№ 4155
гр. София, 30.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100510079 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника Министерство на отбраната срещу
решение от 06.06.2024 г. по гр.д. №36540/2023 г. на Софийския районен съд, 164 състав, с
което жалбоподателят е осъден да заплати на „Омникар Ауто“ ООД на основание чл.79 ал.1
пр.1 ЗЗД вр. чл.266 ал.1 ЗЗД сумата от 11 711,34 лв., представляваща дължимо
възнаграждение за извършено в периода от 10.08.2021 г. до 31.08.2021 г. и 28.09.2022 г.
сервизно техническо обслужване на 13 бр. автомобили „Рено Талисман“, доставени на
ответника по договор за ОП №УД-03-23 на 12.09.2018 г., за което са издадени общо 23 бр.
фактури, незаплатени от ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда - 30.06.2023 г., до окончателното и изплащане, на основание чл.86 ЗЗД
сумата от общо 1175,65 лв., представляваща обезщетение за забава, считано от датата на
забава по всяка една фактура до датата на завеждане на исковата молба в съда – 30.06.2023
г., както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи,
че е налице неправилна правна квалификация от страна на първоинстанционния съд, тъй
като не са налице неизпълнени задължения от страна на ответника по процесния договор.
Поддържа, че първоинстанционният съд неправилно е тълкувал клаузите на сключения
между страните договор и неправилно е достигнал до извода, че процесните дейности не са
обхванати от гаранционната поддръжка. Предвид изложеното, жалбоподателят моли
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове.
Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Омникар Ауто“ ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК
оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира
разноски.
1
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като
въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща
към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва
да се добави и следното:
Неоснователни са твърденията на въззивника, че е налице неправилна правна
квалификация на предявените искове от страна на първоинстанционния съд. СРС е сезиран с
искове с правно основание чл.79 ал.1 вр. чл.266 ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД - за заплащане на
неизплатено възнаграждение по договор за сервизно обслужване на л.а. и лихва за забава
върху неизплатеното възнаграждение. Настоящият състав счита, че нормите на чл.79 ал.1
ЗЗД и чл.266 ал.1 ЗЗД са приложимите материални разпоредби към процесните
правоотношения. Всички факти, сочени от ищеца, касаят фактическия състав на чл.79 ал.1
вр. чл.266 ал.1 ЗЗД – облигационна връзка – договор с предмет: сервизно обслужване на л.а.,
извършване на възложеното сервизно обслужване и приемане на изработеното от
възложителя.
При предявен иск за реално изпълнение на задължението за заплащане на дължимото
възнаграждение по договор за изработка в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение между него и ответника, по силата на което за ответника е
възникнало задължението за плащане на уговорената цена, както и че изпълнил
задълженията си по договора качествено, а работата е приета от възложителя.
В тежест на ответника е да докаже положителния факт на плащането.
По делото не е спорно и е установено наличието на сочения договор за доставка на
л.а. от 12.09.2018 г. Не е спорно и извършването на процесното сервизно обслужване на
обща стойност 11 711,34 лв., както и че същото е извършено по време на гаранционния срок
на автомобилите.
Спорен е въпросът дали конкретното сервизно обслужване се включва в
гаранционната отговорност на производителя, който спор е свързан с тълкуване клаузите на
сключения между страните договор за доставка на л.а.
Съгласно разпоредбата на чл.20 ЗЗД, при тълкуването на договорите трябва да се
търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор,
с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. По въпроса за
задължението на съда при тълкуване на договора да установи действителната воля на
страните, съобразно чл.20 ЗЗД, е налице безпротиворечива практика на ВКС: решение
№502/26.07.2010 г. по гр.д. №222/2009 г. на ІV ГО, решение №546/23.07.2010 г. по гр.д.
№856/2009 г. на ІV ГО, решение №504/26.07.2010 г. по гр.д. №420/2009 г. на ІV ГО, решение
№220/31.07.2014 г. по гр.д. №6126/2013 г. на ІV ГО, решение №134/25.06.2014 г. по гр.д.
2
№6886/2013 г. на ІІІ ГО, решение №430/20.01.2015 г. по гр.д. №1673/2014 г. на ІV ГО и др.,
която следва да бъде съобразена по настоящото дело. Според тази съдебна практика, при
спор относно точния смисъл на договорни клаузи, съдът тълкува договора съгласно
изискванията на чл.20 ЗЗД, издирвайки действителната обща воля на страните, тълкувайки
отделните уговорки във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността,
характеристиките на предмета на договора, както и други обстоятелства, които са от
значение за установяване действителната воля на договарящите. Съдът тълкува договора,
изхождайки не от буквалния смисъл на текста, а от смисъла, следващ от общия разум на
изявлението, доколко буквалният текст изразява действителната обща воля на страните и как
следва да се тълкува отделната уговорка предвид систематичното и място в договора и
общия му смисъл, преценявайки и обстоятелствата, при които е сключен договора, както и
поведението на страните преди и след сключването му. Тълкуването цели запазване на
цялото действие на договора така, както в действителност е желано от страните, независимо
от съдържащите се в него непрецизни, неточни и дори неправилни формулировки.
В чл.3 от договора изрично е уговорено изпълнителят е задължен да осигурява
гаранционно обслужване на доставените от него МПС в рамките на гаранционния им срок,
както и 24-часова възможност за техническа и пътна помощ в периода на гаранционния
срок. В чл.5 е посочено, че посочената в чл.4 от договора цена е крайна и включва всички
разходи и възнаграждения на изпълнителя за изпълнение на предмета му, като това включва
и разходите за придобиване, съответно прехвърляне на правото на собственост върху МПС
на възложителя, за тяхната доставка, за транспортирането им до мястото на доставка, за
заплащане на продуктова такса, всички разходи за извършване на гаранционна поддръжка в
срока на гаранцията /като труд, резервни части и консумативи/, както и разходите за
отстраняване от изпълнителя на всички технически неизправности и повреди, възникнали не
по вина на възложителя и покрити от гаранционните условия и гаранционната отговорност
на изпълнителя. В раздел VI, чл.26 от договора са уговорени гаранционната отговорност и
гаранционното обслужване. Съгласно същите, изпълнителят в рамките на гаранционния
срок отстранява със свои сили и средства всички несъответствия на МПС, в т.ч. повреди,
съответно подмяна на дефектирали части и/или компоненти с нови и неупотребявани,
съгласно гаранционните условия и техническото предложение.
В приетия по делото сертификат за гаранция подробно са посочени общите
гаранционни условия, обхвата на гаранцията, както и изрично кои дейности и повреди не се
обхващат от гаранцията. Изрично е посочено, че не се включват в гаранцията всички
дейности по техническото обслужване на автомобила, съгласно програмата за техническо
обслужване, дефинирана от производителя на автомобила. В програмата за поддръжка на
автомобила се включват: проверки и допълване на нивата на течностите, както и смяна на
части и течности /масла, течности за чистачки и др./. В информацията за гаранция и
обслужване са посочени програмата за поддръжка, интервалите и стандартите за продукти и
консумативи, които трябва да се спазват по време на гаранционния срок, за да са в сила в
държавата, където се ползва автомобила, като сред тях са изброени обслужване от „Рено“,
смяна на маслен филтър, смяна на въздушен филтър, смяна на запалителни свещи, смяна на
външен горивен филтър, смяна на охладителна течност, проверка на поленов филтър,
проверка на климатик, проверка на допълнителен хладилен агент, изминатото разстояние в
километри, към който се препоръчва да се извършат тези действия, в т.ч. и дейностите, които
трябва да се извършат по време на обслужването /като проверка на спирачна система, на
вътрешни и външни светлини, проверка нивата на течността за чистачките, на стъклата на
автомобила, на акумулатора, на борд компютъра и др./. Всички тези дейности и действия
попадат в обхвата на т.нар. „техническо обслужване“ на автомобила, което е различно от
гаранционното такова.
Видно от разпоредбите на чл.12 и 13 от договора, страните са разграничили текущата
3
поддръжка и сервизно обслужване на автомобилите от задължението на изпълнителя да
отстранява всички несъответствия на доставените МПС, проявени или открити в рамките на
гаранционния срок. Отстраняването на несъответствия е уредено в чл.13 вр. чл.26 и сл. от
договора и препраща към гаранционните условия. При сервизното обслужване,
регламентирано в чл.12 от договора, се препраща към дейностите, посочени в програмата за
поддръжка на автомобила, в която се посочени дейности по смяна на: маслен филтър,
въздушен филтър, филтър на купе/кабина, свещи, външен горивен филтър, охладителна
течност, спирачна течност.
Съгласно чл.27 от договора, изпълнителят е задължен да осигури гаранционно
/сервизно/ обслужване за период от 7 г. или 200 000 км., което настъпи първо, считано от
датата на подписване на ППП, при стриктно спазване на инструкциите за експлоатация, а
съгласно ал.2 се е задължил да извършва с предимство сервизно обслужване на МПС на
възложителя по време на целия гаранционен период, в срок не по–късно от 3 работни дни от
постъпване на заявка за обслужване от страна на възложителя. Гаранционното обслужване
се осъществява в сервизи на изпълнителя или в оторизирани сервизи, като по време на
гаранционния срок изпълнителят няма право да отказва да приеме МПС за сервизно
обслужване и/или гаранционен ремонт. В техническото предложение за изпълнение на
поръчката - т.5, кандидат изпълнителят е декларирал, че ако бъде избран за изпълнител по
договора за ОП, ще осигури приоритетно приемане в сервизната му база на МПС, предмет
на договора, както и по т.6 - всички разходи по доставката и отстраняването на гаранционни
проблеми /ремонти/ и/или замяна на дефектирали части ще са за негова сметка. В нито един
документ по делото обаче няма задължение за изпълнителя да поеме за своя сметка и всяко
текущо сервизно обслужване на процесните МПС, като смяна на масла, филтри, ремъци,
различни течности и др. консумативи, които имат ограничен период на експлоатация и
обичайно се сменят на определен пробег в километри.
Ето защо, следва да се приеме, процесният договор прави разграничение между
гаранционно обслужване и сервизна/техническа поддръжка, като в приетия като писмено
доказателство сертификат за гаранция е посочен както обхвата на гаранцията, така
условията, които гаранцията не обхваща: всички дейности по техническото обслужване на
автомобила, съгласно програмата за техническо обслужване, дефинирана от производителя
на автомобила. Нито договорът, нито сертификатът за гаранция изрично посочват, че
техническото/сервизно обслужване е част от безплатната гаранция.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде
оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение на СРС –
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание
чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на
сумата от 1560,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение. Възражението на
въззивника за прекомерност на заплатеното от въззиваемата страна адвокатско
възнаграждение във въззивното производство е неоснователно. По делото е представен
договор за правна помощ, сключен между въззиваемата страна и адв. Кнтутис, според който
ответникът е заплатил адвокатско възнаграждение по настоящето дело в размер на сумата от
1560,00 лв. с ДДС. Според решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-483/22, правилото на
чл.78 ал.5 ГПК, че при намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност
съдът не може да пада под минимума в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнаграждения за
адвокатска работа, не се прилага. В пар.2 Наредба №1/09.07.2004 г. са определени
критериите за преценката за „фактическа и правна сложност“ при определяне размера на
възнаграждението. Договореното по настоящето дело адвокатско възнаграждение напълно
съответства на естеството на правния спор, вида и обема на предоставената правна защита.
4
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №10868/06.06.2024 г., постановено по гр.д.
№36540/2023 г. по описа на СРС, ГО, 164 състав.
ОСЪЖДА Министерство на отбраната, ЕИК *********, адрес: гр. София, ул.
„Дякон Игнатий“ №3, да заплати на „Омникар Ауто“ ООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: с. Труд, ул. „Карловско шосе“ № 43, на основание чл.78 ал.3 ГПК
сумата от 1560,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5