Р Е Ш Е Н И Е № 164/13.10.2020
г.
13.10.2020 г., гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД трети административен състав
На тридесети
септември
2020 година
В открито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
Секретар
В. Митева
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия В.Драганов
Административно дело № 182 по описа на 2020 година.
За да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по
жалба на Л.В.Г., ЕГН **********
и съдебен адрес: ***, против Решение №
2153-28-49 от 30.06.2020 г. на Директора
на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол,
с
което е оставена без уважение жалбата й
с вх.№ 1012-28-81/24.03.2020 г. против Разпореждане № 281-00-2507-10/05.03.2020г.
на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл. 54ж, ал.1 от КСО е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
В жалбата се твърди, че обжалваното решение е
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на материалните и процесуални
норми и при липса на мотиви, като се
прави искане същото да бъде
отменено със законните последици от това.
В съдебно заседание оспорващата, редовно
призована, не се явява, като изпраща
процесуален представител адв. М. Х., която поддържа жалбата и направеното
искане. Моли, да не бъдат кредитирани събраните в
производството гласни доказателства от
представителя на „Йонко“ ООД, тъй като в административното производство не е допустимо с гласни доказателства да се установява
действителност и недействителност на трудови правоотношения и прекратяване на
същото, с оглед на разпоредбите на Кодекса на труда и факта, че установяване
действителност и недействителност на трудово правоотношение, вписване на
трудова книжка, прекратяване на същото може да бъде установено единствено пред
гражданския съд. Допълнително
представя писмени бележки.
Ответникът по делото своевременно и редовно
призован, изпраща процесуален представител ст. юрисконсулт А. С., която оспорва
жалбата и моли за постановяване на решение, с което същата да бъде отхвърлена с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнително представя подробни
писмени бележки.
След
цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, ЯАС приема за установена следната
фактическа обстановка:
Със заявление №
281-00-2507 от 21.12.2016г. оспорващата Л.Г. е поискала отпускане на парично обезщетение за
безработица/ПОБ/ на осн. чл. 54а от КСО, като е декларирала, че трудовото й
правоотношение с „Йонко“ ООД е
прекратено на 12.12.2016г., в потвърждение на което е представила Заповед
№77/12.12.2016г. на процесното
дружество за прекратяване на трудов
договор № 84/06.12.2016г. След неколкократно спиране и възобновяване на адм. производство с Разпореждане №
281-00-2507-3/26.05.2017г. на длъжностното лице на което е възложено осигуряването за безработица при
ТП на НОИ гр.Ямбол, на осн. чл.54ж, ал.1 от КСО, вр. с чл. 54а, ал.1, чл. 54б,
ал.1 и чл. 54в, ал.1 от КСО и чл.62 от
Регламент(ЕО) № 883/2004 на Г. е отпуснато парично обезщетение за безработица,
считано от 12.12.2016г. до 11.06.2017г. в размер на 74,29 лева дневно. ПОБ е изплатено на
оспорващата за посочения период в общ размер на 12629,30 лева.
С Разпореждане № 281-00-2507-9/05.03.2020г.
на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Ямбол, на осн. чл. 54ж, ал.2, т.1 от КСО е отменено Разпореждане № 281-00-2507-3/26.05.2017г. за отпускане на ПОБ.
Жалбата на Г. против Разпореждане №
281-00-2507-9/05.03.2020г.
е оставена без уважение с Решение № 2153-28-48 от 30.06.2020 г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт
гр.Ямбол, което е предмет на
оспорване по адм. дело № 183/2020г. по описа на ЯАС.
На 13.03.2020 г., видно от приложеното известие за доставяне № PS 8600 00RID8 P, на оспорващата Г. са връчени
Разпореждане № 281-00-2507-9/05.03.2020г. и Разпореждане
№ 28-00-2507-10/05.03.2020г. на
ръководителя на осигуряването за безработица при ТП
на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл. 54ж, ал.1, във вр. с чл.10 от КСО е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО, по
подаденото заявление № 281-00-2507 от 21.12.2016г. В мотивите към разпореждането е
посочено следното: „ При извършена проверка на контролните органи на ТП на НОИ гр.Ямбол в „Йонко“ ООД е съставен Констативен
протокол № КП-5-28-00589191 от 05.07.2019г., с който е установено, че в
дружеството без знанието на собствениците са назначени лица по
трудово правоотношение, които не са упражнявали трудова дейност. За лицата са
подавани уведомления по чл. 62 от КТ, плащани са осигурителни вноски и са
подавани данни
по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Издадени са задължителни предписания №
ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО и същите са заличени на 97 лица, между които е и Л.Г.. Съгласно чл. 10,
ал. 1 от КСО осигуряването възниква от
деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл. 4 и чл. 4а,
ал. 1 и за които са внесени или дължими
осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. В случая за лицето не е
възникнало осигуряване, тъй като не е започнало да упражнява трудова дейност.“
С
Жалба вх. № 1012-28-81 от 24.03.2020 г. Л.Г. е оспорила по административен ред Разпореждане
№ 281-00-2507-10/05.03.2020г.
на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Ямбол, като е поискала
отмяната му като незаконосъобразно, позовавайки се на наличието на валидно
трудово правоотношение по трудов договор № 84/06.12.2016г. с „Йонко“ ООД.
Директорът на ТП на НОИ гр.Ямбол с Решение
№ 2153-28-49 от 30.06.2020 г. е приел жалбата на Г. против Разпореждане № 281-00-2507-10/05.03.2020г. за допустима, но по същество за неоснователна, по подробно изложени в акта
съображения, налагащи извода, че същата реално не е полагала труд по
възникналото трудово правоотношение между нея и осигурителя „ЙОНКО“ ООД, поради което за нея не е възникнало осигуряване. В
оспореното решение се сочи, че при извършена проверка на контролните
органи на ТП на НОИ гр.Ямбол в
осигурителя „Йонко“ ООД е установено с Констативен протокол
№ КП-5-28-00589191 от 05.07.2019г., че има 97 лица със сключени трудови
договори, между които и оспорващата Г., за които двамата собственици на
дружеството собственоръчно декларират в Декларация № 1130-28-179#1 от 27.06.2019 г. по описа на ТП на НОИ-Ямбол, че не
ги познават, не са сключвали трудови договори с тях и същите не са упражнявали
трудова дейност във фирмата. На осигурителя са
връчени задължителни предписания №
ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на подадените
данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за
процесните 97 лица, сред които е оспорващата/№ 84 от предписанията/.
Въз основа на неизпълнението на издаденото задължително предписание №
ЗД-1-28-00589169/05.07.2019г. за заличаване на подадените данни по чл. 5, ал.
4, т. 1 от КСО от осигурителя „ЙОНКО“ ООД, е подадено
заявление № 1019-28-184/31.07.2019 г. заедно с придружително писмо №
1019-28-184#l/31.07.2019г. до НАП офис Ямбол за заличаване на данните по чл. 5,
ал. 4, т. 1 от КСО , съгласно чл. 3, ал. 13 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица.
Решение № 2153-28-49 от 30.06.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр.Ямбол, е получено лично от оспорващата с известие за доставяне на 02.07.2020г., а
жалбата до съда е подадена, чрез адм. орган с вх. № 2103-28-26/16.07.2020г.
По делото е
представена и съответно приета цялата адм. преписка по издаване на Решение № 2153-28-49
от 30.06.2020 г. на Директора на
Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр.Ямбол и Разпореждане № 281-00-2507-10/05.03.2020г.
на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл. 54ж, ал.1 от КСО на
оспорващата е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.
54а от КСО. С оглед
изясняване на обективната истина, по реда на чл. 176 от ГПК,
вр. чл. 144 от АПК, са изискани обяснения от оспорващата за относими по делото
обстоятелства, като на основание чл. 176, ал. 2 от ГПК, съдът е съобщил
въпросите, на които следва да бъде даден отговор, а именно: кога, при какви обстоятелства
и къде е сключила трудовия си договор с „Йонко“ ООД, който е цитиран в жалбата
с № 84/06.12.2016 г.?; кога, къде и при какви обстоятелства е оформена
трудовата книжка на Г. и от кого са поставени съответните подписи и печати?; Г.
подробно да опише мястото и естеството, както и продължителността на
извършената от нея трудова дейност и в полза на кого е била тя? На основание
чл.176, ал.3 от ГПК и във връзка с чл.144 от АПК, съдът е предупредил
оспорващата, че ако не се яви в следващо съдебно заседание или откаже да даде
отговор на посочените по-горе и съобщени въпроси, ще приеме за доказани
обстоятелствата, изложени в процесните административни актове. Въпреки
предупреждението, оспорващата не се е явила на проведеното на 30.09.2020г.
съдебно заседание и съответно не е дала отговор на поставените въпроси. В качеството на свидетел е разпитан един от управителите на „ЙОНКО“ ООД - Й.Г.Й.,
който с показанията си установява относими към повдигнатия правен спор
обстоятелства.
С оглед
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е
подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и против акт, подлежащ на
съдебен контрол, с оглед на което е допустима.
Разгледана по същество жалбата се преценя като неоснователна по следните съображения:
В
съответствие с разпоредбата на чл. 168 от АПК, вр. чл. 142 от АПК, съдът
проверява законосъобразността на оспорения административен акт към момента на
издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК, без да се ограничава само
с тези, посочени от оспорващия, като установяването на нови факти от значение
за делото след издаването на акта се преценява към момента на приключване на
устните състезания. За да е законосъобразен един административен акт, е
необходимо да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност, а
именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на
административнопроизводствените правила, да не противоречи на
материалноправните разпоредби и да е в съответствие с целта на закона. Липсата
на някое от посочените изисквания за законосъобразност опорочават
административния акт и предпоставят неговата отмяна.
Предмет на оспорване в настоящото съдебно
производство е Решение № 2153-28-49 от 30.06.2020
г. на Директора на Териториално
поделение на Националния осигурителен институт гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата на Л.В.Г. с вх.№
1012-28-81/24.03.2020 г. против Разпореждане №
281-00-2507-10/05.03.2020г.
на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл. 54ж, ал.1 от КСО е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
Съгласно разпоредбата
на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „б“ от КСО, пред ръководителя на съответното ТП на
НОИ се подават жалби срещу разпореждания за отказ или неправилно определяне,
изменяне и прекратяване на обезщетенията за безработица, като ал. 3 от същия текст регламентира, че ръководителят на ТП на НОИ се
произнася по жалбите или исканията с мотивирано решение в едномесечен срок от
получаването им. Оспореното решение е издадено от Директора на ТП на НОИ–Ямбол,
с оглед на което съдът намира, че то е постановено от компетентен орган по
смисъла на чл. 117 от КСО, в предвидена от закона форма, с посочване
както на фактическите, така и на правните основания послужили за издаването му.
Потвърденото с него разпореждане също е издадено от компетентен по материя,
време и място орган.
Настоящият
съдебен състав счита също, че решението – предмет на жалбата е издадено при
спазване на административно производствените правила, в съответствие с материално правните разпоредби и с целта на
закона предвид следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 54а от КСО /в приложимата в случая редакция на ДВ, бр. 54 от 2015 г., в
сила от 17.07.2015 г./ право на парично обезщетение за
безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски
във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца
преди прекратяване на осигуряването и които: имат регистрация като безработни в
Агенцията по заетостта; не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст или пенсия
за ранно пенсиониране в Република България, или пенсия за старост в друга
държава и не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване
по този кодекс, с изключение на лицата по чл. 114а, ал. 1 от Кодекса на труда,
или законодателството на друга държава.
Легално
определение на понятието „осигурено лице“ се съдържа в § 1, т. 3 от ДР на КСО,
където е предвидено, че „осигурено лице“ е физическо лице, което извършва
трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл.
4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски, съгласно чл.
10, ал. 1 от КСО. Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да
упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или
дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
В
конкретния случай оспорващата е имала сключен трудов договор № 84/06.12.2016г.
с „ЙОНКО“ ООД, който към момента на подаване на заявление № 281-00-2507 от
21.12.2016г. за
отпускане на парично обезщетение за безработица е бил прекратен, като същата е отговаряла и на
останалите изисквания по чл. 54а от КСО. Съгласно
трайната практика на ВАС на РБ обаче, наличието на трудово правоотношение не е
достатъчно, за да възникне осигурителното правоотношение и произтичащите от
него права на обезщетение. От съдържанието на цитираното по-горе определение за
осигурено лице следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря
лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, която
подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО.
Идентичност между трудовото/служебното и осигурителното правоотношение не
съществува. Наличието на трудово или служебно правоотношение в повечето случаи
води до възникване и на осигурително правоотношение, но това не е достатъчно -
изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за „осигурено
лице“ по смисъла на КСО, е лицето да упражнява трудова дейност, т.е. не е
достатъчно лицето да има валидно възникнало трудово правоотношение, а следва да
осъществява трудова дейност въз основа на това правоотношение. Изключенията от
това правило са регламентирани в изречение второ на т. 3 от § 1 от ДР на КСО,
съобразно която осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност
съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5, който текст
предвижда следното: за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски,
се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете; на
платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за
бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст; на
неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година; времето, през
което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо
заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали
парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и
отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна
възраст и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за
отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна
възраст, през които не са имали право на парично обезщетение.
Посочените
в съставения Констативен протокол № КП-5-28-00589191 от 05.07.2019
г. факти и обстоятелства, послужили като основание за издаване на оспореното
решение, не са оборени в настоящото производство от страна на оспорващата и с
оглед разпоредбата на чл. 176 ал.3 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, съдът ги приема
за доказани. Констатациите на адм. орган се потвърждават изцяло и от дадените
от Й.Г.Й. показания, в качеството му на свидетел при разпита му в проведеното
на 30.09.2020 г. открито съдебно заседание по делото. Свидетелят сочи, че дружеството,
в което участва в съдружие със сина си Т. Й.Г., е с наименование „ЙОНКО“ ООД;
същото е учредено през 2011 г. със седалище в гр. Я., но офис на фирмата в
града няма, тъй като се обработва земя в с. **; предметът на дейност е
единствено земеделие; за периода от учредяването през 2011 г. до 2019 г.
счетоводството на фирмата е осъществявано от Й.Д., чийто офис се намира в гр. ***,
и където са предавани съответните документи, свързани с дейността на
дружеството, като за процесния период са
били назначени само три лица. Свидетелят е категоричен, че не познава
оспорващата, никога не я виждал и не знае какво е работила във фирмата;
потвърждава автентичността на собственоръчно подписаната и приета като
доказателство по делото декларация, като при предоставянето й от съда
категорично заявява, че именно това е декларацията, която са подписали пред
органите на НОИ заедно със своя син. При запитване от съда, свидетелят изрично
заявява, че подписът, положен за работодател върху Заповед №
77/12.12.2016 г. за прекратяване на Трудов договор № 84/06.12.2016 г., по
силата на която е прекратено трудовото правоотношение на Л.В.Г. на длъжност
„Ръководител участък земеделие“ в „Йонко“ ООД не е негов и няма представа кой е
назначил това лице и кой е положил подписа.
Тук е мястото да се посочи
неоснователността на довода на процесуалния представител на оспорващата, че в
административното производство не е допустимо с гласни доказателства да се
установява действителност и недействителност на трудови правоотношения и
прекратяване на същото, с оглед на разпоредбите на Кодекса на труда и факта, че
установяване действителност и недействителност на трудово правоотношение,
вписване на трудова книжка, прекратяване на същото може да бъде установено
единствено пред гражданския съд. В настоящото производство обаче, спора се
свежда до обстоятелството, дали оспорващата е осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО, а не до
валидността на трудовото й правоотношение с „Йонко“ ООД.
Неоснователен е и другия наведен довод
за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от адм. орган, тъй
като същия вече се е произнесъл по подаденото заявление за отпускане на ПОБ,
поради което е недопустимо 5 години по късно отново да се произнася по същото
заявление с разпореждане с което се отказва отпускане на ПОБ. В тази връзка
следва да се отбележи, че действително Разпореждане № 281-00-2507-3/26.05.2017г.
на длъжностното лице по осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл.54ж, ал.1 от КСО, вр. с чл.
54а, ал.1, чл. 54б, ал.1 и чл. 54в, ал.1
от КСО и чл.62 от Регламент(ЕО) № 883/2004 на Г. е отпуснато парично
обезщетение за безработица, считано от 12.12.2016г. до 11.06.2017г. в размер
на 74,29 лева дневно, е влязъл в сила
административен акт. Изрично обаче в разпоредбата на чл. 54ж, ал.2 от КСО
законодателя е уредил възможността влязлото в сила разпореждане за отпускане на
ПОБ да се измени или отмени от органа, който го е издал, когато: 1. са
представени нови документи или доказателства, които имат значение за определяне
правото, размера и периода на паричното обезщетение за безработица; 2.
паричното обезщетение за безработица е неправилно отпуснато или неправилно е
отказано отпускането му. В случая адм. орган е упражнил правомощието си по чл.
54ж, ал.2, т.1 и е отменил Разпореждане № 281-00-2507-3/26.05.2017г.,
поради което е следвало да се произнесе по заявление №
281-00-2507 от 21.12.2016г., с което оспорващата Л.Г. е поискала отпускане на парично обезщетение за
безработица. Налице се два самостоятелни адм. акта, всеки от които подлежи на
съдебен контрол, който всъщност е реализиран както бе посочено по горе. С оглед
разпоредбата на чл.117а, ал.1 от КСО, не е било необходимо адм. орган да изчака
влизането в сила на разпореждането с което е отменено Разпореждане №
281-00-2507-3/26.05.2017г. и едва тогава да издаде Разпореждане № 281-00-2507-10/05.03.2020г.
с което на осн. чл. 54ж, ал.1 от КСО
е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица.
С оглед изложеното, съдът намира, че
оспореното решение на Директора на ТП на НОИ–Ямбол и потвърденото с него
разпореждане са издадени от
компетентни органи, в изискуемата форма, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на
закона. Подадената жалба е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора и на основание чл.
143, ал. 4 и чл. 144 от АПК, на ответната страна следва да бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен на основание чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37, ал. 1 от
Закона за правната помощ, към които препраща чл. 78, ал. 8 от ГПК.
Водим от горното, Я А С, трети
административен състав
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Л.В.Г. против Решение № 2153-28-49 от 30.06.2020 г. на Директора на Териториално поделение на
Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) гр.Ямбол, с което е оставена без уважение жалбата й с вх.№
1012-28-81/24.03.2020 г. против Разпореждане №
281-00-2507-10/05.03.2020г.
на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ гр.Ямбол, с което на осн. чл. 54ж, ал.1 от КСО е
отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО.
ОСЪЖДА Л.В.Г., ЕГН **********
и съдебен адрес: ***, да заплати
на ТЕРИТОРИАЛНО ПОДЕЛЕНИЕ НА НОИ, гр. ЯМБОЛ сумата от 100 (сто)
лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване на осн. чл. 119 от КСО
във вр. с чл. 117, ал. 1, т. 2, буква „б“ от КСО.
СЪДИЯ: /п/ не се чете