Мотиви към
Присъда по НОХД№ 384/2007 г. по описа на СГС,НО,22-ри състав
СГП е внесла обвинителен акт срещу
подсъдимия В.В.В. за извършено
престъпление по чл.343,ал.1,б.”В”,вр.чл.342,ал.1,пр.1-во от НК.Обвинен е ,че на 08.05.2016г.
в гр.София, като водач на МПС/лек автомобил „БМВ“ с ДК№ ********в нарушение на
правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходеца Х.К.Д..
След
подготвителните действия за разглеждане на делото в СЗ постъпи отговор
на обв. акт ,в който подсъдимия чрез защитниците си направи в съотношение на алтернативност доказателствени искания : за прекратяване на съд.
производство и връщане на делото на ДП за допълнително
разследване.Респективно-ако горното искане не се уважи , да се съберат
определени доказателствени източници.
В съдебно заседание се явяват: подсъдимият
лично и със защитниците си , представителят на СГП, свидетелите и вещите лица.Съдът
, съблюдавайки проц. принцип на равенство на страните, се произнесе в ОСЗ по
доказателствените искания и продължи разглеждането на делото.
Съдът конституира като частен обвинител в съдебното производство наследника
по закон на пострадалия от ПТП/майката на починалия пешеходец/ и допусна до
участие като повереник нейния упълномощен проц. представител.
Съдът изслуша обясненията на подс.В.,показанията
на свидетелите ,Заключенията на вещите
лица , прие и прочете
писмените доказателства по делото и обяви за приключено съдебното следствие.
Прокурорът
по същество заяви , че поддържа обвинението срещу подсъдимия В. и
намира същото за доказано по един категоричен и безспорен начин.Представителят
на СГП заяви , че пледира за признаване на подсъдимия за виновен по обвинението
, така както е предявено.Доказателствените материали, според прокурора
,потвърждават изнесената в обв. акт
фактическа обстановка.Нарушавайки чл.20 от ЗДвП подс. е причинил
виновно смъртта на пешеходеца Д..В тази посока са показанията на свидетеля К.А./очевидец/
, както и обясненията на подсъдимия/имащи характер на самопризнания/,експертните
заключения и другите писмени доказателства.Водачът е нарушил предявените му с обв.
акт правила за движение и това е видно от събраните доказателства.Не е имало
заслепяване, счита прокурора , тъй като ако е било така ,не би видял
пешеходеца.Смъртта на пострадалия е в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП,
доколкото е налице открита черепна и гръдна травма/съгласно Заключ. на СМЕ , КМАТЕ и ДКМАТЕ/ Подс. като водач е имал
възможност да предвиди и предотврати настъпилото ПТП. С оглед гореизложеното, а пострадалият с
неправилното си движение по пътното платно е съпричинил резултата.Формата на
вината е непредпазливост , а именно - небрежност.СГП пледира за признаване на подсъдимия за виновен и налагането на наказание
по реда на чл.55 от НК/тоест,под минимума/в размер на 1 година и 10 месеца
"Лишаване от свобода", изпълнението на което да се отложи за
срок от 3 /пет/ години по реда на чл.66,ал.1 от НК.За същия срок подс.
да се лиши и от право да управлява МПС.Да му се възложат направените по делото
разноски,предлага накрая на обв. си реч прокурора.
Повереникът
на частния обвинител заявява ,че поддържа обвинителната реч на
прокурора ,като пледира съдът да признае подс. за виновен по предявеното му
обвинение.Според повереника, на процесното място и време видно от гласните доказателства, В. е
извършил деянието с действия/нарушения на чл.20,ал.1 от ЗДвП и чл.116 от ЗДвП/.Подс.
е могъл и е бил длъжен да предотврати ПТП и е имал тази възможност.Последното
се установява от анализа на доказателствените материали/изброени в пледоарията
му в ОСЗ/.Повереникът на ч.обв. предлага подс. да бъде признат за виновен ,
като му се наложи наказание 3 години „ЛОС“, чието изпълнение да се отложи на
основание чл.66,ал.1 от НК за изпитателен срок от 5 години.Да бъде лишен
от право да управлява МПС също за срок от 3 години.
Първият
защитник/адв.Г./ заяви ,че пледира съдът да постанови оправдателна
присъда по делото.Защитата оспорва,че са събрани категорични и безспорни
доказателства, че подс. е извършил деянието
виновно.Няма спор ,че улично осветление не е имало в района на ПТП,
както и че управляваното от подс. МПС е ударило пешеходеца и последния е
починал в резултат на този удар.Неясното е как се е появил този пешеходец на
пътното платно.Х.Д. е с умствена изостаналост и алкохол в кръвта и според
защитата не се е придвижвал попътно спрямо посоката на движение на
подсъдимия.Доказателствата според този защитник не установяват как се е появил
на пътя пешеходеца.Пострадалият е навлязъл
внезапно пред автомобила на
подсъдимия, поради което е настъпило ПТП с вече установените фатални последици.Наистина
вещите лица казват ,че при насрещно движещ се автомобил осветлението е било още
по-добро.Въпреки това обаче този защитник счита ,че се касае за внезапно
излязъл на пътя пешеходец.Подс. не е възприел пострадалия и поради това не
следва да носи наказ. отговорност за ПТП.Налице е поради това „случайно деяние“ по смисъла на чл.15
от НК.Не е установено и дали светлините на процесното МПС с водач.подс.
са били изправни.Все пак , алтернативно , ако съдът признае за виновен подс.,то
да слезе по минимума на предвиденото по закон наказание, като изобщо не налага
допълнителното наказание „Лишаване от
право да се управлява МПС“
Вторият
защитник/адв.А./ подкрепя защитната реч на колегата си и счита генерално
,че не е налице състав на извършено престъпление от страна на подс.В..Не е ясно
как се е появил на пътното платно пострадалия пешеходец.Според показанията на
спътника на подсъдимия ,последният е направил всичко за да избегне удара.Поради
това следва извода ,че няма как Д. да се е движил попътно спрямо посоката на
движение на управлявания от подс.лек автомобил.От една страна не е налице
състав на престъпление,но от друга е налице съпричинителство/.Движещите се в
насрещното движение автомобили са били с включени със светлини,но неясно останало
дали с къси или с дълги светлини.Последното обстоятелство е съществено ,тъй
като влияе на реакцията на водача.Подс. е управлявал със съобразена скорост ,
не е бил алкохолно повлиян и накрая-направил е всичко възможно да избегне ПТП.Ако
все пак съдът намери подс. за виновен, то да се наложи наказание под
минимума.Налице е съпричиняване.Въпреки всичко гореизложено основното искане е
за оправдателна Присъда.
Подсъдимият В. при
последна дума подкрепя защитата си.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА по делото
съдът намира за установена следната обстановка :
Подс.В.В.В. е роден на *** ***,българин
, български гражданин,със средно образование,оператор-координатор във фирма „Е.Т.“,неженен,
неосъждан , с ЕГН-**********, с добри характеристични данни по местоживеене.В.
притежавал от около 4 години свид. За управление № ********* ,катег.“В“ ,
валидно до 2023 г..Същият притежавал лек автомобил „БМВ 328 ЦИ“ с ДК№ *******,
който управлявал след успешно
преминат технически преглед и бил
технически изправен.
Пострадалият Х.К.Д./син на ч.обв.Х.Х.П.
и брат на свидетелите В.К.Д. и И.К.Д./ като дете имал натравяне с лекарства ,
също така бил претърпял преди около 13 години ПТП,при което изпаднал в кома и
след възстановяването получил известни затруднения в начина на живот , като се
наложило да завърши образованието си в 4-то помощно училище.В резултат на това
ПТП постр. придобил двигателни
затруднения като накуцвал с ляв крак.Д. се водел на диспансерно наблюдение в
Центъра за психично здраве „Никола Шипковенски“ с диагноза „Умерена умствена
изостаналост“.Други психиатрични клиники не водят на отчет пострадалия за
по-сериозни психични заболявания.Горецитираният проблем обаче не му пречел да се обслужва сам
и често излизал на разходка , на срещи с приятели, без да е нужно някой да го
придружава.Като излизал ,казвал дали ще закъснява или не.При посещения в Бюрото
по труда/когато търсел работа/ понякога му отговаряли „Работа няма за
нормалните , камо ли за Вас“.Ч.обв.Х.П. живеела с втория си съпруг-св.П.П.,тъй
като с бащата на постр. била раздЕ..Сестрите на пострадалия знаели брат си като
контактно и нормално момче,може би малко срамежлив ,но не знаели той „да чува
гласове“ респ. да има някаква друга халюцинаторна симптоматика, която би била
индиция за наличието на сериозно психично заболяване.Така на 08.05.2016 г.
сутринта около 10,30ч. постр. излязъл от дома си с идеята да се разходи до
стария си квартал-„Враждебна“.
Вечерта на 08.05.2016 г. подс.В. управлявал собствения си горепосочен лек
автомобил „БМВ 328 ЦИ“ с ДК№ *******, като заедно с него пътувал на предна дясна
седалка приятеля му – св.К.А./с когото имали навика да обикалят с автомобил
главните булеварди на София/.Около 23,10 ч. подс.В. управлявал автомобила си
по ул.“Безименна“ ,с посока на движение от кв.“Челопечене“ към кв.“Кремиковци“/на
около 1200 м. преди разклона за кв.Кремиковци,образуван с ул.“Кремиковско
шосе“.Имали уговорка В. да закара А. до дома му.Пътното платно било за
двупосочно движение с асфалтова настилка/суха/ , като било изцяло неосветено и
без пътни знаци.Ширината на пътното платно-общо било 7 м., а във всяка от
лентите била по 3,50м., като по средата имало единична прекъсната линия/М 3 от
ППЗДвП/.Вляво и вдясно от края на пътното платно нямало тротоар или други
прилежащи площи за движение на пешеходци, а тревни площи с канавки и гъста храстова растителност.В. управлявал
горния автомобил със скорост на движение от
порядъка на 70 км/ч. като се разминал с движещ се в насрещното движение
автомобил на къси светлини/неустановен по делото/.В този момент пострадалият Д. се движел попътно по платното
за движение в района около средата и към дясната част на платното в посоката на
движение на МПС с водач подс.В..Въпреки че подс. управлявал автомобила на къси
светлини не бил забелязал преди разминаването с горепосочения автомобил ,че на
платното върви човек, а възприел това в момента на разминаването.В този момент
когато видял пешеходеца навил волана наляво ,без да употреби спирачки.Въпреки
тази маневра ударил пешеходеца с предна дясна част на автомобила.Ударът
попаднал в гръб на пострадалия Х.Д..В резултат на удара се счупили стъклото на
фара и последвала побитост на бронята на автомобила.Тялото на пешеходеца се
качило на капака на автомобила и с глава счупило предното челно стъкло на МПС,
а след това било отхвърлено напред и вдясно встрани от автомобила.Подс.спрял
управлявания от него автомобил , а насрещно движещия се автомобил продължил
движението си в обратна посока ,без да спира движение и напуснал района.Когато
настъпил удара със закъснение водачът натиснал спирачния педал,но това имало за
ефект последващо спиране на МПС , но не и предотвратяване на ПТП, което вече
било факт.След ПТП подс. не смеел да отиде да види какво е състоянието на
пешеходеца,тъй като го било „страх“.Слязъл свид.А. ,отишъл до човека и се
върнал до водача като му казал , че човека лежи с отворени очи и не е
жив.Водачът се обадил на тел.112.Свид.А. се обадил на родителите си,тъй като
мястото на ПТП било в близост до дома му.
На място били изпратени служители на
05 РУ-СДВР/свидетелите А.С. и Н.Г./ , които като дошли видели спрелия лек
автомобил БМВ че е на аварийни светлини и установили водача и пътника.Възприели
и падналия на земята пешеходец , като предприели действия по служба за
запазване на местопроизшествието.Светели си с джобно фенерче , тъй като друго
осветление нямало.По-късно дошъл автомобил на
„Гражданска защита“ и линейка на ЦСМП.Последният екип констатирал
смъртта на пешеходеца.По-късно дошли родителите на св.А. ,като дошла и
оперативна група за извършване на оглед на местопроизшествие, в хода на което
бащата на св.Кр.А. участвал като поемно лице.
Според Заключението на СМЕ на труп № 335/2016на
УМБАЛ „Александровска./поддържано и в СЗ/в резултат на ПТПТ на постр. е било
причинено открита черепно-мозъчна травма/ЧМТ/ в тилната област на
главата,закрита гръдна травма и травма на долните крайници. Причината за
смъртта на Х.Д. е съчетана открита ЧМТ/черепно-мозъчна травма/ и закрита гръдна
травма, като водеща е ролята на ЧМТ..Причината за смъртта е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилите увреждания на пациента в резултат на
ПТП.Установено е наличие на алкохол в кръвта на Д. 1,3 %о.Допълнително тази
концентрация се установява и от отделно Заключение на СХЕ № А-306/2016г.чрез
изследване по Газхроматографския метод.От Заключението на втора СХЕ№ 293/2016г.
,извършено чрез методите на тънкослойната хроматография и УВ спектрофотометрия
не се доказва наличието в кръвта на пострадалия на Алкалоиди,Синтетично и
Опиеви наркотични вещества,Барбитурати
,Бета-блокери,Салицилати,Фенотиазинови,Бензодиазепинови и Имипраминови
лекарствени средства.
Непосредствено след ПТП вещо лице извършило преглед
за техническа изправност на системите
за безопасност на движението на процесния автомобил в дома на подсъдимия
в с.Горни Богров.Изводите си вещото лице оформило в Заключение на АТЕ/л.87-88
от ДП/.Вещото лице извършило преглед на Кормилната и Спирачна уредба ,на
Ходовата част и Осветителната уредба , като установил че тези системи са
изправни.Поради това направил извод ,че преди ПТП процесното МПС е било
технически изправно и няма неизправности , които да не могат да бъдат обяснени
с деформациите по автомобила в резултат на самото ПТП.Самите деформации също са
описани в Заключението.В ОСЗ пред съда
вещото лице заявява ,че не е имало предварителни данни за внезапно изгасване на
светлините преди ПТП или друга повреда от категорията „внезапна“,за да се търси
целенасочено причината за това.
Според Заключението на Петорната КМАТЕ по
делото/поддържано и в СЗ/ тялото на пострадалия е било обърнато в гръб към
удрящата повърхност на процесното МПС/в
неговатата предна дясна част/.Ударът е настъпил по широчина на пътното платно
на 1-2 м. вляво от десния край на
платното на ул.“Безименна“ по посока на движението на МПС с водач подс.По
дължина мястото на удара е било на 1185-1188 м след ориентира/на огледния
протокол/ в същата посока.Скоростта на движение от около 70 км/ч. вещите лица
определят косвено и приблизително/при липса на спирачни следи/ въз основа на
деформациите по МПС,челното стъкло и въз основа на методики в научната сфера.Опасната
зона за спиране е била от порядъка на 65-66 м.Разстоянието на видимост за подс.
в тази обстановка при осветлението от изправни къси светлини е било 55-60м.
пред левия фар и 70-75 м. пред десния фар/поради асиметричния сноп лъчи на
осветлението от фаровете/.Осветлението встрани било от порядъка на 5-6м.Тези
характеристики са според визираните от вещите лица международни технически стандарти
на осветителните уредби на МПС.Отстоянието на лекия автомобил „БМВ“ от мястото
на удара в момента , в който пешеходецът е
могъл да бъде възприет на пътното
платно е било при скорост от 70 км/ч. е видно ,че осветеното пространство е
по-голямо пред десния фар от опасната зона ,поради което подс. е имал
възможност да спре МПС в рамките на осветената зона/в т.нар. зона на
„разстояние на видимост“,според тълкувателната практика на ВКС/Това е могъл
подс.В. да стори без да има заслепяване от насрещно МПС,каквото в експертната
практика е прието когато имаме насрещно осветление от идващ автомобил на около
или под 40м./.В Заключението на тази експертиза вещите лице отговарят на
въпроса за механизма на настъпване на ПТП , като посочват че предвид локализацията
и тежестта на уврежданията по тялото на постр, то първичният/инициалният/ удар
е върху тялото на Д. по задната повърхност на долните крайници/което е ясно
видимо и от снимковия материал от СМЕ-аутопсията, като ударът е леко вляво
спрямо срединната линия на тялото.Последното е придало ротационно въртене по
посока на часовниковата стрелка ,за да има вторични удари в дясната странична
повърхност на МПС/вкл. челното му стъкло/.Последващият удар и триене в
елементите на терена/вдясно / обясняват падането на тялото на земята и
охлузванията в гръдния кош и
корема.Вещите лица посочват като причини за ПТП движението на
пострадалия по пътното платно ,без да вземе мерки за безопасност , а така също
и невъзприемането на пешеходеца на
платното от водача/респ. късната реакцията на подс.В. на наличието на
пешеходец,ако последният е възприет своевременно.
Така установената фактическа
обстановка съдът приема въз основа на следните доказателствени
материали,събрани и проверени на двете фази на процеса, както следва :частично от обясненията на подс.В.В. в съдебното
заседание, от показанията на свид.К.А. от съдебното следствие , от показанията
на свид.Х.П./от СЗ/, от показанията на свид.И.Д./от СЗ/ ,на св. В.Д./от СЗ/ на
св. П.П. в съдебното следствие и частично от ДП , от показанията на свидетеля А.С.
на съдебното следствие,на св.Н.Г. от
СЗ,вас вид.Г.А. и Е.А., както и от Заключенията на представените на досъдебното
производство и поддържани в СЗ експертизи – СХЕ,СМЕ,АТЕ и КМАТЕ,а така също и
от Протокол за оглед на местопроизшествие и Скица към него, както и другите
писмени доказателства, приети и прочетени в СЗ.
Съдът кредитира частично обясненията
на подсъдимия В. ,дадени от него в СЗ.Заявеното от него ,че
нямал време да отреагира на спирачките и извил волана наляво се
потвърждава както от показанията на свид.А.,така и от другите доказателствени
материали/не са установени спирачни следи/.Същевременно обясненията му ,че
пешеходецът бил на много късо разстояние пред МПС и го видял на средата на
капака може да се приемат за защитна позиция , тъй като В. е имал възможност да
го види по-рано и да спре.В крайна сметка обаче подс. може да дава такива
обяснения , каквито намери за добре.
Съдът кредитира показанията на
свидетеля К.А. от СЗ , тъй като намира същите за добросъвестно дадени
,макар този свидетел да не е наблюдавал особено внимателно пътната
обстановка.Той не може да посочи къде е бил пешеходеца и как се е движил , тъй
като го видял след удара.Този свидетел обаче на въпрос на повереника отговаря
,че в момента на удара подс. не е натиснал спирачния педал, констатира,че
нямало и спирачен път.В същото време минути преди това по време на същия разпит
св.А. казва нещо коренно противоположно и заявява „той наби спирачки и спряхме
автомобила“.Въпреки тези си колебания св.А. е категоричен ,че няма улично
осветление ,платното било тъмно и извън него вляво и вдясно нямало място за
движение за пешеходци, като заявява „пешеходец , който върви напред не може да се движи извън платното , няма как
, тъй като има храсти отстрани“.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите А.С. и Н.Г./полицаи от 05 РУ-СДВР/, които били служебно
изпратени на мястото на ПТП , за да запазят местопроизшествието.Тези свидетели
добросъвестно съобразно спомените си от процесното събитие разказват
възприетото от пътната обстановка след ПТП.
Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите Г. и Елена Алексиеви,тъй като тези свидетели
добросъвестно излага спомените си,въпреки че те не са очевидци.Същите са
участвали като поемни лица на огледния протокол и са подписали същия без
възражения.Тези двама свидетели са родители на св.К.А..
Показанията на свидетелите Х.П.,И.Д.
, В.Д. и П.П. са в една група.Съдът кредитира показанията на тези свидетели
изцяло,с едно изключение-онази част от показанията на св.П. на ДП , където
същият заявява ,че пострадалият страдал от шизофрения.В СЗ този свидетел отрече
това си заявление ,тъй като вероятно се е объркал.Освен това по делото няма
обективни медицински данни Х.Д. да е бил диагностициран с такава диагноза.Вероятно
се касае за объркване от страна на св.П..Показанията на майката и двете сестри
на пострадалия разкриват фрагменти от личностното развитие на пострадалия и
процеса на неговото образование,здравословни проблеми и трудова заетост.Тези
свидетели разкриват как протичал един ден от ежедневието на Х.Д./преди ПТП/, за
да илюстрират ,че въпреки умствената си изостаналост той се е справял до голяма
степен сам в живота.Няма пречка да се кредитират изцяло показанията на тези
свидетели като обективни и добросъвестно дадени.Единствената уговорка е относно
заявеното от св.П. за диагноза „шизофрения“на
пострадалия на ДП.
Съдът кредитира Заключенията на СМЕ и СХЕ , тъй като вещите
лица отговарят изчерпателно и точно на поставените им въпроси по материя ,
изискваща специални знания.Няма спор по причината за смъртта на пострадалия и
наличието на причинна връзка между ПТП и последващия летален изход за
пешеходеца.Преди смъртта си постр. е бил употребил алкохол 1,3%о,но не е бил
приемал наркотични или други психотропни вещества и лекарствени препарати
,визирани в Заключ. На СХЕ.
Заключенията на КМАТЕ и АТЕ съдът възприема и кредитира изцяло,въпреки
че защитата имаше резерви в СЗ относно тях и бяха направени искания за
допълнителни експертизи.Касателно АТЕ вещото лице посочва ,че в кратък срок
след ПТП е посетило дома на подс. , извършило е технически преглед на системите
, имащи безопасност на движението , като не са установени неизправности/в
частност ,такива попадащи в понятието „внезапна техническа
неизправност“/.Следва да се има предвид от една страна ,както в.л. Д. изрично
заявява в СЗ , че не се съобщава внезапно изгасване на светлините преди ПТП ,
за да се търси конкретна внезапна неизправност на осветителната уредба.От друга
страна, техническия преглед на системите , имащи отношение към безопасността на
движението , не е идентичен по обем на годишния технически преглед на
МПС/т.нар. ГТП, на който подлежат всички регистрирани автомобили/.С оглед това
съдът кредитира изцяло Заключ. на АТЕ и по повод това отказа събирането на
други доказателства за технич. състояние на процесното МПС.Заключ на КМАТЕ
отговаря компетентно и добросъвестно на всички въпроси имащи отношение към
изясняване на причините за ПТП и въпросите за отговорността за последното.Механизмът
на ПТП е изяснен по един прецизен начин , като това съответства на начина на
движение на пешеходеца/посочен в обвинението/ и изключва варианта Хр.Д. да е
навлязъл в пътното платно,пресичайки го отляво-надясно или отдясно-наляво.В
някой от тези два последни/при това теоретични/варианти съвсем други биха били
травматичните увреждания по тялото на пострадалия.Следователно, за да се
получат установените травми ,постр. Хр.Д. е вървял по платното и е ударен
отзад.Визуално потвърждение за този извод е лесно да се получи чрез наблюдение
на фотоснимките от албума към
СМЕ/аутопсията/.Затова и съдът не допусна допълнителна КМАТЕ , която да
разглежда вариант с внезапно навлизане на пешеходеца на пътното платно.Ирелевантно
е дали подс. знае или не какво означава асиметричен сноп лъчи/тоест как
осветяват късите светлини на автомобилите според международните технически
изисквания към автомобилните производители/, а същественото е ,че подс.В. е
имал възможност да възприеме движещият се по пътното платно пешеходец и е бил
длъжен да спре и да предотврати ПТП.Самото движение на пешеходеца на пътното
платно е било в неспазване на чл.108,ал.2 от ЗДвП ,тъй като се е
движил неправилно попътно на движение , а не противоположно , както тази норма
изисква при липса на тротоар или банкет/както е в настоящия случай/.Това обаче
има единствено характер на съпричиняване
на последвалото ПТП.
Съдът кредитира и всички останали
писмени доказателства ,тъй като протоколите за тези проц.сл. действие са
изготвени по съответния ред и установяват
фактически обстоятелства , които подкрепят горепосоченото.
От
правна страна , анализът на събраните доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност , води до следните изводи :
Както от обективна , така и от
субективна страна , с горното подс.В.В.В.
е осъществил състава на престъплението по чл.343,ал.1,б.”В”,вр.чл.342,ал.1,пр.1от НК.
От обективна страна – На
08.05.2016г. в гр.София, около 23,10 ч. на ул.“Безименна“ като водач на МПС-лек
автомобил „БМВ“328 ЦИ,управлявайки го в посока от кв.Челопечене към
кв.Кремиковци на около 1200 м. преди разклона за кв.Кремиковци/“,в нарушение на
правилата за движение, визирани в чл.20,ал. 2 от ЗДвП причинил по
непредпазливост смъртта на пешеходеца Х.К.Д.,ЕГН-**********.Нарушението на чл.20,ал.2
от ЗДвП : „Водачите на ППС са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и превозното средство, с превозвания товар , с характера
и интензивността на движението,с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят , а в случай на необходимост и да спрат, когато възникне опасност за
движението. Подс.В. не е направил всичко възможно да предотврати ПТП от момента
на възникване на опасността за движението.Относно второто вменено нарушение на
правилата за движение/по чл.116 от ЗДвП „Водачът на ППС е
длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците“/ съдът оправда
подсъдимия,тъй като това е общо правило и нормата на чл.20,ал.2 от ЗДвП се
явява специално правило , което трябва да намери приложение.Пешеходецът от своя
страна се е движил неправилно по пътното платно за движение,при неспазване на чл.108,ал.2
от ЗДвП, което обстоятелство от обективна страна води до съпричиняване
на съставомерните последици.Действията на подс. по обаждане на тел.112 ,за да
информира за ПТП и повикването на линейка на ЦСМП не съставляват основание за
приложение на привилегирования състав на чл.343А от НК , тъй като помощта
следва да е била необходима.Леталният изход е настъпил непосредствено след ПТП
, поради което помощ не е била необходима.
На последно място , съдът установи
,че в диспозитива на обв.акт нарушението на чл.20,ал.2 от ЗДвП е правилно
описано текстово , но е допусната цифрова грешка, като е записано ,че
това е чл.20,ал.1 от ЗДвП.Това е печатна грешка , а не е съществено проц.
нарушение според съда , тъй като както навсякъде преди това в хода на наказ. производство
не е предявявано на подс. нарушение на чл.20,ал.1 от ЗДвП/нито текстово , нито цифрово.Винаги текстово
нарушението е било по чл.20,ал.2 от ЗДвП,поради което за
подсъдимия и защитата не е имало никакви затруднения по повод функцията на
защитата и възможността да се разбира обвинението.
От субективна страна деянието
подс.В. е извършил непредпазливо с конкретна форма на вината
небрежност.Подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици , но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди и съответно- предотврати.Дори
да се приеме, че субективно подс.В. не е възприел движещият се попътно по
платното пешеходец , то обективно той е могъл и е бил длъжен да го направи,
като изпълни задълженията си по закон.
Законът предвижда за горното
престъпление наказание „Лишаване от
свобода“ за срок от 2 до 6 години, като според чл.343Г „във всички
случаи на чл.343 и др. от НК“ съдът постановява „Лишаване от права“ по чл.37,ал.1,т.7
от НК и може да постанови „Лишаване
от право“ по чл.37,ал.1,т.6 от НК.
Съдът не констатира „многобройни“ или „изключителни“ смекчаващи отговорността обстоятелства ,така че при
налагане на най-лекото наказание,същото да се яви несъразмерно тежко, което пък
би обусловило индивидуализация на наказанието по реда на чл.55 от НК
Поради горното съдът прецени да
наложи на подс.В. наказание в рамките на законоустановеното за престъплението
,цифрово квалифицирано по-горе , а именно в пределите от 2 до
6 години "Лишаване от свобода".Независимо
от липсата на предпоставки за индивидуализация на наказанието по чл.55
от НК , то последното следва да се определи при явен превес на
смекчаващите обстоятелства.
Съдът наложи на подс.В. наказание "Лишаване
от свобода" по общия ред на чл.54 от НК в минималния размер на 2
години.За да наложи този размер наказание ,съдът отчете следните смекчаващи обстоятелства : подс.В. е неосъждан,на млада възраст,с добра
характеристика по местоживеене, с известна критичност към извършеното.В този
смисъл съдът счита , че принципно високата степен на обществена опасност на
деянието/предвид фаталните последици за един толкова млад човек/ в конкретния
случай е комбинирана с не особено висока степен на обществена опасност на
дееца.Ето защо съдът наложи наказание "Лишаване от свобода" в този размер.
Кумулативно с наказанието "Лишаване от свобода" съдът наложи
и наказанието „Лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 2 години, на основание чл.343,Г от НК.Налагането
на това наказание е задължително във всички случаи по чл.343 от НК.Задължителният
характер на приложението на чл.343Г от НК/при законовите пречки да се приложи
чл.78А от НК/ обуславя невъзможността да се удовлетвори искането на защитниците
подс.В. да не се лишава от право да управлява МПС.На следващо място,този размер
на наказанието е наложителен с оглед
фаталните последици за един млад човек,както и за постигане на целите на
наказанието и предвид необходимостта от
допълнително специално превантивно въздействие върху правосъзнанието на
подсъдимия.Не е наложително в настоящия случай факултативната възможност за
лишаване от права и по чл.37,ал.1,т.6 от НК.
На основание чл.66,ал.1 от НК съдът отложи изпълнението на така определеното
наказание "Лишаване от свобода", наложено на подс.В. за срок
от 3 години.Това съдът направи , тъй като за постигане на целите на
наказанието не е наложително ефективното изтърпяване на така наложеното
наказание на подс.В..Налице са и материалноправните предпоставки за това- чисто
съдебно минало на дееца, наложено наказание до 3 години ЛОС и преценка на съда
, че целите по чл.36 от НК биха се постигнали и посредством отлагане на
наказание с приложение на института „Условно
осъждане“.
На основание чл.189,ал.3 от НПК , с оглед изхода
на процеса съдът осъди подс.В. да заплати разноските по водене на наказателното
производство , а именно 1430 лв/възнаграждения за вещи лица/ , както и 5 лв. ДТ
за служ. издаване на изпълнителен лист.
В този смисъл съдът постанови
Присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: