РЕШЕНИЕ
№ 73
гр. Варна, 28.09.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Диана В. Джамбазова
Членове:Маринела Г. Дончева
Росица Сл. Станчева
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Диана В. Джамбазова Въззивно гражданско
дело № 20213000500363 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от
пълномощника на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД – София, ЕИК
********* срещу решение № 260009/14.04.2021 г. по т.д.№ 36/2020 г. на
Окръжен съд – Разград в частта му, с която в полза на ищцата Р. П. А. е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие от смъртта на дъщеря й П.А.. от ПТП на 29.03.2017 г. по вина на
водач на МПС, застраховано при ответника – за разликата над 80000 лева до
160000 лева, ведно със законната лихва, считано от 3.05.2019 г. и за
имуществени вреди – в размер на 600 лева, ведно със законната лихва,
считано от 1.02.2019 г. и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са
за неправилност поради нарушение на закона, с молба за отмяна в
обжалваните части и за отхвърляне на исковете за разликата над 80000 лева –
за неимуществени вреди и изцяло – за имуществени вреди.
В подаден писмен отговор пълномощникът на ищцата Р. П. А. оспорва
1
въззивната жалба и изразява становище за правилност на решението в
обжалваните му части.
Третото лице – помагач не изразява становище по въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срок и от надлежна страна и е
процесуално допустима. След като прецени доказателствата по делото –
поотделно и в тяхната съвкупност, Варненският апелативен съд приема за
установена следната фактическа обстановка:
Предявени са искове от Р. П. АНГ. против ЗК”Лев Инс“ АД - София,
ЕИК ********* по чл.432 от КЗ и чл.86 от ЗЗД за присъждане на обезщетение
за неимуществени вреди - болки и страдания в размер на 220000 лева и на
имуществени вреди в размер на 600 лева, настъпили от загубата на дъщеря й
на 29.03.2017 г. в резултат на ПТП, причинено от лице със застраховка
“Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва от деня на увреждането
– за неимуществените вреди и от 31.01.2019 г. – за имуществените вреди.
Ответната страна оспорва иска за неимуществени вреди в размер над
80000 лева и изцяло – за имуществените вреди. В условия на евентуалност
твърди съпричиняване на вредите от пострадалата.
Доказателствата по делото установяват, че предявените обективно и
кумулативно съединени искове по чл.432, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД са
допустими, предвид развилата се процедура по КЗ - на 01.02.2019 г. ищцата е
сезирала ответното дружество със застрахователна претенция за
неимуществени вреди в размер на 300000 лева, по която е определено
обезщетение в размер на 80000 лева – неприет от ищцата.
Не се спори между страните относно наличието на валидна застраховка
„Гражданска отговорност“ между конституирания като трето лице помагач,
водач на л. а. "Мерцедес- Спринтер 210Д" с ДК№Н 8230 АХ и
застрахователното дружество – ответник.
С присъда по НОХД № ЗЗ/2018 г на ШОС, влязла в сила на 14.04.2020 г.
ИЛ. Г. СТ. е признат за виновен в това, че на 29.03.2017 г., при управление на
л.а."Мерцедес - Спринтер 210Д" с ДК№Н 8230 АХ, в нарушение на ЗДвП, е
предприел непозволено и несъобразено с пътната обстановка изпреварване на
2
движещ се пред него товарен автомобил, навлязъл в платното за насрещно
движение, ударил движещия се срещу него л.а. "Пежо 307" с рег.№ РР1ЗЗ0
АХ и причинил по непредпазливост смъртта на водача З.И. и на П.А.П. –
дъщеря на ищцата.
Заключението на назначената комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза установява, че причината за смъртта на П.П. е
развилият се травматичен и хиповолемичен шок от тежка и несъвместима със
живота травма - инерционна и механична, настъпила от действието на твърди
тъпи, тъпоръбести и със заострен режещ ръб предмети, навлезли в купето на
автомобила отпред назад. Пострадалата е била на предната седалка до
шофьора с поставен предпазен колан, предвид отварянето на предпазните
въздушни възглавници. Установени са инерционни увреждания по тялото от
рязката промяна в скоростта на движение, след челното и последващо дясно
странично последователно сблъскване на л.а.„Пежо 307“ с други две МПС.
Показанията на свид.Й.П. - братовчед на съпруга на ищцата
установяват, че докато завърши средното си образование пострадалата П.
живеела с родителите си и със сестра си. След това продължила обучението
си в гр.Пловдив и работела в гр.Разград. Ищцата и дъщеря й били много
близки, а отношенията им се основавали на обич и привързаност. Свидетелят
придружил ищцата до болницата след катастрофата и има непосредствени
впечатления от състоянието й когато узнала, че дъщеря й е починала.
Преживяла много тежко загубата, в нея вече нямало живец и усмивка;
понастоящем продължава да тъгува и да посещава гроба й.
Свидетелят С.Р.- колега на ищцата установява, че след катастрофата тя
се променила - станала много затворена и животът й не бил същия; между
майката и дъщерята е имало любов и уважение.
По делото е безспорно, че П.П. е починала на 34 години, неомъжена,
работела и живеела с по-малката си сестра. Била в добро здравословно
състояние и физически активна, амбициозна и всеотдайна в работата и
спрямо близките си, била ангажирана като общински съветник в ОС - Разград.
Успехите й били повод за гордост на майка й, която е в работоспособна
възраст и не е разчитала на финансова подкрепа от починалата си дъщеря.
3
От доказателствата по делото се установява, че ищццата е понесла
тежко смъртта на дъщеря си, променила се и загубила смисъл на живота,
станала затворена. През времето след смъртта й тя не е могла да преодолее
скръбта си от внезапния й край. Към момента на смъртта, ищцата е била на 56
години - в трудоспособна възраст и добро здравословно състояние, без
необходимост от лични грижи и финансова зависимост. Въпреки това, с оглед
възрастта, е очаквано да се появи нужда от подкрепа и съдействие от страна
на децата, още повече, че починалата й първородна дъщеря П. е била на вече
отгледана – на 34 години, живеела е самостоятелно и е имала добра
професионална и обществена реализация.
С оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, прилагайки принципа за
справедливост, съдебната практика и икономическите условия към момента
на увреждането, размер на обезщетението за неимуществени вреди от 160000
лв., би възмездил претърпените от ищцата неимуществени вреди, поради
което решението в обжалваната му част – за разликата над 80000 лева, до
160000 лева, следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са възраженията на въззивника за завишен размер на
претенцията, предвид факта, че и останалите роднини на починалата са
предявили претенции за обезщетяване на неимуществени вреди, настъпили в
резултат от смъртта й, тъй като всеки от тях е претендирал обезщетение на
лично основание. Близките отношения на починалата с други нейни
родственици не опровергава установения по настоящото дело интензитет и
продължителност на претърпените от ищцата като майка неимуществени
вреди.
Основателна е и претенцията за присъждане на сумата от 600 лева,
ведно със законната лихва - заплатено адвокатско възнаграждение за
заявяване на застрахователната претенция пред ответника. Макар
извършеното плащане да не е пряка и непосредствена последица от деликта,
подлежи на присъждане, с оглед чл.493, ал.1,т.4 от КЗ, поради което
обжалваното решение в тази му част е правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора, в полза на въззивницата следва да бъде
присъдена сумата от 3000 лева – адвокатско възнаграждение за настоящата
инстанция - минимален размер съобразно Наредба № 1/2004 г., поради което
4
възражението за прекомерност е неоснователно. Въззивникът следва да
заплати и сумата от 12.00 лева по сметката на Апелативен съд –Варна по
въззивната жалба срещу решението в частта му относно прискъдените
имуществени вреди от 600.00 лева.
По изложените съображения, Варненският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260009/14.04.2021 г. по т.д.№ 36/2020 г.
на Окръжен съд – Разград в ЧАСТТА МУ, с която в полза на Р. П. А. е
присъдено обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
вследствие от смъртта на дъщеря й П.А.. от ПТП на 29.03.2017 г. – за
разликата над 80000 лева до 160000 лева, ведно със законната лихва, считано
от 3.05.2019 г. и за имуществени вреди – в размер на 600 лева, ведно със
законната лихва, считано от 1.02.2019 г.
В необжалваните му части, решението е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач И. Г.
С. – Затвора гр.Бургас.
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на
Апелативен съд – Варна сумата от 12.00 лева, държавна такса върху цената на
обжалваната претенция за имуществени вреди, на основание чл.78, ал.6 от
ГПК
ОСЪЖДА ЗК "ЛЕВ ИНС" АД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на Р. П.
А. разноски в размер на 3000 лева, представляваща заплатено адвокатско
възнаграждение, на осн. чл.78, ал.2 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок
5
от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6