№ 4731
гр. Варна, 21.12.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет
и първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Марин Г. Маринов
Членове:Мария К. Терзийска
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно частно
гражданско дело № 20223100502607 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е частна жалба от „СПЕДИЯ“ ЕООД, ЕИК *********,
гр.Варна срещу Определение № 12476/10.11.2022г., постановено по ч.гр.дело
№10553/2022г. на ВРС, в частта, с която е спряно принудителното изпълнение
по изпълнително дело № 20228950402095 по описа на ЧСИ Л. С., рег. № 895 в
КЧСИ, с район на действие – Варненски окръжен съд, на основание чл.415,
ал.2 от ГПК.
Частният жалбоподател поддържа, че призовката за доброволно
изпълнение, ведно с издадената заповед по чл.417 от ГПК , е връчена на
длъжника лично, а не в хипотезата на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което не са
налице основанията на чл.415, ал.2 от ГПК за спиране на изпълнението, както
неправилно е приел заповедният съд.
В постъпилия отговор длъжникът излага, че действително е получил
лично препис от заповедта за изпълнение, но след неуспешни опити за
връчването й по адреса му в гр.София. Поддържа, че заявителят не може да
придобие владението върху имота, тъй като не е заплатил продажната цена,
поради което изпълнителното производство следва да бъде спряно до
приключване на производството по т.д. 633/2022г. на ВОС, образувано по иск
за разваляне на договора предмет на заповедта, както и на производството по
предявения иск по чл.422 от ГПК, в който предстои да се разгледа
валидността на сделката.
Жалбата е подадена от легитимирана страна в срок срещу акт, който
подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
За да се произнесе по същество по жалбата съдът съобрази следното:
По ч.гр.дело №10553/2022г. на ВРС е постановена Заповед за незабавно
изпълнение по чл.417 от ГПК №5995/12.09.2022г. в полза на „СПЕДИЯ“
ЕООД, ЕИК ********* срещу Р. Р. С. ЕГН ********** за предаване на
недвижим имот, представляващ СО с идентификатор №10135.1507.681.1.6 и
административен адрес гр.Варна, район Одесос, п.к.9000, ул.“Хан Аспарух“
1
№26, ет.3, ап.№5, издадена въз основа на документ по чл.417 от ГПК -
договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт №132, т.2, рег.№4238,
дело №286, от 11.05.2021г. на Нотариус В. Георгиева, рег.№549 в НК, вписан
под вх.рег.№11934, дв.вх.рег.№11802, акт №94, т.31, дело №6925 от
11.05.2021г. в АВп - СВ Варна.
Видно от представения с частната жалба препис от призовка за
доброволно изпълнение, въз основа на издадения по ч.гр.дело №10553/2022г.
на ВРС изпълнителен лист е образувано изп.д. №20228950402095 на ЧСИ Л.
С., рег. № 895 в КЧСИ, с район на действие – Варненски окръжен съд, като
заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 04.10.2022г.
Срещу заповедта за изпълнение е подадено възражение от длъжника по
чл.414 от ГПК №70735/14.10.2022г., с обективирано в него искане по чл.420
от ГПК.
Искане от длъжника с правно основание чл.420 от ГПК се съдържа и в
нарочна молба №70734/14.10.2022г., основано на твърдения за наличието на
висящ спор по чл.87, ал.3 от ЗЗД за разваляне на договора, материализиран в
документа по чл.417 от ГПК. Поддържа се, че спорът за изплащане на
договорената между страните продажна цена е достатъчно основание да се
приеме, че не са налице изпълнени договорки, удостоверяващи
прехвърлителното действие на договора.
Поради липса на произнасяне по искането е депозирана повторна молба
№76540/07.11.2022г. от длъжника.
С Определение № 12476/10.11.2022г. искането на Р. Р. С., обективирано в
молба вх. № №70734/14.10.2022г. за спиране на изп. дело № 20228950402095
по описа на ЧСИ Л. С., е оставено без уважение. В тази част определението не
е обжалвано и е влязло в сила.
В същия съдебен акт е инкорпорирано и определение за спиране на
изпълнително дело № 20228950402095 по описа на ЧСИ Л. С., на основание
чл.415, ал.2 от ГПК, по почин на съда. Частна жалба е подадена само срещу
определението за спиране по чл.415, ал.2 от ГПК, което ограничава
въззивната проверка само до тази част от Определение № 12476/10.11.2022г.
Определението е неправилно в обжалваната част.
Допуснатото незабавно изпълнение подлежи на спиране от заповедния
съд в три хипотези: по искане на длъжника по реда на чл.420 от ГПК, по
почин на съда в хипотезата на чл.415, ал.2 от ГПК и по силата на закона,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на запис на заповед.
Обжалваният съдебен акт е постановен във втората визирана хипотеза.
Съгласно чл.415, ал.2 от ГПК съдът постановява спиране на незабавното
изпълнение, когато дава указания за предявяване на иск в случаите по чл.415,
ал.1, т. 2 от ГПК, т.е. когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл.47, ал.5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не
живее на адреса. Нормата е предвидена в интерес на длъжника, когато същият
не е могъл да узнае, че срещу него е образувано изпълнително производство.
В разглеждания случай заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
лично, а не чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.5 от ГПК, поради
което не са налице основания за спиране на незабавното изпълнение по почин
на съда. Доказателства за прилагане на процедурата по фингирано връчване
не са представяни на нито един етап на производството. Произнасянето на
2
заповедния съд по реда на чл.415, ал.2 от ГПК, без по делото да са били
събрани доказателства за начина на връчване на призовката на доброволно
изпълнение, е в нарушение на процесуалния закон.
По изложените съображения определението следва да бъде отменено в
обжалваната част, без да се разглеждат съображенията в отговора на частната
жалба относно наличието на преюдициален спор и несъществуване на
задължението за предаване на владението. Тези възражения са относими към
произнасянето по чл.420 от ГПК, срещу което липсва подадена от длъжника
частна жалба.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че наличието на висящо
съдебно производство между страните за разваляне на договора не е пречка за
упражняването на правата на кредитора, нито е достатъчно само по себе си да
служи като основание за спиране на изпълнението, при липса на представени
в производството по чл.420 от ГПК други доказателства за несъществуване на
задължението за предаване на владението. Нещо повече, при наличието на
висящи искови производства по чл.422 от ГПК и чл.87, ал.3 от ГПК
длъжникът разполага с възможността да ги обезпечи чрез спиране на
изпълнението, но в този случай компетентен да постанови спирането не е
заповедният съд, а съдът, пред който се разглежда съответният спор.
С оглед изхода на спора и предвид направеното искане в полза на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция
в размер на 15 лева, изразяващи се в заплатена държавна такса. В частта
относно адвокатския хонорар искането се явява недоказано.
По изложените правни съображения и на основание чл. 274 от ГПК,
съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 12476/10.11.2022г., постановено по ч.гр.дело
№10553/2022г. на ВРС, в частта, с която е спряно принудителното изпълнение
по изпълнително дело № 20228950402095 по описа на ЧСИ Л. С., рег. № 895 в
КЧСИ, с район на действие – Варненски окръжен съд, на основание чл.415,
ал.2 от ГПК.
В останалата част определението не е обжалвано и е влязло в сила.
ОСЪЖДА Р. Р. С. ЕГН ********** да заплати на „СПЕДИЯ“ ЕООД,
ЕИК *********, гр.Варна, сумата от 15 лева, представляваща разноски за
въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1 от ГПЛ.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4