Р Е Ш Е Н И Е
№ 956/23.12.2019г.
гр. Пазарджик,
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд – Пазарджик, VI състав, в открито съдебно
заседание на двадесет и първи ноември, две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Съдия:
Христина Юрукова
при секретаря Тодорка
Стойнова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно дело №
965 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от АПК, във връзка с чл. 99 от АПК и чл. 86,
ал. 5 от Семейния кодекс (СК).
Делото е образувано по жалба на
Д.Т.Г. против Заповед № ЗДОС/Д-РА-ПЩ0031/12.08.2019г. на директора на Дирекция
„Социално подпомагане“Пещера. С оспорената заповед, директорът на ДСП Пещера е
отменил предходно издадена от него заповед № ЗД ОС/Д-РА-ПЩ-002/06.08.2019г., с
която е издадено разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при
условията на пълно осиновяване на жалбоподателката. В жалбата се твърди, че
оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, като се развиват подробни
съображения в тази насока. Твърди, се че не са налице условията на чл. 99, т. 2
от АПК за отмяна, доколкото в мотивите на заповедта е посочено, че са открити
нови факти и обстоятелства. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на
разноски по производството.
Ответникът по жалбата - директор на
Дирекция „Социално подпомагане“Пещера, изпраща административната преписка и
допълва същата в изпълнение на съдебни разпореждания. Иска от съда да потвърди
оспорената заповед на директора на ДСП Пещера.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и становищата на
страните, намира от фактическа страна следното:
Издадена е Заповед №
ЗДОС/Д-РА-ПЩ-002/06.08.2019г. от директор на Дирекция „Социално
подпомагане“Пещера, с която на основание чл. 86, ал. 5 от Семейния кодекс във
връзка с чл. 28 от Наредба № РД-07-7/05.10.2010г. се разрешава вписване в
регистъра на осиновяващи при условията на пълно осиновяване на Д.Т.Г.,*** и
настоящ адрес ***. От административната преписка по издаване на заповедта е
видно, че лицето – неин адресат Д.Г., не е осъждано и не е освобождавано от
наказателна отговорност, с оглед представеното Свидетелство за съдимост от 16
май 2019г. Тя има сключен граждански брак с Евстратиос Николаос Георгиадис на
07.01.1992г. Подала е заявление на 13.05.2019г. за ползване на социално услуга
– обучение на кандидат осиновители, подписала е декларация за сътрудничество с
Агенция за закрила на детето от 03.05.2019г. Представени са 5 препоръки до
Дирекция „Социално подпомагане“Пещера относно желанието на Д.Г. за осиновяване
на дете; трудов договор № 014/03.05.2019г. и справка за неговата актуално
състояние, медицинско удостоверение от 24.04.2019г.; Писмо от РЗОК Пазарджик,
че лицето е регистрирано на 30.04.2019г. за постоянен избор на общопрактикуващ
лекар; Нотариален акт за дарение на недвижим имот от 2004г.;
Заповед № ЗДОС/Д-РА-ПЩ-002/06.08.2019г.
от директор на Дирекция „Социално подпомагане“Пещера, с която е разрешение
вписване в регистъра, е връчена на Д.Г. на 07.08.2019г.
С Писмо с № 12-00-262/12.08.2019г.
от Министерство на правосъдието, директор на дирекция „Международна правна
закрила на детето и международни осиновявания“ уведомява директор на ДСП
Пещера, че във връзка с тяхно писмо № 12-00-262/09.08.2019г. до МП относно
вписване в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК на госпожа Д.Г.: В регистъра
на осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят
дете с обичайно местопребиваване в Република България, на 08.08.2017г. чрез
Главна дирекция „Обществено здраве и социални грижи“Област Централна Македония,
Република Гърция, са вписани г-жа Д.Г.,*** и съпругът й Евстратиос Георгиадис
за осиновяване на дете/деца на възраст до 5 г. Към 12.08.2019г. осиновяващите
не се определяни като подходящи осиновяващи за дете, предвид намалелия брой на
деца в добро здраве и по-ниска възраст, достъпни за международно осиновяване.
Представена е справка за актуалност
на трудов договор на Д.Г., като сключеният на 03.05.2019г. договор е прекратен
на 16.05.2019г. и Справка, че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права –
дата на отпечатване 09.08.2019г.
Началник отдел “Закрила на детето“
при ДСП Пещера е представила Доклад-предложение № ОС/Д-РА.ПЩ/3-019/12.08.2019г.
до директор на ДСП Пещера, като се уведомява, че след обстоен преглед на
документите по досието на Д.Г. се откриват нови обстоятелства – писмото от
Министерство на правосъдието от 12.08.2019г., прекратеният трудов договор на
16.05.2019г. и прекъснатите здравноосигурителни права на Д.Г.. Посочено е, че
се установява становище за обичайно местопребиваване в Република Гърция.
Административният орган е възприел направеното
му предложение и с тези мотиви е издал процесната Заповед №
ЗДОС/Д-РА-ПЩ0031/12.08.2019г. на директора на ДСП Пещера, с която директорът на
ДСП Пещера е отменил предходно издадена от него заповед № ЗД
ОС/Д-РА-ПЩ-002/06.08.2019г. Заповедта е съобщена на 14.08.2019г., видно от
известие за доставяне ИД PS 4550 0046O2 V.
Жалбата е постъпила чрез
административния орган на 23.08.2019г. Към жалбата Д.Г. е представила
Удостоверение за актуално състояние на „Динчев и сие“СД гр. Пещера,
Удостоверение от РЗОК Пазарджик изх. № 13190-00-62/17.06.2019г. че Д. Тикова,
р. ***г. с адрес *** е регистрирано в НЗОК въз основа на удостоверителен
документ S1, с дати на валидност
11.06.2019г.-29.02.2020г., като се удостоверява, че лицето се ползва с правата
на българското здравно осигурено лице с непрекъснати здравноосигурителни права.
По
делото е разпитана като свидетел М.К.Б., чиито показания съдът възприема като
достоверни и непротиворечиви на събраните по делото писмени доказателства.
Според свидетелката жалбоподателката е омъжена в Гърция, но последните години
през повечето време живее в гр. Пещера. Съпругът й е шофьор и постоянно пътува,
поради което тя си стои в гр. Пещера и се грижи за родителите си. От време на
време ходи в гр. Солун. Споделя, че е почнала работа в гр. Пещера за 20-тина
дни, но е напуснала, тъй като е трябвало да се грижи за родителите си.
Свидетелката потвърждава, че през последните две години Д.Г. ***, само от време
на време ходи до гр. Солун и се връща.
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в срок от лице,
което има интерес от оспорването и се явява допустима. Разгледана по същество
същата е основателна.
Издадена е заповед № ЗД
ОС/Д-РА-ПЩ-002/06.08.2019г. от директор на ДСП Пещера, с която е издадено
разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно
осиновяване на жалбоподателката. Този административен акт е издаден на
основание чл. 86, ал. 5 от Семейния кодекс. Съгласно чл. 86, ал. 4 от СК само отказът за разрешение може да се оспорва по реда
на Административнопроцесуалния
кодекс. Не е налице отказ, а позитивен
административен акт по подаденото от жалбоподателката заявление за вписване в
регистъра на осиновяващите. По аргумент на нормата на чл. 86, ал. 4 от СК, е
видно, че законът не урежда възможност за съдебен или административен контрол
на издадените Разрешения по чл. 86, ал. 5 от СК. Актът по чл. 86, ал. 5 от СК е
влязъл в сила с постановяването му. Така е и записано в текста на Заповед № ЗД
ОС/Д-РА-ПЩ-002/06.08.2019г. – влязъл в сила на 06.08.2019г.
Съгласно чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК Министерство на правосъдието води регистър на
осиновяващи с обичайно местопребиваване в чужбина, които желаят да осиновят
дете с обичайно местопребиваване в Република България при условията на пълно
осиновяване; Съгласно чл. 10 от Наредба № 3/24.10.2014г. лице с обичайно
местопребиваване в чужбина, което желае да осинови дете с обичайно
местопребиваване в Република България, подава заявление до Министерството на
правосъдието чрез централния орган или чрез акредитирана организация по чл.
116 СК. Въз основа на заявлението и приложените документи
осиновяващият се вписва в регистъра по чл.
113, ал. 1, т. 2 СК, ако отговаря на изискванията на чл.
78 СК.
Според
данните от Министерство на правосъдието в писмо с рег. № 12-00-262/12.08.2019г.
г-жа Г. е вписана на 18.08.2017г. в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2 от СК.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от Наредба №
РД-07-7/05.10.2010 г. Лице с
обичайно местопребиваване в Република България, което желае да осинови дете при
условията на пълно осиновяване, подава писмено заявление по приложение
№ 6 за получаване на
разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на пълно
осиновяване до дирекция „Социално подпомагане" по постоянния си
адрес. Съгласно чл. 26 от Наредбата в срок до три месеца от подаване на заявлението дирекция
„Социално подпомагане" извършва социално проучване на лицето относно
годността му да осинови дете. Срокът може да бъде удължен еднократно с два
месеца по обективни причини, касаещи кандидатите. Според чл. 27 от същата Наредба
за резултатите от социалното проучване социалният работник
изготвя доклад относно годността на лицето да осинови дете при условията на
пълно осиновяване. В 7-дневен срок от представянето на доклада по чл. 27 директорът на дирекция „Социално подпомагане"
издава разрешение или мотивиран отказ за вписване в регистъра на осиновяващи
при условията на пълно осиновяване. Отказът подлежи на обжалване при
условията и по реда на Административнопроцесуалния
кодекс – чл. 28, ал. 3 от
Наредбата. В
производство по коментираните текстове е издадена Заповед № ЗД
ОС/Д-РА-ПЩ-002/06.08.2019г. на директора на ДСП Пещера.
С
оспорената Заповед № ЗДОС/Д-РА-ПЩ0031/12.08.2019г. директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“Пещера е отменил предходно издадена от него заповед № ЗД
ОС/Д-РА-ПЩ-002/06.08.2019г., като се е позовал на разпоредбата на чл. 79 от АПК
във връзка с установени нови обстоятелства.
Съдът счита, че посоченото правно основание за издаване на обжалваната
заповед не си кореспондира с фактическите мотиви, където са посочени
нови обстоятелства - писмо от Министерство на правосъдието, прекратен трудов
договор и прекъснати здравноосигурителни права. Административният орган е издал
оспорената заповед при възобновяване на производство по издаване на
административен акт – чл. 99, т. 2 от АПК.
Съгласно чл. 99, т. 2 от АПК влязъл в сила индивидуален административен акт, който не е
бил оспорен пред съда, може да бъде отменен или изменен от непосредствено
по-горестоящия административен орган, а ако актът не е подлежал на оспорване по
административен ред - от органа, който го е издал, когато се
открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за издаването на акта, които при решаването на въпроса от
административния орган не са могли да бъдат известни на страната в
административното производство;
Оспорената
Заповед №
ЗДОС/Д-РА-ПЩ0031/12.08.2019г. на директора на Дирекция „Социално
подпомагане“Пещера, с която е отменил предходно издадена от него заповед № ЗД
ОС/Д-РА-ПЩ-002/06.08.2019г., е издадена от
административен орган, който разполага с материална компетентност за
възобновяване на административното производство по чл.
99 и сл. от АПК, с оглед влязъл в сила административен акт, който не е
подлежал на оспорване по административен ред. В настоящия казус
административният акт не може да бъде оспорен по реда на АПК. Както се
коментира предходно съгласно чл. 86, ал. 4 от Семейния кодекс само отказът
за разрешение може да се оспорва по реда на Административнопроцесуалния
кодекс.
Съдът
счита, че не са налице основанията за възобновяване на производството по чл.
99, т. 2 от АПК.
Възобновяване на производството по
издаване на индивидуален административен акт е процесуален способ, което е
последващо административно производство да бъде преразгледан влязъл в сила
административен акт, когато при издаването му е било нарушено някое от
изискванията за законосъобразност или когато по причини, независещи от
административния орган и от страните в производството и от страните в
административното производство по неговото издаване, фактите и обстоятелствата,
на които е основан актът, са били неправилно установени.
Предвид
данните по делото настоящият съдебен състав счита, че посочените нови
обстоятелства не попадат в хипотезата на възобновяване по чл.
99, т. 2 от АПК. Новооткритите обстоятелства, възприети от Директор на ДСП
Пещера, и писмени доказателства, които ги установяват са писмо от
Министерство на правосъдието с рег. № 22-00-262/12.08.2019г.(изпратено по
запитване от ДСП Пещера), че Д.Г. е вписана в регистъра по чл. 113, ал. 1, т. 2
от СК на 18.08.2017г., обстоятелството, че за трудовия й договор е установено,
че е прекратен на 16.05.2019г. и че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права.
Тези доказателства обаче не са нови обстоятелства по смисъла на чл. 99, т. 2 от АПК. Изводът, че лицето е с обичайно местопребиваване в Република Гърция, също
не е ново обстоятелство по чл. 99, т. 2 от АПК.
Тези
доказателства са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал в
административното производство по издаване на заповед № ЗД
ОС/Д-РА-ПЩ-002/06.08.2019г., на директора на ДСП Пещера, ако беше положена дължимото изпълнение за събиране на
всички доказателства, относими към спора, както задължава чл.
9, ал. 2, чл.
35 и чл.
36, ал. 1 от АПК.
Неизвършването и проявеното бездействие от страна
на директора на ДСП Пещера, в нарушение на принципа на служебното начало в
административния процес, при издаване на първоначалната заповед не може да бъде
поправено в производство по чл. 99, т. 2 от АПК. Той няма правомощие чрез
производството по възобновяване да отменя влязлата в сила негова заповед № ЗД
ОС/Д-РА-ПЩ-002/06.08.2019г.,, на
основание чл.
99, т. 2 от АПК, тъй като не са налице нови писмени доказателства или нови
обстоятелства от съществено значение за спора, а са налице новосъздадени
документи след влизане в сила на първоначалния административен акт, за
обстоятелства, които са съществували по време на висящност на производството,
но поради процесуално бездействие на органа, не са били установени и приобщени.
Възобновяването не е средство за поправяне на процесуални пропуски или грешки,
допуснати от страните и органа в приключилото административно производство,
поради което настоящият съдебен състав счита, че не са налице предпоставките за
възобновяване по чл.99,
т.2 АПК.
В текста на самата оспорена заповед е записано „след обстойна проверка“, което
е още един аргумент, че органът е издал административен акт и е продължил
проверката по обстоятелствата, за които вече се е произнесъл.
Според становището на
административния орган при издаването на процесната заповед, е установено, че
обичайното пребиваване на Д.Г. е в Република Гърция. В случая административният
орган в производство по чл. 99 от АПК прави ново тълкуване и приложение на
материалния закон, тъй като при издаване на първата заповед е счел, че Д.Г. има
право на заявление за вписване в националния регистър по осиновяванията, като е
посочен постоянният адрес в гр. Пещера. Различното тълкуване на закона досежно
обичайното пребиваване не представлява ново обстоятелство или ново
доказателство по смисъла на чл.
99, т. 2 от АПК. Семейният кодекс и Наредбата
не дават легална дефиниция на понятието „обичайно местопребиваване”, Съгласно
разпоредбата на чл. 48, ал. 7, предложение първо от Кодекса на международното частно
право под обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в
което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с
необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. Съгласно
чл. 48, ал. 7, предложение второ от Кодекса на международното частно право за
определянето на обичайно местопребиваване на физическото лице трябва да бъдат
специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които
произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да
създаде такива връзки. Обстоятелствата от подобен характер са сключеният трудов
договор на Д.Г. с местоизпълнение на трудовата дейност гр. Пещера, наличието на
избран общопрактикуващ личен лекар, намеренията и от личен характер, за лична
грижа за родителите й и установяване в страната. Данни в тази насока се
съдържат в събраните писмени и гласни доказателства. Не са
аргумент в противоположната насока данните, че жалбоподателката посещава гр.
Солун и се връща от там, тъй като след 01.01.2007 г., на основание Директива
2004/38/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. относно
правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства е те да се
движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки.
По изложените съображения, жалбата
се явява основателна, а обжалваният административен акт, като незаконосъобразен
следва да бъде отменен на посочените основания – противоречие с материалния
закон.
При
този изход следва да се възложат разноски за настоящото производство, които се
установяват в размер на 10 лева за държавна такса. Не се присъждат разноски за
адвокатска защита, тъй като не са представени доказателства за направени
такива.
Воден от горното, и на основание
чл.172, ал.2, предл. второ от АПК, Административен съд Пазарджик, VІ-ти състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Д.Т.Г. Заповед №
ЗДОС/Д-РА-ПЩ0031/12.08.2019г. на директорът на Дирекция „Социално
подпомагане“Пещера, с която е отменена
издадена от него заповед № ЗД ОС/Д-РА-ПЩ-002/06.08.2019г., с която е
издадено разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи при условията на
пълно осиновяване на жалбоподателката.
Осъжда Дирекция „Социално
подпомагане“ Пещера да заплати на Д.Т.Г.,*** съдебно-деловодни разноски в
размер на 10 лева.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: /п/
РЕШЕНИЕ
№ 12360 от 07.10.2020 г. по адм. дело № 2273/ 2020 г. на ВАС- Шесто отделение:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 956 от 23.12.2019 г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело № 965/2019 г.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.