РЕШЕНИЕ
№ 1076
гр. Пловдив, 26.09.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен
състав в открито
съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно
гражданско дело № 1931 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от М.Н.Ч. ЕГН **********, действащ чрез пълномощника си – адв. Т.Д. – М. против Решение № 1812 от 13.05.2019 г., постановено по гр. д. № 12606/ 2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, І-ви брачен състав, в частта с която жалбоподателят е осъден да заплаща на Н. М. Ч., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител К.Г.Ч., ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева), считано от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2018г., до настъпване на законоустановена причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска. С решението е отхвърлен искът за разликата над 250 лева до пълния претендиран размер от 500 лева. С атакуваното решение жалбоподателят е осъден да заплати на Н. М. Ч. ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител К.Г.Ч. ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 250 лева (двеста и петдесет лева), за минал период от време, а именно от февруари 2018 г. до завеждане на исковата молба – 02.08.2018 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска считано от влизане на решението в сила, като е отхвърлен искът за разликата над 250 лева, до пълния претендиран размер от 500 лева.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на решението в атакуваните му части, като се застъпва тезата, че присъдената сума в размер на 250 лева месечно е необосновано завишена съобразно нуждите на детето и не е съобразена с възможностите на бащата да заплаща по- висока такава, както и с всички представени по делото доказателства. В тази връзка се поддържа, че предвид възрастта и реалните потребности на детето, месечната му издръжка е не повече от 300 лева, като това е и сумата, която следва да бъде разпределена между двамата родители. Формулирано е искане за изменение на решението в обжалваната осъдителна част, като се иска постановяването на друго съдебно решение, с което жалбоподателят да бъде осъден да заплати на малолетното си дете, чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 170 лева, считано от датата на завеждане на исковата молба до настъпването на обстоятелства относно нейното изменение или прекратяване, а така също и за минал период от време – февруари 2018 г. до 02.08.2018 г., като при постановяването бъдат приспаднати вече платените издръжки в размер на 100 лева месечно. Сходни по същество доводи са изложени и в депозирано в срок писмено становище. Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от
въззиваемата страна – К.Г.Ч., чрез адв. Т., с който се оспорва жалбата като
неоснователна и се иска потвърждаване на първоинстанционното решение като
основателно, законосъобразно и мотивирано. В съдебно заседание подчертава
обстоятелството, че в процесния случай се касае за единственото дете на
страните по спора, което вече е първокласник. Прави искане за присъждане на
разноски във въззивното производство.
Настоящият съдебен състав на Пловдивски
окръжен съд, след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по
чл. 269 ГПК, прецени събраните по делото доказателства и обсъди възраженията,
доводите и исканията на страните, намира за установено следното от фактическа и
правна страна:
Въззивната жалба е подадена
в срок, от страна, която притежава активна процесуална легитимация да обжалва и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално
допустима.
Атакуваното решение е
валидно и допустимо.
Предвид разпоредбата на чл.
269, изр. 2 от ГПК е необходимо да бъде проверена правилността му съобразно
наведените в жалбата доводи, което е свързано с изискването да се провери за
наличието на допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, както и
за съблюдаване интересите на ненавършилото пълнолетие дете /в този смисъл ТР
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Не е спорно между страните, а и от представеното по делото заверено копие на удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на акт за раждане № 0579 /14.09.2012 г.- Община Пловдив, се установява, че родители на въззиваемия Н. М. Ч. са К.Г.Ч. и жалбоподателят М.Н.Ч.. От същото удостоверение се установя, че Н. Ч. е роден на *** г., тоест към настоящия момент детето е на навършени 7 години.
От представената служебна бележка изх. № Д- 18- 459/
01.08.2018 г. се установява че през
учебната 2017 /2018 г. детето е било записано и е посещавало ДГ „Зорница“ - гр.
Пловдив.
Установява се от представеното заверено
копие на Договор за потребителски кредит, сключен на 29.03.2012 г. между
„Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, от една страна и от друга
страна като солидарни длъжници - М.Н.Ч. и К.Г.Ч., че банката е отпуснала кредит
в размер на 21 382,35 лева, с краен срок на погасяване - 15.03.2019
г. Посочено е, че кредитът следва да бъде погасен на 84 равни месечни анюитетни
вноски, всяка в размер на 338,62 лева. По делото не е представен погасителен
план към договора.
По делото е приложен Договор за наем на
недвижим имот от 14.02.2018 г., видно от който жалбоподателят е наел имот за
срок от 12 месеца срещу задължението да заплаща наемна цена в размер на 380,00
лева.
Съгласно постъпила справка от ТД на
НАП- Пловдив с Изх. № 11-01-3713/15.10.2018г., въззиваемата К.Ч. няма
регистрация като ЕТ, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма
участие в търговски дружества. Съгласно
Справка актуално състояние на действащи трудови договори, извършена от ТД на
НАП-Пловдив, за нея е регистриран трудов договор от
29.04.2003 г. с „Евромаркет- БРД“ ООД. За периода от 01.01.2017 г. до 31.10.2018
г. на въззиваемата е начислен осигурителен доход за различните месеци от
1151,15 лева до 1422,45 лева, в зависимост от броя на отработените дни. По
данни на Дирекция Местни данъци и такси, въззиваемата има регистрирано движимо
имущество – МПС –во.
От цитираната
по – горе справка на ТД на НАП- Пловдив се установява, че жалбоподателят няма
регистрация като ЕТ, няма регистрация като самоосигуряващо се лице, няма
участие в търговски дружества. Същият има регистриран трудов договор от
06.01.2005 г. с „Евромаркет- БРД“ ООД, с начислен осигурителен доход за
различните месеци от 1412,45 лева до 1935,01 лева в зависимост от броя на
отработените дни. Съгласно справка местни данъци и такси жалбоподателят
притежава движимо имущество – МПС- во.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните изводи от правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 1 СК всеки
родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да
осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Задължението за
издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждането на детето, като съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 СК те
дължат издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Съобразно правилото на чл. 142, ал. 1 СК размерът на издръжката
се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и
възможностите на лицето, което я дължи.
Настоящият въззивен състав споделя изцяло изложените в
първоинстанционното решение мотиви относно дължимия размер на издръжка за
детето. Правилно първостепенния съд е изследвал нуждите на детето с оглед
социално- икономическите условия в страната, в която детето живее, неговата
възраст, образователни потребности и такива, свързани със задоволяването на
ежедневните му разходи. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че
детето към момента е първокласник и израства в голям град, където неминуемо
необходимите средства за нормално съществуване и посрещане на текущи нужди са
по- големи. С оглед гореизложеното, определеният от първоинстанционния съд
размер на обща месечна издръжка от поне 450,00 лева се явява адекватният
минимум, с който потребностите на детето биха могли да бъдат посрещнати. Правилно
и обосновано районният съд е посочил, че освен за храна на детето са необходими
и средства за задоволяване на други текущи нужди, свързани с образованието,
развитието и здравето на детето.
На следващо място, правилна е и констатацията на
районния съд, че при разпределяне на издръжката, върху бащата следва да се възложи по- голям дял. Този си извод съдът
е аргументирал с установеното по делото обстоятелство, че детето се отглежда от
майката и тя полага ежедневните грижи за него, както и фактът, че бащата е
родителят реализиращ по- големи доходи. В тази връзка правилно
първоинстанционният съд е посочил, че бащата следва да осигурява издръжка в
размер на 250,00 лева, като останалите средства следва да се поемат от майката.
С оглед материалните възможности на родителите, съдът
установи, че майката работи, като получава брутен облагаем доход в размер от
малко над 1400 лева, не притежава недвижими имоти, като притежава движимо
имущество – МПС- во. Живее в семейното жилище – собственост на родителите
ѝ.
От своя страна, жалбоподателят има трудов договор,
като към 2018 г. облагаемият му осигурителен доход е в размер малко над 1900,00
лева. С оглед посоченото, може да се направи обоснован извод, че жалбоподателят
има възможност да заплаща издръжка в посочения от съда размер.
В жалбата се излагат твърдения, свързани с
обстоятелството, че жалбоподателят има кредит, който обслужва и чиято месечна
вноска е в размер на 300 лева. По отношение на посоченото обстоятелство,
жалбоподателят носи доказателствената тежест за установяването му, но същия не
е представил каквито и да било доказателства за наличието на действащ договор
за кредит. По делото е
представен договор за кредит, в който е
посочен краен срок на погасяване- 15.03.2019 г. с размер на месечната вноска от
338,62 лева. За пълнота, съдът държи да подчертае, че поетите от родителя облигационни
задължения към трети лица не могат да се противопоставят на задължението му за
издръжка на ненавършилото пълнолетие дете. Законодателят поставя издръжката на непълнолетното
дете с приоритет пред задължения с друг характер, поради което наличието на
кредит не следва да се отчита при определяне на дължимата издръжка или да се
отчита като наличие на трудност при заплащането на издръжката.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя, свързано
с наличието на договор за наем на жилище, съгласно който ежемесечно следва да
заплаща наемна цена в размер на 380,00 лева съдът намира, че в хода на
производството са събрани достатъчно доказателства, установяващи, че жалбоподателят
има постоянни доходи от трудова дейност, няма други низходящи по отношение на
които да има задължение за издръжка. Действително, при определяне размера на
издръжката е необходимо да се изследват не само нуждите на детето, но и
възможностите на задълженото лице да заплаща същата. В настоящия случай се
касае за родител, който е в работоспособна възраст, няма данни за заболявания и
същия разполага със средства, позволяващи му да заплаща дължимия размер на
издръжката. Терминът „възможност“ на родителя, който дължи издръжка, употребен
в разпоредбата на чл. 143 СК, включва доходите, имуществото и квалификацията на
задълженото лице. Дори и след изплащане на дължимата издръжка родителят да
среща известни материални затруднения, следва да се даде приоритет на нуждите
на ненавършилото пълнолетие дете, защото родителите имат не само правно, но и
нравствено задължение да издържат своите деца. В този смисъл техните
затруднения не следва да се поемат от децата.
Настоящият въззивен състав приема и
констатациите на първоинстанционния съд относно претендираната издръжка за
минал период, а именно от февруари 2018 г. до датата на подаване на исковата
молба – 02.08.2018 г. Правилно е установено от съда, че детето е имало нужда от
издръжка в същия размер и в този период, тъй като не е установена съществена
промяна в нуждите и разходите на детето и във възможностите на двамата
родители, в периода предхождащ подаването на исковата молба.
Предвид
обстоятелството, че крайният извод на въззивния съд съвпада изцяло с
извода на първоинстанционния съд, следва атакуваното решение да бъде потвърдено
в обжалваната част като правилно и законосъобразно постановено.
По разноските:
Предвид изхода на спора и изрично
направеното искане от въззиваемата страна за присъждане на сторените във
въззивното производство разноски, следва в полза на същата да се присъди сумата
от 600,00 лева за адвокатско възнаграждение, за която като доказателство за
реалното ѝ заплащане е представен договор за правна защита и съдействие №
137069- л. 22 от делото.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
1812 от 13.05.2019 г., постановено по гр. д. № 12606/ 2018 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, І-ви брачен състав, в
частта с която М.Н.Ч. ЕГН ********** е осъден да заплаща на Н. М. Ч., ЕГН **********,
чрез неговата майка и законен представител К.Г.Ч., ЕГН ********** месечна
издръжка в размер на 250 лв. (двеста и петдесет лева), считано от датата на
подаване на исковата молба – 02.08.2018г., до настъпване на законоустановена
причина за изменението или прекратяването на издръжката, ведно със законната
лихва върху всяка просрочена месечна вноска, както и в частта, с която М.Н.Ч. ЕГН ********** е осъден да заплати на Н. М. Ч. ЕГН
********** чрез неговата майка и законен представител К.Г.Ч. ЕГН ********** месечна издръжка в
размер на 250 лева (двеста и петдесет лева), за минал период от време, а именно
от февруари 2018 г. до завеждане на исковата молба – 02.08.2018 г., ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска считано от влизане на
решението в сила.
ОСЪЖДА М.Н.Ч. ЕГН **********, да заплати на К.Г.Ч. ЕГН **********
сумата от 600 лв. (шестстотин лева), представляваща направени във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
В останалата необжалвана част решението е влязло
в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Преписи да се връчат на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.