерцедес С 350‘‘
с рег. № **** не пропуска пресичащия по пешеходна пътека пешеходец и не
ползва обезопасителен колан по време на движение.
В хода на съдебното следствие беше разпитан актосъставителят Г.Х.,
който потвърди отразеното от него в АУАН. Добави, че се сеща за случая,
като бил установил жалбоподателя да не пропуска пешеходец, за който се
отнасял зелен сигнал за преминаване. Бил му съставен акт, в негово
отсъствие, който впоследствие му бил връчен.
Съдът кредитира изцяло така депозираните гласни доказателства,
доколкото същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с
останалите събрани по делото гласни доказателства.
По инициатива на жалбоподателя беше разпитана свидетелката П.В.,
която заяви, че се е возела до жалбоподателя към процесния момент, но
същият не бил отнемал предимство на пешеходец, тъй като за последния не
светел зелен сигнал. Също така и О.Ц. имал поставен предпазен колан. Съдът
не кредитира показанията на разпитаната свидетелка, доколкото както и
самата тя заяви се намира в близки отношения с жалбоподателя.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представеното копие от Заповед се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
От справката за нарушител/водач се установява, че жалбоподателят е
правоспособен водач, като до преди процесния случай е многократно
наказван за извършени от него нарушения по ЗДвП.
От процесното НП се установява, че в него като актосъставител е
посочено лицето Т.Т..
От АУАН с бл. № 816931 се установява, че същият е бил съставен от
лицето Г.Х..
От постъпилата справка от Община Пловдив се установява по какъв
начин е била огранизирана пътната сигнализация на процесното кръстовище.
Въз основа на така установената от Съда фактическа обстановка се
достигна до следните правни изводи:
Съдът е на мнение, че има извършени от жалбоподателя Ц. нарушения
по ЗДвП, като първото е за това, че не е ползвал обезопасителен колан, а
второто, е че не е пропуснал пешеходец за който е светел зелен позволителен
сигнал. Също така на основание чл. 183, ал. 5, т. 2 ЗДвП и чл. 183, ал. 4, т. 7,
пр. 1 ЗДвП правилно на жалбоподателя са били наложени административни
наказания ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от него нарушение по
чл. 119 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за извършено от него нарушение
по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
Съдебният състав, обаче е на мнение, че в хода на административно
наказателното производство има допуснати нарушения на процесуалните
правила, които ограничават правото на защита на наказаното лице и
представляват самостоятелни основания за отмяна на атакуваното
2
наказателно постановление.
Разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 ЗАНН предвижда, че в наказателното
постановление трябва да се съдържат датата на акта, въз основа на който се
издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя. В
конкретния случай е посочено погрешно име на актосъставителя, доколкото в
наказателното постановление е посочено, че същото се издава въз основа на
АУАН съставен от лицето Т.Т., а след запознаване с намиращия се по делото
АУАН с бл. № 816931 се установява, че той е съставен от лицето Г.Х..
Посочването на имената на актосъставителя в наказателното постановление е
от изключително значение, тъй като по този начин би могло да се установи
дали същият притежава материална компетентност за издаването на АУАН.
На следващо място, Съдът е на мнение, че е допуснато нарушение и по
самото съставяне и връчване на АУАН.
Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗАНН е в насока, че актът за установяване
на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и
свидетелите, които са присъствували при извършване или установяване на
нарушението. В конкретния случай е допуснато нарушение на тази
разпоредба, доколкото и в показанията си актосъставителят Х. посочи, че е
съставил акта против жалбоподателя, като последният не е присъствал и едва
на по-късен момент му е бил връчен, като посочената свидетелка в него се е
намирала в близост до процесното място. Достигна се извод, обаче че АУАН
е бил съставен и подписан от нея и едва впоследствие е бил връчен на
жалбоподателя, тоест това е равнозначно на съставянето на АУАН в
отсъствие на нарушителя.
На следващо място относно вмененото нарушение по чл. 119, ал. 1
ЗДвП.
В конкретния случай жалбоподателят е санкциониран за извършено от
него нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП, което е в насока, че при приближаване
към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по
нея пешеходци, като намали скоростта или спре.
Съдът намира, че е налице непълно описание на нарушението,
доколкото в АУАН и НП е посочено единствено, че е налице пешеходец,
който е пресичал, но не са посочени каквито и да били индивидуализиращи
белези. Също така е налице и посочването на погрешна нарушена материална
разпоредба. Тази на чл. 119, ал. 1 ЗДвП се отнася за случаите в които лице,
което управлява МПС не пропуска стъпилите на пешеходна пътека
пешеходци, която се явява обща. В конкретния случай, коректната нарушена
материална разпоредба ще бъде тази на чл. 119, ал. 4 ЗДвП, която е в насока,
че водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да
пропуснат пешеходците или евентуално тази на чл. 120 ЗДвП.
Предвид всичко гореизложено, депозираната жалба се явява
основателна, а атакуваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно следва да се отмени.
По разноските:
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да бъдат
3
присъдени извършените от него разноски за адвокатско възнаграждение по
делото. По последното са налице доказателства за заплатено такова в размер
от 400 лева. От друга страна, Съдът намира за основателно възражението за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на
въззиваемата страна, доколкото делото не се отличава с правна или
фактическа сложност, а също така и материалният интерес на цялото
производство е в размер от 150 лева. Ето защо, в полза на жалбоподателя
следва да бъдат разноски в размер от 300 лева.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1030-002009 от
16.03.2021г. с което на О.З.Ц. с ЕГН: ********** са били наложени
административни наказания ,,глоба‘‘ в размер от 100 лева за извършено от
него нарушение по чл. 119, ал. 1 ЗДвП и ,,глоба‘‘ в размер от 50 лева за
извършено от него нарушение по чл. 137А, ал. 1 ЗДвП.
ОСЪЖДА ОДМВР гр. Пловдив да заплати на О.З.Ц. с ЕГН: **********
сумата в размер от 300 лева, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните пред Административен съд –Пловдив по реда на глава ХІІ от
АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4