Р Е Ш Е Н И Е
№ … … …
град Кърджали, 02.09.2020 год.
В И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Кърджалийският административен
съд, ..........… в
публично заседание ………..…
на двадесет
и първи юли ............................................................................………….……..………
през
2020/две хиляди и двадесета/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………….
Павлина Петрова, …..…………………….…...
като
разгледа докладваното от .....……………..…. съдията
Виктор Атанасов ......................
административно
дело №120 .... по описа за ..................... 2020 година .....................
и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е административно, по реда на чл.118
от КСО, във вр. с Раздел І/Първи/ на Глава Х/десета -
чл.145 и следв./ от Административно-процесуалния
кодекс/АПК/.
Образувано е по жалба,
подадена от Г.Т.Г. от ***, против Решение №1040-21-98 от
05.02.2020 год., издадено от директора на ТП на НОИ – София град, с което е
отхвърлена жалбата му против Разпореждане №*** от *** год. на ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София град, като
неоснователна и е потвърдено Разпореждане №*** от *** год. на ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София град, с което е
отказано изплащане на парично обезщетение за общо заболяване, по болничен лист №***,
издаден на 14.10.2019 год. от МЦ „***” ЕООД ***, като правилно и
законосъобразно.
Жалбодателят заявява в жалбата, че
счита
посоченото решение на директора
на Териториално поделение на НОИ
София-град за незаконосъобразно, поради което обжалва същото изцяло, в
срок. Твърди, че атакуваното решение на директора на Териториално поделение на НОИ София-град е издадено при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта
на закона - основания за оспорване на административния акт по смисъла на чл.146,
т.3, т.4 и т.5 от АПК. Жалбодателят възпроизвежда в
жалбата част от мотивите на оспореното решение, като отново твърди, че решението
е издадено при неправилно приложение на материалноправните
и процесуалноправни разпоредби. Счита, че в случая, е незаконосъобразен
решаващият извод на административния орган за това, че след като процесният болничен лист е отменен от ТЕЛК, то същият е
нередовен документи че това е така, тъй като решението на ТЕЛК, с което
болничният лист е бил отменен, не било влязло в сила, а съгласно чл.113, ал.3
от 33, само решенията на органите на медицинската експертиза, които не са
обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица,
органи и организации в страната и предвид посоченото следвало, че ЕР на ТЕЛК №***
от *** год., изпратено по служебен път в НОИ София –
град, не е било задължително за административния орган, тъй като същото не е
влязло в сила, защото не е бил изчерпан редът за обжалването му. Сочи, че съгласно
чл.112, ал.1, т.3 от 33, решенията на ТЕЛК се обжалват в 14-дневен срок от
получаването им, пред НЕЛК, а съгласно чл.112а от 33, за решенията на ТЕЛК и
НЕЛК освидетелстваното лице и осигурителите се уведомяват с писмо с известие за
доставяне. Жалбодателят твърди, че в конкретния
случай, като заинтересовано лице, нито бил уведомен за това, че издаденият му и
цитиран по-горе болничен лист е обжалван, нито бил поканен и не се е явявал на
преглед пред ТЕЛК, нито му било връчено въпросното ЕР на ТЕЛК №*** от *** год.,
поради което и към момента за същото не бил изчерпан редът за обжалване и нещо
повече: твърди, че в деня на издаването на това експертно решение и следващите
дни, бил в ***, по повод на ***. Според жалбодателя,
оттук следвал и извод, че това решение на ТЕЛК, което не е влязло в сила, не е
било задължително за административния орган и същото не доказвало окончателно,
че болничният лист е бил неправомерно издаден, нито че въз основа на него не
може да бъде разпоредено изплащане на обезщетение. Счита,
че като е приел противното, административният орган е постановил неправилен
извод, който противоречи на материалния и процесуалния закон. Жалбодатеят твърди, освен това, че обжалваното решение е
издадено и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените
правила, т.к. в нарушение на чл.35 от АПК, не били изяснени всички
обстоятелства, отнасящи се до издаването на обжалваното разпореждане - не било
отчетено обстоятелството, че следващият издаден му болничен лист, във връзка
със същото заболяване, а именно: БЛ №***, за периода от 08.11.2019 год. до
07.12.2019 год., също е бил обжалван от директора на ТП на НОИ София-град, но е
бил потвърден със съответно експертно решение на ТЕЛК и то след като му бил
извършен преглед от ТЕЛК. Освен това, счита, че не без значение било и
обстоятелството, че и третият издаден му болничен лист, във връзка със същото
заболяване, а именно: БЛ №***, за периода от 08.12.2019 год. до 06.01.2020 год.,
също бил обжалван от директора на ТП на НОИ София-град, но също е бил потвърден
със съответно експертно решение на ТЕЛК и то отново след като му бил извършен
преглед от ТЕЛК. Счита, че посочените нарушения са съществени, тъй като
създават вероятност за неправилност на решаващите изводи в обжалваното решение
и защото нарушавали правото му на защита. С оглед на изложеното, жалбодателят моли съда да се произнесе по жалбата му, като
постанови отмяна на Решение №1040-21-98/05.02.2020 год. на директора на
Териториално поделение на НОИ София-град, като незаконосъобразно и му бъдат присъдени
направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят Г.Т.Г. от ***,
не се явява и не се представлява.
Ответникът по жалбата – директорът
на ТП на НОИ – град Кърджали, редовно призован за съдебните заседания, не се
явява, представлява се редовно упълномощен процесуален представител - юрк.Д. Я.,
който оспорва жалбата и я намира за неоснователна. Моли съда да
отхвърли жалбата като неоснователна и да остави в сила обжалваното решение на директора
на ТП на НОИ – София-град като правилно и законосъобразно. Счита, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява, че посоченото
Експертно решение на ТЕЛК, с №***/*** год., е влязло в законна сила, а с това
Експертно решение е отменен издаден болничен лист, в полза на жалбодателя и в условията на обвързана компетентност, ръководителят
по изплащане на обезщетенията и помощите е бил длъжен да постанови отказ за
изплащане на парично обезщетение по този болничен лист, което решение е било
единственото възможно законосъобразно решение в този случай. Отделно от това, сочи,
че по делото се установява, че посоченото експертно решение е влязло в законна
сила, което налага извода, че обжалваното решение, с което е потвърдено
разпореждането за отказ, не е издадено при съществени процесуални нарушения,
както е посочено в жалбата, а напротив, същото се явява правилно и
законосъобразно и като такова, моли да бъде потвърдено.
Административният съд, като прецени събраните
по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях извърши
проверка на законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По
допустимостта на жалбата:
Съгласно
разпоредбата на чл.118, ал.1, от КСО, решението на ръководителя на
териториалното поделение на НОИ може да се обжалва в 14/четиринадесет/ - дневен
срок от получаването му, пред административния съд, като жалбата се подава чрез
ръководителя на териториалното поделение, който в 7/седем/ - дневен срок е
длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда.
В
настоящия случай, оспореното решение е изпратено на жалбодателя
Г.Т.Г. по пощата, с препоръчана пощенска пратка, като видно от отразеното в приложеното
към административната преписка заверено копие от известие за доставяне/обратна
разписка/, обр.243, с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ***/на л.17/, същото е
получено на датата 13.02.2020 год., като за получател в посоченото известие за
доставяне се е подписала съпругата му П. Г. Жалбата против решението не е била подадена
по законоустановения ред, т.е. чрез административния
орган, чийто акт се оспорва, до съответния административен съд, а направо до Административен
съд – София град, по пощата, чрез куриерска фирма „Еконт
Експрес”, видно от приложената разписка с баркод *** на същата куриерска фирма,
в която обаче, ясно защо, не е отразена датата на приемане на пратката/л.6/. Жалбата е получена и регистрирана
в деловодството на Административен съд – София-град с Вх.№***
на ***
год., видно от положения върху същата щемпел/л.4/, като при това
положение настоящият съдебен състав намира, че жабата е подадена най-късно на
предишния ден – 27.02.2020 год., т.е. точно на 14-ия/четиринадесетия/ ден след
получаването на решението или иначе казано, съдът приема, че е спазен
предвидения в чл.118, ал.1 КСО, респ. в чл.149, ал.1 от АПК, 14/четиринадесет/
- дневен срок за оспорването на акта. Ето защо съдът счита, че така подадената
жалба е допустима - подадена е в срок, макар и не по предвидения ред, в
предвидената от закона писмена форма и изискуемото се съдържание и от лице -
надлежна страна, която е адресат на административния акт, с който се засягат
негови законни права и интереси и която, с оглед на гореизложеното, има право и
интерес от оспорването.
От фактическа страна, от събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Административното
производство, в което е постановено оспореното решение на директора на ТП на
НОИ – София-град, е започнало по повод представено в ТП на НОИ – София-град, от
„***” ЕООД, Удостоверение /приложение №9 към чл.8, ал.1 и
чл.11, ал.1 от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО/, с Вх.№*** от ***
год./л.36/, съдържащо данни относно правото на парично обезщетение за
временна неработоспособност поради общо заболяване, за периода от 09.10.2019
год. до 07.11.2019 год., на жалбодателя Г.Т.Г., по
болничен лист №***, издаден на 14.10.2019 год. Към това удостоверение е бил приложен и Болничният лист №*** за временна
неработоспособност, издаден на 14.10.2019 год. от МЦ „***” ЕООД ***, на жалбодателя Г.Т.Г.,
с период на временната неработоспособност от 09.10.2019 год. до 07.11.2019
год., общо за 30 календарни дни/л.35/. Като диагноза
в този болничен лист е вписано „***”, а като причина за временната
неработоспособност е вписано „общо заболяване”, както и е предписан домашен
амбулаторен режим на лечение.
Против
този Болничният лист №*** за временна неработоспособност, издаден на
14.10.2019 год. от МЦ „***” ЕООД ***, е
била подадена в срок жалба от директора на ТП на НОИ – София-град, на основание
чл.112, ал.1, т.2 от ЗЗ, във вр. с чл.63, ал.2 от
ПУОРОМЕРРКМЕ, чрез директора на РЗИ – Кърджали, до ТЕЛК/л.33-л.34/. Като мотиви в
жалбата е посочено, че извършената експертна преценка на данните от
Информационната система /ИСЕОДД/ на НОИ и от Електронния регистър на болничните
листове /ЕРБЛРО/ води до основателни съмнения относно медицинската аргументираност и продължителността на временната неработоспособност.
Към жалбата е била приложена справка за постъпили данни в ИСЕОДД за жалбодателя Г./л.37-л.38/ и Справка за
временната неработоспособност на лицето. По повод тази жалба и на основание
чл.40, ал.4 от КСО и чл.47, ал.2
от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО, с Разпореждане №*** от
*** год. на ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите/л.29/, е било спряно, считано от 01.11.2019 год., производството
по отпускане/изплащане на парично обезщетение за временна неработоспособност
поради общо заболяване по обжалвания болничен лист №***, издаден на
14.10.2019 год., на жалбодателя Г.Т.Г.
По
повод жалбата на директора на ТП на НОИ – София-град, ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски” АД *** – *** състав, се е произнесъл с Експертно решение №*** от ***
год./л.31-л.32/, с което е
отменил изцяло обжалвания Болничният
лист
№*** за временна неработоспособност, издаден на 14.10.2019 год. от МЦ „***” ЕООД
***. В мотивите към това експертно решение е посочено, че лицето/жалбодателя Г.Т.Г./ е било призовано да се яви на преглед в
ТЕЛК на 29.11.2019 год., с писмо с обратна разписка №***, но същото не се е
явило.
Така,
предвид горното, е издадено
обжалваното Разпореждане №*** от *** год. на ръководител по изплащане на
обезщетенията и помощите при ТП на НОИ – София-град/л.30/, с
което, на основание
чл.40, ал.3 от КСО и чл.47, ал.1
от Наредбата за паричните обезщетения и помощите по ДОО, е отказано изплащане
на парично обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване,
на жалбодателя Г.Т.Г.
от ***,
по Болничният лист №*** за
временна неработоспособност, издаден на 14.10.2019 год. от МЦ „***” ЕООД ***. В
мотивите към разпореждането е посочено, че с Експертно решение №*** от *** год.
на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, болничният
лист е отменен и поради това, за посочения в него период парично обезщетение за
временна неработоспособност не следва да се изплаща.Това разпореждане е
изпратено на жалбодетя Г. с препоръчана пощенска
пратка, като видно от приложеното по преписката известие за доставяне, обр.243,
с баркод *** на „Български пощи” ЕАД ***/л.28/, същото е
получено лично от него, на датата 22.01.2020 година.
Срещу
това разпореждане, в срок – на 29.01.2020 год., по пощата, е била подадена
жалба от Г.Г., до директора на ТП на НОИ – София-град,
регистрирана с Вх.№*** от *** год. на ТП на НОИ – София-град/л.18-л.19/, в която е изразил
несъгласие с разпореждането и е описал здравословното си състояние, като към
жалбата е приложил и медицинска документация/л.24-л.28/, в т.ч. две епикризи, друго експертно решение на ТЕЛК към МБАЛ „Д-р
Атанас Дафовски” ЕАД *** и др.
Така,
по повод тази жалба с Вх.№*** от *** год. на ТП на НОИ – София-град, е постановено
и оспореното в настоящото производство Решение №1040-21-98 от 05.02.2020 год.
на директора на ТП на НОИ – София-град/л.14-л.16/, с което е
отхвърлена жалбата, подадена от Г.Т.Г. срещу
Разпореждане №*** от *** год. на
ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ –
София-град,
като неоснователна и е потвърдено Разпореждане
№*** от *** год. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при
ТП на НОИ – София-град.
В
решението са изложени подробни мотиви от фактическа и правна страна, които
обуславят така постановения с акта краен резултат, като в същите
административният орган е стигнал до извода и е приел, че подадената жалба от Г.Т.Г.
е неоснователна. В мотивите е посочено, че компетентността за преценка относно
правомерното издаване на болничния лист е предоставена на органите на
медицинската експертиза - ЛКК, ТЕЛК и на съответния регионален съвет по чл.111
от 33/чл.112, ал.2 от 33/, а не на ТП на НОИ, на което е възложено определяне
на правото и размера на паричното обезщетение за временна неработоспособност и
осъществяване на контрол по разходите на ДОО. Посочено е също, че на 27.12.2019
год., по служебен ред, в ТП на НОИ - София-град е постъпило ЕР №*** от *** год.
на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” ***, с което цитирания в жалбата
болничен лист е отменен и че с произнасянето на ТЕЛК приключва производството
по обжалване, образувано пред ТЕЛК, с което отпада основанието за спиране на
производството по изплащане на паричното обезщетение, както и че в тази връзка,
същото е било възобновено и съобразно отмяната на болничния лист, на основание
на чл.40, ал.3 от КСО, ръководителят по изплащане на обезщетенията и помощите в
ТП на НОИ - София-град е издал Разпореждане №*** от *** год., с което е отказал
изплащането на паричното обезщетение. Изложен е и аргумент, че ръководителят по
изплащането на обезщетенията и помощите е административен орган, действащ в
условията на обвързана компетентност, което означава, че е задължен стриктно да
спазва императивните разпоредби на закона при преценка на представените
документи, въз основа на които се изплащат обезщетения от средствата на ДОО и
ме в тази връзка, след постъпване на ЕР на ТЕЛК, са предприети действия за
преценка на правото на обезщетение, с оглед характера на административното
производство по изплащане на паричните обезщетения, което следва да протече в
срока по чл.47, ал.1 от НПОПДОО. В мотивите е посочено, че след като
представеният болничен лист е бил отменен от ТЕЛК, в чиято компетентност е
преценката на здравословното състояние, продължителността на отпуска за
временна неработоспособност и спазване на установения в НМЕ ред за издаване на
болничния лист, то същият се явява нередовен документ и въз основа на него не
може да бъде разпоредено изплащане на обезщетение за
временна неработоспособност. Изложен е и довод, че в подкрепа на това следва да
се посочи разпоредбата на чл.40, ал.3, изр.3 от КСО, която определя, че
разпореждане за отказ се отменя, ако в давностния
срок по чл.115, ал.2 лицето или осигурителят представят нови или допълнителни
доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ и че следователно,
влязлото в сила разпореждане за отказ се отменя, ако в 3-годишния давностен срок се представи доказателство, установяващо
правото на парично обезщетение. Предвид изложеното, решаващият административен
орган е приел, че Разпореждане №***/*** год. на ръководителя по изплащане на
обезщетенията и помощите е правилно и законосъобразно, постановено при спазване
на разпоредбите на КСО и НМЕ и следва да бъде потвърдено, а предявената от Г.Т.Г.
жалба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.
За
пълно изясняване на всички факти и обстоятелства по делото, с протоколно
определение на съда от 16.06.2020 год., е изискана писмена справка от ТЕЛК - ***
състав, при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***,
относно обстоятелството, обжалвано ли е Експертно решение №***/*** год., с
което решение е бил отменен изцяло болничен лист №***, издаден на жалбодателя Г.Т.Г.
от ***,
с ЕГН **********, респективно, влязло ли е в сила това експертно решение и на
коя дата. В изпълнение на това протоколно определение, по делото е постъпило писмо
с Изх.№***/***
год. на РЗИ – Кърджали/с Вх.№***/***
год./ на АдмС - Кърджали, прието като доказателство
по делото, в което е посочено, че Експертно
решение на ТЕЛК - *** състав, с №***/*** год., с което е бил отменен болничен лист №***, не е
обжалвано и че това експертно решение на ТЕЛК е влязло в сила, след като
е било изпратено с писмо с известие за доставяне по постоянния адрес на
лицето и след като е проверено, че всички страни са били уведомени и срокът за
обжалване е изтекъл. Посочено е също, че в случая, лицето Г.Т.Г. е
получило Експертно решение на ТЕЛК - *** състав, №***/*** год., с писмо
с известие за доставяне по постоянния
му адрес на датата 06.01.2020 год. и след изтичане на 14-дневния срок от
получаването му и след като не е било обжалвано в срок, експертното решение е
влязло в сила. Към това писмо на РЗИ - Кърджали са приложени и заверени
копия от 4 броя известия за доставяне, с получатели – жалбодателя Г.Т.Г.,***, „***”
ЕООД *** и ТП на НОИ – София-град, като от известието за доставяне, обр.243, с баркод *** на
„Български пощи” ЕАД *** е видно, че жалбодателя Г.Т.Г.
действително е получил Експертно
решение №***/*** год. на ТЕЛК - ***
състав при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, на
датата 06.01.2020 година.
При
така установената фактическа обстановка и като обсъди поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото писмени доказателства и доводите на страните,
Административен съд – Кърджали направи следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл.168 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, при извършване на
служебната проверка за законосъобразност на оспорвания административен акт,
съдът следва да провери дали същият е издаден от компетентен орган, в
законосъобразна форма, при спазване на материалния и процесуалния закон и в
съответствие с целта на закона.
По
отношение компетентността на органа, издал административния акт, предмет на
настоящия съдебен контрол, съдът приема следното:
Разпоредбата
на чл.40, ал.3 от КСО, в приложимата й редакция (Посл.изм. - ДВ, бр.99 от
2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) регламентира,
че паричните обезщетения за временна неработоспособност,
трудоустрояване, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и помощите
от държавното обществено осигуряване се изчисляват и изплащат от Националния
осигурителен институт на осигурените лица по декларирана от тях лична банкова
сметка, а ако лицето няма право на обезщетение или помощ, длъжностното лице, на
което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или
друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение
на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ.
Разпореждане №*** от *** год. е издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП
на НОИ – София-град, който именно е длъжностното лице, на което е възложено да
издава и подписва разпорежданията за отказ за отпускане на обезщетения, в т.ч.
и за временна неработоспособност поради общо заболяване, по чл.40, ал.3 от КСО,
т.е. разпореждането е издадено от компетентен по място, материя и степен орган,
съобразно хипотезата на чл.40, ал.3 от КСО. На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, пред ръководителя на
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт се
подават жалби срещу разпореждания за отказ за изплащане на парични обезщетения
по глава четвърта, раздели І/който раздел І регламентира обезщетенията при
временна неработоспособност и трудоустрояване/ и ІІ или помощи, като в същия
смисъл, съобразно изричната разпоредба на чл.117, ал.3 от КСО, ръководителят на
териториалното поделение се произнася по жалбите или исканията с мотивирано
решение в едномесечен срок от получаването им, като с решението ръководителят на
териториалното поделение на Националния осигурителен институт решава въпроса по
същество или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от
компетентния административен орган, когато не са изяснени всички обстоятелства,
отнасящи се до издаване на разпореждането. Предвид това съдът приема, че
оспореният административният акт е издаден от компетентен орган – директора на
ТП на НОИ – София-град, в рамките на предоставените му по закон правомощия и в
рамките на неговата материална и териториална компетентност.
Оспореното
решение е издадено в посочения едномесечен срок/жалбата против разпореждането е
постъпила в ТП на НОИ – София-град на 30.01.2020 год., а решението е
постановено на 05.02.2020 год./, като освен това, същото е издадено при спазване
изискванията за писмена форма и съдържа всички реквизити, съгласно нормата на чл.59,
ал.2 от АПК, приложима по силата на чл.117, ал.5 от КСО, включително с подробно
посочени фактически и правни основания за издаването му. В изпълнение на
специалната норма на чл.117, ал.5 от КСО, препращаща към общия ред по АПК за
издаване на административен акт, административният орган се е произнесъл с
решение, след като се е запознал с жалбата срещу разпореждане от вида на
посочените в чл.117, ал.1, т.2, б.„е” от КСО, т.е. не са налице нарушения, свързани
с формата, съдържанието и сроковете за издаване на оспорения административен
акт, т.е. по отношение на същия не е налице отменителното
основание по чл.146, т.3 от АПК.
Разгледан
по същество, оспореният акт е законосъобразен, като издаден и в съответствие и
с приложимите материалноправни разпоредби на закона,
по следните съображения:
Ясно
е, че съгласно нормата на чл.40, ал.1 от КСО, осигурените лица за общо заболяване
и майчинство имат право на
парично обезщетение вместо трудово възнаграждение за времето на отпуск поради временна
неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца
осигурителен стаж като осигурени за този риск, като жалбодателят
Г.Т.Г. отговаря на изискването за най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурен за риска общо заболяване и
майчинство и има право на парично
обезщетение за времето на отпуск поради временна неработоспособност.
Същевременно, съгласно чл.6, ал.1 от Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ/,
приета с ПМС №120 от 23.06.2017 год., временна неработоспособност е налице в
случаите, при които осигуреното лице не може или е възпрепятствано да работи
поради: общо заболяване; злополука; професионална болест, карантина и др.,
както отпускът поради временна неработоспособност се оформя с болничен лист по
образец, утвърден от управителя на Националния осигурителен институт (НОИ) и от
министъра на здравеопазването. Съгласно чл.6, ал.3 от същата Наредба, при
временна неработоспособност болничен лист се издава за времето от първия ден на
настъпването на временната неработоспособност до нейното възстановяване или до
установяване на трайно намалена работоспособност от ТЕЛК, независимо от това,
дали по него ще се плати парично обезщетение, с изключение на случаите по чл.9,
ал.1 и 4, а съгласно чл.21, болничен лист поради общо заболяване, трудова
злополука и професионална болест се издава при условията и по реда, определени
в чл.7, т.е. от лекуващите лекари/лекарите по дентална
медицина и ЛКК. Нормата на чл.19, ал.3 от
същата Наредбата за медицинската експертиза/НМЕ регламентира, че споровете
между осигурения, лекуващите лекари/лекари по дентална
медицина и други заинтересувани лица и органи/в т.ч. и ТП на НОИ/ се разрешават
по реда на чл.112 и 113 от 3акона за здравето/ЗЗ/, като до произнасяне на
компетентните органи на медицинската експертиза/ТЕЛК/, относно правомерното
издаване на болничния лист не може да бъде извършена преценка на правото на
обезщетение за временна неработоспособност и съответно да бъде определен
размера на парично обезщетение за временна неработоспособност. Нормата на
чл.112, ал.1, т.3 от ЗЗ ясно и точно регламентира, че обжалванията и
възраженията от страна на заинтересованите лица и органи (освидетелстваните,
осигурителите, НОИ, Агенцията за социално подпомагане, Агенцията за хората с
увреждания и органите на медицинската експертиза на работоспособността) срещу
решенията на ТЕЛК, се правят в 14/четиринадесет/-дневен срок от получаването
им, пред Националната експертна лекарска комисия/НЕЛК/, а съгласно чл.113, ал.3
от ЗЗ, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани
или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи
и организации в страната. Ясно е, предвид тази законодателна уредба, че компетентността
за преценка относно правомерното издаване на болничния лист е предоставена на
органите на медицинската експертиза - ЛКК, ТЕЛК, НЕЛК и на съответния
регионален съвет по чл.111 от 33/в случаите по чл.112, ал.2 от 33/, а не на ТП
на НОИ, на които е възложено определяне на правото и размера на паричното
обезщетение за временна неработоспособност и осъществяване на контрол по
разходите на ДОО.
Предвид
гореизложеното е пределно ясно, че Експертно решение №***/*** год., издадено от
орган на медицинската експертиза – ТЕЛК - *** състав при МБАЛ „Д-р Атанас
Дафовски” АД ***, с което решение е бил отменен изцяло болничен лист №***,
издаден на жалбодателя Г.Т.Г. от ***, е следвало
да бъде обжалван от заинтересованото лице, по посочения по-горе законоустановен
ред, а именно – в 14-дневен срок от получаването му, пред НЕЛК. В случая, както
бе описано и по-горе, жалбодателят Г. е получил това Експертно
решение №***/*** год. на ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”
АД ***, на датата 06.01.2020 год., от което следва, че същият е следвало да го
обжалва в срок до 20.01.2020 год. вкл., т.е. на 20.01.2020 год. вкл./присъствен
ден – понеделник/, за него е изтекъл 14-дневният срок за обжалването му,
регламентиран в чл.112, ал.1, т.3 от Закона за здравето. Тук следва да се
посочи, че не отговаря на истината твърдението на Г.Г.,
изложено в жалбата, че не му било връчено въпросното ЕР №*** от *** год. на
ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, поради което и към момента за
същото не бил изчерпан редът за обжалване, като от описаното по-горе известие
за доставяне е видно, че същото е получено на адреса на жалбодателя в ***,
на датата 06.01.2020 год., в 15:49 часа, за което същият се е и подписал на
същото известие за доставяне и съответно, срокът за обжалването му от страна на
жалбодателя Г. е изтекъл на 20.01.2020 год. Следва да
се посочи, че този 14-дневен срок за обжалване е бил изтекъл преди това и за
останалите адресати на това експертно решение, т.к. видно от приложените
известия за доставяне на препоръчани пощенски пратки, същото е било получено от
МЦ „***” ЕООД ***, към който е и ЛКК, издала отменения болничен лист, на датата
30.12.2019 год. и съответно, срокът за обжалването му за нея е изтекъл на
13.01.2020 год. вкл./присъствен ден - понеделник/, а от осигурителя „***” ЕООД
*** е било получено на датата 27.12.2019 год. и срокът за обжалването му за
него е изтекъл на 10.01.2020 год. вкл./присъствен ден - петък/.
Така,
от изложеното по-горе безспорно се установява, че към датата на издаване от
директора на ТП на НОИ – София-град, на оспореното в настоящото производство
Решение №1040-21-98, а именно - 05.02.2020 год., Експертно решение №*** от ***
год., издадено от орган на медицинската експертиза – ТЕЛК - *** състав при МБАЛ
„Д-р Атанас Дафовски” АД ***, с което решение е бил отменен изцяло болничен
лист №***, издаден на жалбодателя Г.Т.Г. от ***, е било
влязло в сила и то по отношение на всичките му адресати, като изложените в
жалбата твърдения в обратна насока, се явяват категорично опровергани и
несъстоятелни.
В тази връзка следва да се посочи, също така, че е правилен
изводът в мотивите към оспореното решение, че след като представеният болничен
лист е бил отменен от ТЕЛК, т.е. от орган на медицинската експертиза, в чиято
компетентност е преценката на здравословното състояние, продължителността на
отпуска за временна неработоспособност и спазване на установения в Наредбата за
медицинска експертиза/НМЕ/ ред за издаване на болничния лист, същият се явява
нередовен документ и въз основа на него не може да бъде разпоредено
изплащане на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване.
Правилно, също така, в подкрепа на това е посочена и разпоредбата на чл.40, ал.3,
изр.3/трето/ от КСО, която регламентира, че разпореждането за отказ изплащане
на обезщетение за временна неработоспособност се отменя, ако в давностния срок по чл.115, ал.2 /тригодишна давност,
считано от 1 януари на годината, следваща годината за която се отнасят/, лицето
или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи
правото на обезщетение или помощ и следователно, влязлото в сила разпореждане
за отказ се отменя, ако в този 3-годишен давностен
срок се представи доказателство, установяващо правото на парично обезщетение.
При
така установените факти и при тази законодателна уредба, съдът намира, че изплащането
на обезщетение за временна неработоспособност, поради общо заболяване, по
представения и отменен от ТЕЛК при МБАЛ „Д-р Анасас Дафовски” АД *** болничен лист, законосъобразно и правилно е
било отказано на жалбодателя Г.Г. Това е така, защото няма данни, а няма и
твърдения, жалбодателят да е обжалвал Експертно
решение №*** от *** год., издадено от ТЕЛК - *** състав при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски” АД ***, както и няма данни или твърдения, някои
от другите адресати на това експертно решение, да го е обжалвал в срок, по
установения ред. Така, след като е установено, че този болничен лист №***,
издаден на 14.10.2019 год. от МЦ „***” ЕООД ***, е отменен с влязлото в сила
Експертно решение №*** от *** год., издадено от орган на медицинската
експертиза – ТЕЛК - *** състав при МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски”
АД ***, то законосъобразно и правилно е било отказано нажалбодателя
Г.Г. изплащането на парично обезщетение за временна
неработоспособност, за периода от 09.10.2019 год. до 07.11.2019 год., т.е.
оспореното решение е издадено в съответствие и с приложимите материалноправни
разпоредби на закона.
Така,
с оглед всички изложени по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира,
че оспореният в настоящото производство административен акт е постановен от
материално и териториално компетентен орган, в установената от закона форма и с
необходимото съдържание, при спазване на установените административно-производствени
правила, при правилно приложение на материалния закон, а като такъв се явява и
издаден в съответствие с целите на закона и съответно, не са налице основания
за отмяната му.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира подадената жалба от Г.Т.Г. от ***, против Решение №1040-21-98 от 05.02.2020 год.,
издадено от директора на ТП на НОИ – София-град, с което е отхвърлена, като
неоснователна, жалбата му против Разпореждане №*** от *** год. на ръководител по
изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – София град, с което
разпореждане му е отказано отпускането на парично обезщетение за временна
неработоспособност поради общо заболяване, за неоснователна и недоказана, поради което и с решението по настоящото дело, жалбата срещу
това решение следва да бъде отхвърлена.
С
оглед изхода на спора по настоящото дело, съдът не следва да се произнася по
въпроса за деловодните разноски, тъй като такива не са претендирани
от ответника по жалбата, а и реално, такива не са и сторени от него в хода на
настоящото производство.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІV/четвърто/,
във връзка с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Т.Г. от ***, с
ЕГН **********, против Решение №1040-21-98 от 05.02.2020 год., издадено от
директора на ТП на НОИ – София град, с което е отхвърлена жалбата му против
Разпореждане №*** от *** год. на ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите в ТП на НОИ – София град, като неоснователна и е потвърдено
Разпореждане №*** от *** год. на ръководител по изплащане на обезщетенията и
помощите в ТП на НОИ – София град, с което е отказано изплащане на парично
обезщетение за общо заболяване, по болничен лист №***, издаден на 14.10.2019
год. от МЦ „***” ЕООД ***.
Препис от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или
връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата
на чл.119 от КСО, е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протестиране.
С Ъ Д И
Я: