№ 967
гр. София, 28.02.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 4 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
при участието на секретаря Ваня Хр. Гаджева
и прокурора Л. Ст. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Г. Крънчева Тропчева Частно
наказателно дело № 20221100204844 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 16:15 часа се явиха:
ОСЪДЕНИЯТ Р. В. К. – редовно призован, доведен от ЗООТ
„Казичене“, се явява лично.
УПЪЛНОМОЩЕНИЯТ ЗАЩИТНИК на осъдения Р. В. К. – адв.Г. Ч.
– от САК – редовно призован, уведомен от предходното с.з., не се явява.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА постъпила по делото молба от осъдения Р. В. К. –
вх.№ 9368/01.02.2023 г., с която същият заявява, че се ОТКАЗВА от защитата
на адв.Ч. по настоящото производство, тъй като не е съгласен с начина му на
защита.
ОСЪДЕНИЯТ Р. В. К.: Поддържам молбата, желая да се защитавам
сам. Не желая друг защитник, не желая и служебен защитник.
НАЧАЛНИКЪТ на ЗАТВОРА–гр.София – редовно призован,
изпраща процесуален представител М.М. – Инспектор IV степен „Режимна
дейност“ в Затвора–гр.София, с представено по делото пълномощно.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, като взе предвид становището на страните и наличието на
законоустановени предпоставки за даване ход на делото в днешното съдебно
заседание,
1
ОПРЕДЕЛИ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ПРОДЪЛЖАВА ХОДА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ОСЪДЕНИЯТ Р. В. К.: Представям удостоверение за завършен
гимназиален етап на средното си образование.
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ така представеното удостоверение на останалите
страни – запознаване и становище.
СЪДЪТ ДОКЛАДВА и изисканите и постъпили, с отговор от СЦЗ, вх.
№ 14260 от 15.02.2023 г. документи, съставляващи актуален доклад от
ИСДВР; експертна оценка за актуалното психично и емоционално състояние
на осъдения Р. В. К., както и първоначалния план за изпълнение на присъдата,
които документи ПРЕДЯВИ на страните – за запознаване и становище.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София М.М.: Представям и справка за изтърпяната част от наказанието на
осъдения К..
СЪДЪТ ПРЕДЯВИ на останалите страни така представената от
процесуалния представител на Затвора – гр. София, актуална справка относно
остатъка от неизтърпяната част от наложеното на осъденото лице наказание
„Лишаване от свобода“ – за запознаване и становище.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се приемат всички доказателства.
СЪДЪТ НАМИРА, че както изпратените и постъпили от СЦЗ,
докладвани в днешното с.з. документи, така и представеното удостоверение
от осъдения Р. В. К., както и представената справка от процесуалния
представител на Началника на Затвора – гр. София, са относими към предмета
на делото и биха могли да допринесат за неговото правилно решаване, с оглед
на което следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по
воденото производство, в насока на което
ОПРЕДЕЛИ
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото – представеното от
осъдения Р. В. К. – удостоверение за завършен гимназиален етап № 2931 от
19.06.2019 г., издадено от МОН, Средно училище „Св. Иван Рилски“ – гр.
София; постъпилите с писмо от Затвора – гр. София, вх.№ 14216/15.02.2023 г.
– актуален доклад за осъдения Р. В. К., от ИСДВР – от 10.02.2023 г.;
актуална експертна оценка на психичното и емоционално състояние на
осъдения Р. В. К., изготвена от инспектор – психолог, от 10.02.2023 г., и
2
първоначалния план за изпълнение на присъдата, както и представената в
днешното с.з. актуална справка от процесуалния представител на Началника
на СЦЗ – рег.№ 315 от 28.02.2023 г., касателно изтърпяната и неизтърпяна
част от наложеното по отношение на осъдения Р. В. К. наказание „Лишаване
от свобода“.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Нямаме други доказателствени искания.
По ДОКАЗАТЕЛСТВАТА, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРОЧИТА и ПРИЕМА приложените в съвкупност по делото писмени
доказателства.
След като съобрази становището на страните, че няма да сочат нови
доказателства, нямат доказателствени искания, както и, че делото е изяснено
от фактическа страна, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че молбата е неоснователна. Осъденият К. е
изтърпял повече от половината от наложеното му наказание. Намирам, обаче,
че от приложения доказателствен материал не би могъл да се направи извод
за наличие на втората предпоставка, а именно – достатъчни данни същият да
се е поправил. Видно е, че поведението му е било непоследователно през
годините, след неколкократни наказания, като с определение на СГС, е бил
приведен в Затвор от закрит тип. След този период е настъпила известна
позитивна промяна в поведението му, като от този момент не е бил
санкциониран дисциплинарно, спазва установените правила и полага труд, но
все още рискът от рецидив е в рамките на средния. Посочено е и, че има ясно
изразени проблемни зони, по отношение на които корекционната дейност не е
оказала позитивно въздействие. Видно е и от психологическия доклад, че
поведенческите изяви на осъдения, са непоследователни и непостоянни. Също
така режимът все още не е заменен от „общ“ на „лек“, предвид което считам,
че уважаване на молбата за УПО би било преждевременно.
ПРОЦЕСУАЛНИЯТ ПРЕДСТАВИТЕЛ на Началника на Затвора –
гр. София М.М.: Становището на Началника на СЦЗ е, че към момента
молбата на осъдения е неоснователна. Налице е само първата изискуема от
закона предпоставка – изтърпяно повече от половината от наложеното
наказание.
По отношение на втората предпоставка, становището на Началника на
СЦЗ е, че от наличните доказателства не може да се направи обоснован извод
3
за постигане целите на чл.36 НК. Мотивите за това са изложени в неговото
становище и придружаващите документи, с оглед на което моля да оставите
молбата на осъдения за УПО, без уважение.
ОСЪДЕНИЯТ Р. В. К. /в своя защита/: Моля да уважите молбата ми.
СЪДЪТ ПРЕДОСТАВИ ПОСЛЕДНА ДУМА на осъдения Р. В. К.:
Моля да бъде уважена молбата ми за УПО.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание, за да постанови определението си.
СЪДЪТ след съвещание, след като съобрази доводите на страните,
изложени в днешното съдебно заседание, както и доказателствените
материали по делото, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 и сл. НПК, вр.чл.70, ал.1, т.1
НК.
Образувано е по повод депозирана молба от осъдения Р. В. К., чрез
упълномощения от него защитник адв.Г. Ч. – от САК, с правно основание
чл.70, ал.1 и следв. от НК, за постановяване на условно предсрочно
освобождаване /УПО/ по отношение на конкретното осъдено лице, от
изтърпяване на остатъка от наложеното спрямо него наказание „Лишаване от
свобода“.
В така депозираната молба се изтъкват съображения в насока
основателност на същата. Посочва се, че К. е постъпил в Затвора – гр. София
на 05.09.2017 г., когато по отношение на същия е било приведено в
изпълнение определеното му по НЧД № 1798/18 г. по описа на СРС,
наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 3 години, което наказание
същия е изтърпял към 12.04.2020 г., от която дата търпи определеното му с
протоколно определение по НЧД № 4441/17 г. общо най-тежко наказание
„Лишаване от свобода“ в размер на 4 години, като към настоящият момент
фактически е изтърпял повече от половината от целия размер на това
наказание. Посочва се, че К. е с примерно поведение, ползва се с доверието на
затворническата администрация. Изтъкват се съображения относно
осъществяваните от К. трудови дейности по време на престоя му в местата за
лишаване от свобода, в която връзка се акцентира, че същия е работил и на
външни обекти, извън строго охраняваната зона на Затвора – гр. София.
Твърди се, че К. показва отлично поведение към трудовата дисциплина; има
съзнание за неправомерността на миналото си поведение; спазва установения
ред в пенитенциарното заведение; изпълнява разпорежданията на
длъжностните лица и като цяло манифестира добро поведение с добри
резултати. Сочи се и, че К. поддържа близки отношения със семейството си,
които са предпоставка за социално приемливо поведение от негова страна.
Излага се и, че е налице обективна необходимост от присъствието на
осъдения К. в дома му, тъй като неговата майка Ц. К.А, страда от тежко
заболяване, за което по делото са приложени медицински документи и по
4
отношение на която няма кой да полага изискващите се непрекъснати грижи.
Сочи се и, че и самия осъден Р. В. К. е с влошено здравословно състояние,
свързано с Хипертонична болест на сърцето, което е налагало в годините
назад няколкократното му прекъсване. Заявява се, че по отношение на
осъдения К., са налице всички законови предпоставки за неговото условно
предсрочно освобождаване, тай като с поведението си той недвусмислено е
показал съжаление за извършеното престъпно деяние и е засвидетелствал, че
целите на наказанието, визирани в чл.36 НК, са постигнати, с оглед на което
защитата моли осъдения К. да бъде условно предсрочно освободен.
В днешното с.з., осъденото лице Р. В. К. моли молбата му за УПО, да
бъде уважена.
В обратен аспект са изложените съображения от прокурора и от
процесуалния представител на Началника на СЦЗ, които изразяват идентични
становища относно неоснователност на така подадената молба за УПО на К. и
пледират същата да не бъде уважена. Сочат, че е налице само първата
предпоставка за условно предсрочно освобождаване на осъдения Р. В. К.,
предвид изтърпяната законово изискваща се част от наложеното спрямо него
наказание „Лишаване от свобода“, но не са налице достатъчно доказателства
за трайна положителна промяна в неговото поведение.
Прокурорът в конкретност приема, че поведението на осъдения не е
било достатъчно последователно през годините, като акцентира, че след
неколкократно наложени му наказания, с определение на СГС, К. е бил
приведен в Затвор от закрит тип. Сочи, че след този период е настъпила
известна позитивна промяна в поведението му, доколкото не е бил
санкциониран дисциплинарно; спазва установените правила и полага труд, но
все още рискът от рецидив е в рамките на средния. Изтъква и наличието все
още на ясно изразени проблемни зони при осъдения, по отношение на които
корекционната дейност следва да бъде продължена, за да бъде оказано
нужното позитивно въздействие. Акцентира също, че поведенческите изяви
на осъдения К., са непоследователни и непостоянни, както и, че режимът на
търпене на наказанието „Лишаване от свобода“ все още не е заменен от „общ“
на „лек“, с оглед на което изтъква, че корекционният процес по отношение на
осъдения К. следва да продължи.
Напълно идентично на изложеното от прокурорът е и становището на
процесуалния представител на СЦЗ, който заявява, че от доказателствата по
делото не може да се обоснове достатъчно необходим извод за трайно
поправяне на осъдения, извеждайки тези си съображения от подробно
изложените и еднопосочни мотиви в становището на Началника на Затвора –
София и придружаващите го документи.
Въз основа на приложените по делото доказателства, СЪДЪТ
КОНСТАТИРА, че осъденият Р. В. К. е постъпил в Затвора в гр.София на
05.09.2017 г., когато по отношение на същия е приведено в изпълнение, на
основание чл.68, ал.1 НК, наложеното му наказание по НЧД № 1798/18 г. на
СРС, НО, 1 състав, което е изтърпяно към дата 12.04.2020 г. От последно
цитираната дата до момента К. търпи определеното му, въз основа на акт на
5
СГС, НО, 3 състав, постановен по НЧД № 4441/17 г., общо наказание,
измежду наложените по НОХД № 1459/11 г. на СГС, НО и по НОХД №
1801/07 г. на СГС, а именно – едно общо най–тежко наказание в размер на 3
години „Лишаване от свобода“, което наказание на основание чл.24 НК, е
било увеличено с 1 година, т.е. размера на определеното наказание с този акт
на СГС, НО, е общо 4 години. Така постановения акт на СГС е влязъл в сила
на 04.12.2017 г.
Съгласно приложените по делото материали и в частност приобщената
в днешното с.з. актуална справка от Затвора–гр.София относно изтърпяната и
неизтърпяна част от наложеното спрямо Р. В. К. наказание „Лишаване от
свобода”, СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че към момента, от така определеното на
осъдения наказание в размер на 4 години „Лишаване от свобода“, същият е
изтърпял фактически – 3 години и 12 дни; от работа – 6 месеца и 20 дни, или
всичко – 3 години, 7 месеца и 2 дни, който срок фактически изтърпяно
наказание, съотнесен към разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК, приложима в
конкретният случай с оглед правната квалификация на престъпленията, за
които К. е осъден, следва да се приеме като относим досежно извода за
наличието на първата формална предпоставка за постановяване на УПО,
доколкото К. е изтърпял фактически много повече от ½ от определеното му
наказание в размер на 4 години „Лишаване от свобода”, като остатъкът, който
следва да търпи, се равнява към момента на 4 месеца и 28 дни.
Що се отнася до останалите предпоставки, регламентирани в закона,
във връзка с преценка дали са налице основанията за УПО на осъдения,
следва да се имат предвид обстоятелствата, визирани в нормата на чл.439а,
ал.1 НПК, а именно – тези, които сочат на положителна промяна на осъденото
лице, като добро поведение, участие в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви. Освен това, положителни данни и
доказателства за осъдения, следва да се установят и от оценката за същия по
реда на чл.155 ЗИНЗС; работата по индивидуалния план за изпълнение на
присъдата по чл.156 ЗИНЗС, както и от всички други източници на
информация за поведението на осъдения по време на изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода”.
По настоящото производство, СЪДЪТ ИЗИСКА и други доказателства,
освен първоначално приложените към досието на осъденото лице, които
допълнителни доказателства, представени от затворническата администрация,
бяха приети в хода на настоящото съдебно производство и които отразяват
актуалните данни за личностното и поведенческо проявление на К. по време
на престоя му в пенитенциарните заведения. Въз основа на всички приложени
доказателства, СЪДЪТ НАМИРА, че независимо от становището на
прокурора и на процесуалния представител на Началника на Затвора – гр.
София, може да се приеме, че са налице изискуемите по закон такива, от
които да се счете, че е налице и другата предпоставка за УПО на конкретния
осъден, предвид изведения от Съда довод за настъпил при този осъден целян,
положителен поправителен ефект, вследствие на провежданата спрямо него
корекционна работа.
6
В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА, че по делото се съдържат известни
противоречиви данни по отношение поведението на осъдения К. в
пенитенциарните заведения, доколкото в приложените по делото доклади на
ИСДВР, което длъжностно лице при затворническата администрация има
най-пряк контрол и наблюдение върху поведението на осъдения по време на
престоя му в затвора, се посочва, че първоначално при постъпването му,
поведението на осъденото лице не е било негативно, като същият е бил с
положителна нагласа за изпълнение на присъдата, съобразно възможностите
си, с оглед на което през 2017 г. е бил преведен в ЗО ОТ „Кремиковци“,
където завършва 12-ти клас в СУ „Св. Иван Рилски“. Бил е назначаван на
работа последователно на няколко трудови обекти, по време на които не се
установява К. да е нарушавал трудовата дисциплина. Сочи се, че
първоначално като ясно изразени дефицитни зони при осъдения са се
отличавали – зона „Отношение към правонарушението“, „Умения за
мислене“, „Начин на живот и обкръжение“, „Управление на финанси и
доходи“, според които първоначалната оценка на риск от рецидив за
осъдения, е била определена в средните стойности от 49 точки. Независимо
от тези проблематични личности обхвати, се посочва, че К. чрез своето
поведение е показал достатъчни възможности за изпълнение на поставените
цели и задачи, както и мотивация за промяна на криминалното си поведение,
поради което и режимът на изпълнение на наложеното му наказание е бил
заменен от „Строг“ на „Общ“, и съответно на по-късен етап, във връзка с
позитивната линия на поведение, демонстрирана от К., същия е бил
преместен в затворническо общежитие от открит тип.
Впоследствие, тази оценка на затворническата администрация по
отношение на осъдения е преразгледана, поради констатирани груби
нарушения от страна на К. на установените в Затвора строги правила за
поведение и дисциплина, чиято последица е била налагането му на
дисциплинарни наказания. В тази връзка, СЪДЪТ КОНСТАТИРА, че
непосредствено след привеждането на К. в ЗООТ „Казичене“, същият е бил
назначен на работа като „чистач – посетителски център“, а по-късно като
„работник служебен бар 2“, по време на които дейности първоначално
осъдения е изпълнявал стриктно възложените му задачи и е манифестирал
отговорно отношение към трудовия процес, но на последно посочения трудов
обект, при извършена ревизия, е била установена липса на стоково –
материални ценности, като К. е проявил и грубо и арогантно отношение към
служителите, извършвали тази ревизия, за което му е било наложено
съответно и наказание, със Заповед № 70 от 18.02.2021 г. – „Лишаване от
хранителна пратка“ за срок от 3 месеца, и е бил освободен от работа. В кратък
период след това дисциплинарно нарушение, длъжностните лица при
затворническата администрация са установили повторно извършени от К.
нарушения на строгите правила за пребиваване в местата за лишаване от
свобода, за които и е бил санкциониран със съответни заповеди. Установява
се, че във връзка с извършените дисциплинарни нарушения от К., по реда на
чл.64а, ал.2 ЗИНЗС, СГС е бил сезиран с предложение на Началника на
Затвора – гр. София, за превеждане на осъдения Р. В. К., за доизтърпяване на
7
наложеното му наказание в затвор или ЗОЗТ, по отношение на което
предложение, СГС, НО, 9 състав се е произнесъл позитивно, като с
определение № 882/24.08.2021 г., постановено по НЧД № 3183/21 г. по описа
на СГС, НО, 9 състав, влязло в законна сила на 24.08.2021 г., К. е бил
преместен да доизтърпи остатъка от наложеното му наказание в затвор или
затворническо общежитие от закрит тип.
Същевременно, СЪДЪТ ОТЧИТА, че са последвали нови заповеди на
затворническата администрация, доколкото при преместването на К. в 09
група на ЗО „Кремиковци“ през месец август 2022 г., е било констатирано, че
същият не е нарушавал установените правила; не е инициирал и не е
учавствувал в конфликтни ситуации; проявявал е дължимото поведение към
служителите от пенитенциарното заведение, а от месец януари е бил с
непрекъсната трудова заетост, с които заповеди са отменени прежде
наложените на К. дисциплинарни наказания, а с друга такава същия е
преместен отново в ЗООТ „Казичене“ от месец ноември 2022 г., в което
затворническо общежитие от открит тип осъденото лице се намира и към
сегашния момент.
В този смисъл, СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че в периода 2020–2021 г., К. е
имал действително нестабилно поведенческо проявление, за което е бил и
съотносително наказван, които санкции очевидно, обаче, са оказали
необходимото въздействие върху нагласите на К., и реципрочно същия е
проумял своята поука за бъдещо социално положително поведение, каквото
от началото на 2022 г. до настоящия момент, демонстрира твърдо и
настоятелно. Установява се, че до момента К. изпълнява възложените му
трудови задължения на всички обекти, на които е назначаван, без да е
допускал нарушения, с оглед на което СЪДЪТ ПРИЕМА, че е настъпил
траен положителен ефект при К., устойчиво стабилизиране на неговото
поведение и личностно благоприятно устройство на индивида.
В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА, че заложените цели и задачи в
първоначалния план за изпълнение на присъда, насочени към подкрепа и
мобилизиране на нагласите на осъдения за законосъобразен начин на живот;
изграждане на доверие в собствените сили и възможности за справяне с
проблемите; обогатяване на поведенческия репертоар със социално
приемливи модели на проявления; способност за анализ и адекватна оценка
на житейските ситуации, и вземане на самостоятелни решения, към момента
са изпълнени предвид извеждащата се утвърдителна характеристика за
поведението на осъденият Р. В. К. през последната година.
Така СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, че от първоначално зададените оценки
на риск от рецидив в средни стойности – 49 точки, към момента актуалната
оценка е 37 точки – ниски стойности, изготвени след наблюдение на К. в
последната година от търпене на наказанието. В актуалния доклад от ИСДВР,
приет като доказателство в днешното с.з., се посочва, че в последното
преоценяване поведението на осъдения К., е констатирано снижаване на
стойностите в няколко конкретни зони, а именно – в зона „Трудова заетост“,
по отношение на която е отчетено, че К. работи в условията на местата за
лишаване от свобода /спад от 1 т. на 0 т./; в зона „Начин на живот и
8
обкръжение“, за която не са констатирани импулсивни, отрицателни прояви в
наблюдавания последен едногодишен период /спад от 7 т. на 6 т./. Отчитат се
значими подобрения в зона „Умения за мислене“, доколкото К. осъзнава в
определена степен последствията от собствените си действия /спад от 10 т. на
9 т./. Към момента се посочва, че наличните дефицитни зони при К. са
„Настоящо правонарушение“ и „Криминално минало“, които се подчертава,
че са със статични параметри и не подлежат на корекция, както и „Умения за
мислене“, доколкото се приема, че К. не в пълна степен разпознава
проблемите и има възможност за тяхното адекватно разрешаване в някои
случаи.
Допълнително следва да се отчете, че положителната тенденция при
еволюцията и осъзнаването на К. се извежда и от приобщената днес като
доказателство актуална оценка за психичното и емоционално състояние на
осъдения, в която се обосновава позитивно състояние в емоционална, волева
и психическата стабилност на личността на К.. Тази експертна оценка на
инспектор – психолога при Затвора – гр. София, сочи една добра личностна
овладяност, като се заключава, че при него няма индикации за наличие на
количествени и психотични промени и помрачения на съзнанието; осъдения
притежава абстрактно – логическо мислене, без индикации за патологична
продукция; не се отчитат разстройства или нарушения на когнитивните
процеси. Психологическата характеристика на К. също сочи одобрителни и
благоприятни данни, като се констатира усвоен образователен потенциал; не
се отчита завишена тревожност, симптоми на депресивно състояние, както и
соматични изяви на психична основа. Посочва се, че К. влага значително
количество психична енергия за контролиране на нежелани импулси или
потискане на такива, които не биха го представили в благоприятна светлина;
трудно преработва неуспехи, но не е склонен към фиксация при актуална
затрудненост; самооценката му може да се определи като завишена, но
осъдения не предявява специални претенции към актуалното си обкръжение,
и демонстрира формално дължимо отношение и поведение спрямо
авторитети и норми, с оглед на което психологът дава сравнително добра
психологическа характеристика на осъденото лице. В експертната оценка се
посочва, че независимо от непоследователните и непостоянни поведенчески
изяви на осъдения К. в местата за лишаване от свобода, при същия не се
констатира висока агресивна предразположеност и несдържаност; а
криминогенните му нужди могат актуално да се определят като ниски; ресурс
при ресоциализацията на личността е липсата на криминално минало;
съхранението на позитивни контакти; налични трудови умение и навици.
В тази връзка, СЪДЪТ ОТЧИТА, че независимо от известната
колебливост в поведението на К. по време на престоя му в местата за
лишаване от свобода, същият е демонстрирал както в един сравнително голям
период при постъпването му в местата за лишаване от свобода, и най-вече
през последната 1 година, едно утвърдително и осъзнато поведение до степен,
че да осмисли нуждата от законоприемлив начин на живот и да стабилизира
своята личностна структура по начин, който да утвърди устойчиво поведение
в житейски ситуации със стресогенен характер, респ. да взима самостоятелни
9
адекватни решения. СЪДЪТ ОТЧЕТЕ в таи връзка и факта, че именно по
време на престоя на К. в местата за лишаване от свобода, същия е завършил
гимназиален етап на своето образование, което допълнително привнася довод
за изразена положителна изява на неговата личност и възприет социално
приемлив модел на поведение.
Не без значение е и факта, че в оставащия малък период от наложеното
му наказание, затворническата администрация не би могла да осигури
специализирана програма за въздействие на осъдения в насока преодоляване
на иначе останалата му, подлежаща на корекция зона „Умения за мислене“, с
оглед нуждата от разпознаване в пълна степен на проблемите, което
обстоятелство СЪДЪТ ОТЧИТА въз основа на приложеното по делото
препланиране на присъдата от месец март 2022 г.
Независимо от всички колебливости в поведението на осъдения,
СЪДЪТ ПРИЕ, че е постигнато необходимото поправително въздействие
спрямо същия в целения от закона смисъл да осъзнае своята вина, да отчете
своята противоправна грешка в миналото и да бъде готов в отговорен и
дисциплиниран план за законосъобразен и обществено – приемлив, социално
– ангажиран живот, без да извършва други закононарушения.
С оглед всичко изложено по-горе, СЪДЪТ ОТЧИТА, че е налице една
одобрителна положителна линия на поведение при осъдения К. –
стабилизиран и устойчив в контролираната среда, доколкото същият е
осмислил необходимостта от бъдещо непротивоправно поведение, като не без
значение е факта, че независимо от тежкото му здравословно състояние, за
което в досието са приложени множество медицински документи,
обуславящи извод за сериозно влошен здравословен статус, К. е продължавал
да работи на различни трудови обекти, осъществявайки съвестно /с
изключение на пояснените по-горе моменти/, своите трудови задължения.
Налице са и множество предоставени награди на осъдения К. от
затворническата администрация, с различен мотив – осъзнатото приемане от
него на наложените ограничения; постоянната му трудова заетост;
поддържания от него актуален социален контакт, като получаващ подкрепа и
поддържа от близките си.
СЪДЪТ ПРИЕ, че независимо от променливостта на поведението на К.
в минал момент, все пак е постигната стабилизираност на личността,
нагласите му и позитивно поведение към настоящият момент, с оглед на
което и предвид добрите ресурси и възможности за ресоциализация на К. в
свободни условия, въз основа на приложените по делото доказателствени
източници, СЪДЪТ СЧЕТЕ, че корекционната работа спрямо същия е
приключила, с оглед на което СЪДЪТ е с убеденост в крайния си извод, че К.
е преодолял и преосмислил мотивите за миналата си криминална деятелност и
прогнозата да се ресоциализира напълно пълноправно и оптимално добре към
живот при свободни условия, е позитивна.
В тази посока, СЪДЪТ КОНСТАТИРА наличието на добри ресурси за
ресоциализация, активно действени и положителни за К. при живот в
свободни условия, и те се свеждат до неговата трудоспособна възраст;
10
завършено средно образование; изградените трудови навици и умения;
действително подкрепящата го семейна среда и изцяло осъзнатите от него
минали грешки и провинения, които ресурси ясно доказват, че корекционната
дейност по отношение на К. е изпълнила своите цели и задачи, и същата не би
могла да бъде ефективна за бъдещ период от време, предвид настъпилото
трайно и устойчиво поправяне на конкретният осъден.
СЪДЪТ ОТЧИТА, че целите на наказанието, визирани в нормата на
чл.36 НК, неговата генерална и специална превенция, са осмислени,
изпълнени и осъзнати от конкретния осъден. Плана на присъдата е
реализиран, предвид което, СЪДЪТ СЧЕТЕ, че за К. е налице една
положителна характеристика, обуславяща извода, че същият се е поправил в
достатъчна степен, което обосновава основателност на подадената молба за
УПО, следваща да бъде уважена.
Така, като отчете всички тези съображения, СЪДЪТ ПРИЕ, че
независимо от известното непоследователно поведение в минало време, К.
демонстрира ясно осъзнаване към необходимост от законоприемлив начин на
живот, като СЪДЪТ ОТЧИТА, че целите на наложените му наказание, към
сегашния момент, са изпълнени.
СЪДЪТ СЧИТА, че предвид необходимостта от цялостно
стабилизиране положителната личностна и поведенческа характеристика на
К., следва в рамките на срок от 4 месеца, да бъде постановено изпълнение на
пробационна мярка „Задължителни периодични срещи с пробационен
служител“, която ще окаже допълнително положително въздействие върху
нагласите и бъдещия законосъответен начин на живот на конкретния осъден.
Този 4-месечен срок на изпълнение на посочената пробационна мярка, би
въздействал достатъчно допълнително за устойчивото положително
поведение на осъдения при живот на свободни условия.
Така, като отчете всички тези съображения, утвърдителната
характеристика за постигнатата осъзнатост и положително поведение на
осъдения в затвора и доказателствата за позитивното му поправяне, СЪДЪТ
ПРИЕ, че молбата на Р. В. К. за УПО следва да бъде уважена, в който смисъл
и на основание чл.440, ал.1 НПК, вр.чл.70, ал.1 и ал.6 НК,
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО осъдения Р. В. К. –
роден на **** г. в гр.София, ЕГН – **********, българин, българско
гражданство, неженен, осъждан, със средно образование, месторабота преди
задържането – шофьор, жител и живущ в гр.София, ж.к.“**** – от
изтърпяване на останалата част от наложеното му наказание „Лишаване от
свобода“ в размер на 4 години, а именно – остатък в размер на 4 месеца и 28
дни.
На основание чл.70, ал.6 НК, ОПРЕДЕЛЯ изпитателен срок в размер
на остатъка от наказанието, а именно – 4 месеца и 28 дни.
11
На основание чл.70, ал.6, вр. чл.42а, ал.2, т.2 НК, НАЛАГА по
отношение на осъдения Р. В. К. пробационна мярка „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител“ – за срок от 4 месеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и на протест в 7 – дневен
срок от днес пред САС, по реда на Глава 22 НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО следва да бъде изпълнено незабавно след изтичане
срока на обжалване и/или на протестиране, освен ако подаденият протест и
жалба, не са в интерес на осъденото лице.
Протоколът е изготвен в открито съдебно заседание, което приключи в
17.00 часа.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
Секретар: _______________________
12