МОТИВИ
към присъда по НОХД №721/2019 година по описа на РС-Хасково
Против
подсъдимия К.Т.П. , със снета по
делото самоличност е повдигнато обвинение, за това че на 30.10.2018
г. в гр.Хасково, е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил, марка
„Пежо", модел „***" с рег.******, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно
2,10 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство „Алкотест
Дрегер 7410“ с фабp.№ARSM-0010- престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.
Подсъдимият К.Т.П. признава изцяло фактите
,изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се събират
доказателства за тези факти .В последната си дума моли за налагане на минимални наказания.
Защитникът на подсъдимия -адв.Д.Н.
в хода на съдебните прения счита за доказано наказателното
обвинение против подзащитния
си ,поради което моли за налагане на минимални по размер наказания.Акцентира върху процесуалното поведение на подсъдимия на досъдебната фаза
на процеса и изразеното критично
отношение към извършеното от него деяние.
Представителят
на Районна прокуратура - Хасково поддържа
обвинението, което счита за доказано
по категоричен и несъмнен начин.В хода на
съдебните прения пледира подсъдимият да
бъде признат за виновен и да му бъдат определени наказания по реда на чл. 55 ал.1 т.1 от НК ,като наказанието да бъде „лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца,чието изпълнение бъде отложено с тригодишен
изпитателен срок . Понеже подсъдимият не бил
правоспособен водач не се
следвало кумулативно предвиденото наказание „лишаване от
право да управлява МПС“.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно, в съвкупност и във
връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият К.Т.П. е неправоспособен водач на
МПС, видно от справка за нарушител/водач
на КАТ сектор „Пътна полиция" ОД МВР Хасково,като само веднъж през далечната 1999 година е бил санкциониран по административен
ред за нарушение по ЗДвП.
За времето от 08:30 часа до 17:30 часа на
30.10.2018 г. полицейските служители при РУ на МВР - гр.Хасково, сектор
„СОП", група „ТП"-св.З. А. Х. и А. Ф. К. били на работа. Около 11:30
ч. на 30.10.2018 г., на бул. „Освобождение", до бензиностанция „Шел",
горепосочените полицейски служители спрели за проверка лек автомобил, марка
„Пежо", модел „***" с рег.№*******, движещ се в посока центъра на
гр.Хасково. Установили ,че водач на автомобила е подсъдимия К.Т.П., който миришел
на алкохол. Същият бил неправоспособен водач на МПС, а запитан дали е употребил алкохол П. отговорил, че изпил около 2 л. бира. По тази причина св.Х. и
К. поискали съдействие от екип на сектор „Пътна полиция" при ОД на МВР -
гр.Хасково.На място били изпратени св.В.
Ж. Д. и В. Д. Г. и двамата на длъжност мл.автоконтрольори скъм сектор ПП на ОД
на МВР-Хасково . Изпробвали подсъдимия с
техническо средство „Алкотест Дрегер 7410" с фабричен №ARSM-0010 за
наличие на етилов алкохол в издишания от него въздух,който отчел положителен
резултат от 2.10 промила. На подсъдимия бил издаден талон за медицинско изследване с
№0043102,като той приел резултата от
техническото средство и отказал даването на кръвна проба за химичен анализ.
На подъсъдимия бил съставен АУАН с №0666951 от 30.10.2018 г. Със заповед за задържане на лице с
рег.№1970зз-490/30.10.2018 г. на основание
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, П. бил задържан за
срок до 24 часа в помещение за временно задържане при РУ на МВР - Хасково.
Изложената по-горе фактическа обстановка,
възприета в обвинителния акт се доказва от обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите,другите писмени доказателства,приети в хода на съдебното
следствие и приобщени по реда на чл.283 от НПК.Времето и мястото на инкриминираното деяние се установяват
безспорно от съставение АУАН и показанията на свидетелите. Материализираните в писмената документация по делото данни за употреба на алкохол от подсъдимия
на инкриминираната дата, кореспондират
и на установеното от свидетелските показания на полицейските служители ,
които са еднопосочни и
непротиворечиви помежду си . Безпристрастни и непредубедени, визираните лица, пресъздават
последователно и убедително хронологията на събитията на 30.10.2018 г. Св.Х. и К. предлагат своите възприятия
относно спирането на подсъдимия ,като
водач на МПС ,а св.Д. и Г. и обстоятелствата около извършената
проверка с техническо средство за употреба на алкохол , като
разказват достоверно и правдиво за
отчетения с него положителен резултат. Останалите
релевантни обстоятелства – как точно е била извършена проверката, какъв
резултат е отчел тестът и предхождащото и последващото поведение на подсъдимия
не
са спорни по делото.Същевременно ,
няма доказателствени материали по делото, които да противоречат на показанията
на свидетелите Х. , К., Д. и Г., поради което последните следва да се кредитират от съда
като достоверни.
Горната
фактическа обстановка налага следните изводи:
От
обективна страна подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 343б ал.1 от НК, тъй като на 30.10.2018 г. в гр.Хасково, е управлявал моторно
превозно средство - лек автомобил, марка „Пежо", модел „***" с рег.********, с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2.10 на хиляда, установено по надлежния ред с техническо средство
„Алкотест Дрегер 7410“ с фабp.№ARSM-0010.Безспорно
е установено , че подсъдимият управлявайки
МПС е спрян за проверка и непосредствено след това е
извършена проверка с технически
изправно средство "Алкотест Дрегер 7410" , чрез която е установена
концентрация на алкохол от 2.10 промила в издишания
въздух , като впоследствие П.
саморъчно е вписал в талона за изследване ,че
приема показанията на дрегера ,
поради което въз основа на чл. 6 ал.3 от Наредба № 1/2017г., за целите на наказателното производство се
взема предвид установената с техническо средство Дрегер концентрация на алкохол
в кръвта му. Съгласно Наредбата, при констатирана употреба на алкохол от водач
на МПС се съставя акт за административно нарушение, в който актосъставителят
вписва часа и начина на извършване на проверката, вида,
модела, фабричния номер и показанията на техническото средство и номера на талона за изследване. Съобразявайки показанията на свидетелите Х., К., Д. и Г. и обсъдените по-горе писмени доказателства съдът
стига до заключението , че подсъдимият е управлявал лекия
автомобил с концентрация на алкохол
в кръвта от 2.10 промила.При това положение съдът прие,че концентрацията
на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по
надлежния ред, чрез един от предвидените в Наредбата способи, каквото е
техническото средство "Алкотест Дрегер". Безспорно е установено по делото, че автор на
деянието е подс.П. ,
като в това отношение липсва спор между страните.
От
субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимия е
съзнавал, че пристъпва към управление на МПС след употреба на алкохол,което го прави опасен за останалите участници в
движението водач на МПС.
По отношение на наказанието:При определяне на наказанието съдът взе
предвид степента на обществена опасност на деянието и на дееца, подбудите за
извършване на деянието и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. С оглед императивното изискване по чл. 373, ал. 2 от НПК, обусловено от облекчената
процедура за провеждане на съдебното производство - по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 от НПК при декларирано признание на
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт от подсъдимото
лице , задължение на съда е да определя наказанието при условията на чл. 58а от НК. Този процесуален подход
предполага индивидуализацията на наказанието да бъде проведена в лимитирани
предели, в рамките на които обаче да бъдат съобразени и оценени всички обстоятелства,
имащи тежест и значение за постигането на нужното съответствие между
извършеното деяние и следващото се за него наказание. Обществената опасност на
деянието не е ниска . Същото се явява
посегателство спрямо обществените отношения, които регламентират правилата за
движение по пътищата. Събраните в производството данни за личността на подсъдимия разкриват сравнително
невисока обществена опасност. Безспорно престъплението- управление на МПС след
употреба на алкохол е добило значителни мащаби в страната , но
конкретната степен на обществена опасност на деянието не може да бъде преценена като завишена, поради установеното
количество на алкохол в кръвта. Видно от приложената по
делото справка за съдимост подсъдимият е
осъждан неколкократно. Така с влязла в сила на 24.12.1986г. присъда по НОХД №697/1986год. по описа на РС-Хасково за извършено
престъпление по чл.252 ал.1,вр.чл.195 ал.1 1 вр.чл.54 от НК е осъден на 1 година„Лишаване
от свобода",чието изпълнение по реда на чл.66 от НК е
отложено с изпитателен срок от 3 години . Второто по
ред осъждане е с влязла в сила на 17.11.1987 год. присъда по НОХД № 389/1987г. по описа на РС-Хасково,с която за престъпление по чл.195 ал.1 от НК му е
наложено наказание от 1 година „Лишаване от свобода" при „общ"
режим .Със същата присъда на осн.чл.68 ал.1 от НК е
приведено в изпълнение условното наказание от 1 година лишаване от свобода
,наложено на П. с присъдата по НОХД№697/86г. на РС-Хасково .Третото осъждане на
подсъдимия е с влязла в сила на 16.12.1987 год. присъда по НОХД№516/1987г. по
описа на РС-Хасково ,с която за престъпление по чл.255 ал.1 от НК му е наложено
наказание 4 месеца „лишаване от свобода“ при общ режим на изтърпяване. Видно от приложената по ДП справка на ГД“ИН“ към МП-София наказанието по
НОХД№ 697/86г. на РС-Хасково е
изтърпяно на 03.09.1988г.,откогато подсъдимия е започнал да търпи общо наказание,определено на осн.чл.25 от НК в
размер на 1 година „лишаване от свобода“ по НОХД№697/86г. и НОХД№389/87г. и двете на РС-Хасково , като на 05.04.1989 г. е
освободен условно предсрочно. Четвъртото осъждане на П. е с влязла в сила на 09.12.1997 г. присъда по НОХД №141/1997г. на РС-Хасково, като за извършените две престъпления по чл.343б
ал.1 от НК и по чл.343в ал.2 от НК по реда на чл.23 ал.1 от НК е определено
общо наказание глоба в размер на
100 000 лв.Последното
осъждане на подсъдимия е с влязла в сила на 03.06.1998г. присъда по
НОХД№458/1997г. на РС-Хасково ,с която за престъпление по чл.343в ал.2 от НК му
е наложено наказание глоба от 200 000 лв. За принудителното събиране на глобата от 100 000 лв. по НОХД№141/97г.
и глобата от 200 000 лв. по НОХД№458/1997г. е било образувано изп.дело №18620/2001г. на ТД
на НАП ,по което няма извършени плащания и заради изтичане на 10 годишния
давностен срок с разпореждане от 19.08.2016г. производството по събиране им е прекратено .Съгласно т.4 от
ТР№2/2017г. на НК на ВКС реабилитацията е допустима и при неизпълнено наказание глоба, когато
за събирането й е образувано изпълнително производство, след последователното
изтичане на давностните срокове по чл. 82, ал. 1, т. 5 или чл. 82, ал. 4, вр.
ал. 1, т. 5 от НК и сроковете по чл. 86 – 88а от НК. В мотивите по т.4 на тълкувателното решение е прието ,че изпълнителното производство може да се образува само за
изискуемо вземане – такова, което не е вече погасено поради изтекла в сроковете
по НК обикновена или абсолютна давност, т.е. изпълнителното производство следва
да е образувано преди изтичане на две години от влизане на присъдата в сила или
три години, ако междувременно давността е спирана или прекъсвана, напр. с
издаване на изпълнителен лист.В конкретния случай присъдите ,с които са наложени
наказанията глоба от 100 000 лв. и глоба от 200 000 лв. са влезли в сила съответно на 09.12.1997 г./по НОХД№141/97г./ и на 03.06.1998г./по
НОХД№458/97г./ , а производството за събиране на двете глоби
е образувано едва през 2001 година ,т.е. след
като е изтекъл двугодишния срок от влизането им в сила ,при липса на данни за
спиране или прекъсване на давността. От една страна за първите три осъждания на подсъдимия са изтекли реабилитационните срокове по чл. 82 ал.1 т. 4 от НК ,съответно
от пет години от изтърпяване на
наложените наказания „лишаване от свобода“ ,последния от които срокове за определеното общо
наказание по НОХД№697/86г. и НОХД№389/87г. и двете на РС-Хасково е изтекъл на 05.04.1994 г. От друга страна за четвъртото и петото осъждане
на подсъдимия ,считано от
влизане в сила на съдебните актове,с
които са наложени глобите са изтекли последователно и 2-годишния давностен срок по чл. 82, ал. 1, т. 5 и 2-годишния срок за реабилитация по чл.
чл. 88а от НК ,което е станало на 03.06.2002г. Следователно за предходните пет осъждания
подсъдимият следва да се счита за реабилитиран на основание чл.88а ал.4,
вр.чл.82 ал.1 т. 4 и 5 от НК . Изготвената за целите на наказателното производство характеристична
справка не сочи подсъдимия като деец с отрицателна
обществена характеристика ,защото криминалните му регистрации са намерили
отражение в справката за съдимост . Видно от справка за нарушител подсъдимият има само едно
предходно наложено
наказания по ЗДвП през 1999 година
за извършени леки
административни нарушения, които не следва да
се третират като допълнително отегчаващи вината обстоятелства. Обсъдено процесуалното поведение на подсъдимия в двете
фази на процеса сочи на следното :В хода
на досъдебното производство още от момента на започване на
проверката подсъдимият е съдействал на полицейските ,а след това и на разследващи
органи, спомагайки за
бързото разкриване на деянието , поради което и процесуалното му поведение се определя като положително.Същевременно
при отчитане на смекчаващите отговорността обстоятелства не може да не се съобрази трудовата му ангажираност, което налага различна преценка на тежестта на
облекчаващите фактори в аспект на
намаляване на наказанието под предвидения законов минимум.Ето защо в настоящия случай съдът прие ,че са налице
многобройни смекчаващи обстоятелства,заради което определи наказанието на подсъдимия при условията на чл.58а
ал.4,вр. чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК ,
като му наложи наказание „лишаване от
свобода” под минималния предвиден от
закона размер ,а именно: за срок от 6/шест / месеца ,както и кумулативно предвиденото в текста на чл.343б
ал.1 от НК наказание
“глоба” в размер на 180 лв. В същото време като взе
предвид ,че подсъдимия не е осъждан на
наказание "лишаване от свобода " ,както и че за постигане целите на
наказанието и поправяне на подсъдимия не е наложително лишаването от свобода да
се изтърпи ефективно, на основание чл.66 ал.1 от НК,съдът отложи изпълнението
на наложеното наказание "лишаване от свобода" с изпитателен срок от 3
/три / години . Съдът не лиши на основание чл.343г, във вр.чл.343б
ал.1 ,вр. чл. 37, т.7 от НК подсъдимия
от право да управлява МПС ,понеже той е неправоспособен водач на
МПС. Така наложените на подсъдимия
наказания, според съда ще бъдат в състояние да съдействуват за поправянето на
подсъдимия и за постигане на поставените от закона превантивни цели,както по
отношение на подсъдимия,така и по отношение на останалите членове на обществото.
Мотивиран от гореизложеното,съдът постанови присъдата си.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно
с оригинала!
Секретар:
Е.Д.