Присъда по дело №387/2024 на Районен съд - Габрово

Номер на акта: 11
Дата: 26 февруари 2025 г. (в сила от 14 март 2025 г.)
Съдия: Пламен Пантев Денев
Дело: 20244210200387
Тип на делото: Наказателно от частен характер дело
Дата на образуване: 30 май 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 11
гр. Габрово, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и шести
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен П. Денев
при участието на секретаря Росица М. Ненова
като разгледа докладваното от Пламен П. Денев Наказателно дело частен
характер № 20244210200387 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия М. М. Г., роден на 02.06.2000 година в град Габрово, с
постоянен адрес в село Жълтеш, община Габрово, българин, български гражданин, с
основно образование, неженен, работещ, неосъждан (реабилитиран), с ЕГН
**********, за ВИНОВЕН В ТОВА, че около 19,10 часа на 11.12.2023 година, пред
помещение в двора на фабрика „Рачо Ковача”, находящо се на булевард „Столетов” №
168 в град Габрово, чрез хващане с ръка за врата и поваляне с последвало събаряне и
падане на тялото на пострадалия върху земята, причинил на тъжителя И. Г. П. от град
Габрово, с ЕГН **********, лека телесна повреда, изразяваща се в пукване на костта
на средната фаланга на трети пръст на дясната ръка, довела до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота на пострадалия, за срок до един месец, попадащо вън
от случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК, с което е извършил престъпление по чл. 130,
ал. 1 от НК, за което и на осн. чл. 78а, ал. 1 от НК ГО ОСВОБОЖДАВА от
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като МУ НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО
НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в РАЗМЕР на сумата от 3000 (три хиляди) лева, която ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд -
Габрово.
ОСЪЖДА подсъдимия М. М. Г. от с.Жълтеш, община Габрово, със снета
самоличност и ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на тъжителя И. Г. П., ЕГН
**********, с постоянен адрес гр. Габрово, улица „**********” № 5, сума в размер на
1
3500 (три хиляди и петстотин) лева, представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болка и страдание и унижение на
честта и достойнството от същото лице, претърпени от него в резултат на описаното
по-горе престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, в едно със законната лихва, считано от
11.12.2023 година до нейното окончателно изплащане, на основание чл. 45 от ЗЗД.
ОТХВЪРЛЯ предявения от тъжителя И. Г. П., ЕГН **********, ПРОТИВ
подсъдимия М. М. Г., с ЕГН **********, граждански иск с претенция за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от извършеното престъпление по
чл. 130, ал. 1 от НК, В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ – до пълния негов заявен размер от
6000 (шест хиляди) лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА подсъдимия М. М. Г., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на
тъжителя И. Г. П., ЕГН **********, с постоянен адрес град Габрово, ул. „**********”
№ 5, сума в размер на 700 (седемстотин) лева, съставляваща адвокатски хонорар,
заплатен от тъжителя за упълномощаване на повереник и осъществено от последния
процесуално представителство по отношение на него, както и сумата от 17
(седемнадесет) лева, свързана с направени от тъжителя разноски по делото, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия М. М. Г., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – град Габрово, сума в размер
на 404,80 (четиристотин и четири лева и осемдесет стотинки), дължима за
възстановяване на направените разноски в рамките на воденото разследване по
съдебното производство, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
ОСЪЖДА подсъдимия М. М. Г., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд - Габрово: I. Държавна такса
върху присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД в размер на 140 (сто и четиридесет)
лева – на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата
по ГПК; както и II. Сумата от 5 (пет) лева, представляваща държавна такса, дължима
за всеки един изпълнителен лист – същите при извършено служебно издаване на
такива за събиране на присъденото обезщетение по чл. 45 от ЗЗД, вземането за
разноски от съдебното производство и определеното административно наказание
„Глоба” в размер на сумата от 3000 лева към бюджета на съдебната власт, на осн. чл. 11
от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
ПРИСЪДАТА ПОДЛЕЖИ на ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ пред Окръжен съд
Габрово, в 15 (петнадесет) дневен срок, считано от днес.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ: Срещу подсъдимия М.М.Г., роден на 02.06.2000 година в гр.
Габрово, е предявено обвинение за престъпление, инкриминирано с разпоредба от
Глава ІІ-ра, Раздел II-ри в Особената част на НК. Той е предаден на съд за това, че
около 19,10 часа на 11.12.2023 година, пред помещение в двора на фабрика „Рачо
Ковача”, находящо се на булевард „Столетов” № 168 в град Габрово, чрез хващане с
ръка за врата и поваляне с последвало събаряне и падане на тялото на пострадалия на
земята, причинил на тъжителя И.Г.П. от град Габрово, с ЕГН **********, лека телесна
повреда, изразяваща се в: охлузвания на гърба на дясната длан и дясната китка, както
и пукване на костта на средната фаланга на трети пръст на дясната ръка, довела до
временно разстройство на здравето, неопасно за живота на същото лице, попадащо вън
от случаите по чл. 128 и чл. 129 от НК – престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК.
В рамките на образуваното по делото съдебно производство е приет за
съвместно разглеждане граждански иск, предявен от страна на посочения по-горе
тъжител против подс. М.Г., с цена в размер на сума от 6000 лева, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в преживени болка и страдание и
унижение на честта и достойнството от същото лице, претърпени от него в резултат на
престъплението, за което подсъдимия е предаден на съд, заедно с искане за
осъждането на дееца да заплати тази сума в едно със законната лихва, считано от
11.12.2023 година до нейното окончателно изплащане, както и направените от
тъжителя разноски по делото.
В следствие на приетата за съвместно разглеждане гражданска претенция, както
и с оглед на изразеното от негова страна желание за това, тъжителя И.П. е бил
конституиран като граждански ищец в наказателния процес, съгласно предвиденото в
разпоредбата на чл. 84, ал. 1 и следващите от Глава VIII-ма, Раздел IV-ти на НПК.
Данните по делото установяват, че още на 25.06.2024 година подс. М.Г. е
получил препис от тъжбата и останалите приложени към нея материали, както и че
заедно със свой защитник е присъствал в състоялите се на 10.07.2024 г., 05.08.2024 г. и
17.09.2024 година съдебни заседания, на които са били извършени редица действия,
свързани с предмета на доказване по предявеното му обвинение. Същият и неговия
защитник са били надлежно уведомени и за съдебното заседание, насрочено на
13.11.2024 година. На него Г. не се е явил без уважителни причини, вследствие на
което съдът е разпоредил да се доведе принудително по реда на чл. 71, ал. 1 от НПК, а
делото е било отложено за 16.12.2024 година. Макар че е бил уведомен за последната
дата, на нея договорния защитник не се е явил, като поради подадена молба (Вх. №
9523, приложена на л. 132) от Г., с която той е съобщил, че е оттеглил пълномощията
от този защитник, делото е било отложено за 22.01.2025 година по негово искане, с
цел осигуряване на възможност за упълномощаване на друг защитник. До 22.01.2025
година подсъдимия М.Г. не е представил доказателства за наличие на такова
упълномощено от него лице, и на тази дата отново не се е явил, без да посочи причини
за своето отсъствие съдебната зала. С оглед на изложеното по-горе и при предявеното
обвинение (което не е било за тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК),
съдът е приел, че са налице основания за приключване на образуваното производство
съобразно уредената законова процедура в чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК, включително и
от аспект на факта, че отсъствието на подсъдимия не е породило някакви затруднения,
които да са довели до невъзможност за разкриване на обективната истина, свързана с
престъплението по това обвинение. В съответствие с изложените до момента причини
разглеждането на делото е продължило в личното отсъствие на подс. М.М.Г.. До края
на процеса по него той е бил представляван от служебен защитник, който е бил
1
определен от Адвокатска колегия – гр. Габрово и е осъществявал процесуално
представителство в съгласие с основанията за задължителния характер на самата
защита, посочени в нормата на чл. 94, ал. 1, т. 8 от НПК.
При осъществената преценка на данните в събраните по делото писмени и
гласни доказателствени материали, ценени по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
прие за установено следното от фактическа страна:
Чрез Определение № 260000, имащо за предмет одобряване на споразумение за
прекратяване на наказателно производство по реда на чл. 384, ал. 1 във вр. с чл. 381,
ал. 1 от сл. от НПК, образувано по НОХД № 75/2020 г. на Окръжен съд – Габрово,
постановено на 04.09. 2020 година и влязло в законна сила на същата дата, подс. М.Г. е
признат за виновен в осъществено престъпление по чл. 198, ал. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2
от НК, за което (при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК) му е наложено наказание в
размер на „Една година лишаване от свобода”. С приложението на чл. 66, ал. 1 от НК
неговото изпълнение е било отложено за срок от „Три години”, считано от датата за
влизане на определението в сила.
От данните в приложеното свидетелство за съдимост, издадено на името на
подсъдимия М.Г., се установява, че в рамките на определения изпитателен срок той не
е извършвал ново престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, което да е довело
до привеждане на наказанието, наложено чрез посоченото определение, в изпълнение
по реда на чл. 68, ал. 1 от НК. Въз основа на това следва да се приеме, че последиците,
които са произтекли от свързаното със същото осъждане, са заличени от реабилитация
по право, настъпила на 04.09.2023 година съобразно предвиденото в нормата на чл. 86,
ал. 1, т. 1 от НК. Поради изложената причина може да се заключи, че към
инкриминираната с тъжбата дата той е притежавал чисто съдебно минало, тъй като не
е бил осъждан за други извършени престъпления от общ и/или частен характер, както
и освобождаван от наказателна отговорност за такива, включително въз основа на
реда, предвиден в Глава VІІІ-ма, Раздел ІV-ти от Общата част на НК.
Към месец декември 2023 година тъжителя И.П. и негова позната – свид.
Д.В.П., са били наематели на помещение, използвано като гараж за автомобили, което
се намирало в двора на бившия завод „Рачо Ковача” на бул. „Столетов” № 168 в град
Габрово. Същото е било използвано и от друго лице – М.И. Г., баща на подс. М.Г., с
което И.П. и Д.П. са имали устна договорка да си поделят дължимия наем. Тъй като за
няколко месеца бащата на подс. Г. не бил заплащал своята част от него, а и не се
появявал в помещението, тъжителя се опитвал да го търси по телефона, но не могъл
да осъществи контакт.
В началото на месец декември 2023 година М.М.Г. дошъл в помещението и
попитал колко дължи за наема. По повод на това между него, от една страна, и
тъжителя и св. П., от друга, бил проведен разговор, в рамките на който последните му
съобщили, че са решили да останат само те като наематели, и че той трябва да
освободи помещението, като си вземе оставените в същото вещи. Във връзка с това се
разбрали, че прибирането на тези вещи следвало да се извърши на 11.12.2023 година в
19,00 часа.
В 19,00 часа на 11.12.2023 година тъжителя и свид. Д.П. отишли пред
помещението на бул. „Столетов” № 168 в град Габрово. Там ги очаквал М.М.Г.,
придружен от сина си – подсъдимия М.Г.. На мястото освен тези лица се намирали и
няколко други познати на тъжителя И.П., между които били свидетелите С.С.С. и
Н.Л.Й., както и свид. М.М.П. – майка на тъжителя П., която пристигнала по-късно от
2
останалите, след като била уведомена по телефона от свидетелката Д.П..
При отиването си на мястото тъжителя паркирал своя автомобил срещу входа на
помещението и отишъл да отключва първата входна метална врата, която била
заключена с катинар. Веднага след като я отключил, след него влязъл подс. Г. и
двамата се озовали във второ междинно помещение, което се намирало между
металната входна врата и друга дървена врата, водеща към основното такова. Докато
тъжителя бил обърнат с гръб към него, в момента, в който отварял втората дървена
врата, подсъдимия М.Г. го нападнал, като заклещил шията му с ръка и го стиснал. В
резултат на това очилата на П. паднал и се счупили, а същият се завъртял и хватката
на подсъдимия попаднала през лицето му на нивото на ушите. В това положение
двамата се облегнали на опряно до стената автомобилно стъкло. Когато видяла
случилото се, свид. П. изпищяла, а свид. Н.Й. и С.С. тръгнали да разтървават двамата
мъже. Докато държал тъжителя, подсъдимия М. Г. се отпуснал с тежестта си на него, и
краката на П. поддали. В резултат на това двамата паднали навън, като при опита си да
се подпре с ръка на земята, тъжителя контузил средния пръст на дясната си ръка. При
падането пострадал и десния му глезен. Тъй като в този момент свид. П. се намира зад
тъжителя, подсъдимия М.Г. съборил на земята и нея, и паднал върху тялото й. Тогава й
нанесъл и два удара в областта на корема.
След като приключил нападението си, подс. Г. заявил, че ще се дрогира и ще се
върне да се разправя с тях отново, а през това време св. П. се обадила по телефон на
ЕЕН 112. Когато разбрали, че е извикала полиция, бащата на подсъдимия Г. изкарал
техния бус от двора и си тръгнал заедно със сина си. След като П. й се обадила по
телефона, на мястото пристигнала св. М.П., която и полицейските служители от два
патрулни екипа на ОД на МВР – гр.Габрово, между които били свидетелите И.Г. и Р.А.,
дошли след заминаването на подсъдимия и баща му. Въпреки че служителите от
единия екип предприели опити за тяхното издирване, те се оказали неуспешни. Заради
травмата на св. Д.П. на мястото дошъл и екип на ЦСМП при МБАЛ „Д-р Тота
Венкова”, който я прегледал. На тъжителя бил даден съвет да отиде в болницата, за да
си направи снимка на ръката.
На 12.12.2023 година тъжителя посетил посоченото болнично заведение, където
му бил извършен медицински преглед, включващ и рентгенография на пръсти на горен
крайник и глезенна става. При него било установено наличие на счупване (спукване)
на средния пръст на дясната ръка, който бил шиниран. За прегледа бил издаден лист за
преглед на пациент № 019593 от 12.12.2023 година.
На 14.12.2023 г. тъжителя И.П. бил прегледан и в кабинет по съдебна медицина
при МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в град Габрово. Във връзка с този преглед е издадено
съдебно-медицинско удостоверение – под № 150/2023 г. от тази дата, в което е
отразено, че при него са установени следните увреждания – охлузвания на гърба на
дясната длан и дясната китка; счупване (спукване, без разместване) на средната
фаланга на третия пръст на дясната ръка, и оплаквания за преминали болки в десния
глезен. За тези увреждания е отразено, че отговарят да са били причинени по време
(около 19,10 часа на 11.12. 2023 г.) и начин (хващане с ръка за врата и поваляне с
последвало събаряне и падане на тялото пострадалия върху земята, при което той е
ударил дясната си ръка), съобщени от П., както и че са довели до временно
разстройство на здравето му, неопасно за живота, което е попадало вън от случаите по
чл. 128 и чл. 129 от НК.
Във връзка с подадено на 12.12.2023 година заявление от свид. Д.П. в РУ
3
Габрово по повод на описаните по-горе събития, при същото е извършена проверка
във връзка със заведената преписка № 175200-13669/2023 г. Като се е позовал на
приложените по тази преписка материали, с постановление от 03.01.2024 година
прокурор при Районна прокуратура – гр. Габрово е отказал да образува наказателно
производство въз основа на нея, тъй като е приел, че са налице данни за извършено
престъпление – по чл. 130, ал. 1 от НК, наказателното преследване за което (съобразно
установеното в чл. 161, ал. 1 от НК) подлежи на реализация по частен път, въз основа
на тъжба, подадена от пострадалия пред съответния първоинстанционен съд.
На 30.05.2024 година тъжителя И.Г.П. е депозирал в Районен съд – гр. Габрово
частна тъжба, въз основа на която се явява образувано производството по настоящото
НЧХД № 387 по описа за 2024 година.
В рамките на проведеното съдебно следствие по почин на съда е била допусната
съдебно - медицинска експертиза, изготвена от едно вещо лице – съдебен лекар,
Началник на Отделението по клинична патология при МБАЛ „Д-р Тота Венкова” в
град Габрово. Като се е базирало на данните в приложените писмени материали и
останалите събрани по делото доказателства, същото е посочило, че тъжителя е
получил: 1. Рентгенографично установено пукване на кост на средния пръст на дясната
ръка, което е наложило консервативно лечение чрез обездвижване на пръста; 2.
Охлузвания по гърба на дясната длан, едното от които разположено в близост до
китката с размери 2х1,5 см., а второто – с диаметър 0,4 см., разположено върху
китката, по гърба на дланта, откъм пети пръст; 3. Травма на десния глезен, изразяваща
се в болезненост на дясната глезенна става, без видими травматични увреждания по
нея. Според отразеното от експерта, травмата под № 1 е довела до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота на тъжителя, за срок от една седмица,
което (при лиса на неговото причисляване към тези по чл. 128 и чл. 129 от НК) води до
извод за наличие на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК.
Описаните увреждания в пункт 2 и 3 са причинили болка и страдания за срок от 4-5 и
1-2 дни, и се явяват лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК. За уврежданията в
първата и втората група е посочено, че спукването на костта на средната фаланга на
трети пръст на дясната ръка е възможно да се получи при падане на подлежащия
терен върху сгънат или полусгънат трети пръст или усукване около надлъжната ост на
пръста, при което падане е била получена и контузията на дясната глезенна става, а за
тези в третата – че са причинени при допирателно дейтвие на подлежащия терен или
съседни твърди тъпи предмети с неравна повърхност върху съответната област.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от показанията
на разпитаните свидетели Д.В.П., С.С.С., Н.Л.Й., М.М.П., И.М.Г. и Р.М.А., тяхната
съпоставка със съдържащите се (на л. 49-89 и л. 90-100) материали по преписка №
175200-13669/2023 г. на РУ Габрово при ОД на МВР - Габрово и приложената на л. 102
от делото справка за съдимост, издадена на името на подсъдимия М.М.Г., всички
съдържащи данни от значение за изясняване на обстоятелствата по делото и на тези,
които спадат към предмета на доказване по него.
При приетата за установена фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Тъжбата и предявения чрез последната граждански иск се явяват процесуално
допустими, тъй като тя е постъпила в съда преди края на визирания в чл. 81, ал. 3 от
НПК срок (в редакцията на тази норма по ДВ брой 63/2017 г.), започнал за тече от деня
(03.01.2024 година) за издаване на постановлението от прокурор при Районна
4
прокуратура - Габрово, с което той е отказал да образува наказателно производство по
заведената преписка на РУ Габрово при ОД на МВР Габрово с мотив, че се касае за
престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия. Предявеното обвинение в
същата безспорно се свързва с такова, тъй като наказателната отговорност за
визираните в чл. 161, ал. 1 от НК престъпления, между които попада и това по чл. 130,
ал. 1 от НК, подлежи на реализация именно по този ред.
Показанията, изложени пред съда от две от шестте разпитани лица, които се
явяват преки очевидци на инцидента, си кореспондират по отношение на описаните от
тях действия, извършени от подсъдимия Г., които са довели до падането на тъжителя
върху земята, а оттук – и до причиняване на настъпилата телесна повреда. Доколкото
това е така, а съществуването на последната е безспорно установено от данните в
приложената медицинска документация, следва да се приеме, че тя е настъпила
именно в резултат на инцидента, описан в тъжбата, в който смисъл е и даденото
заключение от изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза.
Въз основа на изложените до момента съображения и след като съпостави
отразеното в заключението на тази експертиза заедно с данните, които се съдържат в
останалите събрани доказателствени материали при съдебното следствие, съдът прие,
че наказателната отговорност на подсъдимия М.М.Г. следва да се ангажира във връзка
с всички фактически обстоятелства, включени в предявеното му обвинение, тъй като
между извършеното хващане на тъжителя с ръка за врата и повалянето с последвало
събаряне и падане на тялото на последния върху земята, и настъпването на резултата
от тези действия (довел до пукване на костта на средната фаланга на трети пръст на
дясната ръка и временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия, за срок до един месец, попадащо вън от случаите по чл. 128 и чл. 129 от
НК), който покрива напълно характеристиките на увреждане от визираните в нормата
на чл. 130, ал. 1 от НК, съществува една безспорно установена причинно–следствена
връзка. С оглед на тези обстоятелства престъплението, свързано с това обвинение,
следва да се приеме за осъществено от обективна страна. При характера на описаното
телесно увреждане, правната квалификация на извършеното като престъпление по чл.
130, ал. 1 от НК се явява правилно определена, защото (съобразно установения
принцип за поглъщане на по-лекия от по-тежкия по вид резултат и задължителните
указания, които са дадени с т. 18 от диспозитивната част на Постановление № 3 от
27.09.1979 година на Пленума на ВС във връзка с тълкуването и прилагането на
закона) тя се предпоставя единствено от тях. Освен от обективна, подс. М.Г. е
осъществил състава на престъплението по предявеното му обвинение и от субективна
страна. При причиняване на телесната повреда той е действал умишлено, при форма
на вина евентуален умисъл, тъй като дори и да не е преследвал пряко настъпването
именно на конкретния съставомерен резултат (което не би могло да се счита за
доказано без съмнение от приложените доказателствени материали), заради естеството
на извършените от същия действия обективно е съзнавал възможността за неговото
възникване, като я е допускал и очевидно безкритично се е съгласил с нея.
При така установената фактическа обстановка и въз основа на изложените по-
горе съображения, съдът прие за безспорно от правна страна, че след като около 19,10
часа на 11.12.2023 година, пред помещение в двора на фабрика „Рачо Ковача”,
находящо се на бул. „Столетов” № 168 в град Габрово, чрез хващане с ръка за врата и
поваляне с последвало събаряне и падане на тялото на пострадалия на земята, е
причинил на тъжителя И.Г.П. от град Габрово, с ЕГН **********, лека телесна
повреда, изразяваща се в пукване на костта на средната фаланга на трети пръст на
5
дясната ръка, довела до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на
пострадалия, за срок до един месец, попадащо вън от случаите по чл. 128 и чл. 129 от
НК, подсъдимия М.М.Г. при форма на вина евентуален умисъл, както от обективна,
така и от субективна страна е осъществил състава на престъпление по смисъла на чл.
130, ал. 1 от НК, в извършването на което го призна за виновен.
Подс. М.Г. не е бил освобождаван от наказателна отговорност за осъществени
престъпления от общ и частен характер до инкриминираната дата и е притежавал
чисто съдебно минало към нея поради настъпилата реабилитация. С оглед на това и
тъй като за престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК е предвидено наказание до „Две
години лишаване от свобода” или „Пробация”, а от него не са причинени никакви
имуществени вреди, съставомерни по смисъла на предявеното му обвинение, които да
са останали невъзстановени към датата за издаване на съдебния акт, прие, че са налице
всички изискуеми от закона предпоставки, които водят до приложението на чл. 78а, ал.
1 от НК. В съответствие с тях, след като призна подсъдимия Г. за виновен, освободи
същия от наказателна отговорност, като му наложи предвиденото в този текст
административно наказание “Глоба”.
При определяне размера на административното наказание, което следва да се
наложи за извършеното престъпление, като единствено смекчаващо вината
обстоятелство съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия към
инкриминираната дата, което определя същия като лице с невисока степен на
обществена опасност в качеството на деец. В качеството на отегчаващи вината
обстоятелства следва да се отчете краткия период – малко над три месеца, изминал
между момента за настъпването на реабилитацията по предходното осъждане и тази
дата; както и по-високата степен на обществена опасност на престъплението по
предявеното обвинение предвид наличието на две други телесни повреди, причинени
на тъжителя, макар и същите да не са съставомерни по смисъла на предявеното срещу
М.Г. обвинение.
Като съпостави изложените по-горе данни по отделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие, че е налице превес на отегчаващите вината обстоятелства. С оглед на това,
след като отчете естеството на същите заедно с липсата на данни за имущественото
състояние и размера на получаваните от подсъдимия Г. доходи, наложи на последния
предвиденото в нормата на чл. 78а, ал. 1 от НК наказание „Глоба” над средния размер,
а именно – от 3000 лева, която да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд Габрово, като прие, че по този начин, с едно подобно по размер
наказание, определено за извършеното от него престъпление срещу телесната
неприкосновеност на личността, ще се създадат ефективни условия за постигане на
целите на личната и генерална превенция на наказателната репресия, съдържащи се в
чл. 36 от НК.

ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК

След като прецени установените по делото данни, съдът прие, че са налице
обективни предпоставки, които обуславят гражданската отговорност на подс. Г. по
отношение на неимуществените вреди, причинени на тъжителя от извършеното
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. Освен наличието на такива вреди, произтичащи
от физическите болки и страдания, претърпени от П. вследствие на телесната повреда,
причинена в резултат на извършените от дееца действия, които са довели и до морални
6
увреждания предвид нанесеното унижение на честта и достойнството на самия
тъжител, при съдебното следствие е установена и причинно-следствена връзка, която е
налице между поведението на подсъдимия и настъпването на тези вреди. Те са
настъпил факт и претенциите по отношение на тях са доказани по основание, а за
същите конституирания като граждански ищец тъжител не е обезщетен и към
настоящия момент.
Въпреки че прие същият за доказан по основание, съдът намери предявения от
тъжителя граждански иск за недоказан по отношение на неговия размер, тъй като
търсената чрез него сума не е съобразена със степента и обема на уврежданията, които
се явяват претърпени в резултат на извършеното престъпление. С оглед на това, след
като прецени естеството на телесната повреда заедно с настъпилите от нея негативни
последици за здравето на тъжителя и обективните данни в изготвеното заключение от
съдебно-медицинската експертиза относно кратката продължителност на периода, през
който те са се проявили, на осн. чл. 52 от ЗЗД, по справедливост, съдът прие
предявения от тъжителя И.П. иск с претенция за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от посоченото престъпление, за доказан до размер
на сумата от 3500 лева. В рамките на тази сума той бе и уважен, като в останалата
част – до пълния заявен размер от 6000 лева, същия бе приет за неоснователен и
недоказан и отхвърлен по отношение на нея именно като такъв. Поради
обстоятелството, че по отношение на обезщетение, основано на вреди от непозволено
увреждане, каквото представлява и всяко едно престъпление, деецът изпада в забава от
момента на причиняване на увреждането, който като дата съвпада с тази за
извършване на самото престъпление, съдът осъди подсъдимия М.М.Г. да заплати на
тъжителя упоменатата сума от 3500 лева в едно със законната лихва, считано от
11.12.2023 година до нейното окончателно изплащане, съгласно предвиденото в чл. 45
от ЗЗД.
След като съобрази направеното искане и приложените в негова подкрепа
писмени доказателства, въз основа на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия
да заплати на тъжителя И.П. сума в размер на 700 лева, съставляваща адвокатски
хонорар, заплатен от същия във връзка с упълномощаване на повереник и осъществено
от последния процесуално представителство спрямо него, както и сумата от 17 лева –
направени от последния разноски по делото.
Предвид естеството на постановената присъда, на основание чл. 189, ал. 3 от
НПК съдът осъди подс. М.Г. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Районен съд - Габрово, сума в размер на 404,80 лева, дължима за
възстановяване на направените разноски за съдебно-медицинската експертиза,
допусната при съдебното производство.
Освен посочената сума, подс. М.Г. бе осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд Габрово държавна такса върху присъденото
обезщетение по чл. 45 от ЗЗД в размер на 140 лева – на основание чл. 2 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК; както и сумата от по 5
лева, съставляваща държавна такса, дължима за всеки един изпълнителен лист –
същите в случай на служебно издаване на такива за събиране на присъденото вземане
за разноски от съдебното производство и на определеното административно наказание
„Глоба” в размер на сумата от 3000 лева към упоменатия орган на съдебната власт, на
осн. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК.
В този смисъл е и постановения съдебен акт.
7

РАЙОНЕН СЪДИЯ : ........................
8
Съобщи за изтекли лични данни