№ 1904
гр. *, 27.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря М. Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20233110109024 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявени от "*" АД, ЕИК *, със
седлище и адрес на упраление: град *, срещу М. К. И., ЕГН **********, с
адрес: град *, обективно кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за приемане на установено между страните, че ответницата дължи на ищеца
следните суми: сумата от 181,96 лева, представляваща главница за стойността
на незаплатена електроенергия за обект с абонатен номер *, находящ се в гр.
*, ул. „*, представляващ Гараж 2, за период на потребление от 03.06.2020 г. до
09.06.2022 г., за което са издадени фактури в периода от 20.07.2020 г. до
15.07.2022 г., ведно със законната лихва върху посочената главница, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 31.03.2023 г. до окончателното
изплащане на задължението; сумата от 18,52 лева, представляваща мораторна
лихва, начислена за периода от падежа на всяка фактура до 24.03.2023 г., за
които суми по реда на чл. 410 ГПК е издадена Заповед за изпълнение №
1882/03.04.2023 г. по ч.гр.д. № 4089/2023 г. по описа на Районен съд - *, 50
състав.
В исковата молба се твърди, че вземането представлява консумирана и
незаплатена електрическа енергия и лихви за обект с клиентски номер
********** и абонатен номер *. Твърди се, че ответницата е клиент на
ищцовото дружество във връзка с продажба на електрическа енергия за обект
на потребление, находящ се в гр. *, ул. „*, представляващ Гараж № 2. Сочи
се, че отношенията между страните са уредени от Общите условия за
продажба на електрическа енергия на „*“ АД /ОУПЕЕ/, като съгласно чл. 17,
т. 2 от същите, потребителят се задължава да заплаща стойността на
1
използваната електрическа енергия в сроковете и по начина, определен в
Общите условия. Потребител, който не изпълни задълженията си за плащане
в срок, дължи обезщетение за забава, на основание чл. 38 от ОУПЕЕ. Заявява
се, че ищецът, в качеството на доставчик на електрическа енергия, е изпълнил
пълно и точно задълженията си по договора, но ответницата като потребител
не е заплатила цената на доставена и потребена електрическа енергия по
издадените фактури за периода от 20.07.2020 г. до 23.06.2022 г. на стойност
181,96 лева, както и за обезщетение за забава от падежа на всяка една от
фактурите до 24.03.2023 г., в размер на 18,52 лева. Подчертава се, че сумата
се дължи в резултат на реално снети показания на електромера.
Твърди се, че ищецът е подал заявление по чл. 410 ГПК и същото е било
уважено от заповедния съд, като е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Заповедният съд е дал указания за подаване на иск за установяване на
вземането на кредитора по заповедта за изпълнение, поради постъпило
възражение от длъжника, поради което за ищеца е налице правен интерес от
подаване на исковата молба.
В открито съдебно заседание ищецът не се представлява. В депозирано
писмено становище по същество на производството твърди доказаност и
основателност на исковите претенции, подари което иска тяхното уважаване.
Претендира сторените в производството съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М. К. И. е депозирала писмен
отговор на исковата молба, с който се оспорват предявените искове.
Твърди се, че никога не е била собственик на недвижим имот,
представляващ Гараж № 2, находящ се в гр. *, ул. „*. Излага твърдения за
собственост само върху поземления имот на горепосочения административен
адрес относно 7,25 кв.м. ид. части, като впоследствие с Нотариален акт от
25.04.2006 г. е прехвърлила посочените идеални части на „*“ ЕООД. Излага
твърдения, че не притежава качеството и на наемател по отношение на Гараж
№ 2, находящ се в гр. *, ул. „*.
Оспорва се сключването на договор за потребление на електроенергия за
самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. *, ул. „*, Гараж 2, с
дружеството – ищец. Твърди се, че при извършена от нейна страна справка в
СГКК – * е установила, че в сградата на посочения адрес не фигурира такъв
самостоятелен обект в сграда – Гараж № 2. Излагат се твърдения, че при опит
за информация досежно проектите на сградата от Община * такава и била
отказана, предвид обстоятелството, че не била собственик на обект в нея.
В открито съдебно заседание ответницата не се явява, представлява се от
процесуален представител, който оспорва предявените искове по изложените
в отговора на искова молба съображения. Претендират се разноски за
производството.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и доводите
на страните, съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Предмет на делото са обективно кумулативно съединени установителни
2
искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
При така релевираните твърдения възникването на спорното право се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки
(юридически факти), които следва да се докажат от ищеца: че ответницата му
дължи посочените в издадената заповед за изпълнение суми на посоченото в
същата основание - в резултат на извършено снемане на показанията на
процесния електромер; наличието на валидно облигационни отношение с
ответницата в процесния имот; пълно и точно изпълнение на задълженията за
реална доставка на електрическа енергия до абоната по количество и цена за
посочения период, както и че М. К. И. ползва процесния недвижим имот или
е негов собственик.
С доклада по делото е указано на ищеца, че не сочи доказателства, че
ответницата ползва процесния имот, както и че е осъществена реална
доставка на електрическа енергия в същия.
Ответницата от своя страна следва да докаже фактите, изключващи
положителните твърдения на ищеца, с оглед наведените в отговора на
исковата молба възражения.
По делото са представени и приети като писмени доказателства
издадени от ищеца фактури за периода от 20.07.2020 г. до 15.07.2022 г. /л. 6-
13/ с получател ответницата, за процесния обект на потребление, както и
Справка за потребление през последните 12/24/36 месеца от 19.06.2023 г.
/л.14/ и Извлечение за фактури и плащания от 16.06.2023 г. /л. 15 - 17/ за
периода от 13.08.2018 г. до 25.04.2023 г.
Представени от ищеца са Искане № * от 10.04.2023 г. /л. 75 - 76/ от
ответницата за прекратяване на договорните отношения с ищцовото
дружество за обект с адрес: гр. *, ул. „*, представляващ Гараж 2, поради това,
че същата не е собственик на последния, както и Заявление № * от 10.04.2023
г. /л. 77 - 78/ за прекратяване на достъпа до електроразпределителната мрежа /
преноса на електрическа енергия / договорни отношения при Общи условия
на * за посочения обект на потребление, считано от 13.04.2023 г.
Представена по делото е част /първа страница/ от Протокол № * от
14.02.2019 г. за монтаж и демонтаж на електромер /л. 79/ за обект – Гараж
/без посочен номер/ на адрес: гр. *, ул. „* с посочен клиент ответницата, както
и фотокопие на Констативен протокол № *-1 от 13.04.2023 г. за демонтаж на
електромер /л. 80/, съдържащ положени подписи на мястото на клиент, ведно
с удостоверяване, че ответницата е съгласна със съдържащите се в същия
протокол констатации. От ответника е представена и извадка от програмен
продукт /л. 81 - 85/, съдържащ данни за прекратени договорни отношения с
ответницата.
От приетия като писмено доказателство по делото Нотариален акт за
дарение на идеални части от недвижим имот том * г. /л. 46 - 47/ се
установява, че ответницата е получила чрез дарение правото на собственост
по отношение на 1 кв.м. идеални части от УПИ на посочения
3
административен адрес, а от Нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот том * г. /л. 48 - 49/ – че ответницата е закупила 6.25 кв.м. от
същия поземлен имот, ведно с идеални части от правата за Гараж 1. Съгласно
Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот том * г. /л. 50 - 51/,
ответницата е прехвърлила на трето лице придобитото по описаните по-горе
нотариални актове право на собственост.
Приобщена по делото е и Справка № * от 11.09.2023 г. от Служба по
вписванията – * /л.52 - 55/ за вписвания, отбелязвания и заличавания по
персоналната партида на ответницата за периода от 01.01.1993 г. до
11.09.2023 г., от която не се установява в посочения период М. К. И. да е
придобивала правото на собственост по отношение на процесния обект на
потребление – Гараж 2.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Договорите за продажба на електрическа енергия, по които ищецът е
продавач, се сключват при Общи условия. Съгласно чл. 4, ал. 1 от
приложимите ОУ, потребител на електрическа енегия за битови нужди е
физическо лице - собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа на „*“ АД, което ползва
електрическа енергия за домакинството си, и е снабдявано и закупува същата
от ищцовото дружество, т. е. ОУ условия изискват за възникване на
облигационно отношение потребителят да е собственик или ползвател на
имота.
Съобразно приетите по делото писмени доказателства съдът намира,
че не се установява ответницата да има качеството на собственик или
ползвател на процесния имот за периода от 03.06.2020 г. до 09.06.2022 г.
Видно от събраните писмени доказателства, разгледани в съвкупност, не
се установява ответницата да е придобила правото на собственост върху
процесния Гараж 2 към който и да момент преди или по време на сочения от
ищеца период на потребление на електрическа енергия. Горният извод на
съда не се разколебава от съдържанието на представените от ответника
писмени доказателства, а именно: фактури за периода от 20.07.2020 г. до
15.07.2022 г., Справка за потребление през последните 12/24/36 месеца от
19.06.2023 г., Извлечение за фактури и плащания от 16.06.2023 г., част /първа
страница/ от Протокол № * от 14.02.2019 г. за монтаж и демонтаж на
електромер, фотокопие на Констативен протокол № *-1 от 13.04.2023 г. за
демонтаж на електромер, извадка от програмен продукт, доколкото от същите
не се установява наличието на основание /придобито право на собственост
или упражнявано право на ползване по отношение на процесния обект от
ответницата/ същата да се счита потребител на електрическа енергия за
същия обект. С оглед на посоченото, ответницата не следва да отговаря за
процесните задължения.
На следващо място следва да се посочи, че въпреки изрично дадените с
4
Определение № 12700 от 24.10.2023 г. указания на ищеца, последният не е
провел доказване и на твърденията си, че количеството електрическа енергия,
което е остойностено като главница в настоящото производство, е
доставено реално в имота през процесния период. Данни за отчетени
показания на електромер в процесния имот се съдържат единствено в
представената Справка за потребление през последните 12/24/36 месеца от
19.06.2023 г., което не обуславя извод за пълно и главно доказване на
указания в тежест на доказване на ищеца юридически факт.
Поради изложеното, предявеният главен иск подлежи на отхвърляне
като неоснователен.
Предвид акцесорния характер на иска за обезщетение за забава,
последният също се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, право на
разноски има ответницата. Доколкото обаче доказателства за сторени разходи
не са представени в поризводството, не следва и такива да бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от "*" АД, ЕИК *, със седлище и адрес на
упраление: град *, срещу М. К. И., ЕГН **********, с адрес: град *,
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за приемане на
установено между страните, че ответницата дължи на ищеца следните суми:
сумата от 181,96 (сто осемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки)
лева, представляваща главница за стойността на незаплатена електроенергия
за обект с абонатен номер *, находящ се в гр. *, ул. „*, представляващ Гараж
2, за период на потребление от 03.06.2020 г. до 09.06.2022 г., за което са
издадени фактури в периода от 20.07.2020 г. до 15.07.2022 г., ведно със
законната лихва върху посочената главница, считано от датата на подаване
на заявлението в съда – 31.03.2023 г. до окончателното изплащане на
задължението; сумата от 18,52 (осемнадесет лева и петдесет и две
стотинки) лева, редставляваща мораторна лихва, начислена за периода от
падежа на всяка фактура до 24.03.2023 г., за които суми по реда на чл. 410
ГПК е издадена Заповед за изпълнение № 1882/03.04.2023 г. по ч.гр.д. №
4089/2023 г. по описа на Районен съд - *, 50 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - * в
двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5