Решение по дело №78/2019 на Окръжен съд - Ловеч

Р Е Ш Е Н И Е № .......

                        

                                           град Ловеч, 23.06.2022 година

                                              

                                   В    И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично съдебно заседание на шести юни две хиляди двадесет и втора година в състав:                                          

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

 

при секретаря   М. ФИЛИПОВА   като разгледа докладваното от съдията т. д. № 78 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

Производство по чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховане.

 Постъпила е искова молба с вх.№4899/15.07.2019 г. от   А.К.Г., ЕГН **********, З. А.а К., ЕГН **********, Д.А.ов К., ЕГН **********, Е.А.К., ЕГН **********, чрез пълномощника им адвокат Й. Д. от САК, със съдебен адрес *** против ЗАД „Алианц България" АД, вписано в Търговския регис­тър с ЕИК *****, със седалище и адрес на управле­ние гр. София, бул. „Княз А.Д.-Корсаков" № 59. Излагат, че на 10.01.2019 г., около 17:55 ч., в гр. Ловеч, по ул. „Осво­бождение", в близост до ЗФП-Бонмикс (завод за храни за животни), М.Д.Г.се движела в десния край на пътното платно по пътния банкет, а в същото време и на същото място в същата посока се движел микробус „Фолксваген Крафтер" с peг. № EH 8631 КА, управляван от В.А.Н.. Сочат, че въпреки че възприел наличието на попътно движещ се пешеходец, водачът на микробуса при застигането на М.Г. не осигурил достатъчно странич­на дистанция, при което настъпил удар между предната дясна част на автомобила и пешеходката в гръб, като и причинил тежка черепно-мозъчна травма.

Излагат, че за така настъпилото ПТП били уведомени органите на реда, като на местопроизшествието пристигнал екип на ОДМВР - гр. Ловеч, сек­тор „ПП" и екип на Спешна Медицинска Помощ, но поради изключително тежкото състояние на пешеходката М.Д.Г., екипът на СМП транспортирал пострадалата е УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД гр. Плевен, където са и направени няколко сложни и тежки операции, като първоначално показателите и се стабилизирали, но на 22.01.2019 г.,  състоянието се влошило рязко и тя починала.

Сочат, че полицейските служители съставили Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/03.04.2019 г., като на осн. чл. 212, ал. 2 от НПК било образувано Досъдебно производство № 8/2019 г. по описа на ОДМВР - Ловеч,  пр.пр.  № 983/2019 г.  по описа на ОП-Ловеч, което е висящо към настоящия момент, а от събраните и проверени до момента писмени и гласни доказателства, по категоричен начин се установя­ва, че единствената причина за настъпването на ПТП са действия на водача В.Н..

Излагат, че веднага след настъпване на ПТП М.Г. е откарана по спешност в неврохирургия при УМБАЛ „Д-р Георги Странски" ЕАД - гр. Плевен в кома, с данни за тежка черепно-мозъчна травма и опасност за живота и изключително тежкото й състояние наложило опе­ративно лечение в спешен порядък, но въпреки усилията на лекарите и проведеното лечение, поради тежките травматични увреждания, на 22.01.2019 г., когато М. е изписана от лечебното заведение и се прибрала в дома си,  тя починала.

Изтъкват, че загиналата М.Г. е била съпруга на А.Г. и майка на З.К., Д.К.и Е.К. и смъртта й е нанесла непоправим удар на цялото семейство.

Твърдят, че А.Г. е загубил своята любяща съпруга, опората в живота си,  жената, с която създал семейство и споделял години наред живота си, жената, която винаги го подкрепяла, окура­жавала и била до него, съпругата, с която споделял своите радости и тревоги, загубил е своята половинка, своя спътник в живо­та.

Сочат, че от друга страна З., Д. и Е. са загубили своята обичана и уважавана майка, един от най-скъпите и ценни хора в живота си, любящата си майка, която била пример за тях, майката, която ги е отгледала и възпитала. Изтъкват, че М. била всеотдайна и грижовна майка, която се грижела за благо­получието и щастието на цялото си семейство, а сега те са лишени от възможността да усещат любовта, грижата и подкре­пата на своята майка.

Изтъкват, че загубата на един толкова скъп човек по такъв безсмислен и жесток начин, без да има каквато и да е вина е сложила отпечатъка върху живота им, като този спомен ще ги преследва завинаги. Твърдят, че датата на трагичното събитие се превърнала в най-тежкия и най-черния ден за тях, като не е изминал нито ден, в който те да не усещат липсата й и да не тъгуват по нея. Твърдят, че те все още не могат да осъзнаят и приемат факта, че никога повече няма да ви­дят и прегърнат М., че никога повече няма да имат възмож­ността да прекарат времето си с нея, все още не могат да се отърсят от шока и да приемат, че М. си е отишла от този свят по един толкова нелеп и абсурден начин.

Смятат, че няма паричен еквивалент на загубата им, никой и нищо на този свят не е в състояние да върне светлината в дните им, да запълни празнотата, която М. е оставила след себе си и никой и нищо не може да замести всеотдайната и любяща съпруга и майка, но въпреки това, с оглед на справедливостта, те следва да бъдат компенсирани по някакъв начин.

Сочат, че тъй като към датата на ПТП по отношение на увреждащия л.а. „Фолксваген Крафтер" с peг. № EH 8631 КА е била налице валидна заст­раховка „Гражданска отговорност на автомобилистите, полица № BG/01/118002036548, валидна от 16.07.2018 г. до 16.07.2019 г., сключена със ЗАД ,,Алианц България" АД, то ответникът се явява па­сивно легитимиран да отговаря по така предявената претенция.

Излагат, че с оглед разпоредбите на КЗ, с искане от 10.04.2019 г. Била предявена доброволна претенция за заплащане на  застрахователно обезщетение  за неимуществените вреди,   претърпе­ни от тях от смъртта на М.Г., като е образувана щета № 1000 19 *********/10.04.2019 г и въпреки предоставянето на всички налични писмени доказателст­ва от тяхна страна, в законоустановения срок, ЗАД „Алианц България" АД нито платил, нито отказал да заплати следващото се обезщетение  и поради това, за тях е налице правен интерес от предявяване на настоящата претенция.

Те считат, че сума в размер на по 150 000,00 лв., платима на всеки един от тях, би успяла до някаква степен да притъпи непоносимата мъка, която изпитват от загубата на М. Г.а.

Твърдят, че с оглед разпоредбата на чл. 496 от КЗ, във връзка с чл. 409 от КЗ във връзка с чл.84, ал. 3 от ЗЗД застрахователят по застра­ховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите дължи и лихва за забава от датата на изтичането на 3-месечен срок от предявяване на доброволната претенция,  до датата на плащането на обезщетение.

С оглед гореизложеното, молят на основание приложимите разпо­редби на КЗ съдът да постанови Решение, с което да осъди ЗАД ,,Алианц Бълга­рия" АД, вписано в Търговския Регистър с ЕИК *****, със седа­лище и адрес на управление гр.София, бул. „Княз А.Д." № 59 да заплати следните суми:

- 150 000, 00 (сто и петдесет хиляди) лв. - главница, платими на А.К. Г., ЕГН **********, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на съпругата му М.Г., нами­раща се в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 10.01.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 10.07.2019 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция до окончателно­то изплащане на обезщетението;

- 150 000, 00 (сто и петдесет хиляди) лв. - главница, платими на З.А.К., ЕГН **********, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на майка й М.Г., намираща се в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 10.01.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 10.07.2019 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция до окончателното изпла­щане на обезщетението;

- 150 000, 00 (сто и петдесет хиляди) лв. - главница, платими на Д.А.К., ЕГН **********, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на майка му М.Г., намираща се в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 10.01.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 10.07.2019 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция до окончателното изпла­щане на обезщетението;

- 150 000, 00 (сто и петдесет хиляди) лв. — главница, платими на Е.А.К., ЕГН **********, представляващи застрахователно   обезщетение   за   неимуществени   вреди,   търпени вследствие смъртта на майка й М.Г., намираща се в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 10.01.2019 г. , ведно със законната лихва върху присъдената сума от 10.07.2019 г. - датата на изтичането на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция до окончателното изпла­щане на обезщетението; -  Направените разноски по делото, в цялост;

Прилагат и молят да се приемат следните писмени доказателства: l. Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2/08.04.2019 г. ;

2.Препис-извлечение от акт за смърт № 0050/22.01.2019 г.; 3.Писмо изх.  № 983/17.04.2019 г.  на ОП-Ловеч; 4. Епикриза   ИЗ  №  1398/2019   г.   при  УМБАЛ   „Д-р  Георги  Странски" ЕАД - гр.  Плевен;

5.Удостоверение за наследници Изх.  № 252/25.01.2019 г.; 6.Справка от Информационния център на Гаранционен фонд; 7.Удостоверения за банкови сметки; 8.Искане до ЗАД Алианц България от 10.04.2019 г.; 9.Писмо изх.  № 310-01-3886/22.04.2019 г.

На основание чл. 127, ал.4 от ГПК, доколкото претенцията е за парично обезщетение, представят лични банкови сметки ищците, по които ответникът може да изпълни задълженията си.

С оглед разпоредбата на чл. 574, ал.12 от КЗ справката от Ин­формационния Център на Гаранционен фонд се ползва с материална до­казателствена сила по отношение на удостоверените обстоятелства, поради което считат за безспорно наличието на валидно застрахова­телно покритие по отношение на лек автомобил „ Фолксваген Крафтер" с регистрационен № ЕН 8631 КА към датата на събитието - 10.01.2019 г.

С оглед на горното и ако ответното дружество не го оспорва, то молят това обстоятелство да бъде отделено като безспорно в проекта за доклад на съда.

На основание чл. 156 от ГПК правят доказателствени ис­кания.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ЗАД "Алианц България" АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Княз Дондуков" № 59, представлявано заедно от всеки двама от изпълнителните директори - П.П., Ор.П.и Ан.Ал.чрез пълномощника Гл. юрк. Цв.М., с който оспорва изцяло предявените искове по основание и размер.

Счита, че така предявените искове срещу ЗАД „Алианц България" са неоснователни и недоказани и като такива следва да бъдат отхвърлени изцяло. Съображенията ни за това са следните:

Не оспорва сключения със ЗАД „Алианц България" застрахователен договор, обективиран в застрахователна полица N BG/01/118002036548, за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите" със срок на действие 16.07.2018 г. - 16.07.2019 г.

Оспорва наличието на основание за ангажиране на отговорността на ЗАД „Алианц България", доколкото не е налице покрит застрахователен риск по горепосочената застрахователна полица и са налице основания за отказ от изплащане на застрахователно обезщетение.

Оспорва водача В.Н. да е виновен за настъпилото ПТП, доколкото вината му като пряк причинител на вредите не е установена по надлежния ред, тъй като към исковата молба не са приложени никакви доказателства за механизма на настъпване на ПТП, както и за отговорността на участниците в него. Напротив, твърди се, че е образувано досъдебно производство № 8/2019 г. по описа на ОДМВР Ловеч, пр.пр.№ 983/2019 г. по описа на ОП Ловеч, което не е приключило към настоящия момент.Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП и причинените увреждания и настъпилата смърт на М.Г..

Прави възражение за съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на М.Г.. Твърди, че същата се е движела неправилно на пътното платно за движение, без да носи светлоотразителни елементи, не се е съобразила с останалите участници в движението, с което сама се е изложила на опасност и е станала причина за настъпване на процесното ПТП.

Оспорва ищците и починалата М.Г. да са били в близки отношения и да са живели в едно домакинство. Оспорва ищците да са претърпели неимуществени вреди във връзка с настъпилата смърт на М. Г.а, както и същите да са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

Счита, че искът е предявен в изключително завишен размер и не отговаря на критериите за справедливост по чл. 52, ЗЗД, предвид претърпените вреди и практиката по този род дела.

Също така счита, че исковата претенция е прекомерно завишена и предвид наличието на принос от страна на пешеходеца за настъпването на вредоносния резултат.

Оспорва изцяло и иска за заплащане на законна лихва, тъй като ЗАД "Алианц България" АД е постановило законосъобразен отказ по предявената претенция по доброволен ред, не е изпадало в забава, както и не е станало повод за завеждане на настоящото дело, поради което не дължи заплащане на лихва за забава.

По отношение на доказателствата:

Не възразява срещу представените доказателства и направените доказателствени искания, с изключение на искането по т.5 за допускане на двама свидетели за установяване на едни и същи обстоятелства като считам, че и един свидетел ще е достатъчен за провеждане на доказването и прави доказателствени искания.

Подадена е допълнителна искова молба от от А.К.Г., ЕГН **********, З. А.К., ЕГН **********, Д.А.К., ЕГН *'*********, Е.А.К., ЕГН **********, чрез пълномощника им адвокат Й. Дамя­нов от САК, със съдебен адрес ***, „Княз А.Д.-Корсаков" № 5,  вх. В,  ап. 25 против ЗАД „Алианц България" АД, вписано в Търговския регистър с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София,  бул.  „Княз Александър Дондуков-Корсаков" № 59, с която категорично изразяват несъгласие с твърденията на ответ­ника, че е налице неяснота на механизма на настъпване на ПТП, оспорване наличието на противоправни действия от страна на водача на то­варния автомобил В.Н., единствено и само поради липса на окончателен съдебен акт.

Сочат, че неоснователно е и наведеното възражение за съпричиняване от страна на М.Г. и няма как да бъде достоверно твърдението, че загиналата се е движила неправилно по пътното платно, тъй като същата се е движила по банкета, а водача на автомобила не е съобразил действията си с конкретната пътна обстановка, като не е осигурил странична дистанция при застигането на пешеходката, при което е настъпил удара,

Считат, че е абсолютно неоснователно, голословно и бланкетно и оспорването от страна на ответника на основанието и размера на исковите претенции, които са напълно съобразени с както с принци­пите на справедливостта, така и с релевантната съдебна практика.

Наистина не могат да определят реалния размер на болката на ищ­ците и не съществува метод, по който тези болки могат да бъдат изме­рени, да бъдат оценени и именно и заради това законът - ЗЗД е разпоредил, че обезщетения неимуществени вреди се определят от съда по справедливост.

Неоснователно според тях се явява и оспорването на акцесорните ис­кове за заплащане на законна лихва/ доколкото ищците са изпълнили изискванията на закона, като са предявили рекламационна процедура пред ответника, по която той се е произнесъл с отказ, което се приз­нава и от ответната страна.

Постъпил е допълнителен отговор на исковата молба от ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ", ЕИК *****, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Сребърна № 16, чрез „Адвокатско дружество Б.и Б.", ЕИК:*****, представлявано от адв. Ц. Б.със съдебен адрес:***, с който изцяло поддържа направените с отговора на исковата молба оспорвания и възражения, като в отговор на наведените с допълнителната искова молба твърдения и възражения, прави следните допълнения, а именно наличието или липсата на виновно поведение на водача на процесното МПС само по себе си не изчерпва целия фактически състав на непозволеното увреждане, тъй като всеки един елемент от състава на деликта има значение относно това дали и в каква степен следва да се ангажира отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност на автомобилистите".

Сочи, че от представените по делото доказателства не може да се установи какъв е механизмът и причините за настъпване на пътнотранспортното произшествие, а от представения към исковата молба Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2 е видно, че пешеходката е била под алкохолно опиянение и твърди, че процесния инцидент е настъпил изцяло по нейна вина. Алтернативно, счита, че се касае за случайно деяние, доколкото опасността за водача на товарен автомобил Фолксваген е възникнала внезапно, а той не е имал обективна възможност да предотврати ПТП.

Изцяло поддържа всички направени с отговора на исковата молба възражения и доказателствени искания в този смисъл.

Поддържа възраженията си относно това, че не е налице причинно-следствена връзка между ПТП и причинените на пострадалата увреждания и настъпилата смърт.

Поддържа възраженията за наличие на съпричинително поведение отстрана на пешеходната. Счита, че същата се е движила неправилно по пътното платно и доколкото няма данни за поведението на същата, счита, че произшествието е настъпило при неправилно предприето пресичане на пътното платно, а не при движението й по банкета.

Оспорва исковете и по размер и поддържа възражението, че същите са силно завишени и не отговарят на критериите за справедливост по смисъла на чл. 52 от

Моли да му бъдат присъдени разноски, включително и адвокатско възнаграждение, за което допълнително ще представи списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание за ищците се явява адв.Д.,  която поддържа исковата молба и възраженията си по отговора на исковата молба, като моли да бъде уважена исковата претеция изцяло и ако се приеме съпричиняване, то да бъде в размер на 10%. Счита, че исковете следва да бъдат уважени от съда, като моли да им се присъдят разноските по делото по представен списък на разноските. Въпреки дадената възможност не представя писмена защита в указания срок.

   Ответникът се представлява от адв.В., която моли да бъдат отхвърлени предявените искове, а ако бъдат уважени, то моли да бъдат намалени по размер с оглед установеното по делото съпричиняване от страна на пострадалата пешеходка. Представя подробна писмена защита в подкрепа на становището си, като моли да му се присъдят разноски по делото по представен срисък по чл.80 от ГПК.

Съдът, като прецени представените доказателствата по делото-писмени и гласни, както и изслушаните съдебно-медицинска и съдебно-автотехническа експертизи, от обясненията на страните, от показанията на разпитаните свидетели Т.Б.Д., А.А.О., В.А.Н., от материаите по н.ох.д.№367/21 г. по описа на ЛОС в съответствие с разпоредбата на чл. 235, ал.2 ГПК, намира за установено следното:

                

 

 

 

От приложената по делото присъда №16/25.10.2021 г. постановена по н.о.х.д. №367/21 г. по описа на ЛОС влязла в законна сила на 10.11.2021 г.съдът установява, че подсъдимия В.А.Н. род. на *** г. в гр.Ловеч, бъл.гражданин, със средно образование, женен, безработен, неосъждан ЕГН ********** е признат за виновен в това, че на 10.01.2019 г. около 17,55 часа в тр.Ловеч на бул.“Освобождение“, северна индустриална зона, в райна срещу „Капс-Ловеч“ ООД и „Бонмикс“ЕООД-гр.Ловеч, при управление на автобус Фолксваген Крафтер с рег.№ЕН 8631 КА, собственост на „Порше лизинг БГ, клон Плевен,“ЕООД-Плевен и с ползвател „Технокороза“АД-гр.Ловеч нарушил правилата за движение чл.20 ал.2 изр.1 от ЗДвП като водач на ППС, при избиране скоростта на движението, след като е бил длъжен, не се е съобразил с атмосферните уславия, със състоянието на пъяа, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде способен да спре пред всяко предвидимо препятствие и при движение в тъмната част на денонощието, по неосветен път и влажна настилка, при ограничена видимост от насрещно движещи се ППС по непредпазливост причинил смъртта на М.Д.Г.ЕГН ********** б.ж. на г.Ловеч, поч. на 22.01.2019 г,. поради което и на основание чл.343 ал.1 б.“в“ във вр. с чл.342 ал.1 пред.3 от НК го осъжда на 2 години лишаване от свобода, като на основание чл.58а ал.1 от НК намалява така определеното наказание от 2 години лишаване от свобода с 1/3 или определя на В.А.Н. наказание лишаване от свобода в размер на 16 месеца; на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено изпълнението на така наложеното наказание на подсъдимия за срок от три години от влизне на присъдата в сила, като на основание чл.343г от НК е наложено на подсъдимия В.А.Н. наказание по чл.37 т.7 от НК лишаване от право да управлява МПС за срок от 16 месеца от влизане на присъдата в сила след отнемане на свидетелството за правоуправление.

               От изготвеното по настоящето дело заключение на вещо лице Н.К. по назначената от съда съдебно-техническа експертиза, съдът установява, че механизма на настъпилото на 10.01.2019 г. ПТП е следният: около 17,55 ч. в гр.Ловеч по ул.“Освобождение“ в района на ЗФП „БОНМИКС“ пострадалата М.Д.Г.се е движила в десния край на пътното платно по пътния банкет в тъмната част на денонощието-зимно време, като по същото време и в същата посока се е движил и микробус „Фолксваген Крафтер“ с рег.№ЕН 86-31 КА, на къси светлини, управляван от В.А.Н.. В заключението се посочва, че пострадалата е носила в двете си ръце по 1 голяма пластмасова туба/дамаджана с вода; пешеходката е била дребна на ръст, а по краищата на пътното платно е имало сняг, както и по тревните площи край пътя. Вещото лице е установило, че бусът се е движил със скорост около 80 км/ч и е превключил на къси светлини, поради насрещно движещ се лек автомобил, според данни на водача Н., там участъкът е неосветен, било е тъмно и пострадалата е била облечена с тъмни дрехи. Този факт се потвърждава според вещото лице и от останалите свидетели, водачи на МПС, преминали оттам. Посочва се, че една туба от минерална вода, каквито е носела пострадалата е с диаметър 20 см и общо жената с двете туби в ръце е била с обща ширина 70-80 см и имайки предвид, че тубите при носене се отклоняват в двете посоки настрани, може в момент да се увеличи ширината и разстоянието, което се заема от пътя, а освен това те са прозрачни, следователно трудно забележими в тъмното. Вещото лице е установило, че при настигне на Д. от буса, най-напред предната дясна част на предната броня удря тубата, намираща се в лявата ръка на пострадалата и тъй като страничното огледало се намира по-назад върху буса, от първоначалния удар тялото на пострадалата получава ударен импулс напред и въртящ момент около вертикалата на часовника, като веднага е застигната от дясно странично огледало, което я удря в дясната й тилна част на главата. Вещото лице установява, че огледалото се счупва, а пострадалата полита и пада напред и надясно върху заснежения банкет, като вещото лице е изготвило и скица на ПТП. Експертизата не е установила наличие на пътни забранителни знаци“Забранено за пешеходци“, но там не е имало тротоар или пешеходна пътека. Вещото лице отбелязва, че при това движение на пешеходката, попътно на движещите се МПС, тя не е имала възможност да вижда движещите се попътно на нея автомобили, а единствено е могла да ги възприеме като звук/шум и евентуално по светлинното петно от осветяващите я фарове, които са осветявали пътя и прилежащия му банкет. Вещото лице отбелязва, че при движение на къси светлини десният фар на автомобила би могъл да освети 60-70 м. напред и 4-6 м. вдясно. Експертизата заключава, че пешеходката се е намирала вдясно, в край на пътното платно на ул."Освобождение" и според експерта тя би могла да предотврати ПТП, като се движи вляво и по този начин да възприема движението на насрещно движещите се автомобили, съответно да се предпази, излизайки налява спрямо пъяа. Според вещото лице носенето на осветително средство или светлоотразителни ленти по дрехите биха улеснили въприемането й от водачите на МПС и съответно биха предотвратили настъпване на ПТП.

              От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена компетентно от вещото лице д-р Г., съдът установява, че в следствие на претърпяното ПТП на 10.01.19 г починалата М.Д.Г.е получила травматично счупване на черепните кости и данни за вътречерепен кръвоизлив с последваща черепно мозъчна операция/трепанация и отстраняване на кръвоизлива/, травма на крайниците, кома, които са й причинили разстройство, временно опасно за живота. Според вещото лице видно от направената аутопсия на починалата, непосредствена причина за смъртта й е остра сърдечно съдова и дихателна недостатъчност, настъпила на базата на травматичните изменения предимно в областта на долните крайници и създаването на тромби вследствие на тези травми. Според експертизата впредвид гореизложеното е налице причинно-следствена връзка между процесното ПТП и измененията, получени от пострадалата Г.а, както и, че това е причината за настъпилата смърт.

         Съдът е допуснал до разпит свидетели, от показанията на които да се установи какви неимуществени вреди са търпяли ищците. Свидетелката Т.Д. твърди, че познава пострадалата и семейството й от дълги години, тъй като е съседка на Е.-дъщерята на пострадалата в кв.Дръстене. Пояснява, че тя помагала на децата си и най-вече на Е. и се грижила за внучетата си. Заявява, че само семейството на Е. живее в кв.Дръстене, където често е идвала починалата да помага на дъщеря си. Излага, че семейството на другата й дъщеря живее в с.Александарово, а синът й живее с една жена на семейни начала, но няма деца. Твърди, че съпругът на починалата е бил болен и тя се е грижила за него, а сега грижи полага Е., при която той живее. Тя твърди, че никое от децата й не живеело с нея в едно домакинство по време на ПТП. Втората свидетелка А.О. също познавала М., тъй като й била колежка 4-5 години работили зедно в „Екото“ 1992-1995 г., не си спомня кога се е пенсионирала и също твърди, че е съседка на Е.-дъщерята на М. в кв.Дръстене. Тази свидетелка заявява, че съпругът на пострадалата е болен, но не знае от каква болест и преди смъртта на М. не е имал нужда от гледане, но след това вече има такава нужда и живее при дъщеря си Ели.

            Разпитан като свидетел е В.Н., който е бил шофьорът, причинил ПТП, при което е загинала М. Д.. Той признава, че катастрофата е станала вечерта на 10.01.2019 г. около 18 часа в тъмната част на денонощието. Твърди, че не е забелязал пешеходката, защото тя е била с тъмни дрехи и се е движила неправилно по платното по посока на движението и е носила туби. Признава, че е възприел пешеходката при удара, когато тя се закачила на огледалото, но не я е забелязал преди това, тъй като е бил на къси светлини, защото срещу него идвал друг автомобил и е бил заслепен от фаровете му. Признава, че се е движил с превишена скорост и затова не е могъл да спре. Твърди, че пострадалата освен, че се е движила неправилно е била употоребила алкохол, което той е разбрал от полицаите, които също му казали, че я познават.

              От материалите по досъдебно производство №8/19 г.  по описа на ОДМВР-Ловеч т.2 л.1 от протокол за химическо изследване №295000-7001/23.01.2019 г. съдът установява, че пострадалата М. Д. Г.а е имала наличие на етилов алкохол в кръвта с концентрация 0,37%.

                 По делото на л.27 е приложна справка за проверка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“, от която съдът установява, че към дата 10.01.2019 г. МПС с ДКН ЕН 8631КА има активна застраховка „Гражданска отговорност“, серия GO номер 63710337 при застраховател ЗАД „Алианц България“АД с начална дата на покритие 16.07.2018 г. и крайна дата на покритие 16.07.2019 г.

От приложеното по делото копие от претенция за изплащане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.380 от КЗ се установява, че на 8.04.2019 г. ищците чрез пълномощник адв.Дамянов са депозирали застрахователна претенция за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди пред ЗАД „Алианц България" АД. Тази претенцията е получена от дружеството на 10.04.2019 г. и е образувана щета с № 100 19 **********. Приложено по делото са писмо, с изх.№310-01-3886/22.04.2019 г. с която застрахователното дружество е уведомило пострадалите, че за установяване на основанието и размера на претенцията за застрахователно обезщетение е необходимо да представят съобщение за смърт, извадка от здравното досие на пострадалата 5 години назад от датата на смъртта и аутопсионен протокол/ако е извършена аутопсия на пострадалата/. Няма данни документите да  са изпратени на застрахователя от страна на ищците.

 

 

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че е сезиран с обективно съединени искове от увредените лица срещу застрахователя по чл. 432 от Кодекса за застраховането във връзка с чл.497 ал.1 т.2 от КТ за обезщетение на неимуществени вреди в размер на както следва:

- 150 000, 00 (сто и петдесет хиляди) лв. - главница, платими на А.К.Г., ЕГН **********, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на съпругата му М.Г., нами­раща се в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 10.01.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 10.07.2019 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция до окончателно­то изплащане на обезщетението;

- 150 000, 00 (сто и петдесет хиляди) лв. - главница, платими на З.А.К., ЕГН **********, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на майка й М.Г., намираща се в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 10.01.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 10.07.2019 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция до окончателното изпла­щане на обезщетението;

- 150 000, 00 (сто и петдесет хиляди) лв. - главница, платими на Д.А.К., ЕГН **********, представляващи застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, търпени вследствие смъртта на майка му М.Г., намираща се в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 10.01.2019 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума от 10.07.2019 г. - датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция до окончателното изпла­щане на обезщетението;

- 150 000, 00 (сто и петдесет хиляди) лв. — главница, платими на Е.А.а К., ЕГН **********, представляващи застрахователно   обезщетение   за   неимуществени   вреди,   търпени вследствие смъртта на майка й М.Г., намираща се в пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 10.01.2019 г. , ведно със законната лихва върху присъдената сума от 10.07.2019 г. - датата на изтичането на тримесечния срок за произнасяне по доброволната претенция до окончателното изпла­щане на обезщетението.

             Основателността на претенцията за непозволено увреждане предполага наличието на всички елементи от състава на деликта, които са: противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата и вина. Единствено вината се предполага до доказване на противното, съгласно презумпцията на чл.45, ал.2 от ЗЗД.

              

             В конкретния казус съдът приема, че е налице валиден договор за застраховка „Гражданска отговорност”, тъй е представена справка на л. 27 за наличие на застраховка „Гражданска отговорност“, от която съдът установява, че към дата 10.01.2019 г, когато е настъпило ПТП, МПС с ДКН ЕН 8631 КА има активна застраховка „Гражданска отговорност“ и този факт не е спорен между страните.

За да се ангажира деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно: противоправно деяние (действие или бездействие), вреда, причинна връзка и вина. В конкретния случай тези елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД следва да бъдат установени и в настоящото производство.

От приложената по делото присъда №16/25.10.2021 г. постановена по н.о.х.д.№367/21 г. на ЛОС влязла в законна сила на 10.11.2021 г., както и от заключението на съдебно-автотехническата експертиза се установява, че автобусът е бил управляван от В.А.Н. и причина за настъпването на ПТП-то е нарушението от страна на водача на чл. 20, ал.2 изр.1 от ЗДвП  според който той като водач на ППС, при избиране скоростта на движението, след като е бил длъжен, не се е съобразил с атмосферните условия, със състоянието на пътя, с характера и интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да бъде способен да спре пред всяко предвидимо препяствие и при движение в тъмната част на денонощието, по неосветен път и влажна настилка, при ограничена видимост от насрещно двищежи се ППС, и по непредпазливост е причинил смъртта на М.Д.Г.. В този смисъл и с оглед  разпоредбата на чл.300 от ГПК е налице противоправно поведение, което е извършено от В.Н. и е установена неговата вина. Установени са и настъпилите вреди, в резултат на причиненото от него ПТП, а именно смъртта на М.Д.Г.. Ответникът прави възражение с отговора на исковата молба, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата пешеходка, тъй като тя се е движила в тъмната част на денонощието по неосветен път с тъмни дрехи и по посока на движението на ППС, а освен това е употребила алкохол. Настоящата инстанция приема, че това възражение с оглед събраните по делото доказателства е основателно. Категорично се установява, че пешеходката към момента на удара се е намирала на пътното платно, носейки туби с вода в ръце, движейки се попътно по посоката на движение на автомобилите и с тъмни дрехи, в категорично нарушение на установените правила за движение на пешеходци от нормата на чл.108 ал.2 т.1 от ЗДвП, а освен това е и употребила алкохол. Само по себе си противоправното поведение на пешеходката не се състои в употребата на алкохол, но това опиянение влияе на преценката за разстояние и скорост на ППС и повишава риска от възможни забавени и неточни преценки за разстояния и скорост на движещите се по платното автомобили, особено при намалена видимост, както и на недообмислени и недооценъчни решения и действия. Категорична и безпротиворечиа е съдебната практика в становището си, че за да е налице съпричиняване по смисъла на чл.51 ал.2 от ЗЗД, пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и прилагането на чл.51 ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на посктрадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на причинителя/ до увреждането като неблагоприятен резултат. Според настоящият съдебен състав поведението на загиналата към момента на ПТП несъмнено сочи на обективна причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат-намирала се е на пътното платно, движейки се попътно по посока на движение на автомобилите, в категорично нарушение на нормата на чл.108 ал.2 т.1 от ЗДвП,  освен това е носила и товар-туби с вода, които допълнително са увеличили навлизането й в платното за движение. Била е нестабилна с оглед лошите метеорологични условия-наличие на снежна покривка, употреба на алкохол и товар, който с оглед данните за нейното телосложение/ниска и слаба жена/ е допълнително допринесъл за настъпване на вредоносния резултат. В този смисъл вината й за настъпване на ПТП е равна на тази, на водача на ППС, т.е. съпричиняването следва да се определи на 50 %. В този смисъл е и практиката на ВКС, който по идентичен казус-същото противоправно поведение на пострадалия нарушение на чл.108 ал.2 т.1 от ЗДвП и след употореба на алкохол, в тъмната част на деня се движи по посока на движение на ПТП е приел 50% съпричиняване/решение №61/15.01.22 г. по т.д.№723/21 г./ Не на последно място следва да се отбележи, че в своята присъда №16/25.10.21 г. ЛОС също е приел наличие на съпричиняване от страна на пострадалата М.Г..

             

 

 

 

            Съгласно разпоредбата на чл. 51 от ЗЗД се дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЩEЦА А.К.Г.

            Този ищец е съпруг на починалата, който брак, видно от показанията му пред следствените органи на л.190 т.1 от досъдебното производство е втори и за двамата. От този брак те имат родени три деца-останалите ищци по делото. Съпрузите са живели заедно в жилище, находящо се в м.“Музговото“ №8, край гр.Ловеч, в което не е имало ток и вода. Именно за да снабди семейството с вода и да зареди мобилен телефон пострадалата М. Г.а е ходила до „Бонмикс“, където е станало и ПТП. За установяване на търпените от него душевни болки и страдания съдът е допуснал до разпит свидетелски показания. Показанията на двете свидетелки са противоречиви досежно необходимостта от грижи до преди настъпване на ПТП на този ищец. Първата свидетелка Д. твърди, че той е бил с влошено здравословно състояние, пенсионер по болест и се е нуждаел от грижи преди ПТП, а втората свидетелка Алиосманова твърди, че допреди ПТП този ищец не се е нуждаел от грижи, но след това вече се е нуждаел. Съдът с определението си от 4.04.2022 г. е указал на А.Г., че не сочи доказателства досежно влошеното си здравословно състояние откога датира и има ли издадено решение на ТЕЛК, но до приключване на съдебното дирене такива не са представени на съда. По тези съображения настоящата инстанция приема, че той не е бил с влошено здравословно състояние и не се нуждае от непрекъснати грижи към момента на , още повече, че такива твърдения не са наведени в исковата молба. От показанията на разпитания свидетел В.Н. съдът установява, че дошлите на местопроизшествието полицаи са познавали пострадалата М.Г.. Дежурните полицаи са зявили по досъдебното производство, че преди тях на местопроизшествието са дошли техни колеги от автопатрула Гатев и Кънчев и са им казали, че познават  пострадалата, тъй като тя живее в техния район и често са били викани в домът й по сигнали за скандали между нея и съпругът й.

         С оглед на гореустановените факти по делото, възрастта на починалата-почти 70 г./род. на *** г./ и тази на ищеца-70 г,  характера и продължителността на търпените душевни травми, липса на доказателства за влошено здравословно състояние, при съобразяване тези обстоятелства, както и обществено-икономическите условия към момента на настъпване на увреждането и общественото възприемане на справедливостта, съдът счита, че адекватно за репариране на търпените от ищцеца неимуществени вреди е обезщетение в размер на 80 000 лева. При определяне на крайния размер на дължимото обезщетение съдът следва да приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и при наличие на 50% съпричиняване ответникът следва да репарира търпените от този ищец вреди, като му заплати сумата от 40 000 лв. по посочената от него банкова сметка ***.23 от делото, а именно IBAN ***рия, като за останалата част до пълния претендиран размер от 150 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

 

 

 

            Това е най-голямата дъщеря на пострадалата, която към момента а ПТП е била на 33 години. От събраните по делото доказателства се установява, че тази ищца е живеела в отделно домакинство, като от нейните показания, дадени в досъдебното производство на л.192 т.1 съдът установява, че е живеела от дълги години-„десетина“ в Испания и е била извикана от близките си на погребението на майка си. Свидетелките също твърдят, че тази й дъщеря живее в друго населено място, не са събрани доказателства за някакви по-големи от обичайните за това трагично събитие душевни болки и страдания, поради което настоящата инстанция приема, че сумата от 80 000 лв. е адекватна за репариране на търпените от ищцата неимуществени вреди. При определяне на крайния размер на дължимото обезщетение съдът следва да приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и при наличие на 50% съпричиняване ответникът следва да репарира търпените от тази ищца вреди, като й заплати сумата от 40 000 лв. по посочената от нея банкова сметка ***.21 от делото, а именно IBAN ***рия, като за останалата част до пълния претендиран размер от 150 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Тази сума се определя с оглед възрастта на ищцата и на пострадалата-нейна майка, характера и продължителността на търпените душевни травми, обществено-икономическите условия към момента на увреждането. Съображенията досежно акцесорния иск изложени по-горе се отнасят и за настоящия, поради което законната лихва върху сумата от 40 000 лв. следва да се дължи от датата 10.07.2019 г. в какъвто смисъл е и претенцията на ищцата.

           Този ищец е син на пострадалата, който е на възраст 31 г. към момента на ПТП. От събраните по делото доказателства се установява, че той е живеел в отделно домакинство, като от неговите показания, дадени в досъдебното производство на л.191 т.1 съдът установява, че е живеел и работел в гр.София по това време, което не съответства на показанията на разпитаните савидетели, които твърдят, че живее в гр.Ловеч, но в друго домакинство. Не са събрани доказателства за някакви по-големи от обичайните за това трагично събитие душевни болки и страдания, които да е търпял Д.К., поради което настоящата инстанция приема, че сумата от 80 000 лв. е адекватна за репариране на търпените от него неимуществени вреди. При определяне на крайния размер на дължимото обезщетение съдът следва да приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и при наличие на 50% съпричиняване ответникът следва да репарира търпените от този ищец вреди, като му заплати сумата от 40 000 лв. по посочената от него банкова сметка ***.20 от делото, а именно IBAN ***еч, като за останалата част до пълния претендиран размер от 150 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Тази сума се определя с оглед възрастта на ищеца и на пострадалата-негова майка, характера и продължителността на търпените душевни травми, обществено-икономическите условия към момента на увреждането. Съображенията досежно акцесорния иск изложени по-горе се отнасят и за настоящия, поради което законната лихва върху сумата от 40 000 лв. следва да се дължи от датата 10.07.2019 г. в какъвто смисъл е и претенцията на ищеца.

           ПО ОТНОШЕНИЕ ИЩЦАТА Е.А.К.

          Тази ищца е най-малката дъщеря на покойната М.Г., която към момента на смъртта й е била на 27 години. От събраните по делото доказателства се установява, че пострадалата е починала в нейния дом след като е била изписана от болницата в гр.Плевен. Свидетелските показания установяват, че между пострадалата и тази й дъщеря отношенията са били най-близки и тя най-много е страдала от загубата й. Те свидетелстват, че като съседи на Е.К. в кв.Дръстене в гр.Ловеч най-често са виждали майка й да я посещава и да й помага при отглеждането на децата-нейните внуци. В този смисъл съдът приема, че тази ищца е установила по непротиворечив начин по-голямата си близост с покойната в сравнение с останалите ищци и в този смисъл съдът счита, че на нея следва да се присъди обезщетение в размер на 120 000 лв., заради търпените в по-голям интензитет болки и страдания в сравнение с останалите ищци, след като майка й е починала в нейния дом и пред очите й.  Не се установява от друга страна наличие на някакви по големи от обичайните болки и страдания заради смъртта на покойната й майка от една страна, а от друга съдът съобразява и обществено-икономическите условия към момента на увреждането и възрастта на починалата. При определяне на крайния размер на дължимото обезщетение съдът следва да приложи разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД и при наличие на 50% съпричиняване ответникът следва да репарира търпените от тази ищца вреди, като й заплати сумата от 60 000 лв. по посочената от нея банкова сметка ***.22 от делото, а именно IBAN ***еч, като за останалата част до пълния претендиран размер от 150 000 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан. Съображенията досежно акцесорния иск изложени по-горе се отнасят и за настоящия, поради което законната лихва върху сумата от 60 000 лв. следва да се дължи от датата 10.07.2019 г. в какъвто смисъл е и претенцията на ищцата.

           ПО РАЗНОСКИТЕ

           При този изход на  

 

 

 

Р  Е  Ш  И  :

 

             

 

 

 

             

 

 

 

             

 

 

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд-Велико Търново в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните.

 

 

                               ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: