РЕШЕНИЕ
№ 725
гр. Благоевград, 03.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20231210100868 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, офис сграда ****, представлявано от *** чрез пълномощника: ****, юрисконсулт на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК гр.
София, бул. "***, офис сграда **** против Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
Благоевград, ул. „****.
С исковата молба се иска от съда ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
ответника Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, че дължи на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД ЕИК *********, следните суми:
-929.76 лв. (деветстотин двадесет и девет лева и 76 стотинки) - главница;
-78.04 лв. (седемдесет и осем лева и 04 стотинки) - договорна лихва за периода от
19.08.2021 г. до 13.01.2022 г.
-518.16 лв. (петстотин и осемнадесет лева и 16 стотинки) - обезщетение за забава за
периода от 20.08.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда. За периода 13.03.2020
г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС;
-законна лихва за забава, считано от датата на подаване на заявлението в районен съд до
окончателното изплащане на задължението.
Направено е искане да бъдат присъдени и сторените съдебно-деловодни разноски в хода
на заповедното производство, всички разноски направени в хода на настоящото
производство.
В исковата молба се твърди, че на 14.06.2022 г. е подписано Приложение № 1 към
Договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 26.08.2021 година между „Сити Кеш“
ООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, по силата на който вземанията на „Сити
Кеш“ООД срещу Д. П. Б., произтичащи от Договор за паричен заем № 521112 от дата
29.04.2021 година са прехвърлени изцяло, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Твърди се, че
длъжникът е уведомен за станалата продажба на вземането от името на „Сити кеш" ООД,
чрез пълномощника „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, с Уведомително писмо с изх.
1
№ УПЦ-П- СТК/521112 от дата 21.06.2022 г., изпратено с известие за доставяне.
Сочи се, че с цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка
с обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна
на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение
№ 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в
настоящия съдебен процес.
Посочва се, че съгласно принципите, залегнати в чл. 5, пap. 1, б. „г" и „е" от ОРЗД,
администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на физическите
лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че данните на
субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо се излага, че в
извлечението на приложение № 1 са включени само и единствено личните данни на
участващите в настоящия правен спор субекти, като личните данни на другите физически
лица са заличени. Сочи се, че в приложение № 1 и договора за цесия е заличена и
търговската информация, която също е ирелевантна за процесния случай.
В случай, че съда прецени нуждата от представяне на приложение № 1 в цялост се иска да
бъдат уведомени за това нарочен акт на съда.
Към настоящата искова молба се представя копие от уведомлението за извършената цесия
от страна на „Сити кеш" ООД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД с изх. № УПЦ-
П-СТК/521112 от 14.06.2022 г., като се иска от съда да връчи същата на ответника, ведно с
исковата молба и приложенията към нея. Сочи се, че се позоваваме на постановените от
ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I
т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно които, ако към
исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от
исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД,
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД и
същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право.
В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, се иска
съобщението да бъде надлежно връчено по реда на чл.47, ал.1 от ГПК.
Твърди се, че безспорно е установено, че задължението на ответника, произтичащо от
посочения договор за паричен заем, не е погасено, като се иска съда да приеме, че
получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Излага се, че уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4
ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и
също задължение. Сочи се, че длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за
извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария
кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. Фактът
кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане се твърди, че не е от
значение за основателността на иска, след като по делото безспорно е установено, че
претендираното с исковата молба задължение не е погасено, като в тази насока се цитира
съдебна практика /Определение №987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и
Решение №173/15.04.2004г. на ВКС по гр.дело 788/2013г., ТК./
Твърди се, че на 29.04.2021 г. „Сити кеш" ООД, като Заемодател и Д. П. Б. като Заемател
е сключен договор за паричен заем с № 521112, при спазване разпоредбите на Закона за
задълженията и договорите и Закона за потребителския кредит, като съгласно сключения
договор за паричен заем, Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя под
формата на заем парична сума в размер на 1500 лв., представляваща главница и чиста
стойност на заема отбелязана в Договора в поле „размер на отпуснатия заем". С
подписването на договора за кредит страните са декларирали, че същият е сключен на
основание отправено искане за заем отстрана на Заемателя, чиито параметри и условия са
описани в предоставения от Заемодателя на Заемателя Стандартен европейски формуляр и
2
Общи условия към договора за заем, с които Заемателят се е запознал подробно и с които се
е съгласил изрично и безусловно.
Твърди се, че с полагането на подписа си на Договора за паричен заем, Заемателят, е
удостоверил, че е получил заемната сума в брой от представител на Заемодателя. Сочи се, че
така предоставянето на посочената в поле „размер на отпуснатия заем" сума съставлява
изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава задължение на
Заемателя да заплати на заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в
Договора. Сочи се, че погасителните вноски, които Заемателят се задължава да изплаща на
Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща
разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и определена добавка
съставляваща печалбата на заемодателя. Годишния процент на разходите по заема е
фиксиран за срока на Договора, като съгласно разпоредбите на приложимите Общи условия
същият не може да бъде променян едностранно от страна на Заемодателя. Излага се, че
страните са постигнали съгласие договорната лихва по заема да бъде в размер на 248.30 лв.,
като страните са договорили обща стойност на плащанията по заема да бъде в размер на
1748.30 лв., която е платима на 37 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер
на 47.25 лв. при първа погасителна вноска 06.05.2021 г. и последна погасителна вноска с
падеж на плащане 13.01.2022 г.
Излага се, че съгласно Общите условия, действащи по време на сключване на Договора, в
случай че Заемателят забави плащането на дължима погасителна вноска, същият дължи на
Заемодателя обезщетение в размер на законната лихва за забава върху неплатената главница
за всеки ден просрочие, считано от датата на настъпване на забавата до окончателното
изплащане на дължимите по договора суми. На основание цитираните по-горе разпоредби
се твърди, че на длъжника е начислено обезщетение за забава в размер на 518.16 лв. за
периода от 20.08.2021 г. до датата на подаване на заявлението в съда, като за периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Предвид гореизложеното, се сочи, че за "Агенция за събиране на вземания" ЕАД възникна
правен интерес за предявяване на претенциите по съдебен ред, с оглед на което „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД е входирала заявление за издаване на заповед за изпълнение
срещу длъжника Д. П. Б., като съдът е уважил претенцията на ищеца и по образуваното
ч.гр.д. № 2876/2022 г. по описа на PC Благоевград е издал заповед за изпълнение. Сочи се,
че длъжникът е подал възражение срещу издадения съдебен акт, което обуславяло правния
ни интерес от предявяване на искова молба.
С Разпореждане № 1033/26.05.2023г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка
за редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове,
в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Препис от исковата молба и доказателствата е връчен лично на ответника на 08.06.2023 г.
Видно от данните по делото в указания едномесечен срок не е постъпил писмен отговор
по подадената искова молба.
С определение № 1144/18.07.2023 г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е
напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законния
представител, не се явява и процесуален представител. В депозирана на 28.07.2023 година
молба от процесуалния представител се поддържа исковата молба, като по същество
пледира за уважаването на предявените искове, чрез постановяване на неприсъствено
решение и присъждане на разноските съобразно списък по чл.80 от ГПК.
3
В съдебно заседание ответницата Д. П. Б., не се явява, редовно призована.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по делото
доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца,
чрез пълномощника си в депозирана на 28.07.2023 година молба е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие на
посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение,
когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на
книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е
неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено
решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
Преди провеждане на първото по делото съдебно заседание, в депозира на 28.07.2023
година молба процесуалният представител на ищцовото дружество е направило искане за
постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото. Съдът след като
констатира, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в дадения
едномесечен- преклузивен срок, не се е явил лично или чрез процесуален представител в
първото по делото съдебно заседание, а също и не е направил искане делото да се разгледа в
негово отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки
съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответницата не е представила такъв,
като последиците за това са й били изрично съобщени с нарочно съобщение редовно
връчено на 08.06.2023г. - арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, същата не се е явила в първото
по делото съдебно заседание, проведено на 06.10.2023г., въпреки редовното си призоваване,
а също и не е направила искане пред съда делото да бъде разгледано в нейно отсъствие -
арг. чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявените искове от ищцовото
дружество се явяват и вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства към нея - арг. чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а
именно: Договор за паричен заем № 521112 от 19.04.2021 г., ведно с погасителен план,
Искане за сключване на договор за паричен заем №0582142/29.04.2021 година, Стандартен
Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредит от
29.04.2021 година, Общи условия по договор за потребителски кредит в сила от 01.10.2020
година, Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания/цесия/, Потвърждение за
сключена цесия на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, Приложение №1 от 14.06.2022 г. към
Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 26.08.2021 година,
Уведомително писмо за извършената цесия от 14.06.2022 година, като следва да бъде
признато за установено по отношение на ответницата, че дължи на ищцовото дружество
сумите, за които по ч. гр. д. № 2876/2022 г. по описа на РС- Благоевград е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение, за които е предявен настоящия иск.
Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК с оглед направеното искане
на ищцовото дружество, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото
дружество сумата в размер на 119,48 лв. държавна такса по исковото производство по гр.д.
868/2023 г. и 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, във
4
връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната помощ, което според съда е
съобразено с фактическата и правна сложност на делото, както и със сторените процесуални
действия от юрисконсулта.
Съобразно т. 12 от Тълкувателно решение № 4/ 2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да
се произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство, като ги присъди
с оглед уважаване на исковете. Съобразно изхода от делото, ответницата следва да бъде
осъдена да заплати направените разноски в хода на заповедното производство в размер от
30,52 лв. - държавна такса внесена по ч.гр.д. № 2876/2022 г. и сумата от 50,00 лв.
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на
неприсъствено решение, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
Благоевград, ул. „****, ЧЕ ДЪЛЖИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, офис сграда ****,
представлявано от *** чрез пълномощника: ****, юрисконсулт на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК гр. София, бул. "***, офис сграда
****, следните суми, за които по ч.гр.д. № 2876/2022г. по описа на РС-Благоевград е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1513/22.12.2022г. и Заповед за
изпълнение на парично задължение № 213/07.03.2023г., а именно:
-сумата от 929, 76 лв. (деветстотин двадесет и девет лева и седемдесет и шест стотинки) –
главница по договор за паричен заем с № 521112 от 29.04.2021 г., сключен между длъжника
Д. П. Б. и „Сити кеш“ ООД, като впоследствие вземанията по този договор са били
прехвърлени от „Сити кеш“ ООД на "Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
*********, съгласно Приложение № 1 от 14.06.2022 г. към Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 26.08.2021 г., ВЕДНО със законната лихва върху тази
сума, считано от датата на подаване на заявлението в съда-21.12.2022г. до окончателното
погасяване;
- сумата от 78, 04 лв. (седемдесет и осем лева и четири стотинки) - договорна лихва за
периода от 19.08.2021 г. до 13.01.2022 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на заявлението в съда-21.12.2022г. до окончателното погасяване;
- сумата от 518, 16 лв. (петстотин и осемнадесет лева и шестнадесет стотинки) -
обезщетение за забава за периода от 20.08.2021 г. до датата на подаване на заявлението в
съда-21.12.2022г. /За периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава
или неустойка, в изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС/.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА Д. П. Б., ЕГН **********, с адрес: гр.
Благоевград, ул. „**** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ"
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, офис сграда ****,
представлявано от *** чрез пълномощника: ****, юрисконсулт на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, със съдебен адрес по чл. 39, ал. 1 от ГПК гр. София, бул. "***, офис сграда
****, сумата от 219,48 лв. /двеста и деветнадесет лева и четиридесет и осем стотинки/,
представляваща направени в хода на исковото производство разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение и сумата от 80, 52 лв. /осемдесет лева и петдесет и две
стотинки/, представляваща сторени разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната
страна.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
5
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6