Р
Е Ш Е Н И Е № 2399
10.06.2019 година, град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, V брачен състав, в открито
съдебно заседание на осми май две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при участие на секретаря Марина Кънева като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 16706 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.318 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на Т.Д.Г. срещу
Г.Д.Г.. В исковата молба се излагат твърдения, че между страните е сключен брак
на ***година. Имат едно дете В.Г., родена на *** година. Твърди се, че след
сключване на брака страните заживели в дома на родители на ищцата. В началото
бракът им вървял добре, родила се дъщеря им. Стечение на годините започнали
противоречия между страните, които довели до отчуждаването им в последните
години, като независимо, че живели под един покрив преустановили своята
физическа и духовна близост. От май 2018 година страните са във фактическа
раздяла, след която ответникът живее в дома на своите родители, а ищцата и
дъщеря им продължили да живеят в семейното жилище, което обитавали преди раздялата
на страните. След фактическата раздяла
отношенията между страните не се подобрили, напротив отчуждението между тях
нараснало. Ищцата направила много опити да поговори с ответника с цел
съхраняване на брака им, но те останали неуспешни. Ответникът бил равнодушен и
отбягвал подобни разговори. Твърди се, че липсва взаимна любов и уважение,
поради което ищцата взела решение да предяви настоящата искова молба, с която
желае да прекратяване брака с ответника като дълбоко и непоправимо разстроен,
без съдът да се произнася по въпроса за вина. Иска на нея да бъдат предоставени
за упражняване родителските права по отношение на роденото от брака дете В.Г..
Иска се ответникът да бъде осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 170
лева от датата на подаване на исковата молба до настъпване на законоустановена
причина за нейното изменение или прекратяване и 150 лева за минало време, а
именно 6 месец назад преди предявяване на иска. Предявява се претенция за
семейното жилище, което да бъде предоставено за ползване на ищцата. Иска се
след прекратяването на брака да възстанови предбрачното си фамилно име „Д.“.
Предлага режим на лични отношения между бащата и детето.
В срока по чл. 131 от ГПК не е
постъпил отговор на исковата молба от страна на ответника.
Пловдивският районен съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал.
2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
С искова молба е предявен иск с правна квалификация чл.49, ал.1 ГПК за прекратяване на брака между страните, поради дълбоко и непоправимо разстройство, без съдът да се произнася по въпроса за вината, фамилното име, семейното жилище, както и за произнасяне по мерките за упражняване на родителки права, режим на лични отношения с децата и издръжка.
По иска за развод по чл.49, ал.1 СК
От представено по делото Удостоверение за сключен граждански брак /л.5/ се установява, че страните са сключили такъв на ***г., в гр. П.
От разпитаната по делото свидетелка Д.Г.Ч. /протокол от о.с.з. 08.05.2019 г. л.49/, чиито показания съдът кредитира като обективни, се установява, че съпрузите Т.Г. и Г.Г. са във фактическа раздяла от година. Доколкото свидетелката работи на едно и също работно място със страните, е възприела, че те не общуват по между си, нямат близки отношения и нямат желание да закрепят брака си.
С оглед изложеното, съдът намира, че искът за прекратяване на брака между страните е основателен и следва да бъде уважен.
По въпроса за
фамилното име
Ищцата желае след прекратяване на брака да възстанови предбрачното си фамилно име Д., което искане следва да бъде уважено. Видно от удостоверението за сключване на гражданския брак, предбрачното име на ищцата е Д..
По мерките по чл.59, ал.2 СК
По
въпроса за упражняване на родителските права
От представеното по делото удостоверение за раждане /л.6/, се установява, че от брака си страните имат родено едно дете – В.Г. Г., родена на *** г., малолетна.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.4 СК, както и указанията, дадени с ППВС №1/74 г., при преценката относно това, кой от двамата родители следва да упражнява родителските права по отношение на детето, следва да се съобразят следните факти, на базата на интереса на детето, който е водещ критерий - възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение към детето, желанието на родителите, привързаността на детето към родителите, пола и възрастта на детето, възможността за помощ от трети лица - близки на родителите, социалното обкръжение и материалните възможности и други от значение за преценка интереса на детето.
От разпита на свидетелка Д. Ч. се установява, че след раздялата на страните детето е останало да живее с майка си, като от тогава до сега основно тя полага грижи за детето и осигурява неговата издръжка.
По делото е изготвен Социален доклад от ДСП – П., в който социалния работник е наблюдавал отношенията между майката и детето и установява, че между тях съществува връзка на привързаност и близост. Дадено е заключение, че детето се отглежда от майката, която задоволява по един адекватен начин неговите нужди и потребности, осигурила му е жилище, което отговаря на неговите нужди.
Видно от справка на ТД на НАП майката работи на постоянен трудов договор с месечно възнаграждение малко над 600 лева. Същото се установява и за бащата.
От събраните доказателства по делото се установява, че от раздялата на страните детето живее със своята майка, между тях съществува връзка на близост и емоционална привързаност, майката осигурява необходимата грижа и средства за нуждите на детето, осигурила му е дом и нужната среда за неговото отглеждане, работи, получава постоянни трудови доходи, поради което съдът намира, че родителските права по отношение на детето В.Г. следва да бъдат предоставени за упражняване от майката Т.Д.Г., като се определи местоживеене на детето при майката.
По отношение режима на лични отношения
Доколкото съдът уважава претенцията на майката за упражняване на родителските права, следва да бъде определен режим на лични отношения на детето с бащата Г.Д.Г..
Съдът счита, че следва да бъде определен следния режим на лични отношения с бащата, а именно: бащата да има право да взима детето при себе си всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с приспиване, като детето се взима и връща в дома на майката, като първа се счита съботата и неделята, в която и събота и неделя са с дати от съответния месец, 20 дни през лятото,
които да не съвпадат с годишния отпуск на майката, за Коледните празници всяка четна година за времето от 10.00 ч. на 24.12 до 17.00 ч. на 26.12 и всяка нечетна година за Новогодишните празници за времето от 10.00 ч. на 31.12 до 17.00 ч. на 01.01 и за Великденските празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на Разпети Петък до 17.00 ч. на последния ден от Великден.
Този режим съдът счита за подходящ за поддържането на близката връзката с бащата и неговите роднини. По делото се установи, че детето е привързано и към баща си и има желание и потребност да общува и да се вижда с него. Самата ищца признава, че раздялата на страните се отразява тежко на детето и предвид преодоляването на този стресов момент, съдът счита, че честите и по-продължителни срещи с бащата ще подпомогнат за по-бързото му преодоляване.
По искането за ползване на семейното жилище
Ищцата е направила искане семейното жилище, находящо се в *** да бъде предоставено за ползване на нея. Доколкото на нея се предоставят за упражняване родителските права на роденото от брака на страните дете и предвид наведените твърдения, че жилището е собственост на родителите на ищцата, именно на нея следва да се предостави за ползване семейното жилище.
По отношение на издръжката
С оглед уважаване претенцията на майката за предоставяне на нея упражняването на родителските права по отношение на малолетните деца, съдът намира за основателна и претенцията за заплащане на издръжка от страна на бащата.
По делото се установи, че детето В.Г. Г. е на 7 години, посещава детска градина /л.7-8/, като не се установи наличие на извънредни нужди за детето. поради което съдът намира, че следва да бъде присъдена издръжка в размер на минималната, предвидена в закона.
Съгласно разпоредбата на
чл. 143 ал. 2 от СК родителите дължат издръжка на ненавършилото пълнолетие
дете, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си и следва да осигуряват условията на живот, необходими за
развитието на детето. Конкретният размер на тази издръжка е функция от
потребностите на самото дете и възможностите на родителите му – чл. 142 ал. 1 от СК, но не може да бъде
по-малък от минимума, предвиден в нормата на чл. 142 ал. 2 от СК, т.е една
четвърт от размера на минималната работна заплата или за 2019 г. се равнява на 140
лева /1/4 от 560 лева/.
Издръжка в минималния,
предвиден в закона размер от 140 лева ще задоволи, на този етап от развитието
на детето, неговите потребности, допълнена със съответните предоставени
средства от майката и социалните надбавки, които се получават за детето. За
разликата над уважения размер от 140 лева до пълния предявен размер от 170 лева
искът ще се отхвърли. Издръжката ще се присъди от датата на подаване на
исковата молба до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение
или прекратяване.
Нужди на детето от
издръжка са налице и за минал период от време, считано от месец май 2018 г.,
когато е фактическата раздяла на страните и от когато майката е поела изцяло
грижата за отглеждането на детето. Размерът на издръжката за минало време съдът
намира, че също следва да бъде в минимален размер от 130 лева и се определя за
периода 6 месеца назад от 06.05.2018 г. до 23.10.2018 г. /минималният размер на
издръжката за 2018 г. е в размер на 130 лева/. За горницата над уважения размер
до пълния предявен размер от 150 лева искът ще се отхвърли като неоснователен.
По
отговорността за разноските
С оглед изхода на спора право на разноски се пораждат за ищцата, която не е направила искане за присъждане на такива, както и не е представила доказателства за сторени разноски, поради което такива не следва да й се присъждат.
На основание чл.329, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.6, т.2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, съдът определя окончателната държавна такса поделото за развод в общ размер на 50 лева, като всяка от страните следва да заплати по сметка на Пловдивския районен съд сумата в размер на 25 лева. На основание чл.329, ал.1
ГПК платената от ищеца държавна такса в размер на 25 лева при завеждане на иска за развод остава в негова тежест.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК във връзка с чл. 69 ал. 1 т. 7 от ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 232.80 лева, изчислена върху присъдените издръжки.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р
Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл.49, ал.1 СК, във вр. с чл.44, т.3 СК, гражданския брак между Т.Д.Г., с ЕГН ********** и Г.Д.Г., ЕГН **********,***, с Акт за сключен граждански брак № *** от ***г., издаден от Община П., като дълбоко и непоправимо разстроен.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака Т.Д.Г., с ЕГН ********** да носи предбрачното си фамилно име Д..
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в *** на съпругата Т.Д.Г., с ЕГН **********.
ПОСТАНОВЯВА родителските права по отношение на детето - В.Г. Г., ЕГН ********** за упражняване на майката Т.Д.Г., с ЕГН ********** и се определя местоживеене на детето при майката.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между бащата Г.Д.Г., ЕГН ********** и детето В.Г. Г., ЕГН **********, както следва: Бащата да взима детето при себе си
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота до 17.00 часа в неделя с приспиване, като детето се взима и връща в дома на майката, като първа се счита съботата и неделята, в която и събота и неделя са с дати от съответния месец,
- 20 дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на майката,
- за Коледните празници всяка четна година за времето от 10.00 ч. на 24.12 до 17.00 ч. на 26.12,
- всяка нечетна година за Новогодишните празници за времето от 10.00 ч. на 31.12 на изминалата година до 17.00 ч. на 01.01 от новата година и
- за Великденските празници – всяка нечетна година за времето от 10.00 ч. на Разпети Петък до 17.00 ч. на последния ден от Великден.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН ********** да заплаща на В.Г. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка Т.Д.Г., с ЕГН ********** издръжка в размер на 140 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2018 г. до настъпване на законоустановени причини за нейното изменение или прекратяване, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 140 лева до пълно предявения такъв от 170 лева.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН ********** да заплати на В.Г. Г., ЕГН **********, чрез нейната майка Т.Д.Г., с ЕГН ********** издръжка в размер на 130 лева месечно за минал период от време, считано от 06.05.2018 до датата на подаване на исковата молба в съда – 23.10.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата над уважения размер от 130 лева до пълния предявения такъв от 150 лева.
ОСЪЖДА Г.Д.Г., ЕГН ********** да заплати по сметка на Пловдивския районен съд сумата в размер на 25 лева, окончателна държавна такса по иска за развод и 232.80 лева – държавна такса върху присъдените издръжки.
ОСЪЖДА Т.Д.Г., с ЕГН ********** да заплати по сметка на Пловдивския районен съд сумата в размер на 25 лева, окончателна държавна такса по иска за развод.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба от страните пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
ЛШ