№ 1665
гр. София, 30.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Владимир Вълков
при участието на секретаря Весела Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело №
20231100901725 по описа за 2023 година
Прeдмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 155 т. 3 от Търговския закон
(ТЗ), утвърден с определение № 454/09.07.2024 год. по в.ч.т.д. № 20241001000519 по описа
на Апелативен съд-София, 11-ти търговски.
Ищецът Софийска градска прокуратура твърди за едноличен собственик на капитала
на „С.Л.“ ЕООД да е вписано фиктивно лице с неизвестни документи за самоличност като се
поддържа, че дружеството е без управител. Иска се то да бъде прекратено.
Ответникът, уведомен по реда на чл. 50 ал. 4 ГПК, не депозира отговор по исковата
молба.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – прокурор Христова,
поддържа иска с довод, че посоченото лице като управител на дружеството не съществува,
от което извежда извод, че няма вписан управител повече от три месеца.
Ответникът не изпраща представител, нито изразява становище и по съществото на
исковете
Като обсъди по същество наведените в процеса доводи и събраните по делото
доказателства, преценени по реда на чл. 235 ГПК, намира от фактическа страна следното:
От вписаните обстоятелства по партидата на „С.Л.С“ ЕООД от 22.02.2017 г., на която
дата е вписано дружеството, за управител и едноличен собственик на капитала на е вписан
А.Д.Б..
От справка на Британски вицеконсул се установява, че в паспортната база данни на
Обединено кралство Великобритария и Северна Ирландия не съществува паспорт с №
1
*********, отразен като документ за самоличност на А.Д.Б. в книжата, използвани за
регистрация на дружеството.
При установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Търговското дружество е възприета от законодателя организационна форма,
обуславяща правосубектност, чиято воля се формира и изразява посредством други лица. От
тази гледна точка и функционирането му предпоставя правосубектно лице, натоварено да го
представлява.
Нормата на чл. 155 т. 3 ТЗ овластява прокурор да поиска прекратяване на дружество с
ограничена отговорност. Понеже претенцията предпоставя засягане на правната сфера на
зачетен от правовия ред субект, искът се явява конститутивен – при уважаването му бива
наложена промяна в чужда правна сфера. С факта на възникването си дружеството с
ограничена отговорност дори и учредено от едно лице става субект на правото. Затова и
принудително въздействие върху него е допустимо само при изрично предписани правила в
закона. Оттук следва изискването за стриктно тълкуване на нормата, поради което основание
за прекратяване се явява обективна невъзможност огласеното в регистъра лице да
осъществява произтичащата от закона представителна власт.
Установените в процеса обстоятелства не позволяват подобен извод.
Неизвестният за чуждестранна държава номер на паспорт не води до извод, че не
съществува лице, представило се под тези имена. Напротив, регистърното производство
предполага проявена активност, което сочи като еднозначен извод за наличие на лице,
изразило желание да осъществява търговска дейност посредством ответното дружество.
Използваният документ за самоличност би могло да породи единствено съмнение, че
отразените в регистъра имена принадлежат на конкретно лице. От това обаче не следва, че
дружеството няма управител. От данните по партидата на търговеца, приобщени и към
исковата молба се налага извод, че лице с вписаните имена се е легитимирало пред нотариус
във Франция. Наличието на такъв документ за самоличност позволява на лицето да се
легитимира пред трети лица, а следователно и да осъществява валидно представителната
функция.
Дори хипотетично да се приеме, че имената са фиктивни, т.е. учредителят на
дружеството не се индивидуализира под тези имена, според настоящия състав това не
обосновава хипотезата на чл. 155 т. 3 ТЗ. Фалшивата самоличност на учредителя сочи на
злоупотреба с конституционно утвърденото право на стопанска инициатива. Това обаче
опорочава създаването на дружеството, а не неговото функциониране, което именно
обуславя мярката по чл. 155 т. 3 ТЗ. Разминаването между огласените и притежаваните от
учредителя имена изключва желанието за ангажиране с дейността на дружеството, което
обаче е предпоставка за създаването му. Съгласно чл. 65 ал. 1 ТЗ учредителят трябва да е
дееспособно физическо лице, пряко ангажиращо се с дейността на дружеството. Законът
третира като недействително дружество, в което не участват предвиденият минимален брой
лица (чл. 70 ал. 1 т. 7 ТЗ). Участието е невъзможно без лично поет ангажимент, което
2
очевидно е непостижимо при укриване на собствените имена на учредителя. Законът
предписва и форма за действителност на учредителното волеизявление – писмен документ
(учредителен договор, съответно учредителен акт при едноличносто дружество с
ограничена отговорност съгласно чл. 114 ал. 3 ТЗ). Понеже укрилото се под фиктивни имена
лице не се е ангажирало непосредство с дейността на дружеството, липсва и този
основополагащ елемент на самостоятелния правен субект, също водещо до
недействителност на дружеството (чл. 70 ал. 1 т. 1 ТЗ). При все това обаче законът третира
такъв порок като основание за прекратяване на възникналото по силата на вписването
дружество, а възможността да бъде наложена правната промяна е ограничена с едногодишен
срок, смятано от вписването му в търговския регистър – чл. 70 ал. 2 ТЗ.
Според настоящия състав пропуснатият срок не валидира съществуването на
дружеството. Евентуално използваните фиктивни имена не отразяват самоличността на
ангажирало се с дейността на дружеството дееспособно лице, което законът предписва да
бъде оповестено (чл. 119 ал. 2 вр. чл. 115 т. 3 ТЗ), а и с неговото управление – чл. 141 ал. 3
ТЗ. Отсъствието на физическо лице с вписаните в регистъра имена води до несъществуване
на вписано обстоятелство. Настоящият състав приема обаче, че предвид предписания
нарочен ред за опровергаване на отразени в регистъра обстоятелства инцидентното им
изследване е недопустимо.
По изричен текст на чл. 8 ЗТРРЮЛНЦ вписано обстоятелство губи своето значение от
момента на заличаването му. Нормата на чл. 30 ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ от своя страна свързва
заличаването с нарочно развило се и приключило съдебно производство, установяващо, че
макар и да е вписано, конкретното обстоятелство не съществува. Следователно,
съществуването на обстоятелството следва да е предмет на предявения иск, за да настъпят и
предвидените правни последици. След като едва установеното от съд в нарочно
производство, че вписано обстоятелство не съществува, началото на предписания от чл. 155
т. 3 ТЗ срок може да постави единствено предходно заличено вписване на управителя след
установено от съда, че лице под вписаните данни не съществува или не се е ангажирало с
управлението на дружеството.
Евентуално използваните фиктивни имена създават предпоставки чрез дружеството
да се извършва незаконна дейност. Това обаче е установено от законодателя като
самостоятелно основание за прекратяването му – чл. 155 т. 2 ТЗ. В тази хипотеза меродавно
не е личността на оповестения в регистъра управител, а дейността на дружеството. Затова и
дори да се приеме, че вписаните имена са фиктивни, вероятността за осъществяване на
противни на закона дейности не обосновава заявеното в случая основание за прекратяване
на дружеството. Ищецът не се позовава на незаконна дейност, поради което и с оглед
нормата на чл. 6 ал. 2 ГПК безпредметно остава обсъждането на това самостоятелно
основание.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
3
По разноските
Прокурорът е освободен от задължението да внася следващата се държавна такса и
разноските по делото – чл. 83 ал. 1 т. 3 ГПК. С оглед изхода от спора обаче няма основание
да бъде ангажирана имуществената отговорност на ответника.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА срещу „С.Л.“
ЕООД, ЕИК **** иск с правно основание чл. 155 т. 3 ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Апелативен съд – София
в двуседмичен срок от връчване на препис.
След влизане в сила на решението заверен препис да бъде изпратен на Агенция по
вписванията за администриране на производство по ликвидация.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4